Решение по дело №183/2023 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …/…

 

гр. Варна,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, десети тричленен състав, в открито заседание, проведено на втори март, две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

при секретаря Светла Великова и с участието на прокурора С И , като разгледа докладваното от съдия Кожухарова КАНД № 183 по описа на Административен съд – Варна за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 1628/02.12.2022 г., постановено по АНД № 20223110200453 по описа на Варненски районен съд /ВРС/ за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-013030/08.07.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ във връзка с чл. 228, ал. 3, чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от КТ, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на „Тийм пауър Европа“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди се, че НП е издадено в срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН като съдържа пълно описание на нарушението, включително относно дължимостта на обезщетението и посочените дата и място на извършването му, както и доказателствата, които го потвърждават. Излагат се аргументи за доказаност на нарушението, изразяващо се в бездействие – неизплащане на дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение с работника, което не е било отстранено веднага след установяването му. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание по даване ход по същество, чрез процесуален представител, касационната жалба се поддържа изцяло на посочените в нея основания като се претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Тийм пауър Европа“ ЕООД, в депозиран чрез представител по пълномощие писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето ѝ без уважение и за присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба от „Тийм пауър Европа“ ЕООД срещу НП № 03-013030/08.07.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 224, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 228, ал. 3, чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от КТ, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

За да постанови обжалваното решение, приета е от въззивния съд следната фактическа обстановка: при извършена на 01.06.2020 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна проверка по спазване на трудовото законодателство в обект: офис в гр. ///, бул. „///“ № //, ет. //, ап./// – адреса на управление на „Тийм пауър Европа“ ЕООД, е установено, че от дружеството не е изплатено в законоустановения срок в дължимия размер парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, при прекратяване на трудовото правоотношение на лицето М Р Д на длъжност „машинен оператор“, начислено във ведомостта за заплати за месец април 2020 година в размер на 68,33 лева. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № ПР 2013399/30.06.2020 година. За констатираното срещу „Тийм пауър Европа“ ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 03-013030/20.06.2020 г., в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 224, ал. 1 във връзка с чл. 228, ал. 3, чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от КТ. Възприемайки изцяло констатациите в АУАН и правната квалификация на деянието, административнонаказващият орган /АНО/ издава обжалваното НП.

За да отмени наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че същото е издадено от компетентен орган и в предвидените за това срокове, но в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – в обстоятелствената част на НП липсва пълно и ясно описание на обстоятелствата, свързани с извършеното нарушение. Според въззивния съд не е конкретизирано за коя година и какъв е размерът на платения годишен отпуск на лицето, каква част от него не е използвана и в какъв размер е обезщетението за съответната годинаЛипсват данни и за размера на трудовия стаж на работника, и по какъв начин продължителността му рефлектира върху дължимото обезщетение за неползван отпуск. Излага съображения, че нито в АУАН, нито в НП са посочени законоустановеният срок, в който следва да се изплати обезщетението, и датата на прекратяване на трудовия договор, от която започва да тече този срок. Въззивният съд приема, че датата на извършване на нарушението е неправилно определена, посочвайки че последният ден за изпълнение на задължението за изплащане на обезщетението е 30.04.2020 г., поради което нарушението е извършено на 01.05.2020 г., а не на 04.05.2020 г., както е посочено в НП.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият тричленен съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон, се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за отмяна на НП са достатъчно изчерпателни и задълбочени като се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изречение второ от АПК.

Констатираната от въззивния съд липса на съставомерни елементи от обективния състав на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и на НП е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице като същевременно препятства упражняването на инстанционен съдебен контрол за законосъобразност от страна на компетентния съгласно правилата на функционалната подсъдност горестоящия съдебен орган. Поради това такава липса е от категорията на неотстранимите в съдебната фаза процесуални нарушения, при наличието на които НП следва да се отмени.

Правилна е и констатацията на въззивния съд относно неправилно определяне от страна на АНО на датата на извършване на нарушението. Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на правоотношението, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. В случая правоотношението е прекратено на 23.03.2020 г., т.е. крайният срок за изпълнение на задължението по чл. 228, ал. 3 от КТ за изплащане на обезщетението е 30.04.2020 г. – четвъртък, присъствен ден. Следователно, първият ден на нарушението в общия случай е 01.05.2020 г. независимо от това дали той е присъствен или не, а не първият присъствен ден – 04.05.2020 г., както неправилно е прието от АНО. Правилото, предвиждащо изтичането на крайния срок задължително да е в присъствен ден, е създадено от законодателя единствено за изпълнение на задълженията на правните субекти и е обусловено от обстоятелството, че за тях не съществува обективна възможност да изпълнят задължение, изтичащо в неприсъствен ден за администрацията. Това законодателно разрешение е продиктувано от обективната невъзможност за изпълнение на задълженията в неприсъствен ден, както и от недопустимото скъсяване на законоустановени срокове за изпълнение на задължения от техните адресати. Разглежданият случай обаче не е такъв. Последният ден на срока за изпълнение на задължението по чл. 228 ал. 3 от КТ е присъствен – 30.04.2020 г., четвъртък, поради което нарушението, осъществено чрез бездействие, става обективно съставомерно още на следващия ден, независимо дали той е присъствен или не.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на въззивната инстанция за неприложимост на разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НК от 13.03.2020 година. По силата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от този нормативен акт удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Безспорно срокът по чл. 228, ал. 3 от КТ е такъв, определен със закон, извън тези по чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., който в случая изтича на 30.04.2020 г, т.е. по време на извънредното положение, и е свързан с изпълнение на задължение на частноправния субект – работодател. Наложеното с посочения закон извънредно положение е за срока от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., като на основание цитираната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 1 от същия срокът по чл. 228, ал. 3 от КТ за изпълнение на задължението за изплащане на дължимото на М Р Д обезщетение при прекратяване на трудовото му правоотношение с дружеството – касационен ответник, спира да тече на 13.03.2020 г. и започва отново да тече на 13.05.2020 г., като се продължава с един месец, т.е. до 13.06.2020 година /събота/. Предвид факта, че след възобновяването му срокът изтича в неприсъствен ден, същият се продължава до първия присъствен/работен ден, а именно: 15.06.2020 година. С оглед горното датата на извършване на нарушението, представляващо бездействие на работодателя „Тийм пауър Европа“ ЕООД да изплати на работника М Р Д полагащото му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото му правоотношение, е извършено на 16.06.2020 г., а не, както неправилно приема АНО в процесния санкционен акт, на 04.05.2020 година.

По изложените съображения, налага се извод за По изложените съображения, налага се извод за допуснати съществени процесуални нарушения и наличие на основания на отмяна на издаденото НП.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъдят извършените за водене на производството разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лева, на основание чл. 143 от АПК, приложим по аргумент от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Водим от горното, касационният състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1628/ 02.12.2022 г., постановено по АНД № 20223110200453 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление № 03-013030/08.07.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 224, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 228, ал. 3, чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от КТ, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на „Тийм пауър Европа“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Тийм пауър Европа“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ///, бул. „///“ № //, ет. //, ап.//, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 от АПК, приложим по аргумент от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 2.