Присъда по дело №2213/2015 на Окръжен съд - Пловдив

П Р И С Ъ Д А

 

№ 64

 

гр. Пловдив,  14.07.2017  година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:                             

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ

ЧЛЕН – СЪДИЯ: КИРИЛ ПЕТРОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ПЛАМЕН КРАЕВСКИ

РОСЕН ПЕТРОВ

БОЖИДАР ИГНАТОВ

 

Секретар: ТОДОРКА ХРИСТЕВА,

Прокурор: ГЕОРГИ ПЕНЕВ,

след като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД № 2213 по описа на Пловдивски окръжен съд за 2015 година

 

                            

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.М.А. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 13.06.1999 г. в гр. П., ЖР ***, пред вх. ** на бл. ***, в съучастие – като извършител, с Е.Г.М. (починал на ***.2012 г.) – като подбудител и с И.П.К. – като подбудител, умишлено го е склонил да извърши престъплението и като помагач – умишлено улеснил извършването му чрез разяснения, предумишлено и с користна цел е умъртвил Г.П.Д., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. с чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 54 от НК, вр. чл. 303 от НПК го ОСЪЖДА на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР.

 

На основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС подсъдимият Б.М.А. /с установена по делото самоличност/ следва да изтърпи така наложеното му наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР при СПЕЦИАЛЕН режим.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.П.К. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, семеен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 13.06.1999 г. в гр. П., ЖР ***, пред вх. ** на бл. ***, в съучастие с Б.М.А. – като извършител и с Е.Г.М. (починал на ***.2012 г.) – като подбудител, като подбудител – умишлено е склонил Б.А. да извърши престъпление, с користна цел предумишлено да умъртви Г.П.Д., ЕГН ********** и като помагач – умишлено е улеснил извършването му чрез разяснения, с користна цел предумишлено да умъртви Г.П.Д., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. с чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. с ал. 1, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „А” от ЗИНЗС подсъдимият И.П.К. /с установена по делото самоличност/ следва да изтърпи така наложеното му наказание от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим.

 

На основание чл. 59, ал.1, т. 1, пр. 1 от НК от така наложеното на подсъдимия И.П.К. наказание ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да бъде приспаднато времето, през което същият е бил задържан, считано от 27.05.2014 г. до 30.03.2015 г.

 

На основание чл. 59, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК от така наложеното на подсъдимия И.П.К. наказание ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да бъде приспаднато времето, през което същият е търпял мярка за неотклонение ДОМАШЕН АРЕСТ, считано от 31.03.2015 г. до 07.07.2015 г., като два дни ДОМАШЕН АРЕСТ се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – ударник от пистолет Макаров, иззет от домът на подсъдимия А.; четка ЗИП - 1 бр.; квитанция от пощенски запис и 2 бр. бележки с имена; черен калъф с 4 бр. визитки, както и намиращите се на съхранение в НСБК - НИКК - МВР гр.София гилза калибър 7,62 мм., части от куршум - кал.7,62 мм. и част от зъболекарско борче, ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 2 бр. мобилни телефонни апарати „Нокиа“, ведно със СИМ-карти в тях; връзки с ключове 2 бр.; тефтер със синьо-зелена подвързия с телефонни номера; договор за заем от 13.11.2009 г.,  ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия Б.М.А. след влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Б.М.А. да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените по досъдебното производство разноски в размер на 724,31 лева, както и да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 501,55 лева.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И.П.К. да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените по досъдебното производство разноски в размер на 424,31 лева, както и да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 501,55 лева.

 

ОСЪЖДА подсъдимите Б.М.А. и И.П.К. ДА ЗАПЛАТЯТ на частните обвинители С.П.Д. и П.Г.Д. сумата от по 100 000 лева за всеки един от тях, общо 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск за разликата над уважения размер до пълно предявения размер – по 250 000 лева за всеки един от тях, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА подсъдимите Б.М.А. и И.П.К. ДА ЗАПЛАТЯТ сумата от 8 000 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

 

Присъда подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Пловдивския апелативен съд.                                                               

 

                                                                                                                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                      ЧЛЕН – СЪДИЯ:

                                                     

               

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

          МОТИВИ по НОХД № -2213/2015г  по описа на ПОС.

 

          Срещу подс.Б.М.А.  е повдигнато обвинение по чл.116 ал.1 т.7 и т.9,вр. чл.115,вр. чл. 20 ал.2,вр. ал.1 от НК понеже  на 13.06.1999 г. в гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, пред вх.Г на бл.131, в съучастие - като извършител с Е.Г. М. /починал на 03.02.2012 г./ - като подбудител и с И.П.К. - като подбудител, който умишлено го е склонил да извърши престъплението и като помагач - умишлено улеснил извършването му чрез разяснения, предумишлено и с користна цел е умъртвил Г.П.Д. ЕГН ********** /старши *** в Митница Пловдив/.

          Срещу подс. И.П.К. е повдигнато обвинение по чл. 116 ал.1 т.7. т.9 вр.с чл.115 вр.с чл.20 ал.З и ал.4 вр.с ал.1от НК понеже на 13.06.1999 г. в гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, пред вх.Г на бл. 131, в съучастие с Б.М.А.- като извършител и с Е. Г. М. /починал на 03.02.2012 г./ - като подбудител, като подбудител умишлено е склонил Б.А. да извърши престъпление и като помагач - умишлено е улеснил извършването му чрез разяснения, с користна цел, предумишлено е умъртвил Г.П.Д. ЕГН ********** /старши *** в Митница Пловдив/.

          Прокурорът подържа  изцяло  повдигнатите обвинения.Счита, че на подс.  Б.А. следва да бъде наложено наказание доживотен затвор, а на подс. К. наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

          Частното обвинение поддържа искането на прокурора относно вида и размера на наказанията.

          Подсъдимият А. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

          Подсъдимият К.  не се признава за виновен и моли да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

          Граждански искове за съвместно разглеждане в наказателния процес са  предявени от пострадалите С.П.Д. и  П.Г.Д., солидарно срещу подсъдимите А. и К., в размер от по 250 000 лева,за всеки един от тях,представляващ обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл. 116 от НК.

          Съдебното производство е  протекло по реда на чл. 371т.1 от НПК,като страните по делото са дали съгласието си да не се провеждат разпити на  част от свидетелите и вещите лица и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпит и  заключенията на вещите лица.             

          Съдът,възоснова на събраните по делото доказателства,преценени по отделно и в тяхната съвкупност,намира и приема за установено следното:

          Подсъдимият  Б.М.А. е роден на *** ***. Осъждан  към момента на извършване на деянието - 13.06.1999 г. на 7 месеца лишаване от свобода с присъда от 23.05.1997 г., влязла в законна сила от 02.07.1997 г. на Районен съд гр.Асеновград по НОХД № 89/1996 г. за престъпление по чл.339 ал.1 от НК. Изпълнението на наказанието е било отложено с изпитателен срок от три години. Подсъдимият А. е осъждан по НОХД № 707/2007 г. на Окръжен съд гр.Пловдив за извършено на 27.11.2006 г. в гр.Пловдив деяние по чл.354а ал.2 от НК на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.С определение по НОХД № 673/2008 г., в сила от 04.08.2008 г. обв.А. е осъден на 4 години и 11 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.354а ал.2 т.4 от НК, което наказание е изтърпяно при строг режим на 24.09.2013 г. в Затвора гр.Пловдив. Освен това подс.А. е привлечен в качеството на обвиняем по сл.дело № 264/2000 г. на ОСО при Окръжна прокуратура гр. Пловдив, преписка № 1015/2000 г. на Окръжна прокуратура гр. Пловдив за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 т.12 вр.с чл.115 вр.с чл.29 ал.1 б“А“ от НК за това, че на 17.08.2007 г. в близост до хижа *** по начин и със средства опасни за живота на мнозина при условията на опасен рецидив умишлено е умъртвил О.А. Х.. Разследването по това производство е приключило  с внесен с обвинителен акт и образувано   НОХД №- 488/16г.  по описа на  Пловдивския Окръжен съд,което също е приключено с постановена осъдителна присъда срещу подсъдимия.А.. Той е със средно образование, към  инкриминираната дата не бил ангажиран на трудов договор, често сменял местоработата си и  бил от дълги години във фактическа раздяла със съпругата си.

Подсъдимият И.П.К. е род.на *** ***. Не осъждан, с основно образование - десети клас в СОУ „Хр.Ботев“ Съединение. Семеен е. Занимава се със земеделие и  търговия.

Двамата подсъдими няколко години преди инкриминираното деяние  се занимавали с организацията и провеждането на боеве с кучета, откъдето се познавали,предвид ограничения кръг на лицата участващи в такава нерегламентирана дейност. По това време обв.А. бил част от група лица  с криминални прояви, която се занимавала с рекет и обичал да казва за себе си, че е „килър“,  обяснявайки на  свои  познати,на които имал доверие,      че го наемат,за да извършва убийства. Някои  негови познати имали информация,че бил замесен в  случай на извършен обир в ресторант  „***“ на магистрала  „Тракия“   Част от  тези негови познати  били  св.Ш. и свидетел с  тайна самоличност №-001.

Починалият Г.П.Д. към  датата на инкриминираното събитие работел в Митница Пловдив от 10.12.1992 г., първоначално като шофьор на служебния  автомобил на ***, при което  последователно заемал тази длъжност при двама ръководители, а от 01.08.1995 г. бил назначен като *** в различни отдели на Митницата.  Той бил много общителен, поддържал познанства с криминално проявени лица,   с лица  занимаващи се с едър бизнес,които търсили неговите услуги като митничар,така и  с лица заемащи  различни постове в системата на митниците, полицията, съдебната система и политически партии.

Предвид това той обичал да дефинира поведение на обществени места,където да показва връзките си  с такива лица,като проявявал демонстрации за много доброто си финансово състояние,  често плащал сметките,правил скъпи за стандарта на обикновените хора подаръци и се ангажирал с раздаването на  парични заеми за не малки суми срещу лихва. Заявявал,че  има финансовата възможност да вложи сума от няколко стотици хиляди в немска валута и търсел такава възможност. По характер бил сприхав и избухлив,като в Съединение  и сред своите познати бил известен с прякора „***“. След постъпването си на работа в Митница Пловдив Д. започнал да демонстрира висок стандарт на живот, който не отговарял на официалните му доходи на митнически служител. Закупил лек автомобил „Мерцедес“ от висок клас,закупил жилище зад „Водната палата“,за което нито родителите му, нито неговото семейство знаели. Използвал служебното си положение, за да върши услуги,някои срещу нерегламентирано заплащане - помагал на  собственици  на по-големи фирми и бизнесмени, както на познати и приятели при вноса или  износа на стоки, за което  не отказвал,а понякога  определял паричното възнаграждение,което следва да получи за това.Имало оплаквания срещу него от хора ползващи услуги в митницата,но  това не било отразено служебно в неговото досие и не е имало административно разследване на тези оплаквания.В службата си се ползвал с изключително доверие от страна на последния си началник на РМУ Пловдив св.Д.Т., на когото бил шофьор до 1995 г. Ползвал се с доверието и на новоназначения  тогавашен   Директор на Митница Пловдив св.П.П., с която поддържал дългогодишна връзка от приятелски и  интимен характер. Имал амбиции за кариерно израстване и заемане на отговорни постове в системата на митниците. Към края на 1998 г.  и в  месеците октомври - ноември между св.Д.Т. и Д. възникнал конфликт, за който част от свидетелите  по делото твърдят,че  произтича от желанието на Д. да заеме отговорен административен пост в митницата,за което св. Т. не бил съгласен. Според  свидетелите причината била  в резултат на желанието на Д. да стане началник на  РМУ Пловдив, за което търсил протекцията на отговорни политически лица от управляващата партия на СДС. Според неговата майка- св. Ст. Д.   лошите  взаимоотношения със св. Т., били поради възникнали недоразумения и евентуални опасения от Т.,за извършени от него административни нередности,на които  нейния син бил свидетел. Свидетелят Т. от своя страна отрича да е имал конфликт с Г.Д., като заявява, че имало известно обтягане на взаимоотношенията му с пострадалия във връзка с публикации в пресата, които компрометирали авторитета и репутацията му като началник на РМУ Пловдив,те сочили като източник  „Г.Д.“,но  според свидетеля в личен разговор между  двамата Д.  отрекъл авторството на публикуваните материали, като депозирал и писмено заявление в тази насока, с което отношенията им били изяснени. Според св.Т. той не е представял своя препоръка за административното издигане на Д.,тъй както  нямал качества за административен  ръководител. 

Пострадалият Д. обичал шумните компании и често посещавал  заведения и ресторанти в гр. Пловдив. Най-често бил виждан в различни компании да пребивава  в ресторант  известен като „***“ на кръстовището на  бул. *** и  ул. ***,често посещавал ресторант “***“,както и ресторанта до спортна зала „***“. Увличал се по лов и риболов,като не изразявал ясни политически пристрастия. Той бил семеен. Имал брак със св.Ив.Д. от 1989 г. и дъщеря св.Т.Д.. Живеел със семейството си в апартамент в гр.Пловдив, ЖР „Тракия“ бл. ***. Грижел се за детето и съпругата си, макар че с последната да не бил в добри съпружески отношения. Често отсъствал от дома си, без да посочва причини за това. Д. поддържал много близки отношения с родителите си. Бил привързан към майка си св.С.Д., на която имал изключително доверие. Често посещавал дома на родителите си в гр.Съединение и им помагал в семейния бизнес, както и за довършването на ремонта на къщата им там.Според показанията на св.С.Д., около месец-два преди убийството синът й споменал, че когато пътува извън Пловдив бил проследяван  от различни автомобили,като твърдял,че не е направил нищо и  това обстоятелство не го интересува защо има такава „охрана“ от черни лъскави коли,на които записвал регистрационните номера. В този смисъл са и свидетелските показания на св.М. и св.В.Е.,като  св. М. твърди, че около месец-два преди да бъде убит Г.Д. бил видимо притеснен, взел си отпуск и не ходел на работа, забранил му да го търси и разговаря с него по мобилния му телефон. Свидетелят В.Е. заявява, че през м.май 1999 г. пострадалият го посетил в гр.Свищов, бил видимо притеснен и уплашен, носел оръжие в себе си, споменал, че бил в отпуск и поискал да остане при него за няколко дни. От това поведение св.Е. останал с впечатлението, че Д. се крие от някого или от нещо. Пострадалият останал в дома на св.Е. два дена, след което си тръгнал, като заявил, че няма намерение да се прибира в Пловдив, докато не получи назначение за „*** на митницата в Пловдив. Последно св.Е. разговарял по телефона с пострадалия около седмица или десетина дена преди да бъде убит. От проведения разговор разбрал, че Д. ***.Свидетелят Д. също заявява,че Д. му заявил приблизително две седмици преди убийството,че  забелязал да го следи някакъв бял автомобил В петъчния или съботен ден преди  убийството Д. *** в едно кафене със св. Й.,погорили и се уточнили да се видят в понеделник. Д. бил разтревожен от нещо,но не споделил нищо за това на свидетеля.

Подсъдимият К. и пострадалият Д. се познавали добре, тъй като били родом от гр.Съединение и се намирали в приятелски отношения. От своя страна двамата били в близки приятелски отношения с Е. М. от гр.Съединение - собственик на транспортна фирма „***“. Последният поддържал контакт с пострадалия Д., прибягвал и се възползвал от услугите му докато  бил ***** в митницата, а в последствие и като ***, а отношенията на М. с подс. К. били  по-близки и доверителни. В началото на 1998 г. Е. М. организирал канал за транспортиране на наркотици от Турция или Сирия, през България и по-конкретно през гр.Съединение, за Западна Европа. М. отговарял единствено за трафика на наркотика, но не бил негов собственик. Подсъдимият К. знаел за този канал, тъй като многократно - десетина пъти бил викан от М., като доверен човек, за да помага срещу заплащане при разтоварването и претоварването на „специалния багаж“ в други транспортни средства. Фирмата на Е. М. транспортирала стока за  и от Сирия, Турция и Западна Европа, като на връщане от курсове до  Азия и Турция, между другата стока, която камионите превозвали, се товарел и т.нар.“специален багаж“ посочен от подс. К. в куфари или кашони. Пратките били в различно количество - между 50 и 200 кг, пакетиран  наркотик,но нито  подс. К. нито има доказателства по делото да е установен  и конкретизиран вида на наркотичното вещество.Подсъдимият К. знаел,че в това били  замесени хора от София,тъй като винаги на разтоварването на „материала“  имало „представител“ от там.  Пострадалият Д. имал съществена роля за функционирането на контрабандния канал, тъй като бил поел ангажимент пред Е. М. да осигури безпроблемно преминаване на  всеки негов  камион натоварени с наркотик, през граничния пункт Капитан Андреево. Обикновено М. информирал предварително пострадалия Г.Д. кога се очаква пратка, като му давал подробни данни за шофьора и за камиона, който ще я превозва. За услугите си пострадалия Г.Д. получавал парично възнаграждение в долари, което той определял на базата на килограм, пропуснат през границата наркотик. Тази договорка  станала в присъствието на  подс. К., на когото вече били ясни за договорените  между пострадалия Д. и Е. М. обстоятелства. Тази дейност продължила приблизително около година и половина преди  инкриминираната дата. В началото на пролетта на 1999 г. и около 3-4 месеца преди датата на   убийство, пострадалият Д. се усъмнил, че Е. М. го мами в заплащането, тъй като се превозва по-голямо количество наркотик, което  не му се заплаща. Това го принудило да спре един от камионите на М.,като  му била извършена проверка.При това тези му съмненията явно се потвърдили и той взел в себе си един куфар с наркотични вещества,който  бил между 30 и 50 кг. Разбирайки за това Е. М. се срещнал с  Д. ***. На тази среща  присъствал  и подс. К., на когото  тогава станали известни  тези последни действия на Д.. М. настоявал Г.Д. да върне наркотика, на което последния  категорично отказал, като поискал да му се плати частта, с която според негови изчисления бил „измамен“. М. заявил на подс.К.,че Д. „изчислил“ колко курса по  колко бил излъган и обявил много голяма сума от около 200 – 300 хиляди долара,за да върне наркотика на М..

Предвид  така  посоченото участие и ангажиране в извършването на контрабандата на наркотичните вещества от подс. К.  и възникналия  конфликт между Д. и М.,  последният заявил на К., че трябва да се окаже  въздействие и натиск спрямо пострадалия Д.. През месец март или април на 1999г    той поискал от подс.К. да го свърже с някои лица, които да  бият Д. или по някакъв друг начин го принудят да  върне наркотика на М.. Подсъдимият К. възприел желанието  на М. и за целта   решил да разпита  за някой, който може да свърши тази работа. В този период от време в едно заведение в гр.Пловдив, подс. К. се срещнал със свидетел с тайна самоличност и идентификационен №-001, с когото се познавали от няколко години по-повод организирани борби между кучета. К. заявил, че търси човек, който да „убие един митничар“  и  изказал версията,че това  е по поръчение на неговия шеф „***“. Това произвище не говорило нищо на свидетел с тайна самоличност №-001,но   подс. К. споменал и името на митничаря, който бил някакъв шеф в митницата, като  излъгал, че митничаря бил завлякъл шефа на К. с голяма сума от около 70-80 хиляди долара,някакви машини не му освобождавал и че затова неговия бос иска да  бъде убит  този митничар и търси  килър,като за това била предлагана сума от 15-20 000 лева.  Тогава  свидетелят с иден.- №-001  споменал името на  подс. А.,  който бил познат на подс. К.,като  вероятна възможност да свърши това. Свидетелят посочил  подс. А.,защото по това време многократно  подсъдимия А. му заявявал, че търси поръчки за убийства, тъй като се нуждае от пари. Подсъдимият А. наричал себе си „килър“ и свидетеля знаел,че в период от доста време се занимава с оръжия. Притежавал оръжия и  свидетеля го виждал да носи в себе си пистолети „ТТ“ и „Макаров“ и се „движи“  в средите на криминално проявени лица. Хвалил се със някои свои криминални подвизи за  физическа саморазправа. Впоследствие през същата пролет или в началото на лятото и приблизително  седмица след този разговор свидетел с иден. №- 001 видял двамата подсъдими А. и К. ***,а после още няколко пъти заедно или в компания.

Подсъдимият К. решил,че тъй като М. и подс. А. се познават,макар и бегло,последният може да свърши желаното  от М., защото  А. е работил в криминалната групировка „ВИС. Така  подс. К. след като се  уговорил с А. го поканил за дойде на среща в гр. Съединение.На срещата присъствал М.,където се запознал по-близко с подс. А.. М. посочил Д. като лице,което трябва да бъде „притиснато“,за да вземе откраднатия материал от 30-50 килограма наркотик,който се намирал в черен куфар. Подсъдимият А. заявил,че познава само визуално Д., когато присъствал  на  едни кучешки  боеве,но не изказал отрицанието си да изпълни искането на М.. В последствие подс. К. виждал подс. А. и М. да се срещат  често в гр.Съединение,в гаража на последния, но не присъствал на тези разговори между тях. Разбрал,че  за услугата подс. А. ще получи от М. част от  наркотиците,тъй като знаел,че подс. А. се  занимава и с наркотици. След около два-три месеца М. питал подс. К. *** и  като получил потвърждение за това му предал найлонова чанта,в който имало пари,които да предаде на подс. А.. Парите били увити  в хартия или вестник и  според подс. К. били между 5 и 10 хиляди лева максимум,но  не ги преброил. Той занесъл парите на подс. А.  с ясното знанието,че тяхното предназначение е да бъде убит Д., предвид споделено преди това от М. на подс. К.,че отново се е срещал с Д. и последния  отказал връщане на материала, докато не му се заплати голяма сума пари. На 12.06.1999г вечерта подс. К. бил с негови познати в едно заведение в гр. Съединение,като покрай тях минал с автомобила си  пострадалия Д. и свирнал на компанията  с клаксона.

На 13.06.1999 г., около 18,00-18,30 часа пострадалият Д. посетил родителите си в гр.Съединение. Бил с личния си автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК № ***. Останал при тях около час-час и половина, след което си тръгнал за гр.Пловдив. Към 20,00 часа съпругата му го потърсила по мобилния телефон, за да му съобщи, че детето го боли зъб и трябва да посетят дежурен кабинет. Около 20,30 часа  Д. се прибрал при семейството си, след което той, св.Ив.Д. и дъщеря му посетили частен зъболекарски кабинет в подножието на Стария град, от североизточната страна на Тунела в гр.Пловдив. Към 22,30 часа оставил съпругата и детето си пред входа на блока, в който живеели в ЖК“Тракия“ бл. *** и продължил с автомобила си без да обяснява къде и при кого отива. Около 22,45 часа се намирал в ресторант „***“ в кв.Коматево, където имал уговорена среща със св.Д.С., св.И.Г., св.Б.Б. и съпругата му. Когато пристигнал, компанията вече си тръгвала. Свидетелите Д.С., И.Г. заедно с Д. след това посетили  заведението „***“ в кв.Кичук Париж на ул.***. Разговаряли на общи теми в продължение на около 30 минути. Към 23,00 часа Д. се обадил на съпругата си от мобилния телефон на св.Д.С., интересувал се за състоянието на детето и й съобщил, че след малко се прибира. В същото заведение, случайно, с компания бил и св.Ив.С. - познат на пострадалия, който го забелязал. Към 23,20 - 23,30 часа пострадалият се разделил със св.С. и св.Г., качил се в автомобила си и потеглил. Към 23,30 часа св.Ив.Д., докато пушела цигара на южната тераса, забелязала, че съпругът й паркира автомобила „Фолксваген Поло“ на обичайното място - в непосредствена близост до паркинга на V РУП гр.Пловдив, от южната страна на ул.***.

Междувременно на този ден към 22.00 часа подс. А. се срещнал случайно със св.Ш.. Двамата се познавали от началото на 90-те години, живеели в един квартал, често посещавали едни и същи заведения, като не подържали много близки приятелски отношения. Свидетелят Ш. познавал по това време и подс. К.,като с последния се запознал през 1990г, когато св. Ш. отглеждал куче с порода питбул,знаел и ходил на  уговаряни боеве между такива кучета и там се запознал с подс. К., като двамата се  виждали на около 50, 60 такива боеве. На някои от тези боеве идвал и подс. А.,за което Ш. предположил,че двамата също се познават. Тази вечер  св.Ш. се намирал в барчето на св.М., находящо се в гр.Пловдив на ул.***. Той ходил много често там- сутрин задължително, често на обяд и след работно време,но без установена последователност на посещенията си вечер,тъй като понякога отсъствал. Около 22,00 часа в барчето дошъл подс. в.Б.А., който при срещата си със св. Ш.  го помолил да го закара до ЖК“Тракия“ с автомобила, заявявайки,че има среща с жена,но настоял да се придвижат по-бързо. Свидетелят Ш. бил с личния си автомобил „Жигули“, зелен на цвят  и се  съгласил. Молбата на подс. А. не била изненада за св.Ш.,тъй като  многократно преди това изпълнявал подобни  желания на подс. А.,за което  последния му заплащал бензина. При тези  случаи отново двамата се срещали инцидентно и подсъдимия А.  молил Ш. да  му услужи с превоз. Свидетелят знаел,че  подс. А. гравитира около  група лица,които се занимават с криминални деяния и чийто лидер е  известно лице с прякор „***“. Свидетелят чул, че на едно увеселително събиране подс. А. пред множество хора заявил,че работи като   килър- убиец. Освен това  знаел,че подс. А. проявява интерес към оръжията,като  в потвърждение на това си твърдение заявява,че вече през 2000г веднъж помолил Ш. да го откара в близката планина,където извършил прострелване на  пистолет и автомат.  Преди  инкриминирания случай подс. А.  на няколко пъти ползвал св. Ш. да го  кара с автомобила  на различни места в гр. Пловдив,като за някои от  курсовите обяснявал, че трябва да се  следи някакъв джип. По този повод двамата ходили веднъж до  ресторант „***“ и два пъти  до митницата в Пловдив. В посочения ресторант подс. А. влязъл  и седял известно време,но без св. Ш. да разбере какво е правил вътре,тъй като изчаквал отвън До митницата в гр. Пловдив Ш. отново оставал вътре в автомобила си и не знаел къде точно отива  и какво прави подс. А.. При  посещението в ресторанта  се наложило  да проследяват автомобил джип,но не успели,тъй като проследявания автомобил карал много бързо.

Така и малко след 22.00 часа  ш. и А. потеглили от барчето в посока ЖК „Тракия“. Първоначално подс. А. поискал от св.Ш. ***, в близост до сградата на V РУП гр.Пловдив, където се намирало питейно заведение. Подсъдимият слязъл от автомобила и се забавил  5-6 минути,но без Ш. да  прояви внимание какво прави  и дали А. влиза в заведението. След това  подсъдимият отново се качил в автомобила при св.Ш., като го накарал да направи обратен завой от мястото на което били спрели и се насочили по булеварда в посока юг. По указание на подсъдимия завили  в дясно на кръстовището  с РУМ „Тракия“ по ул. ***,след което отново завили надясно на  първото кръстовище по ул. *** и отново надясно на първото  Т-образно кръстовище по ул.  ***. Тоест двамата направили един полукръг от местото  от което тръгнали на бул. Съединение, като  по указание на подс. А. спрели пред бл. 131 в района между  жилищните вх.Е и вх.Ж на този блок. Последният представлявал сграда от четири броя равни по дължина тела,начупени между си под 90 градуса, с общо  осем жилищни входа,като между жилищни входове  имало  три прохода за преминаване на  пешеходци под  три от  жилищните тела на блока,съответно водещи от  предната част на блока,от към бул. Съединение  и водещи пред входове А и Б, пред  Г и Д и пред Ж и З. Така  двамата  спрели  приблизително  на около 200 м. северно по права линия от мястото на първоначалното спиране пред барчето на бул. Съединение,като между вече  спрелия автомобил и това барче се намирал инкриминирания жилищен блок  №-131,в който *** живеел пострадалия Д.. Подсъдимият А. вече знаел от  подс. К. къде е местоживеене на Д. и с какъв автомобил се придвижва. Той   отново слязъл от автомобила на Ш. и се отправил по посока  към този блок. Свидетелят Ш. останал да чака в автомобила вътре. При слизането от автомобила на подс. А.,св. Ш. забелязал, че подсъдимия бил препасан с пистолет със светли чирени, който носел отзад на гърба си в колана на панталона. Този пистолет  св. Ш. възприел,че  бил по-голям от  „Макаров“,приличал му на  пистолета, който по-късно през 2000 година подс. А. му оставил заедно с много други оръжия и боеприпаси и който свидетелят оприличава на пистолет „ТТ“.

Свидетелят  Ш. останал да чака подс. А. в автомобила доста време,в който период задрямал. През това време св. К., който живеел в бл. 131 в ЖК“Тракия“ ***,нареждал табло, което му било нужно за училищен проект и бил на 16 години. Стоял на отворен прозорец и навън било тихо. Около 23,30 часа майка му казала да си ляга.Той намалил музиката съвсем тихо и след около пет или десет минути чул стъпки на човек изкачващ стълбите на прохода под блок №-131,който се намирал най-близо до неговия прозорец. Много кратко  след това на свидетелят чул приглушен шум,който му заприличал като шум от борба,след което  чул мъжки глас да извиква силно „ Оле , Оле „ и  веднага след това последвал силен гърмеж. Веднага отишъл до прозореца и погледнал навън. Дочул отдалечаващи се стъпки на бягащ в посока към паркинга до блока човек и едновременно с тях и шум от строполяване на човешко тяло. Инстинктивно погледнал по посока на отдалечаващите се стъпки към паркинга, но не успял да види бягащ човек, тъй като видимостта му била ограничена от чупката на блока и растящо наблизо дърво,но бил сигурен,че  това били стъпки на    отдалечаващ се човек. В същото време откъм дясната му страна, от посоката на вх.Г на бл. 131 дочул стенещ мъжки глас, идентичен с този, който чул непосредствено преди изстрела. Свидетелят дочул репликите: „олеле майчице, застреляха ме“. Когато се обърнал в посоката откъм която дочул репликите, видял, че на площадката пред вх.Г на бл.131 лежи мъж с  лявата ръка върху сърцето, който все още показвал признаци на живот, тъй като помръдвал главата си в ляво и дясно. Веднага събудил родителите си, които съобщили в полицията, че пред вх.Г на бл.131 има прострелян човек. Приблизително по същото време  на описаните от св.К. обстоятелства, и около десетина минути по-рано, св.Ат.М. пушел цигара на терасата на апартамента си във ***, от където  като се виждало и продължението на улицата, минаваща покрай блока, от посока на РУМ „Тракия“ до сградата на поликлиниката. Докато пушел забелязал, че на улицата пред вх.Е на блока има спряна непозната кола – наподобяваща марките ВАЗ, Лада или Жигула,  тъмна на цвят. Автомобилът привлякъл вниманието на свидетеля, само с това,че не принадлежал на някой от  живущите в блока съседи.  Не обърнал внимание за лицата в автомобила и дали някой слиза от нея. Просто си допушвал цигарата и след това се прибрал в жилището си,за да си  легне. Около десетина минути по- късно чул силен гръм. Не обърнал особено внимание, тъй като такива гърмежи били често явление в квартала, тъй като наоколо често хвърляли пиратки. Непосредствено след гърмежа, роднина на свидетеля, която била отседнала в домът му, го уведомила, че пред вх.Г на бл.131 има паднал човек. Поглеждайки през прозореца на кухнята си, който бил с изглед към вх.Г на бл.131 св.М. се уверил, че действително там има паднал на земята човек, като около него вече били струпани полицаи и други хора. Посоченото от св. Ш. място на спиране на неговия автомобил напълно кореспондира с мястото, на което св.Ат.М. твърди, че късно вечерта на 13.06.1999 г. е забелязал спрял на улицата в района пред вх.Е на бл. 131 непознат автомобил марка ВАЗ, тъмен на цвят.

Тези описани обстоятелства били предшествани  от действията на подс. А., който достигнал до  блока, в който живеел пострадалия Д.. В себе си носел оръжие,   кал. 7.62 мм., със светли чирени на дръжката. Останал близо до жилищния вход,в който живеел Д., за да го изчака и в един момент забелязал Д.  как се отправя към входната врата. Последният извадил връзката с ключове и  отключил входната врата,в който момент подс. А. се приближил много близо зад него и от около 20 см  произвел  изстрел с пистолета в тялото на Д. причинявайки входна рана в областта на гърба, след което  побягнал към мястото на автомобила, където го изчаквал св.Ш..

Малко преди това,  към 23,30 часа, св.П.,*** бил дежурен автопатрул  и се прибирал в районното управление. На влизане пред сградата срещнал пострадалия Д., който видял,че току-що паркира колата си.Двамата се поздравили и свидетеля  влязъл в управлението. Приблизително около десет минути по-късно  бил уведомен от дежурния офицер на РУП,че е подаден сигнал за стрелба и има  простреляно лице пред вх.Г на бл. 131 в ЖК“Тракия“. Предвид това,че блока се намирал буквално срещу  управлението, от другата страна на бул.“Съединение“, св.  П. веднага  и тичешком се отправил към адреса. Пресякъл улицата, минал през  средния на посоката на движението си  проход под блока,който се намирал  почти срещу РУ  и се озовал на местопроизшествието. Когато пристигнал на място установил, че на площадката пред вх.Г на бл. 131 лежи по гръб пострадалия Д., все още жив, но в безпомощно състояние и не контактен. Около пет минути по-късно на място пристигнал и св.А.Т. - лекар към Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) Пловдив. Свидетелят Т. получил сигнала за произшествието на 13.06.1999 г.в 23,51,че има простреляно лице в ЖК“Тракия“ бл. 131 пред вх.Г. Пристигнал на място в 23,55 часа, като „заварил пострадалия без видими признаци на живот“. Не установил травми по предната повърхност на тялото му. Преценил състоянието на Д. като „клинична смърт“ и започнал „кардиопулмонална ресусцитация“, която продължила около 30 минути без резултат,тъй като пострадалият не възстановил дишане и пулс, а  зениците му останали трайно разширени. Свидетелят Т. констатирал „биологичната смърт“ на пострадалия Г.Д.. Едва след приключването на животоспасяващите манипулации св.Т. с помощта на св.П. повдигнали леко тялото на пострадалият откъм лявата му страна, при което забелязали напояване с кръв по дрехата му в лявата част на гърба и предположили  наличното прострелване.

Така докато чакал подсъдимия А., дремещия в автомобила си св.Ш. бил стреснат  и се събудил от силен звук - трясък от изстрел на пистолет, който не можал да установи  от коя посока  идва. Много скоро след изстрела, А. „влетял в автомобила“, възбудено казал на  св. Ш. „Заковах го“ „Давай бързо“,при което Ш. не отреагирал веднага,а попитал за какво му  се говори. Подсъдимият А. повторил „ Абе давай,давай, бързо“  видимо превъзбуден и в състояние,което Ш. никога не го бил виждал.  Докато управлявал автомобила свидетелят питал какво се е случило,но подс. А. не отговорил,тъй като видимо му било трудно да говори.Освен това св. Ш. забелязал,че когато подс. А. се качил в автомобила, пистолета бил в едната му ръка и  бил  прикрит- увит  в някаква дреха. В района между бл.1 и хотел SPS в ЖК“Тракия“, подс.А. наредил на св.Ш. да спре автомобила, сбогувал се с него, слязъл, пресякъл уличното платно и се отправил по посока на близко намиращото се  негово жилище в бл.*** на квартала.

При извършения оглед на местопроизшествието и изготвен фотоалбум от 14.06.1999 г. било установено, че на циментовата площадка пред вх.Г на бл.131 в ЖК“Тракия“ гр.Пловдив е намерен труп на мъж на видима възраст между 35-40 години, с входна огнестрелна рана на гърба, в областта на гръбначния стълб, по средата, с диаметър 8 мм- Том 1 л.4 -13

При извършения допълнителен оглед на местопроизшествието на 14.06.1999 г. в затревените площи, оградени с бордюр на около 12 м. северно от вх.Г на бл.131, на 2 м. източно от фасадата на блока и на 0,75 м. южно от северни бордюр (граничещ с южния край на циментовата площадка на вх.Д на бл. 131) била намерена гилза от жълт метал с цилиндрична форма, с дължина 2,5 см. и диаметър в долната й част около 9 мм. отпушена със следи от карниране в горната й част. В долната част на гилзата било установено нараняване по повърхността на мястото, където би следвало да са отбелязани: номерата на завода-производител и годината на производство. Върху капсулата в долната част на гилзата били констатирани следи от жилото на ударен механизъм на оръжие. Намерената на местопроизшествието гилза била иззета и приобщена като ВД по делото- Том 1 л.14-16.

Гилзата, намерена на местопроизшествието, двата фрагмента от куршум и зъболекарското борче, иззети от трупа на пострадалия, били предадени в НИКК - НСБК, където били заведени под № 508/18.10.1999 г.

На следващия ден сутринта подс. К.  първоначално разбрал,че по Д. било стреляно,после че не бил  ранен,а  бил застрелян. Една две седмици след погребението на Д. подс. К.  видял М. и подс. А. в заведение в гр. Съединение, забелязал видимото им притеснение. Няколко дни след това К. се срещнал с М. и питал за случилото се,но не получил смислен отговор. По-късно М. му  казал,че полицията е насочила разследването към шефа на Д. и нямало съмнения, които да водят към него. Подсъдимият А. и М.  продължили да  поддържат отношенията си  и след убийството, като М. споменал на подс. К.,че помогнал подс. А. да  бъде приет на работа. На следващия  или по следващия ден св. Ш. *** и си помислил,че  това убийството може да име нещо общо с неговите действия и тези на подс. А.,но решил да не  споменава на никой.

 Около месец по- късно, от публикации в пресата свидетел с тайна самоличност № 001 разбрал, че  в ЖК Тракия било извършено убийство на митничар. Малко време след това подс. А. му се похвалил,че е свършил работата и че е  убил митничаря. Заявил,че е „изпълнил поръчката на К.  и получил някъде към 15-20 хиляди лева,но недоволствал от  размера на сума. 

Освен това подс. А. се похвалил на свидетеля,че  с парите получени от К. си  купил жилище,което се намирало или в ЖК Тракия или в кв. Изгрев на гр.Пловдив,купило го от някакви глухонеми хора.Подсъдимият му споделил подробности  за  убийството,което осъществил. Било близо до  Районното управление,където имало някакъв проход под блоковете и там той  чакал митничаря. Подсъдимият  А.  или подс. К.,когато говорили в със свидетеля с тайна самоличност №-001 след убийството  казали,че  притежавали информация за  любовница на митничаря,която била певица. Подсъдимият А. казал на свидетеля,че  сведенията  за адреса на митничаря, това с каква кола се придвижва и къде  се намира къщата му в гр. Съединение научил от подс. К..

Същото лято  свидетел с тайна самоличност №-011 чул  от подс. А. да казва, че той е ликвидирал  шофьора на *** на митницата. Свидетелят се познавал с подс. А.  от повече от 20 години.В първите години се виждали често, но в последните години и след 2003 година спрели взаимоотношенията им,като свидетеля се дистанцирал от тази връзка. Свидетелят познавал и пострадалия Д.,  за когото знаел първоначалната  информация, че е шофьор в митница Пловдив и  кара *** на митницата. За първи път научил за  убийството на Д. от подс. А.. Последният не му казал при този разговор подробности, освен,че е  убил митничар,но бил видимо притеснен. Заявил,че го е ударил в „китарата“-в главата с едни куршум. При следваща среща  от близо месец-два  между двамата подсъдимият А. заявил, че „е утрепал един мръсник митничар“ и заради него се е вдигнало  толкова много шум и „ровят много,все едно  президента съм утрепал“. Свидетелят има спомен,че е протичала информация по телевизията и по вестниците за този случай. Тогава разбрал,че убийството не е станало така,както му казал подс. А.,тъй като митничаря бил убит някъде в гръдната област с изстрел. Един или два месеца преди убийството  подс.А. споменал на свидетеля,че  в Пловдив имало някакъв чужденец от албански произход,живеел в една от пресечките на ул. *** под наем. Бил бизнесмен и вкарвал олио от Македония или от друга държава заедно с бизнесмена Ж.Т. от гр. Съединение. Имало уговорка с Д. при вноса на олиото да се заобикаля плащането на  ДДС,чрез подмяна на  документите в митницата. Подсъдимият  заявил на свидетеля,че има намерение да отвлече този  чужденец и да  иска откуп от 300-400 хиляди лева,като свидетеля останал с впечатлението,че това намерение не е само на  подс. А.,но и на други лица. После подсъдимия  се отказал от това си намерение и заявил на свидетел с иден. № 011,че този  човек бил хубав,добър човек и няма да го отвлича. Споменът на свидетеля за описаните по-горе обстоятелства, че са станали около 2000 година и той ги свързва с друг свой спомен, относно твърдение на негов приятел -сервитьор в ресторант „ ***“,че през този период  Д. се  изявявал като  *** на митницата.

Свидетел с тайна самоличност №-011 познавал и подс. К..Знаел че К. се познава с подс. А. и че двамата са участвали в провеждането на кучешки боеве.  Двамата подсъдими виждал в гр.Съединение на кучешките  боеве,както и знаел,че А.  е ходил за риба на язовир край града,който язовир тогава  стопанисвал подс. К.. Подсъдимият А. споменал на свидетеля,че оставил оръжие в дома на подс. К. и преди да си го вземе полицията  извършила обиск,но не  било открито оръжието в дома на К..Свидетелят знаел,че подс.А. се занимава с оръжие. Купувал и продавал оръжие,това му било  занимание и не знаел да има  законно право за това. Подсъдимият носел оръжие и свидетеля го виждал да носи различни марки пистолети- „Збройовка“ кал. 7.65мм, ТТ-7.62 мм и друг спортен пистолет с кал.  5.5мм. Виждал ги преди  инцидента с убийството на митничаря.Свидетелят  виждал подсъдимия да носи чисто нови автомати, за които твърдял,че му ги продавал инженер от Казанлък или от Сопот.Свидетелят познавал едно лице Н.Н. с прякор „***“,който  бил самоук, но притежавал познания да ремонтира оръжия и според свидетеля  този човек  може да им изменя балистическите им данни. Подсъдимият А. твърдял пред свидетеля,че носел оръжия на този майстор,за да се изменят балистическите им данни.  Този майстор също  заявил на свидетеля,че  подс. А. му е носил оръжие за доработки,но не уточнявала точно какви. Заявил за два пистолета кал. 7.62мм,на които  трябвало да им смени цевите.Трябвало да реже цев от автомат и след това да увеличавал калибъра на пистолетите от 7.62 на 7.65мм. Свидетелят присъствал  на случай, когато  този майстор пускал  стоманена четка,която се навивала,според свидетеля в цевта на пистолета и според майстора при няколкократно преминаване на четката се променяла балистиката на оръжието. Установеното на досъдебното производство лице  Н.Н. не е разпитван по наказателното производство, тъй като на 08.07.2006 г. е починал. По хода на ДП е разпитван св. К., с дългогодишен стаж като оръжеен майстор в различни военни поделения, включително в армейска работилница на „***“, в стрелкови цех за късо стрелково оръжие и такава работилница към разузнавателно управление на армията. На разпита  заявил, че  подс. А.  проявявал интерес към оръжията  и имал познания за тях. Двамата се познавали от дълги години, както и че още преди 2002 г. често бил посещаван от подсъдимия. Според св.К., подс. А.  винаги бил въоръжен с пистолет на кръста. Носил му различни видове, марки и калибри оръжия за оценка като състояние и цена. Подсъдимият  ходел при свидетеля  и му заявявал, че търси мощни,работещи и изправни оръжия, но не бил ремонтирал при него оръжие. Търсел оръжие,което да заплати в кеш – Том 4 л. 205 и л. 207. В хода на съдебното следствие  и в с.з. на  17.02.2016г св. К. - вече намиращ се в Пловдивския затвор отрича казаното на ДП, освен,че подс. А. се интересувал само от  газови и пневматични оръжия,но не и от огнестрелни. Категорично отрича версията на св. Ш.,че бил правил ремонт на носено от подс. А. оръжие,но  твърди за свой спомен,че  лице с името  И.Ш. наистина е идвало при него на работното му място, но без да го  свързва с подс. А.. На проведения с този свидетел повторен разпит по хода на съдебното следствие на 28.06.2016г твърди,че се среща с подс. А. в затвора,последния му казал за какво ще го разпитват отново пред съда и затова свидетелят  ползва   и чете  от записките си пред съда.

Освен подс. К. свидетел с тайна самоличност №-011познавал и лицето Ж.Т. от гр.Съединение, когото наричали ***. Знаел,че с подс. К. са добри познати, но  не знае последния да е работил при Т.. Знаел за взаимоотношения  между Т., К. и Д. и че между  бизнеса на Т. и чужденец-албанец,се бил намесил и Д., за да се избегнело ДДС-то на олиото, тоест,че Д. помагал да се укрива ДДС-то свързано с това олио. Подсъдимият А. казал на свидетеля,че  Д. не си бил изпълнил задълженията и  и с това  си е влошил отношенията с  ***. В тази връзка  подс.А. заявил,че К. получил пари от  Т. и му ги дал,за да убие митничаря,която информация  А. му споделил след убийството. Подсъдимият А. не  споменал колко пари  е получил от К.,но  след убийството подсъдимия заявил,че е купил жилище в кв. Столипиново в блок на глухонеми лица. Свидетелят чувал преди  убийството от А., че  бил следял този албанец, но онзи карал много бързо и го е изпускал. От  общ познат с подс. А. таксиметров шофьор  свидетел с тайна самоличност с иден. №- 011 разбрал подробности свързани с подготовката на  подс. А. ***. Този  таксиметров шофьор споделил на свидетеля,че А. го уговорил, като преминава  вечерно време през  ЖК Тракия да хвърля пред някакъв блок пиратки,    но не споменал за кой номер блока става дума. След убийството  свидетелят свързал тази информация по смисъл. Споменът на свидетеля за случая, е че след убийството прочел във в. „Марица“ за него, като при това  свързал това убийството с фактите,които до този момент научил. 

Предвид събраните по делото доказателства и извършена проверка  от органите на разследването на  ДП, била изискана информация от системата на ИКАР при Агенцията по вписванията, при която е установено, че не са налице на името на подс. А. вписвания, отбелязвания или заличавания на недвижими имоти. Но  т.  е установено по партидата на майка му С.Б.К.. Отчетено и че  на 19.10.1999 г. същата е закупила апартамент в гр.Пловдив ЖК „Изгрев“ ул.*** . По  делото  като писмено доказателство било приложено заверено копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том III, рег.№ ***, н.д.№ 663/19.10.1999 г., от който е видно,че апартамента е закупен от св.Г.А.- понастоящем К. за сумата от 13 564,70 лв.Свидетелката А.-К. твърди, че през есента на 1999 г. обявила апартамента си на посочения по-горе адрес за продан  чрез агенция за недвижими имоти. Продажбата  била извършена на лице,което й се представило с името „Б.“. Той посетил апартамента  и заявил,че желае да закупи. Свидетелката А. получила сумата за апартамента изцяло и в брой от подс. А., като се  срещнала с майката на  подсъдимия С.К. само при изповядване на сделката. Апартамента бил посещаван от Б., като  св.Л.С. заявила, че в периода 1997 - 2002 г., през който имала интимна връзка с обв.А., посетила жилище „в началото на кв.Изгрев“. На нея А. казал, че го е закупил на изгодна цена, тъй като продавачът „имал зор“, като поради намерението му да се развежда със съпругата си записал апартамента на името на майка си.

По делото като писмени доказателства  са приложени запитвания към Агенцията по вписванията и НАП,за което  се установява, че преди и към датата на закупуване на апартамента от подс. А.  на името на майка му С.К. и двамата не са имали регистрирани трудови договори, респ. доходи от трудови възнаграждания. Липсват  по  установените   техни банкови сметки парични средства, влогове или  ползвани банкови сейфове, с които да  се обоснове  финансовата възможност  подс. А. и неговата майка  да закупят посоченото жилище. От приложените по делото писмени доказателства по извлечения от Интегрираната информационна система ИКАР при Агенция по вписванията - Централно управление по персоналната партида на С.К. няма отразени сделки с недвижими имоти /продажби/ преди 19.10.1999 г.., от които същата да е могла да акумулира средствата вложени при закупуването на жилището в гр.Пловдив, ЖК „Изгрев“ ул.***.

Описаната по горе  фактическа обстановка се установява по безспорен  и категоричен начин  от кредитираните  изцяло показания на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство,чието съдържание  се ползва на основание чл. 371 ал.1 т.1 от НПК,след изразеното съгласие на защитата,  прокурора и частното обвинение да не се провежда техния разпит в хода на съдебното следствие:  Т.Д., Т.К.,Д.К.,Н.Н., Н.П.,К.З.,Р.К.,Н.Б., Г.Ч., Х.К.,Р.Д.,В.Т.,В.М.,В.П., Л.П., В.М., К.М., И.С., В.Х., Г.Д., Л.Л., К.Г., К.Т., Л.С., М.К.,В.М., А. Т. и И.Г., както и заключенията на вещите лица: по  СМЕ  на д-р Б.,  д-р  Р.Г. и д-р Л.М.– Том 7 л. 15-18 и по  КСПсих.Невр и Психологична  експертиза на доц. д-р П.  М., доц. д-р  И.Д. и д-р К.К. - Том 7 л.52-61, които  показания на свидетели и заключения на вещи лица на основание чл. 283 от НПК са прочетени и приети по делото.

Съдът  кредитира показанията на свидетелите,дадени на досъдебното производство,които са били прочетени в хода на съдебното следствие: Ю.Я., А.Г. и А.М. на  осн. чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.5 от НПК.

Съдът кредитира  изцяло показанията на свидетелите  дадени по хода на съдебното следствие: С. П.,Н.Л., И. Д., З.Д., Д., П. П., Д.С., М.Г., Сп. Й., И. И.,Ст. У., Р. И., Д.Т.,П. П.,М. М., З. Т.,П. Д.,Ст. Й., Г.А.,  И.Г.,Ат. С., Д. Т., И. Д., К.М.,Зл. К.,Д. К., Р. П.,К. К., Ал. С.,В. Е., Е. С.,В. Р.,М. П.,П. П., Д. С.,А. Г., Г. Р., П. М., Т. Г., М.Г., Р. П., Ст. Т., Г. Г., които намира за логични,безпротиворечиви на възприетата от съда фактическа обстановка и относими към предмета на делото, а така също и от  материалите приложени по  ДП :  Том 1.- протоколи за оглед на местопроизшествие –л. 4-6, л. 7-8,л. 14-16, фотоалбум-л. 9-13,протокол за доброволно предаване- л. 17, СМЕ л. 56-57,  СХЕ-л.- 58, Съдебна балистични експертизи-л.63, л.68-72, протокол за доброволно предаване -л. 75, разписки за получени ВД – л. 91,  92,93,94,95,96,100 и 102. Том 2. ,  л.39 писмо от НИКК,  справки за криминалистична регистрация на лица-л.40-46, спарвки  БУЛСТАТ –регистрация л. 47-67, писмо  за липса  на  ВД  л. 74,  заключение за спиране –л. 117 ,  Том 3. -   л. 123  удостоверение за гр. брак,  л. 166 -167 справка НБД население,  л.170-смъртен акт ,  протоколи за разпознаване на лица и предмети и фотоалбуми за тях  л. 173-177,  л. 184-188 , л. 195-199, л. 211-215 , л.232-235. Том 4. -  протокол за доброволно предаване- л. 17-40, л. 47-запис на заповед,  л. 48-изпълнителен лист, л.60- справка НБД население, л 157- кадрова,л. 228 – 235 справка, писмо,сведение, задгранични пътувания на лице. Том 5. - л. 1-5 следствен експеримент,  протоколи  за претърсване и изземване- л. 10.12,16-18,24-26, л. 38-40,л.45-47,л.49-51 приемо-предавателен протокол-л.27, протокол за оглед на ВД-л.28-29,протокол за предаване-л.34, договор за заем –л. 53,  фотоалбуми-л.57,л 64  за намерено ВД,  л.  65-74,л.75-83,л8499,л. 100-120, л.138-139 писмо и протокол за предаване на обекти, л. 140-протокол НИКК, л. 144 копие протокол за  ФХЕ, л. 145-148 копие  балистична експертиза , л. 154-155  копия приемо -предавателен протокол и писмо, л.  протокол за доброволно предаване-л.164,  л. 165-171 ксерокопие на снимков материал по сл. дело 702 /2000г, криминалистична регистрация- л.188-195 ИМА ЗА  А   и Б, л. 208 - св. съдимост, л.211, л. 213 – характеристика, л.218 – св. съдимост,,л.220, характеристика-л. 221-222,св.съдимост-л. 225, 229-0230,  л. 231-232 -характеристика,-л.235 удостоверение за наследници . Том 6. -  л. 2-3, л. 4-57- справка,митнически документи-писма, л. 58-103 справки от агенция по вписванията за лица, л. 106-107 справка  кадастър недвижими имоти Община Марица. л.Л. 109 – 110 справка Община Съединение ,  л. 118-121,л. 121-124 концесионен договор и приложение  за него, л.125-155, л. 158-160  регистрации на МПС,  договор покупко-продажба  МПС,  л. 165-234, л. 241-314- банкови сметки,налични влогове, договори за  наем и движение по тях. Том  7. - л.3-5  Балистична експертиза, л. 15-18 СМЕ, л.19-24, л. 29-34, л. 35-42  медицинска документация, л. 52-61 КСППЕ, л. 83-87, л. 90-92 медицинска документация.  Том 8. - справки  ГРАО,справки КИАД,докладни записки л.1 -123, Том 9. - л.7-11 заверено копие от присъда,  л. 39-70, л. 71-79 -  мотиви към присъдата и решение по ВНОХД, решение на ВКС – копия. Том 10. - л. 21-28,л.30,32  протоколи  за предявяване на разследване, наред с материалите   приложените и приети като доказателства по хода на съдебното следствие: протокол за приемане и предаване на ВД- л. 21, писмо касаещо вещо лице –л. 79, писмо за  определяне замяната на вещо лице-л.90, епикриза-л. 262,л. 343-345,постановление за прекратяване на наказателно  производство-л. 364-365, КСМППЕ-за л. 398-405, писмо от  МО- ВФ 46380-л. 475, писмо от НИКК-л.546, СТБЕ-за  л. 580-585,медицински документи-л. 775-801,смъртен акт-л.820-821.

Съдът кредитира частично  обясненията дадени от подс. К. по хода на съдебното следствие в с.з. на 15.06.2017г, в частта им относно  твърденията му, че се познава с подс. А., с М. и пострадалия Д., че М. са занимавал с превоз на товари извън страната, че е  ползвал веднъж услуга от Д., за което  му е плати, и че  получил голяма сума фирмени парични средства от управителя на  фирма „***“ С.У.,за да реализира свой бизнес проект,който и сега не е бил приключен и му дължал парите. Съдът кредитира обясненията на  този подсъдим  дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство,където обяснява фактическите обстоятелства по отношение участието му в осъществения наркоканал от М.,участието на  пострадалия Д. и неговата роля  за  успешното внасяне на наркотика в Р. България, последвалото прибиране на куфар с наркотик от  Д. и  решението на  М. да се търси възможност Д. да бъде принуден и върне наркотика. Ролята и участието на  подс. К. в ангажирането на подс. А.,за да бъде притиснат Д. и  предадените от подс. К. на  подс. А. пари от М.. В останалата им част обясненията на подс. К. дадени по хода на  досъдебното производство: че не знаел за намеренията и желанието на  М. да бъде убит Д.,както и тези дадени по хода на съдебното следствие,че  описаната от него версия  пред органите на ДП относно тези обстоятелства не била истина. Това  той заявил, за да му бъде променена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в полека такава  на досъдебното производство. Тези обяснения не се възприемат от съда за обосновани и правдиви твърдения. Те са прочетени по реда на чл. 279 ал.2,вр. ал.1 т.3 от НПК и са констатирани наличните съществени противоречия между тях,като съдът  освен необходимата оценка  на доказателствата по делото,която  дава по-надолу в мотивите си, не възприема изложената теза на подс. К.,че това негово процесуално поведение било по  съвет даден му от един от неговите защитници, който той приел за  правилен и единствено възможен.

Съдът кредитира частично показанията на посочените  по-долу група свидетели, които намира  за логични,последователни и не противоречащи на, установената фактическа обстановка,но намира останалата част от тези показания за всеки един от свидетелите като  необоснована и не подкрепена от останалите доказателства по делото, както следва:

Показанията на св. С.Д. се кредитират в частта относно  представените от нея факти за  поведението на  пострадалия непосредствено преди инкриминираното събитие,изказаното от него отношение по адрес на  част от групата свидетели,за които й е споменал,че поддържа някакви  служебни или приятелски взаимоотношения. Съдът не кредитира показанията на този свидетел относно изказаното твърдение,че намерението на  пострадалия да стане митничар било, защото обичал да пътува из страната,което не се вмества със заеманата от него длъжност на ***, и което не се потвърждава в показанията на свидетелите П.  П., Д.Т., М М.,Д.К. и Т. Г. . Тези свидетели представят  факти в какво по същество се е състояла неговата  работа в различните  отдели на митницата.

Съдът не кредитира частта от показанията на св. В.Б.,в която  представя спомените си  за информатора,който му е съобщил някои  факти,които е  узнал относно инкриминирания случай по делото. В съдебно заседание  на 10.02.2016г свидетелят посочи двете имена на лицето,от което бил научил някои подробности за убийството  на митничаря в ЖК Тракия,без да  си припомни годината,в която е получил тази информация. В съответствие с установяване на  обективната истина по делото съдът изиска информация за лицето посочено от св.Б.,който бе идентифициран от сектор КП при ОД МВР гр.Пловдив и призован по делото като свидетел. В съдебно заседание на 13.02.2017г св.  М.Г. потвърди познанството си с подсъдимите А. и К., както и със св. Б., но  посочи,че е  търсил съдействието на последния,не за да   му предава информация за  убийство на митничар, а по друг негов битов проблем. Предвид така представената укончливост в показанията на св. Б.  и  констатирани противоречия от съда, показанията му в тази им част не се  кредитират.

Съдът не кредитира показанията на св.П.  К. дадени по хода на съдебното следствие на 17.02.2016г, в частта им относно твърденията му,че в качеството си на майстор,който ремонтира оръжия  бил посещаван от подс. А., за да  му ремонтира въздушни пушки,газови и халосни пистолети,но отрича подс. А. да му е носел и да се е интересувал от  огнестрелни оръжия. В обратния смисъл на това свое отрицание св. К. на досъдебното производство  е заявил,че  подс. А. се е интересувал от  огнестрелни оръжия, от пистолети и револвери,имал познания за тях, носел е в себе си  различни марки оръжия, искал от свидетеля сведения и възможност да закупи  мощни оръжия,като  в тази връзка показвал на свидетеля различни  видове калибри и марки оръжия,за да ги оцени К. като състояние и цена. Допуска,предвид  многобройните им срещи, подс. А. да е посещавал свидетеля на работното му место във военното поделението на „***“  в гр.Пловдив.- Том 4 л. 205,л.207 от досъдебното производство.За тези свои  нови по същество твърдения пред съда св. К.  заявява,че  има някакъв спомен да е бил посещаван от лице с фамилия Ш.,но не бил сигурен. На извършения повторен разпит  на този свидетел,той заяви пред съда,че  записките,които ползва в съдебно заседание са вследствие на неговите срещи в Затвора в гр. Пловдив с подс. А.,който го предупредил,че ще призовават свидетеля и за какво ще го разпитват. В съдебно заседание на 28.06.2016г при така проведения повторен разпит свидетелят отрича да е налице възможност да се е виждал с подс. А. във военното поделение,предвид действащия контрол за допуск. Заявява за осъществен  натиск от разследващите органи да им съдейства по делото, но пояснява,че  не бил  извършил “сделка“ с  разследващите и  в смисъл,че е  отговарял точно на зададените му въпроси. Съдът отчита за наличен поетия от св.К. „ангажимент“ към подс. А.,като обосновава липсата на  своя кредит на доверие към  тази част от показанията на свидетеля с  оформената по делото тяхна изолираност от  множеството гласни и писмени доказателства. От показанията на свидетелите с тайна самоличност и св. Ш. се установява явно проявения открит интерес на подс. А. към огнестрелните оръжия,без  последния да има съответното разрешително  за носене и държане на  оръжие по смисъла на закона- Том 5 л. 179 от ДП. При извършения обиск и изземване в жилището в кв. Изгрев,находящо се на ул. ***,за което е установено по делото,че е закупено и ползвано от подс. А. са  намерени съответно протривател за  почистване цевта на пистолет и  метален ударник от пистолет „ Макаров“,които според съда не са се намирали там случайно и също косвено оборват ново оформените твърдения на св. К. пред съда .

Съдът не кредитира частта от показанията на св. Ив.Ш. относно  направената от него индивидуализация на  пистолета,който той видял,че подс. А. носи на кръста си, при напускането на  автомобила на Ш., вечерта непосредствено  преди  да бъде осъществено убийството в ЖК Тракия. За този пистолет св. Ш. твърди,че бил на подс. А.,бил го виждал много пъти подсъдимият да го носи,като  го описва като по-голям от „Макаров“-  „по-дълъг“, „по-висок“. Ш. твърди, че този пистолет се намирал сред оръжията,които били иззети от дома на неговите родители,оставени от подс.А.. Заявява,че това е пистолета, чиято снимка му била показана от разследващите на досъдебното производство и за който се отнасят показанията му  досъдебното производство. Там му бил предявен фотоалбум, представляващ  неразделна част от протокол № 174/14.08.2000 г. за проведена балистична експертиза по следственото дело за намерено оръжие в дома на неговите родители и оставено по твърдения на свидетеля от подс. А., № 702/2000 г. и което Ш.  посочил като разпознато, а именно пистолет ТТ М-57, кал.7,62 мм., фабр.№ *****, фотос № 5  - Том 5 л.145-148, 165-171 от досъдебното производство.Свидетелят твърди пред съда,че  при така предявената  му снимка  на пистолета, тогава разбрал,че е марка „ТТ“. Тази индивидуализация на  оръжието, че е същото, което свидетелят забелязал на кръста на  подс. А.,вечерта на  деянието не се възприема от съда за  несъмнена и категорична. Същата противоречи  на  част от събраните по делото доказателства, от които  е установено,че обсъждания пистолет марка „ТТ“, който е бил намерен в дома на родителите на св. Ш.  не е  оръжие,с което е било извършено престъпление-  видно според заключение от НИКК-София по това  следствено дело №- 702/2000. Начина на самото разпознаване на  пистолета от свидетеля Ш.   и посочените за това от него външни белези - светли чирени и  габарити представлява според съда  едно предположение,което не е доказано по делото.В тази връзка съдът е възприел по фактическите данни по делото,че убийството е било осъществено от оръжие с калибър 7.62мм,но не и  с посоченото в обвинителния  оръжие,за което прокурора твърди, че разпознатия пистолет от св. Ш.  е този,с което било   осъществено убийството и който след деянието  подс. А. успял да преправи някои характеристики на това оръжие.

Показанията са св. С.Д.  дадени по хода на съдебното следствие не подкрепиха съдържанието  на фактите, които е изложил на досъдебното производство и  съдът възприема, само онези, за които свидетелят изрично заяви,че има спомен относно своите спомени  за личните си  възприятия. 

Показанията на следващата група свидетели е обвързана съобразно качеството им на  служители от  МВР. Показанията на  св. М. Н. се възприемат единствено в частта им относно  неговите твърдения,че при работата на  оперативните служители от МВР при Дирекция Национална полиция,  в неговата група,която е работила   по  стари тежки престъпления и  била получена оперативна информация за убийството на Д.,наред с знанието му,че се работило по сигнал за наркотици,който бил  свързан със случая. Съдът частично кредитира показанията на свидетеля  Б.  в частта им,в която заявява,че  в качеството му на  оперативен работник в  Криминална полиция е участвал в събирането на информация и криминална работа във връзка с убийството.Кредитира се знанието на свидетеля,че  е била организирана среща с информатор, посочил евентуалния извършител и подбудител на убийството,което се случило чрез  тогавашните Началник на 2 РПУ  и  оперативния работник Б.. Съдът на това основание  кредитира частично  и показанията на свидетелите З.К.  и Д. Л. които също като  оперативни работници от МВР  в различен период от време са взели участие в събирането на информация за  това престъпление. Съдът кредитира показания на св. К. и в частта им относно проведения от него разговор с подс. К.,който  все още в качеството си на обвиняемо лице заявил знанието си  за  физическия извършител. Съдът намира,че  в останалата им част показанията на  тази група свидетели не следва да бъде кредитирана,тъй като  тя не се явява възосновата на  лични възприятия за  факти и събития,а  се отнася до  оперативна информация,която не може да бъде проверена непосредствено от съда.

Показанията на св. С. се явяват според съда подкрепа на част от представената в съдебното следствие от подс.К. версия обвързваща твърдението  за неговите недобри  взаимоотношения с М.. За това в   показанията си св. С. не  изясни  логично пред съда  защо,след като не бил  виждал в един период от време М. и К. заедно,  той твърди за техни вече влошени отношения,след като не знаел и не е чул за подобен факт. 

От  заключението на вещото лице К.П. – заменено от вещото лице М. Б. по хода на съдебното следствие по изготвената  на  ДП  съдебномедицинска експертиза № 208/1999 г. на трупа на Г.Д. се  установява, че смъртта му е настъпила в резултат на „сърдечна тампонада“, причинена от огнестрелно нараняване на сърцето. Установено  е „сляпо завършващо огнестрелно нараняване с входна рана на гърба“ с диаметър 7 мм. и контузионен пръстен около нея, в областта на гръдния кош, в лявата гръдна половина, на „около 2 см. от бодилковите израстъци на прешлените“. Раневият канал  е с посока „отзад-напред, отляво- надясно и леко отдолу-нагоре“. Установено  е че раневият канал е преминал през тялото в областта на пети гръден прешлен, проникнал е в гръдната кухина в дясно, засегнал е десния бял дроб, ухото на дясната половина на сърцето и през трето междуребрие завършва в гръдната мускулатура отпред в дясно, където подкожно е немерена оловната сърцевина на проектил - силно деформиран. В хилуса на левия бял дроб била намерена обвивката на проектила - също силно деформирана Том 1 л.56-57.

  Видно от приложен към делото рапорт от полк.К.С. - тогава н. с. ***** при РДВР гр.Пловдив от 14.06.1999 г. при аутопсията на трупа на Г.Д. било намерено и метално парченце. Намерените фрагменти от куршум и парченце от метал били иззети като веществени доказателства- Том 1 л 19-20

От заключението на в. лице Н Б. по назначената на ДП  балистична експертиза № 344/07.07.1999 г. се установява, че намерената на местопроизшествието гилза е от стандартен патрон калибър 7,62 мм., обр. 1930-33 г., който се използва за пистолет „ТТ“ и различни модификации на картечни пистолети „Шпаген“ и „Судаев“,с възможност да се използва и с пистолети:  Маузер – 7.63 мм „ Астра“ модел 902, „Стар“ –модели А и М- кал. 7.63. - По дъното на същата  е констатирано заличаване на част от маркировката. По гилзата са намерени следи от ударника, от неравности от обработката на челото на затвора, от отражателя и от зъба на изхвъргача. По формата, размера и взаимното разположение на следите  се установява, че гилзата  е изстреляна от пистолет „ТТ“. Обект на същата експертиза са и фрагментите от куршум- две части от куршум, намерени в тялото на пострадалия, за които се установява, че са обвивка и сърцевина от куршум, част от стандартен патрон кал.7,62 мм., обр. 1930-33 г, най-вероятно  изстрелян с пистолет „ ТТ“. По обвивката на куршума са намерени следи от канала на цевта, през която е бил изстрелян, като следите отговарят да са оставени от цевта на пистолет „ТТ“. Балистичната експертиза констатирала силна деформация по предната част от сърцевината на куршума с механично вдълбаване със специфична звездообразна форма с шест лъча.

Металното парченце представлява връх на зъболекарско борче, с което  вероятно било извършено механичното заличаване на маркировката по дъното на гилзата и разпробиване на обвивката на куршума, при което върха на борчето се е счупил и е останал в сърцевината на куршума- Том 1 л.69-70

От заключението  на вещото лице по назначената на ДП криминалистическа-балистична експертиза – Протокол №-27 на вещото лице  Д. Д.- заменено по хода на съдебното следствие от вещото лице А.П., което е дало заключението си по писмени данни и е потвърдило: че по изследването на бялата памучна тениска, с която е бил облечен пострадалият и която е била иззета от трупа му при извършения първоначален оглед на местопроизшествие  се установява, че повредата  на тъканта на тениската(дупка) в областта на гърба е „първа входна огнестрелна пробойна“, около която са намерени следи от олово, мед и цинк, чието количество съответства на стрелба от разстояние от около 20 см. със стандартно късоцевно оръжие (пистолет) и стандартен боеприпас за него - Том 1. л.63

Това ВД е било изпратено на  НИКК- София  за изследване на 14.06.1999г от водещия разследването следовател и с оглед назначената от него  и посочена по-горе експертиза на бяла памучна тениска- Том 1 л. 60 от ДП. Същото ВД е било изискано  от НИКК- София,за което водещия разследването е изпратил писмо на 13.12.2013г,за което е  представен отговор от НИКК-София,че  ВД е било върнато на 23.06.1999г,ведно със сметка за разходи по  въпросната експертиза- Протокол №-27/22.06.1999г. Това обстоятелство относно ВД - бяла памучна тениска  не е било констатирано, че е върнато от НИКК- София на сектор КП- Том 5 л. 129,л.130,л. 139 и понастоящем по делото не е установено местонахождението на  това  ВД.

От заключението на вещото лице  А. А. по назначената на ДП „ Трасологическа и Балестическа  експертиза  се установява,че представения за изследване детайл – метална част  и намерена в гр. Пловдив в жк. Изгрев ***, ползвано от подс. А. е ударник,съставна част от пистолет „Макаров“  с предназначение да  нанесе удар и възпламени капсула на  заредения в цевта  патрон. Следата от представения ударник е годна за сравнително изследване само с гилзи изстреляни с конкретно оръжия конструкция „Макаров“ – Том 7 л. 4-5.

От заключението на вещите лица  д-р Б., д-р Г. и  д-р М. по назначената  СМЕ на  ДП  се установява,че подс.- К. страда от  хипертонична болест и хипертонично сърце и  тези заболявания не носят непосредствен риск от  сърдечен инцидент и може да пребивава в условията на  ареста.- Том 7 л. 15-18.

От заключението на вещите лица  д-р М., д-р Д. и д-р К. по назначената на ДП  КСПСПсих.Е се установява,че подс. А. не страда от психично заболяване, може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Няма актуални данни за наличие на психоза или паметов,както и интелектуален дефицит. Годен е да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. Има запазена годност да възприема правилно фактите и да дава достоверни обяснения.- Том 7 л.52-61.

От заключението на вещите лица д-р Б. и д-р  К. по назначената КСПЕ по хода на съдебното следствие се установява,че  св А.М. е с нарушена годност да дава показания,поради злокачествено образувание на корена на езика,както и наличие на общо увредено състояние  правилно да  възприема фактите и обстоятелствата по делото и да дава достоверни показания за тях. Том 2 л. 398-405 от съдебното следствие.

От заключението на вещите лица А. и П. по назначената  допълнителна съдебно Балистична експертиза по хода на съдебното следствие се установява,че  единствено разширяването на цевта на  пистолет конструкция „Токарев“ кал. 7.62Х25 мм не би довело до  възможност с него да се произведе изстрел с патрон „Браунинг“ кал. 7.65 мм,тъй като  ако пистолет „Токарев“ бъде преработен за стрелба с патрон кал. 7.65мм при  изследването ще бъдат установени преработката и върху останалите следообразуващи детайли на оръжието,освен цевта-жилото на ударника,челото на затворния блок,отражателя и изхвъргача. От местоположението на  посоката на раневия канал на пострадалия не би могло да се  определи с коя ръка стрелящия е произвел изстрела.При стрелба с пистолет „Токарев“ кал. 7.62Х25мм и нормален захват на оръжието,стреляните гилзи са изхвърлят надясно,нагоре и назад и на разстояние от около 5-10 метра,в зависимост от вида и твърдостта на настилката,след падане на гилзата.“Преработването на  огнестрелно оръжие“ е понятие указващо,че е правена преработка в незаводски условия,с цел промяната на  конструктивните характеристики и тази промяна не е съпроводена с изчисления за  надежност и безопасност.Пир  интервенция върху следообразуващите детайли на оръжието ще се промени микрорелефът им и  това ще доведе до промяна на следите върху гилзата и куршума и фактическа разлика в следите. Интервенцията може да бъде механична или химична,както и  чрез подмяната на едни фабричен детайл с друг Ако се направи такава подмяна на един стандартен  следообразуващ детайл с друг, не би могло да се установи подмяната.Ако е налице друга механична или химична интервенция би могло да се констатира  това. – Том 3 л. 580-683 и л. 759-762 от съдебното следствие. 

Съдът кредитира заключенията на вещите лица,понеже те са  изготвени професионално и с необходимите познания в съответната област на човешкото познание;

С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира,че подс. Б.А. е осъществил от  обективна и от субективна страна  съставомерните признаци на престъплението по чл. 116 ал.1 т.7 и т.9 вр.с чл. 115 вр.с чл.20 ал.2 вр.с ал. 1 от НК.,понеже на 13.06.1999 г. в гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, пред вх.Г на бл.131, в съучастие - като извършител с Е.Г. М. (починал на 03.02.2012 г.) - като подбудител и с И.П.К. - като подбудител, който умишлено го е склонил да извърши престъплението и като помагач — умишлено улеснил извършването му чрез разяснения, предумишлено и с користна цел е умъртвил Г.П.Д. ЕГН **********.

С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира,че подс. И.К. е осъществил от  обективна и от субективна страна  съставомерните признаци на престъплението по чл.116 ал.1 т.7 и т.9 вр.с чл.115 вр.с чл,20 ал.3 и ал.4 вр.с ал.1 от НК,понеже на 13.06.1999 г. в гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, пред вх.Г на бл. 131, в съучастие с Б.М.А. като извършител и с Е. Г. М. (починал на 03.02.2012 г.) - като подбудител, като подбудител - умишлено е склонил Б.А. да извърши престъпление и като помагач - умишлено е улеснил извършването му чрез разяснения, с користна цел, предумишлено е умъртвил Г.П.Д. ЕГН **********.

От обективна страна са налице всички елементи на съставомерното деяние на чл. 116 от НК,след като  подс. А. изчакал пострадалия пред жилищния вход на блока, изненадващо го приближил отзад  и го прострелял с мощно огнестрелно оръжие,  в област на човешкото тяло, по начин, по който пряко осъзнавал,че ще доведе до смъртта на Д.. Решението да стори това  било сформирано в неговото съзнание в резултат на  интелектуалното участие в това престъпление и  последователно въздействие върху неговата психика от страна на подс К. и М.. Последния  формирал умисъла у подс. К. да намери лице,което да  убие пострадалия, а след това заедно и поотделно  двамата склонили подс. А. да го осъществи.  Тоест в случая обективната страна на  умишленото убийство,което има за предмет на престъплението засягане неприкосновеността на човешкия живот е било  осъществено.Изпълнителното деяние  на това престъпление отразява т. въздействие върху организма на  живия човек,че да предизвика неговата биологична смърт. Начина на това престъпно въздействие най-често се осъществява чрез действие,като наказателната теория го е определила като резултатно престъпление,предвид  осъщественото изпълнително деяние „умъртви“От субективна страна престъплението по чл. 116 от НК  е извършено с пряк умисъл,тъй като деецът  е съзнавал обществено опасния му характер,предвиждал  е неговите обществено опасни последици и е искал и допускал тяхното настъпване.Престъплението,за което  е признат за виновен подс. А. е  квалифицирано умишлено убийство, което обхваща всички  обективни и субективни  признаци на  престъплението по основния състав на престъплението убийство на чл.115 от НК.  Това престъпното деяние е осъществено  в случая с два основни елемента – користна цел и предумисъл  отразените в текста на чл.116 НК,като негови квалифициращи обстоятелства и  които са определени от трайно  установената и безпротиворечива  съдебна практика на ВС и ВКС като много висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновеното умишлено убийство. Съдът намира,че изразения правен извод за наличието на пряк умисъл, при който е извършено престъплението от страна на подс. А. се определя от  множеството признаци характеризиращи субективната страна на  деянието и доказателствата,които  разкриват формата на  вината. Подсъдимият ясно е съзнавал естеството на  осъществените си действия спрямо пострадалия Д.,че  са насочени към и застрашаване и увреждане живота на пострадалия. Пред него не е стояла възможността да предвижда нещо друго,освен сигурното настъпване на смъртта и чиято цел е преследвал непосредствено. Интелектуалния момент на проявения пряк умисъл в случая е разкрит,чрез начина на  осъществяване смъртта на пострадалия. Подсъдимият А. се приближил в близост до Д. и от около не-повече от 20 сантиметра произвел изстрел с носеното оръжие калибър 7.62 мм. При  тази методика на престъпното  поведение  той напълно е съзнавал,че  освен  разстоянието, от което  произвежда изстрела,  мястото в което прострелва жертвата, вида на  огнестрелното оръжие и използвания боеприпас с пробита обвивка на куршума и с това  оформен кух връх,за по голяма  поразителна способност,  със сигурност ще  доведат до  умъртвяването на  пострадалото лице. Повдигнатото и предявено обвинение спрямо подс. А.  и характеризиращо  се с наличието на двете квалифициращи обстоятелства по чл. 116 ал.1 т.7 и т.9 от НК, изцяло се възприемат за осъществени от  съда. Тези  обстоятелства допълват особеностите на субективната страна на  извършеното престъпление и напълно  определят   деянието като  извършено с пряк  умисъл, при съзнаваното желание за смъртта на пострадалия,като деецът е могъл изцяло да предвиди настъпването на смъртта и с това  обществено опасните последици от престъплението. Тези две  квалифициращи обстоятелства  се явяват качествено допълнение, но без да се  отличават от обективната страна на обикновеното убийство. Обсъдените и възприети за категорични от съда доказателства по делото напълно  установяват користната цел възприета от подс. А., в желанието му да набави за себе си имотната изгода,която му е обещана от в последователност от двамата подбудители под формата на пари. Тази цел пряко е формирала в неговото съзнание  и представи,  необходимостта да  причини смъртта на  пострадалия. В случая не може да се  възприеме,че  субективната представа  у  подс. А. при  срещата му в  инкриминираната нощ с пострадалия е била  да сплаши Д. и  осъществи  първоначално изказаното от М. на подс. К. желание да се прояви някаква  форма на принуда към пострадалия,за да върне куфара с наркотичните вещества. В установената последователност от периода от време - м. април до 13.06.1999г логично намеренията на главния подбудител за извършване на престъплението М.   са се променили и  установените обективни  обстоятелства по делото  сочат това. Подсъдимият К. в тази връзка твърди в обясненията,които са кредитирани от съда,че след първата, организирана от него  среща между подс. А. и  М.,са последвали няколко други – в гр.Съдинение и гр. Пловдив,като в един момент  М. заявил на подс. К., че Д.  категорично не желае да върне куфара с  наркотици,ако не му се заплати поисканата крупна сума. Логично срещата между тримата е станала,след като подс. К. е търсил съдействието от свидетеля с тайна самоличност  иден. №-001 да намери лице,което да убие митничар и след като К. се свързал с подс. А.. Кратко време след  срещата между тримата  и по молба на  М., подс. К. заявява,че занесъл чанта с пари на подс. А.. Несъмнено у подс. А. вече е било  формирано убеждението,чрез користната цел за получаването на материална облага от М. за  необходимостта да умъртви  Д..   Проявената поредица от  целенасочени и съзнателни действия на подс. А. да  причака пострадалия  до жилищния му вход и в момент,когато последния предприел  действия по  отключването на входната врата, да се приближи към него  и го простреля от упор ясно определят неговото намерение. Според съда  тези доказани  факти напълно обективират  какво е преследваното желание на подс. А.,за да доведе до несъмнен  край, целта за получаване на материалната облага. 

Субективната страна на  осъщественото от подс.А. престъпление се характеризира и с повдигнатото обвинение за   предумишлено убийство по чл. 116 ал.1 т.9 от НК.От правна  страна предварителния умисъл разкрива всички особености както на интелектуалния,така и на волевия момент на умисъла у дееца. Правната доктрина разглежда предумисъла с оглед определяне на  престъплението като извършено с  предварителен умисъл. Според утвърдената съдебна практика убийството е предумишлено,когато деецът го извършва след  предварително  решение,взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние. Тоест следва да бъде установено между момента на вземане на това решение и  този  на неговото осъществяване да е изминал период от време,в който деецът е могъл да  обмисли това си решение спокойно и хладнокръвно. Продължителността на този период е фактическо положение,което предполага да се установи  като налично  спокойното и хладнокръвно състояние на дееца с всички  възможни доказателства по делото. Това състояние ясно предполага обмислянето на престъплението и вземане на решение за  неговото извършване. В съдебната практика не е възприета необходимостта от  установяване на условия,които да  определят за налично пълното спокойствие на дееца,тъй като  при осъществяване на  тази квалифициращо обстоятелство  е посочено,че  предумисълът е наличен  и при раздразнение у дееца, стига  да се намира извън  правната квалификация на  „силното раздразнение“. Освен това  съдебната практика възприема наличието на предумисъл  и когато при самото извършване на убийството деецът се е намирал  в състояние на напрежение или душевно вълнение. „Обмислянето“ при предумишленото убийство се възприема като  интелектуалния  момент,при който деецът  решава въпроса дали да се извърши  или  да не  извърши престъплението, наред с начина и средствата за  осъществяването му. Последните две условия изпълват съдържането на  предумисъла,тъй като разкриват нивото на качествената умствена дейност на извършителя,  предварително  какви мерки  да предприеме за набавяне на  необходимите оръдия  и средства за извършване на престъплението,  наред планиране на времето и мястото за извършване на убийството. В случая естеството на доказателствата по делото сочат по какъв начин подс. А. е устроил засадата на своята жертва,което е било предшествана от  редица организирани и целенасочени  действия за извършване на необходимата предварителна подготовка за вече взетото решение. Подсъдимият бил уведомен  за адреса  в гр. Пловдив и гр.Съдеинение,където пребивава  Д., както и личния автомобил с който последния се предвижва от подс.К.. На няколко пъти  подс. А. ходил до ресторант „ ***“ в гр. Пловдив,като едно от предпочитаните места посещавани от Д.. Освен това свидетел с тайна самоличност  и с иден. №- 001  сочи обстоятелството  кредитирано от съда, че  подс. А. му казал,че дни  преди инкриминираното събитие помолил негов приятел таксиметров шофъор, при преминаване покрай бл. 131 в ЖК Тракия да хвърля пиратки вечерта. Тези фактически обстоятелства  разкриват  категорично старателната  подготовка  и обмислянето на множество  детайли, които са  стояли  пред подс. А.,за да  прецени първоначално съображенията „за“  или „против“ извършване на убийството. Наред с това  да  направи оценката на  риска при  неговото осъществяване, а след това да подреди в хронологична последователност начина и средствата за извършване на деянието. По отношение на времето за осъществяване на  престъплението защитата на подс. А. наведе съображения,които не бяха възприети от съда за обосновани и в раздела за оценката на съда по оспорените от защитата доказателства по-долу в мотивите ще бъдат изложени доводите на съда в тази връзка.

Повдигнатите обвинения   спрямо подсъдимите А. и К. за извършване на умишлено убийство при съучастие касае  извършителството на  подс. А., наред подбудителство и помагачество от страна на подс. К.. Съучастието, макар и  да не е уредено в НК  като дефиниция се разглежда от трайно установената съдебна практика като  осъществени  обединени усилия на  поне две лица  за умишленото осъществяване на едно престъпление.От обективна страна то се характеризира предвид броя на участниците, изразената им задружност и връзка между тях. Задружността се явява признак на съучастието,който  обвързва всички обективни и субективни елементи. Външен израз на задружността на съучастниците  е причинната връзка между  извършените от тях дейния и осъщественото престъпление и последвалите от това  обществено опасни последици. Тоест съдебната практика приема значението на причинната връзка като основна  характеристика, с оглед на това,че деянието,при конкретното осъществяване на  едно престъпление ако не стои  в причинна връзка с неговото изпълнение, а при резултатните престъпления,като това и с неговия резултат, то тогава не е налице съучастие. От субективна страна съучастието не предполага само наличието на  тази причинна връзка, а необходимостта от установяване на  съзнанието у съучастника,че и друго лице умишлено действа за постигане на  конкретния престъпен резултат. Фактически релеватното съучастие предполага такава субективната връзка в представите на  съучастниците, че за извършителя  е достатъчно да знае и има представата,че друго лице го е склонило или го е подпомогнало и  по този начин е  действало  за постигане на престъпния резултат, а за   подбудителя и помагача,че има лице, на което той е оказал определено въздействие и помощ, за да извърши конкретното престъпление. От всичко това съдебната практика определя,че съставомерността  на деянието при  престъпление извършено под формата на съучастие изисква да са  осъществени всички признаци от състава на престъплението, тоест  всички фактически признаци  на деянието,които го определят като престъпление по смисъла на  НК. Конкретиката на случая  разкрива изцяло  съставомерността на  деянието убийство,което е осъществено от подс. А.,с оглед  неговия предмет, изпълнително деяние,квалифициращи обстоятелства и субективна страна,наред с усложнената престъпна проява,под формата на съучастие,  относно представата му за действията на другите  съучастници и осъществените  от тях форми на съучастието – в случая  с оглед обвинението единствено  само  за  подс.К. по реда на чл. 20 ал.3 и ал.4 от НК,поради смъртта на М..

За разлика от чл. 20 ал.1,където липсва дефиницията  за съучастието, хипотезата на чл. 20 ал.3 от НК определя  подбудителя,като лице което умишлено склонява друго лице да извърши престъпление. Съдебната практика категорично е възвела изискването склоняването да бъде от т. естество,че да е оказало въздействие върху психиката  на извършителя,като  съдържанието на това склоняване  да представлява  конкретно указание за  осъществяване на престъплението. Склоняващият в това отношение трябва да прояви такива действия,че  да  подтикне  към вземане на решението да се извърши  конкретното престъпление. Тези действия обосноваващи обективната страна на престъплението са разнообразни, но обобщават  проявено умение към  внушаване, убеждаване,провокиране на чувства, все под формата на  някакъв  психологичен натиск. По тази начин подбудителя  формира своето влияния върху мисловната  фаза на извършителя на етапа на интелектуалния момент „за“  или „против“. Доказателствата по делото категорично разкриват линията на умишленото престъпно поведение от страна на подс. К., която от обективна страна  е почивала върху  намерението да възбуди  мотивацията на подс. А., чрез користолюбието му и стремежа за  парично облагодетелстване, за  да  се реализира убийството на Д..  Подбудителството на подс. К.  се е изразило обективно чрез установените по делото последователни действия  да  търси и поиска съдействието на анонимен свидетел с иден. №-001, за да се намери лице,което ще се съгласи да извърши убийството, както  и чрез  провежданите няколко срещи  с подс. А.,а след това  и срещи на двамата с М.. Особеността  на  осъществената престъпна проява  от подс. К. се заключава в това,че  неговото активно склоняване на подс. А. е  било предшествано от описаните във фактическата страна на мотивите  действия на   М., който склонил подс. К. да търси лице,за осъществяването на убийството  на Д.. Така М. под формата на  близката си връзка и приятелски контакт с подс.К., успял да  убеди последния да търси лице, което да  извърши престъплението. Установената в случая  усложнена престъпна дейност е изразена под формата на съподбудителството  осъществено  от М. спрямо подс. А.,като  това правилно е намерило място в повдигнатото и предявено обвинение на подсъдимите А. и К. . Последващото въздействие  над  психиката на А. от страна на   М.  се проявило  предвид предпоставката за дефинираното доверие между К. и А., формираната  между тях връзка  за  съпричастност,наред  с  вече явно установената  от М.  готовност на подс. А. да  се ангажира с убийството и склонността му към користолюбие. Според съда  установените фактически обстоятелства по  делото сочат подбудителството на К. и съподбудителство на М. като последователна форма на престъпно проявление,насочено към склоняването на   извършителя  и които организирани действия на подбудителите  са изиграли изискуемата се достатъчна и решаващата роля за  реализацията на  целта.  От субективна страна подс. К. е имал ясната   мислена представа за характера на престъпното посегателство,което той обосновава подс. А. да извърши, тъй като извършеното  склоняване може да бъде осъществено само при  пряк умисъл,при допусканата от него възможност за сигурното или възможно настъпване на смъртта на жертвата,като и при двете алтернативи  подс. К. е преследвал целта да бъде предизвикана смъртта на пострадалия.

Съгласно чл. 20 ал.4 от НК помагач е  този,който умишлено е  улеснил  извършването на престъплението чрез съвети,разяснения,обещание  да се даде помощ след деянието,отстраняване на спънки,набавяне на средства или по друг начин. Несъмнено улесняването по смисъла на закона предполага то да се  осъществи преди, но и по изключение  и по време на осъществяване   изпълнението на престъплението. Наказателната доктрина отчита категорично, че  помагачеството е налице, когато дейността на помагача предшества или съпътства изпълнителното деяние.Освен това помагачеството се разделя  на интелектуално и физическо,което  в текста от закона е  визуализирано като психологическа помощ, наред с  чисто физическата дейност на помагача. Според съда   това деление  е теоретичен аспект на разясняване правното съдържание на помагачеството, тъй като от практична гледна точка най-често  основно  се реализира  при осъществяване на обща психо-физическа дейност. Явно е че  проявната форма на помагачеството може да се изрази в изключително разнообразна деятелност  и най-често  се  определя предвид характера на престъплението и способите за неговото извършване.  Поради това съдът намира,че  обвинението е допуснало правен пропуск да вмени като виновно поведение у подс.К. носенето и даването на парични средства на подс. А. за  осъществяване на  убийството,като форма на физическо помагачество. Липсата на  пряко изложение  в обстоятелствената част на обвинителния  факти относно  точното време за  предаване на парите от подс. К. на  подс. А.  явно са препятствали  прокурора да  повдигне  и това обвинение, освен  интелектуалната форма на престъпно проявление – „чрез разяснения“. По делото категорично  е доказано повдигнатото обвинение спрямо подс. К. за даваните от него разяснения на подс. А.. Последният  споделил на свидетел с тайна самоличност с иден. №- 001,че  не познавал митничаря,но  К. му го показал, наред  с това къде живее, с каква  марка автомобил се  придвижва, какъв е регистрационния номер  на  автомобила и някои  подробности от личния живот на Д.. Тези действия на К. според съда се явяват пряко улеснение за подс.А. по отношение индивидуализацията на  целта, която  той вече е възприел  за обект на своето престъпно посегателство и  имат съществена роля  и подкрепа към  поддържане убеждението на  извършителя да осъществи своите намерения.

В хода на съдебните прения защитата на  подс.  К.- л. 881- 883, л. 906-907. представи виждането,че  обвинението спрямо него се крепяло косвено от показанията на св. Ш.  и показанията на свидетелите с тайна самоличност с иден. № 001  и с №- 011. Според защитата обвинението  е обвързано с показанията на тези свидетели,които са компрометирани категорично от  обясненията на подс. К. дадени  в хода на съдебното следствие,където той отрича и не поддържа казаното от него на  досъдебното производство на многобройните проведени с него разпити,включително и пред съдия.  По отношение на   показанията дадени от св. Ш.  пред съда се заяви,че не следва да бъдат кредитирани, тъй като касаят представянето на събития отдалечени във времето от около 18 години и не е нормално той да помни  подробностите и детайлите в този период. Съображенията на защитата за това свое заключение се основават върху твърденията на подс.К. пред съда,че след неговото задържане е стояла перспективата  за продължителното му   пребиваване в ареста. При  осъществяваните беседи  с подс. К., последния    бил посъветван от полицейския служител,който  отговарял за разследването, да  признае  ролята си  по свързването  му  с  подс. А.,  а в последствие по съвет от свой защитник  подс. К.  „ измислил“  ролята  и  участието на  Д.  в „организиран недействителен“ наркоканал от М. и последващото „влошаване на техните взаимоотношения“. Това  било основание  да бъде „ангажиран“ подс. К. в търсенето на лице,което да принуди Д. да върне наркотични вещества на М.. Според  защитата  подс. К.  бил много объркан и притеснен, но решил да представи тази  „измислена“ версия,която послужила за основа на  обвинителната  теза и   изложена в обстоятелствена част  на обвинителния акт. Според защитата и подс. К.  тази версия имала за цел той да бъде освободен от ареста и което фактически се получило,след като мярката му за неотклонение била променена в „Домашен арест“,като дори му било дадено обещание обвинението спрямо него да бъде  снето. Защитата  прие наличните доказателства  по делото  като недостатъчни и  „несериозни“,тъй като  обвинителната теза почивала  върху доказателствата основани  от показанията на двамата свидетели с тайна самоличност,които  били дадени далеч в годините преди  на подсъдимите да им бъдат повдигнати обвиненията.Защитата твърди  освен това, че по делото. не е установена приятелската и близка връзка между М. и подс.К.,за да се възприема тезата на  обвинението, а в случая съдът следва да възприеме казаното от подс. К. по хода на съдебното следствие  за достоверно,тъй като липсват доказателства,които да  опровергават  тази  негова нова позиция. Защитата  посочи,че  дори показанията на свидетелите с тайна самоличност не може да обосноват обвинението спрямо К., тъй като  разкриват съвършено различна фактическа обстановка. Същите се явяват  косвени и пресъздават част от факти възприети от други лица,които са им разказвали за тях.  Предвид тези основания бе представено  виждането,че  с  оглед процесуално  ограничителната тежест  върху показанията на свидетелите с тайна самоличност и  единствено обясненията на К. дадени на досъдебното производство не би следвало  да бъди постановено  осъдителна присъда спрямо него.   

Съдът не възприема представения от защитата на подс.К. извод за  постановяване на оправдателна присъда. Обективното основание посочено от защитата съгласно нормите на чл. 116  и на чл.124  от НПК да не бъде  постановявана осъдителна присъда, кореспондират с твърдението,че обясненията на подс. К.,дадени на досъдебното производство са едно от основанията прокурора да подвържа обвинението по чл. 116 ал.1т.7 и т.9,вр. чл. 115,вр. чл. 20 ал.3 и ал.4 от НК,наред с  показанията на двамата свидетели с тайна самоличност. Смисълът на заявеното твърдение на защитата  законосъобразно  е обвързано от императивното приложно поле на нормите на чл. 116 и чл. 124  от НПК присъдата да не се основава  само  върху  самопризнанията на  обвиняемия и върху показанията на свидетелите с тайна самоличност, дадени -  в случая по реда на  чл. 141 от НПК. Според съда това твърдение на защитата не отразява обективна оценка върху доказателствата приложени по делото. Доказателствата уличаващи подс. К.  в съпричастност към  осъщественото убийство на пострадалия  не се съдържат само в  неговите обяснения даден в хода на досъдебното производство.Наистина съгласно разпоредбата на чл. 116 от НПК   самопризнанията на обвиняемия се явяват недостатъчни, за да се постанови осъдителна присъда.Двойствената природа  на  обясненията на  обвиняемия в наказателния процес като доказателствено средство и като средство за защита предполага внимателен анализ на  представените в обясненията на подс. К.  дадени  на досъдебното производство факти. В установена последователност от  28.05.2014г, 01.07.2014г, 17.07.2014г, 23.09.2014г, 27.10.2014г, 03.12.2014, 11.12.2014г и  включително пред съдия отново на  11.12.2014г, К. е изявил  процесуално поведение, като  е развил своето отношение към повдигнатото му обвинение. Първоначално е отричал своята съпричасност  към убийството на Д. и  е заявил  единствено познанството си с подс. А. и св. Ш.. На проведения му разпит на 27.10.2014г и в присъствие на защитник той  е изградил  версията за познанството си с М. и организирания от последния канал за внос на наркотични вещества. Тогава твърди за  връзката   на Д. с този внос, който осигурявал безпроблемното преминаване на камионите на М.  през границата,възникналия конфликт и неговото естество между Д. и М. и  действията на К. да намери лице,      което да притиснело Д.  за върне куфар с наркотик,предвид  поисканата от последния  сума от  220-3000 хиляди долара. Представя  версията,че бил „изненадан“ от  убийството на Д.,тъй като не предполагал действията на  подс. А.. Тази версия на  обясненията му е възприета от прокурора и отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт, но обвинението не е възприело,че подс. К. е извършил единствено посредническата  роля, каквато той е  посочил при този  разпит по намирането на подс. А. и свързването му с М., а е  въздигнало в обвинение К.,че е  действал като  съучастник,под  формата на подбудител и помагач на  подс. А. да  извърши убийството на Д.. Развитие на тази своя версия К.  представя в разпита си като обвиняем на 03.12.2014г,където уточнява част от елементите на  изпълнителното деяние осъществено от подс. А.  по користни подбуди. Твърди,че след организираната  среща между М. и подс. А., минал период от време,като М. му  предал не назована сума пари - „доста пари“,за да ги предаде на подс. А. и което той сторил в гр. Пловдив. На разпита   на 11.12.2014г твърди,че били много добри приятели с М. и Д. и не знаел за подготвяното убийство от М..На същия ден пред съдия   К. отново повторя своята версия от предходните два разпита, уточнява че занесъл парите на подс. А. два или три месеца преди убийството и според него били  някъде между 5 и 10 хиляди лева. Отново представя  знанието си  за конкретното убийство, като нещо случило се изненадващо за него.- Том 3 л. 91,93-95,98-99,102-104,108, и 112 от досъдебното производство.Съдържанието на тези обяснения излага времето, в разстоянието на месеците март-юни 1999г,като период, за който подс. К. твърди,че е  узнал за наркотиците и действията на  М.,   ролята на  Д. в тази връзка и последвалия раздор между тях. Твърди,че след това станал свидетел на  среща между М. и Д. ***,за която узнал,че  последния иска  голямата сума долари,за да върне  наркотичното вещество на М.. Времето за неговото ангажиране от М. да търси   някой,който  да „притисне“ Д. и върне наркотика ,К. разполага все в този период. За това време К.  също сочи,че два-три месеца преди убийството,той занесъл парите на  подс. А.. Видно от фактите на тези обяснения,версията на подс. К. относно  възможността  подс. А. да „съдейства“ на М. по „притискането“ на Д. е протекла във времето  за някакъв нищожен  и  един много кратък период от  време, в който явно „намерението“ на подс. А. се е „променило“. Показанията на свидетел с тайна самоличност с иден. №-001  датират с начало от м. май 2007г и 16.01.2008г,където в три разпита  излага фактите относно срещата му с подс.К. през пролетта на 1999г м. и  желанието на  последния да се намери човек,който да убие митничар,по поръчение на „неговия бос“ и препоръката на свидетеля, подс.  К. да търси му подс. А. за това. Освен това на тези  разпити свидетеля пояснява   и други  важни обстоятелства относно отношението на  К. към вече  случилото се убийство и  приблизителната сума пари,която получил подс.А. от К. за убийството.- Том 2 л. 26,л.28-29,л. 30-32. Според съда от тези показания се установява,че  през месеците април-май 1999г подс. К. търсил лице,което да убие митничар и съпоставено с  твърдението му, че занесъл пари на подс. А. в периода март-април,липсва  логическо обяснение в  тях за наличието на  такъв период от време,в който К.  да е ангажирал подс. А.,за да  „притиска“ Д.. Тоест съда  намира  версията на подс.К. изложена на досъдебното производство за  „първоначалния ангажимент“ на  подс. А. към М. да „притиска“ Д.,наред с  „изненадата“на подс.К., когато научил за убийството като недостоверна,явяваща се единствено като защитна позиция и правилно е изключена от обвинителната теза. Свидетел с тайна самоличност един.  №- 001 е разпитван на досъдебното производство и през 2014 година:  на 16.05. на 01.07. и 09.12., където отново  потвърждава  обстоятелствата свързани с  подсъдимите К. и А. относно убийството на Д.. В този период от време свидетелят разпознава подсъдимите К. и А.. На това основание заявеното  твърдение на защитата,че показанията на свидетелите с тайна самоличност са компрометирани категорично от  обясненията на подс. К. дадени  в хода на съдебното следствие не се възприемат за обективни. Показанията на другия свидетел с тайна самоличност  иден. №- 011 дадени на досъдебното производство кореспондират  с представянето на факти свързващи  подс. К. и  подс. А. с убийството на митничаря  Д.. Свидетелят твърди,че бегло познава подс. К.,но знае за неговите доверени взаимоотношения с  подс. А.,както и с бизнесмен от гр. Съединение. Последният бил в конфликт с митничаря, който не бил изпълнил свое задължение към бизнесмена и  за което било поръчано неговото убийство. Твърди факта за заявеното му от  подс. А.,че той  е убил  митничаря, наред с  други факти  за поведението на подс. А. преди и след убийството. Това  маркиране на част от показанията на двамата свидетели с тайна самоличност  обосновава единствено възможното заключение,че тези показания на свидетелите  дадени на досъдебното  производство,включително пред съдия не се намират в противоречие с обясненията дадени от подс. К. на досъдебното производство,включително дадени пред съдия. Последните,за да бъдат кредитирани от съда  са обсъдени и с оглед останалите гласни доказателства по делото,на които съдът също е дал своя кредит на доверие. Показанията на  св. Ш. по хода на  съдебното следствие  се намират в  обща  фактическа и логическа връзка с показанията на  двамата свидетели с тайна самоличност  относно периода от време,през който  бил ангажиран  от подс. А. да  установява местонахождението на  пострадалия в кратък период преди убийството.  И двамата свидетели с тайна самоличност твърдят за  добрите  взаимоотношения между  св. Ш. и подс. А., познанството на Ш. с подс. К. и  между  А. и К.. Представените от св. Ш. факти за  тези твърдени от  двамата свидетели с тайна самоличност обстоятелства не влизат в противоречие с тях,а се  потвърждават. Наред с това  показанията на св. Ш.   относно действията на подс.А. вечерта непосредствено преди, по време и  след  убийството се явяват според съда доразвиване на фактите представени от двамата свидетели с тайна самоличност  относно двамата подсъдими и тяхната роля по осъществяване на престъплението.

В тази връзка  показанията на свидетелите с тайна самоличност дадени по хода на съдебното следствие по същество  потвърдиха всички съществени факти,които  установяват  съпричастността  на  подсъдимите  към  повдигнатите им обвинения и които  бяха взети от  съда, за да възприеме изложената в мотивите фактическа обстановка и за да постанови осъдителната си присъда.

Пълната оценка  и анализ на съдържанието на показанията на свидетелите с тайна самоличност и тези на св. Ш.   съдът намира,че следва да  представи при обсъждането на  мотивите и съображенията на защитата на подс.А.,където в подробности бяха детайлизирани съображенията  за тяхната вътрешна  и взаимна противоречивост,недостоверност,наред с липсата на правно основание да бъдат използвани като годни доказателства.

Заявеното от защитата на подс. К. обстоятелство,че показанията на св. Ш. дадени по хода на съдебното следствие не следвало да бъдат кредитирани, тъй като касаели представянето на събития отдалечени във времето от около 18 години и не било нормално той да помни  подробностите и детайлите за този период не се възприема за обосновано от съда. Следва в случая да се отчете, че по хода на досъдебното производство разследващите са провели разпити на  Ш. единствено в качеството му на обвиняемо лице,който е съучастник на подс. А. в убийството на Д.. Той е бил посочен и уличен като лице,което е проявило съучастническа  дейност в подпомагането на подс. А. в убийството от свидетелите с тайна самоличност  още през пролетта на 2007 година и пролетта на 2014г, за което е бил  и разпознат по снимки  от тях. За това  през месец май 2014г  му е било  повдигнато обвинение по чл. 115 от НК за убийството на Д.. Изправен пред   уличаващите го факти  за съучастие с подс. А. в извършване на убийството на 27.05.2014г обв. Ш. в разпита си пред съдия по същество пресъздава онази част от  фактическата обстановка по делото, която касае действията му заедно с подс. А. в нощта на убийството и малко след него. Развитата на този разпит  теза от Ш.  се обосновава и върху неговото участие в престъпление по чл. 339 от НК и на какво се основава причината до този момент да е отказвал да дава обяснения. За това  е посочил в какво са  изразявали действията на подс. А., който бил съучастник  по отношение на  инкриминираното оръжие,  открито в дома на родителите на Ш. в Института по овощарство в гр. Пловдив през 2000г и за което му била постановена осъдителна присъда. Тоест поведението на Ш. по делото за оръжието се изявило в поемане отговорността,но без да  уличава А. към  това престъпление  и е напълно логична,предвид  доказаното му съпричастие към това престъпление по чл. 339 от НК. На 27.05.2104г Ш. ясно  е разбрал  опасността  да му бъде вменено обвинение за убийство  и добросъвестно е представил пред съдия липсата на знанието си  поради каква причина е бил ангажиран в нощта на убийството от подс. А. и какво точно е имал предвид последния,когато му е дал някакво  обяснение за случилото се. В това си процесуално качество  Ш. не е имал представата за вече  събраните  доказателства от свидетелите с тайна самоличност и на основата на какви доказателства  обвинението се е насочило спрямо него и подс. А.. Според съда не може да има  съмнение за манипулация в подредеността на  представените от Ш. факти дадени на досъдебното производство и  които по същество бяха потвърдени от него в качеството му на свидетел по хода на настоящото съдебно следствие. Така  пред съдебния състав св. Ш. потвърди фактическите обстоятелства  за времето и мястото където е бил ангажиран през инкриминираната вечер от подс. А., за да тръгнат с автомобила за жк Тракия. За тези обстоятелства свидетелят в с..з. на 15.03.2016г и на 06.04.2016г  логично свързва годината на инкриминираното събитие  в жк Тракия с последвалите  събития през 2000 година,когато  оставените от подс. А. оръжия и боеприпаси  в дома на родителите на св.Ш. са били открити и иззети от полицията и  Ш. бил осъден на 8 годишни лишаване от свобода. Не може според съда да бъде  възприето твърдението на защитата,че  възпроизведените от св. Ш. факти не би могло да бъдат запомнени, тъй като  това са факти,които свидетелят е възпроизвел с една формална фактическа точност през 2014г, за важни събития от неговия живот и ги е потвърдил близо две години след това пред съда,но без  да детайлизира спомените си,така както приема за невероятно защитата.       

Съдът не възприема  доводите на защитата  относно представената от подс.К. версия в хода на съдебното следствие,че по време на пребиваването си в ареста по досъдебното производство на осъществяваните с него беседи  от полицейския служител,  последния бил посъветвал К. да  признае  ролята си в това убийство, с оглед свързването на подс. А. с М.. В това отношение произтичащото поведение на подс.К.,който заяви пред съда,че  по съвет от свой защитник  той   „измислил“  останалата част от  версията,която съобщил на досъдебното производство  за  „участието“ на  Д.  в „организиран наркоканал“ от М. и последващото „влошаване на техните взаимоотношения“,за да се стигне до  извършването на престъплението,за което той бил „носел пари“ на подс. А.,няма как логически да се изключи с оглед показанията на св.Ш.. В подкрепа на  твърдението за посоченото оказано въздействие върху К. пред съда защитата цитира името на  разследващия полицейски служител- св. К.,който потвърди за преведени срещи с подс. К. по време на неговото задържане и след поискано разрешение от наблюдаващия прокурор. В хода на съдебното следствие св.К. отрече да е давал съвети за процесуалното поведение на К.,което обвърза обективно с  това,че К. е ползвал в този период трима  адвокати за свои защитници. Свидетелят отрече и останалите подробности,твърдени от К. и свързани с „оказвания“ му психически натиск - че бил  изваждан от арестното помещение и разкарван на различни  места в гр. Пловдив,с  уговорката,че ако признае  ще му се съдейства да бъде освободен от ареста.Свидетелят заяви пред съда,че  К. на една от срещите му споменал,че знае какъв е бил мотивът, за да се извърши убийството на  Д.. Съдът намира горе посочените обстоятелства изказани от защитата и от подс. К. като единствено защитна позиция целяща да потвърди дефинираното ново процесуално поведение на  К. пред съда. Твърдяното от  защитата на К. състояние на „обърканост“ и „смут“ на техния подзащитен, по време на пребиваването в ареста  излиза,че се е разположило в един  доста дълъг период от време, през който от м. май  до м. декември 2014г при осъществените няколко  разпита-включително на 11.12.2014г.пред съдия К.,в качеството си на  обвиняемо лице развил възприетата от обвинението и съда част от фактическата обстановка основана   частично върху  неговите признания  на досъдебното производство. Според съда липсва обективна логика  в поведението на К. да  излага и защитава тази  своя версия в продължение на повече от три години и  в с.з. едва на 15.06.2017г да представи  показаното пред съда  „съжаление“, че неоснователно  е уличавал подс. А. в извършването на  това престъпление и възможността  в този момент да изкажел същото свое съжаление към близките на М.,че е използвал смъртта на последния,за да вмени неговата вина в случая. Това поведение се оправдава от защитата с провокацията към К. да направи самопризнания,за да бъде изменена мярката за неотклонение. Обективно  изменение на първоначално  взетата мярка за неотклонение  от 30.05.2014г „Задържане под стража“ е било постановено,но далеч във времето след,като многократно Окръжния и Апелативния съд са  оставяли без уважение исканията на защитата и след като дори е представяна тезата на защитата,че той добросъвестно  е изложил своите самопризнания.

Съдът не възприема за обосновани съображенията  на защитата на подс. К.,че тъй като по делото  не е установена приятелската и близка връзка между М.  и техния подзащитен, то изложената в обвинителния акт  тезата за това  почива единствено  на обясненията му дадени на досъдебното производство,явява се едно предположение и в случая съдът следва да възприеме вече казаното от подс. К. по хода на съдебното следствие  за достоверно. Според съда  от съществуващите гласни доказателства по делото, които са кредитирани като безпротиворечиви, последователни и логични,категорично е установена  близката приятелска връзка между М. и подс. К.. Това твърдение не се основава върху  виждането,че след като двамата живеят в малък град като Съединение, те се познават  и да се презюмира твърдението. От показанията на св. С.У. дадени по хода на съдебното следствие  на 11.02.2016г се установи,че същия няма спомен за обстоятелството което е споделил на досъдебното производство, че М. е настоявал пред него и Г.Т., да  се отпусне искания от К. заем за много голяма сума пари и поради което У. осъществил. Тези обстоятелства бяха прочетени на свидетеля от  показанията му дадени на  08.07.2014г – Том 4 л. 143-144 пред следователя, но въпреки това свидетелят заяви,че няма спомен за този факт. Според съда обаче близките вазимоотношения между подс. К. и М. намират опора в показанията на св. Кр. Зайков,който  на досъдебното производство – Том 4 л. 112 потвърждава с  достатъчна конкретика този факт,като  тези негови показания са приобщени  по реда на  одобреното съгласие на страните по чл. 371 т.1 от НПК. В тази връзка се явяват логични и показанията на св. Р. К., прочетени и приети по същия ред,който като лице живущо в гр. Съединение  представя добрите взаимоотношения между подс. К., и Г. Т., Г. Д. и изключва да са били налице влошени взаимоотношения между тях и М..  Показанията на допуснатия до разпит по искане на защитата на подс. К. свидетел по хода на съдебното следствие  К.С. не  установиха твърдението,че  между подс. К. и М. да са били налице лоши отношения. Съдът приема този факт,предвид заявеното от св. С., че през 1999 и 2000г двамата вече били в развалени отношения. Не можал да разбере защо,след като преди това отношенията  им били добри,но свидетелят имал наблюдението,че били скарани, защото спрели да се движат заедно.Свидетелят твърди,че познава по-добре подс. К.- от около 30 години и не толкова М.,но не  сочи да е бил известен от подс. К. за влошените му отношения с М.. Твърдението на свидетеля за  отношенията между   К.-М. не съответства на пряко съществуващото по делото писмено доказателство,че св. С.У. е дал паричен заем за  над 100 хиляди лева на подс. К., за  отпочване на  бизнес, което макар и косвено   обвързва взаимоотношенията  между М. и подс. К.  като добри, при съществуващите данни по делото за изказаната от свидетеля препоръка от М. св. У. да  отпусне заем на К..  Освен това никой от  разпитаните по делото на досъдебното производство  или на съдебното следствие свидетели, които живеят в гр.Съединение и са били в близки-приятелски или  отношения на добри познати около пострадалия Д., М.,  подс. К.,С.У. и Г. Т., освен св. С. не твърдят за знанието си да има влошени отношения между подс.К. с  М.,  с Д.,  със  Ст. У.,  или с Г. Т.. Обратно представени са  показания за наведени оплаквания от Д. срещу Т., наред с изказаните предположения и догадки,че Д. и Т. са осъществявали незаконна дейност относно преминаване на  олио в значими количества през Митница-Пловдив и което било основания за  влошените отношения между двамата. От показанията на свидетелите с тайна самоличност с иден.№- 001 и №-011 също се потвърждават тези обстоятелства, въпреки и че двама изключват вероятността  М. да е бил замесен в нещо нередно с Д. и  вместо това се представя мнението за   евентуалното участие на  Г. Т. като  лицето подбудило подс. К. да търси физически извършител за убийството на Д..  

Съдържанието  на  изложената от защитата на подс. А. пледоария представя  подробен анализ върху  фактическата и правна оценка на  част от гласните и писмени доказателства по делото. Основния извод от това излага виждането,че по делото не са налице доказателства,които да уличават подс. А. в извършителството на вмененото му престъпно деяние. На това основание защитата изразява своята оценка на доказателствата по делото,като ги обособява   на  доказателства възприети  и посочени като фактически положения в обвинителния акт,но произтичащи от косвени доказателства,докато преките такива се явяват само производни.  Според защитата съществуващата доказателствена съвкупност по делото не  е обоснована,а с това е и негодна да послужи за осъждане на подс.А.,тъй като  императивните разпоредби в НПК изключват тази възможност ако обвинението лежи възоснова на доказателства,основани от показанията на свидетели с тайна самоличност и уговор. Защитата намира,че по делото не са налице категорични доказателства, които да определят приложението на чл.303 от НПК, защото тези доказателства не изключват съжденията за  други  фактически положения и правни  констатации. Вмененото обвинение на подс. А.  било вероятно,  не е доказано по несъмнен начин  и това изисква  постановяването на оправдателна присъда  поради недоказаност на обвинението.

          За да обоснове  тези си твърдения  защитата раздели пледоарията си в  отделни анализи и оценки на доказателствата възоснова на структурното подреждане на обвинителния акт по  времето и мястото на извършване на престъплението, фактическите положения, които прокурорът е приел и изложил за тях, доказателствата и доказателствените средства,върху които прокурорът обосновава за това своите изводи. Отделно от това  защитата представи  своята  фактическа и правна оценка за процесуалната  годност,надежност и логичност на  някои свидетелски показания и същата оценка  по отношение на обясненията дадени от подс. К. на досъдебното производство. Освен това представи анализ и  правни изводи върху част от посочените от прокурора ВД и доказателствени средства,чрез които той обосновава  свои  фактически и правни изводи. Защитата твърди,че мотивът за извършване на престъплението, като елемент на  субективната страна на престъплението не бил установен с категоричност по делото.  Наред с това    обоснова  изводите си  и за  липсата на категорични доказателства, които да определят  правната възможност да се постанови осъдителна присъда  и за това  посочи в своя анализ процесуалните слабости,необосновани фактически и неправомерни изводи по отношение на  оръжието,с което е извършено престъплението,  наред  обстоятелствата, с които прокурорът е посочил в обвинителния акт средствата,  с които то е осъществено и  процесуалните способите за установяване на тези обстоятелства.

          Съдът възприема за обосновани  тази част от изложените изводи на защитата относно визираните слабости в обвинителния акт,където са представени   предположения за факти, без необходимата доказателствена обезпеченост за случващото се,чрез  тази  факти. Правилно и обосновано  защитата акцентира върху липсата на правно основание да се даде  необходимия кредит на доверие в част от показанията на св. Ш., където той твърди,че  в нощта на  инкриминираното събитие,при   повторното напускането на негови автомобил от подс. А.,забелязал на неговия кръст пистолет,за който сочи определени индивидуализиращи белези и обстоятелства. За този пистолет заявява,че приличал на  пистолета,който  подс. А.  оставил с другите оръжия и боеприпаси  в дома на неговите родители. Според него този пистолет не бил  модел „Макаров“,а    модел „ТТ“ и го е разпознал при проведеното  с него  действие по разследването на досъдебно производство-разпознаване по снимков материал на веществено доказателство.Според съда показанията на свидетеля в тази им част се явяват предположение,което не е обосновано или подкрепено с необходимите   доказателства. Според съда св.Ш. добронамерено твърди,че разпознава пистолета по чирените на неговата дръжка,които били по-светли и не оригинални. Обосновано защитата пледира,че  тези показания не може да служат като основа обвинението да излага в обстоятелствената част на обвинителния акт  тези факти да бъдат обвързани с извода,че това е било оръжието, с което  е било извършено убийството на Д.. Според съда всички факти  изложени от прокурора в обвинителния акт, с които  се пояснява точно какъв модел оръжие е носил- освен  установения калибър  и какво е  извършил с него подс. А. в нощта на убийството се явяват необосновани и неподкрепени с необходимите доказателства. Посоченото от прокурора обстоятелство,че в показанията от досъдебното производство на свидетелите с тайна самоличност са представили знанието си подс. А. да е  носел такъв модел оръжие и че това  е било свързано с  оръжието послужило за убийството се явява формално твърдение.Свидетелят с тайна самоличност  с иден. №- 001 твърди на разпита си от 16.05.2014г, че  е чувал подс. А. да разполага с различни оръжия-пистолети и автомати и че носи  пистолети „ТТ“ и „Макаров“. Вече на разпита на свидетеля пред съдия на същия ден твърди,че  е виждал подсъдимия да носи в себе си пистолети „Макаров“ и „ТТ“. Свидетел с тайна самоличност  иден. №-011 на досъдебното производство твърди на разпита си от  08.05.201г,че му било известно как подс. А., след като  ползвал оръжие при извършването на някакво престъпление, го носил  при негов познат Н.Н., с прякор „***“-любител оръжейник, който  заличавал следите по оръжието.Свидетелят твърди на разпита си от 28.05.2014г за своето знание как подс. А. бил оставил оръжие в дома на подс. К. *** и което в последствие преместил в дома на  родителите на св. Ш.. Тези  показания,наред с показанията на св. К. дадени на досъдебното производство,където той твърди,че подс. А. има познания  за огнестрелни оръжия, виждал го е  да носи много различни марки и модели,както и  да търси за покупка мощни оръжия, ведно със заключението по  назначената С.Бал.Е. №-344/1999г са дали основание прокурорът да приеме в обвинителния акт,че убийството е извършено от подс. А. с пистолет марка „ТТ“, който „непосредствено след извършване на убийството и с помощта на оръжейни майстори,преправил оръжието с цел изменение на балистичните му характеристики и прикриване следите от престъплението“. Освен това  прокурорът твърди,че това е пистолета,който е бил иззет от дома на  родителите на св. Ш.. Цитираното от прокурора заключение на вещото лице по назначената по  това ДП СБЕ съдържа степента на доказаност „най-вероятно“, което представлява предположение,че изследваните части от куршум  най-вероятно са били  от куршум изстрелян от пистолет „ТТ“. Експерта сочи, че  изследваната гилза най-вероятно е  била изстреляна от пистолет „ ТТ“,  и с категоричност твърди,че   гилзата е част от патрон,който е калибър 7.62мм обр. 1930-33г и е предназначен освен за  пистолет „ТТ“, но и за  различни модификации картечни пистолети и  други пистолети-щателно посочени от вещото лице. Според съда  внимателния анализ на  тази доказателства и доказателствени средства не може да  обоснове  с категоричност цитираното твърдение в обвинителния акт, относно  вида на пистолета - марка „ ТТ“, с което е бил застрелян Д. и че  непосредствено  след убийството подс. А. да е използвал свои познати оръжейници, за да се сменят балистичните характеристики на  пистолета „ТТ“, който пък св. Ш. разпознава по описания по-горе начин  и обстоятелства. в.ж.- Том 2 л. 26,Том 3 л. 51, л. 53,л. 60,л. 65,66, л. 171,л. 181, л. 183,л. 190, л. 191, л. 194,л. 208. Том 4 л. 205 и  л. 207 от досъдебното производство.

           В това отношение  в хода на съдебното следствие при проведения му разпит св. Ш. потвърждава на какво основание е разпознал пистолета,който е носел на кръста си подс. А. в нощта на убийството -  по голям от „Макаров“, с по-дълга цев и с по-светли дръжки. За този пистолет свидетелят твърди,че го е виждал сред  багажа с оръжие оставен му от подс. А. в дома на неговите родители, пояснява че подсъдимият го е взимал от този багаж и после отново го е оставял на няколко пъти. Разбрал от  разследващите органи,че това е  пистолет модел „ТТ“ когато му били предявени  снимки на проведеното разпознаване- Том 2 л. 328 от съдебното следствие. В следващото съдебно заседание  при продължението на неговия разпит  отново потвърждава защо  разпознал този пистолет,който видял на няколко пъти  преди  нощта на убийството. Свидетелят пояснява, че доколкото знае този пистолет е бил иззет при обиска от дома на неговите родители и отново твърди,че го разпознава поради по светлите чирени на дръжката,тъй като знанието му за оригиналните чирени на пистолета е те да са черни. Относно обстоятелствата за естеството на взаимоотношенията на подс. А. с оръжейния майстор,за когото  сочи св. Ш.,  той категорично и коректно сочи за единственото си посещение при майстора в  поделението на  „***“ с  подс. А.,последният  говорил с майстора,но без свидетелят да вниква в разговора им и  предполага,че този майстор е извършвал някакви доработки или корекции на оръжие на подс. А.. За тази среща св. К. в съдебното следствие допусна да се е срещал с лице с фамилията Ш..- Том 2 л. 368-370,л.372 от съдебното следствие. Според съда  както обясненията на  Ш. на досъдебното производство,така и  неговите показания в качеството си на свидетел по хода на съдебното следствие  представляват предположението му какво  оръжие е носел в нощта на убийството подс. А.,дали  това е пистолета,който той  е разпознал по-късно по представения му снимков материал,както и че майстора от поделението на ***“ е вършел доработки или корекции на оръжие носено от   подс.А.. На това основание съдът изключи тази част от показанията на св.Ш. от доказателствената съвкупност и не възприе  посочените факти от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт.

           Част от показанията на свидетелите с тайна самоличност по хода на съдебното следствие съдържат оценката на човек,който няма необходимите технически познания,когато твърди определени факти относно огнестрелно оръжие и възможността за неговата преработка. Същите, макар и  да представляват показания на свидетели очевидци са кредитирани  от съда по отношение на това,че са виждали подс. А. да носи в себе си пистолети  модели – „ТТ“, „ Макаров“ и „спортен пистолет“-5.5мм, с един патрон,от което по делото според съда е наведен обоснования извод  на прокурора за  проявяван интерес към оръжията от подсъдимия. Но в частта  от показанията на свидетел с тайна самоличност с иден. №- 01,в която твърди,че подс. А. ходил при  майстора любител Н.Н. -  ***, за което подс. А. му казвал,че този майстор прави преработки и сменя балистичните данни на оръжията се явяват необосновани и недоказани. Свидетелят заявява,че е виждал конкретни действия извършвани от този майстор върху пистолет и твърди за знанието, което научил от  майстора, че по този начин се били променяли каналите при изстрелване на куршума,а с това и  балистичните данни- Том 2, л. 376, л.382 от съдебното следствие. С оглед това   съдът намира,че тези показания не внасят нужната  доза доказателствена тежест,за да възприеме твърдението  в обвинителния акт,че разпознатия от св. Ш. пистолет – модел „ ТТ“ е оръжието,с което е осъществено убийството на Д. и това оръжие след убийството е било преправено с цел изменение на балистичните му характеристики. Крайна техническа оценка за тези  обстоятелства  се съдържа в заключението на вещите лица по назначената тройна СБЕ-за  в  хода на съдебното следствие. В своето заключение експертите твърдят,че  от балистична гледна точка  понятието „преработването на огнестрелно оръжие“ означава,че това е извършено в незаводски условия,с цел промяната на конструктивните характеристики и води до  ненадежност и липса на безопасност. В съдебно заседание  експертите поясниха възможностите за промяна на следообразуващите детайли на пистолет- по механичен или химичен път или чрез подмяната на тези детайли. Според вещите лица подмяната на следообразуващите детайли с годни и заводско  изготвени  такива може да се установи трудно, само по  индикацията на  маркирания номер на детайла. Обратно при  интервенция по механичен или химичен път тази  обработка на  следообразуващите детайли категорично може да се установи при оглед на оръжието от експертите. От техническа гледна точка твърдят,че е възможно да се извърши подмяна на цевта на пистолет модел „ТТ“ с цев от  автомат  „Калашников“, както твърди един от свидетелите с тайна самоличност,но с  необходимата обработваема техника,  и без вещите лица да се ангажират с вида  на  техниката в това си заключение.Вещите лица твърдят,че  единствено  разширяването на цевта на пистолет конструкция „Токарев“ кал. 7.62мм не би могло да доведе възможността с него да се изстреля патрон кал. 7.65мм, в отговор на представената в обвинителния акт индиция относно  обстоятелството,че  намерените в дома на родителите на св. Ш. патрони кал. 7.65мм и пистолет „ТТ“ М-57 с №-****** са били  „предназначени“  подс. А. да ги  използва-Том.3,л.580-585,л.759-761 от съдебното следствие.  

Наведените от защитата на подс.А. съображения  кореспондират с изводите,че  е налице липсата на законоустановеност и категоричност относно прекия извършител на инкриминираното убийство,тъй като обвинителният акт представлява версия,която в процеса на  събиране и проверка на доказателствата пред съда   е  останала изолирана от тях, защото доказателствата не  установяват твърдението на държавното обвинение кой е физическия извършител и какво точно е извършил през инкриминираната нощ. Според защитата  главния факт на доказване в процеса за участието на подс.А. в извършеното деяние,се основава  на оскъдни  доказателства, част от  множеството доказателствени  източници посочени от прокурора. В уверение на това защитата посочи,че повечето доказателства се явяват  косвени, докато преките доказателства били производни. Според съда в случая разглеждането на  тези правни съждения на защитата следва да  отчете,че наказателна доктрина не забраняват подобен начин на доказване в наказателния процес. В това отношение  съдът не е съгласен  представения извод,че косвените и производни  доказателства  не издържат на процесуалната и  фактическа  проверка върху тяхното съдържание,а за някои от тях  и процесуална годност. За това защитата представи в пледоарията си аналитичен разбор на всички   доказателствени източници по делото,които  са относими към времето и мястото на убийството на Д., в контекста  на посочената от обвинението  дейност на подс. А. в този период. Съдът приема като обосновани и правилни  теоретичните изводи на защитата, с оглед оценката за видовете доказателства и доказателствени средства в наказателния процес, разделянето на  доказателствата като преки, косвени  и производни  и необходимостта да са преценят, с оглед съдържаната  в тях информация от гледна точка за тяхната надеждност, достоверност и достатъчност.

Съдът приема,че  посочените от защитата въпроси и отговори на тях представят анализ на   доказателствата  съдържащи  факти за  това  подс. А.   дали е  бил по време на убийството на мястото на проишествието  и  дали той  е негов  физически извършител. Според защитата  е налице липсата  на доказателствена достатъчност и достоверност,от което  прокурора бил направил това необосновано твърдение.  Детайлното обсъждане от защитата на претендираното в обвинителния акт и повдигнато обвинение на подс. А., за авторствотото на това деяние се основава на гласните  доказателства, които  условно са обособени  в защитната пледоария в няколко групи.

          Така защитата твърди,че показанията на свидетеля Ш. се отличават  с  липса на житейска логика предвид  обстоятелствата,които той твърди относно  времето и мястото, на което  се е срещнал вечерта преди убийството с подс. А.. Обективно за това се цитират фактите изложени от св. Ш., че той случайно се е срещнал с подс. А. в барчето,тъй като в този период от време започнал да го посещава по-рядко. Това негово твърдение защитата приема за нелогично, съответно  и недостоверно. След като подс. А. не знаел дали ще срещне Ш. в барчето, дали последния ще бъде с личния си автомобил, за да го използва, то явно  според защитата,  тези изказани от Ш.  обстоятелства показват липсата на житейска и ситуативна логика в действия на подсъдимия да разчита на  установената случайност за посочената от свидетеля среща. Това твърдение на защитата се възприема от съда като необосновано. Постоянното наличие на  житейска или  ситуативна логика в действията на подс. А. не е предмет за обсъждане и доказване по делото извън неговия конкретния предмет. . Следва  да се отбележи,че  за подс. А. е било достатъчно знанието,че св. Ш. посещава въпросното барче,в един момент до средата на 1999г много често сутрин и обед, а по-рядко вечер, както твърди свидетелят към инкриминираното време. Обвинението не претендира  пред подсъдимият да е стояло задължението  да осъществи престъплението на инкриминираната дата. След като  св. Ш. твърди,че подсъдимия го е ползвал многократно да  го  превозва с колата  си по различни маршрути и различни поводи,  част от които превози също ставали без предварителна уговорка,според съда този  съобщен факт от свидетеля  има отношение  към обективната и субективна страна на престъплението. Напълно  логично е подс. А. да е разчитал със степен на вероятност за  възможността  през инкриминираната вечер да се види със св. Ш. и евентуално да предприеме набелязаните си действия спрямо Д.. Няма  сериозно  и обективно основание да се приема тезата на защитата, че на  подс. А. му е било по-лесно да си хване такси, отколкото да се надява на евентуалната среща със св. Ш.. Според съда частта  от кредитираните показания на св. Ш. сочат,че подс. А. е  изградил в определена степен  доверителни  взаимоотношения с този свидетел и това  представя твърдението  на св. Ш. за срещата си с подсъдимия вечерта преди  убийството като логична. Продължението на защитната пледоария относно  тези обстоятелства касаят  твърдението, че при  безспорно установеното хаотично движение на  пострадалия Д. през инкриминираната нощ,посочените в обвинителния акт действия на подс. А. от срещата му с Ш.,*** с автомобила на свидетеля и вменените  от обвинението последвали действия на подсъдимия относно осъщественото  от него убийство, отново  сочели  нелогичността на свидетелските показанията и посочената  в обвинителния акт  конструкция на прокурора. Последната  отразявала, че  подс. А. по този начин е извършил убийството, но при все така установените по-горе   случайно  настъпили факти за срещата между  Ш. и А. и  случайното прибиране на Д. в дома си в този период от време, не следвало да се възприема конструкцията на обвинението. Според съда  установената  поредност на тези  случайности не може да изключват априори намерението за осъществяване на престъплението. По делото категорично е  установено,че преди организираната засада от подс. А. в нощта на престъплението, той е имал достатъчната  подготовка и представата за  възможно най-честото  местопребиваване в обществени  заведения  в рамките на града от пострадалия,местоработата му, адреса и жилището където живее и автомобила, с който се придвижва. Евентуалната възможност от среща с пострадалия не може според съда  да обоснове,че подс. А. е разчитал  изцяло на случайността. Организирал е  предварителна подготовка,за да  опознае някои навици на  Д., носел е оръжие,придвижил се е с автомобил, разчитайки на бързото си напускане от произшествието и евентуално е предполагал през инкриминираната нощ да осъществи намерението си,след като за един немалък период от време е изчаквал жертвата си в близост до жилищния вход. За да подкрепи  тезата си защитата  използва едно свое определение,с което  обвързва нелогичността на показанията на св.Ш. за това, че непосредствено и „много кратко време“, след като подс.А. бил слязъл втория път от автомобила, заминал в  някаква посока неустановена за свидетеля и се върнал запъхтян и наредил на свидетеля  да тръгва. Съдът намира,че  никъде по делото не е налице  твърдение на св.Ш. или в обстоятелствената част на обвинителния акт да е посочено,че много кратко време, след като подс.А. слязъл втория път от автомобила, се върнал запъхтян. Свидетелят Ш. в обясненията  си на досъдебното производство  и в показанията си по хода на съдебното следствие заявява,че изчаквайки подс. А., бил  заспал. Той чакал  подсъдимия доста време, заспал и се събудил от силен шум, не знае колко време е изчаквал подсъдимия. За това обстоятелство в обвинителния акт е посочено,че  свидетеля се стреснал и събудил от изстрел на пистолет.-  Том 3 л.53,л. 65 от досъдебното производство и Том  2 л. 327 и л. 368 от съдебното следствие. Тоест  според съда  използвания от защитата израз,че подс. А. се бил върнал в автомобила на св.Ш.  след „много кратко време“  не отговаря на обективната истина  и с това защитата прави опит за  внушение  да се  възприемат показанията на св.Ш. като формални и нелогични.

          Защитната пледоария обоснова тезата освен за липсата на  житейска логика в показанията на св.Ш.,но и  за  липсата на достоверност,правдоподобност и съществуваща противоречивост с други гласни доказателства,наред с това,че  неговите показания представляват „оговор“. В подкрепа на тези изводи за  качеството и оценката на показанията на св. Ш. защитата представи свой  анализ върху част от показанията на свидетеля, в които  и изложил фактически обстоятелства относно  свои наблюдения и оценки за събития по време и след инкриминирания период.

  Според защитата показанията на свидетеля съдържат твърдението,че при повторното слизане на подс. А.  от автомобила,вечерта на убийството в жк Тракия,свидетелят забелязал на колана на подсъдимия втъкнатия отзад пистолет, но при първото слизане от автомобила на подсъдимия и в близост до  РПУ на района не  го забелязал. Този факт  е възприет  и посочен в обвинителния акт  и  според съда неправилно  се вменява от защитата като основание да се оцени тази част от показанията на свидетеля като недостоверна. За това са налични множество обективни причини,които не може да поставят под съмнение достоверността  на това твърдение. По делото не са представени и не се събраха доказателства,които да обвързват задължението на  св. Ш. да насочва вниманието си  към тялото на подс. А. през цялото време на тяхното съвместно пътуване. Липсва основание да се акцентира върху този факт, най-вече в контекста на  момента,в който св. Ш. е забелязал,че на колана на подсъдимия  е втъкнат пистолет.Дали  е забелязал това при първото или при второто слизане на подсъдимия не се  явява от съществено значение, още повече предвид липсата на доказателства,които да установяват обратното. Освен това  липсват други факти по делото, които да се явяват от съществено значение  относно изясняването на периода от време между първото и второ слизане на подсъдимия от автомобила и който обективно е протекъл в рамките на  не повече от десетина минути. Защитата твърди,че  показанията на св.Ш. се явявали недостоверни и лишени от смисъл,тъй като се целяло да го прикрият като свидетел,а не като   подсъдим. За това заявеното обстоятелство относно неговото знание за целта на слизането на подс. А. ***,че е било среща с някаква жена не следвало да се възприема за  истина. Според защитата   налице е  липса на логичност свидетелят да остане да чака,  без да пита подсъдимия кога ще се върне или колко ще се бави. Посоченото твърдение за нелогичност  е съпътстван  с извода за опита на св. Ш. да прикрие своето съучастие  в престъплението,който не се възприемат от съда като обоснован и доказан. Изложените обстоятелства се явяват твърдения  изказани от Ш. още на досъдебното производство при разпита му като обвиняемо лице и в качеството му на свидетел по хода на съдебното следствие. Те се отличават със своята последователност и непротиворечивост,тъй като свидетелят логично изяснява няколкократните  посещения на подс. А. при различни жени,за което е ползвал свидетеля да го превозва с автомобила си  далеч преди  инкриминирания случай.Свидетелят не заявява да е отказвал на  подобни молби от подсъдимия.В тази връзка не са налице  доказателства по делото,които да уличават св. Ш. в престъпно съпричастие към предмета на настоящото обвинение. За това  по делото е представено издаденото  и влязло в сила прокурорско постановление за прекратяване на повдигнатото обвинение спрямо Ш..-  Том 3 л.52-53,л. 59-61л.64-67 от  досъдебното производство, Том 2 л. 327 -329, л. 366-373, л. 364-365 от съдебно следствие. 

Достоверността на показанията на този свидетел бе поставена от защитата  под съмнение  и предвид обстоятелство,за което свидетелят съобщава относно личните си взаимоотношения  с подс. А.. Обосновано защитата сочи, че самият свидетел  е заявил, че взаимоотношенията му  с подс. А. били на „здравей” - „здрасти” и че  имало периоди от време,в който е виждал подсъдимия  веднъж годишно. Според защитата тези факти също определят нелогичността  в твърденията на св. Ш., а с това се проваляла цялостната конструкция както на тези показания,  така и обвинителната теза съдържаща и твърденията, че  подс. А. е автор на убийството на Г.Д.. Показанията дадени от свидетеля по хода на  съдебното следствие обективно  съдържат множество  твърдения,които не се съвместяват с неговото заявление,че не знаел нищо конкретно за личния живот на подс. А.. За това  свидетелят сочи,че  двамата се познавали от квартала,в който живеели и  се виждали на  кучешките боеве,които се организирали. Веднъж  дал долари за залагане на подсъдимия на кучешки бой, няколко пъти подсъдимия го ползвал,за да го  кара с автомобила си,като понякога А. плащал бензина,друг път не. Познанството им според свидетеля било на „здравей-здрасти“,но през лятото на 2000 година подс. А. оставил оръжия и боеприпаси в дома на родителите на св. Ш. с обещанието, което дал на свидетеля,че скоро ще си ги вземе. Относно  тези обстоятелства при  проведените два разпита на свидетеля по хода на съдебното следствие той  поясни,че  няколко пъти е карал до жк Тракия подсъдимия с колата си,като  с подробности пояснява инкриминираното посещение при извършеното убийство. На въпроси на подсъдимия А. и защитата,  св. Ш. заяви,че няма точен спомен  за броя на съвместните посещения на двамата в жк Тракия,заяви,че не помни за случай, който да е касаел някакви акумулатори в  жк Тракия. Според съда тази  твърдения на св. Ш.  задължително следва да бъдат съпоставени с  разясненията за тези обстоятелства дадени от него,с оглед поставените му въпроси от страните. Така свидетелят заяви,че до средата на 1999 година посещавал  почти всеки ден барчето на „Виолета“-сутрин и вечер, като вечер винаги ходил с автомобила си. Всички негови срещи с подсъдимия А.  били в това барче, без предварително да се уговаряли двамата. На няколко пъти подсъдимия го молил да го превозва на различни места,като пояснявал,че става въпрос за срещи с жени. За тези обстоятелства свидетелят  пояснява спомена си за множество  извършени от него превози на подсъдимия:  до жк Тракия, два пъти до митницата в гр. Пловдив, до ресторанта ***  в кв.„ Кършиака,“веднъж до ул. Капитан Райчо,веднъж  до поделението на *** и среща с оръжеен майстор, веднъж за  прострелване на автомат и пистолет в планината  и  срещи  с подсъдимия относно донесено на няколко пъти оръжие и боеприпаси в дома на неговите родители. На досъдебното производство и в качеството си на обвиняем твърди за факта, че веднъж е ходил в жилището на подс. А. в кв. Изгрев Свидетелят твърди,че  е запознат със семейното положение на подс.А., познава неговите родители, знае къде живее и за  взаимоотношения на подсъдимия с познати от квартала на св.Ш.. Твърди,че и неговите родители познават подс. А.. Съдът намира, че представеното мнение на свидетеля,че неговото познанство с подс. А.  е бегло- на „здравей и здрасти“ се явява негова лична оценка,която не следва да бъде приемана буквално. Безспорно, според съда  свидетелят  проявява прикрит стремеж да  дистанцира своите взаимоотношения с подс. А., но това  не е представено  удачно,тъй като  същевременно  говори за  значително многообразие на поводи и причини да  изпълнява услуги свързани с превозването на подсъдимия до различни места. В тази връзка свидетелят представя данни за  множество,макар и случайни срещи  с подс. А.,но конкретизирано с твърдението за  почти ежедневните му посещения в барчето,  когато е вечер задължително с личния си автомобил. Всичко това според съда не може да  обоснове извода направен от защитата за липсата на  логичност и правдивост в тази част от показанията на св. Ш.. В показанията на св. К. съществува спомен за  фамилията на  този свидетел,наред с показанията на св. Л.С. относно нейната месторабота на ул. ***, които според съда намират косвеното си съответствие с изложените твърдения на  св. Ш. за съвместното му  посещение с подс А. в поделението на *** и ул.Капитан Райчо, а с това и необходимостта  да се отхвърлят тези  твърдения на защитата.Том 2 л. 366- 372 от съдебното следствие, Том 3 л. 66-гръб от досъдебното производство и Том 4 л. 214 от досъдебното производство.

Пледоарията на защитата  представи  подробен анализ върху процесуалното поведение и показания на този свидетел предвид обективната връзка,че той пряко  пресъздава част от  фактите обвързващи убийството и участието на подс. А. в него с възможността да се оборят тези показания и изключат от доказателствената съвкупност по делото. Това според съда бе изявен приоритет за защитата и  преследваната  цел  да се затвърди  юридическата максима, че  „Testis unus, testis nullus“ - един свидетел,не е свидетел. В това отношение  се представи твърдението,че  показанията на св. Ш. се явяват ненадежни, предвид оценката за тяхната достоверност и с оглед установената от защитата метаморфоза  в тях. Изложено бе твърдението,че показанията на този свидетел са недостоверни, предвид   неговото  поведение през изминалите близо  15 години от инкриминирания случай, когато научил за убийството на митничаря от медиите, разбирайки, че неволно  е въвлечен в това убийство от подс. А., до момента когато е дал своите обяснения по делото през 2014г. За това бе  посочено,че в смисъл „амнезията“,която била обхванала  свидетеля се преустановила  от  момента,в който му било повдигнато  обвинение по настоящото дело  и спомените му ненадейно се възвърнали при странното според защитата   съвпадение с изменената му мярката му за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека. На това основание също се пледира да се оцени тяхната недостоверност и ненадежност. Съдът не възприема този извод на защитата. Правилната и обективна оценка налага да  се  посочи,че  по хода на  досъдебното производство поведението на  Ш.,в качеството му на  обвиняем се е проявило в периода от м. май  до средата на м. декември 2014г,където първоначално е отричал ролята си на  съучастник в убийството, заявил е познанството си с двамата обвиняеми К. и А.,но  в края на м.май  същата година  е обосновал,че не желае да бъде замесван в това убийство, заради подс. А. и последователно с участието на  защитник,  пред органите на досъдебното производство и пред съдия е  посочил част от фактите, които уличават А. като физическия извършител на убийството. Съдържанието на  това негово процесуално поведение  разкрива  според съда единствения  логичен стремеж да изложи фактите за случая  и  желанието да не носи  наказателна отговорност. Обяснението  дадено от него в това отношение намира обективното  отражение в представените факти за  доставеното от подс. А. през  2000 година оръжие и боеприпаси в дома на  родителите му в Овощарския институт, тяхното преседяване там за един   дълъг срок от няколко месеца и  последвалото разкритие на този склад от полицията. Твърденията на  Ш.  за тези обстоятелства и  това,че не е посочил подс. А. като  основен извършител по образуваното тогава наказателно производство по чл.339 от НК  са обяснени, с оглед прякото съучастие на Ш.  в това престъпление, както твърди той  за редно да  изтърпи наказанието лишаване от свобода, но счита че  не било правилно да бъде  „предател“  по отношение на подс. А. за това оръжие. Това не се опровергава от доказателствата по делото,предвид косвената подкрепа за това  от показанията на свидетелите М.,К. и М.,обратно на твърдението на защитата,че  показанията на св.К. опровергавали тези на св. Ш.,тъй като  съдържали твърдението,че свидетелят не знаел св. Ш. и подс. А. да се познават. В съдебно заседание  от 24.02.2016г и на основанията на чл. 281 ал.4,вр. ал.1 т.2 НПК показанията на този свидетел бяха прочетени и същия  при  така констатираното противоречие потвърди за  това,че  Ш., подс. А. и  подс. К. ги е виждал в една компания,както е твърдял на досъдебното производство – Том 4 л. 218. Освен това и тримата свидетели заявиха пред съда,че  на никого от тях св. Ш. не е разяснявал  кой и за какво е оставил  оръжието и боеприпасите на съхранение в дома на неговите родители,което станало  основната причина да бъдат задържани. Това обстоятелство се явява косвена подкрепа на твърдението на св. Ш., че не желаел да  бъде „предател“,тъй като дори след като замесил в делото за оръжието  св. К., който  е негов зет и роднина по сватовство, не му споделил кои други лица  са замесени с оръжието. Приложеното по делото писмено доказателство по проведения с Ш. следствен експеримент се явява доказателствено средство съдържащо фактически обстоятелства,които потвърждават съществена част от неговите показания дадени пред съда. –Т.5 л. 1-5 от досъдебното производство.

Предмет на  оценка за същностната характеристика на свидетелските показания на св. Ш. защитата на подс. А. направи  и с оглед твърдението,че тези негови показания представляват  „оговор“. В подкрепа на това бе посочена    константната практика на ВКС,  че доказателствата, които представляват „оговор”, не се оценят и определят съобразно процесуалното качество на лицето, което ги излага, а с оглед тяхното съдържание. В заключение бе посочено, че съдържанието  на свидетелските показания, след като представлявали „оговор“, то с това се разкривала тяхната недостоверност и липсата на категоричност на доказването. Тази правна  и фактическа аргументация не се възприема  изцяло от съда. Наистина „оговора“ като понятие е възприет в практиката като устно доказателствено средство под формата най-често на обяснение и съдържа твърдението,че не   заявителя, а друго  лице  е извършило престъплението. Но според съдебната практика „оговора“ може да бъде  поставен в основата на осъдителна присъда,при условие, че  не е изолиран и  напълно кореспондира с всички други доказателства и материали,които са  събрани и проверени по отделно и  в тяхната съвкупност.- Р-273/77г ІІ н.о,  Р. 287/10г ІІ н.о.,Р.108/2017г І н.о., Р. 151/2016гг ІІІ н.о. Правната констатация на защитата,че в основата на „оговора“ следвало да се разглежда не процесуалното качество на лицето  а тяхното съдържание не е заобиколена  или нарушена по делото. В случая  показанията на св. Ш. са относими към  факти и обстоятелства,които се явяват доказателства  уличаващи подс. А., за което  свидетелят знае, че  ще носи наказателна отговорност за набедяване ако се установи,че е знаел за невинността на А.. Според съда обстоятелството,че органите на досъдебното производство са повдигнали обвинение спрямо Ш.  и той е започнал да дава обяснения се основава  на развиващото се разследване по делото. По делото още през 2007г са били снети показанията на свидетел с тайна самоличност с  иден.  №-01, където Ш. е бил посочен с малкото му име и са били посочени някои идивидуализиращи белези и данни  за него,като предполагаем съучастник на подс. А. в убийството на митничар в гр. Пловдив.В последствие Ш. е бил разпознат при проведеното действие по разследването и използвания способ за доказване. Както обясненията на  Ш. в качеството му на обвиняем,така и  показанията му като свидетел по хода на съдебното следствие не се явяват изолирани, некореспондиращи си или  в противоречие с останалите доказателства и доказателствени средства по делото,които уличават подс. А. в извършване  на това престъпление и за които съдът е дал своята оценка и кредитация. Съдът намира,че кредитираните показания на този свидетел издържат на  цялостната проверка за тяхната оценка и съпоставяне с останалата доказателствена съвкупност по делото  и затова са възприети в кредитираната им част от съда като годни  гласни доказателства.         

