Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 08.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Мариана Георгиева
Любомир Луканов
при секретаря Е.Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 174 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.10.2018
г. по гр.д. № 52173/15 г., СРС, ІІ ГО, 79
с-в е осъдил Е.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2 294,36 лв., представляваща цена на доставена и неплатена топлинна енергия за периода
м.05.2013 г. - м.04.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 01.09.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 165,41 лв., представляваща обезщетение за забава върху
задължението за цена на доставена и неплатена топлинна енергия за периода от
30.06.2013 г. до 30.04.2015 г., като е отхвърлил
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
165,41 лв. до пълния предявен размер от 242,52 лв., или за размера от 77,11 лв. Отхвърлил е предявения от Е.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** насрещен
иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 089 лв., представляваща обезщетение за ползване на собственото на ищеца помещение, в
което е монтирана абонатната станция от „Т.С.“ ЕАД. Осъдил е Е.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 670,76 лв., представляваща разноски по делото за
предявените главни искове, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100
лв., представляваща разноски по делото за предявения насрещен
иск.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Е.Е.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, кантора 313, за адвокат К.Г. от САК в осъдителната
част и в частта, в която е отхвърлен искът по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата
от 5 089 лв., представляваща обезщетение за ползване на собственото на
ищеца помещение, в което е монтирана абонатната станция от „Т.С.“ ЕАД с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че претендираните суми не се
дължат, защото липсва валидна облигационна връзка между страните, обратно на приетото
от съда. Сочи се, че ответникът не живее на процесния адрес, поради което няма
качеството на „потребител“ по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, няма качеството
на потребител и по смисъла на пар.1, т.43 от ДР на ЗЕ. Относно размерът на
доставката, неправилно съдът е приел, че след като искът е доказан по
основание, то е доказан и по размер. Счита се, че е невъзможно за един отоплителен
сезон да се потреби ТЕ в размер на процесната сума от 2294,36 лв., която е
изчислена, но не и реално потребена. Относно
искът по чл.59 ЗЗД е посочено, че е приложима разпоредбата на чл.59, ал.4 от
ЗЕЕЕ. По делото е установено, че помещението, в което е монтирана абонатната
станция, е собственост на ищеца по насрещния иск, факт неоспорен от страните. В
това помещение са монтирани съоръжения за топлозахранване, като ответникът по
насрещният иск е започнал да обслужва голям брой външни потребители, наречени
от него етажни собственици. Ответникът има само правото да изкупи помещението
съгласно пар.4, ал.4 от ПЗР на ЗЕ и в този смисъл то попада под определението „материален
ресурс“ по смисъла на т.32 от ДР на ЗЕ, тъй като има
характер на съоръжение, което осигурява нормалното функциониране на енергийния
обект. Тъй като е собственост на трето лице, съоръжението подлежи на изкупуване
от лицензираното енергийно предприятие, съгласно пар.4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ,
респ. пар.67, ал.2 от ПЗР на ЗЕЕЕ/отм./, а до изкупуването за ползването му се
дължи обезщетение. Стойността на това ползване според приетата СТЕ е 5089 лв. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части,
включително и досежно разноските. Претендира присъждане на разноски за
настоящата инстанция само за платената държавна такса.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач не
взема становище по въззивната жалба.
СГС приема, че въззивната жалба е подадени в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че между него и ответника е възникнало
договорно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди
съгласно пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ/отм./ по отношение на имот, представляващ
двуетажна къща, находяща се в гр.София, СО, район „Лозенец“, ул.“*******. За
периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г. ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия на ответника, но той не е заплатил дължимата за това цена в общ размер
на 2536,88 лв., от които 2294,36 лв. главница за периода м.05.2013 г. до
м.04.2014 г. 242,52 лв. законна лихва за забава от 30.06.2013 г. до 30.04.2015
г., ведно със законната лихва върху главнцата до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове по основание и размер.Същият
е предявил и насрещен осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 089 лв., представляваща обезщетение за ползване
на собственото му помещение, в което е монтирана абонатната станция от страна
на „Т.С.“ ЕАД. Твърди, че не е давал
съгласие за присъединяване на имота към топлопреносната мрежа, като в случая не
се касае за енергиен обект, обуславящ наличието на сервитутно право.
Ответникът по този насрещен иск „Т.С.“ ЕАД го оспорва като
неоснователен с твърдението, че
сградата, находяща се на ул.„*******, е надлежно присъединена към
топлопреносната мрежа през 1990 г. с изградена и приета по съответния ред
вътрешна отоплителна инсталация, която служи за захранване и на други обекти.
Позовава се на чл. 59, ал. 4 ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 67, ал. 3 ЗЕ, според които
енергийните предприятия ползват безвъзмездно части на сгради и прилежащите им
поземлени имоти за монтиране на средства за измерване и други съоръжения,
свързани с доставка на топлинна енергия. Сочи, че по своя характер абонатната
станция е енергиен обект, за който по силата на закона е установен сервитут,
който запазва действието си и след влизане в сила на ЗЕ. Ето защо счита, че е
налице законово основание за ползване на чуждото помещение
Третото лице помагач приема за основателни предявените
главни искове.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС
излага следните мотиви:
Съгласно чл.153 от
ЗЕ (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Приложими са цитираните правни норми. Според тях, потребител на ТЕ е
лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на
ползване и то е задължено да плаща продажната цена на потребената ТЕ. По делото
е депозиран нотариален акт № 94, том IV, per. № 4567,нот.
дело № 638/2006 г., от който се установява,
че на 29.12.2006 г. Е.Х. Т. и М.К.Т.са прехвърлили собствеността върху
процесния имот в полза на сина си Е.Е.Т.. Съгласно представеното удостоверение
с изх. № 68-00- 1000/09.08.2012 г. на „ТИС - София“ ЕООД ул. „******* се отнася
за жилищна сграда, построена в УПИ XVI-161, кв. 167, м. „Лозенец III
част“, с оглед на което е налице пълна идентичност между имота, предмет на
горната прехвърлителна сделка от 29.12.2006 г. и имота, за който се отнася
исковата претенция. Отделно, от това фактът, че през исковия период именно
ответникът Е.Т. е бил собственик на първи етаж от двуетажна къща, находяща се в
гр. София, ул. „*******, не се оспорва от него, а същият оспопрва само, че не е
реален ползвател на процесния имот, , а такъв се явява трето за спора лице.
Предвид гореизложеното, законът се интересува не от реаления ползвател на ТЕ, а
от факта кой е носител на правото на
собственост, респ. на ограничено вещно право на ползване.
При тези данни и предвид гореизброените писмени
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се налага извода, че ответникът
се явява битов клиент по смисъла на горецитираната разпоредба за потребената ТЕ
в процесния имот.
По делото е безспорно, че имотът е бил топлофициран. Според разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата
преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР, както и Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите
към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145,
ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти. Разпоредба на чл.35, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването предвижда възможност за присъединяване на лица от една
или повече сгради към абонатна станция в друга сграда, какъвто е настоящия
казус за собствениците на трите обекта, находящи се на адрес: гр.София, ул.“*******,49
и 51. Тук не става въпрос за доставка без съгласие на
индивидуалните собственици, защото трите сгради са присъединена към
топлопреносната мрежа по искане на всички тях. Видно от приетия протокол, те са
поискали извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
поради което не е налице принудителното доставяне на топлинна енергия от
ищцовото дружество. Не е налице и хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за отказ
от ползване на топлинна енергия - прекратяване на топлоснабдяването за
отопление на всички сгради от абонатната станция или от нейното самостоятелно
отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право на
ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок
до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване -
арг. ТР № 2/25.05.2017г. по т. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС.
Относно оспорваният размер на доставката:
От приетата по делото СТЕ се
установява, че къщите в кв. „Лозенец“, находящи се на ул. „*******, 49 и 51, се
обслужват от една обща абонатна станция, която се намира в имота на ответника,
и посредством дворна мрежа захранва другите две къщи. Общият топломер в
абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец с
помощта на т.н. „терминал“, като технологичните разходи са приспаднати от
общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка
на топлофикационното дружество. През процесния период топломерът за ул. „*******
се води фиктивен, като ответникът е осигурил достъп за отчета на 18.05.2014 г.,
когато е установено, че същият е блокирал, поради което е дадено предписание за
подмяна на уреда. Поради липсата на работещ узаконен водомер сумите за топла
вода са начислявани по реда на чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), което е в
съответствие с нормативните изисквания. Топлината енергия за сградната
инсталация е изчислявана по формула, установена с горната Наредба на база пълен
отопляем обем от 217 куб. м. Фирмата за дялово разпределение е извършвала
отчета след края на всеки отоплителен сезон, като редовно е изготвяла
информация за разхода след отчитане на уредите за дялово разпределение в имота
на всеки 12 месеца. Според вещото лице, ищецът е начислявал сумите за доставена
топлинна енергия за имота на ответника съобразно изискванията на действащата
през периода нормативна уредба, като от техническа гледна точка фирмата за
дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице счита, че
е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено
изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на
ответника количество топлинна енергия за периода м.05.2013 г. - м.04.2014 г.
възлиза на 2 294,41 лв., представляваща сбора между начислената сума по фактури
(2 127,41 лв.) и сумата за доплащане от абоната по изравнителните сметки (167
лв.), като
посочените стойности са без
предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Фактът на предоставяне на топлинна енергия се
установява от индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети,
извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки, от приетите по делото
СТЕ и ССЕ.
Относно насрещният иск
по чл.59 ЗЗД.
Ищецът твърди, че
собственик на помещение от процесния обект, ползвано от „Т.С.“ ЕАД за монтиране
на съоръжение-абонатна станция, за което той не е давал съгласие, поради което
счита, че „Т.С.“ ЕАД му дължи
обезщетение за периода м.12.2011 г.-м.12.2016 г. По делото е безспорно, че Е.Т.
е собственик на процесното помещение, че за претендираният период- м.12.2011
г.-м.12.2016 г., то се е ползвало от „Т.С.“ ЕАД за нуждите на
топлоснабдяването. Спорният въпрос е дали за „Т.С.“ ЕАД е налице валидно правно основание да упражнява фактическа власт по
отношение на помещението. По време на присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа - м.12.1990 г. са действали ЗТСУ/отм./ и ППЗТСУ/отм./,
съдържащи разпоредби, съгласно които работите по благоустрояването на
населените места в т. ч. топлофицирането, се осъществяват от общините или от
техни стопански предприятия - арг. чл. 48 от закона, като по предписание на
кмета на общината заварени сгради, жилищата и помещенията в тях се свързват
задължително с централизираното топлоснабдяване при условията и реда, посочени
в ППЗТСУ.
Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ППЗТСУ (отм.)
установява правила за прокарване на съоръжения и инсталации през чужди имоти
(по заповед на кмета на общината), а с оглед на топлоснабдяването
индивидуалните абонатни станции за свързване на отоплителните инсталации се изграждат
в зимнични помещения в сградите или в подземни помещения в дворните
пространства при ефективна шумо и виброизолация, съгласно разпоредбата на чл.
160, ал. 5 от правилника. Сервитутното право да се прокарат
съоръжения и инсталации през чужди имоти може да утежни както дворното място
(имот, парцел), така и сградата в него. Следователно, щом като топлоснабдяването се е третирало като общо
благоустройствено мероприятие, то законоустановената възможност за използване
на недвижими имоти за осъществяването на такова мероприятие, макар и
ненаименована от закона изрично като сервитутно право, има присъщите на това
право характеристики, доколкото сервитутът може да се изрази в положителни
активни действия върху служещия имот, а именно да се прекара и държи съоръжение. Разполагането на абонатна станция, което
съставлява благоустройствено съоръжение, в чужди имоти, съставлява именно такъв
конституиран по силата на закона положителен, видим, непрекъсваем сервитут, за
чието възникване не е и необходимо съгласието на собственика на служещия имот. В разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗЕЕЕ (Обн. ДВ. бр.64 от 16 юли 1999 г.)
изрично е предвидено, че енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от
сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на
електрическа и топлинна
енергия и природен газ и обслужващи п отребителите в сградата. Аналогично разрешение е възприето и в действащата през процесния период
уредба - чл. 67, ал. 3 ЗЕ, според която енергийните предприятия ползват безвъзмездно
части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения,
свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ.
Изводът е, че ответникът по насрещния иск е носител на ограничено вещно
право-сервитут, позволяващо му да разположи абонатната станция в общата част на
сградата, че енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за
монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на
електрическа и топлинна енергия и природен газ, поради което не е налице обогатяване на дружеството-доставчик
за сметка на Е.Е.Т.. Ответникът притежава противопоставимо на ищеца вещно право
да държи абонатната станция в собственото му помещение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 08.10.2018 г. по гр.д. № 52173/2015г. по описа на СРС, ІІ ГО, 79
състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.