РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Петрич, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200076 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д ЗАНН, като е образувано по повод подадена до РС -
Петрич /чрез Началника на РУ - Петрич/ жалба от С. И. О., ЕГН-********** от село К.,
община Петрич, действащ чрез надлежно упълномощен адвокат срещу Наказателно
постановление (НП) № 23-0314-000421/13.07.2023 г. на Началник РУ - Петрич.
В жалбата бланкетно се оспорва санкционният акт и се твърди неправилност,
незаконосъобразност, както и че НП е съставено в нарушение на административно-
производствените правила и на материалния закон. Иска се отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, вместо него се явява
пълномощник – адв.И. Я.. Последният поддържа жалбата и твърди неправилно и
незаканососъобразно атакуваното НП.
Въззиваемата страна - Началника на РУ - Петрич не се явява и не се представлява. В
писмото, с което жалбата е изпратена в РС - Петрич, ведно с материалите по
административно - наказателната преписка, се иска жалбата да бъде оставена без уважение и
да бъде потвърдено НП.
За РП – Благоевград, ТО-Петрич надлежно уведомени по реда на чл.62 ЗАНН, не се явява
представител и не взема отношение по жалбата.
В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства по него били приобщени
следните документи: АУАН серия GA №898949 от 03.07.2023 г., НП № 23-0314-
000421/13.07.2023 г. на Началник РУ – Петрич; Справка за нарушител/водач, Заповед
1
№8121з-1632/02.12.2021 на Министър на вътрештните работи; АУАН серия GA №898950 от
03.07.2023 г., НП № 23-0314-000422/13.07.2023 г. на Началник РУ – Петрич; АУАН серия
GA №898951 от 03.07.2023 г., Мотивирна резолюция № 23-0314-М000082/13.07.2023 г. на
Началник РУ – Петрич. По делиото е приобщено и НОХД №826/2023 г. по описа на РС –
Петрич в цялост, ведно с намиращото се в същото ДП 314-ЗМ-260/2023 г. по описа на РУ -
Петрич; справка за съдимост на жалбоподателя.
В хода на съдебното следствие, като свидетели по делото били разпитани полицейските
служители В. Т., извършил проверката, по повод на която е образувано административно -
наказателното производство, както и свидетелите Д. Ц. и Л. К., които изложили възприетите
от тях факти и обстоятелствата във връзка с нея.
Районен съд –Петрич, след като се запозна с жалбата и изложените в нея и в хода на
съдебните прения твърдения на жалбоподателя, както и след като обстоен и
обективен анализ на събраните по делото доказателства, доводите на и
възраженията на страните, намира за установено, от фактическа страна, следното:
На 03.07.2023 година следобед свидетелите Д. Ц. и Л. К. - служители в сектор ППДММ –
Благоевград при ГД „ЖСОБТ“ – град София били служебно ангажирани в община Петрич,
където изпълнявали служебните си задачи с автопатрул. Около 16,30 часа на 07.03.2023
година обходали района на село К., община Петрич. Забелязали лек автомобил марка и
модел „Ф.п.“, който се движи от ул.“Д. Б.“ в посока на движение към ул.“П. Я.“.
Автомобилът бил с рег.тебели № ****. Свидетелите подали звукова и светлинна
сигнализация, но водачът на лекия автомобил не се подчинил и продължил движението си в
село К. до ул.“П-Я-“ №*. Свидетелите през цялото време имали визуален контакт с
автомобила, който следвали със звуков и светлинен сигнал. Същият не предоставил лични
документи, документи за управление на МПС, както и документи на самия автомобил,
поради което бил извикан за съдействие автопатрул от РУ-Петрич, в състава на който бил и
мл.автоконтрольор /КАТ/ при РУ – Петрич В. Т. (свидетел по делото), който установил след
извършени съответни справки, установили самоличността на водача – жалбоподателя в
настоящото дело С. И. О.. Установено било още, че лицето е неправоспособен водач – не
притежава свидетелство за управление на МПС, както и че регистрационните табели,
поставени на автомобила не са за същия а отговарят за друг лек автомобил. Водачът на
лекия автомобил бил задържан и доведен в РУ – Петрич, където св.Т. в присъствието на
водача е съставил три броя АУАН – №GA898949 по чл.150 и 103 от ЗДвП; №GA898950 по
чл.63 ал.3 от КЗ и №GA898951 по чл.140 от ЗДвП. По последния АУАН с мотивирана
резолюция е прекратено административно-наказателното производство и образявано
наказателно такова ДП №314 ЗМ-260/2023 година за две престъпления по чл.345 ал.1 от НК,
приключило със споразумение по реда на чл.384 във вр. с чл.381 НПК, одобрено от съда с
определение от 23.01.2024 година по НОХД №826/2023 г. по описа на РС – Петрич. И двете
престъпления – предмет на наказателно производство са извършение на 03.07.2023 годиа
около 16,30 часа в село К., общ.Петрич, при управление на МПС – лек автомобил марка и
2
модел „Ф.П“ и касаят използване на регистрационни мномера ****, издадени за друго МПС
(престъпление по чл.345 ал.1 пр.1 от НК) и управляване на същото МПС, което е
нерегистрирано по надлежния ред (престъпление по чл.345 ал.1 пр.2 от НК).
Процесният АУАН №GA898949/03.07.2023 година е съставен от св.Т. в присъствието на
свидетелите Ц. и К., против жалбоподателя за това, че на 03.07.2023 година в 17,45 часа в
село К., ул.“Д. Б.“ като неправоспособен водач на лек автомобил Ф.п. с рама № ****, при
следните обстоятелства: в село К., по ул.“Д. Б.“ около 16,30 часа на 03.07.2023 г. управлява
лек автомобил Ф.п. с рама № ****, при подаване на светлинен и звяков сигнал същият не
спира и проодължава движението си по ул.“Пеййо Яворов“ №16. Водачът е
неправоспособен и никога не му е издавано СУМПС. Актосъставителят е приел, че с
деянието си, водачът виновно е нарушил две разпоредби от ЗДвП, а именно:
чл.103 от ЗДвП – не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на
платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган
чл.150 от ЗДвП - управлява ППС без да е правоспособен водач.
АУАН е съставен и подписан от актосъставителя и свидетелите на нарушението (св.Т., Ц. и
К.), след което бил връчен за подпис на нарушителя, който обаче отказал да го подпише,
което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетел на отказа – полицай К. Б.
Въз основа на този акт, Началникът на РУ – Петрич е издал и атакуваното наказателно
постановление (НП) №23-0314-000421/13.07.2023 г., с което, при цялостното
възпроизвеждане на фактическите констатации, посочени в акта, на основание чл. 53 ЗАНН
и чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП и чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени
следните административни наказания: Глоба в размер на 200 (двеста) лева по чл. 175, ал. 1,
т. 4 ЗДвП и Глоба в размер на 300 (триста) лева по чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП, като е
определен и общия размер на глобата – 500 (петстотин) лева.
НП е връчено срещу разписка на 17.01.2024 година лично на жалбоподателя.
С вх.№ Ури 314 000-1036/30.01.2024 г. чрез АНО е депозирана жалба до съда против това
НП.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото писмени
доказателства, посочени по - горе, както и от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели.
От дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите В. Т., Д. Ц. и Л. К.,
настоящият съдебен състав не установи противоречия с посочените в акта, респ. в
оспорваното наказателно постановление фактически положения относно
извършеното административно нарушение. Показанията на свидетелите са ясни, пълни,
точни и задълбочени, последователно възпроизвеждат непосредствените впечатления на
възприетите от свидетелите факти и обстоятелствата по време на проверката, като напълно
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Независимо от тяхната
служебна ангажираност към структурата, към която принадлежи и
административнонаказващият орган (МВР), съдът не намира аргументи, с които да обоснове
3
недостоверност на съдържащата се в предадените от тези свидетели показания. Още повече,
че свидетелите-очевидци Ц. и К., макар и служители в МВР са с месторабота друга
структура на министерството, именно ГД“ЖСОТБ“, различна с тази на АНО, който
структурно попада в ГД“Национална полиция“ и тези свидетели не са пряко ангажирани с
дейността на АНО. С оглед на това съдът счита, че показанията на всички горепосочени
свидетели следва да бъдат кредитирани, без резерви и да бъдат поставени в основата на
изводите по съществото на делото.
Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показани и
спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства по делото. По
делото жалбоподателят чрез неговия процесуален представител не прави възражения
относно фактическата обстановка, при която е протекла извършената проверка и която е
описана в оспорваното НП. Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
и еднопосочен начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на
чл.283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН, както и от показанията на разпитаните свидетели, които
съдът кредитира изцяло като пълни, последователни и изчерпателни, като поради липсата на
противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305 ал.3 НПК - per
argumentum a contrario. Отделно от това, в случая е налице хипотезата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП, според който редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до оборването
им, а такова не бе сторено по надлежния ред до приключване на съдебното дирение.
С оглед на това, съдът, преценявайки фактите по делото и доводите на страните,
приема за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е допустима - подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя
пораждането на предвидения й в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по
съществото си тя се явява неоснователна, с оглед на което ще следва да бъде оставена без
уважение, поради следните съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от административните органи
4
наказателни постановления се съсредоточава основно върху тяхната законосъобразност и
правилност, т.е. дали извършените нарушения са правилно квалифицирани съобразно
материалния закон и дали при издаването на оспорените административни актове и
проведеното административно-наказателно производство са спазени съответните
процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия материален закон, като служебно изследва пълно, обективно и
всестранно всички обстоятелства по делото, в това число и процедурата по издаването на
съответното оспорено наказателно постановление.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в закона. Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В настоящия
случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в
пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
"Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи... или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност". Видно от Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи АНО е определен да издава
наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за движение по
пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в административно-
наказателното производство като наказващ орган е извършено в съответствие с
нормативните правила.
Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя, се
връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.
В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е отказал да подпише акта,
следва да се отбележи, че същият сам се е поставил в положение да не получи препис от
него. При това положение, съдът намира, че предявяването е извършено редовно, а липсата
на връчване не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като е резултат от
неговото поведение, а никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение.
В тази насока е и константната съдебна практика.
Съдът служебно констатира, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно АУАН и издаденото
наказателно постановление съдържат всички законоизискуеми реквизити съгласно
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН (досежно констатирането на административното
нарушение), респ. чл.53 от ЗАНН досежно наказателното постановление и по-специално в
отразяването на дата и място на извършване на проверката. Що се касае до часът за
извършената проверка, посочен в АУАН по два различни начина (17,45 ч. и около 16,30
часа, и вписан в НП като „около 16,30 ч.“, съдът счита, че макар и формално да е на лице
нарушение, то същото не е от категорията на съществените такива, опорочаващи изначално
административно-наказателното производство. И това е така, защото часът на извършване
5
на нарушението не е задължително изискуем реквизит от съдържанието на АУАН и НП.
Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в
предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от открИ.е на
нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 -
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава
извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото
нарушение, които обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите параметри
на предявената му отговорност. Ясно очертано е мястото на деянието, датата на
извършването и конкретните действия на жалбоподателя. Стилът на представяне на
относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН
и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на
съответния състав от материална страна.
Спазени са всички процесуални срокове, визирани в закона, както и формалната процедура
по издаването на процесните административни актове. Предвид на това настоящият съдебен
състав прима, че тези актове са съставени без допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно
постановление на това формално основание.
Горепосоченото становище за неоснователност на жалбата се застъпва от съда и по
отношение на приложения в случая материален закон, респ. материално-правните норми,
посочени в оспорваните АУАН и НП.
По отношение нарушението по чл.103 ЗДвП:
В нормата на чл. 103 ЗДвП са въведени две задължения на водачите на моторни превозни
средства, като второто е обусловено от първото: 1. При подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение и 2. водачът, след като е спрял на подаден сигнал, да изпълнява указанията на
контролния орган. В случая, от описанието на нарушението, визирано в АУАН и дословно
пресъздадено в оспорваното НП, става ясно, че проверявания водач - жалбоподател не е
изпълнил първото си задължение по посочената законова норма, при подадения светлинен и
звуков сигнал за спиране от контролен орган, какъвто се явяват св.Ц. и К. в качеството им на
служителите на ГД“ЖСОБТ“ жалбоподателят не е спрял плавно на посоченото място, или в
най-дясната част на платното за движение, като видно от приетата от съда фактическа
обстановка, идентична с тази - описана в оспорваното наказателно постановление, същият
се е опитал да напусне мястото указано му за спиране, което наложило контролните органи
да го последват по улиците на населеното място до дома му, находящ се в село К., община
6
Петрич, ул.“П. Я.“ №*.
Нормата на чл. 103 ЗДвП въвежда правилото за поведение, респ.забрана или задължение за
правните субекти, като именно тя е нарушената такава по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН.
В този смисъл се явяват неоснователни и необосновани възраженията на жалбоподателя,
изложени чрез неговия пълномощник в хода на устните състезания по делото, относно това,
че описаната в оспорваното наказателно постановление фактическа обстановка е
неправилно квалифицирана като нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Наред с горното, следва да се посочи, че правилна се явява и посочената в оспорваното НП
норма на чл. 175, ал. 1, т.4 ЗДвП. Същата е санкционната такава - в нея се посочват посочват
вида и размера/срока на предвиденото наказание за съответното нарушение, респ.
нарушаването на правилото за поведение. В нея е предвидено налагането на
административни наказания глоба, в размер от 50 до 200 лева и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движенето.
С оглед изложеното по - горе относно фактическите констатации за извършеното нарушение
и приемането им за доказани от настоящия съдебен състав, същият счита, че е налице
първата хипотезата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, респ. че санкционната норма е правилно
приложената в случая. С оглед на всичко това се установява, че при издаването на
процесните административни актове не е налице нарушение и на материалния закон.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при
пряк умисъл. Т. е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното
от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване.
По отношение нарушението по чл.150 ЗДвП:
В разпоредбата чл. 150 от ЗДвП, е предвидено, че всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно превозно
средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при
провеждането на изпита за придобИ.е на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 4. АНО преди издаване на НП е направил необходимата справка и е установил
горното обстоятелство, а именно че жалбоподателят не притежава СУ на МПС и че същият
не е водач. Свидетелството за правоуправление на МПС официално удостоверява пред
надлежните органи, че носителят му е правоспособен водач. От доказателствата по делото
се установява, че към датата на деянието нарушителят не е разполагал с валидно
свидетелство за управление на МПС, което обосновава извода, че същият е бил
неправоспособен водач по смисъла, вложен в чл. 150 от ЗДвП, респ. с деянието си е
осъществил именно състава на административното нарушение, за което е санкциониран.
7
От субективна страна и това деяние е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл –
С. И. О. е бил наясно, осъзнавал е ясно, че за да управлява МПС, каквото е лекия автомобил
следва да има правоспособност, но въреки, че не е разполагал с такава е управлявал МПС-то
– в този смисъл същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но въпреки
това е искал, целял е настъпването на общественоопасните последици.
По размера на наказанията:
Наказанието по всяко едно от нарушенията е правилно индивидуализирано.Видно от
приобщената справка за нарушител/водач е, че жалбоподателят не е правоспособен водач,
но въпреки това има множество нарушения по ЗДвП и е санкциониран многократно за това.
Обстоятелството, че водачът е неправоспособен е преценено от АНО и същият не е наложил
и наказанието „лишаване от правоуправление“ кумулативно предвидено в разпоредбата на
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, тъй като в случая това наказание е неприложимо и безпредметно.
Така, съобразно тежестта на деянието и с оглед личността на нарушителя АНО правилно е
определил наказанията „глоба“ за всяко едно от извършените нарушения в максимално
предвидените в нормата на чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и в нормата на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП
размери.
Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач на жалбоподателя е, че по
отношение на същия има издадени и влезли в сила 10 бр. наказателни постановления за
наложени му административни наказания по ЗДвП. Това определя жалбоподателя като
системен нарушител на правилата за движение по пътищата и предопределя определянето
на наказанието му „глоба“ в максимално предвидения размер, визиран в посочената по -
горе санкционна норма. На още по - силно основание, обстоятелствата около извършването
на самото нарушение и най - вече факта, че същият е бил предупреден от контролните
органи да спре, отказал е да стори това и се е наложило същият да бъде преследван по
улиците на населеното място до дома му, определят деянието на жалбоподателя като по -
тежко такова, обосноваващо необходимостта от налагането на по - тежко наказание. В този
смисъл определеното наказание за всяко едно от двете нарушения се явява правилно и
законосъобразно, като до приключване на съдебното дирене не се установиха смекчаващи
отговорността му обстоятелства.
Правилно, администратвно-наказващият орган, след като е индивидуализирал наказанията
за всяко едно от нарушенията е определил и общия размер на всички наложени санкции в
съответствие с чл.18 от ЗАНН.
Липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респективно
за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО за
съответстваща на закона, предвид изричната разпоредба на чл.189з ЗДвП запретяваща
приложението на чл.28 ЗАНН за нарушения по този закон (каквито са сложените за
разглеждания нарушения). Административните наказания са правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в предвидените от
закона предели. Така наложените с обжалваното НП административни наказания за
процесните нарушения, Съдът намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12
8
от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху гражданите.
Административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по вида си,
така и по размери, индивидуализирани в предвидените от закона такива. Така наложените с
обжалваното НП административни наказания за процесните нарушения, Съдът намира за
необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Във връзка с всичко изложено съдът намира, че оспорваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Относно разноските:
Липсва претенция за присъждане на направени по делото разноски, липсват и доказателства
за сторени такива,поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2 т.5 във вр. с ал.9 от ЗАНН,
Петричкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление (НП) №
23-0314-000421/13.07.2023 г. на Началник РУ – Петрич, с което на С. И. О., ЕГН-**********
от село К., община Петрич, ул.“П. Я-“ №* са наложени административни наказания, както
следва: На основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение на чл.103 ЗДвП и на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение
на чл.150 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9