Представеният от защитата на подс. А. анализ и оценка на показанията на  групата свидетели живущи в блока на убития Д., които не   допринасяли с нищо за разкриване предмета на  обвинението и  авторството на  това престъпление е неточен. За това защитата посочи представените от прокурора фактически обстоятелства в обвинителния акт за тези свидетели,че  се явявал стремеж да бъдат подкрепени показанията на св.Ш., чрез тези  показания и че  този стремеж се явявал необоснован.

Съдът  намира,че акцентът представен от прокурора в обвинителния акт  по отношение на тези свидетели обвързва  логическата страна на изложената от него фактическа обстановка.В това отношение  прокурора е акцентирал върху фактите пресъздадени  в показанията на свидетелите К. и М.. За тях на л. 6 от обвинителния акт са  посочени какво са възприели и са представили тези свидетели на досъдебното производство. Съдържанието  на показанията на  св. К. в хода на съдебното следствие,според съда по същество не се  отграничи съществено от  показанията дадени от него на досъдебното производство. Последните са  изложени още през 1999 година  и пред съда  логично бе заявена липсата на спомен за някои обстоятелства,които са посочени тогава пред следователя.Съобразно  основанията на чл. 281 от НПК се  потвърди спомена  за някои факти, а други бяха отново възпроизведени, наред с  пък някои факти,за които   изрично бе уточнено,че били възприети от свидетеля по думи казани от негови съседи.Свидетелят К. пред съда  изключи  възможността да има спомен за по-голямата част от фактите,които е изложил на досъдебното производство на 16.06.1999г. Същите  тогава са указвали времето, в което той първоначално  чул стъпки на човек,преминаващ през най-близкия  до неговото жилище подлез на блока,след това дочул шум като от кратковременна борба между хора и последвал  силен  шум от  гърмеж. Това привлякло неговото внимание и той вдигнал пердето на прозореца  и отворил едното му крило. Тогава чул шум от стъпки на бягащ човек в посока паркинга на блока. В съдебно заседание свидетелят потвърди положените от него подписи върху протокола за разпит пред следователя,потвърди своето местонахождение малко преди и след  инкриминираното събитие, спомена си за бягащ човек от местопроизшествието, но без да  възпроизведе по спомен каква била посоката на  бягащия човек. Според съда изложените фактически обстоятелства от прокурора в  обвинителния  акт по отношение този свидетел  не се явяват стремеж да се подкрепят показанията на св.Ш.. Отразените фактически обстоятелства от прокурора са обективни и коректни,което е дало основание на съда да възприеме онази част от  фактическата обстановка на проишествието, която е издържала непосредствената проверка на тези доказателства,като съдът не  възприел другата част, за което  свидетелят предположи на съдебното следствие,че някои негови възприятия се явяват интерпретация на  чути коментари от негови съседи.

 Анализираните от защитата показания на другия свидетел живущ в блока на убития Д.  са тези на св.А.  М.. Прокурорът коректно ги е възпроизвел в обвинителния акт на основата на  показанията на свидетеля дадени пред следователя на 15.06.1999г. Там свидетеля е заявил за личните си възприятия в нощта непосредствено преди убийството за  появата на непознат автомобил,според него вероятно ВАЗ,тъмна на цвят,като уточнил,че  цвета като червен. Малко след това видял три непознати лица, които с оглед разстоянието не можел да идентифицира и да потвърди дали са слезли от този автомобил.След окото 10 минути чул  силен единичен гръм. По хода на разследването  свидетелят отново е бил разпитван на 16.12.2013г където отново е повторил тези обстоятелства с  уточненията,че споменът му е за  тъмен на цвят автомобил – Лада или Жигули,че този автомобил му бил непознат, тъй като не бил на  никого от съседите. Проверката на  тези показания бе преодоляна и те бяха приети в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281 ал.1 т.3 от НПК,  след  като  бе  назначена комплексна СМПЕ  и установено,че свидетелят М.   като физическо и психическо състояние е  в  невъзможност да дава показания.Според съда акцентираното от защитата обстоятелство за налично съмнение върху възприетото от  прокурора,че цвета на  автомобила  забелязан от свидетеля е бил не тъмен, както се сочи в обвинителния акт, а червен,не може да  опровергае показанията на св. Ш.,че е  пристигнал в близост до  местопроизшествието с личния си автомобил ВАЗ тъмно-зелен на цвят заедно с подс. А.,още повече и това да е основание да се  възприеме извода на защитата,че  с това е налице  установен стремеж да се подкрепят показанията на св.Ш.. Съждението на съда относно това е формираното вътрешно  убеждение за добросъвестно изложените факти от страна на този свидетел,които подкрепят  косвено възприетата от обвинението  фактическа обстановка относно кога се е случило  инкриминираното събитие и какъв резултата е възприел свидетеля,тъй като не се явяват изолирани от останалите доказателства по делото. По отношение показанията на свидетелите Д. и П.,които са били живущи на този адрес съдът също ги намира за обективно свързани  със случая,макар и да не притежават качеството  на съществени  доказателства,  с оглед изявеното твърдение  на свидетелите за отдалечеността на времето,през което са били дадени пред следователя и  провеждащото се съдебно следствие. На следващо место същественото съдържание в  показанията на  тези двама свидетели касае времето и мястото на  инкриминираното събитие  и не е обвързано с  извършителите на деянието и останала част от предмет на обвинението.

Предвид вече дадената от съда  оценка за  частичното кредитиране на показанията на  групата свидетели-оперативни работници от МВР,  изложената част от  пледоария на защитата на подс. А.  относно  тези  показания, дадени по хода на съдебното  следствие, че  те не следва да бъдат възприемани от съда се възприема като частично основателна.Съображението на защитата  включва  показанията на свидетелите Н.,К.,П.-Л.,към които според съда следва да бъдат приобщени и показанията на св. Б.. Правната оценка на защитата за тези  показания произтича от установената съдебна практика на ВКС даваща оценка за тези показания на  свидетелите-оперативни работници  и съображенията на защитата се явяват според съда законосъобразни. За това  следва да се  изложи съгласието на съда с извода,че част от фактическата обстановка изложена от прокурора в обвинителния акт съдържа твърдението,че  доказателствата подкрепящи обвинителната теза и фактическа обстановка се намирали в съответствие и с оглед  показанията на св.Н.. Обективно съдържанието на обвинителния акт  излага  твърдение на прокурора,че св.Н. представил знанието си за  мотива на престъплението. Потвърждението за този факт прокурорът намира в казаното от свидетеля, който е бил началник сектор  „Престъпления против личността“ и през м. септември 2013г в  работната група разследваща убийството на Д. били постъпили данни за мотива за извършване на това престъпление. - Том 1 л. 8 На следващо место в обвинителния акт прокурорът твърди,че  информацията за  физическия извършител  на  убийството,който е  подс. А. и връзката между него и св. Ш.,който  с лекия си автомобил превозил А. до местопроизшествието била съобщена и от св. Б.. Той  в периода  1999-2002г бил оперативен работник в РДВР гр.Пловдив в групата за тежки престъпления и  посочената по-горе информация получил от доброволен заявител. Този информатор посочил данните,че А. и Ш.  съхраняват голямо количество оръжие на два адреса в гр. Пловдив и че  там се намирало оръжието използвано за убийството на Д.. Свидетелят изяснява и в какво са се изразили действията на  полицейските служители предвид тази информация за оръжието и обективно извършените претърсвания и изземвания  на оръжия и боеприпаси в дома на родителите на св. Ш. в Овощарския институт.- Том 1 л. 12.  По хода на съдебното следствие  свидетелите оперативни работници П.-Л. и К. представиха пред съда фактите относно  работата на  съответни служби в полицията на местно и централно ниво по  това престъпление и оперативната информация,която  е била добита от тези служби. Според съда за разлика от св.П.–Л.,която изцяло преразказва съдържанието на част от оперативната информация насочила разследването към подс. А. и св. Ш., то св. К. наред с  идентични такива  данни  представи и своите непосредствени впечатления  и придобита  информация от проведен личен разговор с подс. К.. Правилни според съда се явяват изводите на защитата,че в наказателния процес и утвърдена съдебна  практика  оперативната информация на която се позовават служителите на МВР няма доказателствена сила и  е недопустимо да се ползва  съдържанието на  тези показания,защото не възпроизвеждат личните възприятия на свидетеля. В тази връзка е  и представеното от съда по-горе отношение за  частичната кредитация на показанията на тази група свидетели и необходимостта да се  потвърди необосноваността  на посочените от прокурора твърдения в обвинителния акт,че част от фактическата обстановка  се потвърждавала и от показанията на свидетелите  Н. и Б., в смисъла вложен  от  прокурора относно цялостно цитираното съдържание на техните показания в обвинителния акт.Аналогично оценката на съда  относно показанията на св. П.–Л. е обвързана с липсата на правно основание да бъдат възприети в  онази им част, в която  се обсъжда оперативната информация,а не  личните възприятия на свидетеля.В тази връзка показанията на св. К. се кредитират от съда  предвид заявеното от него обстоятелство,че подс. К. му заявил за знанието  си относно  извършителя на престъплението и основанието свидетел да се срещне и проведе беседа с К..  

Защитата  оцени обясненията на  подс. К.,които  бяха дадени по хода на съдебното следствие, като част от  основния си извод за  липсата на доказателства,които да установяват участието на  подс. А. в убийството.Според защитата обективната  необходимост да се възприеме,че обясненията на този подсъдими дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство били с цел да бъде изменена  мярката му за неотклонение в по лека бе и част от защитната пледоария на защитници на подс.К.. По хода на съдебното следствие  и на основанията на чл.279 ал.1 т.4 от НПК бяха прочетени обясненията на К.  от досъдебното производство и бе  констатирано от съда същественото им противоречие с  обясненията дадени пред съда. Тези обстоятелства  дадоха мотива на  защитата на подс. А. да твърди,че важността на  обясненията на  обв. К. дадени на досъдебното производство  се явяват основен доказателствен източник, въз основа на който обвинението било изградило  тезата за авторството на деянието. Тук акцентът на защитната пледоария отново  насочи усилията да се  възприеме наличието на осъществен натиск върху К. по хода на доседебното производство  и няколкократните му извеждания от ареста и проведените с него  оперативни беседи. Тези обстоятелства, като заявени от подс.К. на съдебното следствие  наложиха необходимостта  в хода на съдебното следствие те да бъдат проверени чрез разпита на  св. К.. Според съда   не се явява  обосновано твърдението на защитата,че  от  разпита на този свидетел  се била потвърдила достоверността на обясненията на подс.К. дадени пред съда за  натиска осъществен от оперативните работници над него и  в следствие на това проявеното от подсъдимия „объркване“. Свидетелят К. заяви пред съда за получено от прокурора разрешение да проведе оперативна беседа с  К., който в качеството си на обвиняемо лице  е заявил на свидетеля,че знае  кой е извършителя на убийството на Д.. В противовес на  твърдяното  от подс.К., св. К. отрече да е  извеждал извън арестното помещение К. и липсата на оперативно  или  разследващо основание за това.  Оценката  на съда за  представените от подс. К.  твърдения в хода на съдебното следствие бе дадена  в  частта от мотивите към присъдата,в която се  обсъждат обясненията му в целия ход на наказателното производство и  правните основания за тяхното частично кредитиране.Там съда  изложи  подробен анализ върху  всички обстоятелства,които  К. е  сочил в качеството си на обвиняем и подсъдим и основанията съдът да кредитира една част от обясненията му, дадени като  обвиняемо лице, съответно да изключи от доказателствената съвкупност тези, с които  е дефинирал  стремежа да  оневини себе си като помагач на подс.А.  и  липсата на обективна логическа  връзка и противоречивост с  обсъдените в това отношение други гласни и писмени доказателства с дадените  обяснения от подс. К. пред съда. На това основание съдът счита изложените от защитата  на подс. А. изводи  и оценка относно обясненията на  подсъдимия К.  за необосновани.     

Съдът приема за незаконосъобразни изводите на защитата на подс.А. за необходимостта обясненията на подс.К.,които са дадени на досъдебното производство да бъдат оценени като  „оговор“, от което  да произтече    и невъзможността им да се ползват като доказателствен източник и с това да формират вътрешното убеждение на съда за  действията на подс. А.. Според защитата обясненията  дадени пред съдия са протекли без присъствието на подс.А.,като негова правна възможност за защита на неговите интереси.За това  се представи оценката върху съдържанието на  чл. 222 и чл. 223 ал. 2 и ал.3 от НПК,като бе посочен аргумент, че пред органите на досъдебното производство е стояла необходимостта да призоват другия обвиняем - А. и неговия защитник на разпита на К.,при все отбелязаната липсата на  изричното  законово задължение по чл. 222 НПК,  за разлика от разпоредбата  на чл. 223 ал.2 НПК. Извода от тази правна  регламентация на защитата  произтича от  заявеното съждение,че възможността на другия обвиняем да участва в този разпит се основава на логичната предпоставка,че щом се повеждал разпит на обвиняем пред съдия, това означавало,че той щял да дава   обяснения и присъствието но другия обвиняем  и неговия защитник и това  било задължително,защото щели да се дават обяснения и за другия обвиняем. С оглед това  и подкрепа на твърдението за „оговор“ защитата  намери  в  Решение№-27/99г на ІІ н.о на ВКСС, което  тълкува  обективната предпоставка  когато в хода на съдебно заседание подсъдимият дава противоположни обяснения на дадените от него на досъдебното производство, то те да  се включват  в доказателствения материал по реда на чл.279 ал.1 .4 пр.1 от НПК  като валидно доказателствено средство само за неговата  лична деятелност, но не и за деятелността на другия подсъдим. Според защитата  в случая Върховния съд императивно е обвързал предпоставката при  подобно процесуално поведение от разпита на досъдебното производство и отсъствие на другия  подсъдим  с реда  и основанията на чл.55 от НПК, обвиняемия да участва активно в изясняване на фактическите обстоятелства  по делото, които са от значение за неговата отговорност и се защитава по тях. С това  защитата заяви,че от това право подс. А. не е могъл да се възползва при даване обяснения от К. на досъдебното производство, тъй като А. не е участвал на това действие по разследването. Защитата твърди,че обясненията на подсъдимия К. в частта относно деятелността на другия подсъдим, без да са съпоставени по реда на чл.277 ал.3 НПК в съдебно заседание не може да бъдат ползвани като  доказателствено средство за другия подсъдим, чиито процесуални права по този начин са били охранени. Включени по този ред, те имат годна доказателствена стойност само в частта, засягаща деятелността на подсъдимия, който ги дава. Според това възприетия от съда процесуален подход за  констатираните  противоречия в обясненията на К. по чл. 279 от НПК,процесуалното право на подс.А.  било ограничено.

          Така  представеното тълкуване на извършеното действие по разследването разпит на обвиняемо лице пред съдия от защитата се явява незаконосъобразно.То произтича от легалната дефиниция на чл.222 от НПК,която не съдържа в  текстовете и на трите си алинеи задължението  на органите на досъдебното производство да   уведомяват и осигуряват присъствието на други обвиняеми и техните защитници по делото. Представеното смесване,на иначе правилно цитираното от защитата съдържание на чл. 222 и чл. 223 от НПК,  като необходимост от взаимното им обвързване за правата и задълженията на органите на досъдебното производство при провеждане на разпит на обвиняем пред съдия  е правно неиздържано и не съществува в  съдебната практика и наказателна доктрина. Другата част от съдържанието на  защитната теза в случая се явява съществена и предполага  анализ  върху доказателствената характеристика на  обясненията дадени от обв. К. на досъдебното производство, тъй като по отношение дейността на обв. А.  те  представляват „оговор“  и дали  те могат да бъдат годно доказателствено средство,   когато в съдебно заседание  вече подс. К. дава противни обяснения за  подс. А.. Разбирането на съда относно обясненията дадени от  К. като обвиняемо лице е върху основата   обосноваваща правната същност на тези обяснения като годно доказателствено  средство,което   е издържало на  извършената процесуална проверка  от съда. Последните са дадени непосредствено от обв. К., последният не отрича да ги е  дал, независимо,че чрез тях е отрекъл по същество своето участие  като помагач  при осъществяване на убийството и което съдът е приел,че се явяват в това отношение като средство за защита. Правната оценка на тези обяснения съдът  конкретизира с извода,че  в частта относно  действията,които обв. К. е  осъществил по поръка на  М. и последвалите  му от това взаимоотношения с  обв. А. представляват самопризнания.Последните в съответствие на  чл.116 от НПК са проверени и оценени с необходимите  и възможни  процесуални способи за проверка и анализ,от което съдът е достигнал до правния си извод,че се явяват самопризнания,които са подкрепени от други  гласни и писмени доказателства и по несъмнен начин  доказват достоверността на изложените в тях факти,които съдът е кредитирал.В тази връзка са анализирани твърденията на  К. и на защитниците му,че  дадените от него обяснения на досъдебното производство,в които посочва своето и това на А. участие в инкриминираното събитие било инсценировка. От една страна   му се оказвал натиск с обещание да му бъде изменена  мярката за отклонение, наред с това,че бил объркан и смутен в следствие на  оказаното му давление от оперативните работници,които при проведените с него беседи го извеждали от ареста,разхождали го по различни места в гр.Пловдив и уговаряли да признае участието си, както признавал Ш.. Тези твърдения представени по хода на съдебното следствие от подс. К.  са отхвърлени от съда  като недостоверни. Те не са подкрепени от другите доказателства,които бяха събрани и проверени по хода на  съдебното следствие  и с това да обосноват тяхната истинност. Цитираното решение на ВКС обективно излага  значението и правната същност на  понятието „оговор“,което в конкретния случай е пречупено през  правния извод,че  осъдителната присъда не може да  се обоснове  единствено върху „оговор“,когато съдържанието на обясненията дадени от един обвиняем  уличават  друг обвиняем в  извършването на престъплението, като тези обяснения имат качеството на валидно доказателствено  средство  само  за  заявителя. Но са налице други по-нови решения на върховния съд,които определят възможността  „оговорът“ да служи като доказателствено  средство,когато обвиняемият ,който е дал тези обяснения за други обвиняем,в съдебно следствие откаже да говори,тъй като в чл. 279 от НПК не е предвидено изключение,съдът да не може да прочете направения „оговор“ на досъдебното производство,когато  в съдебно заседание подсъдимия откаже да даде обяснения и  съдът да се позове на вече заявеното от него. Несъмнено  „оговорът“ се явява  устно  доказателствено  средство  и като т.  настоящия съд  е оценил  обясненията на  обв. К. дадени на досъдебното производство  по отделно и в съвкупност с всички доказателства по делото. За това  е даден отговор тези кредитирани от съда обяснения,с кои доказателства си  кореспондират,че те не са изолирани от доказателствената съвкупност,която е проверена и приета от съда. Тоест съдът на правно основание  и в съответствие с правилата на чл. 279 ал.1 т.3  от НПК може  да обсъжда констатираните от него съществени противоречия между обясненията дадени на досъдебното производство и на съдебното следствие  и да  представя правни аргументи  за  оценката си за тези обяснения и  възприетите от това  фактическите и правни изводи.

Другия  основен  раздел в защитната пледоария излагаща извода за липсата на достатъчно доказателства,които да уличават подс. А. в извършеното престъпление бе представения анализ и оценка  на  показанията на анонимните  свидетели,които държавното обвинение е ползвало в изграждане на обвинителната теза.

Според защитата показанията на двамата свидетели с тайна самоличност не съдържат детайлизирани твърдения и представяли общи неконкретизирани факти. За тази констатация на защитата се твърди наличието на факта посочен от обвинението, че подсъдимият А. пряко и на двамата свидетели с тайна самоличност споделил, че той автор на убийството. За това  защитата сочи,че твърденията на свидетелите не съдържали никаква  детайлизация и конкретизация за съществените белези на деянието,което подсъдимия твърдял пред тях да го е извършил.В тази насока бе заявено наличието на  съществени противоречия в тези показания за твърдяното от свидетелите относно фактите,които те пресъздават за изказаното пред тях от подс. А.. Посочено бе,че заявеното от свидетел с иден. №-011,че  подс.А. му  съобщил в коя част на тялото  е прострелял жертвата си обективно се разминава с действително установените обстоятелства по делото. За част от  обстоятелствата относно фактите къде се намирало мястото на което подсъдимия е застрелял Д., свидетел с иден.№-001 твърдял в показанията си,че  подсъдимия заявил местопроизшествие, което е коренно различно от обективно установеното по делото.  Всичко това  защитата намира като основание да определи,че  показанията на двамата свидетели, в тази им част  били твърде общи, а  единствената детайлизация,която всеки от тях представя се намира в съществено противоречие с обективно установените факти и не следва да се възприеме достоверността на показанията в тази част.  

Твърдението на защитата за констатираните противоречия е частично обосновано. То произтича от  обективно установените по делото обстоятелства,че  свидетел с тайна самоличност №- 001 е заявил по хода на съдебното следствие на проведения разпит от 08.04.2106г,че  от подс. А. разбрал,че „убийството станало в кв. Тракия,близо до районното,имало проход под блоковете и  го е чакал митничаря“. За това обстоятелство  и  на досъдебното производство свидетелят не е сочил подс. А. да е конкретизирал къде точно е осъществил убийството на митничаря.-Том 2.л.24-26,л.28-29,л.30-32, Том 3.л.171-172,л.178-179, л.180-181, л.182-183, л. 189-190 от досъдебното производство и Том 2 л.382-383 от съдебното следствие. На това основание съдът намира  твърдението на защитата за смисъла на заявеното от свидетел с иден. №-001,че се явява необосновано. Свидетелят  използва обозначението за мястото на  цитирания „проход под блоковете“,като място където  подс. А. е чакал митничаря. Това съществено се разминава  от смисъла заявен от защитата,че знанието на свидетеля за местопроизшествието му било съобщено от подс. А. и  то било,че е застрелял митничаря в  цитирания проход. По отношение обстоятелствата посочени от защитата,че  твърдението на свидетел с иден.№-011 относно съобщеното му  от  подс.А. в коя част на тялото е прострелял жертвата си  действително се разминава с обективно  установените обстоятелства по делото, като съдът също приема  това твърдение на защитата.В съдебно заседание на 07.04.2016г този свидетел действително е посочил,че  подс. А. му съобщил как  „ударил митничаря в китарата“, че „ го е убил в главата с един куршум“,но  малко  след това  пояснява в показанията си,че после от вестниците разбрал,че  митничаря бил прострелян в гръдната област. Категорично установения за това факт по делото касае прострелването на  Д.  в областта на тялото,чрез нанесена огнестрелно нараняване на гърдите с входна огнестрелна рана отзад на гърба.   Всичко това  е дало основанието на защитата да представи твърдението    относно  показанията на двамата свидетели с тайна самоличност, че  не можело,  ако  източникът на информацията  е бил извършителят, то той да твърди неща, които не са се били случили обективно.   Според защитата нямало как подс. А. ако бил  извършителят на деянието да е споделил със свидетел с инд. № „011”  къде бил прострелял жертвата, а това да не е било така. На абсолютно същото основание защитата  посочи, че ако подс. А. бил извършителят на деянието или бил  източника на обсъжданата  информация съобщена от свидетеля с иден. №-001, подсъдимият  нямал  основания да  съобщава  на свидетеля място, различно от обективно установеното по делото, че убийството е извършено пред входа на блока, а не в  един от проходите му,както съобщава свидетел с иден. №-001. Тези изводи на защитата се явяват погрешни според съда  и представят наивната логика,че пред подс. А. е  стояло задължението да съобщи на  двамата свидетели с тайна самоличност истинските осъществените от него действия, за които свидетелите съобщават и това заключение  на защитата не може да се възприеме безкритично и като обосновано.Според съда действително установените противоречия в тази част от показанията на двамата свидетели  са добросъвестно посочени от тях факти, с оглед произхода на  получената  от тях информация  и това не може да  обоснове извода на това основание да се възприеме частта от тези показания за недостоверна. На следващо място  опита на защитата да внесе съмнение в същата  част от показанията, тъй като били недетайлизирани и  твърде общи също не се възприема от съда. Никой от двамата свидетели с тайна самоличност  не  е заявил в показанията си за проявяван личен интерес към убийството,освен представените факти за познанството си с подс.А. и на това  основание косвено  се обосновава  причината подсъдимия да сподели поотделно на всеки един от свидетелите част от фактите за осъщественото от него убийство.    

 В същата насока  относно недостоверността на показанията на  свидетел с иден. №- 011 защитата намира по отношение на  твърденията изложени от свидетеля в съдебното заседание на 07.04.2106г. Свидетелят заяви,че е било лятно време,когато подс. А. му съобщил,че  е “ликвидирал“  Д.. Когато било извършено убийството,вечерта съобщили по телевизията.При това заявеното му от подсъдимия, свидетелят твърди  че информацията за случая не била „обявена“, не бил чел и никой не му бил казал до този момент нещо за случая. Той за първи път научил за убийството от подс. А.. Продължили да се срещат двамата,но без да  се коментира случая и след като изминали един или два месеца, подсъдимия направил коментара,че  „заради един мръсник се вдига толкова много шум и ровят много, все едно президента съм утрепал“.  Предвид тези факти посочени от свидетеля защитата  представи изводите за тяхната нелогичност и невъзможност да са се случили.Относно заявеното от свидетеля,че за първи път  научил за убийството от самия подсъдим, както  и че когато било извършено убийството вечерта съобщили по телевизията, защитата представи своя извод:  Излизало,че още вечерта след убийството, което е станало  към и след 23.30 часа, веднага подс. А. трябва да е  отишъл при свидетеля и да му съобщи за  извършеното от него убийство.           Според съда, за да се обсъдят правилно цитираните факти следва да се  анализира  тяхната логическата връзка между  тях. За част фактите,които излага свидетелят заявява своята сигурност, а за друга  изрично сочи невъзможността си да ги конкретизира като време. На досъдебното производство свидетелят съобщава,че подс. А. лично му съобщил и показал с жестове,че е убил митничаря.  Около месец-два след убийството направил коментара за  това,че митничаря бил мръсник. В деня след убийството подс. А. бил видимо притеснен, вечерта след убийството или на следващия ден сутринта имало конфликт между подсъдимия и неговата съпруга,за всичко това твърди,че се е случило през  месеците май или юни. В хода на съдебното следствие не съобщава тези факти  в пълнота и те не са възпроизведени от съда във фактическата обстановка,която   е приел. Но пред съда  свидетелят навежда цитираното допълнението за това, че когато било извършено убийството,вечерта съобщили по телевизията. Наред с това свидетелят твърди,че информацията за случая не била „обявена“,не бил чел и никой не му бил казал до момента на научаването за убийството от подс. А.. Според съда показанията на свидетеля по хода на съдебното следствие се явяват логично продължение от казаното на досъдебното производство,но вече с цитираното допълнение.  Съдът не възприема изказаното от защитата заключение,че  твърденията на  този свидетел в тази им част са недостоверни при така установената им непоследователност и вътрешна противоречивост за извършеното от подсъдимия деяние. Твърдението на свидетеля,че когато било извършено убийството,вечерта съобщили по телевизията  не може да  бъде възприето единствено в смисъла, който влага защитата. Свидетелят не уточнява точно месеца, освен сезона, също както  и на досъдебното производство с известна приблизителност на месеците. Контекста на изказаното:  „когато е извършено  убийството“ „вечерта съобщиха по телевизията“  съвсем логично може да бъде тълкуван,че по време на вечерна програма на  една от телевизиите  било съобщено за убийството, естествено след като станало известно на медиите.  Логичното твърдение на защитата,че едва ли, след като убийството е било извършено към и след 23.30 часа, подс. А. веднага след това да е съобщил за убийството на свидетеля след полунощ, тъй като никога не е твърдяно от  последния. В същия смисъл съдът приема и обективната  невъзможност още същата вечер, след полунощ това да е станало обществено известно. Разбирането на съда е че предположението на защитата е правдоподобно,но само ако бъде възприет вложения смисъл, че вечерта на убийството свидетелят не може да е  разбрал от подс. А. за това. Напълно  достоверно следва да бъде прието твърдението на свидетеля,че все още не знаел и не бил научил за убийството,когато подс.А. му казал какво е направил. Разбираемо  на следващия ден информацията за  случая да е обществено достъпна,но свидетеля не съобщава точно в кой момент и на коя вечер  му е станала известна от някоя  програма на телевизионните канали тази информация,нито кога точно е било   извършеното убийство,за да  обвърже този факт със заявеното му лично от подс. А.. На това основание съдът приема за неоснователно да бъде приет предложения пожелателен смисъл на защитата,че още същата вечер на убийството свидетелят бил чул за  инцидента.

Защитата твърди относно показанията на свидетел с иден.  №-001,че също противоречат на обективната житейската логика. Свидетелят твърдял липсата на по-близки отношения с подсъдимия К., но въпреки това последния му споделил, че търси някой, който да убие един митничар. Според съда  това обстоятелство  не може да определи вменената индиция за недостоверността  на  тези показания. Използваното от защитата  твърдение за липсата на  по-близки отношения между свидетел с иден. №-001 и подс. К. следва да се обсъди възоснова на  фактите пресъздадени в тази връзка от свидетеля в целия ход на наказателното производство,за да се провери и тяхната надежност. На първия си разпит свидетелят заявил,че бегло познавал К. от риболовен излет. На следващия разпит пояснява запознанството си с К. на кучешки бой. А след това заявява в подробности,че познанството му с подс. К. е от провеждани кучешки боеве в гр. Съединение и няколко пъти го е виждал там. Твърди,че е посещавал язовир край  Съединение,който К. стопанисвал с  друго лице  и свидетеля ходил няколко пъти за риба. Освен това споменава да се е виждал в гр.Пловдив с подсъдимия на различни обществени места и сочи  имената  на  няколко лица,които са  общи познати с тях двамата. Свидетелят  обективно прави  и предположението си за  познанство от  кучешките боеве между подсъдимите К. и А.,което като факт  е  потвърдил пред съда и св. Ш..  На основата на тези  факти защитата предложи да се възприеме липсата на житейска логика, явно и  на разумност подс. К.  да търси съдействие за  наемен убиец от  свидетел с иден. №- 001.  В хода на  съдебното следствие свидетелят заяви за своите знания и познанства с лица от криминалния контингент,с  някои от които живеел в едни квартал,което  логически  се обвързва с твърдението на свидетеля за неговите познанства с такива лица,след които споменава подс.А. и  подс.К.. В кредитираните от съда  обяснения на подс. К. дадени пред съдия в качеството му на обвиняемо лице на досъдебното производство той  сочи,че  по поръката на М. решил да търси свои познати,за да „притиснат“ - „бият“ митничаря Д.. Твърди,че познавал подс. А. от 1990-1991г,занимавал се с рекет, движил се сред „висаджийските“ среди-Том 3 л. 102. Няколко месеца преди това  отново като обвиняем заявил,че познава  А. по неточен спомен от 93-94г от кучешки боеве.  След 1997г  се виждал няколко пъти  с него и приятели  в гр. Пловдив,пиели кафе, но знаел,че А. лежал по това време в затвора за наркотици.- Том 3 л.- 114. На тези разпити през 2014г К. премълчава обстоятелството да е търсил някой,който да му помогне по наемането на убиец, но  видно от  досъдебното производство още през 2007г свидетел с иден. №- 001 е твърдял  част от  същите обстоятелства  и основната  цел  К. да търси  наемен убиец,която информация  не е била известна на  защитата и К. до предявяване материалите на досъдебното производство.- Том 2 л. 24, л.28, Том 3 л. 172, л. 179,л. 180-181 и л. 183 от досъдебното производство. Логично  е според съда изложената версия в обясненията на подс.К. също да не се възприеме по така наведените от  защитата съображения,тъй като познанството между К. и А. е установено по делото на същото равнище,каквото  съобщава  свидетел с иден.  №-001  за познаството си с двамата подсъдими.

          Другото съществено основание за предявеното твърдение на защитата на подс. А. да не се примат показанията на  свидетелите с тайна самоличност е посоченото съществено противоречие между  тях. За това бе посочена  съпоставката  между твърдяното от свидетел с иден. №- 011, според когото зад убийството на Д. стоял лице с произвището  „***“. Свидетелят съобщава,че  отношенията между „***“ и Д. касаели неизпълнени ангажименти, поети от Д. , като митничар и с цел укриването на ДДС, свързано с вноса на олио.  Другият свидетел с иден. №-001  заявява,че  посочения от подс. К. „ негов бос“   бил завлечен от Д. с пари за някакви машини.  Според защитата поводът или мотивът за извършване на престъплението, така както е представен от двамата свидетели с тайна самоличност,че им  е казан от подсъдимите К. и А., било невъзможно да бъде на основата на толкова различна информация за един и същ факт. Това  е основанието да се твърди,че ако  двамата подсъдими били източници  на  тези факти, както твърдели свидетелите, то логично било при това съществено противоречие за основанието  и мотива за убийството показанията им в тази част  да не се кредитира. Освен това защитата твърди наличието  и на „странен подход“ в обвинителния акт прокурорът да изложи мотива за убийството.  Обективно  на л. 14 от обвинителния акт  са посочени   изложените по-горе твърдения на двамата свидетели с тайна самоличност относно мотива за убийството,който им станал известен от заявленията  на двамата подсъдими. В тази връзка според съда доводите на  прокурора представят  обоснованото му  убеждение,че  обвинението възприема мотива за извършване на престъплението от доказателствата съответстващи на фактите изложени от подс. К. по хода на досъдебното производство в неговите обяснения, и които според прокурора  са подкрепени от достатъчно други гласни доказателства.Правното заключение на прокурора отчита,че показанията на свидетелите с тайна самоличност досежно мотива за извършване на престъплението не издържа на конкуренцията на останалите доказателства по делото,  установяващи липсата на  конфликт между Г. Т. – посочен по делото с произвището „***“ и Д.. В тази връзка прокурорът представя своя анализ за  съществуващите противоречия в показанията на двамата свидетели с тайна самоличност относно мотива на престъплението. Но според з този изложен от свидетелите с тайна самоличност мотив се явявало е обвързан с фактическо основание  те да не бъдат кредитирани. Това било така  понеже,след като прокурорът приемал  как подс. А. по твърдение на двамата свидетели с тайна самоличност:  на  единия свидетел,че  мотивът за убийството е някакво олио, а другия свидетел твърди,че подс. А. му заявил,че Д. е завлякъл боса на К. с пари за някакви машини,то явно  според защитата  е налице посоченото основание   показанията на двамата свидетели с тайна самоличност да не се възприемат от съда. На следващо место според защитата наличното противоречие в тези показания освен,че се явява съществено, то и  съдържанието на показанията се явявало  повърхностно и неконкретизирано декларативно  твърдение. В уверение на това бе посочена липсата на  по-точна и съществена конкретизация за  съобщения мотив на престъплението от двамата свидетели,което ги правило ненадежни и това внасяло съмнение за тяхната достоверност, с оглед противоречието  им на  обективно установените данни по делото.

          Посоченото от защитата конкретно противоречие  между показанията на двамата свидетели с тайна самоличност коректно е изложено в обвинителния акт. Но за нея прокурорът  представя правната аргументация защо не ги възприема в тази им част. Това обстоятелство е представено в обвинителния акт като резюме на показанията на свидетелите на досъдебното производство. Съдържанието в тази част на показанията на  свидетели с иден.№-001  и №-011 представя  ясни  и конкретни  факти  от кого и за какво са научили те за мотива на престъплението. Свидетел с инд. №-001  е бил разпитан за първи път на 17.05.2007г,където  заявил какво му е казал К. за намеренията на неговия бос,че искал да „изчатка“- да убие един митничар.Свидетелят съобщава,че според К. митничарят взел много  долари от неговия бос, като основание за това да бъде убит. На разпита му от 18.05.2007г пояснява,че мотива на убийството  бил загубата на много пари.Седем години по-късно свидетелят е разпитван отново и потвърждава знанието си кой бил поръчителя на убийството и  това,че според него К. по време на убийството  работил за  „***“, който бил  поръчителя. На разпита си пред съдия на 16.05.2014г потвърждава вече заявеното за поръчителя и че мотива за убийството е завличането с много пари, като  допълва част от  фактите,че „научил“ за  намерението К. да търси наемен убиец в едно кафене,докато на  първия проведен разпит е заявил за проведен личен разговор с К.,но без да сочи къде точно е станало това. На разпита на свидетеля от 01.07.2014г  той пояснява причината за  поръчката на  „***“ за убийството. Това  било, че  последния бил взел много пари като рушвет за някакви машини от чужбина, а митничарят не ги освобождавал. В хода на съдебното следствие  свидетеля твърди,че е провел разговор с К. и  от него разбрал за  търсенето на наемен убиец, поради  това че митничаря завлякъл неговия шеф с пари и тук свидетеля  отново пояснява  в какво се е изразявало „завличането“ съобщено му от подс. К. - митничарят не освобождавал някакви машини за голяма сума пари. Разбирането на съда за така  изложените обстоятелства  относно знанието на свидетеля  за мотива  на престъплението е че те представляват доказателствено средство, в което са представени конкретни факти, представени на свидетеля от подс.К. и  потвърдени по отношение авторството на  извършеното убийство от подс.А.. Липсва според съда обективно основание да се подкрепи тезата на защитата,че разяснените факти и обстоятелства,свързани с мотива на престъплението от свидетел с иден №-001 се явявали декларативни и неконкретизирани. Свидетелят коректно на съдебното следствие заявява,че има спомен за  важните детайли за това от кого и за какво е бил търсен от подс. К., който бил посредник в търсенето  и наемането на човек,който да убие митничар, като ясно представя предположението си за поръчителя, който ползвал съдействието на подс.К.,предвид думите на последния,че „неговия бос“ желае да  бъде убит митничар. Логично  знанието на свидетеля за този „бос“ е било свързано с взаимоотношенията между К. и Г. Т..  Именно това предположение на свидетеля  не е възприето от  прокурора,както  не е възприето  и от съда като доказано по несъмне  начин. Освен това  защитата  заяви,че тези показания противоречали на  обективно установените доказателства по делото, но без да  конкретизира кои доказателства  има предвид- тези които прокурорът е посочил в тази част от обвинителния акт и съдът   е  кредитирал или на  онази част от  доказателствата, чийто едностранчив и не възприет от съда анализ бе представен от защитата и според нея изключвали връзката на  подс. А. с повдигнатото му  обвинение.

По отношение  показанията на свидетел с иден. №- 011 съдът намира за необходимо да акцентира факта,че свидетелят е завил по хода на съдебното следствие познанството си с подс. А. от повече от 20 години. Много години  поддържал с него чести  и системни контакти,след което  ги прекъснал  през близките  няколко години. Твърди,че е получил информацията за убийството на Д. лично от подс. А. с  изяснените по-горе данни за начина,по който подсъдимия му съобщил как е извършил убийството и че причината за това  било неизпълнените  задължения от Д.  за внос на олио, а с това избягване от това на данък ДДС. Според съда по делото категорично е установено,че  всеки един от двамата свидетели с тайна самоличност представя  своята версията за мотива на  извършване на убийството възоснова на заявлението, че са получили  тази информация съответно: свидетел с иден. №- 001  от  подс. К.,  а свидетел с иден. №-011 от подс. А..  И двамата свидетели подържат тези твърдения по целия ход на наказателното производство. Изяснените в тази връзка  факти свързани с причината подс. К. да търси и наеме подс. А.,за да убие Д.  се намират  в обща  логическа връзка със заявеното от двамата свидетели: Те предполагат ролята и участието на  Г. Т., като лице дало пари  на подс.К.,за да се търси  наемен убиец,тъй като  освен начина,по който съобщават по делото,че са  получили тази информация от подсъдимите се основава  върху  знанието им за взаимоотношенията между Д., К. и Г. Т., но не посочват други източници, които да подкрепят техните твърдения за основния поръчител на  убийството. Посоченото основание  за престъплението и от двамата свидетели касае загубата на много пари от неизпълнен ангажимент от страна на Д. и то по повод изпълнение  на неговата трудова заетост на митничар. Според съда  изказаните твърдения на  двамата свидетели,че знаят кой  е поръчителя на убийството  наистина са разнопосочни по произхода на получаването на информацията. Единият свидетел заявява,че подс.К. му казал,че „неговия бос“   търси лице,което да убие един митничар,а  в последствие и от двамата подсъдими  разбрал за поетия  и  приключил  с убийството ангажимент от А.. Другия свидетел заявява за  същия ангажимент,който научил само от подс. А..  Според съда тази разнопосочност на  свидетелските показания  е анализирана от защитата на подс. А. необосновано и  тенденциозно. Свидетелските показания  възприети от съда съдържат достоверна  информация за основанието за убийството,която  е „завличането с много пари“ „не освобождаването на  машини от митницата“,  „внос на олио и неплащането на ДДС“ ,която информация обективно свързва  подс. К. с Г. Т., като лице занимаващо се с подобна производствена и търговска дейност. Правилно защитата сочи,че  обсъжданите факти  от  двамата свидетели за  тези възприети обстоятелство се явяват производни  доказателства, но необосновано твърди,че обвинението правило опит за подмяна тези  производни доказателства  да се ценели  като първични. Все в тази насока бе изложено и твърдението, че  при  оценката на тези производни доказателства следвало да се  спазва  наказателната доктрина за необходимостта производните доказателства  да бъдат  подложените на детайлна проверка. Тоест,след като същите представляват възпроизводството на направени  самопризнания на двамата подсъдими, то  показанията на свидетелите с тайна самоличност следвало да бъдат проверени,а при това не издържали на  цялостната им съпоставка с останалите доказателства.

С оглед представения анализ върху съдържанието на фактите изложени в показанията на свидетелите с тайна самоличност съдът намира за необходимо да  изложи правната си оценка за тези доказателствени средства. Значението на показанията дадени от свидетел с тайна самоличност в наказателния процес е определено от законодателя  в чл. 124,вр. чл. 141 или чл. 141а от НПК. Изрично регламентираната в закона ограничителна сила на тези показания предопределят задължението тяхната преценка да произтича съвместно с цялата съвкупност на доказателствения материал по делото. Съдебната практика императивно е определила ролята на показанията на свидетел с тайна самоличност или  служителя под прикритие  като  средство за изясняване на  факти и събиране на доказателства,  при условията,че  е налице ясната им кореспонденция с останалите доказателства,които са послужили да се направи единствения и безспорен извод за авторството на деянието и вината на  извършителя.В това отношение   показанията на двамата свидетели с тайна самоличност в мотивите към присъдата условно бяха отделени от фактическия анализ  на групата свидетели,чийто показания съдът е  възприел като правдиви,логични, кореспондиращи си едни с други  и с основна  доказателствена роля в делото. Основанието за това бе  и с оглед обективно преследваната цел на защитата да бъдат компрометирани тези показания в пълнота. Смисълът на този индивидуален  анализ на показанията кореспондира основно с важното им значение в пресъздаването на част от поведението и действията на двамата подсъдими в определен инкриминиран период   и непосредствено след него. Съдът намира показанията на двамата свидетели с тайна  самоличност  като доказателствени средства съдържащи факти,които  несъмнено подкрепят обвинението. Част от  тях интерпретират обстоятелствата по направените   извънсъдебните признания на двамата подсъдими и които  според съда не следва да бъдат изключени от  доказателствения материал,върху който се  изградиха фактически и правни  изводи. Защитата на основата на правилното  заключение,че  извънсъдебните самопризнания се явяват производни доказателства, представи  и необоснования извод,че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите с тайна самоличност,тъй като те подменяли първичните доказателства с  тези производни. Съдът намира,че липсата на волеизявление от страна на подс. А. и  новите обяснения дадени от подс.К. пред съда, с които отрича дадените от него обяснения на досъдебното производство за своя принос в организиране на  инкриминираното деяние и извършване на убийството от подс. А. не дават основание да се възприема тезата на защитата. Показанията на свидетелите с тайна самоличност не са изолирани от останалите писмени и гласни доказателства. Те  се намират в неразривна логическа връзка с показанията на св. Ш. относно причината за настъпилата смърт на Д. и ролята на подс. А. за нейното допринасяне. Показанията на двамата свидетели  с тайна самоличност намират опора и имат ясна връзка с обясненията на подс.К. дадени на досъдебното производство,които съобразно двойствената си природа на средство на защитата и доказателствено средство  бяха  анализирани и частично  кредитирани от съда,  с оглед единството им с останалите гласни доказателства,които опровергаха  твърденията му на досъдебното производство, че  едва ли не  е бил пасивен наблюдател на  осъществената престъпна дейност на М. и  подс. А., без  да предполага за намеренията на последния да осъществи убийството на Д.. Категорично според съда и с оглед времето,през което са пресъздадени   фактическите обстоятелства в показанията на свидетел с иден. №-001 в далечната 2007, то още тогава  е била определена  насоката на развитие на  разследването към  прекия извършител на престъплението, действията на св. Ш., ролята  на К. и предполагаемия основен подбудител. В това отношение  показанията на свидетел с иден. №-011 също изясняват отношението на подс. А. към разпространената информация за убийството на Д., заявлението за  неговия принос за това и обвързващата връзка между този подсъдим  и част от заинтересованите лица от гр. Съединение, за  да се осъществи това престъпление. Показанията на свидетелите с тайна самоличност от досъдебното производство,които са използвани от прокурора  в изложената обстоятелствена част  на обвинителния акт  не се разминават съществено  с тези дадени от тях по хода на съдебното следствие,което и на това  основание бяха възприети от съда като убедителни, логични и добросъвестни.Затова съдът  оцени, че в тях не се съдържа стремеж към тенденциозност за нагаждане или завоалиране на  фактите подкрепящи обвинението.

Защитата изложи  и претенцията, че показанията на свидетелите с тайна самоличност  не следвало да бъдат приети като годни доказателствени средства на  следващо правно основание. Бе заявено,че на досъдебното производство  не били отчетени предписанията  на министрите на Съвета на Европа/цитирана е  съответната директива/, относно основанията в наказателното производство да се допуска защитен свидетел. Според защитата препоръката по тази директива определяла  само в изключителни случаи, свързани с установяването, че животът и свободата на съответното лице са сериозно застрашени,компетентният орган да ползва защитен свидетел,както и когато  показанията му са от съществено значение по делото. В действителност законодателна определеност за  доказателствената сила  на тези показания в текста на чл. 124 от НПК  категорично  е съобразена с произтичащите затруднения на защитата при допускане на  защитен свидетел и в чийто смисъл е била произнесената  европейска директива. Многократно ВКС е  излагал в редица решения,че нормата на чл. 124 от НПК  представлява компенсираща мярка за преодоляване на това затруднение. По делото за това се изложиха правни аргументи от защитата,че липсвало изричното произнасяне от прокурора на какво основание е  включил в състава на доказателствата показанията на двамата свидетели с тайна самоличност и че с това било нарушено правото на справедлив процес.Съдът намира,че правото на прокурора на досъдебното производство да ползва защитен свидетел не подлежи на преценка от съда. Това право обективно е било наложително  и намира своята обоснованост  в кориците по делото,където са представени доказателства  и данни относно обществената опасност и личността на подс. А.. Досежно  годността им да бъдат гласни доказателства е налице необходимостта да бъдат съобразени с общите основания  за  процесуалната им допустимост по чл. 129  НПК, наред с фактическата и правна оценка на тяхното съдържание. Изискването за изрично произнасяне на прокурора за допустимост на този вид гласни  доказателства на досъдебното производство е уредено в чл. 123 ал.4 НПК,което според съда не определя на това основание и съобразно аргументите на чл.124 от НПК да е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,които да са засегнали правото на защита. 

Възприетата от съда  оценка за показанията на свидетелите с тайна самоличност следва да бъде подкрепена  и допълнена относно връзката им със събраните  косвени доказателства,които имат отношение към  обвинението и които съдът е кредитирал,с оглед тяхната  правдивост,логичност и безпротиворечивост относно виновността на подсъдимите лица. Част от показанията на свидетелите  Т. Б., З.К., С.У., Г. А. и Л.С. представят факти,които  съдържат доказателства свързани с предмета на обвинението и отношението на  някой от подсъдимите към част от елементите от обективната страна на престъплението,като служат за  изясняване на обективната истина по делото.Показанията на тези свидетели са обсъдени  и приети от съда в съответствие с индивидуалната и общата съвкупност на всички  доказателства, като за тях е  изложен и съответния обоснован анализ  за пълната им или частична кредитация.

Относно събраните  писмени доказателства по делото  съдът намира за необходимо да акцентира своя анализ върху част от приетите като относими по делото писмени доказателствени средства, които са послужили  за възпроизвеждане на важни доказателства или на други доказателствени средства и за които защитата представи изрично своите фактически и правни изводи

Възраженията на защитата  бяха обосновани във връзка с приложения по делото фотоалбум, в който  е отразена снимка на пистолет. В обвинителния акт коректно  е посочено,че  фотоалбумът  е бил изготвен за целите на друго наказателно производство,по което св. Ш. е бил обвиняем  и е била постановена осъдителна  присъда по чл. 339 от НК. Според защитата в настоящото наказателно производство този фотоалбум не може да послужи  за доказателство или доказателствено средство по смисъла на НПК,защото не  е бил изготвен за целите на  настоящата наказателно производство, предвид изрично посоченото от прокурора друго  производство. На това основание  фотоалбума не можел да бъде приобщен към настоящото наказателно производство и от него да бъдат правени фактически  и правни изводи.

Съдът не възприема правното заключение на защитата  по отношение липсата на процесуално основание да бъде ползван фотоалбум изготвен по едно наказателно производство за целите на друго т.. В случая този фотоалбум представлява веществено доказателствено средство,което  отразява възпроизвеждането на едно от инкриминираните веществени доказателства по наказателното производство  водено по чл. 339 от НК - пистолет марка ТТ с фабричен номер *****. В хода на настоящото наказателно производство и на досъдебната му фаза за  този пистолет категорично е било установено,че  той вече  е бил преработен, не представлява оръжие по смисъла на закона,като е бил продаден в последствие по съответния законов ред. Налице е била фактическата невъзможност за органите на  досъдебното производство да установят     идентичността на  този пистолет с оръжието послужило за убийството на Д.. Единствената  обективна възможност за разследването да  установят и проверят фактите изложени от св. Ш. относно оръжието, което подс.А. е носел в инкриминираната вечер е било извършване  на евентуалното разпознаване на пистолета именно чрез този фотоалбум. Според съда за целите на настоящото  наказателно производство фотоалбума е годно доказателствено средство, което е можело да послужи като единствена възможност да се обективира част от  обвинителната теза,поради липсата на  вещественото доказателство. Всичкото това обсъждане няма съществено  значение за  предмета на  делото. Съдът е възприел тезата на защитата за тази част от показанията на св. Ш.,в която той  излага фактите относно  носения от подс. А. пистолет в  нощта на убийството,че се явява негово предположение,че това е  оръжието,което е разпознал на  въпросния фотоалбум. За това съдът е посочил  липсата по делото на необходимите доказателства, за да бъде  възприетата изложеното твърдение на държавното обвинение,че  разпознатото от св. Ш. оръжие от предявения му   фотоалбум е оръжието,с което е бил убит Д. за доказано.

В това отношение  съдът не счита за необходимо  да обсъжда обстойно  и съображенията на защитата за дадената правна оценка на заключението по  съдебнобалистичната експертиза от  протокол № 174 от 14.08.2000 г., по сл.д №- 702/2000г,че не се явявала годно доказателствено средство,предвид следните основания. Съдът  е възприел в изложената фактическа обстановка по делото,че не е установено  по несъмнен начин средството за извършване на престъплението, освен че е  оръжие калибър 7,62 мм. Съдът е обосновал и липсата на доказателства относно твърдяната за  установена в обвинителния акт връзка  между подс. А. и преработването на  оръжието,което  св. Ш. предполага,че е разпознал, наред и с обективната липса на  corpus delicti по делото, с което е бил застрелян Д..

Защитата изложи съображенията си и по отношение заключението  по  назначената на досъдебното производство съдебно-балестическа експертиза,в което е отразен технически анализ за представеното за изследване метално парче,което експерта е разпознал,че представлява  връх на зъболекарско „борче“ и неговото предназначение.- Том 1 л. 70 от досъдебното производство. Защитата посочи обективната връзка между изследваното от експерта метално парче- „борче“  в експертизата и начина  за неговото приложение по делото  като процесуално  недопустимо. За това  обстоятелство прокурора в обвинителния акт  е посочил начина на неговото приобщаване, че  зъболекарското „борче“ било намерено при аутопсията на трупа на Д.,предвид отразеното твърдение в рапорта  на  бившия н. Сектор „БНТЛ” при РДВР – Пловдив от 14.06.1999г л. 5 от обвинителния акт. Обосновано защитата  посочи,че  в заключението на вещото лице по извършената СМЕ на труп липсва констатация  да е установено наличието на това метално парче, освен  намерения проектил  и неговата  обвивка,което е предадено на следствените органи- Том 1 л.57 от досъдебното производство. Всичко това  е дало основание да се твърди,че посоченото ВД-метално парче,което представлява връх на зъболекарско „борче“ не  отговаря на изискванията на НПК  за законосъобразното му приобщаване,тъй като „рапортът“ не е  т.  легитимно средство.

 Съдът не възприма този довод на защитата за  законосъобразен. Основанието за това кореспондира с принципното  тълкувание на чл. 127 ал.1 от НПК,което е възприето в  съдебната практика. Константно се приема,че  протоколите-документи, които са изготвени  в хода на  дадено наказателно производство представляват писмени доказателствани средства по смисъла на този текст от НПК. Тези документи, за разлика от императивно изброените в него   не възпроизвеждат доказателства, а само им дават процесуална легитимация, която установява връзката между материалния факт за наличие на това  ВД с обстоятелствата по делото.За това в  няколко решения на ВКС  е прието,че  тези документи представляват действия по допускането на  доказателствен материал,така както се допуска разпит на свидетел, очна ставка,разпознаване или се приемат и прилагат по делото документи и книжа и като най-адекватен пример за това ВКС сочи протокола за доброволно предаване. В случая обсъждания протокол- рапорт  не възпроизвежда доказателства, както това се осъществява с протоколите от извършени следствени действия, а  изяснява времето, мястото, лицето, което е предало предмета и неговата индивидуализация. Според съдебната практика в такива случаи стои въпроса за последващото доказване дали предадения предмет има връзка с обстоятелствата по делото и може ли да послужи за доказателство. Тоест  само  изрично  утвърдените по реда на чл. 131 от НПК протоколи може да имат официална удостоверителна сила, докато останалите съставляват  доказателство,че посоченото в него изявление е направено от това лице и на общо основание отразеното подлежи на доказване за евентуалната му връзка с предмета на делото. Приемането на този рапорт от началника  на БНТЛ по делото обективно отразява обстоятелството, че  в лабораторните условия на БНТЛ при ОД  МВР гр.Пловдив  е било установено наличието на  въпросното „борче“, като част от изследвания проектил, намерен в тялото на Д.. Логично  е при изследването на съдебния лекар и предвид установените минимални размери на това метално парче, последният да не го  забележи и констатира в експертизата.Гореизложеното дава основание съдът да отхвърли  доводите на защитата като незоканосъобразни. Налице е друго и по съществено основание относно въпросното ВД-връх от зъболекарско „борче“. То е оценено от съда като ирелевантно  по отношение на посочената връзка,която е направена в обвинителния акт и която съдът е отхвърлил като необоснована и недоказана,че  има такава между  подс.А.,който бил използвал оръжейни майстори,които след убийството на Д. да променят балистичните характеристики на оръжието, с което било   осъществено престъплението. Освен това съдът не е възприел и заявеното в обвинителния акт като евентуалната косвена индиция, че подсъдимия вероятно имал отношение и към извършеното  механичното заличаване на маркировката по дъното на  гилзата и разпробиване обвивката на куршума,както е посочено  в заключението на балистична експертиза.–л. 5 и л.10 от обвинителния акт, Том 1 л. 57,л. 70  сл. дело.

Изразеното становище на защитата, че предявените  по хода на съдебното следствие   СРС не се намират в пряка обективна връзка с обвинението,предвид тяхното съдържание се явяват според съда за обосновани и законосъобразни. В потвърждение на това защитата  изложи своя анализ върху резултата от използвания по делото способ за тяхното събиране  и цитира  съдържанието на  три  записани  телефонни разговори,за които прокурорът взе отношение в своята пледоария. Според съда основния извод,който следва да представя анализа на  тяхното съдържание е че  в основата на  обвинението по делото не е залегнала никаква част от  приложените СРС. По своето съдържание всички записани  разговорите представляват договорки между подс.А. и други лица, свързани с интерпретиране на факти  относно  заетата от подсъдимия защитна позиция още на досъдебното производство, както по това дело,така и по воденото друго, по което също му е било повдигнато обвинение за убийство.Съществено значение за оценката на  тези СРС според съда  има обстоятелството,че относно  съдържанието на тези записи  по досъдебното производство не са били събирани  никакви други доказателства. Освен,че е била спазена процедурата по  искане и получаване на разрешение за  тяхното  използване приложените  обсъжданите от прокурора  и защитата СРС  с нищо не променят  доказателствената съвкупност по делото. Използваното позоваване върху СРС от прокурора кореспондира според съда с представянето на  недоказани изводи за отношението на подс. А. към  някои инкриминирани факти и по двете наказателни производства за извършени умишлени убийства, които са се водили в този момент срещу него. Освен това съдържанието на обсъжданите разговори по  проведените  СРС дават основание да се правят догадки и предположения и според съда те нямат необходимата стойност,за да бъдат  ползвани като доказателства по делото.

Друга част от защитната пледоария бе съставена от съображения и анализ на доказателствата по делото,които касаят  част от обективната страна на престъплението убийството с користна цел и доказателствата,които представят алибито на подс. А.  насочено срещу вменените му от обвинението  инкриминирани  действия за това. Виждането на защитата бе представено с твърденията,че обвинението обвързващо получаването на пари от подс. А.,за да осъществи престъплението не е доказано по несъмнен начин.Заявено бе невъзприемане на твърдяното в обвинителния акт обстоятелство, че с  парите, които получил подс. А. за убийството си бил купил апартамент, като доказано. Съдът намира  тезата на защитата за липсата на доказателства по тази част от обвинението за необоснована. Прочетените и кредитирани  по хода на съдебното следствие обяснения на подс. К. се намират в обща логическа връзка с показанията на двамата свидетели с тайна самоличност. Съдът е кредитирал  обясненията в частта им относно твърдението на подс.К., че е предал парите дадени му от М. на подс. А.,като обаче съдът  не е  възприел за правдиво посоченото от  подсъдимия,  че парите не ги бил броил, но според него били не - повече от 5-10 хиляди лева. В показанията си пред съда  свидетел с иден. №-011 твърди,че К. е дал пари на подс. А.,за да убие Д.,която информация научил от подс. А.. За това обстоятелство свидетел с иден. №-001 заяви пред съда,че  подс. К. му съобщил какво  е основанието да търси човек,който да убие митничар и предлаганата сума за това била в размер на 15-20 хиляди лева.Твърди,че е получил информация за дадена по-крупна сума на подс.К. от  поръчителя на убийството,както и че  подс. А. му споделил,че е изпълнил поръчката на К.  и  е  получил сума от последния в размер между 15-20 хиляди лева. Косвена и частична  подкрепа на тези показания на свидетел с иден. №-001 дават показанията на св. Ст. У. който посочи пред съда,че в качеството си на управител на фирмата,която е собственост на  лицето Г. Т. е заел крупна парична сума на  подс.К.,за да осъществявал някакъв бизнес, който по настоящем не е бил реализиран и К. дължи тези пари.  Относно реализацията на  част от  парите получени от подс. А. и двамата свидетели с тайна самоличност заявяват сходни обстоятелства. Свидетел с иден. №- 001 заявява,     че подс. А. му казал,че с парите получени от  подс. К. си бил купил жилище,което се намирало в кв. Изгрев от  някакви глухонеми собственици. За това свидетел с иден. №- 011  твърди,че след като подс. А. му споменал за убийството, което е извършил, свидетелят  научил за покупката на апартамент в кв. Столипиново в блок на глухонеми. По-късно от  други лица,които са ходили в този апартамент разбрал,че А. закупил апартамента близко време след убийството. Съдът намира че между така кредитираните обяснения на подс. К. и  показанията на свидетелите с тайна самоличност в тази им част е налице достоверна, категорична и безпротиворечива  връзка между преки и производни доказателства. Обсъдените вече от съда като правна оценка кредитирани обяснения на К. не се явяват изолирани по отношение на фактите  за  дадените от него пари на подс. А.. Показанията на свидетелите с тайна самоличност са обвързани логично по този основен факт,че  К. е предал пари на подс. А.,за да убие митничар и този факт те са го твърдели по целия ход на досъдебното и съдебно производство. Цитираните от двамата свидетели с тайна самоличност разминавания във връзка упоменатия от тях квартал, в който се намирало закупеното след убийството от подс.А. жилище, според съда  е резултат от различния смисъл влаган от свидетелите по отношение на неговото местоположение в гр. Пловдив. Общото разговорно понятие за тази част  на града се определя от много хора с първото и най  старо наименование на квартала-  „Столипиново“. Други хора използват новото административно деление и наименование  на квартала - кв. Изгрев, а в действителност в   административен смисъл този район на града след  1971-72 година е разделен  на два съседни квартала – Столипиново и Изгрев.

В основата на възприетата от съда  оценка за доказателствената сила  и значение на  показанията на двамата свидетели с тайна самоличност за тази част от обвинението се намират показанията на свидетелите Г. А. и Л. С..Пред съда  св.Г. А.  потвърди обстоятелствата свързани с продаденото от нея жилище в гр. Пловдив ул. *** на   С.К.,което е станало чрез нейния син подс. А.. Свидетелката е категорична,че  е говорила с К. само по телефона,докато  А. е проявил достатъчната активност да  огледа жилището,да се договаря за цената и лично да  й заплати сумата общо от около 5 500 долара,които тя определя с оглед равностойността им в лева,  записана в договора за продажбата на жилището.- Том 1 л. 223 съдебното следствие. Показанията на св. Л. Савова дадени на досъдебното производство,които са били прочетени и приети с условието,че съдът ще се ползва непосредствено от   тяхното съдържание  по реда на чл. 371 т.1 от НПК също се намират в посечената  логическа връзка.Тя свидетелства за няколкогодишното си интимно приятелство с подс. А.,който в този период не работил и за  нейно посещение в жилище намиращо се в началото на кв. Изгрев,където подсъдимия я е завел. Той й заявил,че е закупил жилището изгодно,  по документи на името на майка си,тъй като  щял да се развежда. Изградената защитна теза,че  липсват доказателствени  източници,че подс. А. е получил паричните средства от  подс. К. и е  използвал част от тези пари,за да закупи  жилище след убийството на Д. се явява изолирана и  противоречи на   наличните по делото писмени доказателства.От приложените по делото справки издадени от Агенция по вписванията за подс. Б.А. и неговата майка С.К. за периода м. декември 1998- м.  ноември 2013г се установява,че  на името на подсъдимия няма вписани актова за покупко -продажби на недвижими имоти в този период. На името на рождената му майка има отразена покупката на  описаното по-горе жилище,както и нейни  осъществени действия на разпореждане за отдаване под аренда, делба и продажба на онаследена от нея и други наследници земя в с. Г.,но след 2005г. – Том 6 л. 58-64, л. 100,л. 101 от досъдебното производство. От приложените по делото писма от всички банкови институции в страната за периода 31.12.1998г до  началото на  2014г за открити банкови сметки, влогове или  наем на банков сейф, не е установено на името на подс. А. да са открити такива.– Том 6 л. 165-220 от досъдебното производство. От приложената по делото справка  на ТД НАП-Пловдив се установява,че  на името на подс. Б.А.  няма данни  за периода 31.12.1998г до 31.12.2000г за регистрация на трудови договори. –Том 6 л. 162 от досъдебното производство. По делото са приложени  и две справки  касаещи  покупко-продажбата на два леки автомобила- Фолскваген Голф,произведен 1993г и закупен от  майката на подс. А. през 2004г и регистриран от него като неин пълномощник, и Опел Вектра, с регистрация на нейно име през 2000г и продаден през 2001г. –Том 6 л. 133,л.135 и л. 157. Според съда тези писмени доказателства, се явяват косвени по отношение на липсата на друг установен произход на паричните средства,с които подс. А. е закупил жилището,но същите изцяло подкрепят обсъдените в тази връзка гласни доказателства относно начина на придобиването на сумата от над 13 000 лева, свързана с покупката на това жилище. Допълнителен аргумент за подкрепата на това твърдение се явяват и показанията на св. Г.Г.. В показанията се пред съда свидетелят заяви за дадени от него пари в заем на подс. А. от 1000/хиляда/ долара през пролетта на 1999г. Споменът на  свидетелят е че  същата година през месец септември или октомври А. му ги върнал,но не разбрал каква е причината да иска този заем. На това основание съдът не приема  за достоверна и заявената от подс. А. теза от  досъдебното производство,че  въпросното жилище било закупено  със спестяванията на неговата майка,което не намира фактическа  и логичната  подкрепа от  посочените по-горе гласни и писмени доказателства.

За изграждане на част от алибито на подс. А. бяха наведените аргументи за липсата на доказателства,които да установяват по несъмнен начин авторството на деянието с оглед показанията на св.С., който се яви по искане на защитата и ги изложи по хода на съдебното следствие. Защитата  възприе тези показания като дадени от авторитетен човек и предвид тяхната стройност  и логичност пледира да бъдат кредитирани. Това обосновава с представените от свидетеля факти,както и наред с твърдението си, че прокурорът неправилно ги интерпретира. Съдът възприе  показанията на св.С. с оглед съдържанието им затова,че според свидетеля вечерта на годишнината на неговия внук,който  е роден на ***г в дома му към 20.30 – 21.00 часа пристигнали подс. А.  и неговия брат. Подсъдимият бил с гипсиран крак и имал проблем с коляното. Свидетелят сочи,че този проблем той установил по-късно  след  като  ги изпратил в Окръжна болница-Пловдив,където работил като лекар, след което той също отишъл в болницата.  Установил,че лявото коляно  на подс. А. било надуто,болезнено и му била поставена структурна шина. Не помни  деня от седмицата,но това се случило през 1999г  преди да тръгне на следващия ден за рождения ден на внук си в гр. Бургас. Има спомен,че подсъдимият не бил записан като пациент,тъй като преди 2002г амбулаторните прегледи не се заплащали.На подсъдимия му сложили структурна шина.Твърди,че не го е преглеждал и не го е питал през кой кабинет преди това  е минал,защото е можело да  е прегледан и в другата възможна за това заболяване болница- ВМИ.Рожденият ден на внука му бил на 14.06. и за гр. Бургас заминал на следващия ден.

Според съда  представените от свидетеля факти не се отличават с така заявената за тях от защитата стройност и логичност.Твърди се, че вечерта на годишнината на внука му в неговия дом пристигнал подс. А.. След това, че срещата му с подс. А. се случила преди той да тръгне за гр. Бургас на следващия ден. За съда тези обстоятелства не  изясняват логично дали вечерта преди рождения ден на неговия внук е било това посещение в неговия дом или на самия ден. Ако се търси логиката,за да се отговори на този въпрос е най-вероятно твърдението, което защитата сочи:  свидетеля е заминал за Бургас на следващия ден, който е рождения ден на  неговия внук. Но свидетеля   първоначално е заявил, че „ вечерта на годишнината на  неговия внук“ станало посещението в неговия дом. След това заявява,че  това било годишнината на неговия внук,преди да тръгне за Бургас, след това  твърди,че  бил посетен от подсъдимия вечерта преди да замине за  Бургас. На това основание съдът  не намира  за налична твърдяна от защитата логичност и подреденост в тези заявени от свидетеля факти. На следващо  место  свидетелят сочи,че подсъдимия се явил в дома му с гипсиран крак, а при така установения проблем на лявото коляно се наложило в болницата да се сложи структурна шина. Предвид това  обаче заявява,че подс. А. не бил записан като пациент,защото по това време  амбулаторните прегледи не се заплащали и свидетелят не бил преглеждал подсъдимия. Според съда липсва логика в твърдението,че  бил извършен само амбулаторен преглед. Според заявените от свидетеля факти е било налице диагностициране на заболяването, извършена манипулация по  източване на вода от  коляното,след което и поставяне на структурна шина. Тези обстоятелства изключват вероятността да се  регистрира  посещението на пациент,на когото  са извършените квалифицирани медицински манипулации и използван  материален и интелектуален ресурс,без за това да бъде отчетено в медицинските журнали,както категорично твърди свидетеля. На следващо  основание показанията на св.С. не следва да бъдат оценявани като достоверни   и при съпоставката им с изминалия  16 годишен период. Нормално е  при тази отдалеченост от събитието да не  може да се възпроизведат с точност  всички факти свързани с подобен случай. Освен това възпроизведените от него данни предопределя,че заявените факти са били толкова значими за него,че е налице този  спомен за един с нищо не отличаващ се стандартен  и рутинен случай на извършен преглед и манипулация. За самото  посещение в неговия дом дори свидетеля намеква в показанията си,че това явно за него е обичайна практика вечер да приема пациенти в жилището си. Всичко това свидетелят удобно обвързва с първата рождена дата на своя внук,представяйки прегледа,който  той бил осъществил като значимо събитие. На това основание  съдът не намира показанията на св. С. за  надеждни,логични и правдиви,за да бъдат кредитирани. На следващо основание конкретиката  на фактите свързани с повдигнатото обвинение за подс. А. е  била ясна няколко години преди да му се предяви. Налице е била достатъчна възможност в периода на провеждащото се многогодишно досъдебно производство подсъдимия да представи своята версия за случая,включително  чрез използването на  показанията на св. С.. Вместо това освен заявеното отрицание за своето съпричастие към случая,което е дал в качеството си на свидетел няколко години преди 2015г, а след това, когато вече  му е било повдигнато обвинение и  като обвиняем, подс.А. се е отказал от  използването на средства за активната си защита,каквото представляват  показанията на свидетеля С.. Разбира се това не е  негово процесуално задължение,но  в резултат на  изложените по-горе обстоятелства вътрешното убеждение на съда  отчита явния стремеж да се подкрепи защитната теза на  подсъдимия,чрез използване  показанията на този свидетел.

 При така посочената правна квалификация и след като  се съобрази с целите на  специалната и на генералната превенция и на обстоятелствата на чл. 54 от НК,съдът намира,че  наказанието на подс. А. следва да се определи при наличието на  отегчаващи отговорността обстоятелства. 

Житейската  и морална характеристика  за личността на подс. А.  се определя от съда с оценката за особено опасен човек. Той е осъждан два пъти, като срещу него е имало  и други висящи наказателни производства за тежки умишлени престъпления. Понастоящем е постановена срещу него и друга невлязла в сила присъда по чл. 116 от НК.Доказателствата събрани по делото установяват категорично наличната склонност към извършване на престъпления,чрез преследване на користния мотив за  получаване на  парични средства. В кръгът на хората с които  дружи преобладават криминално проявени лица, които не полагат усилия да упражняват обществено полезен труд, съвместимо с начина на живот,какъвто води подс.А.. Според съда не е налице основание да се възприеме,че  подсъдимия  може в рамките на своя жизнен път  да се поправи и превъзпита. В индивидуализацията на неговото наказание следва да се отчете проявената жестокост и коравосърдечие,което е дефинирал към своята жертва. За подсъдимия не имало никакъв личен мотив  за убийството,като с това е демонстрирал явното незачитане на човешкия живот и  правовия ред,който го охранява като най-висша ценност.Проявените квалифициращи обстоятелства при извършеното престъпление- користна цел и предумисъл допълнително охарактеризират неговата личност като лице  с много нисък праг на устойчивост,при което  борбата на мотивите за и против извършване на убийството е  сведена до  осъзнаване опасността от разкриване, но не и за осъществяване на това престъпление. Разпоредбата на чл. 38а ал.2 от НК  определя наказанието доживотен затвор,когато извършеното  престъпление  е изключително тежко. Наказателната доктрина и съдебна практика са очертали едно престъпление като изключително тежко,когато  то разкрива особено висока степен на обществена опасност,която надхвърля обикновените случаи на дадено престъпление. Признаците,които очертават тази изключителна тежест са възприети с оглед личността на  подсъдимия, обстоятелствата,които характеризират деянието,начина на неговото извършване и  последиците от престъплението. Според съдебната практика броят на  квалифициращите обстоятелства,които обосновават съставомерността на престъплението по чл. 116 ал.1 от НК  имат  отношение към  определяне степента на обществена  опасност  на деянието. В случая  подсъдимият А. е  признат за виновен в извършване на  деянието при  два квалифициращи признака. Начинът на  извършеното престъпление демонстрира проявеното хладнокръвие и  безцеремонност на дееца. Той не е бил провокиран с нищо от своята жертва и  е демонстрирал ясното си пренебрежение към човешкия живот,като почти от упор е прострелял пострадалия. От приетите и кредитирани гласни доказателства по делото се установи,че ценностната ориентация в живота на подсъдимия представлява необходимостта да  изявява себе си пред другите като „ килър“ и човек готов да бъде нает срещу заплащане да  убива. Логическата и естествена изява  в тази връзка намират установените по делото доказателства за проявения у него  интерес и стремеж да борави в нарушение на закона с различни огнестрелни оръжия.  Освен това  той е демонстрирал своето коравосърдечие, когато след престъплението е  определил оценката си  за случая с изненадата за  получилия се обществения отзвук. Личността на подсъдимия е изяснена като структура  и чрез заключението по КСППЕ,която потвърждава предшестващо експертно заключение още от 2001г,че  е  афективна  личност с емоционално волева неустойчивост.Към момента на изследването е констатирано, че  не е налице  разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК и  изследваните документи определят провеждането на минимално лечение, което  няколкократно е било променяно от подсъдимия в периода 1996-2006г. ТР №- 2/19.06.2015г. Р №- 626/2011г по н.д. №-2751/11г ІІІ н.о.,Р. №-120/2015г  по н.д. №- 64/2015г ІІ н.о.,Р. №-61/2016г по н.д. №-206/2016г ІІІ н.о.,Р. №-274/2017г по н.д. №-1103/2016г ІІІ н.о., Р. №-80/2016г по н.д. №- 248/2016г І н.о.

На това основание и с оглед предвидените в чл. 36 от НК цели на наказанието, установената  изключителна висока степен на обществена опасност на инкриминираното престъпление и личностни качества на подсъдимия А.  обуславят да бъде наложено наказание по втората алтернатива на чл. 116 ал.1 от НК  доживотен затвор.Съдът не намира за  законосъобразно и справедливо на подс. А. да бъде наложено най-леко предвиденото в този текст наказание лишаване от свобода  от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода. Представената същностна оценка на  установените отегчаващи  отговорността обстоятелства определят тежестта на  случая,като  далеч по-значима в сравнение с други случаи на извършване на  т. престъпление. Това  становище на съда се основава наред с посочените отегчаващи обстоятелства,но и с  другите  съпътстващи ги такива. По делото е установена инкриминираната изява за проявената  предварителна подготовка към използването на  оръжие,което е снабдено с боеприпаси,по които  по механичен път  е била заличена маркировката на дъното на гилзата и  разпробиване върха на куршума. Освен това   установената „случайност“ на срещата между св.  Ш. и подс.А. през инкриминираната вечер преди убийството е само привидна, с оглед посоченото от свидетеля обстоятелство,че в онзи период от време всеки ден на обед и почти всяка  вечер ходил до барчето с автомобила си и който  факт бил известен на много негови  познати, включително  и от подсъдимия А.. Проявения предумисъл в престъпните действия  се отличава  и с  реализираната упоритост на подсъдимия  да  узнае маршрута на движение на своята жертва,  вида на  автомобила с който се придвижва,  преобладаващо местата  и заведенията,които посещава в града. Освен това  осъществил   „профилактичното  озвучаване“ на района около жилищния блок на жертвата, хвалейки се за осъществена от него организация  за  възпламеняването на пиратки в период непосредствено преди извършване на престъплението,с цел  създаване на по-благоприятна възможност за прикриване  използването на  огнестрелно оръжие. Допълнително основание за много високата степен  на обществена опасност на деянието  съдът намира и  проявената форма на съучастие при  осъществяване на престъплението. Съдебната практика  еднозначно  е определила,че съучастието  влияе върху степента на обществена опасност на престъплението, но  това трябва да бъде обсъждано  от  непосредствената фактическа страна на отделния случай. Съучастието не винаги завишава  обществената опасност на деянието, като може и да я намали. В конкретния случай изявената общност на умисъла  у  подсъдимите е дефиниран в зависимост от предначертаната престъпна договорка между тях всеки  да изпълни своята част за реализиране  на инкриминираното деяние. Налично установен по делото е фактът,че  действията на подс. К. са се реализирали освен чрез подбудителство, но и с  помагечеството на подс. А., а това наред с  действията на  М.  са  формирали едно обективно преимущество за прекия извършител на престъплението А.. В случая според съда задружната дейност на подсъдимите  се отразява  от съществено значение за реализирането на деянието и субективното свойство,което    притежава съучастието на двамата подсъдими  по отношение тежестта на вината.

 Всичко това дава определя съдът да  приеме липсата на основание да бъде наложено най-леко предвиденото наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода.

Предвиденото  най-тежко наказание доживотен затвор без право на замяна  в чл. 116 ал.1 от НК  не отговаря в случая на степента  на обществена  опасност на деянието. Разбирането на съда произтича от възприетата   и посочена по-горе съдебна практика,която  обвързва  налагането на това най-тежко наказание освен с критериите за изключителността на случая, но и предвид многобройността  на квалифициращите обстоятелства и обема  на засегнатите  обществени блага от престъплението.Обосновано ВКС  е успял по този начин да осъществи  необходимата диференциация  между  тежките и особено тежките престъпни  проявления по чл. 116 от НК.  Съдът отчита,че извършеното от подс. А. престъпление е квалифицирано по два  от  съставомерните  елемента на чл. 116 ал.1, по т. 7 и т. 9,за което ВКС е приел,че  при  наличие на  само два от общо 12 квалифициращи  признака на чл. 116 ал.1 от НК обществената опасност на деянието не се явява толкова  значително по-висока. Съществено основание  ВКС да не възприеме необходимостта от налагане на най-тежкото предвиденото наказание се определя основно предвид оценката за обществения отзвук от престъплението,наред с характеристика  и обема на постигнатия вредоносен резултат. Настоящият съдебен състав отчита  установената съдебна практика възприемаща всеки отзвук за  извършеното умишлено  убийство като обективно значителен, което се определя от изключителната ценност на човешкия живот. На следващо основание следва да бъде оценена индивидуализиращата характеристиката на  установената по делото личност на  убития,предвид връзката и с вредоносния резултат.  Служебното положение,което е заемал пострадалия Д. и склонността му в това отношение да извършва престъпления по повод действията му на митничар са определили  мотивите да бъде извършено убийството. За това по делото са събрани обилни доказателства,с оглед  многократно  осъществявани от пострадалия, в съучастие с други лица на инкриминирани деяния за внос и  държане, с цел разпространение на  значителни количества наркотични вещества и което  се  намира в основата на установения  разрив с другия съучастник М.. Последното  се явява и доказаното по делото основание  да бъде ангажиран подс. К. към подбудителство за извършване на убийството. Това  според съда   не може  да определи случая за извършеното престъпление,което да се отличава със своята изключителна тежест спрямо обема на засегнатите правно защитени блага,тъй като дефинирания от жертвата стремеж към  незаконно облагодетелстване не може да бъде толериран  от съда с оценката за настъпил значим вредоносен резултат  и  най-вече обема на засегнатия обществен интерес.

На това основание най-справедливо е на подс. Б.А. да се определи наказание доживотен затвор за извършеното престъпление по чл. 116 ал.1 т. 7  и т. 9,вр.чл. 115,вр. чл. 20  ал.2,вр. чл. 54  от НК.  

При така посочената правна квалификация и след като  се съобрази с целите на  специалната и на генералната превенция и на обстоятелствата на чл. 54 от НК,съдът намира,че  наказанието на подс. К. следва да се определи при наличието на превес на смекчаващите над отегчаващите  отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се  прецени налично проявена престъпна упоритост към довършване на престъплението,която се е проявила чрез осъществените две  престъпни проявления подбудителство и помагачество към извършване на убийството. Той   е взел активното  и решаващо участие, за да бъде постигнат вредоносния резултат, от една страна по формиране на решението у подс. А. да извърши престъплението, а от друга укрепвайки това негово решение, чрез предоставеното парично възнаграждение. Това негово помагачество е разширил освен по  физически,но и по интелектуален начин, като  е предоставил на извършителя данни за  жертвата,като адрес, места на посещение и информация за лица от приятелския му кръг,което макар  и да е останало извън обема на обвинението му се явява според съда отегчаващо обстоятелство. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало, добри характеристични данни и семейно положение.Съдът намира,че размера на  наложеното наказание на подс. К. следва да бъде съобразен с трайно утвърдената съдебна практика по отношение чл. 21 ал.1от НК,която третира  буквалния анализ на  текста, всички  съучастници да се наказват с наказанието предвидено за извършеното престъпление. Тоест основанието за  наказателната отговорност на  подбудителя и помагача не следва да се различава от тази на извършителя. На тази основа пълния прочит на тази законовата норма представя разбирането на ВС и ВКС  относно характера и степента на тяхното участие. Върховните съдии са приели,че  при престъпления,които са очертани само с  резултата си  наказанието на подбудителя  или помагача трябва да се определи независимо от начина,времето и мястото  на осъществяване на  деянието от извършителя,при условие,че тези обстоятелства не са били обхванати от техния умисъл. В тази връзка посочения в чл. 21 ал.1 НК “степен на участие“  е приет за основен критерий при определяне вида и размерът на  наказанието на съучастниците. В случая ролята и дейността на подс.К. в това отношение се  явява решаваща по отношение намирането на извършителя и иницииране на психическото убеждаване на подс.А. да извърши убийството. Освен това с последвалите  негови допълнителни действия по улесняване подс. А. към извършването на престъплението не се явяват маловажни. Според съда възприетата правна фигура на М. като подбудител на подбудителя- К. не може в случая да  смекчи  вида и размер на наказателна отговорност на последния, защото осъществената престъпна проява се явява усложнена престъпна дейност,която променя  степента на обществена опасност на деянието. Ролята и участието на М.  като подбудител на подс. К., според съда е от съществено значение за реализирането на деянието. Това обстоятелство  допълва тежестта  на  обществена  опасност  на осъщественото съучастие на двамата подсъдими  по отношение на тяхната вина, с оглед  изградената им субективна представа за общността на умисъла да се извърши престъплението, влиянието на физическа и психологична подкрепа,която те намират между си и знанието за съпътстващата  ръководна роля на М..

Според съда  при индивидуализацията на  наказанието на подс.К. не следва да бъде  отчитани като отегчаващи отговорността обстоятелства времето и  начина на  извършване на деянието,нито и средствата,с които  е било осъществено,предвид  доказателствата по делото,които установяват,че  те са се намирали извън неговия  умисъл.

Предвид изложеното най-справедливо е на подс. И.К.   е да се определи наказание от  петнадесет години и шест месеца лишаване от свобода за извършеното престъпление по чл. 116 ал.1 т. 7  и т. 9,вр.чл. 115,вр. чл. 20  ал.3 и ал.4 от НК. Предвидените  в хипотезата на чл. 116 ал.1 от НК други две  алтернативни и по-тежки  наказания  не следва да бъдат постановявани на подс. К.. Съобразно целите предвидени  в чл. 36 от НК определеното наказание лишаване от свобода може според съда да  осъществи превантивната и възпитателна роля на закона спрямо този подсъдим.  

Индивидуализацията на  наказанието на двамата подсъдими налага  съдът да обсъди всички признаци,които  имат значение към изискуемото се законово съответствие между обществената опасност на деянието, това на дееца и определянето от съда на  справедливо наказание. От гледна точка на генералната превенция по делото е установен  провеждащо се наказателно производство от лятото на 1999г. до постановяване на настоящата присъда,който срок  се явява   неразумно продължителен съобразно установената  съдебна доктрина на ВКС и  ЕСПЧ. Според  нея такава констатация сама по себе си може да  определи наличието на  изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,което се явява вид  компенсация  за подсъдимия, заради неблагоприятните последствия,които е претърпял от  наказателната репресия. Приемането на подобно изключително смекчаващо обстоятелство  налага необходимостта от приложение разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК,за да се  определи наказанието под най-ниско предвидения в закона предел.На основата на тази предпоставка ВКС е отчел критерия на ЕСПЧ за  продължителността на  наказателното производство,който трябва да се съпостави със сложността  и обема на делото,поведението на обвиняемото лице и действията на  всички органи на съдебната власт като цяло. В този смисъл е възприето,че  разумната продължителност на наказателното производство се преценя от повдигане на обвинението до окончателното приключване,с влязъл в сила съдебен акт. По делото на двамата подсъдими са били повдигнати обвинения  от м. май 2014г  и съобразно сложността и обема на проведеното наказателно производство настоящия съд не възприема  необходимостта да  приложи нормата на чл. 55 ал.,1 т.1 от НК по отношение наложеното наказание лишаване от свобода,наред с отчетените по-горе отегчаващи обстоятелства.

На основание чл. 57 ал.1 т.2 б. А от ЗИНЗС подс.И.К. следва да изтърпи така наложеното му наказание от петнадесет години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален “СТРОГ“ режим.

На основание чл. 59  ал.1 т.11,пр.1 от НК  от наложеното наказание лишаване от свобода  от петнадесет години и шест месеца на подс. И.К. следва да се приспадне времето,през което  е бил задържан,считано от 27.05.2014г до 30.03.2105г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 59 ал.1 т.2, пр.1 от НК от така наложеното наказание лишаване от свобода  от петнадесет години и шест месеца на подс. И.К. следва да се приспадне времето,през което същия е търпял мярка за неотклонение  „ Домашен арест“ ,считано от  31.03.2015г до 07.078.2015г,като  два дни  „ Домашен арест“ се зачитат за едни ден лишаване от свобода.

 

Веществените доказателства:    ударник от пистолет „Макаров, четка ЗИП - 1 бр.  квитанция от пощенски запис и 2 бр. бележки с имена,черен калъф с 4 бр. визитки, гилза калибър 7,62 мм., части от куршум - кал.7,62 мм. и част от зъболекарско борче,следва да се унищожат като вещи без стойност,след влизане на присъдата в сила.

          Веществените доказателства 2бр.мобилни телефонни апарати „Нокиа“ 2 бр. ведно със СИМ-карти в тях; връзки с ключове 2 бр.; тефтер със синьо-зелена подвързия с телефонни номера договор за заем от 13.11.2009г следва да се върнат на подс. Б.М.А. след влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК  осъжда подс. Б.М.А. да заплати по сметка на ОД МВР- Пловдив направените по досъдебното производство разноски в размер на 724.31 лева,както и по сметка на Окръжен съд Пловдив по хода на  съдебното производство в размер на    501.55 лева.

На основание189 ал.3 от НПК  осъжда подс. И.П.К. да заплати по сметка на ОД МВР- Пловдив направените по досъдебното производство разноски в размер на 424.31 лева,както и по сметка на Окръжен съд Пловдив по хода на  съдебното производство в размер на    501.55 лева.

Предвид изложеното съдът постанови и присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕН- СЪДИЯ: