№ 576
гр. Пазарджик, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200630 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АНГ. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Б.“
№ 4, ет.4, ап.6, чрез пълномощника адв. С.Б. от САК, против Електронен фиш Серия К
№ 4157988 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във
вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 (петдесет) лева.
В жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на ЕФ поради допуснати
нарушения на процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Не се
претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява
и процесуалният му представител, също редовно призован. По делото не е депозирано
писмено становище по същество.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- Пазарджик,
редовно призована чрез директора, не се явява представител. По делото е представено
писмено становище по същество, в което са изложени аргументи за законосъобразност
на издадения ЕФ, чието потвърждаване се иска. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на АНО и
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната
страна.
Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид изложеното в
същата и становището на процесуалния представител на АНО, съобразявайки закона,
1
по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с атакувания ЕФ за това, че на 21.08.2020 г., в
18,04 часа, в обл. Пазарджик, на АМ „Тракия“ км. 69, с посока на движение към гр.
Пловдив, е управлявал лек автомобил „...“ с рег. № ..., като се е движил с превишена
скорост от 163 км/час, при максимално допустима за движение по автомагистрала 140
км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство
(АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела
движение със скорост именно от 163 км/час, т.е. превишение на скоростта от 23 км/час,
но от това превишение са били извадени 3%, т.е. 4.89 км/ч, закръглено на 5 км/ч,
каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при
засичане на движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя.
Така се формирало превишението на скоростта от 18 км/ч.
Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е
връчен на жалбоподателя на 08.04.2021 г. видно от отбелязаното в справка за
нарушител водач, справка от Сектор ПП и екранна снимка на АИС АНД (л.25-26, л.41-
42). Жалбата против ЕФ е подадена от надлежно упълномощен от санкционираното
лице адвокат директно в съда по пощата на 21.04.2021 г., видно от пощенското клеймо
на плика (л.7), т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, при което е процесуално допустима,
като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- фотоси от
АТСС и снимка на разположението на уреда, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се
доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.2
т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на А.С. е ангажирана като водач
(управляващ) МПС на инкриминираната дата и място. Първо следва да се каже, че
атакуваният ЕФ е изправен от гледна точка на своето съдържание като реквизити и
издателя си. Не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил се ползва от
жалбоподателя, нито че именно той е бил водач на същия на процесната дата, когато е
било регистрирано нарушението. Вярно е, че автомобилът е собственост на
„Уникредит лизинг“ ЕАД гр. С., но негов ползвател е именно жалбоподателя С., което
се установява и от справката за собственост и регистрация на ПС /л.17/.
От момента на връчването на ЕФ, жалбоподателят не се е възползвал от
предоставената му от закона възможност в 14-дневен срок да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му
за управление на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Поради
тази причина правилно е бил санкциониран с издадения ЕФ като водач на процесното
МПС
2
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в
лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен
фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Следва да се посочи също, че при заснемането с мобилна радарна система,
какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато става дума за
стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този
смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на
началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в
работата на същото. За това и съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4 от
ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни
камери, може да се издава електронен фиш.
С оглед на гореизложеното съдът не споделя на направеното в жалбата
възражение, че в случаите на използване на мобилно АТС не се издава ЕФ и че същият
е съставен в нарушение на забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН, която в случая е
неприложима.
На следващо място, съдът намира, че ЕФ е издаден в законоустановените
срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.
Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотосите.
Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта, а именно на 21.08.2020 г. в 18,04 ч. в обл. Пазарджик на АМ Тракия, км 69,
в посока към гр. Пловдив. Посочено е че е засечено движение с АТСС ARH САМ S1 с
№ 11743bb на лек автомобил „...“ с рег. № ..., както и това че се е движел със скорост от
158 км/ч и с превишение от 18 км/час. Разминаване между скоростта, която се сочи
като измерена по данните от фотосите- 163 км/ч и възприетата като установена в ЕФ-
158 км/час се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима
техническа грешка от 3% при засичане на скорост над 100 км/ч, която е отчетена в
полза на нарушителя (и това е изрично посочено в описанието на нарушението
направено в ЕФ). Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП- чл.21 ал.1, както и
наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в
пълна степен и техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е
3
засечена превишената скорост.
Вярно е че не е посочено какво е ограничението на скоростта и по какъв начин е
въведено, но пък от мястото нарушението става ясно, че се касае за засечена скорост на
автомагистрала, където максимално допустимата скорост на движение е 140 км/час,
съгласно предвиденото в закона. В този смисъл няма съмнение, че ограничението на
скоростта е 140 км/час с оглед на това, че движението се извършва на автомагистрала
„Тракия“. При това положение няма съмнение, че АТСС засича в зона- АМ, където по
закон скоростта е ограничена до 140 км/час.
Неоснователно е възражението направено в жалбата, а именно че не било
посочено изрично в ЕФ неговият конкретен автор- физическото лице, овластено да
издава ЕФ. Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП изисква
изрично да бъде посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението- в случая ОД на МВР- Пазарджик и този реквизит е отразен в
ЕФ. Законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на електронния
фиш в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, която регламентира основанията за
неговото издаване и съдържанието му. Точно такова становище е застъпил ВАС в
Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. Предвид дефинитивните
норми относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че
„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие /съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не
следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната
структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
По-нататък, работният режим на АТСС е посочен в изготвения Протокол за
използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР (л.23),
видно от който е че АТС е работело в режим на измерване стационарен. Следва да се
посочи, че и според самото методическо ръководство за работа с процесното АТСС е
указано, че същото работи в стационарен режим- чрез статив чрез стационарното му
закрепване. Правилно в ЕФ е посочена стойността на установената скорост, след
отчитането на толеранса от минус 3% от стойността на превишението, като сред
реквизитите на ЕФ не е утвърдения метод на изчисление на същата.
Съдът намира, че от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ, имащи статут
на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да
се заключи, че снимките, заснети от техническото средство, с което е било
регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с
техническите изисквания, съгласно Ръководство за работа със СПУКС.
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са
били приближаващите се автомобили, така както е посочено и в Протокола за
използване на АТСС. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек
4
автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се във
втората лента на платното за движение на АМ в посока към гр. Пловдив (виж снимките
към ЕФ- л.18-22), а видно от фотосите точно там се движи процесният автомобил.
Вярно е, че на снимките се установява движение и на друго МПС в същата /след
процесния автомобил/ и в съседната пътна лента след автомобила на жалбоподателя,
но следва да се има предвид, че системата от процесния вид измерва скоростта на
движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния
модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от
преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща
към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена
скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с
възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със
снимков материал. Тоест, от установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че
тя не допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетената
скорост.
Съдът не споделя и другото направено във въззивната жалба възражение, а
именно че използваното техническо средство не било годно. Това е така, тъй като
първо процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта (виж удостоверение за одобрен тип средство за измерване на л.27, чиято
валидност е до 07.09.2027 г.). На второ място- към момента на установяване на
нарушението АТС е било технически изправно, съгласно приетия като писмено
доказателство по делото Протокол от проверка и справка от БИМ (л.28-29). От
последния е видно, че техническото средство е минало проверка на 30.09.2019 г. и е
констатирана техническата му изправност, като валидността на протокола е една
година.
По-нататък към Протокола за използване на АТСС е приложена снимка на
разположението на уреда, която се изисква от разпоредбата на чл.10 ал.3 от Наредба №
8121з-532/2015 г. на МВР (л.24), като разположението съответства на отразените данни
в протокола. Освен това местоположението на АТСС се установява и чрез GPS-
координатите посочени на снимките от АТСС, чрез справка в сайта Гугъл карти в
интернет. При извършването на такава справка се установява, че използваното
техническо средство е било разположено на посоченото в Протокола за използване на
АТСС място за контрол. Ясно е и разстоянието на което уредът е засичал движението и
скоростта на МПС- 104 метра, което е видно от сн. № 0313027 от АТСС (л.20). Освен
чрез GPS-координатите на системата, точното място на позициониране на мобилното
АТСС и мястото за контрол, се установява и от протокола за използване на АТСС, в
който се съдържат изискуемите реквизити, част от които е и разположението на АТСС.
Вярно е, че в протокола е посочен само общия брой на констатираните
нарушения, като не е посочен номера на първото и последното статично изображение,
което макар и да е пропуск в изготвения протокол не води до порочност и отмяна на
ЕФ. Това е така, тъй като от снимките от АТСС и информацията, която те носят, е
видно, че те са направени с използваното АТС, както и датата, мястото на която е
заснемането, номера на снимката и локацията на АТС. В този смисъл няма съмнение,
че тези снимки са изготвени с посоченото в Протокола за използване АТС,
разположено на отразеното в протокола място и че засичането като време съвпада с
времевия отрязък, отразен в протокола, през който уредът е бил в работен режим.
5
В случая с оглед на приложимата посочена по-горе наредба, редът за засичане
скоростта на МПС и производството за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е
заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл.189
ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на вътрешните
работи.
Съдът намира също, че от формална страна обжалваният ЕФ отговаря на
законовите изисквания.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен
състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водачите при
избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават
установени стойности на скоростта, като за АМ тази стойност е 140 км/час съгласно
същия член. При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус
3% от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за
техническото средство за измерване, поради това посочената на снимковия материал,
отчетената скорост на движение на МПС от 163 км/час, съответства на описаната в ЕФ
скорост от 158 км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на стойността
на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в закона размер на
глобата, а именно 50 лева за превишение от 11 до 20 км/час, т.е. размерът на глобата е
твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и възможност да го коригира.
С оглед на всичко изложено до тук атакуваният ЕФ следва да бъде потвърден
като законосъобразен.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане в негова полза на сторените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Пак с оглед изхода на делото основателна е претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е
направено своевременно в хода на съдебното производство и на основание чл.63 ал.3
от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-
Пазарджик- органът издал ЕФ. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН,
възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона
за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение
на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание без разпит на
свидетели, а само с приемане на писмени доказателства, в които обаче не участваше
процесуалния представител на АНО, като единствено от същия е представено
аргументирано писмено становище. Поради това и съдът счита, че следва да присъди
6
минималния предвиден в наредбата размер на юрисконсултското възнаграждение, а
именно 80 лева.
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав,
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4157988 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, на
АНГ. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Б.“ № 4, ет.4, ап.6, за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, като
законосъобразен.
ОСЪЖДА АНГ. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Б.“ № 4, ет.4, ап.6,
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик, представлявана
от директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на
въззивника за присъждане на разноски в негова полза.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7