Р Е Ш Е Н И Е
№414/19.5.2021г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 21.04.2021 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Петров
Светомир Бабаков
при
участието на секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Живко
Пенев, като разгледа дело номер 295
по описа за 2021 година докладвано
от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу РЕШЕНИЕ № 260018 от 20.01.2021г.
на ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах. дело № 1033/2020г. Със същото е отменено
наказателно постановление № 6817/30.06.2020 г на Началник „Контрол по РПМ“ при
АПИ, с което на К. С. В. ***, на основание чл. 53ал.1 от ЗП вр. чл.26 ал.2 т.1
б “а“ от ЗП вр. чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е наложена глоба в размер на
3000 лв.
В касационната жалба се излагат доводи
за материална незаконосъобразност. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО
на РС Пазарджик и спорът да бъде решен по същество, като се потвърди изцяло наказателно
постановление № 6817/30.06.2020 г на Началник „Контрол по РПМ“ при АПИ.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба- К. С.
В. се представлява от адв. Р., който оспорва касационната жалба. Претендират се
разноски.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПАЗАРДЖИК дава заключение за основателност
на касационната жалба.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна е установено
следното:
К.В. е санкциониран за това, че на
05.06.2020 г., в 12.50 ч., на път ІІ-84, км 0+150 м, в посока гр. Пазарджик -
гр. Велинград, е управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две
управляеми оси марка „Мерцедес“, модел „Арокс“ с peг. № СВ 0108 РВ. На посочената
дата, час и място той бил спрян за проверка от служители. Било установено, че
МПС-то превозва скална фракция. Било направено измерване, при което се
констатирало, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:
При
измерено разстояние между осите 1.36 м. на двойната задвижваща ос на МПС,
сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е била 30.250 т. при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5,
буква „в“ от Наредбата.
Съгласно
чл. 3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7, ППС е
тежко.Измерването било извършено с техническо средство ел. везна модел PW-10 №
К0200008 и ролетка 1308/18 /5 м/.
Измерените
параметри на гореспоменатото ППС показвали, че ППС е извънгабаритно по смисъла
на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 от същата
наредба. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП, движението на
извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното
ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ). За така
измерените параметри на ППС при проверката, водачът не представил валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на
Наредбата, респ. тежко по чл.3, т.2 от Наредбата. Било прието, че водачът е
следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар
не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените
параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от
Наредбата, но не го е сторил. По тези причини проверяващите приели, че той и е
извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от
ЗП, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредбата. По повод на всичко това
против водача бил съставен АУАН № 7610 от 05.06.2020 година. Въз основа на
съставения акт било издадено атакуваното НП, т.к. било прието, че нарушението
не е маловажно.
Районният
съд коментирал събраните по делото доказателства и приел, че от тях се
установява по безспорен и категоричен начин, че е извършено нарушение по чл. 26
ал.2 т.1 б “а“ от ЗП. Неправилно обаче според РС бил санкциониран водачът,
вместо неговия работодател- „Бул строй
груп ИГ“ЕООД- Симитли. Водачът В. можел
да бъде евентуално административно санкциониран за извършено нарушение по чл.
139 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Решението
е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно
чл.26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е
забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ). Измерените параметри на гореспоменатото
ППС показват, че МПС-то е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата. Неправилни са изводите на районния съд,
че нарушението не може да се вмени във вина на водача, тъй като според чл.11 от
Наредбата, превозвачите носят отговорност за движението по пътищата, а според
чл. 15 ал.3 от Наредбата собствениците на тежките и/или извънгабаритните ППС са
длъжни да снабдят ППС-тата с описаните документи. По делото е приложена
кантарна бележка, видно от която като превозвача е действал именно водачът В..
От кантарната бележка става ясно, че превозвания от водача товар е с нето тегло
29 980 кг. и ответника по касационната жалба е бил наясно какво е теглото на
товара, който превозва, защото той е получил въпросния документ. В тази връзка,
основателни са доводите в касационната жалба, че водачът е следвало да провери
и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават
максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но
не го е сторил и е извършил административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1,
буква „а” от ЗП. Неправилно районният съд е смесил отговорността на превозвача
за снабдяване с необходимите документи за превоза, включително разрешително по
образец и за ангажиране на отговорността на водача за фактическо управление на
извънгабаритно МПС без съответното разрешение.
Несподелими
са доводите на контролираната инстанция, че извършеното от водача следва да се
санкционира като нарушение по чл. 139 ал.1 т.2
от ЗДвП, тъй като законът за пътищата е специален закон и в случая той
трябва да намери приложение. Нормата на чл. 139 ал.1 т.2 от ЗДвП следва да се
прилага във всички останали случаи на движение на МПС- та с размери маса и
натоварване, надвишаващи максимално допустимите норми, които са изключени от приложното
поле на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП.
При
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. В конкретния случай, в пълен обем са посочени фактическите
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е определена и
санкционната норма на чл.53 ал.1 от ЗП, като АНО е изложил и съответните
съображения при индивидуализацията на наказанието, с които обаче настоящата инстанция не се солидаризира изцяло.
Неизпълнението на задължението по чл. 37 ал.3 от Наредбата след
съставянето на АУАН по принцип обуславя завишен размер на административната
санкция, но АНО не е съобразил и смекчаващите вината на водача обстоятелства-
липсват данни същия да е бил санкциониран и друг път за същото нарушение. Ето
защо, при предвидена в нормата на чл. 53 ал.1 от ЗП санкция в размер от 1000
лв. до 5000 лв., наказателното постановление следва да бъде изменено, като се
намали размера на наложената глоба от 3000 лв. на 1500 лв.
При
този изход на спора, на страните са дължат разноски по съразмерност за
участието пред двете съдебни инстанции. На АПИ следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл.
37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, в размер на 100 лв.
Като се има предвид материалния интерес по делото- 3000 лв., от които
жалбата се приема за основателна за половината размер- 1500 лв., на АПИ се
дължат по 50 лв. за инстанция, или общо в размер на 100 лв., а на ответника в
настоящото производство- по 220 лв. на инстанция, или в общ размер на 440 лв.
за двете инстанции. Или по компенсация, АПИ следва да бъде осъдена да заплати
на К. С. В. *** сумата от 340 лв.
разноски за двете инстанции.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 260018 от 20.01.2021г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах. дело №
1033/2020г. по описа на същия съд.
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 6817/30.06.2020 г на Началник „Контрол по РПМ“ при
АПИ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената глоба от 3000 на 1500/хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура“да заплати на К. С. В. *** сумата от 340 лв.
разноски по съразмерност
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.