РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 14.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на
14 октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ
адм. дело №
559 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова
молба от „Еконт Експрес“ ООД, със седалище гр.Русе, срещу Агенция „Митници“,
със седалище гр. София, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
които са произлезли от незаконосъобразно издадено Наказателно постановление (НП)
№ 135/27.07.2018г. на началника на Митница Варна /преобразувана в ТД „Северна
морска“/ на Агенция Митници, отменено с влязло в сила решение по АНД № 957/2018
г. по описа на Районен съд - Добрич. Според исковата молба имуществените вреди
се съизмерват със заплатения адвокатски хонорар на осъществилия защитата
адвокат в съдебното производство пред Районен съд – Добрич и АС Добрич по
обжалване на наказателното постановление.
Претендира се ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди
в размер на 1200 лева.
Иска се да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Агенция „Митници“, със седалище гр. София, чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител излага съображения за неоснователност
на исковата претенция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на осъществилия защитата адвокат в съдебното производство пред
Районен съд – Добрич и АС Добрич по обжалване на наказателното постановление,
както и адвокатското възнаграждение, заплатено в настоящото производство.
Прави искане да се
отхвърли предявения иск, при условията на евентуалност прави искане да бъде
отхвърлен за сумата над 377лв., като прекомерен. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе, участващ в процеса на основание чл. 10 от ЗОДОВ,
дава заключение за основателност и доказаност на предявения иск за имуществени
вреди.
Съдът,
като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото доказателства,
както и становищата на страните, приема за установено следното:
По
допустимостта на предявения иск
От наведените в
исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, както и с оглед
постановеното по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът приема, че
с исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за вреди с правно
основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 от АПК.
Ищецът е изложил
твърдения, че в резултат от издадено незаконосъобразно наказателно постановление
(отменено по съдебен ред), е претърпял имуществени вреди, поради което същият
има качеството на надлежен ищец по
смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно на чл. 205 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случая искът е предявен срещу правосубектен и надлежен ответник – Агенция
„Митници“, със седалище гр.София, съгласно чл.3, ал.1 от Устройствения
правилник на Агенция „Митници“ е ЮЛ, със седалище в гр.София.
По основателността на предявения иск за
имуществени вреди
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника на заявените основания, в процеса следва да се
установят елементите от фактическия състав на чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, а именно: отменен като незаконосъобразен акт, незаконни действия или
бездействия, извършени от длъжностни лица на ответника, които представляват
административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между тях,
като посочените елементи следва да са кумулативно налични.
С т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС е даден отговор
на въпросите на кой съд и на какво основание са подсъдни делата по искове за
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по
налагане на административни наказания. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Според т. 1 от
горецитираното тълкувателно постановление исковете за вреди от отменени
незаконосъобразни наказателни постановления, действия или бездействия по административно
наказване, вкл. и такива за присъждане на разноските в процеса по обжалване, са
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За
квалифициране на иска на това основание определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.
Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Следователно, отмяната
на НП като властнически акт на
административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл.
1 от ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети. В разглеждания
случай то е налице.
От материалите по
приложеното АНД № 957/2018 г. на РС - Добрич се установява безспорно, че с НП №
135/27.07.2018г. на началника на Митница Варна /преобразувана в ТД „Северна
морска“/ на Агенция Митници, на „Еконт Експрес“ ООД, със седалище гр.Русе, е
наложена имуществена санкция в размер на 3952.00лв., за нарушение по чл.123в,
ал.1 и ал.3 от ЗАДС.
Наказателното постановление
е било предмет на съдебен контрол пред РС - Добрич по АНД № 957/2018г. С
постановеното по делото Решение № 495 от 20.12.2018г. съдът е отменил
наказателното постановление.
Решението е било
обжалвано пред АС Добрич и е влязло в законна сила. С определение №
116/13.03.2019г. по КАНД № 132/2019г. на АС Добрич е оставена без разглеждане
касационната жалба срещу решение № 495 от 20.12.2018г. по АНД № 957/2018г. на
РС Добрич и е прекратено производството по делото.
Отмяната на НП по
съдебен ред обосновава извод за незаконосъобразност, както на действията по
административно наказване, така и на финализиращия процедурата по ЗАНН акт. С
оглед на това и съгласно т. 1 от горецитираното тълкувателно постановление е
налице първата от предпоставките по чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Искът за претърпени
имуществени вреди е обоснован с това, че ищецът е направил разноски за адвокат
по повод оспорване на горецитираното наказателно постановление пред Районен съд
– Добрич и производството пред АС Добрич.
Видно от протокола от
съдебно заседание на 09.10.2018 г. по АНД № 957/2018 г. по описа на РС – Добрич
по делото на РС - Добрич, в съдебното производство ищецът е бил представляван от
адвокат-пълномощник Р.С..
Това е станало въз
основа на представения пред РС - Добрич по АНД № 957/2018 г. Пълномощно за
процесуално представителство, приложен на л. 5 от делото и договор за правна
защита и съдействие от 01.08.2019г. /л.6 от приложеното дело/, сключен между
ищеца и представляващото го адвокатско дружество за процесуалното
представителство, като е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
600лв., изплатено изцяло по банков път, съгласно фактура № 1223/01.08.2018г.
/л.10 от настоящото дело/. В производството пред АС Добрич ищецът е бил
представляван от адвокат-пълномощник Р.С..
Това е станало въз
основа на представения пред РС - Добрич по АНД № 957/2018 г. Пълномощно за
процесуално представителство, приложен на л. 5 от делото и договор за правна
защита и съдействие от 01.02.2019г. /л.20 от приложеното дело на АС Добрич/, сключен
между ищеца и представляващото го адвокатско дружество за процесуалното
представителство, като е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
600лв., изплатено изцяло по банков път, съгласно фактура № 1259/01.02.2019г.
/л.11 от настоящото дело/.
В производството пред
АС Добрич е депозиран от ищеца отговор на касационната жалба, чрез
адвокат-пълномощника Р.С..
Съобразно ТР № 6/2012
г. на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В
този смисъл по делото безспорно се установява извършено от ищеца плащане на
адвокатското възнаграждение, което представлява причинената му вреда, доколкото
плащането намалява фактически неговото имущество, а и защото липсва процесуална
възможност той да упражни претенцията си за разноски в административнонаказателното
производство пред съда – т.е. налице е и втората изискуема предпоставка за
ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ.
В тежест на ищеца е да докаже и наличието третата
предпоставка - пряка причинно-следствена връзка между претърпените вреди и
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията. Съгласно Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, след като в производството по обжалване на
наказателно постановление ищецът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл
сам да се защити, то хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е
нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена
последица от него. Действително, плащането на адвокатско възнаграждение е по
силата на облигационно правоотношение между ищеца и адвоката, но наличието на
пряка причинна връзка е безспорно, доколкото поводът за упълномощаването и
извършения разход за процесуална защита е именно издаденото незаконосъобразно наказателно
постановление. Както е посочено в тълкувателното решение, неразделната
взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират
в отношение на обуславяща причина и следствие. Безспорно потърсената адвокатска
помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е
законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което
твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Следователно,
разноските за адвокатска защита са присъщ и закономерен разход за осигуряване
на благоприятен изход за наказаното лице при съдебното оспорване на издадения
срещу него незаконосъобразен санкционен акт на администрацията.
Поради изложеното и с оглед цитираното ТР № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, съдът намира, че по делото е
доказана и последната изискуема предпоставка по чл. 1 от ЗОДОВ, при което
предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди от отменено наказателно постановление е основателен и доказан.
Няма
спор в съдебната практика, че дейността по административно наказване по
естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен
спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази
дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и
представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като
такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, определяща е дейността на органа - негов издател.
Актът - наказателното постановление - се издава от административен орган, в
изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
Законодателят не предвижда ред за присъждане
на "разноски" в производствата по ЗАНН и НПК. Липсата на уредба в
ЗАНН, АПК и НПК за присъждане на направените разноски за платен адвокатски
хонорар при обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на държавата за
репариране на тези разноски. Липсата на уредба означава, че спорният въпрос
следва да бъде решен по аналогия в закона или правото, като се приложи
най-близката по смисъл и характер уредба на спорния въпрос. Искът по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразен акт, действия или бездействия в рамките на административно
наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в
производството по обжалване, следва да подлежат на разглеждане по същия ред, от
една страна. От друга, след като едно от условията на АПК за образуване на
производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен
и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на
адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е
непосредствена последица от него.
Ищецът е провел вмененото му от закона пълно и главно
доказване на наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено
адвокатско възнаграждение в проведеното съдебно производство по обжалване на
наказателното постановление.
Адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за
възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.
Видно от чл.
2, ал. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
"Възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка
инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане". Във
връзка с това, независимо, че в предмета на договора за правна защита и
съдействие е заложено процесуално представителство до приключването пред всички
инстанции, адвокатско възнаграждение се дължи за всяка една инстанция.
Искът е доказан по основание.
Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на ответника за оспорване размера на претендираното обезщетение,
поради прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.
Видно от мотивите на приетото и цитирано по-горе ТР № 1
от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС, държавата като ответник
в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да навежда всякакви доводи в
своя защита, твърдейки прекомерност на платеното в административнонаказателното
производство адвокатско възнаграждение и несъответствие на договорения размер
на същото с фактическата и правна сложност на делото. Тези доводи по същество
съставляват оспорване размера на претендираното обезщетение.
Съдът счита, че по този въпрос следва
да се съобразят две относими тълкувателни решения - тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/16 година и тълкувателно решение №
1 от 11.12.2018 г. на ВКС по тд. № 1/17 година. В първото, ВАС е посочил в
мотивите, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да
се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва
да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В мотивите на другото тълкувателно
решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно
обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското
възнаграждение. Съдът е посочил " В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не
е необходима последица от него."
Обективен ориентир за лицата -
получатели на адвокатската услуга, относно разумния и обичаен размер на
дължимото адвокатско възнаграждение, е приетата и обнародвана Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случай, че
договореното и изплатено адвокатско възнаграждение не надвишава минимума по
тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето - получател на адвокатската
услуга, не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му.
С оглед предвидения към датата на плащане на адвокатския
хонорар минимален размер по Наредба № 1/2004 г., съгласно чл.18, ал.2 от
Наредбата, подлежащата на обезвреда имуществена вреда, причинена на ищцовото
дружество от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, е в
размер на 506.64лв. за всяка инстанция или общо в размер на 1013.28 лв. за
двете инстанции, като искът е за сумата 1200лв., което надвишава незначително установения в Наредбата
минимален размер на адвокатското възнаграждение.
По тези съображения, настоящият
съдебен състав преценява като неоснователно възражението на ответника за прекомерност
на уговореното адвокатско възнаграждение и същото следва да бъде присъдено на
ищеца като обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 1200лв.
За
разноските
Предвид изхода на
спора, своевременно заявената претенция с представен списък на разноските и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответника са и направените и
доказани в настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 505.00
лева, от които платена държавна такса за завеждане на делото – 25 лева и 480
лева – заплатен хонорар за адвокатска защита и съдействие.
В конкретната хипотеза са налице
всички предпоставки на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, за присъждане на разноските на
ищеца.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“,
със седалище гр. София, да заплати на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“, ООД, със седалище
гр.Русе, с адрес на управление: бул.“Славянски“ № 16, с ЕИК *********,
представлявано от Н.
Й. С., сумата 1200.00 лева /хиляда и
двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
резултат от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно
постановление № 135/27.07.2018г. на началника на Митница Варна /преобразувана в
ТД „Северна морска“/ на Агенция Митници, както и сумата 505.00 лева /петстотин и пет лева/ – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: