Решение по дело №8722/2017 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1129
Дата: 31 май 2018 г.
Съдия: Панайот Стоянов Атанасов
Дело: 20172120108722
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 1129

 

гр. Бургас, 31.05.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Станка Атанасова като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 8722/2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 341 и сл., ГПК, във фазата по допускане на делбата.

Делото е образувано по повод исковата молба на М.М.Ж., от гр. К., против Ж.С. ***, с която претендира допускане извършването на съдебна делба по отношение следните съсобствени между страните вещи: АПАРТАМЕНТ – ляв, находящ се в *****, с площ от 95.97 кв. м., ведно с принадлежащото към жилището избено помещение № 1, с площ от 10.48 кв. м., и със съответните идеални части от общите части на сградата, и ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Пежо”, модел „206”, рег. № *****, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод; ангажира доказателства.

Правното основание на иска е чл. 34, ЗС.

Съделителят Ж.Ж. признава иска за делба на жилището, но оспорва претенцията за лекия автомобил, който е бил унищожен; ангажира доказателства. С уточняваща молба от 09.01.2018 год. (л. 59 по описа на делото), Ж.Ж. претендира включване в делбената маса и на вещи-домашно обзавеждане, находящи се в делбения апартамент – по отношение тези вещи е постановено протоколно определение от 14.02.2018 год. по чл. 341, ал. 2, ГПК; в същото заседание страните са направили признания за някои от движимите вещи, като М.Ж. претендира събиране паричното равностойност на унищожения лек автомобил.

С молби, отправени в откритото съдебно заседание на 14.03.2018 год., всяка от страните претендира определяне на обезщетение по чл. 344, ал. 2, ГПК, както следва: 200 лева месечно за М.Ж. за ползване на лекия автомобил, 200 лева месечно за Ж.Ж., за ползване на жилището.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от представените по делото писмени доказателства, съделителите М. и Ж. Ж. са били обвързани с граждански брак, сключен на 11.03.1984 год., прекратен с развод по гр. д. № 421/2017 год. на БсРС. С договор за покупко-продажба по реда на НДИ, сключен на 11.07.1996 год., страните са придобили правото на собственост върху процесното жилище – ляв апартамент в гр. ****

Видно от представеното свидетелство за регистрация, през 2014 год. Ж.Ж. е вписан като собственик на л. а. „Пежо 206”, рег. № ****. Според договор от 20.02.2018 год. и удостоверение от същата дата, процесното МПС – бракувано, е продадено от съделителя Ж. за разкомплектоване.

В претенцията си по чл. 341, ал. 2, ГПК съделителят Ж. твърди, че в процесния апартамент се намират движими вещи, придобити от страните в режим на СИО, които следва да бъдат допуснати до делба. Същата страна е признала факта, че кафе-машината „Делонги“ не съществува към настоящия момент, а телевизорът „LG“ не е съсобствен между страните (т. т. 8 и 11 от молбата на л. 59). Съделителят М.Ж. е признала съсобствеността върху другите описани в молбата вещи и фактическата си власт върху тях.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира исковете за делба на жилището и на част от движимите вещи в него за основателни. Нормата на чл. 34, ЗС урежда правото за извършване съдебна делба при наличие на съсобствено имущество между страните. В настоящия казус страните са легитимирани като съсобственици на описания апартамент на деривативно основание – договор за покупко-продажба, сключен в изискуемата от закона форма по реда на НДИ. Правото на собственост е било придобито от страните в режим на бездялова съпружеска имуществена общност – чл. 19, СК от 1985 год. (отм., в сила към момента на придобивното основание), предвид необорената законова презумпция. От момента на влизане в законна сила на съдебното решение за развода на страните, бездяловата им съсобственост върху жилището е прекратена и е трансформирана в дялова, при равни квоти (чл. 27, ал. 1 и чл. 28, СК). Предвид изложеното, съдът приема, че страните са легитимирани като съсобственици на делбеното жилище, с квоти от по 1/2 ид. ч. за всеки от тях.

Същото се отнася и за движимите вещи по т. т. 4, 6, 7, 9, 10, 12 и 13 (за двойното легло, гардероба и раклата) от молбата на Ж.Ж. от 09.01.2018 год. Съществуването на тези вещи, съвместното им придобиване от страните и фактическата власт върху тях са признати от съделителя Ж., поради което съдът намира, че е налице съсобственост, която следва да бъде прекратена чрез делба. По отношение другите вещи, описани в посочената молба, искът за делба е неоснователен – уредите за вграждане са част от кухненското обзавеждане, което е принадлежност към жилището като недвижимост, поради което те не следва да бъдат допуснати до делба като самостоятелни вещи. Локалното парно и камината с водна риза също са част от недвижимия имот, а изградената вътрешна изолация е била движимост само до момента на полагането й в жилището. Предвид изложеното, съдът намира, че вещите по т. т. 1, 2, 3, 5 и 13 (за локално парно, камина с водна риза и вътрешна изолация) от молбата на Ж.Ж. не са самостоятелни, поради което не следва да бъдат допуснати до делба.

Иска за делба на лекия автомобил съдът намира за неоснователен. Видно от представените договор и удостоверение, вещта е придобита от трето лице – дружество с автоморга, като е била бракувана, с цел за скрап. Това обстоятелство сочи, че автомобилът не съществува към настоящия момент (признат и от насрещния съделител факт), поради което страните не са легитимирани като нейни съсобственици. Претенцията на М.Ж. за събиране на паричната й равностойност не следва да бъде уважена, тъй като ГПК не урежда такава процесуална възможност в първата фаза на делбения процес.

Изложеното налага извода за частична основателност на предявените искове, поради което делбата на недвижимия имот и на посочените по-горе движими вещи следва да бъде допусната, при равни квоти за страните.

Съдът намира за неоснователни молбите на страните по чл. 344, ал. 2, ГПК, за определяне на парични обезщетения до извършване на делбата. Както бе посочено, лекият автомобил на страните понастоящем не съществува, той не е допуснат до делба, поради което не е налице основание за присъждане на парично обезщетение в полза на М.Ж.. По отношение претенцията на другия съделител следва да се има предвид обстоятелството, че с бракоразводното решение по гр. д. № 421/2017 год. на БсРС, обвързващо страните, М.Ж. е осъдена да заплаща на бившия си съпруг наем по чл. 57, СК за същото жилище – 125 лева месечно. Така определеният наем представлява обезщетение за невъзможността Ж.Ж. да ползва собствената си идеална част от апартамента, поради което не е налице законово основание за повторно присъждане на същото вземане на вече удовлетворения кредитор, макар и по реда на чл. 344, ал. 2, ГПК.

Предвид неоснователността на исковете за делба на лекия автомобил и на част от движимите вещи, всяка от страните следва да заплати на БсРС държавна такса върху претенцията си – 50 лева от М.Ж. и 300 лева от Ж.Ж. (чл. 9 от Тарифа за държавните такси).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 344, ал. 1, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между М.М.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, и Ж.С.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, по отношение следните вещи, придобити от страните през времетраене на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод:

 

-              АПАРТАМЕНТ – ляв, находящ се в *******, с площ от 95.97 кв. м., състоящ се от три стаи и сервизни помещения, ведно с принадлежащото към жилището избено помещение № 1, с площ от 10.48 кв. м., както и 5.002 % ид. ч. от общите части на сградата, придобит с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 11.07.1996 год.;

 

-              КОМБИНИРАН ХЛАДИЛНИК с фризер марка „Либхер“ – цвят инокс, с размери 181х60 см.; ПЕРАЛНЯ марка „Панасоник“ – цвят бял, с размери 60х60 см.; МИКРОВЪЛНОВА ФУРНА марка „Деу“, цвят инокс; LED-ТЕЛЕВИЗОР 2G марка „NEO“, черен цвят; LED-ТЕЛЕВИЗОР 3G марка „Филипс“, черен цвят; ИНВЕНТОРЕН КЛИМАТИК марка „Тошиба“; ДВОЙНО ЛЕГЛО, ГАРДЕРОБ И РАКЛА, които движими вещи се намират във фактическа власт на съделителя М.Ж.,

 

при равни квоти от по 1/2 (една втора) ид. ч. за М.Ж. и за Ж.Ж..

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на М.М.Ж. против Ж.С.Ж. за допускане извършването на съдебна делба по отношение лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, рег. № **, идент. № ****, или за събиране на паричната му равностойност.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Ж.С.Ж. против М.М.Ж. за допускане извършването на съдебна делба по отношение следните вещи: фурна за вграждане марка „AEG“, цвят инокс, с размери 60х52 см.; сензорен керамичен плот марка „AEG“, с четири котлона, черен цвят, с размери 60х60 см.; съдомиялна машина за вграждане – за 7 комплекта, марка „AEG“, бял цвят; аспиратор за вграждане, цвят инокс; черна кафе машина марка „Делонги“; LED-телевизор 4G – марка „LG“, цвят черен; камина с водна риза, локално парно и вътрешна изолация с 2.5 см. EPS.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 344, ал. 2, ГПК на съделителя М.М.Ж. за определяне на обезщетение от 200 лева месечно, дължимо й от съделителя Ж.С.Ж. за ползване на делбения лек автомобил за периода от допускане на делбата до извършването й.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 344, ал. 2, ГПК на съделителя Ж.С.Ж. за определяне на обезщетение от 200 лева месечно, дължимо му от съделителя М.М.Ж. за ползване на делбения апартамент за периода от допускане на делбата до извършването й.

 

ОСЪЖДА М.М.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на БсРС държавна такса в размер от 50 (петдесет) лева.

 

ОСЪЖДА Ж.С.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на БсРС държавна такса в размер от 300 (триста) лева.

 

УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на настоящото съдебно решение в Службата по вписвания при БсРС, след влизането му в законна сила.

 

Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

След влизането на решението в законна сила делото да се докладва незабавно за насрочване на първо открито съдебно заседание от втората делбена фаза.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА