О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260117
Гр. Пловдив, 09.09.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно
отделение, V-ти
състав, в закрито заседание, на девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно
гражданско дело № 1811 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба с вх. № 23277/14.08.2020 г. от „ЕС ДИ ЕЙ Консулт“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П.“ № 2,
ет. 2, депозирана чрез пълномощник – адв. Д.Д.,***, против Определение №
6382/24.06.2020 г., постановено по гр.д. № 15189/2019 г. по описа на
Пловдивския районен съд. С атакуваното Определение Районен съд – гр. Пловдив е
оставил без уважение въззивна жалба с вх. № 19910/25.03.2020 г., която има
характер на искане за изменение на решение № 832/06.03.2020 г., постановено по
гр.д. № 15189/2019 г. в частта за разноските.
В
частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт. Твърди се, че ответникът пред първа инстанция не
следва да бъде освободен от заплащане на разноските в производството по делото,
независимо, че е направил признание на иска. Иска се отмяна на гореописаното
Определение и осъждане на ответника да заплати сторените разноски.
Ответната
по жалбата страна – Община Пловдив, с адрес: гр. П., ул. „С. С.“ № 1, БУЛСТАТ
*********, представлявана от кмета З. Д., с писмен отговор, депозиран чрез В.
Г. Я. – гл. юрисконсулт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив,
оспорва частната жалба по подробно изложени съображения. Твърди, че същата е
неоснователна и иска атакуваното Определение да бъде потвърдено. Претендира направените
в настоящото производство разноски.
Пловдивски
окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доводите на страните,
както и като прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Производството по гр.д. № 15189/2019 г.
по описа на Пловдивския районен съд, е образувано по искова молба с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, депозирана от „ЕС ДИ ЕЙ Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „П.“ № 2, ет. 2, срещу Община Пловдив, с адрес: гр. П.,
ул. „С. С.“ № 1, БУЛСТАТ *********, с искане да бъде признато за установено, че
дружеството-ищец не дължи на
ответника сумата от 2967,80 лв., която представлява задължение по акт за
установяване на задължения по декларация № 138/2013 г. Община Пловдив признава
претенцията и моли съда да постанови решение по реда на чл. 237 от ГПК. В хода на
производството ищецът заявил, че желае да се ползва от правото си по чл. 237 от ГПК и също желае решение при признание на иска. Районният съд е приел, че
признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК и е
постановил решение, с което е признал за установено, че „ЕС ДИ ЕЙ Консулт“ ЕООД не дължи в полза на
Община Пловдив гореописаната сума. Районният съд не е присъдил разноски на ищеца,
тъй като приел, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал
изцяло претенцията.
С въззивна жалба с вх. № 15374/12.06.2020 г.,
депозирана пред Окръжен съд – гр. Пловдив, „ЕС ДИ ЕЙ Консулт“ ЕООД, обжалва Решение №
832/06.03.2020 г., постановено по гр.д. № 15189/2019 г. в частта за разноските.
С
Определение № 862/16.06.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1039/2020 г., Окръжен
съд – гр. Пловдив, X-ти
гр.състав е прекратил производството по въззивното дело и е върнал същото на
Пловдивския районен съд за разглеждане на искането за допълване на Решението в
частта за разноските.
С
Определение № 6832/24.06.2020 г., което е и предмет на настоящото производство,
Районен съд – гр. Пловдив, XVII-ти съдебен състав е оставил без уважение искането на жалбоподателя за
изменение на Решението в частта за разноските.
Настоящият
състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд. В разпоредбата на чл.
78, ал. 2 от ГПК законът предвижда освобождаване на ответника от отговорност за
разноски при кумулативното наличие на две предпоставки – да признае иска и да
не е дал повод за завеждане на делото. Съобразявайки тези
законови постановки, съдът намира, че определящо при разрешаване въпроса за
отговорността за разноски, се явява поведението на ответника.
В настоящия случай ответникът не е дал
повод за завеждане на иска и е признал претенцията изцяло. От друга страна, е
установено по делото, че с възражение вх. № 10171/25.09.2019 г. по изп. дело №
134/2019 г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова, е поискано прилагане последиците
на давността, възражението е изпратено на взискателя – ответника по делото на
26.09.2019 г. и последният е отписал задълженията по давност с протокол от
31.10.2019 г., като в периода от 26.09.2019 г. до 31.10.2019 г. по
изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия срещу ищеца.
Исковата молба пред Районен съд – гр. Пловдив, е постъпила на 25.09.2019 г.,
следователно ищецът не е изчакал обичайния разумен срок на проверката и
директно е образувал съдебното дело.
Предвид гореизложеното, настоящата
съдебна инстанция намира, че постановеното Определение е правилно и като
такова, същото следва да бъде потвърдено.
Що се касае до направеното искане от
ответника по частната жалба, за присъждане на направени разноски в настоящото
производство, настоящата инстанция намира, че същото не следва да бъде уважено.
Съгласно Определение № 345/21.05.2015 г. по дело № 2664/2015 г. на ВКС, ГК, IV ГО, в производство по спор относно
дължимостта на направени разноски в исково производство, разноски не се дължат.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д. №
15189/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд Определение № 6382/24.06.2020
г., с което е оставена без уважение въззивна жалба с вх. № 19910/25.03.2020 г.,
която има характер на искане за изменение на Решение № 832/06.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 15189/2019 г., в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: