№ 1013
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20231100901440 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Л. Б., синдик на „АС-
С.“ ООД (н) срещу В. С. А. и „АС-С.“ ООД (н). Ищецът В. Л. Б., синдик на „АС- С.“ ООД - в
несъстоятелност, твърди, че с решение 260513/02.08.2022 г. по т. дело 2475/2022 г. по описа
на СГС е открито производството по несъстоятелност на „АС-С.“ ООД и е определена
началната дата на несъстоятелността - 31.12.2017 година. В. Б. бил назначен за служебен
синдик. Сочи се, че на 21.06.2019 г. между ответниците В. С. А. и „АС-С.“ ООД (н) е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който правото на
собственост върху Склад № 5със застроена площ от 14,15 кв. метра, намиращ се в
шестетажна сграда - търговско-хотелски комплекс, ресторант и подземен гараж,
административен адрес: гр. София, ул. проф. д-р *******, собственост на дружеството и
върху правото на строеж за посочения обект, е прехвърлено на В. С. А., като продажната
цена е в размер на 6 846,00 лева. Сочи, че получената от дружеството сума е значително по-
ниска от описаната в нотариалния акт данъчна оценка на имота, която възлиза на 11 621,00
лв., и от пазарната цена на продадения имот. По тези съображения се иска от съда да бъде
обявена за недействителна по отношение на масата на несъстоятелността посочената сделка,
като извършени в срока по чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ преди датата на подаване на молбата по
чл. 625 от ТЗ.
Ответниците В. С. А. и „АС-С.“ ООД (н), в представени идентични отговори на ИМ,
считат предявените искове за допустими, но по същество неоснователни и недоказани.
Поддържа се тезата, че данъчната оценка има друга функция, а не да посочва пазарната цена
на имота, поради което не е достатъчно сделката да е сключена на цена, по-ниска от
данъчната оценка, за да се счита, че е увреждаща кредиторите. Сочат, че имотът е бил
продаден на по-ниска цена, тъй като върху него е била учредена договорна ипотека. По-
късно ипотеката е била частично заличена с нотариално заверена молба-съгласие от
06.08.2019 г. на „Търговска банка Д“ АД след сключване на договора за покупко-продажба и
плащане на цената по него. Приемат, че банката като кредитор има интерес да се
удовлетвори чрез имуществото на длъжника, т.е. има интерес имуществото му да бъде
продадено при най-добрите и изгодни цени и условия. Като причина за по- ниската цена на
имота посочват и характера на имота на склад - принадлежност, която може да бъде
1
придобита от ограничен кръг купувачи - собственици на самостоятелни обекти в сградата.
В допълнителна искова молба назначената за постоянен синдик на „АС- С.“ ООД А.
В. М. поддържа твърдения за основателност на предявеняи иск. Сочи се, че в практиката е
общоизвестно, че данъчната оценка е винаги по-ниска от пазарната цена, и, че освен това
при принудително изпълнение първата е минимален показател относно продажната цена на
имота например по чл. 717а ТЗ. Оспорва възраженията на ответниците, че складът е
принадлежност, както и че вписаната по отношение на имота ипотека намалява пазарната
му цена. Посочва, че в производството по несъстоятелност се съблюдават интересите на
всички кредитори, а не само на отделен кредитор.
В отговори на допълнителната искова молба ответниците приемат, че не може да
бъде въведен един критерий относно това кое надхвърляне на даденото по стойност спрямо
полученото е значително, като нееквивалентността на престациите следва да се прецени чрез
съпоставяне на реалната пазарна стойност на имота към момента на сключване на договора
със стойността на насрещната престация на приобретателя. Данъчната оценка според
ответниците е ирелевантна в тези хипотези. Поддържат, че складът е принадлежност, като
такъв може да се продава само заедно с главната вещ и това обуславя по-ниската му
продажна цена, тъй като купувач може да е само лице, което вече притежава жилищен обект
в сградата. Съгласно техните становища продажната цена е послужила за удовлетворяване
на банката, която е и първи по ред кредитор, следователно тя е защитила интереса си и не е
била ощетена масата на несъстоятелността.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
От представеният по делото nотариален акт № 136, т.III, рег. № 9200, НД № 466/2019
г. на nотариус С.Т. № 065 в НК, с район на действие PC София се установява, че на
21.06.2019 г. между „АС- С.“ ООД и В. С. А., с ЕГН **********, е сключен договор за
покупко-продажба на следния недвижим имот, находящ се в гр. София, СО, р. „Студентски”,
в шестетажна сграда- тьрговско - хотелски комплекс, ресторант и подземен гараж, изградени
в УПИ VI-1502,, от кв. 162, мест. „Студентски град, ул. „Проф. *******, целият с площ от 2
187 кв. м., при граници по НА, УПИ VII-1502 и УПИ V-2021, а по скица според цитираният
по горе НА, улица, УПИ-1502, УПИ VIII общ., УПИ Х-4118, УПИ XI-2380 и УПИ V-2021, а
именно: СКЛАД № 5, с идентификатор: 68134.1605.1502.1.61, находящ се на сутеренният
етаж, на кота - 2,60метра, в блок „А”, сграда/ А, на погоре описаната сграда, със застроена
площ от 14,15 кв.. м., при съседи: обслужващ коридор № 2, преддверие и обслужващ
коридор № 1, заедно с 0,29 %, ид. части от общите части на бл. А на сградата и от правото на
строеж върху ПИ, където е построена сградата, описана по - горе, за цена в размер на 6
846,00 лева. В нотариалният акт е посочено, че данъчната оценка на имота възлиза на 11
621,00 лева.
С решение от 02.08.2022 г. постановено по т.д. № 2475/2020 г. по описа на СГС, ТО
VI-1 състав е открито производство по несъстоятелност спрямо „АС-С.“ ООД, обявена е
неплатежоспособността на дружеството, определена е начална дата на
неплатежоспособността – 31.12.2017 г., а за синдик е назначен В. Л. Б..
След служебно извършено от съда справка се установи, че производството по т.д. №
2475/2020 г. е образувано по молба на „Търговска банка Д“ АД на 15.12.2020 година.
От представената по делото актуална данъчна оценка на процесния имот се
установява, че към 28.08.2023 г. данъчната му оценка възлиза на 11382, 60 лева.
С молба – съгласие, вх. рег. № 50434/ 06.08.2019 г. на Служба по вписванията – гр.
София“„ Търговска Банка Д“ АД дава съгласие договорната ипотека, учредена с Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 100, том I, рег. № 1597,
дело № 84 от 2011, по описа на нотариус В.К., рег. № 066 на НК, с район на действие СРС,
2
вписана в Служба по вписванията при СРС като акт № 48, том XV, дело № 14777/2011 да
бъде заличена, по отношение на процесния склад, поради постъпване по сметка на банката
на сума в размер на 6845 лева.
По делото е била изслушана съдебно- оценителна експертиза, изготвена от вещото
лице Б. Т.. Вещото лице Т. е посочило, че за оценка на имота използва метода на сравнимите
неконтролирани цени, при който стойността на даден имот се определя при прякото
сравняване на оценявания имот с други подобни, които са били продадени или се предлагат
за продан в период, близък до датата на оценката. Посочено е, че при този метод се отчитат
отклоненията в качествата на оценявания недвижим имот спрямо сходните/подобни такива,
като се сравняват само факторите, оказващи най-съществено влияние върху цената, а
именно: местоположение на имота спрямо сравняваните обект; предназначение на
сравняваните обекти; възраст на сравняваните обекти; начин на строителство и строителни
недостатъци на сравняваните обекти, като разликите в сравняваните еталонни обекти
спрямо оценявания имот се коригират съответно в „плюс“ и „минус“ според по-добрите и
по-слаби характеристики на обектите с експертни коефициенти, отразяващи степента на
качествените и количествени отклонения от сравнявания обект. Разяснено е, че са
анализирани данните за извършените продажби на складови помещения в сравнима
околност в ж.к. Студентски град на гр. София, в близост до процесния имот. Допълнено е, че
сравнимите цени на пазарни аналози са коригирани със следните коефициенти: коефициент
за местоположение, който отчита разликите в местоположението на сравнимите имоти;
коефициент за съпоставимост, който отчита разликите в площта със сравняваните имоти,
разположението в сградата и площите; коефициент за предназначение, който отчита
разликите в предназначението на обектите. Анализирани са четири склада, въз основа на
които е определена средната пазарна цена на кв.м. за процесния имот, а именно: 859,49 лева
за 2019 г., след приспадане на срока за реализацията на сделката в месеци и дисконтовия
процент.
В заключение вещото лице е определило, че средната пазарна на процесния
недвижим имот възлиза на 12 162 лева към 21.06.2019 г. (14,15 кв.м. X 859,49 лева).
Представената по делото експертиза е оспорена от ответника, с аргумента че са анализирани
само четири имота, което налагало по- задълбочено проучване на средните пазарни цени.
Независимо от дадената възможност, ответниците не внесоха определения депозит
за тройната съдебно-оценителна експертиза, с довода, че се касае за значителни разходи,
както и, че за определяне на стойността на имота не са необходими специални знания.
Представени за заключения по друго дело относно оценка на сходни, според
ответниците имоти.
Съдът намира, че направеното възражение относно заключението на съдебно-
оценителната експертиза остана недоказано и е необосновано. Вещото лице Т. е дало
обстойна обосновка за направеното заключение, като ясно е посочен методът, по който е
извършена оценката, съобразено са фактори като местоположение на имота, предназначение
на сравняваните имоти, година на строителство. Не са налице и съмнения в квалификацията
на вещото лице, поради което съдът намира, че представената експертиза следва да бъде
кредитирано като обективна, всестранна и безпристрастна.
Представеното заключение по изготвена съдебно оценителна експертиза по друго
дело, не е годно доказателствено средство по настоящото дело.
Въз основа на така установената фактическа страна Съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е главен иск с правно основание чл.647,ал.1, т.3 ТЗ, както и обусловен иск
по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 108 ЗС за предаване от страна на ответника В. С. А. на
владението върху процесния недвижим имот.
По главният иск:
3
В чл.647, ал.1 от ТЗ са уредени шест групи сделки, извършени от длъжника, които
могат да бъдат обявени за недействителни. Тези сделки са атакуеми, защото с тяхното
сключване се увреждат кредиторите. Те имат за резултат реално (чл.647, ал.1, т.1-3 и т.6 от
ТЗ) или фактическо (чл.647, ал.1, т.4 и 5 от ТЗ) намаляване на чистото имущество от масата
на несъстоятелността. Техният вредоносен характер обаче не е елемент от фактическия
състав на недействителността по чл.647 (с изключение на сделките по т.6) и не следва да се
доказва.
С уважаването на исковете по чл. 647 ТЗ не се установява абсолютна, с действие по
отношение на всички и изначална нищожност на атакуваните сделки и/или действия, а се
предизвиква правна промяна, изразяваща се в обявяване от съда на относителната
недействителност на разпоредителната сделка или действие, спрямо посочени в
разпоредбата на чл.649, ал.5 от ТЗ лица – синдика, длъжника и всички кредитори в
производството по несъстоятелност) включително кредитори с прието по смисъла на чл.693
от ТЗ вземане, както и кредитори с предявени в сроковете по ТЗ, но оспорени вземания, за
които се разглеждат искове по чл.637 от ТЗ или са предявени искове по чл.694 от ТЗ, като е
без значение дали предявяването на вземанията е преди или след влизане в сила на
решението по чл.647 от ТЗ (така решение № 67 от 18.08.2020 г. по т. д. № 465/2019 г. на
ВКС, II TO).
Уважаването на отменителния иск с правно основание чл.647,ал.1, т.3 от ТЗ включва
установяването на следните правопораждащи юридически факти:
1) сключване на възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля
стойността на полученото;
2) сделката да е извършена в двугодишен срок преди подаването на молбата по
чл.625 от ТЗ, но не по- рано от датата на неплатежоспособността.
По настоящото дело не се спори, че атакуваната сделка е извършена на 21.06.2019 г.,
след определената за начална дата на неплатежоспособността- 31.12.2017 г. в решението за
откриване на производството по несъстоятелност и в рамките на двугодишния срок преди
подаването на молбата по чл.625 от ТЗ- 15.12.2020 година.
Спорно е дали е даденото по процесната сделка „значително надхвърля
полученото“.
В решение № 1 от 22.04.2016 г. по т. д. № 2750/2014 г., ТК, II ТО на ВКС се приема,
че преценката дали имуществото, отчуждено от длъжника в производство по
несъстоятелност чрез възмездна разпоредителна сделка след началната дата на
неплатежоспособност, надхвърля значително по стойност полученото, е винаги конкретна,
като при разпоредителни сделки с недвижим имот еквивалентността на престациите се
преценява чрез съпоставяне на реалната пазарна стойност на имота към момента на
сключване на договора със стойността на насрещната престация на приобретателя,
уговорена при сключване на сделката, като същото разрешение е дадено в решение № 107 от
14.11.2011 г. по т. д. № 742/2010 г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 117 от 23.03.2020 г. по т. д.
№ 3192/2018 г., ТК, І ТО на ВКС и множество други.
Поради това и данъчната оценка на недвижимият имот по предявеният иск не е
единственият критерий, спрямо който да се прави преценка за еквивалентост на
престациите, но Съдът намира, че следва да се цени заедно с останалите доказателства
следва да се взема предвид при преценка на пазарната стойност.
Относно пазарната оценка на имота, както бе посочено, по делото е изготвена
съдебно- оценителна експертиза. В нея вещото лице е приело, че пазарната цена на
процесния склад възлиза на 12 162 лева, при продажна цена в размер на 6 846,00, т.е.
сделката сключена между страните е с 44% по- ниска от пазарната за подобен вид имот. При
тази констатация съдът намира, че в случая даденото по процесния договор „значително“
надхвърля стойността на полученото.
Във връзка с довода на ответниците, че при определяне на действителната пазарна
4
стойност на процесния склад следва да се отчита и обстоятелството, че процесният склад е
„принадлежност“ към жилище по смисъла на чл.37 от ЗС, поради което можел да бъде
продаден само друг член на етажната собственост, Съдът намира следното:
От дефиницията в § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ характеристиките на самостоятелен обект
на строителство - самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено
наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по ЗКИР. от гледна точка на обектите на правото на собственост дефиниция
на понятието самостоятелен обект е дадена в § 1, т. 1 ЗКИР, според който "самостоятелен
обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от
сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно
функционално предназначение. Както е посочено и в решение № 261 от 23.10.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 3777/2013 г., I ГО, ГК, по аргумент от чл. 39 ЗС основната характеристика на
самостоятелния обект на правото на собственост освен обособеността му като етаж, или част
от етаж със самостоятелен вход за него, е и тази да може да се ползва самостоятелно. Затова
функционалното предназначение е основна кадастрална данна в имотния регистър за
самостоятелния обект в сграда, съгласно чл. 27 ЗКИР. Заснемането на обект от сграда със
самостоятелен идентификатор само по себе си не доказва, че този обект е обособен обект на
правото на собственост, но е индиция за това, че той притежава характеристиките на такъв и
има посоченото предназначение. Данните, отразени в имотния регистър какво е
предназначението на имота и другите му характеристики съставляват официално
удостоверяване и до опровергаването им се ползват с доказателствена сила. От посоченото в
чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, че всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него, в цитираното решение № 261 от
23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3777/2013 г., I ГО, ГК е направен и извод, че когато
жилището в сграда-етажна собственост има повече от едно складово помещение,
помещението със самостоятелен вход в приземния етаж, в който са разположени гаражи на
други етажни собственици няма характер на прилежащо към жилището, защото такова
помещение отговаря на нормативно установените изисквания за самостоятелен обект -
"склад". Обстоятелството, че се намира в жилищна сграда и е заснето с предназначение
"склад" не означава, че е складово помещение към жилището, щом към последното има
други складови помещения - мазе, или таван.
Следователно, трябва да се провежда разграничение между складово помещение
към жилище, което може да е в него и е достатъчно едно такова като принадлежност към
жилището и помещение с предназначение "склад“.
Не се доказа от ответниците по настоящото дело, чиято е доказателствената тежест,
че описаното складово помещение номер 5 е било предвидено да е принадлежност към друг
самостоятелен обект в процесната сграда, дори и като второ складово помещение (ако се
касае за единственото складово помещение към самостоятелен жилищен обект в сградата,
сделката би била нищожна поради невъзможен предмет – аргумент от ТР № 3/2014 г. от
26.06.2014 г. на ОСГК на ВКС).
При сключване на описаната сделка, посоченото складово помещение, с посочено
специално предназначение - „за търговска дейност “ (така схема 15-927266-28/.08.2023 г.) е
определено като отделен обект с посоченото предназначение – за друго търговско
предназначение, и в кадастъра е заснет със самостоятелен идентификатор.
С оглед на изложеното Съдът намира, че процесния склад съществува като
самостоятелен обект на правото на собственост съобразно § 5, т. 39 от ЗУТ.
По тези съображения Съдът намира, че при преценката дали е налице значително
несъответствие между даденото и полученото не следва да се взема предвид релевираното
от ответника възражение, че процесния склад е принадлежност, защото същото не отговаря
на нормативната уредба и характеристиките на процесния склад.
Неоснователно се явява и твърдението на ответниците, че понеже банката, в чиято
5
полза е учредена договорна ипотека върху процесния имот, е дала съгласие за частично
заличаване на ипотеката, то следва извод за липса на значително несъответствие между
даденото и полученото по процесната сделка. Съгласието на банката за заличаване на
ипотеката от страна на банката не може да се тълкува като индиция за реалната пазарна
цена, при която е изповядана сделката.
Както вече се посочи по- горе, преценката дали е даденото значително надхвърля
полученото е изцяло обективна и следва да се базира на пазарната цена на продадения
недвижим имот и действително получената по договора продажна цена и в този смисъл е
ирелевантна преценката на третото неучастващо в спора лице - „Търговска банка Д“ дали
престациите по сключената сделка са еквивалентни или не.
В същото време, при наличие на съгласие за заличаване на ипотеката, ако по сметка
на банката постъпи сумата от 6 845 лева (което може да е само част от продажната цена), и
липса на други данни, не може да се приеме, че наличието на договорна ипотека, при
съгласие за заличаването и при плащане на сума по сметка на ипотекарния кредитор,
възлизаща на около 50 % от данъчната оценка (и от пазарната оценка съгласно и
заключението на съдебно-оценителната експертиза), в конкретната хипотеза оказва влияние
върху пазарната стойност на имота.
Независимо от изложените съображения относно факторите, които влияят върху
стойността на процесния имот, следва да се отбележи, че и ответниците не ангажираха и
доказателства относно това каква би била пазарната оценка на имота, ако се приеме, че
посочените фактори са релевантни. Независимо от дадената от Съда възможност, не се
ангажираха доказателства за внесен депозит за допусната повторна експертиза. Поради това
и твърденията останаха недоказани.
Изводът, че посочената актуална пазарна оценка от вещото лице по съдебно-
оценителната експертиза (859,49 лева на кв. метър или 12 162 лева за склад номер 5) не е
необоснована следва и от анализа на характеристиките на описаните в заключението
конкретни референти сделки, извършени в района, със сходно посочено предназначение на
помещенията – складови помещения.
Противно на доводите на процесуалния представител на ответниците при приемане
на заключението и по повод направеното оспорване на изводите на вещото лице, за
преценка обосноваността на посочената пазарна стойност, т.е стойност максимално близка
до действителната стойност на изследвания имот към датата на изповядване на сделката,
Съдът съобразява, че четири от посочените складови помещения изрично са обособени като
принадлежност към самостоятелен жилищен обект в съответните сгради, т.е това е фактор,
който обосновава намаляване на действителната стойност – касае се за имоти, които не
могат да се реализират на свободния пазар. Поради това и при посочена цена на имоти 1,3 и
4 от таблицата в заключението, се установява, че средната пазарна оценка на 1 кв. метър на
тези имоти е 1 022,83 (274,87 лева+1407,30 лева +1386,32 лева), а след корекция за срок на
реализация и дисконтов процент, възлиза на 861,44 лева. А процесното складово помещение
има самостоятелно предназначение, както прие Съдът по-горе, което сочи на извод, че
стойността на кв.метър на същото би следвало да е по-висока.
Във връзка с оспорването относно оценката във връзка с твърденията относно
предназначението на имота, посочен под номер 2 в заключението - склад номер 4 с площ от
49,49 кв. метра, и довода, че същият би могъл да се ползва като гараж, поради което и цената
му би била по-висока, следва да се отбележи, че такова доказване не се проведе по делото.
Но дори и тази сделката относно склад 4 - посочен под номер 2 в таблицата от
заключението на вещото лице да бъде изключена от експертизата, по изложените вече
съображения, средната цена на останалите, посочени като референтни сделки, е над
посочената от вещото лице като средната пазарна цена на кв. метър.
Въз основа на всичко изложено до тук съдът намира, че предявеният главен иск
следва да бъде уважен, тъй като процесната сделка е сключена след определената за начална
дата на неплатежоспособността- 31.12.2017 г., в рамките на двугодишния срок преди
6
подаването на молбата по чл.625 от ТЗ- 15.12.2020 г. и е налице значително несъответствие
между даденото и полученото по процесния договор, тъй като сделката сключена между
страните е с 44% по- ниска от пазарната за подобен вид имот.
Доколкото главният иск е уважен, то Съдът следва да разгледа и предявеният
обусловен иск с правно основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 108 ЗС.
Съобразно разясненията дадени в т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК, при предявен
ревандикационен иск ищецът следва да установи както правото си на собственост върху
процесния имот, а така също и обстоятелството, че ответникът го владее без правно
основание.
С оглед на изложеното Съдът намира, че в случая ищецът е собственик на
процесния недвижим имот, тъй като сделката с която е прехвърлил правото си на
собственост беше обявена за относително недействителна.
Не се оспори, че имотът се намира във владението на ответника В. А..
Поради това и осъдителният иск също следва да бъде уважен.
По разноските
Съгласно чл.649,ал.6 от ТЗ, в производствата по предявени искове по чл.649,ал. 1 и
2 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително, като размерът на
държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. Ако искът бъде уважен,
следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен,
държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.
При уважаване на двата предявени иска, ответникът В. А. следва да бъде осъден да
заплати на Софийски градски съд държавна такса по глания иск в размер на 455,28лева, а по
обусловения иск - 227,64 лева.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по предявения от синдика на „АС- С.“ ООД (н) по т.д. № 2475/2020 г.
на СГС, ТО, ЕИК: *******, с адрес: гр. София, община Столична, ул. „*******, иск с правна
квалификация чл.647,ал.1, т.3 от ТЗ, за относително недействителен по отношение масата на
несъстоятелността сключения на 21.06.2019 г. между длъжника „АС- С.“ ООД в /н/ ЕИК:
******* и В. С. А., ЕГН: **********, договор за покупко- продажба на недвижим имот,
находящ се в гр. София, СО, р. „Студентски”, в шестетажна сграда- тьрговско - хотелски
комплекс, ресторант и подземен гараж, изградени в УПИ VI-1502,, от кв. 162, мест.
„Студентски град, ул. „Проф. *******, целият с площ от 2 187 кв. м., при граници по НА,
УПИ VII-1502 и УПИ V-2021, а по скица според цитираният по горе НА, улица, УПИ-1502,
УПИ VIII общ., УПИ Х-4118, УПИ XI-2380 и УПИ V-2021, а именно: СКЛАД № 5, с
идентификатор: 68134.1605.1502.1.61, находящ се на сутеренният етаж, на кота - 2,60метра, в
блок „А”, сграда/ А, на погоре описаната сграда, със застроена площ от 14,15 кв.. м., при
съседи: обслужващ коридор № 2, преддверие и обслужващ коридор № 1, заедно с 0,29 %, ид.
части от общите части на бл. А на сградата и от правото на строеж върху ПИ, обективиран в
нотариален акт № 136, т.III, рег. № 9200, НД № 466/2019 г. на Нотариус С.Т. № 065 в НК, с
район на действие PC София.
ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. София, ул. *******
*******, адв. В. Й. ДА ПРЕДАДЕ НА „АС- С.“ ООД в /н/, ЕИК: *******, с адрес: гр. София,
община Столична, ул. „*******, представлявано от синдика си, на основание чл. 649, ал. 2
ТЗ, вр. чл. 108 ЗС следния нердвижим имот - недвижим имот, находящ се в гр. София, СО,
7
р.„Студентски”, в шестетажна сграда- тьрговско - хотелски комплекс, ресторант и подземен
гараж, изградени в УПИ VI-1502,, от кв. 162, мест. „Студентски град, ул. „Проф. *******,
целият с площ от 2 187 кв. м., при граници по НА, УПИ VII-1502 и УПИ V-2021, а по скица
според цитираният по горе НА, улица, УПИ-1502, УПИ VIII общ., УПИ Х-4118, УПИ XI-
2380 и УПИ V-2021, а именно: СКЛАД № 5, с идентификатор: 68134.1605.1502.1.61,
находящ се на сутеренният етаж, на кота - 2,60метра, в блок „А”, сграда/ А, на погоре
описаната сграда, със застроена площ от 14,15 кв.. м., при съседи: обслужващ коридор № 2,
преддверие и обслужващ коридор № 1, заедно с 0,29 %, ид. части от общите части на бл. А
на сградата и от правото на строеж върху ПИ, обективиран в нотариален акт № 136, т.III, рег.
№ 9200, НД № 466/2019 г. на Нотариус С.Т. № 065 в НК, с район на действие PC София
ОСЪЖДА на основание чл.649,ал.6 от ТЗ, В. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, р-н „ Студентски“, ул.“ Проф. ******* да заплати на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 682,92 лева по предявените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8