РЕШЕНИЕ
№ 1117
гр. Варна , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110106444 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на предявената във ВРС на дата с
регистрационен номер 8229/05.05.2021 г., депозирана от ищцата СВ. В. Р., ЕГН
**********, с адрес: **** със съдебен адрес този на процесуалния представител на ищцата -
адвокат от АК Русе К.К.: ***** против ответника Б. Д. Ч. Р. - В., със седалище и адрес на
управление ***, БУЛСТАТ ****, представлявана от инж.Д. Н. К., с правно основание на
предявените искове чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата на което: 1.
Да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, обективирано в
Заповед № 3/04.03.2021 г. на Директор на Б. Д. Ч. Р. Варна, с която е прекратено ТПО на
ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, считано от 04.03.2021 г., , на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и 2. Да бъде възстановена ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „главен специалист“ в Дирекция „Контрол“ в Б. Д. Ч. Р. Варна, на
осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Обективирано е искане и да бъдат присъдени сторените от
ищцата съдебно деловодни разноски. Предявените искове са заявени в условията на
обуславящ към обусловен, с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Исковата си молба ищцата гради на следните твърдени право релевантни факти
и обстоятелства а именно:
Ищцата сочи, че с ответника са били в трудовоправни отношения, по силата на
трудов договор № 10/15.06.2020 г. По силата на ТПО ищцата заемала и изпълнявала
длъжността „Главен специалист“ с място на работа БДЧР, Дирекция „Контрол“, гр.
Варна. Св. Р. заявява, че изпълнявала стриктно и съвестно вменените й задължения. С
допълнително споразумение № 2 към трудов договор 10/15.06.2020 г., подписано между
страните и прието от ищцата, на 12.02.2021 г. било увеличено трудовото
1
възнаграждение на същата. С Допълнителното споразумение, твърди ищцата, че
работодателят й гласувал доверие и отговорности, след като притежавала нужния
образователен ценз и квалификация и била лоялна и изпълнителна служителка. В началото
на м. март 2021 г., съвсем изненадващо за ищцата, на 04.03.2021 г. работодателят й я
извикал в кабинета си и й била връчена уволнителната заповед на основание чл. 328,
ал.1 т.2 КТ . На същата дата, твърди ищцата, по същото време, заедно със Заповедта й
било връчено предизвестие с изх.№ 93 - 00 - 361 /4.3.2021 г.
По същество ищцата счита извършеното уволнение за незаконосъобразно като
навежда следните доводи:1. Уволнителната заповед 3/3.4.2021 г. на Директора на Б. Д.
Ч. Р. Варна била издадена при неспазване на процедурата и формалните изисквания за
прекратяване на ТПО поради съкращение в щата. В случая не било налице реално
съкращаване в щата относно длъжността „Главен специалист“ в Дирекция „Контрол “, а
по-скоро фиктивно такова. Ищцата смята, че не е налице фактическото премахване на
конкретната трудова функция, вменените задължения и отговорности по тази трудова
функция не се променяли. Заповедта била и немотивирана, а от съдържанието й не
ставало ясно с каква Заповед било утвърдено новото щатно разписание, както и
съответната длъжностна характеристика за това. Работодателят при подписване на
трудовия договор не бил връчил на ищцата задължителната длъжностна характеристика по
сочената в трудовия й договор длъжност.2. Твърди се от ищцата, че работодателят не бил
извършил подбор. Същият бил, според ищцата, задължителен, следвало да бъде надлежно
проведен от специално назначена със Заповед Комисия, а резултатите от направения подбор
между отделни служители да бъдели материализирани в протокол. Съгл. чл. 329, ал. 1 КТ,
правото на работодателя било чрез подбор, в интерес на производството или службата, да
уволни работници или служители, чиито длъжности не се съкращават, за да останат на
работа тези, които имат по- висока квалификация и работят по-добре. Такъв подбор, сочи
още веднъж ищцата, че работодателя не бил направил , макар и подбора да бил
задължителен между служители със сходни трудови функции, включително и ползващите се
с предварителната закрила по чл. 333 КТ. Работодателят сочи още ищцата, че не бил
извършил сравнение между служителите по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. В случая
не бил взет под внимание съществен елемент, а именно че ищцата е служител ползващ
закрилата поради заболяване попадащо в хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с
чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците боледуващи от
тях, имат особена закрила съгл. чл. 333, ал. 1 КТ. Твърди се още от ищцата, че
уволнителната заповед страда и от съществен порок - несъобразяване с предварителната
закрила при подбор, което се явявало абсолютно отменително основание. Ищцата е заявила,
че работодателят бил уведомен затова, че страдала от неинсулинозависим захарен диабет,
представяла медицинска документация, като ползвала в тази връзка и болнични за времето
на ТПО. Непровеждането на процедурата по подбор и несъобразяването с предвидената
закрила от уволнение спрямо ищцата, обобщава ищцата, че представлява съществено
процесуално нарушение, което не може да се санира при разглеждане на спора, а и
безспорно отменително основание. В условията на евентуалност, ако съдът приемел, че
заповедта не страдала от пороци при издаването й от формална гледна точка, че процедурата
е законосъобразна, ищцата моли при разглеждане на спора по същество съдът да отмени
уволнителната заповед като неправилна, издадена в противоречие с материалния
закон като навежда следните доводи: По същество в предприятието не било налице
съкращение в щата, а фиктивно премахване на конкретната трудова функция, която
останала същата „главен специалист“. В йерархията под тази длъжност нямало друга
такава а ищцата била единствения служител в отдела. При всичко изложено по-горе
ищцата е сезирала РС Варна с исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ и чл. 344 ал.
1 т. 2 КТ.В подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е направила искания за
събиране на доказателства
В срока по чл.131 ГПК /видно от клеймото на пощенския плик 10.06.2021 г./ във
ВРС е депозиран отговор на искова молба, заведен под вх. № 13584/21 на 11.06.2021
2
г.,подаден лично от инж. Д. К..
Относно допустимостта на иска становището на ответника е, че подадената
искова молба от СВ. В. Р. срещу Заповед № 3/04.03.2021 г. на Директора на БДЧР за
прекратяване на трудовия договор, се явява допустима, но по същество неоснователна и
недоказана. Относно основателността на иска ответника навежда в срока за отговор
следните възражения и твърдения:1. Възразява срещу основателността на доводите за
нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения при издаване на
Заповед № 3/04.03.2021 г. на Директора на БДЧР за прекратяване на трудовия договор със
СВ. В. Р.. Заповед № 3/04.03.2021 г. на Директора на БДЧР за прекратяване на трудовия
договор със СВ. В. Р. била издадена при спазване на процедурата и изискванията по чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ където било казано, че работодателят може да прекрати трудовия
договор със служителя, като му отправи писмено предизвестие при съкращаване на щата.
Съгласно чл. 11 от Наредбата за прилагане на класификатор на длъжностите в
администрацията било одобрено от Министъра на околната среда и водите и утвърдено
от Директора на Б. Д. Ч. Р. ново длъжностно разписание на БДЧР считано от 01.03.2021
г. Промените в действащото до този момент длъжностно разписание се налагали поради
служебна необходимост във връзка с реорганизация в задълженията на служителите в
дирекция „Контрол“. Съгласно действащото за периода 01.09.2020 г.- 01.03.2021 г.
длъжностно разписание на БДЧР дирекция „Контрол“ се състояло от следните
длъжности съобразно Класификатора на длъжностите в администрацията /КДА/:
Главен експерт- 5 бр.; Старши експерт-2 бр.; Младши експерт- 6 бр.; Главен специалист-1
бр.; Съгласно КДА, определените за експерти /главен, старши и младши/ били по
служебно правоотношение, а главен специалист бил по трудово правоотношение .
Съгласно утвърденото длъжностно разписание считано от 01.03.2021 г. длъжностите в
дирекция „Контрол“ били следните: Главен експерт- 5 бр.; Старши експерт-3 бр.;
Младши експерт- 6 бр.
Видно било от КДА, че всички длъжности в дирекция „Контрол“ по
действащото длъжностно разписание били по служебно правоотношение.Заеманата от
СВ. В. Р. длъжност „главен специалист“ в дирекция „Контрол“, след утвърждаване на
длъжностното разписание, считано от 01.03.2021 г.,твърди ответника, че не съществува
и поради тази причина на ищцата й било връчено предизвестие за прекратяване на
трудовите правоотношения изх. № 93-00-361/04.03.2021 г. Същото било подписано от
лицето С.Р. на същата дата 04.03.2021 г. На същата дата на ищцата била връчена и
Заповед за прекратяване на трудовите правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
пр. 2 от КТ поради съкращаване на щата, считано от 04.03.2021 г. Заповедта била
подписана от лицето без възражение.Твърденията на ищцата, че не е извършена
процедура по подбор съгласно чл. 329, ал. 1 от КТ, а е следвало същия да бъде
извършен по съответен ред, ответника намира за неоснователни. Заеманата от ищцата
длъжност „главен специалист“ в дирекция „Контрол“ била единствената в това
административно звено. Съгласно КДА представлявала длъжностно ниво 11, ниво
специалист 1 и длъжност по трудово правоотношение. Другите длъжности „главен
експерт“, „старши експерт“ и „младши експерт“ съгласно КДА били други длъжностни
нива, ниво експерт и се заемали по служебно правоотношение и спрямо тях се прилагал
Закона за държавния служител. Съкратена длъжност се заемала чрез сключване на
трудов договор между ръководителя на администрацията и физическо лице съгласно
правилата на Кодекса на труда без провеждането на конкурс.
Всички други длъжности в дирекция „Контрол“, твърди ответника, че са по
служебно правоотношение и за тяхното заемане следвало да се приложат правилата на
Закона за държавния служител и да се проведат задължително конкурси съгласно чл.
10 от ЗДСл. Т.е. освободен служител заемащ длъжност по трудово правоотношение в
държавната администрация, не можело да бъде преназначен на друга длъжност в същата
администрация по служебно правоотношение. За да бъде назначен на длъжност по
3
служебно правоотношение лицето, пояснява ответника, че следвало да участвало в конкурс
и да е класирано съгласно правилата в Наредбата за провеждането на конкурсите и
подбора при мобилност на държавните служители. Същото се отнасяло и за
невъзможност за извършване на подбор в административното звено предвид
различните правоотношения и длъжностни нива на служителите в него.Правилата в
държавната администрацията били строго регламентирани в специалните закони, а не
се прилагали само нормите на Кодекса на труда, в каквато посока вървели
твърденията на ищцата в исковата молба.
Неоснователни според ответника били твърденията на ищцата, че заповедта за
уволнение страдала от съществен порок поради това, че била несъобразена с
предварителната закрила при подбор, а именно наличието на заболяване от страна на С.Р.
попадащо в хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ-неинсулиновозависим захарен диабет, за
което същата твърдяла, че запознала работодателя. При постъпването си на работа в
БДЧР СВ. В. Р., сочи ответника, че представила Карта за предварителен медицински
преглед амб. № 134/11.06.2020 г., подписано от д-р С. Т. Ч., ОПЛ, с рег. № **********,
където не било указано, че лицето страда от каквото и да било заболяване. В картата
било отбелязано, че лицето не съобщава за минали заболявания и същата е клинично
здрава. Картата била подписана и подпечатана от съответния лекар и представена от
служителката при започване на работа на 17.06.2020 г. Въз основа на така представената
карта службата по трудова медицина към БДЧР заключила, че лицето СВ. В. Р. може да
изпълнява длъжност „гл. специалист“. В трудовото досие на служителката, твърди
ответната страна, че не се намирали документи доказващи твърденията на ищцата, че
работодателя бил уведомен и знаел за заболяването й. Неистина според ответника били
твърденията на ищцата и че била представила медицинска документация и че ползвала
болничен по времето, в което била на работа в БДЧР за заболяването си
неинсулиновозависим захарен диабет.
За периода през който служителката работила в БДЧР, а именно 17.06.2020 -
04.03.2021 г. Св. Василева, завява ответника, че ползвала 3 пъти отпуск поради
временна нетрудоспособност и била представила 3 болнични листа, издадени от
АПМПИППМП д-р С. Т. Ч. и от МЦ „С.“.Първият болничен лист бил с № Е 20201670366 от
дата 25.09.2020 г., за отпуск от 10 дни със следната диагноза: „Увреждане на
междупрешленните дискове в пояснения и други отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия“. Вторият болничен лист бил с № Е 20201618411, за отпуск от 10 дни,
продължение на първия, със следната диагноза: „Увреждане на междупрешленните
дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. Третият
болничен лист бил с № Е 20203389135 бил от дата 27.01.2021 г., за отпуск от 3 дни със
следната диагноза: „Обилно кървене в период преди менопауза“. Представените към
исковата молба амбулаторни листи /от 21.01.2020, 27.01.2020 г., 14.02.2020 г, и други/, 2
бр. етапни епикризи издадени след 16.03.2021 г./след датата на освобождаването-
04.03.2021г./ от личния лекар на ищцата и от специалист- ендокринолог, лабораторни
анализи, рецептурна книжка издадена на 28.01.2020 г., твърди ответника, че никога не
били представяни в БДЧР, нито при назначаването на лицето, нито след това.
Работодателят заявява, че е бил в неизвестност за този факт, още повече, че видно от
документите представени към исковата молба, част от тях били издадени преди
назначаването на ищцата. Т.е., обобщава ответника, служителката дори скрила
заболяването от работодателят си представяйки Карта за предварителен медицински
преглед амб. № 134 от 11.06.2020 г., издадена от личния й лекар /която била в известност за
състоянието на пациентката си след като били представени: към исковата молба документи
издадени от нея/, без отразяване на актуалното й здравословно състояние и отбелязване на
заболяването неинсулиновозависим захарен диабет. Предвид това, че лицето не е
представило информация за здравословното си състояние на работодателя си, не
можело да се позовава на факта, че спрямо нея действала закрила от уволнение по чл.
333, ал. 1, т. 3 от КТ и заповедта й за освобождаване страдала от съществено
4
процесуално нарушение.
Твърденията в исковата молба на ищеца за невръчване на длъжностна
характеристика при назначаването на ищцата на длъжност „гл. специалист“ в дирекция
„Контрол“, ответника намира също за неистина. При постъпването си на 17.06.2020 г.
С.Р., твърди ответника,че подписала длъжностна характеристика за съответната
длъжност в 2 екземпляра, като първия екземпляр бил съхранен в трудовото й досие, а
вторият й бил предоставен още в същия ден.
Предвид горните съображения ответната страна желае ВРС да отхвърли
исковата молба в цялост като неоснователна и недоказана.
В подкрепа на твърденията и възраженията си ответната страна е направила искания
за събиране на доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 17.08.2021 г. ищцата
н не се явява,представлява се от адвокат Кр.К. от АК Русе.Процесуалният
представител на ищцата поддържа исковата молба, желае съда да уважи предявените
искове като основателни и доказани ведно с присъждане на разноските съгласно
списъка по чл.80 ГПК.
Ответната страна, представлявана от Д.Г. – Директор на Дирекция „* „ в БДЧР
Варна , редовно упълномощена, моли съда да отхвърли предявените искове , като
акцентира върху основните групи възражения залегнали още в отговора на искова
молба.Ответната желае съда да отхвърли и претенцията на ищцата за присъждане на
разноски, без да ангажира от своя страна списък по чл. 80 ГПК.
В рамките на предоставения от съда срок на двете страни за писмени бележки,
ответната страна чрез Д.Г., на 24.08.2021 г. е представила писмени бележки .
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА:
На първо място спор между страните относно характера и квалификацията на
предявените искове по делото няма. Предявените от ищцата С.Р. искове с правно
основание чл.344 ал. 1 т.1 и т.2 КТ са процесуално допустими , заведени във ВРС в
рамките на преклузивния срок в съотношение на обуславящ към обусловен.Ето защо
съдът следва да разгледа на първо място иска с правно основание чл.344 , ал.1 т.1 КТ и
ако бъде прието за установено,че уволнението на ищцата е назаконосъобразно, то
тогава да с произнесе и по обусловения иск с правно основание чл.344, ал.1 т.2 КТ .
За правилна преценка на относимите съм спора факти и обстоятелства, от
фактическа и правна страна ,съдът на първо място в акта си по същество на спора се
спира на разпределението на тежестта на доказване между страните . Видно от доклада
по делото, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът е указал на страните по спора,че
доказателствената тежест в процеса се разпределя по следния начин : На първо място
5
съдът е указал и на двете страни, че съгласно общото правило за разпределение на
доказателствената тежест,регламентирано в чл. 154 ГПК всяка страна в исковия
процес следва да установи твърденията и възраженията си ,въз основа на които черпи
за себе си положителни права.В тежест на ищцата по делото съдът е възложил да
установи и докаже съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на
което е заемала сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото
правоотношение на твърдяното основание и дата.В тежест на ответника съдът е възложил
да установи и докаже,при условията на пълно и главно доказване , че при спазване на
трудовото законодателство е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с
ищцата, съответно, че са налице материално правните предпоставки за прекратяването на
ТПО на соченото основание; че уволнителната Заповед е съставена от оправомощено за това
лице и че отговоря на всички съдържателни изисквания на закона, вкл. и че е надлежно
мотивирана и обективира фактическия състав на посоченото правно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение.
При така разпределената тежест на доказване съдът приема, че ищцата е доказала
твърденията си затова, че е била в трудово правоотношение с ответника, заеманата от нея
длъжност, датата на която е прекратено трудовото правоотношение .Ответникът от своя
страна също е доказал факта на прекратяване на ТПО с ищцата, едновременното издаване и
връчване от оправомощено затова лице на предизвестие за прекратяване и уволнителна
заповед на ищцата .
Спорът по делото се свежда основно до въпроса дали е било налице реално
съкращаване на щата , т.е. основанието на което работодателя и ответник е прекратил ТПО с
ищцата, следвало ли е работодателят да извърши подбор, прилага ли се закрилата по чл.333
КТ спрямо ищца а и дали уволнителната заповед е законосъобразна .
Анализа на приобщените по делото писмени доказателства : ангажираните от
ищцата с исковата молба заверени копия на: Трудов договор № 10/15.06.2020 г.; Заповед
№ 3/04.03.2021 г.; предизвестие изх.№ 93-00-361/04.03.2021 г.; допълнително споразумение
№ 2/11.02.2021 г. към трудов договор № 10/15.06.2020 г.; амбулаторен лист №
1459/25.08.2020 г.; амбулаторен лист № 167/21.01.2020 г.; амбулаторен лист №
194/27.01.2020 г.; амбулаторен лист № 339/14.02.2020 г.; амбулаторен лист № 540/19.03.2021
г.; етапна епикриза от 16.03.2021 г.; етапна епикриза за периода 19.03.2020 г. - 19.03.2021 г.;
резултати от изследване от 20.01.2020 г.; резултати от изследване от 24.01.2020 г.; резултати
от изследване от 18.05.2020 г.; резултати от изследване от 17.03.2021 г.; рецептурна книжка
на хронично болния (3 листа); заявление от 15.03.2021 г.; писмо изх. № ДИ-22-А2/07.04.2021
г.; длъжностно разписание на *, в сила от 01.03.2021 г.; Заповед № 3/04.03.2021 г.;
длъжностно разписание на *, в сила от 01.09.2020 г.; както и ангажираните от ответника с
отговора на искова молба заверени копия на: Трудов договор № 10/15.06.2020 г.; карта за
предварителен медицински преглед амб. № 134/11.06.2020 г.; заключение от СТМ „*“ от
17.06.2020 г.; длъжностна характеристика за длъжност „Главен специалист“ Дирекция
6
„Контрол „ при Б. Д. Ч. Р., утвърдена на 27.05.2020 г.; формуляр за оценка на изпълнението
на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности
и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции; допълнително
споразумение № 11 към трудов договор № 10/15.06.2020 г.; допълнително споразумение №
2/11.02.2021 г. към трудов договор № 10/15.06.2020 г.; предизвестие изх.№ 93-00-
361/04.03.2021 г.; Заповед № 3/04.03.2021 г.; болничен лист за временна
неработоспособност № Е20203389135/27.01.2021 г.; болничен лист за временна
неработоспособност № Е20201618411/06.10.2020 г.; болничен лист за временна
неработоспособност № Е20201670366/25.09.2020 г.; длъжностно разписание на Б. Д. Ч. Р., в
сила от 01.09.2020 г.; писмо изх.№ 04-01-469/А12/18.02.2021 г.; длъжностно разписание на
Б. Д. Ч. Р., в сила от 01.03.2021 г.,както и представеното от ответната страна още в първото
открито съдебно заседание и приложено на листи от 75 до 125 заверено копие на лично
трудово досие на ищцата, съдържащо 50 листа,мотивират съда да обобщи следните
изводи от фактическа страна :
На 15.06.2020 г. между СВ. В. Р. и Б* , БУЛСТАТ **** е бил сключен трудов
договор № 10 /л.99 от делото/, по силата на който ищцата е приела да изпълнява при
ответника –работодател длъжността „Главен специалист “,код по НКПД 3359 – 3026,
длъжностно ниво 11 , с наменование на длъжностното ниво : ниво специалист 1 , при 8
часов работен ден с място на работа БДЧР , Дирекция Контрол , месторабота Варна ,
договорено основно месечно трудово възнаграждение 800,00 лв. за неопределен срок с 6
месечен изпитателен срок, считано от 17.06.2020г.Трудовият договор е подписан и от двете
страни по трудовото правоотношение, като е отразено,че ищцата е постъпила на работа на
17.06.2020 г., получавайки екземпляр от трудовия договор .
Приобщената на листи от 94 до 98 вкл. по делото длъжностна характеристика за
длъжността заемана от ищцата „ Главен специалист „ при БДЧР , Дирекция Контрол,
длъжностно ниво 11 , наименование на длъжностното ниво специалист 1 съдържа общо 11
раздела в които са разписани основните изисквания към длъжността а на страница последна
се съдържа собственоръчно изписване на имената на ищцата, неин подпис и датата на
връчване на длъжността характеристика 17.06.2020 г.Т.е. налага се извода, че твърденията
на ищцата че не е запозната с длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност са
останали недоказани, т.к. наличието на подпис под длъжността характеристика доказва
точно обратното.Отделно от горното процесуалният представил на ищцата не е и оспорил
подписа на ищцата под длъжностната характеристика, поради което и съдът приема,че
ищцата е получила екземпляр от длъжностната си характеристика в деня на сключване на
трудовия договор и запозната с изискванията към длъжността .В тази връзка съдът отчита
факта, че от приложеното по делото на л. 110 –ти заверено копие на заявление подписано и
съставено от ищцата на 25.05.2020 г. и адресирано до работодателя –ответник, ищцата не
само е заявила желанието си да бъде назначена на длъжността Главен специалист в
Дирекция конторл при БДЧР , но е и приложила необходимите заверени за вярност с
оригинала копия на дипломи, биография, карта за предварителен медицински преглед от
11.06.2020 г. за удостоверяване както на необходимия образователен и квалификационен
ценз, така и на липсата на пречки от здравословен характер за заемане на длъжността.
Установява се по делото а и не се и спори,че възникналото на 15.06.2020 г. трудово
правоотношение между страните е било изменено на дата 11.2.2021 г. / л.83/ с
Допълнително споразумение № 2 към трудов договор № 10/ 15.06.2021 г.С цитираното
7
допълнително споразумение е изменена само т.3 от трудовия договор, а именно – считано от
1.2.2021 г. трудовото възнаграждение на ищцата е било увеличено на 1142,00 лв. От
приобщените на л. 81 и 80 заверени за вярност с оригинала копия на предизвестие
издадено в писмена форма и подписано от директор БДЧР , адресирано до ищцата и
получено от последната на 4.3.2021 г., както и уволнителна заповед № 3/4.3.2021 г. издадена в
писмена форма, подписана от работодателя и връчена на ищцата срещу подпис на 4.3.2021
г. се установява факта на прекратяване на ТПО между страните по спора.
Както в предизвестието, така и в уволнителната заповед работодателят се е
позовал на нормата на чл.328 ,ал.1,т.2 КТ прекратявайки трудовото правоотношение с
ищцата.В писменото предизвестие е посочено, че във връзка с одобрено длъжностно
разписание на * работодателят известява ищцата, заемаща длъжността Главен специалист в
Дирекция Контрол ,че тази длъжност е съкратена с новото щатно разписание на
длъжността,одобрено от Министъра на околната среда и водите, считано от 1.3.2021 т. На
второ място в предизвестието е посочено, че след изтичане на 1 месечен срок от получаване
на предизвестието, работодателят ще прекрати ТПО с ищцата на основание чл.328,ал.1 , т.2
КТ а при неспазено срок н предизвестие на ищцата ще бъде изплатено обезщетение н
основание чл.220,ал.1 КТ в размер на БТВ за неспазения срок .
Спор не може да има, че предизвестието от 4.3.2021 г. връчено на ищцата на 4.3.2021
г. е получено от ищцата на същата дата и че 1 м.срок за прекратяване на ТПО не е бил
спазен, т.к. на същата дата 4.3.2021 г. на ищцата е връчена и уволнителната заповед .
Уволнителната заповед ,приложена под формата на заверено за вярност с оригинала
копие е приложена на л. 80 –ти по делото , съставена от работодателя,подписана от
работодателя и от ищцата на 4.3.2021 г. Видно от текста на Заповедта № 3 / 4.3.2021 г., на
дата 4.3.2021 г. и на основание чл. 328, ал. 1 , т.1 КТ работодателят е прекратил ТПО със
СВ. В. Р., заемаща длъжността главен специалист в Дирекция Контрол при БДЧР , считано
от 4.3.2021 . В цитираната заповед са вписаните и основанията и размерите на
обезщетенията, които следва да се изплатят на ищцата : по чл.224,ал.1 КТ за неползван
платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 2 дни на стойност 114,20 лв. и по чл.220, ал.1
КТ за неспазен срок а предизвестие от страна по назначаване в размер на брутно трудово
възнаграждение 1142,00лв.
При така изложеното от фактическа страна, съдът приема, че Заповедта за
прекратяване на ТПО с ищцата не страда от формална страна от пороци имащи характера на
абсолютно отменително основание.В същия смисъл, по същество на спора в Решение №
292 /19.12.2021 г. постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.дело № 146/2011 г. Трето
гражданско отделение, ГК, с докладчик съдията Керелска е отчетен факта, че в КТ
липсва изрична регламентация относно формата, съдържанието и реквизитите на заповедта з
уволнение поради съкращаване на щата.Съставът на ВКС е подчертал, е такава
регламентация съществува единствено в разпоредбата на чл.195 КТ по отношение на
заповедта за дисциплинарно уволнение, като спазването на предвидената от закона форма и
съдържание е изискване на законност на тази заповед.Пояснено е още от ВКС в цитираното
по-горе решение,че разпоредбата на чл.328,ал. 1 КТ предвижда писмена форма за
предизвестието, с което може да се прекрати трудовия договор при съкращаване в щата. С
оглед на това, ако е извършено уволнение на това основание без предизвестието да е в
изискуемата от закона писмена форма, същото би било незаконно.ВКС е дал и отговор на
въпроса ,че посочването на имената и длъжността на лицето издало заповедта за уволнение
по чл. 328,ал.1,т.2 КТ в хипотезата на чл. 220 КТ - заплащане на обезщетение за неспазен
срок на предизвестие, , е необходимо с оглед яснота относно авторството на заповедта и
преценка дали издаването й е било в компетенциите на лицето, което я е издало, както че
8
липсата на такова посочване само по себе си не води до незаконосъобразност на заповедта,
доколкото императивно изискване на закона в този смисъл няма. Заповедта обаче,според
цитираната част от съдебната практика, би била незаконосъобразна, ако не може да се
установи от кого е издадена. Или в обобщение, дори и само на база прочита на заповедта с
която е прекратено ТПО и предизвестието за прекратяване , нормата на чл.328, ал.1 , т.2 КТ ,
цитираната част от практиката на касационната инстанция, се налага единствения извод от
правна страна, че прекратяването на ТПО обективирано в писмен акт № 4 /4.3.2021 г. е
извършено от овластено за това лице, в писмена форма и обективира потестативното право
на работодателя визирано в нормата на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ поради което и
възраженията на ищцата за незаконосъобразност на заповедта досежно реквизитите на
заповедта са неоснователни.
Спорен е въпроса дали е било налице действително или „фиктивно „ както твърди
ищцата съкращение на щата.Отговора на този въпрос се съдържа в сравнението на
длъжностното щатно разписание на БДЧР в сила от 1.3.2021 г., приложено на листи от 28
до 30 и длъжностното щатно разписание на БДЧР в сила от 1.9.2021 г. , приложено на л. 32 -
34 по делото.
Видно от л. 34 –ти в Дирекция „Контрол „ при ответника , считано от 1.9.2020 г.има
общо 5 длъжности от които директор, главен експерт , старши експерт , младши експерт и
главен специалист, като единствената щатна бройка главен специалист се е заемала по
трудово правоотношение а всички останали по служебно.Именно длъжността главен
специалист,по трудово правоотношение е заемал ищцата. Видно от лист 30-ти, с
последващото щатно разписание,считано от дата 1.3.2021 г. при ответника работодател в
Дирекция „Контрол“ вече длъжностите са редуцирани от 5 на 4, като е съкратена точно
заеманата единствена длъжност от ищцата главен специалист, а са останалите визираните
по-горе четири длъжности, но на служебно правоотношение.
Двете щатни разписания са били одобрени от Министъра на Министерство на
околната среда и водите ,утвърдени от Директора на БДЧР ,като щатното разписание от
01.03.2021 г. предхожда датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.Ето
защо, при проведеното от ответната страна пълно и главно доказване на факта на
одобряване и влизане в сила на ново щатно разписание, което и предхожда прекратяването
на ТПО с ищцата не е налице фиктивно а реално съкращаване на щата, т.е. работодателят -
ответник е доказал наличието на материално правните предпоставки за прекратяване на
ТПО с ищцата разписани в нормата на чл.328, ал.1, т.2 КТ.
На следващо място съдът следва да обсъди и възраженията на ищцата, че
работодателят не е извършил подбор и че има друга идентична длъжност в същото
предприятие, която не й е била предложена .
Съгласно Решение № 63/21.2.2012 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК,
по гр.д. № 1298/2011 г. от Четвърто гражданско отделение,гражданска колегия, с
докладчик съдията Филип Владимиров ,с оглед основанието за уволнение – съкращаване
на щата , подборът е задължителен ,след като трудовата функция се е осъществявала от
повече от едно лице и той е извършен по критериите на чл.329, ал.1 КТ. Т.е. в случая
ищцата е заемала единствена длъжност на трудово правоотношение и поради това за
работодателя е възникнало и надлежно упражнено потестативното му право да прекрати
трудовото правоотношение с ищцата на осн. чл. 328 ал.1 т.2 КТ без да има задължение за
извършване на подбор.Ето защо не е налице и нарушение от страна на работодателя при
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради неизвършване на подбор .
9
Следващото възражение на ищцата, че при ответника има друга,идентична длъжност,
която не й е предложена, съдът намира също за неоснователно. От допълнително
представените от ответника писмени доказателства, приобщени на листи от 139 до 152 се
установява, че при работодателя ответник се води и допълнително щатно разписание на
длъжностите на персонала назначен по реда на ПМС № 66 от 1996 г. Приложеното на л.
140 допълнително щатно разписание е било в сила от 1.1.2020 г. а на л. 141 ,в сила от
22.4.2021 г. Анализа на цитираните доказателства, както и представеното от ищцата и
неоспорено от ответника Обявление на БДЧР /л.126/ налагат извода, че действително, след
прекратяване на ТПО на ищцата ответника е публикувал обявление за заемане на длъжност
„главен специалист“ ,но по допълнително щатно разписание по ПМС № 66 от 1996 г.със
значителна разлика в трудовото възнаграждение – 650 лв. , а и с функции които далеч по-
различни от тези които е изпълнявала ищцата.Дори и кратното описание на длъжността в
обявлението (приложено на л.126 от делото) води до този извод, а и същият извод се
извежда и от прочита на длъжностната характеристика на гл.специалист от 10.5.2021 г.
приложена на л. 151 -152 по делото.Макар,че длъжностните характеристики по основното
щатно разписание и допълнителното на длъжността „главен специалист“ са и във визуално
сходство, съществената разлика е в основната цел на длъжността, областите на дейност и
преките задължения ., поради което за съда и това инвокирано основание за
незаконосъбразност на оспорената от ищцата заповед е останало неоснователно.
И на последно място съдът дължи произнасяне по въпроса дали ищцата се полза от
предварителната закрила по чл.333 КТ .
Трайна е съдебната практика по въпроса за приложимостта на предварителната
закрила по чл.333 КТ на работници и служители страдащи от определен кръг
заболявания.Закрилата е предварителна затова, защото при постъпване на работа
работникът или служителят следва да информира работодателя за наличието на някоя от
изброените заболявания в цитираната и от ищцата Наредба № 5 .В случая, още при подаване
на заявлението за заемане на длъжността „гл.специалист „ при БДЧР ищцата е представила
амбулаторна карта, отразяваща факта, че е била клинично здрава.Сред цялото ЛТД на
ищцата липсват доказателства затова ищцата да е информирала работодателя за това, че
страна от неинсулиновозависим захарен диабет по надлежния ред, поради което не се и
ползва от закрилата по чл.333 КТ.
С оглед изложеното по – горе, съдът извежда извода, че исковата претенция на
ищцата с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ като неоснователна и недоказана следва да
бъде оставена без уважение.Неоснователността на обуславящия иск води и до отхвърляне и
на обусловения иск с правно осн.чл. 344,ал.1, т. 2 КТ.
При липса на искане от ответната страна за присъждане на разноски, съдът не се
произнася по реда на чл. 81 ГПК .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищцата СВ. В. Р., ЕГН **********, с адрес: **** със
съдебен адрес този на процесуалния представител на ищцата - адвокат от АК Русе К.К.:
***** против ответника Б. Д. Ч. Р. - В., със седалище и адрес на управление ***,
БУЛСТАТ ****, представлявана от инж.Д. Н. К., искове с правно основание на предявените
искове чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, с исканията: да бъде постановено Решение, по силата на
10
което: 1. Да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата,
обективирано в Заповед № 3/04.03.2021 г. на Директор на Б. Д. Ч. Р. Варна, с която е
прекратено ТПО на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, считано от 04.03.2021 г.,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и 2. Да бъде възстановена ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност „главен специалист“ в Дирекция „Контрол“ в Б. Д. Ч. Р.
Варна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба от страните в 2 седмичен
срок, считано от дата на обявяването – 31.08.2021 г.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните,като на ищцовата страна преписа се връчи
по ел.път на посочения от адв.Кр.К. ел.адрес.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11