Р Е Ш Е Н И Е
София, 23.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание
на шестнадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 14732/2017 г., за да се произнесе
взе пред вид следното:
Предявен
е иск от Т.Г.А., ЕГН **********, Т.А.Г., ЕГН **********, Т.А.В.,
ЕГН **********, Т.В.А., ЕГН ********** чрез адв. П.П., съд. адрес:*** /Интерпред/,
ет. 6, офис 616 против „Р.“ ООД, ***, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 124 ГПК, за признаване за установено, че ответникът им дължи
сумата 36 032, 72 лв., представляващи левовата равностойност на 18 400 евро,
ведно със законна лихва за периода от 05.05.2016 г.
до изплащане на вземането, за която е издадени на 26.05.2016 г. по ч.гр.д. № 24666/2016
на СРС, 52 с-в заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
В исковата молба се твърди, че на
08.09.2014 г. между ищците и ответното
дружество е сключен Договор за наем на следния недвижим имот, собственост на
наемодателите - ищци, а именно: МАГАЗИН, находящ се
на ул. „*******, на първи етаж от жилищна сграда, състоящ се от вход за
магазина, търговска зала, административен офис, клозет и склад, застроен на
площ от 92,31 кв.м.
Съгласно чл.
17 от Договора, наемателят се задължава да плаща месечната наемна цена в срок, определен,
според нормата на чл. 3, на 2 300 евро,
платими между 8-мо до 15-то число на текущия месец.
Ищците
заявяват, че, в нарушение на поетото задължение, ответникът неправомерно
прекратил плащането на наемната цена считано от м. септември 2015 г.
С оглед на
това, на основание чл. 26 от Договора за наем, наемодателите прекратили
едностранно договора, като отправили Нотариална покана до наемателя, връчена
лично на представителя на ответника „Р.“ ООД - И. П.П.
/управител/ срещу разписка на 06.04.2016 г., с която го уведомили за прекратяването.
В тази
връзка заявяват, че са се снабдили със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
издадена на 26.05.2016 г. по ч.гр.д. № 24666/2016 на СРС, 52 с - в и
изпълнителен лист, с който ответникът „Р.“ ООД, е осъден да им заплати сумата
от 36 032, 72 лв., представляващи левовата равностойност на 18 400 евро, ведно
със законна лихва за периода от 05.05.2016 г. до
изплащане на вземането.
Пред вид
факта, че в законоустановения срок е постъпило
възражение от длъжника „Р.“ ООД, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение, ищците предявяват настоящия иск срещу него за
установяване, че им дължи посочените по – горе суми. Претендират разноски в
настоящото и в заповедното производство.
Представили
са писмени доказателства. Ангажирали са експертиза.
Ответникът „Р.“ ООД оспорва иска по основание и размер.
Претендира разноски.
На
първо място счита, че настоящият иск е предявен след изтичане на законоустановения срок, а процесуалните действия, извършени
след като са изтекли установените срокове, не следва да се вземат предвид от
съда, поради което счита, че производството следва да се прекрати, а издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист да се обезсилят на основание чл. 415,
ал. 5 ГПК.
Не
оспорва факта, че между страните е сключен договор за наем на 08.09.2014 г.,
като в Раздел I, т. 1. от същия било договорено, че „Р." ООД ще ползва
обекта като БИСТРО. Ответникът твърди, че не е използвал наетия от него имот за
целите, за които е нает, тъй като не му е било издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация на обекта. Необходимо е било осигуряване промяна в
предназначението на обекта от магазин за дрехи в заведение за обществено
хранене, съобразно изискванията на закона, а това е можело да се извърши единствено
от собственика от магазин за дрехи в заведение за обществено хранене, съобразно
изискванията на закона.
По тази
причина с Нотариална покана от 12.10.2015 г., връчена чрез нотариус С.Т., с
район на действие CPC, peг.
№ 065 на 29.10.2015 г., наемателят
„Р." ООД е поискал от ищците на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД в седемдневен
срок от получаване на поканата да предоставят удостоверение за въвеждане в
експлоатация на обекта „Преустройство и промяна на предназначение на магазин за
дрехи в бистро". В случай, че това не стане ответникът заявил, че ще счита
договорът за наем за развален, поради неизпълнение отстрана на ищците, като изрично
посочил, че до снабдяването с удостоверение за въвеждане в експлоатация на
обекта се прекратява заплащането на наемната цена.
Ищците не представили исканото
удостоверение в определения в нотариалната покана срок, поради което договорът бил
развален след изтичането на седмодневния срок, т.е. много преди нотариалната
покана изпратена от самите тях на 31.03.2016 г., а ответното дружество предявило
иск срещу ищците за обезщетение на претърпените вреди от неизпълнението на
Договор за наем от 08.09.2014 г. и било образувано гр. дело № 10885/2016 г. по
описа на Софийски градски съд, 1-8 с-в.
Ответникът заявява,
че ответното дружество не дължи претендираните суми,
представляващи задължения по договор за наем за м. септември 2015 г. до м.
април 2016 г. включително.
В
хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск изцяло, като
неоснователен, ведно със законните последици. Претендира разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства
и експертизи, намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото бе изискано и приложено, по искане на ищците, в цялост ч.гр.д. № 24666/2016
на СРС, 52 с - в, по което по заявлението на ищцовата
страна е образувано заповедно производство и срещу ответника са издадени
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 36 032, 72
лв., представляващи левовата равностойност на 18 400 евро, ведно със законна
лихва за периода от 05.05.2016 г. до изплащане на
вземането и 720, 65 лв. разноски и на 26.05.2016 г. е
издадена заповед за изпълнение.
На
14.07.2016 г. длъжникът по заповедното производство и настоящ ответник в срок е
подал възражение срещу заповедта.
В хода на
производството безспорно бе доказано, че на 08.09.2014 г. между страните е сключен Договор за наем, по
силата на който ищците са предоставили на ответника под наем за срок от десет
години следния недвижим имот, тяхна собственост: МАГАЗИН, находящ
се на ул. „*******, на първи етаж от жилищна сграда, състоящ се от вход за
магазина, търговска зала, административен офис, клозет и склад, застроен на
площ от 92,31 кв.м., заедно със съответните избено помещение и идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху УПК, върху който е построена
сградата, съставляващ парцел І, кв. 329, по плана на София, първа зона, който
ответникът – наемател се е задължил да ползва изключително и само под марката „Р.“,
ЕООД с описание „Бистро“.
Определената
в договора наемна цена е 2 300 евро, платима между 8 и 15 число на текущия
месец по посочена банкова сметка ***.
В Раздел V,
т. 24 страните са договорили задължение на наемателя да използва имота за
целите, за които е нает, а, чл. 8 на Раздел ІV предвижда задължение на
наемодателите да предадат владението на имота и да осигурят промяна на
предназначението му от магазин на бистро.
По делото не
се спори, че имотът е предаден от наемодателите на наемателя, но доказателства
за промяна на предназначението му липсват.
Не се спори също, че наемателят - ответник е заплащал
наемна цена на процесния, отдаден под наем имот на
ищците до м. септември 2015 г.
Не се спори също, че, във връзка със спиране
изпълнение на задължението на ответника за заплащане на наемната цена, ищците му
са изпратили нотариална покана, връчена му на 06.04.2016 г. чрез нотариус М.И.,
район на действие София, Рег. № 260 в Регистъра на НК, в която са заявили че
считат сключения договор за прекратен поради неизпълнение и му дават 14 –дневен
срок за заплащане на дължимия наем за периода 01.09.2015 г. – 31.06.2016 г. и
да им предаде владението на имота.
Не се спори, че за имота е издадено разрешение за
строеж от 08.07.2014 г.
Не се спори и още досежно
обстоятелството, че ответникът не е ползвал имота по предназначение, съобразно
визираното в Раздел І, т. 1 от Договора, пред вид факта, че от представеното от
ответника и прието като доказателство Писмо от Столична община, Направление
„Архитектура и градоустройство“ № ТК-94-Г-23/6/17.09.2015 г. до ищеца Г.А.Т. се
доказва, че за този имот не е могло да бъде издадено удостоверение за въвеждане
в експлоатация на обект „Преустройство и промяна на предназначение на магазин
за дрехи и бистро“. Необходимо е било да се представят допълнителни, описани в
Писмото документи, дадени са забележки, които следва да се отстранят и да приключи
посочена административна преписка, след което и да ес осигури достъп до имота. В
тази връзка, не се спори, че от страна на ищците – наемодатели и собственици
осигуряване промяна в предназначението на имота, така, както това им е вменено
в задължение, съобразно Раздел ІV, т. 8 от Договора, липсва.
От ответната страна по делото бе представена
нотариална покана до ищците, връчена чрез нотариус С.Т., район на действие
София, Рег. № 065 на НК, на 29.10.2015 г. ищците заявиха, че такава не са
получавали, пред вид факта, че връчването е извършено по реда на чл. 47 ГПК –
чрез залепване на уведомление и съдът, след преценка на отразеното в самата
покана досежно реквизитите на това връчване, намира
че това връчване не е редовно.
Не се спори и относно заведеното от ответника срещу ищците
гр.д. № 10885/2016 г. на СГС , І – 8 с-в за заплащане на обезщетение за
претърпени вреди вследствие неизпълнение на задължението им по сключения на
08.09.2014 г. договор за наем.
По искане на
ответника и за доказване на направените от него оспорвания съдът разпита свидетелката Н.С.С..
В съдебно заседание тя заяви, че познава собственика
на по – големия дял от капитала на ответното дружество М.Д.от 25 години и от
него знае, че дружеството е било създадено с една единствена цел – откриване и
експлоатация на Р.нта. Свидетелката не е имала
пълномощно да следи дейността, имала е
само устна договорка. Посещавала е
многократно имота докато в него е имало ремонтни дейности, понякога по 3 – 4
пъти на седмица. Знае, че договорът за наем е бил прекратен в края на м.
октомври 2015 г., тъй като наемодателите не са осигурили всички необходими
документи за откриване и експлоатация на имота като заведение, тип бистро.Знае,
че след края на октомври ответникът е напуснал имота, в него, някъде през 2016
г. тя е видяла непознати лица. Доколкото си спомня, тогава е имало заведение,
което се е казвало „Рибс Брадърс“.
Ремонтите в имота са извършвани от „М Д И.“, която е следвало да направи
цялостен ремонт Според показанията й, двамата управители на „Р.“, ООД М.Д.и И. П.
са изпратили до наемодателите – ищци нотариалната покана за прекратяване на
договора, но те не представили основния необходим документ за извършване промяна
в предназначението на обекта – съгласие на живущите в кооперацията за откриване
на заведението и, отделно от това и документи за собственост.
По искане на ищците по делото беше приета съдебно – счетоводна експертиза със
задача, след като се запознае със документите по
делото и направи справка в счетоводството на ответника, да даде заключение
относно размера на дължимите наемни вноски по процесния
договор.
Вещото
лице е взело пред вид размера на месечната наемна цена на имота - 2 300 евро, платим от 08 до 15 число на
текущия месец. .
От
приложеното по гр.д. № 24666/16 г. на СРС Банково извлечение за периода 01.01.2015 - 05.05.2016г. от "Юробанк България"АД досежно
валутна сметка IBAN *** Т.Г.А.
вещото лице е установило банкови записвания за преведени дължими наемни суми,/съгласно
т.3.1 от Договора до 31.04.2016г. за които в кориците на делото няма данни за
плащане за 8 вноски по 2 300 евро, общо на стойност 18 400 евро, или
левова равностойност 987.27лв.
В
предоставеният на експерта от ответника Аналитичен дневник на сметка 602.01 -
"Разходи за наеми", за периода 01.01.2014 г.
- 31.12.2015 г., считано от м. 09.201 4г. до м. 08.2015г. са отразени
осъществени 12 броя вноски от по 4 498.41лв. – левова равностойност
53 980, 9 2 лв.
След извършената проверка вещото
лице е дало заключение, че размерът на дължимите наемни вноски от ответника по процесния договор
възлиза на 18 400 евро или 35 987.27 лв.
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неспорени писмени и
гласни доказателства.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 вр. чл.124 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника „Р.“, ООД, че той дължи на ищците сумите, визирини в издадената
заповед за незабавно изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК, произтичаща от
сключен между страните договор за наем на недвижим имот, недно със законните
последици.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да докаже
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, а, съобразно
характера
на предявения иск - положителен установителен, и
правилото, че на пълно доказване в гражданското съдопроизводство подлежат
положителните факти, ищците следваше да докажат в процеса, че ответникът им
дължи на правно основание процесната сума. В тази
връзка те, като кредитори, следва
да докажат факта, от който произтича вземането им, респ. наличието на
неизпълнение, а ответникът -длъжник - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за
провеждане на заповедно производство.
Настоящият съдебен състав счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на
валидно сключен договор за наем на недвижимия имот, описан по – горе
за срок от 10 години при наемна цена 2 300 евро, която е заплащана от
ответника до м. септември 2015 г.
Доказа се и
фактът, че, съобразно уговореното в договора, ответникът – наемател се е
задължил да ползва изключително и само под марката „Р.“, ЕООД с описание
бистро.
Не се спори и че имотът не е променил предназначението
си от магазин в бистро, за да може от страна на наемателя да се извършва
ползване по предназначението ми и за целите, за които е бил нает, както и досежно факта, че само и единствено собствениците –
наемодатели са лицата, които следва да осигурят това, във връзка именно с което
и от Столична община до един от тях е изпратено Писмо от 17.09.2015 г.
Съдът приема, че договорът за наем между страните е
прекратен, пред вид – от една страна, редовно връчената нотариална покана от
ищците на ответника, а от друга – становището но ответната страна, която
заявява, че е желаела това прекратяване поради неизпълнение от страна на ищците
на същественото им задължение п о договора – осигуряване ползване на имота от
наемателя за посочените в Раздел І, т. 1 цели. Съдът не приема за редовна,
както бе посочено по – горе връчването на нотариалната покана, изпратена от ответника
до ищците, но счита, че най – късният възможен срок за това прекратяване е
предявяването на иска по посоченото гр.д. № 10885/2016 г. на СГС, І – 8 с-в.
Дори и да се счете редовно връчване на поканата, изпратена
от ищците – наемодатели до ответника, съдът, приемайки доказано неизпълнение от
тяхна страна за предоставяне на имота съобразно целите на наемния договор,
намира, че те, като неизправна страна по договора, дори и да искат
прекратяването му, не разполагат с правната възможност да търсят от наемателя
заплащане на месечна наемна цена.
С оглед изложеното и, пред вид неизпълнение от ищцовата страна, в качеството им на наемодатели на тяхно
съществено задължение, свързано с осигуряване възможността на ответника –
наемател да ползва обекта по предназначение и съобразно целите на наемния
договор, съдът приема, че предявената претенция от тяхна страна се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Ответникът не претендира разноски и
съдът намира, че такива не следва да се присъждат.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Г.А., ЕГН **********,
Т.А.Г., ЕГН **********, Т.А.В., ЕГН **********, Т.В.А., ЕГН ********** чрез адв. П.П., съд. адрес:*** /Интерпред/, ет. 6, офис 616 иск против „Р.“ ООД, ***,
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК, за признаване за установено, че „Р.“ ООД
дължи на Т.Г.А., Т.А.Г., Т.А.В., и Т.В.А. сумата 36 032, 72 лв., представляващи
левовата равностойност на 18 400 евро, ведно със законна лихва за периода от
05.05.2016 г. до изплащане на вземането, за която е
издадени на 26.05.2016 г. по ч.гр.д. № 24666/2016 на СРС, 52 с-в заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: