РЕШЕНИЕ
№ 540
гр. Пловдив, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500447 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от „Айзаем.БГ” ООД,
ЕИК *********, гр. София, срещу решение № 262568/31.11.2021 г. по гр.дело
№ 15849 по описа на РС Пловдив за 2020 г..
С обжалваното решение РС Пловдив осъжда „Айзаем.БГ” ООД да
заплати на Л. Г. М. сумата 110,32 лв. – недължимо платена по клауза за
възнаградителна лихва по договор за заем № *** г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.11.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 50 лв. разноски за
заплатена държавна такса, както и сумата от 360.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана безплатна правна помощ.
Жалбоподателят счита решението неправилно, като излага
съображения, че е погрешен извода на съда за неяснота по формулирането на
ГПР по кредита, тъй като той е нормативно посочен, като счита, че
непосочването, неправилното изчисление и посочване е самостоятелно
1
основание за недействителност на договора, какъвто извод не е направен, а не
липсата на яснота по формулирането му. Сочи, че освен възнаградителна
лихва по договора за кредит, заемодателя не е претендирал други разходи по
договора. Счита, че договорената лихва не може да се счете за прекомерна,
накърняваща добрите нрави, като следва да се вземе предвид и факта, че
заемодателят не е банка, заемът е без дадени обезпечения, като повишеният
риск оскъпява финансовия ресурс. Твърди, че в договора и погасителния план
ясно е посочена информацията за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, което е безспорно. Излага съображения, че
приетото от съда е в пряко противоречие с целите на Директива 2008/48, тъй
като съдът извежда санкция, която е неадекватна и непропорционална, като
смисълът на санкцията счита да е възпиращият ефект за да се възстанови
реалното равновесие между страните, а не да се създава ново, посредством
постановения съдебен акт. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да
му бъдат присъдени разноски за двете инстанции.
В писмено становище по делото заявява, че в решението е направен
извод за нищожност на договора въз основа на факти, които не съществуват в
правоотношението между страните, Договор за имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 16.09.2015 г. не е свързан
с договора за кредит, възнаграждението по този договор не е платено
еднократно, съдът неправилно е изхождал от този договор, за да направи
оспорвания извод, че съгласно чл. 22 от ЗПК целият договор за
потребителски кредит е недействителен. Оспорва, че не е спазено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като, въпреки, че в клаузите на
съглашението между страните не е посочено какви компоненти
кредитодателят е включил при формиране на размера на ГПР, последните са
изводими от разпоредбите на закона и могат да се установят чрез тълкуване
на клаузите на договора. Излага съображения, че уговорената
възнаградителна лихва в размер на 40,50% не надхвърля трикратния размер на
законната лихва, поради което не е уговорена в нарушение на добрите нрави
и е действителна.
В постъпилия писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата М.,
чрез адв. К., се излагат съображения за правилност на решението и
неоснователност на въззивната жалба. Мотивира съображения за нищожност
на възнаградителната лихва, поради това, че надхвърля три пъти законната
2
лихва, което обуславя противоречие с добрите нрави. Сочи и нищожност на
клаузата за ГПР, поради невключване на възнаграждението по Договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг,
което счита разход по кредита, при включване на който ГПР ще надхвърли
законоустановения процент. Излага и съображения за съдържанието и
значението на ОУ. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и в
сила обжалваното решение. Моли за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. В съдебно заседание, чрез адв. Г.,
поддържа отговора на въззивната жалба и моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба и в сила обжалваното решение, претендира
разноски, съобразно представен списък.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Предявен е за разглеждане иск, след допуснато изменение в съдебно
заседание на 07.07.2021 г., с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение
първо от ЗЗД, във вр. с 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 110,32 лв.
платена възнаградителна лихва по нищожна клауза по договор за заем № ***
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 30.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При направената служебна проверка настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид
горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението, като въззивният съд се произнесе по
правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
3
В случая по делото няма спор, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че Договор за заем № *** г. е бил сключен
между кредитодателя „Дженерал Лизинг“ АД и кредитополучателя Л.М..
Съгласно същия кредитополучателят е получил сумата от 1200 лв. в брой на
16.09.2015 г., срещу поето задължение да върне сумата на 22 седмични
погасителни вноски, ведно с лихвен процент 40,50 %, при ГПР 49,65 %, обща
сума за плащане 1310,32 лв., при размер на седмична погасителна вноска от
59,56 лв.
Към договора са били приети и Стандартен европейски формуляр за
предоставената на потребителя информация от 16.09.2015 г., погасителен
план от 16.09.2015 г., както и общи условия към договора.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че вземането по
Договор за заем № *** г. е било прехвърлено на ответника „Айзаем.БГ” ООД,
като кредитополучателят е заплатил на „Айзаем.БГ” ООД сумата от 1310,32
лв. за погасяване на кредита, от които 1200 лв. за главницата и 110,32 лв. за
възнаградителна лихва, за което е било направено писмено признание от
жалбоподателя.
На 16.09.2015 г. между кредитополучателя, като възложител и
жалбоподателя, в качеството му на изпълнител, е бил сключен и Договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, с
предмет на договора изготвяне от изпълнителя, срещу възнаграждение от 340
лв. на кредитен рейтинг и оценка на имущественото състояние и
възможността за поемане на задължения от страна на възложителя, както и
издаване на удостоверение за кредитен рейтинг, със срок на валидност един
месец от изготвянето му.
Така приетата от районния съд фактическа обстановка не е оспорена от
страните. След изтичане на срока за обжалване, в писменото становище по
същество на жалбоподателя е оспорен извода на първоинстанционния съд
относно размера на платената възнаградителна лихва, както и, че видно от
съдържанието на Договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, възнаграждението на изпълнителя
„Айзаем.БГ” ООД е платено на 16.09.2015 г., като действително
доказателства за такова плащане не са налични по делото, а видно от
договора е уговорен падеж на задължението за заплащане на
4
възнаграждението на 16.09.2015 г., но този факт не е от съществено значение
за формиране на извода на съда относно недействителността на договора, а
размера на заплатената възнаградителна лихва е установен от направеното
признание на неизгоден факт от страна на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съдът е длъжен и служебно да следи за наличие на неравноправни
клаузи в договорите с потребител, съгласно установеното съдебно начало в
гражданския процес, прокламирано в чл. 7 от ГПК, установената практика на
СЕС и ВКС.
Съгласно чл. 145 от ЗЗП неравноправната клауза в договор се
преценява, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със
сключване на договора към датата на сключването и всички клаузи, не само
на договора, а и на друг договор, от който той зависи. А съгласно легалната
дефиниция в закона неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,
е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, каквото при
процесния договор се установи.
Доколкото договорът е за потребителски кредит, с оглед неговия
предмет и страни, се подчинява на специалната уредба в ЗПК, както и ЗЗП,
доколкото кредитополучателят е потребител по смисъла на този закон.
Приложимата правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на
този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11, като за
съответствието на договора с тях съдът дължи проверка, независимо дали има
конкретни оплаквания от страните, поради което е неоснователно
оплакването на жалбоподателя, че съдът е обсъждал невъведени от страните
фактически обстоятелства. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът
за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Процесният договор за кредит
5
формално съдържа посочване на ГПР, но не съдържа взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването, формално е посочена и обща
сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в
договора, не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от
потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит. В конкретния случай по договора не са включени
допълнителни разходи за услуги, свързани с договора за кредит, а именно
тези по договора за имуществено проучване и издаване на удостоверение за
кредитен рейтинг. Настоящият състав намира, че ползваната услуга по
договора за имуществено проучване е била свързана с договора за кредит.
Видно от представените по делото общи условия в чл. 3 от ОУ едно от двете
алтернативни условия за отпускане на договора за кредит е представяне на
удостоверение за кредитен рейтинг на заемополучателя, със срок за
валидност един месец. Договорът за имуществено проучване е представен от
страна на ответника по повод издадено съдебно удостоверение за представяне
на договор за потребителски кредит, погасителен план към него и справка за
заплатените суми по договора, като явно жалбоподателят, в качеството си на
ответник в първоинстанционното производство, го представя във връзка със
сключения договор за потребителски кредит. Видно от представените
доказателства – стандартен европейски формуляр от 16.09.2015 г., договор за
потребителски кредит, в който е посочено, че датата на получаване на кредита
е 16.09.2015 г. - датата на сключване и на договора за имуществено
проучване, погасителен план от 16.09.2015 г., разпоредбата на чл. 3 от ОУ,
която поставя представяне на удостоверение за кредитен рейтинг като
условие за отпускане на кредита, фактът, че жалбоподателят го представя в
6
първоинстанционното производство ведно с договора за кредит, въпреки, че
такова изрично вписване в удостоверението няма, води до извода, че тези
разходи за снабдяване с удостоверение, издавано от жалбоподателя, са били
известни на кредитора, пряко свързани са с договора за потребителски
кредит, потребителят е поел задължение да ги заплати, поради което попадат
изцяло в определението за общ разход по кредита, независимо от това, че са
уговорени в друг договор, доколкото са били пряко свързани с договора за
кредит. Самата услуга, предоставяна по договора за имуществено проучване
няма практическо приложение извън правоотношенията между страните и
между всяка от тях и кредитодателя, тъй като задължение за оценка на
кредитоспособността на потребителя има всеки кредитор, преди сключване
на договор за кредит, по силата на чл. 16 от ЗПК, като това е част от
дейността по кредитиране. Видно от редакцията на чл. 3, чл. 8 и чл. 20 от ОУ
към договора за заем с „Дженерал лизинг“ АД, издаденото удостоверение за
кредитен рейтинг е условие за отпускане на заема и обвързва и заемодателя,
освен дружеството изпълнител по договора за имуществено проучване.
Формално възнаграждението по договора за проучване и издаване на
удостоверение за кредитен рейтинг се дължи на друго лице, към датата на
сключване на договора, различно от кредитодателя, по друг договор, но е
пряко свързано с договора за кредит, доколкото е условие за отпускането му,
и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. В
съдържанието на процесния договор за кредит не е отразена действителната
обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не са включени
общите разходи за потребителя, в т. ч. и възнаграждението по договора за
проучване и издаване на удостоверение за кредитен рейтинг, което е пряко
свързано с кредита. Това няма как да не се отрази и на стойността на ГПР,
защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и
възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В случая е договорено
да се заплаща възнаграждение за проучване и издаване на удостоверение,
което няма практическо приложение извън правоотношенията между
страните, в размер на 340 лева, което реално оскъпява договора за кредит, със
сума в пъти по-голяма от уговорената лихва за ползване на заетата сума в
7
размер на 110,32 лв. По делото е безспорно, че посочената сума не е била
включена в ГПР, като по този начин е посочен размер на разходите по-нисък
от действителния. Налице е разминаване между посочения в договора ГПР и
действителния прилаган ГПР.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвид горното настоящият състав на съда намира, че при
сключването на процесния договор за потребителски кредит е направен опит
за заобикаляне и на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита, а посочения в договора размер на годишния процент на разходите не
съответстват на действително уговорения такъв. Това от своя страна води до
недействителност на целия договор, на осн. чл. 22 от ЗПК. Допуснато е и
нарушение при посочването на общата дължима сума от потребителя, която
не кореспондира с общия размер на задълженията по договора. От
изложеното дотук се налага изводът, че договорът не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, отнасящи се до посочване по
ясен и разбираем начин на лихвата, годишният процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, поради което и съгласно разпоредбата
на чл. 22 от ЗПК същият следва да се приеме за недействителен. Налице е
нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е насочена както
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, така и за стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити, по начин, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. С посочването в договора за заем на ГПР,
който не е формиран при спазването на чл.19, ал.1 от ЗПК, а така и отразява
по - нисък от действителния ГПР, както и на дължимата обща сума в по-
малък размер от действителния, се създава заблуждение у потребителя за
финансовата тежест на кредита. Достига се до противоречие с Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
8
относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима
информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
своето задължения, преди да сключи договора за кредит. Това посочване на
по-ниска от дължимата сума заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е
възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия
размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по см.
на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в
неговата цялост.
С оглед на изложеното, предвид констатираното нарушение на чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява
недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Поради това и не следва да се обсъждат
и наведените възражения за нищожност на клаузата на чл. 2 от договора за
кредит. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Поради заплащане от страна на кредитополучателя на уговорената
възнаградителна лихва, която се явява недължима, на осн. чл. 23 от ЗПК, то
същата подлежи на връщане. Ето защо решението на районния съд е правилно
и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна следва
да се остави без уважение.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА в полза на адвокатското дружество, осъществило
безплатна адвокатска защита на въззиваемия М., чрез адв. К. и адв. Г., следва
да се присъди сумата от 360 лева - адвокатско възнаграждение с ДДС за
процесуално представителство пред въззивната инстанция по подадената
срещу първоинстанционното решение въззивна жалба, определено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
9
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262568/30.11.2021 г., постановено по гр.
д. № 15849 по описа за 2020 г. на Районен съд - Пловдив, VI граждански
състав.
ОСЪЖДА „Айзаем.БГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, да
заплати на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ: *********, гр. П., ***,
сумата от 360.00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска защита на Л. Г. М. във въззивното
производство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10