Р Е Ш Е Н И Е
№ 1018/16.12.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев
2.
Красимир Лесенски
при секретаря Антоанета Метанова и с участието
на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
касационно административнонаказателно дело № 1138 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на ОД на
МВР Пазарджик против Решение № 260026/03.09.2020 г. постановено по АНД №
425/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен
Електронен фиш Серия К 2395201/ 01.11.2018 г., издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на П.Р.П. ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет)
лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на
материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и съответно
потвърден като законосъобразен процесния
електронен фиш. Излагат се доводи в тази насока.
В съдебно заседание не се явява представител на касатора.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, чрез
процесуален представител в съдебно заседание счита касационната жалба за
неоснователна и се моли решението на РС Пазарджик да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Пазарджик дава
заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на Районен съд Пазарджик
е валидно, правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде
оставено в сила.
Административен съд Пазарджик, след като прецени
допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед
наведените в същите касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:
П.Р.П. е санкционирана за
това, че на 01.11.2018 г., в 09,04 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Г.. Б..“ №
.. в посока към кръстовище с ул. „Ст. А..“, е управлявала т.а. „Д. С..“, с ДК №…,
като се е движила с превишена скорост от 67 км/час, при максимално допустима за
движение в населено място от 50 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с
№ 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 67 км/час, т.е.
превишение на скоростта от 17 км/час, но от това превишение били извадени 3
км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост до 100 км/час, което би било в
полза на жалбоподателката и така се формирало превишението от 14 км/час. Въз
основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
При така установената фактическа обстановка районният
съд правилно е приел, че атакуваният ЕФ е изправен от
гледна точка на своето съдържание като реквизити и издател. Не се оспорвало
обстоятелството, че товарният автомобил се ползва от П., нито че именно тя е била водач на същия на процесната
дата, когато е било регистрирано нарушението. Автомобилът бил собственост на ЮЛ,
но негов ползвател била именно П., което се
установява и от справката за собственост и регистрация на ПС, приложена към ЕФ.
В хода на административнонаказателното производство обаче не се доказали
безспорно, до степен на несъмненост фактът на извършеното нарушение от страна
на П. по чл.21 ал.1 от ЗДвП. За да стигне до
този извод, районният съд е приел, че на първо място при установяването на
административното нарушение с гореописаното АТТС не е било изпълнено
императивното изискване на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра
на вътрешните работи, а именно при работа с временно разположени на участък от
пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за
контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В процесния
случай бил съставен Протокол за използване на АТСС, който обаче не бил
съпроводен със снимка на разположението на уреда - мобилното АТСС. В приетата
по делото справка от Сектор ПП се установявало, че на процесната дата при
използването на АТСС не е била изготвена снимка на разположението на уреда,
поради техническа неизправност на техническото средство РСОД (таблет). РС
е приел, че такава снимка е неразделна част от протокола, а при положение, че
има спор или съмнение, че в конкретния случай се касае за работа с временно
разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ.
система за контрол на скоростта, снимката има за предназначение да даде
визуална представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени
дали това място отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено
мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на
автоматизираните технически средства и системи. По-нататък РС е приел, че Протоколът
за използване на АТСС не съдържал всички необходими реквизити. Първо не било
индивидуализирано в достатъчно ясна степен мястото за контрол (разположението
на техническото средство). Посочено е, че същото е на бул. „Г.. Б..“ № .. в
посока към кръстовище с ул. „Ст. А..“. На РС било служебно известно, че това е
административния адрес на Затвора Пазарджик. Липсата обаче на снимка на
разположението на АТСС не позволявала в случая да се установи категорично дали
наистина мобилната камера за видеоконтрол е била разположена на мястото, което
е отразено в протокола и кое точно е това място. Освен това било видно от ЕФ,
че същото място е посочено и за място на извършване на нарушението, като нямало
как мястото на нарушението и мястото за контрол да съвпадат.
На следващо място не било посочено мястото
на контрол на какво отстояние в метри се намира от пътен знак Д11 „Начало
на населено място и селищно образувание”, в случая гр. Пазарджик. Тези
обстоятелства не можели да се установят и от изготвените от АТСС снимки,
приложени към ЕФ. Липсата на гореспоменатите обстоятелства в протокола и
липсата на снимка към същия за разположението на техническото средство и
невъзможността същите да се определят от снимките от АТСС, не позволявало да се
прецени дали, когато е бил засечен автомобилът на П., той вече е бил навлязъл в
границите на населеното място (гр. Пазарджик) или не, при положение, че АТСС
имал един сравнително голям интервал на дистанцията при заснемане- от 25 до 600
метра, което било видно от техническото му описание в раздел „Технически и
метрологични характеристики” в Приложението към Удостоверение за одобрен тип.
При тези доводи, РС е приел, че
съдържащото се в ЕФ твърдение, че П. е управлявала автомобила си в населено
място се явявало доказателствено необезпечено, тъй като и от приложените снимки
от АТСС не можело да се направи категоричен извод за местоположението на
мобилното АТТС, респ. за местоположението на заснетия автомобил в момента на
засичането на скоростта му. При това положение съдът бил лишен от възможността
да провери изпълнението на разпоредбата на чл.8 от Наредбата, а именно
„При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта”.
Касационната инстанция намира обжалваното решение за
неправилно. Безспорно изложените съображения от РС Пазарджик принципно са
правилни, но те не са съобразени с две обстоятелства – с конкретните данни по
делото и със съдебната практика. Следва да се отбележи, че е налице многобройна
и безпротиворечива съдебна практика, че липсата на снимка към протокола за
използване на мобилното АТСС е нарушение, но не
съществено такова и само по себе си не може да доведе до отмяна на атакувания
ЕФ. В тази връзка в касационната жалба са посочени две решения на АС Пазарджик
и РС Пазарджик (а в тази насока има и множество други на различни съдилища в
страната) именно в този смисъл, като посочените там изводи, че липсата на фотос
към протокола при достоверно отразена информация за разположението на мобилното
АТСС в протокола няма как да доведе до съмнение само по себе си за мястото на
разположение на системата. В тази връзка следва да са налице пропуски, свързани
със самия протокол. В тази насока е разсъждавал и РС, като е приел, че
Протоколът за използване на АТСС не съдържал всички необходими реквизити - не било
индивидуализирано в достатъчно ясна степен мястото за контрол (разположението
на техническото средство). Посочено било, че същото е на бул. „Г. Б.“ № .. в
посока към кръстовище с ул. „Ст. А.“, а на следващо място не било посочено
мястото на контрол на какво отстояние в метри се намира от пътен знак Д11
„Начало на населено място и селищно образувание”, в случая гр. Пазарджик. Вярно
е, че в протокола това разстояние не е посочено. Но тези изводи не държат
сметка за обстоятелството, че при използваната мобилна система за контрол,
същата притежава техническа възможност чрез външна антена да определя
автоматично разположението на уреда посредством GPS координати, които координати се отразяват на всяка една
изготвена снимка при работа на системата. Точно това обстоятелство РС не е
съобразил от данните по делото. Видно е от приложените снимки към ЕФ (общо пет
на брой), че на всяка от тях са посочени тези GPS координати, т.е. всеки може свободно да ги въведе като
данни например в Гугъл карти и да добие ясно представа къде точно е било
позиционирана системата. Едва ли има по-точен начин да се индивидуализира мястото
за контрол (разположението на техническото средство). Така посочените
координати ведно с изготвения протокол за използване на АТСС сочат на
единствения възможен извод – а той е, че по делото не само няма съмнение къде
точно е било позиционирано мобилното АТСС, но и безспорно се установява, че
мястото на контрол е именно посоченото в гр. Пазарджик, на бул. „Г. Б.“ № .. в
посока към кръстовище с ул. „Ст. А.“, т.е. е и в рамките на населеното място,
където е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. Като не е съобразил
отразените на фотосите GPS координати и съответствието им с данните в Протокола за използване
на АТСС, РС Пазарджик е достигнал до грешен извод за незаконосъобразност на
атакувания ЕФ, поради което решението му ще следва да бъде отменено изцяло, включително
и в частта му за разноските, като се потвърди като законосъобразен издадения ЕФ.
При този изход на спора в полза на
ответника по касационната жалба не се дължат разноски, а касаторът не е
направил искане за присъждане на такива.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2,
изр.1, пр.2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик, XII състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260026/03.09.2020 г.
постановено по АНД № 425/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като вместо
това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен Електронен фиш Серия
К 2395201/ 01.11.2018 г., издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на П.Р.П. ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет)
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/