Решение по дело №123/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 45                                                   15.06.2020г.                                        гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 Ямболският окръжен съд                                    първи  въззивен наказателен състав

 На 3 юни                                                                                                        2020 година

 В публично заседание в  следния състав:

                                                                     Председател: Пепа Чиликова

                                                                            Членове:  Петранка Жекова

                                                                                              Иван Иванов

Секретар М.Коматарова

Прокурор Г.Г.

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

 Внохд. № 123  по описа за 2020г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на въззивника- подсъдим С.Г.Ч. депозирана, чрез служебно назначения му защитник адв.Г.Г., против присъда № 11/5.02.2020г.постановена по нохд № **9/2019г.по описа на РС- Елхово.

 С обжалваната присъда въззивника- подсъдим Ч. е признат за виновен в това, че в неустановен час в периода от 13.00 часа на ******година до 11.00 часа на ******година, от частен имот - къща, находяща се в град ******, област Ямбол, улица „******“ №**, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи - пари в банкноти на стойност 400 лева от владението на собственика им П.Х.В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 и чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК е осъден на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Ч., като непълнолетен действащ със съгласието на своята майка и законен представител И.Г.Ч.е осъден  да заплати направените по делото разноски както следва: сумата от 195.47 лева в приход на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – Ямбол и сумата от 70.32 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово, както и по 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Веществените доказателства дактилоскопни следи, след влизане на присъдата в сила е постановено да бъдат унищожени. 

В жалбата на въззивника се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, без да се конкретизира в какво точно се изразяват тези нарушения. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която въззивника да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Участващият по делото  прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на жалбата, поради което иска да се потвърди присъдата на районния съд. 

Въззивникът- подсъдим Ч. участва в съдебното заседание лично и  чрез служебно назначения защитник си адвокат Г., чрез който поддържа жалбата. Пледира се, че по делото не са събрани доказателства уличаващи въззивника в извършване на инкриминираното му престъпление, като се сочи, че от показанията на св.К.и от удостоверението от кмета на с.Б.следва да бъде направен извод, че подсъдимия не би могъл да извърши инкриминираното му престъпление. Твърди се също така, че показанията на св.В.и на св. В.са противоречиви и поради това не следва да се кредитират. По тези съображения се иска въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае изцяло въззивника по предявеното му обвинение.

Въззивната инстанция след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на защитника на подсъдимия и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на  присъдата и приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява  неоснователна по следните съображения:

Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция.

Безспорно е установено, че св.П.В.в къща на един етаж  находяща се на ул. „******“ №** в гр. ******. След като получил пенсията си за м.октомври ****г. прибрал сумата от 500лв. в портмоне, което  поставил в задния джоб на панталон, закачен на закачалка в коридора на къщата. На ******година около 13.00 часа свидетеля взел от портмонето сумата от **0лева, която предал на св. В., за да заплати консумираните от него ел. енергия и вода и съответно в портмонето останали 400лв.

В неустановен час в периода от 13.00 часа на ******година до 11.00 часа на ******година подсъдимият Ч. влязъл в имота на св. В.с цел извършване на кражба. Отишъл в югозападната част на къщата и с ръка счупил стъклото на едното крило на прозореца на една от стаите, след което извадил с ръце от прозореца счупените стъкла и ги поставил от външната част на къщата до стената. След това влязъл в стаята, през счупения прозорец,  а от там в коридора на къщата и от задния джоб на панталона взел портмонето с намиращите се в него 400 лева и лична карта и по обратния път напуснал къщата на св. В..

На 17.**.****г. около 09.00 часа св. В.заплатила дължимите от св. В.суми за консумирани вода и ток и около 11часа посетила имота на св. В.за да му върне остатъка от парите и картончето за сметки. В.отишъл да остави рестото в портмонето и установил, че то липсва заедно с парите в него и личната карта, за което сигнализирал в полицията.

След подадения от св. В.сигнал за извършената кражба, на ******година за времето от 15.40 часа до **.51 часа бил извършен оглед на местопроизшествието, за което е съставен протокол. При огледа са установени и иззети две дактилоскопни следи, една от стъкло на дясно черчеве на взломен прозорец отвън и една от дясно черчеве на взломен прозорец отвътре.    

От двете заключения съответно на вещите лица А.Ч.и И.К.е видно, че иззетите две дактилоскопни следи са оставени от дясната длан  и от ляв безименен пръст на подсъдимия С.Ч..

Подсъдимият  не е осъждан, а от характеристичната справка, изготвена от инспектор ДПС при РУ – Елхово, е видно, че подсъдимият се води на отчет в ДПС – гр. Елхово от ******година, като за периода от ******година до ******година са били регистрирани шест негови противоправни деяния, пет от които за противоправно отнемане на чужди вещи. За този период са били разгледани четири възпитателни дела, по които са му наложени възпитателни мерки „Предупреждение“, „Поставяне под възпитателски надзор на родителите със задължение за полагане на засилени грижи“, „Поставяне под възпитателски надзор на обществен възпитател“, „Забрана да се среща и да преустанови контакти с лицето С.Т.Б.“ и „Задължаване да се извини на пострадалия“.

Районният съд за да постанови присъдата си е приел за установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е кредитирал показанията на свидетелите В.и В., от които по безспорен и несъмнен начин се установява предмета на кражбата – пари в банкноти на стойност 400лева, мястото на извършване на деянието, периода от време, през който е извършено деянието. Съдът не споделя доводите на защитника на подсъдимия за наличие на противоречие в показанията на посочените свидетели, тъй като същите са напълно  логични, последователни и непротиворечиви както помежду си така и съпоставени с останалите доказателства. Показанията на свидетелите напълно кореспондират  с приложените писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие и сп равка от EVN  България Електроснабдяване, изх- № 8537539-1/12.12.2019г.

Съдът не споделя основния довод във въззивната жалба за липса на доказателства уличаващи подсъдимия като автор на инкриминираното престъпление. В тази насока напълно се споделят изводите на първата инстанция за доказаност авторството на деянието по безспорен начин от изслушаните по делото две дактилоскопни експертизи, установяващи, че намерените и иззети при огледа на местопроизшествие от ******година две дактилоскопни следи от вътрешната и външната страна на стъклото на дясно черчеве на взломен прозорец, са оставени от подсъдиимят С.Ч. – от дясна длан и ляв безименен пръст на подсъдимия. Св.В.сочи, че не познава подсъдимвия и съответно той нигока не е посещавал дома му с негово разрешение, поради което   намерените две годни дактилоскопни следи, оставени от подсъдимия от външната и от вътрешната страна на стъклото на прозореца, сочат по недвусмислен начин на това, че подсъдиимят Ч. се е намирал в имота на св. В.по време, съвпадащо с извършването на кражбата, предвид липсата на доказателства стъклото на прозореца да е било счупено преди или след извършване на деянието.

Обосновано и правилно е прието, че показанията на свидетелите К.и Ч.не опровергават извода относно авторството на деянието от подс. Ч.. Този извод не се опровергава и от представената по делото служебна бележка от учебното заведение, в което е бил ученик подсъдимият Ч. към момента на извършване на деянието. Посещението на учебни занятия през процесния период и извършваните дейности в имота на св. К.от страна на подс. Ч. не водят до извод, че подсъдимият не е извършил деянието, предвид установените и иззети дактилоскопни следи в имота на св. В..

При извършената служебна проверка съдът счита, че решаващата съдебна инстанция не е допуснала процесуални нарушения в хода на съдебното следствие и при постановяването на присъдата.

 При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подс. Ч. е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като в неустановен час в периода от 13.00 часа на ******година до 11.00 часа на ******година, от частен имот - къща, находяща се в град ******, област Ямбол, улица „******“ №**, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи - пари в банкноти на стойност 400 лева от владението на собственика им П.Х.В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Районният съд е направил пълен правен анализ на извършеното от подсъдимите деяние, който се споделя от въззивната инстанция.

Изложени са подробни съображения относно обективната страна на престъплението, както и относно квалифициращия състав на т.3 на чл.195 ал.1 от НК - разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот. Поради липса на оспорване в тази насока е ненужно да се преповтарят доводите на първоинстанционния съд.

 Правилно е прието, че подсъдимият е извършил деянието умишлено, с форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Налице е съзнание у подсъдимия относно всички елементи – обективни и субективни от фактическия състав на престъплението, в което е признат за виновен.

Подсъдимият Ч. е роден на *** година, т.е. към момента на извършване на деянието – м. октомври **** година същият е бил навършил ** – годишна възраст, т.е. същият е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

 

Относно вида и размера на наложеното наказание:

При определяне вида и размера на наказанието на въззивника- подсъдим  районният съд е отчел всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.2, "б" от НК. Споделя се изводът на първата инстанция за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно възрастта на подсъдимия към момента на извършване на деянието – ** години и 6 месеца, чистото му съдебно минало, невисоката стойност на предмета на престъплението – сумата от 400.00 лева, която е под размера на една минимална работна заплата за страната към момента на извършване на деянието. по тези съображения и в предвид разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. "б от НК законосъобразно е заменено предвиденото за извършеното от подсъдимият  престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК наказание лишаване от свобода, за което след редукцията му по чл.63, ал.1, т.3 от НК законът не предвижда специален минимум, с наказание пробация, с налагане  на задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Въззивната инстанция счита за правилен изводът, че това наказание по вид и размер е съответен на степента на обществена опасност на дееца и на деянието и би постигнало целите на наказанието, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК.

При този изход на делото правилно съдът е присъдил подсъдимият да заплати всички направени по делото разноски.

Съдът се е произнесъл и по отношение на приложените по делото веществени доказателства. 

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на осн. чл.338 НПК , Ямболския окръжен съд ,      

                                                                                                                                        

                         Р        Е        Ш        И        :    

 

                               

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11/5.02.2020г.постановена по нохд № **9/2019г. по описа на РС- Елхово.

Решението  е окончателно.         

       

 

                 Председател:                                  Членове:1.                        2.