Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 23.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 9 юни………….…………………………………… през две хиляди и двадесета година…………………..………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 57 по описа за 2020г………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

          Ищцата Н.И.В. твърди, че на основание трудов договор от 20.06.2016 година заемала длъжността „ръководител” на Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост гр. Берковица. На 09.12.2019 година със Заповед № РД-19-217/09.12.2019 година трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 и т. 11 КТ поради това, че не притежава необходимото образование, посочено в утвърдената длъжностна характеристика. Твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като уволнението е извършено в нарушение на чл. 8, ал.1 КТ.

 Твърди, че новите изисквания за образование и професионална квалификация са въведени единствено с единствената цел  да се създадат предпоставки за прекратяване на трудовия й договор. В уволнителната заповед липсват мотиви за наличие на основанието по т.11 от чл.328 КТ. Внимателният прочит на новата длъжностна характеристика сочи, че няма съществени изменения с длъжностната характеристика, връчена й при постъпване на работа през 2016 година. Освен това през изминалия период била повишавала квалификацията си чрез различни обучения и семинари. Преди това й било предложено да подпише допълнително споразумение към трудовия договор, като същия от безсрочен стане срочен, но след като тя не приела последвало изменение на длъжностната характеристика. Освен това длъжностната ѝ характеристика била връчена заедно с уволнителната заповед и не и било дадена възможност да представи доказателства относно професионалната си квалификация. Моли съда, да постанови решение, с което признае уволнението  за незаконно и да я възстанови на заеманата от нея преди уволнението длъжност. Претендира заплащане на сумата от 7368.00 лева, представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225 от КТ за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение – 6 месеца. Претендира и направените в производството разноски.

В срока за отговор ответникът Община Берковица оспорва предявения иск. Твърди, че изцяло в правомощията на работодателя е да променя изискванията за притежавано образование и професионална компетентност особено на лицата, заемащи подобна длъжност. Твърди, че завишените изисквания са наложени от завишените критерии в социалното законодателство, които изискват по – високи стандарти в сферата на социалните дейности. В тази връзка е неоснователно направеното възражение за злоупотреба с права по чл.8 КТ. Моли съда, да постанови решение, с което отхвърли предявените искове като неоснователни.

          В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат доводите си.

          Доказателствата по делото са писмени и гласни и след анализа им се установява следната фактическа обстановка :       

          По силата на трудов договор от 20.06.2016 година между страните в производството възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата заела длъжността Ръководител на Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания, по – късно преструктуриран на Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с увреждания. Трудовото правоотношение било прекратено на 09.12.2029 година със Заповед РД – 19-217 на Кмета на Община Берковица. Като основание за прекратяването били вписани т.6 и т.11 от КТ и мотиви – „служителят не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, въведени с длъжностна характеристика от 09.12.2019 година, а именно не притежава необходимото образование и квалификация за заемане на длъжността. Съгласно длъжностната характеристика…се изисква образование висше, степен – магистър специалност „социален мениджмънт”, а служителят притежава висше образование – магистър специалност „Финанси и кредит”.

          Тази заповед ищцата атакува като незаконосъобразна, като въвежда твърдение, че е налице нарушение на чл.8 КТ, а злоупотребата с работодателска власт се състои в това, че след като отказала трудовото правоотношение да бъде променено от безсрочно в срочно, работодателят променил изискванията за заемане на длъжността с единствената цел да я уволни.

          По разбиране на съда в настоящото производство не се установи незаконност на уволнението поради нарушение разпоредбата на чл.8, ал.1 КТ.

          Прекратяването на трудовия договор от работодателя е субективно потестативно право на последния. Упражняването му в хипотезите на чл.328 КТ зависят от неговата воля, а основанията са изчерпателно посочени в закона. Последните представляват юридически факти, възникнали след сключване на трудовия договор. Уволнението на посоченото в уволнителната заповед в конкретния случай основание е липса на необходимото образование и квалификация. Посочването на две основания – това по т.6 и по т.11 – не води до незаконосъобразност на уволнителната заповед. Съдът е длъжен да установи действителното основание на база мотивационната част на заповедта и да изследва  наличието на предпоставките на конкретната норма. В случая тя е чл.328, ал.1, т.6 КТ. Право на работодателя е да измени изискванията за образование за определена длъжност, както и изискванията за притежаваните като съвкупност знания и умения, необходими за упражняване на дадена професия. Най – често това става с изменение в длъжностната характеристика. За да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изменението на изискванията за образование и/или професионална квалификация следва да е предвидено при запазване на длъжността, изискванията за изпълнение на която са променени. Работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са посочени в нормативен акт. Това е суверена преценка на работодателя и съдът не разполага с правото да извършва контрол на тази преценка дали и какво налага необходимостта от въведената промяна. Ограничението за тази свобода на работодателя се простира дотам, докъдето с въведената промяна нарушава императивни норми, включително и забраната за злоупотреба с право, въведена в чл.8, ал.1 КТ. Разпоредбата на цитирания текст съдържа оборима презумпция за добросъвестност на работодателя в отношенията му с работниците и служителите и при упражняване на работодателска власт. При твърдение за нарушение на тази презумпция работникът или служителят следва да установи факти, които преценени от съда водят до недвусмисления извод за злоупотреба.

          За да обоснове извод за злоупотреба с право, т.е. че единствената цел на работодателя чрез въведеното изменение на изискванията за заемане на длъжността, е да прекрати трудовото правоотношение конкретно с ищцата, последната въвежда СЛЕДНИТЕ ТРИ довода: 1.че изменението е направено след като отказала да бъде променено трудовото правоотношение от безсрочно в срочно; 2.че в предоставената длъжностна характеристика от 09.12.2019 година е променено единствено изискването за образование, като не е съобразен дори факта, че Центърът действа като социална услуга само за пълнолетни лица и 3.че е повишавала квалификацията си, като е посещавала редица семинари и обучения. Други основания, сочещи на злоупотреба с право ищцата НЕ Е ТВЪРДЯЛА И НЕ Е ВЪВЕЛА в предвидените за това срокове. Производството е особено исково производство и се развива по правилата на глава 25 от ГПК. Разпоредбите на чл.312, ал.2 и 3 и чл.313 ГПК ясно определят момента и възможните процесуални действия на страните, както и последиците от тях. Доклада по делото е станал известен на ищцата на 21.05.2020 година. В него съдът изрично е посочил възможността да вземе становище в едноседмичен срок, както и възможността да посочи кои части от ЛТД са относими към спорното право. До датата на съдебното заседание – 09.06. не са депозирани становища или искания от ищцата. На 26.05.2020 година е проведено съдебно заседание по гр.д.41/2020 по описа на БРС със същия докладчик по делото. В това заседание (в рамките на едноседмичния срок по чл.312, ал.2 ГПК по настоящото производство) ищцата В. се е явила в качеството на свидетел и е дала показания, насочени към установяване колко домове за социални услуги има в общността и какво образование имат ръководителите им, включително и е дала показания, че знае за проведения за нейното място конкурс. При тези факти е несериозно да се твърди, че едва от показанията на разпитаната в с.з. на 03.06. свидетелка (която е ищца по гр.д.41/2020) узнала за проведения и приключил конкурс за длъжността, от която е уволнена и да се правят доказателствени искания за установяване на факти, за които НЕ СА ВЪВЕДЕНИ ТВЪРДЕНИЯ.

          По въведените твърдения за злоупотреба:

          На първо място повишаването на квалификацията, знанията и уменията чрез посещаване на обучителни курсове и семинари не променя факта, че ищцата не притежава образованието, което е въведено като изискване за длъжността.

          Дали новата длъжностна характеристика се различава съществено или не от онази, действала към момента на възникване на трудовото правоотношение, съдът не би могъл да прецени, доколкото ищцата не прояви нужната инициатива да ангажира доказателства за твърдението си – единственото искане бе за представяне на ЛТД, без да конкретизира в предоставения срок кои части от него смята за относими. Отделно от това, както бе казано и по – горе, работодателят е свободен в преценката си да определя какви изисквания да има към лицата, заемащи определени длъжности, стига тези изсквания да не противоречат на императивни норми. Изменението на изискванията, редом с изменение в описанието, функциите, трудовите задължения би означавало съкращаване на длъжността или трансформирането й в друга. В случая работодателят е поставил единствено изискване към образованието на ръководителя на заведението.

          И на последно място – трудовото правоотношение, възниква при съвпадане на волеизявленията на работодател и работник. За валидността на договора, законът изисква писмена форма. Разпоредбите на КТ са насочени по принцип към защита на икономически по – слабия субект в правоотношението – работника. Затова законът и съдебната практика предвиждат, че промяната на договора от безсрочен в срочен е допустимо да става само след писмено волеизявление от страна на работника (чл.67, ал.3 КТ). Всякакви други волеизявления са недействителни, още по – малко направени от лица, различни от самия работодател и без данни да са оправомощени от него.

          В обобщение – установените по делото факти във връзка с въведените твърдения не сочат на действия от страна на работодателя, насочени към единствената цел чрез законово допустими средства да постигне единствено целта да прекрати трудовия договор с ищцата. С оглед на това и доколкото не е спорен между страните въпроса, че ищцата действително не притежава образованието, изисквано за длъжността, следва да се приеме, че уволнението е законосъобразно.

          Предявени са и искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. Последните, предвид естеството си, са обусловени от изхода на иска за признаване на уволнението за незаконно. След като искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен, то неоснователни се явяват и предявените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение.

          При такъв изход от делото ищцата следва да заплати и направените от ответника разноски. Дължимите ДТ и разноски в производството са за сметка на съда.

При такъв разбор на доказателствата съдът

 

Р     Е     Ш     И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.В.И. с ЕГН **********,*** срещу ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЕИК *********, гр. Берковица, пл. Йордан Радичков № 4, представлявана от кмета Димитранка Каменова искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед РД - 19-217/09.12.2019, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Н.В.И. с ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЕИК *********, гр. Берковица, пл. Йордан Радичков № 4, представлявана от кмета Димитранка Каменова направените в производството разноски в размер на 700.00  лева.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 23.06.2020 г.

Решението е обявено на 23.06.2020 година.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: