№ **
гр. гр. Елена, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20214130100333 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т.
2 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД гр. С., представлявано
от Ю. Б. Ц., чрез адв. В. Г., против В. Д. С. от гр. З.. В същата се твърди, че
въз основа на заявление за издаване заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника е образувано ЧГД №
216/2021 г. по описа на Районен съд – Елена. В законноустановения срок
ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си. Същият твърди, че е
предявил исковата си претенция въз основа на Договор за цесия от 01.10.2019
г. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Г.“ ООД. Последният е сключил
Договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземанията „БТК“ ЕАД.
Ищецът встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК и има
качеството на ищец в настоящето производство. Ответникът е сключил
договор с мобилния оператор „БТК“ ЕАД, като потреблението му е
фактурирано под клиентски № ***********. Договорът за електронни
съобщителни услуги бил сключен на 22.01.2018 г. за ползване на мобилна
услуга за мобилен № ********** при условията на тарифен план SmartL+ с
месечен абонамент 26.99 лв., а срокът му бил 24 месеца до 22.01.2020 г. Въз
основа на него били издадени следните фактури: № **********/22.02.2018 г.,
1
№ **********/23.03.2018 г., № **********/22.04.2018 г. и №
**********/22.05.2018 г. за периода от 22.01.2018 г. до 21.05.2018 г. на обща
стойност 179.00 лв. Ответникът не заплатил услуги фактурирани за четири
последователни отчетни месеца, а именно 02/2018 г., 03/2018 г., 04/2018 г. и
05/2018 г. На осн. чл. 50 от Общите условия във вр. с чл. 43, т. 1 „БТК“ ЕАД
едностранно прекратил договора на ответника и издал крайна фактура №
**********/22.06.2018 г. В същата била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 83.70 лв., от която ищецът претендира
сумата 64.06 лв. Ответникът освен неустойката за предсрочно прекратяване
на договора дължал на „БТК“ ЕАД и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата,
закупени или предоставени на лизинг. Ищецът излага подробни съображения
относно претенцията за неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на
сключения договор. В конкретния случай, ответникът сключил договор с
„БТК“ ЕАД, ползвал услуги по тарифен план SmartL+, не изпълнил
задължението си по същия да заплати стойността на услугите, като с това си
поведение изпаднал в забава, издадени били фактури, които не заплатил и
следва да понесе отговорност. Ищецът твърди, че извежда своето материално
и процесуално право от двата договора за цесия, с които се прехвърлят
задълженията на ответника от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Г.“ ООД, а то от своя
страна на „ЮБЦ“ ЕООД. Счита, че уведомяването на ответника за цесията по
чл. 99 от ЗЗД е редовно и то от своя страна влече съответните правни
последици. В конкретния случай, уведомлението за цесия е приложено към
исковата молба, изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника
от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва
уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от негово име. Счита, че има правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника В. Д. С., че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД в размер на 64.06 лв.,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на Договор с
клиентски № ***********/22.01.2018 г., сключен между ответника и
мобилния оператор „БТК“ ЕАД, за което е издадена фактура №
**********/22.06.2018 г. за периода от 22.05.2018 г. до 21.06.2018 г.
Претендира направените разноски по делото, както и тези, направени в
2
заповедното производство.
С допълнителна молба ищецът „ЮБЦ“ ЕООД е уточнил фамилното
име на ответника, а именно В. Д. С., като е посочил и седалището и адреса си
на управление.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответника В. Д. С., чрез назначения особен представител
адв. М. Г.. В същия се взема следното становище: Предявеният иск е
допустим, но е неоснователен и недоказан в претендирания размер.
Особеният представител на ответника оспорва възникналото облигационно
отношение между страните, както и прекратяването на договора, тъй като не
било изпратено писмено предизвестие в 30-дневен срок съгласно чл. 50 от
Общите условия. Счита, че са налице нарушения на материалния закон и
нищожност на договорните клаузи. На първо място, по делото не е
представена месечна сметка № **********/22.04.2018 г. Относно
претенцията на ищеца за заплащане на неустойка счита, че претендираните
суми не се дължат, поради нищожност на неустоичната клауза, която е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 т. 5 и т. 6 от Закона за защита на
потребителите, тъй като е уговорена в полза само на едната страна. Намира,
че настоящата клауза е нищожна на осн. чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите. Счита, че неустоичната клауза е нищожна и на основание чл.
143, ал. 1, т. 19 от Закона за защита на потребителите.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Същият, чрез
пълномощника си адв. В. Г., депозира молба-становище, в която излага
подробни съображения по същество на спора.
В съдебно заседание ответникът В. Д. С. се представлява от
назначения особен представител адв. М. Г.. Същата поддържа депозирания
отговор на исковата молба. Прави възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на вземането на ищеца.
С Определение от 03.11.2022 г. по гр. д. № 333/2021 г. по описа на
Районен съд – Елена е допуснато уточнение в наименованието на ищеца,
както следва: От „ЮБЦ“ ЕООД на „Угренова Естейт“ ЕООД, както и
уточнение във фамилното име на ответника от Д. на С., т. е. В. Д. С..
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
3
следното:
Видно от извършената справка в Търговския регистър от
20.10.2021 г., ищецът „ЮБЦ“ ЕООД е вписан в Търговския регистър и се
представлява от Ю. Б. Ц.. Същият е с предмет на дейност – придобиване,
цедиране, събиране на вземания, посредничество при кредитира, както и
всяка друга дейност и услуги, която не забранена от закона. От извършената
справка в Търговския регистър от 3.11.2022 г. се констатира, че ищецът
„ЮБЦ“ ЕООД е с променено наименование „Угренова Естейт“ ЕООД и се
представлява от М. А. У..
От Заявление/Договор от 22.01.2018 г. се установява, че между
„БТК“ ЕАД и ответника В. Д. С. (към момента на подписване на договора В.
Д. Д.) е сключен Договор за мобилни услуги от 22.01.2018 г. с индивидуален
клиентски № ***********, за тарифен план с SmartL+ с месечен абонамент
26.99 лв. Срокът на договора бил 24 месеца.
Въз основа на сключения договор били издадени месечна сметка №
**********/22.02.2018 г. – 57.04 лв., месечна сметка №
**********/23.03.2018 г. – 125.02 лв., месечна сметка №
**********/22.04.2018 г. – 152.66 лв., месечна сметка №
**********/22.05.2018 г. – 180.65 лв. Издадена била кредитна сметка №
**********/22.06.2018 г. на стойност 244.71 лв.
По делото са представени Общи условия на договора между „БТК“
АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана
електронна съобщителна мрежа на дружеството. От декларация от 22.01.2018
г. е видно, че ответникът е получил екземпляр от същите, приел ги и е
съгласен с тях.
Видно от Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018
г., „БТК“ ЕАД е прехвърлила на „С.Г.Г.“ ООД вземанията, произтичащи от
договори, посочени в Приложение № 1, заедно с всички съпътстващи ги
привилегии, обезпечения и други принадлежности. От потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД се установява, че на осн. чл.
99, ал. 3 от ЗЗД е потвърдено от името на „БТК“ ЕАД прехвърлянето на
„С.Г.Г.“ ООД на вземането на ответника В. Д. С. в размер на 64.06 лв., като
цесионерът е упълномощен от цедента да уведомява длъжниците от името на
цедента и за сметка на цесионера, за прехвърлянето на вземанията срещу тях.
4
С пълномощно „БТК“ ЕАД е упълномощила „С.Г.Г.“ ООД да подписва и да
изпраща уведомителни съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на лицата, чиито
задължения са предмет на прехвърляне на сключения договор за цесия.
От Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г. се
констатира, че „С.Г.Г.“ ООД е прехвърлил на „ЮБЦ“ ЕООД вземания от
трети физически лица и/или юридически лица, подробно индивидуализирани
в Приложение № 1, ведно с всички привилегии, обезпечения и други
акцесорни вземани, включително с изтеклите лихви, такси и разноски. Видно
от извлечение от Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г.
вземането на ответника е сред прехвърлените такива, както следва: сумата
64.06 лв., произтичащо от договор за мобилни услуги.
С уведомление за цесия на „БТК“ ЕАД, действащо чрез
пълномощника „С.Г.Г.“ ООД и от „ЮБЦ“ ЕООД е уведомен ответникът за
сключения Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г., по
силата на който задължението му е прехвърлено към „С.Г.Г.“ ООД, както и за
сключения Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г., по
силата на който задължението му е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД.
Видно от ЧГД № 216/2021 г. по описа на Районен съд – Елена,
същото е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Издадена е Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 118/12.07.2021г., съгласно която:
Длъжникът В. Д. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. З., ул.
„Г. К.“ № ** е осъдена да заплати на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., бул. „Б.“ №
**, вх. *, ет. *, представлявано от Ю. Б. Ц., сумата 64.06 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № 1658000522012018-
42876277/22.01.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и В. Д. Д., за което е
издадена фактура № **********/22.06.2018 г., и което вземане е прехвърлено
с Договор за цесия от 16.10.2018 г. и Договор за цесия от 01.10.2019 г., както
и сумата 205.00 лв., представляваща направени разноски по делото.
Констатирано е, че при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на длъжника В. Д. С.
са връчени книжата по делото и е разпоредено да се укаже на заявителя
„ЮБЦ“ ЕООД, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, считано от получаване на съобщението. Последният във
5
визирания срок е депозирал исковата молба по настоящето дело.
От правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т.
2 от ГПК.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице -
заявителят в заповедното производство, за установяване съществуване на
вземането си, като продължение на защитата си в заповедното производство.
Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се
претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието
установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща
всички индивидуализиращи признаци на вземането - основание, пасивно и
активно задължени лица, размер и период.
Легитимацията си на кредитор ищцовото дружество черпи от
договор за цесия, сключен с „С.Г.Г.“ ООД, на което дружество „БТК“ ЕАД е
прехвърлило процесното вземане. Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4
от ЗЗД предишният кредитор трябва да уведоми за цесията длъжника, за
когото тя има действие от деня, в който му е съобщена. Допустимо е цедентът
да упълномощи цесионера да извърши уведомяването. Ефектът на
уведомяването настъпва и при връчване на книжата на назначения по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на длъжника - ответник в исковия
процес. Приемането на изявления е деятелност, покриваща се с т. н. пасивно
представителство и представлява част от правомощията на особения
представител да получава адресираните до отсъстващия ответник изявления
на съда и на ищеца. Ако особеният представител не разполага с такова
правомощие, неговото участие в процеса би било лишено от смисъл.
Приемането от особения представител на материалноправното изявление по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до отсъстващия ответник е допустимо, защото не е с оглед
личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни
права. В тази насока е Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. I ТО
на ВКС. Освен това, длъжникът може да възразява успешно за липса на
уведомяване само, ако едновременно с това твърди, че още преди да е
уведомен, е изпълнил на стария кредитор. Уведомяването на длъжника за
цесията е предназначено да осуети това - длъжникът, като не знае за
6
прехвърлянето, да изпълни на стария кредитор. Иначе, между цедента и
цесионера ефектът на прехвърлянето настъпва с постигането на съгласие
помежду им - сключването на договора. В този смисъл налице е активна
процесуална легитимация за ищеца да предяви иск за установяване
съществуването на вземането, за което по подаденото от него заявление е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
118/12.07.2021 г. по ЧГД № 216/2021 г. на Районен съд – Елена за сумата
64.06 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор
№ 1658000522012018-42876277/22.01.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и В.
Д. Д., за което е издадена фактура № **********/22.06.2018 г., и което
вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 16.10.2018 г. и Договор за цесия
от 01.10.2019 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че направеното оспорване от
страна на особения представител на ответника на възникналото облигационно
правоотношение между последния и ищеца „ЮБЦ“ ЕООД е неоснователно.
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл. 79 от ЗЗД по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК. В тежест
на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания
случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване, че с ответника се намират във валидно облигационно отношение,
по силата на сключен между тях договор за доставка на телекомуникационни
услуги, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т. е.
изпълнил е задължението си да предостави същите на ответника. При
установяване на посочените обстоятелства, ответникът носи тежестта да
докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на
задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички
правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства. В тежест на ищеца е
да установи, че процесното вземане е придобито от него по силата на договор
за цесия, съответно че цесията е съобщена на ответника.
От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства съдът приема, че ответникът има
качество на потребител на телекомуникационни услуги, което му качество се
поражда от валидно възникналото облигационно правоотношение, което е
оформено в Договор за мобилни услуги с индивидуален клиентски №
7
*********** от дата 22.01.2018 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД,
по силата на който операторът е предоставил достъп на абоната до мобилната
си мрежа чрез предоставен мобилен № **********, при абонаментен план с
уговорена месечна такса в размер на 26.99 лв. за срок от 24 месеца.
Посоченият договор е представен от ищеца, договорът носи подпис
на ответника, поради което волеизявлението, с което последният е приел
условията на договора за мобилни услуги следва да се счита за валидно. Така
сключеният договор за ответника поражда задължения, съобразно които
следва да заплаща дължимата месечна абонамента такса за предоставения му
достъп до мобилната мрежа на оператора, така и стойността на услугите,
които е изразходвал. В изпълнение на договореното между страните,
операторът ежемесечно е осъществявал отчитане на предоставените и
използвани от ответника услуги, за което обстоятелство е издавал и
съответните месечни сметки, които са адресирани на адреса за контакт, който
е посочен от абоната при сключване на договора.
От представените по делото Общи условия на договора между
„БТК“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана
електронна съобщителна мрежа на дружеството се установява, че в т. 50.6, б.
„в“ е уговорено право на едностранно прекратяване на договора от „БТК“
ЕАД с 30-дневно писмено предизвестие при неплащане в срок, в случай на
системно закъснение в плащанията на дължимите суми (задължението на
абоната за редовно плащане на сумите е посочено в т. 43.1 от Общите
условия и е съществено задължение на абоната). На стр. 6 от договора с
ответника е уговорено, че с прекратяването на споразумението се прекратяват
и всички допълнителни споразумения към него, включително за
допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането
на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка,
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителните услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на „БТК“ ЕАД и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата
(закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на
8
договора.
В конкретния случай спорният въпрос по делото е дали процесният
договор е бил прекратен от „БТК“ ЕАД, т. е. дали същото е упражнило
правото си да прекрати с ответника сключения договор, поради
констатираното неизпълнение. Особеният представител на ответника е
направил възражение, че процесният договор не е прекратен, тъй като не е
спазена процедурата, залегната в приложимите Общи условия, т. е. не е
изпратено писмено предизвестие до ответника. Предвид естеството на
договора за предоставяне на мобилни услуги, като такъв с периодично
изпълнение, съгласно чл. 88, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, развалянето му няма обратно
действие. В настоящия случай в самите Общи условия е предвидено
изискване към „БТК“ ЕАД да прекрати договора с 30-дневно писмено
предизвестие. Безспорно е, че такова не е било отправяно до ответника от
страна на „БТК“ ЕАД. Ищецът не представя доказателства в тази насока,
въпреки направените възражения от особения представител на ответника с
отговора на исковата молба.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че и до момента „БТК“
ЕАД не е упражнило надлежно правото си да прекрати договора, поради
виновно неизпълнение на ответника на задължението да плаща стойността на
ползваните от него услуги, поради което и не е възникнало правото му да
получи уговорената неустойка.
Ето защо, независимо, че ищецът и неговият праводател са
сключили договори за цесия с предмет вземания на „БТК“ ЕАД спрямо
длъжници, съдът намира, че същото не е било придобито от ищеца чрез
сочената в исковата молба възмездна сделка. Искът на „ЮБЦ“ ЕООД
(понастоящем с наименование „Угренова Естейт“ ЕООД) за съществуване на
вземане в размер на 64.06 лв. спрямо ответника, представляващо неустойка за
прекратен едностранно от доставчика на мобилни услуги договор, поради
виновно поведение на ответника, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението по повод направените от особения
представител на ответника възражения, че са налице неравноправни клаузи в
сключения договор между „БТК“ ЕАД и ответника, съдът намира, че в
конкретния случай не са налице неравноправни клаузи. Вземането на
ищцовото дружество в размер на 64.06 лв. представлява неустойка за
9
прекратяването на Договор с индивидуален клиентски № *********** от дата
22.01.2018 г., за избран от абоната тарифен план SmartL+ с месечен
абонамент 26.99 лв., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, което вземане е
прехвърлено на „С.Г.Г.“ ООД с Договор за цесия от 16.10.2018 г., а то от своя
страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г.
Неустойката е индивидуално договорена в сключения договор, като ясно е
посочен начинът на формирането й, т. е. същата представлява трикратния
размер на месечната такса без ДДС. Така определена, неустойката не
противоречи на добрите нрави, нито поставя потребителя в неравноправно
положение. Същата служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват.
Неустойката има обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, като същата следва да се приеме за нищожна само в случаите,
когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Уговорената в
договора неустойка е насочена към компенсиране на претърпените от
мобилния оператор вреди под формата на пропуснати ползи от
неосъщественото му правно и финансово очакване на получаване на
определени месечни плащания от неизправната страна, която е предварително
определяема. Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по
т. д. № 78/2013 г., ОСГТК, кредиторът по двустранен договор с
продължително или периодично изпълнение може да търси и неустойка за
обезщетяване на вреди, поради настъпило в бъдеще разваляне, ако такава
неустойка реално е била уговорена.
В настоящия случай договорената неустойка се явява
компенсаторна. При прекратяване на договора, поради причина, за която
длъжникът отговаря, кредиторът има право на обезщетение за вредите от
неизпълнението съгласно чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. При положение, че за
целия срок на действие на договора операторът би реализирал печалба от
месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за
допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната
страна, поради виновното поведение, на която договорното правоотношение е
било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане
на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния
размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена
10
като неравноправна. Размерът на неустойката кореспондира на нейния
характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се
доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите
й функции.
На последно място, съдът намира, че направеното от особения
представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност на
вземането не следва да се разглежда по същество, тъй като е преклудирано, т.
е. извършено в първото по делото заседание, а не с отговора на исковата
молба. Налице е задължителна съдебна практика на ВКС, ТК. С Решение №
111 от 8.10.2010 г. по т. д. № 1068/2009 г. е даден отговор в смисъл, че
правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по
давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по
чл. 131, ал. 1 от ГПК. Становището е мотивирано, както с реквизитите на
писмения отговор и изискването за изчерпване на възраженията срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават, така и с изричната разпоредба на
чл. 133 от ГПК, предвиждаща преклудиране на неупражнените с отговора
процесуални права.
При изложените съображения съдът счита, че предявеният
установителен иск, следва да бъде отхвърлен, като бъде прието за установено,
че ответникът не дължи на ищеца сумата 64.06 лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор № 1658000522012018-
42876277/22.01.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и В. Д. Д., за което е
издадена фактура № **********/22.06.2018 г., и което вземане е прехвърлено
с Договор за цесия от 16.10.2018 г. и Договор за цесия от 01.10.2019 г., за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 118/12.07.2021 г. по ЧГД № 216/2021 г. на Районен съд – Елена.
По отношение на разноските:
Ответникът е представляван от назначен на разноски на ищеца,
съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
Съответно, в хода на делото същият не е сторил разноски, поради което не се
следва произнасяне за възлагане на такива в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С. ****, район Т., бул. „Б.“ № **, вх. *, ет. *,
представлявано от Ю. Б. Ц., (понастоящем с наименование „УГРЕНОВА
ЕСТЕЙТ“ ЕООД, представлявано от М. А. У.), против В. Д. С. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес гр. З., ул. „Г. К.“ № ** за приемане
за установено спрямо В. Д. С., че последната дължи на „ЮБЦ“ ЕООД сумата
64.06 лв. (шестдесет и четири лв. 06 ст.), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор № 1658000522012018-
42876277/22.01.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и В. Д. Д., за което е
издадена фактура № **********/22.06.2018 г., и което вземане е прехвърлено
с Договор за цесия от 16.10.2018 г. и Договор за цесия от 01.10.2019 г., за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 118/12.07.2021 г. по ЧГД № 216/2021 г. на Районен съд – Елена, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
12