М О Т И В И
към присъда № 8 от 04.02.20 г.
по НОХД № 264/19 г.
Обвинението срещу подс. Д.Х.Д.
е по чл. 339, ал. 1 от НК за това, че на 19.06.2018 г. в имот, находящ се в гр. К. на ул. „Х.Д.А.” № 4 е държал
огнестрелно оръжие – самозарядна ненарезна ловна
пушка марка „Benelli“ („Бенели“)
модел „Armi M2“,
кал. 12, с № М 868335В14 (глава) и с № С 1308473Y14 (цев) без да има за това надлежно разрешение.
Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен.
Защитникът му – адв. Т. в с.з.
пледира за оправдаването му.
Представителят на РП КК в с.з. поддържа обвинението.
От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Подс. Д.Х.Д. се водил на отчет и
контрол в група „КОС“ при РУМВР КК и имал издадено разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях № 20170319449 от
24.01.2017 г. валидно до 23.01.2022 г. Подсъдимият притежавал пистолет „Макаров“ кал. 9х18 мм, № IN 401016, самозаряден
ловен полуавтомат „Benelli“ модел „Comfort“ кал. 12 с глава №
М 659802 и цев № С957317, ловна нарезна карабина
„ТОЗ-17“, кал .5,6 мм. № АА 13139 и ловна нарезна
карабина „Мазалат“, кал. 7.62х54 мм, № М 96436. По отношение на подсъдимия нямало констатирани
нарушения по ЗОБВВПИ към датата на справката и същият нямал наложени
административни наказания. Подс. Д. бил член на
ловно- рибарска дружина с. Е., общ. Н. от месец март 2002 г. без прекъсване с
подновено членство си за 2018 г.
Св. Н.Г. бил съпруг със св. Д. Х. - дъщеря на подс. Д.. По повод встъпването им в брак родителите на св.
Д. Х. ѝ подарили апартамент в гр. КК на ул. „И. Недялков“ № 6, ет. 1, ап.
2. Първоначално за период от около 6 месеца до около една година св. Г. и св. Х.
живеели в къщата на св. Д., тъй като имали нужда от помощ за отглеждането на
детето им. По време на брака подс. Д. подарил на св. Г.
ловна пушка, представляващо самозаряден гладкоцевен (ненарезен) ловен
полуавтомат (официално
продуктово наименование (източник http://www.guns.bg/)) марка „Benelli“ модел „Armi M2“ кал. 12/76
с глава фабричен № М 868335В14 и цев №
С1308473Y14. За придобИ.ето оръжието,
както и на 50 бр. патрони кал. 12 на св. Г. му било издадено разрешение №
20150142868 от 10.09.2015 г. Оръжието било закупено на името на свидетеля с
фактура № ********** от 22.10.2015 г. за сумата от 2600 лв. На негово име било
издадено и разрешение № 20150154740 от 28.10.2015 г. за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, валидно до 27.10.2020 г.
Към
датата на придобиването на оръжието, св. Г. *** заедно със св. Д. Х. и
родителите ѝ. На същия адрес св. Г. съхранявал оръжието си в металната
каса, находяща се в избеното помещение, собственост
на подс. Д.Х.Д., в която последния съхранявал и
своите законно притежавани оръжия. С ключ за касата разполагал само подс. Д.. След преместване на адреса в гр. КК на ул. „И.Н.“
№ 6, ет. 1, ап. 2 св. Г. продължил адресно да се води на адреса в гр. К. до
05.07.2018 г., тъй като нямал условия да съхранява оръжието си. След влошаване
на отношенията между св. Г. и св. Д. Х. през месец май 2017 г. свидетелят се
преместил да живее при родителите си в с. Тъжа, общ. Павел баня, като оръжието
му останало в касата на подсъдимия в гр. К. на горепосочения адрес. След
развода между свидетелите през месец декември 2017 г., св. Г. решил окончателно
да се установи да живее при родителите си в с.Т., общ. П. б. Тъй като желанието
на св. Г. било да си вземе оръжието, за да го предаде на съхранение в гр. КК в
служба „КОС“ при РУ КК, докато смени адресната си регистрация съгласно
изискванията на ЗОБВВПИ, свидетелят многократно провел телефонни разговори със
св. Д. Х. и подс. Д. с изричното искане пушката да му
бъде върната. Св. Д. Х. му заявила да уреди нещата с подсъдимия. Св. Г. провел
няколко разговора с подс. Д., но последния отказал да
върне оръжието на свидетеля, като му заявил желанието то да бъде прехвърлено на
сина му, за което св. Г. не бил съгласен. От разговорите св. Г. разбрал, че подс. Д. няма никакво намерение да му върне пушката. Св. Г.
работил тогава към Военна полиция и помолил св. Д. Д. – служител на РУМВР КК да
уредят въпроса за оръжието с подсъдимия неофициално. Той от своя страна се
обърнал към св. Др. Др, друг служител на РУМВР КК,
който се свързал с подсъдимия, но под предлог, че имал неуредени финансови
взаимоотношения със св. Г., подсъдимият казал на св. Др., че ще я върне, когато
ги уредят. Тъй като св. Г. се притеснявал, че реално няма достъп до оръжието си
и че би могъл да бъде санкциониран по реда на ЗОБВВПИ при евентуална проверка
от служители на РУ КК, подал жалба до РП КК. В хода на извършената проверка от
страна на служители на РУМВР КК – св. И.М. – МлПИ и
св. Т.П. – МлПИ на 19.06.2018 г. в дома на подс. Д. ***, подс. Д. им
предоставил достъп до касата, находяща се в избеното
помещение на къщата. В хода на проверката било установено, че в касата освен
законно притежаваните от подс. Д. огнестрелни оръжия
за съхранението, носенето и употребата, за които същият притежавал разрешително
№ 20170319449 от 24.01.2017 г. със срок на валидност до 23.01.2022 г.,
подсъдимият държал самозарядния
ловен полуавтомат марка „Benelli“, модел „Armi M2“, кал. 12, с № М 868335В14 (глава) и с № С 1308473Y14 (цев), регистрирано на името на св. Г.. За
държането на оръжието бил съставен констативен протокол. С протокол за
доброволно предаване подсъдимия предал оръжието, регистрирано на името на св. Г.,
което било предадено на съхранение в служба „КОС“ при РУМВР КК с разписка. За
допускането на нерегламентиран достъп на подс. Д. до
оръжието на св. Г. срещу свидетелят било проведено административнонаказателно
производство и същият бил наказан с НП № 15-КОС от 30.08.2018 г. с глоба в
размер на 500 лв., която била заплатена от свидетеля на същата дата.
Видно от
заключението на съдебнобалистическа експертиза
предоставената за изследване самозарядна, ненарезна ловна пушка, марка „Бенели“
кал. 12 с № М 868335В14, италианско производство, е стандартно произведена,
годна за произведе изстрел и порази живи цели и представлявала огнестрелно
оръжие.
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Н.Г., И.М., Т.П., И.И., Д.
Д., Др. Др. и Д. Г., два констативни протокола, протокол за доброволно предаване, две разписки,
разрешение № 20170319443, декларация по ЗОБВВПИ, разрешение № 358 от 09.12.2003
г., разрешение № 232- Л от 14.08.2007 г., фактура № ********** от 14.08.2007
г., разрешение № 332 от 21.12.2000 г., фактура № ********** от 06.02.2001 г.,
разрешение № 20150154740, разрешение № 20150142868 от 10.09.2015 г., фактура №
********** от 22.10.2015 г., АУАН № 15-КОС от 23.08.2018 г., квитанция,
уведомление, разрешение № 20180438516 от 25.10.2018 г., билет за лов, членска
карта, справка на „ГРАО“ експертните заключения на балистичната експертиза и
комплексната психологопсихиатрична експертиза, които отчасти кореспондират с показанията на
свидетелите Д.Х., К.Д., И.Т. и К.К..
В хода на съдебното производство адв.
Т. не оспорва обстоятелството, че подс. Д. няма надлежно
разрешение за държането на оръжието марка „Benelli“ модел „Armi M2“ кал.
12/76 с глава фабричен № М 868335В14 и
цев № С1308473Y14, но се възразява, че
обвинението е плод на разширително тълкуване, тъй
като оръжието било законно, а за да се осъществи състава на чл. 339, ал. 1 от НК трябвало оръжието да бъде незаконно. Освен това св. Г. бил заинтересован от
изхода на делото и неговите показания не били достоверни за това, че
подсъдимият отказвал да предаде фактическата власт върху оръжието, тъй като
самия той установил в проведената по делото очна ставка, че е ходил в къщата да
си взима детето.
Съдът не приема тези възражения.
Макар и инициатор на производството, св. Г. не е
пострадал от престъплението по см. на НПК и няма правен интерес от изхода на
делото. Напротив, такива са близките на подсъдимия, участващи в съдебното
производство като свидетели, както и самият подсъдим.
В хода на съдебното производство подсъдимият и свидетелите
Д.Х., К.Д., И.Т. и К.К. установяват, че след
влошените отношения между св. Х. и св. Г., същият е имал достъп до оръжието си,
пътната врата и избеното помещение били постоянно отключени и той можел да си
вземе оръжието, когато пожелае, защото имал ключ за касата. Подаването на жалба
в РП КК бил акт на отмъщение, заради обстоятелството, че св. Г. бил принуден да
върне ползван от него л.а., закупен със средства на св. Х..
Съдът счита, че поначало тези обстоятелства са без
съществено значение, дори и да са достоверни, тъй като неоспорен факт от
защитата е, че подс. Д. до момента на проверката 19.06.2018 г., е държал оръжието на св. Г. в
собствената си каса без да има разрешение за това, тъй като издаването от
служба КОС на разрешение за съхранение на оръжие е по отношение на конкретно
лице собственик на оръжие, а юридически подсъдимият не е собственик на оръжието
на св. Г. и това се установява от фактура № ********** от 22.10.2015 г. От др.
страна е също неоспорен факт от защитата, че след раздялата си със св. Х. през
2017 г., св. Г. фактически не е живял в гр. К., общ. КК на ул. „Х.Д.А.“ № 4, а
в с. Т., общ. П. б.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, че св. Г.
никога не си е искал оръжието, тъй като от показанията на полицейските
служители - свидетелите Др. и Д. се установява противното. От тях се
установява, че преди подаване на жалбата в РП КК е била установена неофициална
среща на св. Драгиев с подсъдимия с искане за връщане на оръжието. Не е логично
също след влошените отношения между св. Г. и св. Х., св. Г. да е имал
безпрепятствен достъп до жилището на подс. Д. и
конкретно до касата с оръжия, вкл. тези на подсъдимия. Действията и мотивите на
едно лице в добро психично здраве, каквото е това на св. Г. според заключението
на комплексната психологопсихиатрична експертиза, са
в логична връзка и от тази гл. точка не е логично ако той е имал достъп до
оръжието си, същевременно да предприема действия да получи владение върху него,
търсейки съдействие от държавни органи, включително и чрез самопоставяне
в такова положение да бъде субект на административнонаказателно
производство по чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ, приключило с наказание глоба в размер
на 500 лв. Установената личностова структура на св. Г.,
установена с експертното заключение показва хармонично и отговорно изградена
личност, която отчита интересите на другите. По отношение на обсъжданото
обстоятелство показанията на свидетелите Д.Х., К.Д., И.И.,
И. Т. и К.К. са нелогични и очевидно заинтересовани,
не се подкрепят от доказателствата по делото и са в противоречие с показанията
на полицейските служители. За тези показания защитникът няма възражения за
заинтересованост. Не се подкрепя от доказателствата също, че подаването на
жалба от св. Г. е плод на отмъщение (обяснения на подсъдимия и показания на св.
К.). От експертното заключение на комплексната психологопсихиатрична
експертиза и разпита на психолога д-р К. се установява, че личностовата
структура на св. Г. е далеч от отмъстителността, а подаването на жалба е поради
търсене на права, а не акт на отмъщение.
В с.з. страните „спорят“ къде е живял св. Г. до раздялата
си със св. Х. ***. Този въпрос е също без съществено правно значение, тъй като
държането на подс. Д. е установено след като св. Г.
се е разделил със св. Х. *** баня. Тъй като показанията на св. Г. кореспондират
с тези на полицейските служители и св. Д. Г. от една страна, от др. страна
предвид констатациите в експертното заключение на комплекснатата
психологопсихиатрична експертиза, че у св. Г. няма
склонност към лъжа (стр. 17), съдът приема показанията му за достоверни относно
обстоятелството, че той е живял в гр. К.
за период около 6 месеца (до около година според показанията на св. д. Г.),
периодът на живеене в гр. К. е бил кратък около 6 месеца. Обратно, предвид
констатираната заинтересованост на свидетелите Д.Х., К.Д. и К.К., по отношение на този факт съдът приема показанията им за
недостоверни.
Имайки предвид изложените дотук съображения съдът намира,
че подс. Д. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на чл. 339, ал. 1 от НК.
Престъплението е формално, на просто извършване.
Със съхраняването на оръжието на св. Г. *** на 19.06.2018
г., конкретно в касата си, подс. Д. е осъществил
изпълнителното деяние „държи“ от състава на престъплението.
За конкретното оръжие – самозаряден
гладкоцевен (ненарезен) ловен
полуавтомат марка „Benelli“
модел „Armi M2“ кал. 12/76 с глава фабричен № М 868335В14 и цев № С1308473Y14 подсъдимият не е имал надлежно разрешение. Такова е
имал св. Г. - разрешение № 20150142868 от 10.09.2015 г. От тази гл. точка
държането на подс. Д. има незаконен характер. Не се
споделя възражението на адв. Т., че след като
оръжието е законно, то РП КК е направила разширително
тълкуване. Предложените с обвинителния акт обстоятелства, потвърдени в с.з. и
предложената от РП правна квалификация не водят до изводи за разширително тълкуване. Разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от НК е точна и ясна. По см. на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА тълкуване на разпоредбите
се налага ако те са неясни. Тогава те се тълкуват в смисъла на др. разпоредби,
съобразно основните начала на правото в Република България (ал. 1) или по
аналогия ако актът е непълен (ал. 2). Разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от НК не
страда от такива недостатъци, нито е налице законодателна непълнота, водеща до
забранено тълкуване по отношение на наказателни норми (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). По
логиката на защитника например, подс. Д. би могъл да
съхранява оръжията на цяла ловна дружинка, които от гл.
точка на всеки ловец са законни, но всяко разрешение за носене и съхранение на
ловно оръжие се издава за конкретно лице според това дали то покрива
изискванията на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. От тази гледна точка разрешението е intuitu personae. Държането е незаконно дори ако този, който го държи,
формално отговаря на изискванията на ЗОБВВПИ, след като няма разрешение от
съответния орган. Доколкото в ЗОБВВПИ липсва идентичен на чл. 339, ал. 1 от НК
състав на административно нарушение, съдът счита, че е безпредметно да обсъжда
дали деянието на подсъдимия представлява административно нарушение по ЗОБВВПИ,
а и изискванията за контрол и отчет на огнестрелните оръжия са силно рестриктивни и изключват изводи за маловажност или малозначителност. Като пример също би могло да се посочи,
че не би имало никакви съмнения за незаконността на държането ако оръжието
макар и законно по отношение на собственика му, се владее поради кражба от др. „законен“
ловец. Разликата с настоящия случай е само в подбудите за държането.
От обективираните действия на подс. Д. следва извода, че към момента на извършване на
деянието, е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
В хода на производството се установи по безспорен начин,
че подсъдимият е имал пълна представа, че държи чуждо огнестрелно оръжие, за
което няма официално разрешение. Това е достатъчно за обосноваване на деянието
от субективна страна.
Няма умишлено престъпление без мотив, се казва в Р
4-90-ВК. Подсъдимият е мотивирал отказа си да върне оръжието пред полицейските
служители с неуредени финансови отношения със св. Г.. Подсъдимият е знаел и
съзнавал, че св. Г. макар и собственик на оръжието, не го е закупил със свои
средства, защото същото му е било подарено от подсъдимия, а цената на оръжието е
значителна – 2600 лв. Предвид влошените отношения на свидетеля със св. Х.
връщането на скъпото оръжие е болезнено, неуместно, някак си несправедливо и
т.н. От др. страна не е обичайно подарени вещи да бъдат връщани поради последващи негативни обстоятелства, освен ако не са налице
условията на чл. 227, букви „а“-„в“ от ЗЗД, но такива обстоятелства от
цитираната разпоредба по делото не се установиха. Св. Г. също не може да бъде
принуден да се откаже от дарението. Констатираните подбуди за отказа да се
върне оръжието, обаче неоневинява подсъдимия, но мотивира съда да смекчи
наказателната му отговорност.
Имайки предвид изложените дотук мотиви подс. Д. следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
приема като смекчаващи вината обстоятелства необремененото съдебно минало,
добрите характеристични данни, липсата на нарушения по ЗОБВВПИ, както и изложените
по-горе подбуди на подсъдимия за незаконното държане на оръжието.
Доколкото подс. Д. не се
признава за виновен, некритичното отношение не следва да се взема предвид като
отегчаващо вината обстоятелство.
Следователно съдът счита, че следва да наложи наказание
при многобройни смекчаващи вината обстоятелства по см. на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК като счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание в
размер на шест месеца лишаване от свобода изтърпяването, на което следва на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи за срок от три
години.
На осн чл. 189, ал. 3 от НПК
направените по делото разноски за експертизи следва да се заплатят от
подсъдимия 45,20 лв. в полза на ОДМВР Стара Загора и 618 лв. в полза на РС КК.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия,