№ 19945
гр. София, 05.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
Гражданско дело № 20221110124265 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ИЩЕЦ: Б. М. М. чрез законния си представител М. К. М. – редовно
уведомен, законният представител се явява, представлява се от адв. Ж., с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИК: [**********] - редовно уведомен, представлява се от адв.
[**********] с пълномощно, представено днес и адв. [**********], с
пълномощно по делото.
ВЕЩО ЛИЦЕ: А. Т. М. - редовно призован, явява се.
ВЕЩО ЛИЦЕ: Л. В. Т. - редовно призован, явява се.
СВИДЕТЕЛ: Г. П. – редовно призована, явява се.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. [**********]: Видях, че залата се намира свидетеля П., разпитана
миналия път. Доколкото може да се наложи преразпит на свидетеля, моля
съдът да я изведе от залата.
АДВ. Ж.: Считам, че доколкото не е налице отправено конкретно
искане за преразпит на свидетеля в преклузивните срокове, не са налице
основания да бъде уважавано искането на ответната страна.
1
СЪДЪТ изслуша страните и намира искането на ответната страна за
основателно, предвид обстоятелството, че е възможно искане с оглед
контролиране на свидетелските показния на разпитания евентуално в
днешното съдебно заседание свидетел и
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗВЕЖДА свидетеля Ж. П. от залата.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА заключение на съдебно-медицинска експертиза,
депозирана на 23.11.2022 г.
ПРИСТЪПВА към изслушване заключението по изготвената съдебно-
медицинска експертиза.
СНЕМА самоличността на вещото лице:
А. Т. М. – 63 г., неосъждан, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност по
чл.291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представил съм писмено заключение в срок, което
поддържам.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж. ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Както съм описал в
началото на заключението, при прегледа в Пирогов са описани охлузвания и
кръвонасядания по гърба. Има на следващия ден издадено съдебно -
медицинско удостоверение, което трябва да е много по-детайлно и много по-
пълно от прегледа в Пирогов, където няма описани детайли. В това съдебно
медицинско удостоверение са описани само две кръвонасядания. На
снимките, които са представени по делото, се виждат и охлузвания, и
кръвонасядания. В този случай, се виждат сериозни противоречия в
медицинската документация в кратък интервал от време. Както съм записал в
заключението, ако се приемат снимките, там най-красноречиво се виждат
уврежданията по гърба – има и охлузвания, и кръвонасядания. Ако се приеме
само съдебното медицинско удостоверение, ще говорим за две
кръвонасядания. Ако се приеме документацията от Пирогов, ще приемем, че
има някакви охлузвания и кръвонасядания, без да знаем какви са. При всички
полоЖ.я и при двата прегледа, тези увреждания, които се виждат на
снимките, би следвало да ги има. Вариантите защо в единия документ пише
едно, а в другия – друго, са много. В моя опит винаги съдебно медицинските
удостоверения са били най-подробни. По своята медико-биологична
2
характеристика тези увреждания причиняват болка и тази болка и тази болка,
е не по-силна от обичайната. Тук не се касае за особено силна болка, която да
се обостря, да речем, както е при едно счупено ребро, която се усилва или при
счупена кост. Болката е субективно понятие и критерий за силна болка общо
взето няма, но това са мекотъканни увреждания, които причиняват болка, не
по-силна от обичайната. Щом има болка, значи има проблем, който я
причинява – този проблем може да е травма, възпаление и.т.н. Човек може да
изпита болка и при травма, която не оставя видими следи. Един силен натиск,
с пръст да кажем, в гърба на дадения индивид предизвивка болка, без да
оставя видими следи. За да се получи едно механично увреждане, трябва да
имаме съприкосновение между двете тела и едно от тях, ако не и двете, да се
движат. Теоретично е възможно и неизвестното тяло и детето да са се
движели. В конкретния случай, двиЖ.ето на детето е отдолу нагоре. Заради
това казвам, че при седящо полоЖ.е, при опит за изправяне нагоре с
притискане едновременно към облегалката надолу, така се е получило
увреждането. Това е моето медицинско мнение.
АДВ. Ж.: От медицинска гледна точка при това заключение възможно ли е да
кажем, че детето се е съпротивлялвало на механичната сила, която е оказана
върху него?
АДВ. [**********]: Противопоставям се, това са хипотези на вещото лице.
СЪДЪТ като съобрази, че ищцовата страна се опитва да докаже тезата
си намира, че въпросът е допустим, а дали ще го цени ще каже с крайния си
съдебен акт.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА поставения въпрос.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В чисто теоритичен аспект при опит за изправяне и
едновременно натиск назад към облегалката, ако това се приема за съпротива,
да не седи и да иска да стане прав, може да се интерпретира като съпротива.
Това е двиЖ.ето, което е извършено в момента на получаване на
уврежданията – опит за ставане и едновременно с това, натискане надолу към
облегалката, за да се получи това увреждане, което се вижда с изразен ръб на
снимките. Този натиск може да не е в областта на корема, а в областта на
гръдния кош, но без значение притискането в областта на гръдния кош, тъй
като това, което изолира коремната кухина, е диафрагмата, може да бъде
свързано с повишаване на налагянето в коремната кухина. Възможно е да се
3
стигне до напрягане на коремната мускулатура. От предишния абзац, преди
заключението ми, че поведението на персонала на градината е добра
практика, съм посочил откъде следва. Не съм запознат с такъв документ и
изрично съм го обяснил. Това, че персонала на градината се старае детето да
не плаче, за да не се повишава налягането, е добра практика и не излиза извън
нейните граници.
АДВ. [**********]: Госпожо съдия, възразявам на въпросите на ищеца
– такива въпроси на вещото лице не са поставяни.
СЪДЪТ УКАЗВА на вещото лице да отговаря само, ако въпросът му е
бил поставен.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не ми е задаван въпрос дали има медицински
документи, от които да е видно, дали има извършвани прегледи или са давани
указания за прилагане на тази добра медицинска практика. Отговорил съм, че
възможно възрастен човек да не разбере, че причинява увреждане на детето
по начина, по който съм го описал.
АДВ. Ж.: Възможно ли е, ако възрастен човек положи грижа, всъщност да
установи, че причинява увреждане?
АДВ. [**********]: Противопоставям се, въпросът е правен, а не експертен.
СЪДЪТ споделя доводите излоЖ. от ответната страна и
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА въпроса.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Описал съм механизма, по който считам, че се е
случило увреждането. Ако не са извършвани такива действия, като посочения
от мен като механизъм, травмата е очевидно, че нямаше да се получи. По
делото няма данни за други травматични увреждания на детето, преди или
след престоя на детето в детското заведение.
АДВ. Ж.: Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. [**********]: Думата „контузия на главата“ значи
натъртване или някаква травма на главата. В описанието на исковата молба
няма особени детайли за механизма на получаване на уврежданията, което е
логично, защото това дете не е пред очите на тези, които пишат исковата
молба и нямат реална представа какво точно се е случило, за да се получи
това нещо. Думата „контузия на главата“ я няма и в съдебно-медицинското
удостоверение. Затова и не мога да се произнеса за нея.
АДВ. [**********]: Възможно ли е по време на тази контузия на главата да са
4
настъпили и травмите, които описвате в заключението си?
АДВ. Ж.: Противопоставям се. Вещото лице категорично заяви, че не може
да даде подробности за контузията на главата.
СЪДЪТ преформулира въпроса на ответната страна, както следва: Ако
приемем, че е налице контузия на главата, по времето, когато е извършен
оглед за съдебно медицинско удостоверение, и по някаква причина тази
контузия не е включена вътре и приемем, че контузията е причинена
едновременно с това, което е видяно на снимките, то механично увреждане
годно ли е да причини и контузия на главата, и тези увреждания на гърба?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Ако има и контузия на главата, е възможно
механичното увреждане, което я е причинило да причини и уврежданията на
гърба. Може да се получат по едно и също време, но няма да са причнени от
един и същи увреждащ предмет. Облегалката на стола стои по-ниско, по-
малко вероятно е тя да причини такова увреждане на главата, но, чисто
теоретично, не може съвсем да се изключи. По отношение на времето, съм
посочил в заключението. Детайлно описание на охлузванията няма описано,
но има описано наличието им в медицинската документация от Пирогов.
Посочил съм, че охлузванията са 5 на брой, но не съм сигурен от снимките.
Ако приемем, че са 5 отделни охлузвания, всяко едно се получава при 5
отделни опита детето да стане, ако можем да го опишем така. В документите
на Пирогов са описани хематомът на гръдния отдел на гръбначния стълб.
Това описание се разбира, без да е изполвана думата „кръвонасядане”, ако
детайлно търсим думата хематом, тя означава ограничена колекция кръв в
някаква кухина. В Пирогов пишат хематом за кръвонасядане. В Пирогов, при
прегледа, описват травмите по-кратко и като казах по-горе, най-подробно
следва да е съдебно медицинското удостоверение. Всичко, каквото
съществува, е редно да се опише в едно съдебно медицинско удостоверение.
Пациента трябва да се съблече гол, за да се освидетелства. Това е част от
добрата съдебно-медицинска практика.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. [**********]: Предполагам, че кожата на детето е
била в контакт с горния ръб на столчето, а не с долния. Гърба на детето, към
момента на получаване на травмата, е бил косо. Ако седи спокойно, гърба на
детето би следвало да отстои към задната повърхност на облегалката. Ако
тръгне да става, гърба му контактува косо с ръба на седалката.
Адв. [**********]: Моля, по реда на чл.176 ГПК да допуснете законния
5
представител на ищеца – М. М., да отговори, какво се вижда на заден план на
снимка № 5, на лист 89 от делото. Сега установих този обект.
М. М.: На снимка № 5 на стр. 89 от делото, отзад на заден план се вижда
гърнето на Б..
АДВ. Ж.: Възразявам да бъде разпитван като свидетел ищеца, ако ответната
страна има въпроси, да си ги формулират с молба, както е редът на чл.176
ГПК.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА повече въпроси по чл. 176 ГПК към М. М., тъй като редът по
чл. 176 ГПК изисква писмено да се поставят въпроси. Същевременно, съдът
съобразява, че ако М. желае да отговори на ответната страна, може да го
направи.
М. М.: Мога да отговоря на въпроса. Има ръб в горната част на
конструкцията на гърнето.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Ако детето седи на това гърне, няма да се получи
увреждането, но ако се притиска назад и се опитва да се изправи нагоре, един
хоризонтален ръб би могъл да доведе до подобни увреждания. За
кръвонасяданията съм казал, че заради малкия им размер е възможно да се
получат от възглавнички на човешки пръсти. Не можем да индентифицираме
точния предмет, който ги е причинил, това са кръвонасядания и видовата им
характеристика е, че са от твърд предмет. По-нататък, за съжаление, нашите
възможности, съдебно-медицински, са дотук. Ако е получено на деня, който
се сочи от детската градина, това охлузване е стояло и към момента на огледа
от д-р [**********]. За да се получи увреждането, двиЖ.ето на детето трябва
да е отдолу нагоре, а не обратното. Това е видно от отсечения ръб и,
евентуално, от горен ръб на стол.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: Не смятам, че долния ръб на
облегалката на стола е възможно да причини травмите, които са в областта на
долната част на гърба. Детето, при опита си за изправяне, гърбът му се явява
косо разположен спрямо горния ръб на облегалката и долната част не
контактува по никакъв начин с облегалката.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ НА ВЪПРОСИ НА АДВ. [**********]: Ако детето се
притиска назад към устройството за тоалетна, механизмът е същият. Тези
охлузвания, които се виждат на снимката, са причинени от някакъв ръб и
6
посоката на двиЖ.ето е сигурна.
АДВ. Ж.: Аз оспорвам заключението на вещото лице, тъй като смятам, че
възникват съмнения за неговата необоснованост и неправилност. Считам, че
медицината е регулирано професионално направление, което означава, че
следва да бъдат спазвани определени медицински методики, стандарти, които
са разписани в нормативни актове, стандарти, научни публикации. Те не
съществуват в нищото и само в съзнанието на медицинския работник, а
вещото лице не можа да посочи източника, в който е открил това, което е
определил като добра практика, да съществува в сферата на медицината и да
е адекватно поведение. Оспорвам заключението и досежно твърдението, че
възможно някакви увреждания от констатираните да бъдат получени при
двиЖ.е на меките части на човешки пръсти, като напълно некореспондиращо
в тази част с останалите документи и данни по делото. Оспорвам го и в
частта, в която вещото лице твърди, че долният ръб на облегалката на
столчето не може да има отношение към получаване на уврежданията.
Считам, че вещото лице си е позволило да изгражда своето заключение на
базата на предполоЖ.я, като е измерило на око интензитета на болката
констатирайки „обичайна болка“, което аз, без да имам медицинско
образование, считам, че това е един нонсенс от гледна точка на медицинската
наука. С оглед всичко изложено, считам, че са налице основанията за
изслушването на повторна СМЕ, която да отговори на същите въпроси, като
моля същата да бъде във формат тройна експертиза, доколкото считам, че с
оглед получаването на по-точни отговори, следва вещите лица да имат
специалност в необходимите сфери от медицината, които касаят получените
увеждания, а именно – ортопедия, коремна хирургия и педиатрия и моля в
такъв формат да бъде назначена експеризата, в случай, че съдът допусне
такава.
АДВ. [**********]: Ние считаме, че заключението е обосновано и няма
никакво съмнение относно неговата правилност. Компетентността на вещото
лице е добре подбрана и лично аз смятам, че днес по един убедителен начин
вещото лице защити своето заключение. Той говореше постоянно за т.нар.
медико-биологични признаци и с ясни думи обясни на страните и на съда, в
отговор на въпросите, употребените термини, и, от тази гледна точка, аз
смятам, че няма никакви основания съдът да уважава искането за тройна
експертиза, доколкото не са налице законовите предопоставки за това. В
7
случай, че процесуалният представител на ищеца счита, че заключението не е
пълно, може да постави допълнителни задачи и вещото лице да отговори на
допълнителни въпроси.
СЪДЪТ изслуша страните и намира следното: В днешното съдебно заседание
вещото лице отговори на поставените въпроси и от двете страни обосновано,
поради което възраЖ.ето на ищцовата страна не касае приемането на
експертизата.
С оглед на изложеното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението по изготвената съдебно-медицинска
експертиза.
На вещото лице да се изплати възнаграждение по внесения депозит в
размер на 300 лева, за което да се издаде РКО.
По искането за повторна експертиза, съдът намира следното: Доводите на
ищцовата страна касаят несъгласие със заключението на вещото лице. В
днешното съдебно заседание не се сочат какви практики и какви медицински
стандарти не е използвало вещото лице. В този смисъл не се сочи нито
необоснованост, а относно възникване на съмнения в неговата правилност,
съдът съобщава на страните, че на основание чл. 202 ГПК следва да цени
заключението, ведно с останалите събрани доказателства по делото. С оглед
изложеното и като съобразява, че ГПК не урежда тройна експериза, а не се
сочат доводи за допускане на повторна,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е искането на ищеца за допускане на повторна
експертиза.
ПРИСТЪПВА към изслушване заключението по изготвената съдебно-
психологична експертиза.
СНЕМА самоличността на вещото лице:
Л. В. Т. - Т.а, 43 г., неосъждана, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност по
чл.291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представил съм писмено заключение в срок, което
поддържам.
8
АДВ. [**********]: Правим възраЖ.е, че експертизата не е депозирана в
срок.
СЪДЪТ съобщава на страните, че заключението е в срок – входирано на
28.11.2022 г.
СЪДЪТ не споделя довода, че заключението е извън срока, тъй като срока
тече от деня на депозирането му и днес е осмият ден.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж., ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Относно преживяванията
на детето на детското столче може да ни говори единствено споделеното от
майка му, че след това той е отказвал да седи на столче за кола и такова за
хранене. Аз съм описала в отговорите си на въпросите, добрите медицински
практики. Не случайно се говори за индивидуален подход – при различни
хора, в подобни ситуации, с подобни действия могат да дадат различен
резултат. Няма точна схема, има насоки. Важно е възрастният да е спокоен, за
да успокои детето, защото ако той е напрегнат, няма да може. Да се опита да
го чуе, да разбере откъде идва тревогата, да се опита да успокои тревогата,
ако детето е в криза, възрастният може да се опита да го разсее, да му
предложи друг тип занимания – всякакви познати вещи и ситуации водят до
успокоение на детето. Има препоръки, когато детето е в силна криза и буйства
и може да нарани себе си или друг, да бъде гушнато, с цел да бъде предпазено
от наранявания, както и другите. Има такива насоки. Само в случай, че
животът и здравето на детето са застрашени, използването на сила е по-
малкото зло. Ако приемем, че изложеното се е случило, за успокояване на
детето, съобразно моята практика, аз бих използвала методи да клекна, да го
погледна в очите, да се опитам да го разбера защо плаче, да му кажа къде са и
кога ще дойдат мама и татко, да го запозная с другите деца, да му предложа
игри. Ако е много неспокойно, бих го дръпнала настрани от групата, по
възможност да седне, бих седнала с него така, че то да се успокои, да
наблюдава другите деца и само да реши кога е готово да се включи в игрите.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не познавам утвърден
стандарт, който да работи за успокояване на деца в детска градина.
Предполагам, че знанието за добрите практики и методи за успокояване на
децата в детската градина, е свързано, с образованието на работещите в
детската градина и вътрешните правила и стандарт за работа с персонала в
детска гардина. Не познавам документите в градините. В конкретния случай,
съм запозната с това, което е по делото. Не видях, в представените по делото
9
документи, разписана практика, която да предвижда употребата на сила.
Няма точни и ясни стъпки в работата с деца. Много зависи какво ще подаде
самото дете, за да има значение какво ще му се отговори. Трябва да се
уважава личността на детето, неговите желания, нужди, здраве, безопасност.
Води се от принципа за доброто на детето.
АДВ. Ж.: Нямам въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. [**********]: Два пъти съм се виждала с детето и
майката, и имах възможността да наблюдаваме неговата игра и спонтанни
реакции, общуване с майката, интереси, неговия темперамент. Състоянието
на детето към настоящия момент е много различно от състоянието му към
момента на тръгване на детска градина. Когато работя с дете, аз снемам
подробна информация за неговата история от момента на неговото зачатие,
бременността, раждане, средата, в която живее и.т.н. Водила съм разговори с
майката по въпроса къде живее и дали има съдебни спорове с бащата на
детето. Знам, че към момента с бащата са разделени и тя се грижи за детето,
че ходи до обяд на работа, за да може престоят му в детската градина, към
момента, да е достатъчно кратък и тя да се грижи за него. Майката сподели,
че за детето е трудно да говори за бащата, защото трудно приема раздялата
между родителите. Има две болезнени теми – детската градина и бащата,
предвид раздялата. Майката е ползвала психологична и психиатрична помощ
за детето.
АДВ. [**********]: Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. [**********]: Тръгването на детска градина със
сигурност е стресова ситуация. Всяка промяна от ежедневния ритъм може да
представлява стресова ситуация, включително воденето по болници,
прегледите – това също може да доведе до стрес. Отговор на въпрос 2 касае
конкретното дете, с оглед конкретното тръгване на детска градина. Описаната
от мен тревожност в отговора на въпрос 2 е по думи на майката като промяна
в поведението му след тръгване на детска градина. Относно причините –
може да има съвкупност от причини при образуване на симптоматиката. Т.е. -
не изключвам и семейна среда да е повлияла, евентуално. Когато има травма
или говорим за стрес, струпването на няколко фактора води до обостряне в
симптоматиката. Ако има само една причина и един дразнител, тогава нещата
могат да минат по-леко, отколкото ако са няколко. Аз съм получила
информация от майката и от документите по делото. „Детето по-често се
10
разболява“ съм го описала като част от симптоматиката при преживян стрес и
травматично събитие. Когато човек преживее стрес, му пада имунитета и
започва да боледува по-често. Това, че детето сънува кошмари, е по думи на
майката. На тази възраст децата нямат речников запас, за да опишат своите
сънища и кошмари. Детето се ориентира за това доколко е стресираща една
ситуация от реакциите на възрастните. Например – ако дете види куче и
майката се страхува от това куче, тя подава сигнал на детето за страх и то се
страхува. От една страна воденето по лекари и предполагаемият стрес у
родителите, детето със сигурност се ориентира по тях какво се случва с него.
От друга страна, ако родител се съмява, че детето е било наранено и той не
реагира, оставя послание на детето, че това е нещо нормално и то може да
позволи това да се случва впоследствие. Воденето по лекарите е
допълнителен стрес, но не можем да кажем, че неводенето би било по-добрия
избор за детето. Доколкото видях, в документите от извършени проверки
изрично пише, че няма употребено насилие срещу детето - в един от
документите, мисля, че беше от педагогическия инспекторат. Ако родителите
са се карали предната нощ, със сигурност детето ще е по-тревожно на
следващата сутрин. Изгледах записите по делото. Възможно е повръщане да е
изразяване, симптом на тревожност. Видях частта от записа, в която детето е
отпуснато при взимането му от детската градина, седяло е над 10 мнути в
ръцете на майка си и на тръгване помахва на някакво лице – може би
възпитателка. Трудно е да се интерпретира поведението на детето по
помахването, предвид факта, че е било достатъчно дълго гушнато от майка си
където се чувства сигурно, може тя да му е казала да помаха и, изобщо, е
трудно да се интерпретира. От момента на появявата на родителите на
въпросния запис за взимането на детето, поведението на детето е едно и също.
Не съм се свързвала с бащата. За мен ориентир бяха становищата на колегите,
работили с детето, които са по делото.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. [**********]: Доколкото знам, исковата молба е
писана от бащата, така че, запознавайки се с нея и имайки предвид
написаното в нея, мога да кажа, че за историята на детето, разказите за
симптоматиката и за случващото се вкъщи, информация съм взела от
майката. Гледала съм записа, изчела съм проверките на институциите, взела
съм предвид работата, наблюденията и описаната симптоматика, описана от
Г. П. и от [**********]. При такава ниска възраст, динамиката на детското
11
развитие е много бурна и към настоящия момент е изключително трудно,
дори от самото дете, да се вземе информация било то под базата на тестови
методики, интервюта и.т.н.. Използвала съм набюдение и динамично интервю
– посочила съм използваните методи в началото на заключението.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. [**********]: Състоянието на детето е съвкупност
от фактори – семейна среда, тръгване на детска градина, здравословно
състояние на самото дете. Всички тези фактори влияят на начина, по който
детето приема една ситуация. Доколко една ситуация е травмираща за детето
се ориентираме по това кога възниква симптомът. Моето мнение е, че ако към
момента има травма, тя няма да е само от детската градина. Такъв тип травма,
еднократна като тръгване на детска градина, едининично събитие, се лекува
доста по-бързо, отколкото травма, натрупвана с времето.
АДВ. [**********]: Да се приеме заключението.
АДВ. [**********]: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението по изготвената съдебно-психологична
експертиза.
ОДОБРЯВА възнаграждение съобразно справка-декларация към
експертизата.
СЪОБЩАВА на страните, че възнаграждението от 600 лв. ще бъде
разпределено по чл. 77 ГПК.
В залата се въведе свидетелят Г. П..
СЪДЪТ
СНЕМА самоличността на явилият се свидетел, както следва:
Г. Божидарова П., ЕГН **********, 32 г., неосъждана, без дела и родство със
страните.
ПРЕДУПРЕДИ свидетелят за наказателна отговорност по чл. 290 НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: Работя като психолог и съм работила с Б. М. в
център „[**********]“. Работех с детето, тъй като при нас постъпи
направление от отдел „Закрила на детето”, което те си бяха поискали, тъй
като детето, по разкази на родителите, е преживяло травматична ситуация при
първо посещение в [**********] Това беше поводът за нашата работа.
Изготвила съм индивидуален план за подкрепа във връзка с този случай.
12
Знам, че направлението е постъпило през април, но мисля, че срещите
започнаха през март месец, което е горе-долу месец след тази случка. Това,
което ми направи впечатление, беше, че детето беше силно тревожно. Още на
първото посещение беше много трудно за него да влезе в центъра, да остане
за работа. В протеЖ.е на работата правеше впечатление, че той прави добър
контакт с възрастния, но му отнема време. Беше недоверчив, тревожен, не
беше възможно през дълъг период от нашата работа той да остава остава
самостоятелно с психолога, беше необходимо родителите му да бъдат заедно
с него и по този начин работехме. Беше с речево развитие и развитие на
моториката съответно за възрастта му, но беше силно тревожен от раздялата с
родителите. Дори когато един от родителите му излизаше от стаята, за него
това означаваше, че играта за него прекъсва, изпадаше в плач. Родителите му
разказваха, че ритъмът на съня му е нарушен. Това, че той е много тревожен,
би могло да бъде знак за това, че случката, която му се е случила, има
отраЖ.е за него. При психологическата работа има наблюдение, но няма как
да знаем причинно-следствените връзки – кое поведение от кое точно е
причинено, но е много вероятно, тази тревога, за която споделят родителите
му, че е силно обострена след случката, да се дължи на тази ситуация, която е
преживял. Трудно се разграничават и двете ситуации – постъпването в
детската градина и това, което се е случило там. Дейностите, които сме
извършвали, са били психотерапевтична работа, която имаше своето развитие
във времето, в което те посещаваха центъра и която беше свързана с това да
се работи и с детето, и с родителите около преживяване, обличане в думи на
това, което се е случило със семейството и работата около това детето да
започне придружено, в това то да се отделя от родителите си и да остава
спокойно, тъй като към онзи момент това не беше възможно. Към края на
нашата работа, която не беше много дълга, тъй като аз напуснах центъра, за
него вече беше възможно да остава насаме и да играе кратки ролеви игри и
това е дете, което прави конаткт с възрастния, макар че в началото беше
тревожен и несигурен и имаше нужда от подкрепата на родителите си. Тъй
като моето напускане беше малко непредвидено, не успяхме да имаме
заключителна среща, но сме говорили по телефона, около това, че работата с
него е добре да продължи. Паралелно те вече бяха започнали такава работа в
Зеления двор, така че това са били моите препоръки – продължаване на
работата. Около месец след случката те започнаха да идват, а направлението
13
постъпи малко по-късно. Аз съм ангажирана от тяхното идване в центъра с
техния случай. Не са ме търсили персонално по име, просто са разбрали за
центъра. Тези срещи са регулярни – веднъж в седмицата. Не помня конкретно
колко пъти са ме посещавали, но от средата на март до към август месец сме
се срещали. Когато се работи с психиката, това е нещо, което няма такива
обективни измерения, каквито имат други сфери на живота. Това, което нас,
психолозите, ни интересува, е психичната реалност – ние работим с нея, и тя е
това, което имаме като материал. Това, което сме видели ние в центъра, е
било свързано с тази случка, с това, че тази случка е преживяна от родителите
и тя се говори на детето. Ние няма как да знаем точно кои неща до какво ще
доведат. Има някои неща, които са по-вероятни. Индивидуалният план за
подкрепа съм изготвила около месец след първото посещение. Мисля, че е
издаден през май месец. След изготвяне на този план, съм продължила да
работя с детето.
АДВ. [**********]: Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. [**********]: Имаше вербална комуникация
между мен и Б.. Аз му говорех, той отговаряше понякога с „ДА“ и „НЕ“.
Освен „ДА“ и „НЕ“, той можеше да казва думи, а в протеЖ.е на работата
започна да казва изречения. Като пример за изречения, соча, че можеше да
каже какво иска – например „Искам колата.“. Със сигурност Б. не ми е
разказал какво му се е случило в детската градина. Децата показват много
неща без да седне и да ми покаже с жестове как някой го е ударил. Това,
което детето е показало, е че за него е много тревожно да стои с непознат
възрастен, освен родителите си, но за конкретната случка не е показал нищо.
АДВ. [**********]: Възможно ли е детето да е било тревожно, когато сте го
видели първият път, поради обстоятелството, че е гледано от три
детегледачки?
АДВ. Ж.: Възразявам срещу този въпрос, същият е навеждащ отговора.
Съдът преформулира въпроса, както следва: „Възможно ли е детето да е било
тревожно, когато сте го видели първият път, поради множество контакти с
непознати възрастни лица?”
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Възможно е човек да бъде тревожен по всякакви причини.
Всяка една такава случка обостря всякакви други възприятия за раздели и
тревожни ситуации за едно дете на година и девет месеца. Познавам бащата,
работили сме с него. За мен стои семейството – говорила съм и с бащата, и с
14
майката, но не мога да си спомня кои точно неща ми е казал единият, и кои
неща другия. Известно ми е, че са имали детегледачки. Както вече казах,
наистина е много неприятно, когато се налага да работите с обективни данни,
а тук говорим за субект. Психологическите методи, с които работим в
центъра, са методите на наблюдението. Ние работим не само с това, което
детето ни представя, тъй като то не е говорещ възрастен. Работили сме и с
това, което ни е разказано за него. Чули сме за ситуация, която е много
вероятно да е причина за състоянието, в което той дойде с центъра –
обострена тревога, регрес в ритъма на съня и.т.н. Няма как никой да знае за
никой, че е сънувал кошмари, но от разказаното от родителите изглежда
много възможно. Когато детето нощем се буди в ужас и плач, няма особено
значение дали конкретно е сънувало кошмари или не, а че в момента е в ужас
и няма думи, с които да го изкаже, тъй като е на година и девет месеца.
Разбира се, че може да се събуди детето в ужас, ако родителите му се карат в
другата стая. Не в самото начало, но по-късно в работата стана ясно, че
майката и бащата имат проблеми помежду си. Не са ми споделяли какви
точно проблеми имат, но са имали трудности, със сигурност, около тази
случка и позицията, която да вземат спрямо Б. и всичко друго, което се
случва. Трудностите между родителите винаги могат да се отразят на детето.
От родителите знам за случката, за която говоря. Знам, че Б. е отишъл в
детската градина [**********] за първи път, стоял там около час и половина,
по спомен, през което време на родителите е обяснено, че всичко е наред и
нещата са спокойни, след това те са си го взели. Разказаха ми, че когато са го
взели, той е хлипал, което обикновено, както те ми разказаха и както
обичайно се случва, е, когато детето дълго време е плакало и вече е уморено
да плаче. След това са забелязали кръвонасядания по гърба. След това, вече,
ми разказаха впоследствие какво са говорили с градината за случката,
относно това, че Б. е бил против волята си задържан за стол от възрастен,
който го е прегръщал през тялото със стола помежду им, доколкото аз се
ориентирах. Б. е плачел, ритал, опитвал се е да се съпротивлява. Това е, което
знам.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. [**********]: Родителите ми споделиха, че след
като са оставили детето в детската градина, са седяли в колата и са чакали.
Раздялата с детето, когато детето започва да ходи на ясла и детска градина,
винаги е тревожно събитие за всички участващи – за детето, за родителите, за
15
всички. Това не е симптом, а е просто най-обичайното състояние на
родителите и на детето. Почти не възможно да има раздяла, която да не
включва тревожност.
АДВ. [**********]: Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: Доколкото аз разбрах за дететгледачките, това
са били хора, които помагат на семейството. Към този момент, таткото на Б.
работеше вкъщи, така, че те по-скоро се включваха да помагат по някакъв
начин на домакинството. Споделям изложеното от това, което съм чула от
родителите на Б..
Свидетелят освободен от залата.
АДВ. Ж.: Представям и моля да приемете молба да увеличение на иска с
платена държавна такса. Моля на основание чл. 214, ал. 1 ГПК да допуснете
увеличение на иска от заявената сума от 4000 лв. на сумата от 5100 лв, отново
като частичен иск. Представям молбата с препис за другата страна. Нямам
други доказателствени искания.
АДВ. [**********]: Да се приобщи като доказателство исковата молба,
постъпила от друг състав. Взимам повод от днес изслушаната СМЕ и
медицинската документация, представена по делото и моля да допуснете до
разпит д-р [**********], който е съставил съдебно медицинско
удостоверение и този доктор за обясни извършен ли е цялостен преглед на
детето, предвид на противоречията в документацията от Пирогов, съдебния
лекар и да разпитаме този доктор, който обективно и прието от родителите е
издал съдебно-медицинско удостоверение да даде показания за това дали е
извършил цялостен преглед на детето. В тази връзка считам, че неговите
показания биха показали на съда какво е било състоянието на детето към
17.02. Нямам възраЖ.я по увеличението на иска. Моля, след като се приобщи
исковата молба, да подадем сигнал относно, според мен, показания, дадени
пред настоящия съдебен състав, които са в ярко противоречие с поведението
на свидетелката по друго дело пред друг състав, с оглед реализиране на
наказателна отговорност.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА увеличение на иска, същият да счита предявен за 5100,00 лв.,
като част от 9000 лв.
ПРИЛАГА по делото заверен препис от искова молба, като същата е
16
изискана с нарочно определение на съда.
ОТХВЪРЛЯ искането за упражняване на сигнална функция по преценка на
съда. Сигналната функция на съда е вменена единствено и само при
разпоредбата на чл. 193 и сл. ГПК, а именно - при доказано оспорване на
документ.
ОТХВЪРЛЯ искането за разпит на д-р [**********] по преценка на съда.
Разпитването му е недопустимо на основание чл. 164 ГПК, доколкото за това,
което е видял д-р [**********], е следвало да съставен писмен документ.
СЪДЪТ
ПРИЕМА представеното към молба от 29.11.2022 г. от ответната страна
удостоверение от НЗОК и справка за извършени прегледи.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Ж.: Представям списък на разноските, моля да уважите иска
изцяло. Моля за възможност да изложа писмено съобраЖ.я по същество.
Правя възраЖ.е за прекомерност на адвокатско възнаграждение претендирано
от насрещната страна, тъй като е три пъти по-високо, дори от минималното
възнаграждение, обнародвано миналия месец.
АДВ. [**********]: Моля да отхвърлите иска като неоснователен и
недоказан. При условията на пълно и главно доказване ищецът не успя да
докаже твърденията си в обстоятелствената част на исковата молба. Считам,
че ние, като представители на ответника, установихме различни медицински
документи, за които споменава вещото лице по назначената СМЕ и от тях не
могат категорично да се установят уврежданията на ищеца по делото.
Твърдението на ищцовата страна се състои в извършването на действия по
притискането и се твърди, че това е най-вероятната причина за причинените
травми на детето Б.. Според нас, такива действия по притискането не се
установиха по категоричен и недвусмислен начин, а тежестта на доказване е
на ищеца. Моля за срок за писмени бележки. Става дума за детска градина, в
която детето е имало твърде кратък престой, родителите дълго са обмисляли
дали да настанят детето в ясла или частна детска градина. Очевидно е, че
детето е живяло в недобра семейна атмосфера и тези травми, за които
говореха и психолизите, и назначеното вещо лице , и. разпитаната днес като
17
свидетел психолог, най-вероятно се дължат на лоша семейна среда. Моля да
уважите разноските по актуализирания списък, който представям. Моля да ми
се изпрати копие от протокола. Правя възраЖ.е за прекомерност на
претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.
АДВ. [**********]: Присъединявам се към колегата. Не считам, че едно
съдебно решение би следвало да се основава на хипотези и предполоЖ.я.
Считам, че така, както твърди ищеца, че това би могло да се случи в детската
градина, че това би могло да се случи и в семейна среда, още повече с това,
което днес беше акцентирано - снимката приложена по т. 5, от която също се
установи, че по този начин могат да се получат тези увреждания, поради това
считам, че искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
СЪДЪТ счете устните състезания за приключени.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок.
ОПРЕДЕЛЯ срок за писмени защити на двете страни до 18.12.2022 г.
Копие от проткола на електронната поща на адвокатска кантора [**********].
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,22
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
18