№ 83
гр. Дупница, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510201117 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба,
подадена от С. П. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р...........,община Р.......,жк.
А.......... бл.......,ет........,ап..... срещу Наказателно постановление 7857 от 21.09.2022 г.,
издадено от Началник Отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при
неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Предвид изложеното се иска
от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Твърди се че дори да има извършено нарушение то
същото е маловажен случай. Навеждат се отделни доводи за малозначителност на деянието.
Алтернативно се излагат доводи за намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се явява и неговия процесуален
представител, същият е представил писмено становище, в което поддържа жалбата и сочи
допълнителни доводи за незаконосъобразност и неправилност на НП. Моли за отмяна на НП
и присъждане на разноски, за което представя и списък. Направено е възражение за
прекомерност на претендираните от ответната странан разноски.
Въззиваемата страна – Началник Отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София се
представлява в процеса чрез ю.к. Л., която счита че атакуваното наказателно постановление
е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено, както и за
1
присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в случая, че НП бъде отменено.
По делото не е оспорена материалната компетентност на АНО, като от приложените
доказателствата безспорно се установи, компетентността на наказващия орган (вж. Заповед
№ РД-11-246/31.03.2022 г.), както и че на посочените в АУАН и НП, дата и място,
жалбоподателя е управлявал и превозвал товар с т. а. марка „...........“, с рег. ........... Спорни са
обстоятелствата установени от административнонаказващия орган и дали е осъществен
състава на вмененото нарушение.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна
преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна
следното:
На 25.08.2022 г., в 14.29 часа на път I-1, км 322+100, на ханче „Кошарите“, в посока
гр. Перник, св. А. А. – гл. инспектор към отдел „КРПМ“ към Дирекция „АРОК“ при АПИ и
св. Г. К., извършили проверка на съчленено тежкотоварно ППС с пет оси-две управляеми,
т. а. марка „...........“, с рег. ........... , и полуремарке с три оси, с рег. № РК 0667 ЕН,
управляван от жалбоподателя. Свидетелят А. установил, че водачът извършва превоз
на фракция, извършил и измерване на масата и размерите на ППС-то, посредством
мобилна електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел
„DFW -КR“ № 118844 и ролетка № 1302/18 (5м.). Самото измерване било извършено чрез
поставяне на гумите на автомобила върху измерващата част на везната, т. нар. „плочи“.
Двете плочи нямали механична връзка, само с кабел. След като се позиционирали на
пътното платно или друга площадка с равна повърхност, чрез кабел се прехвърляла
информацията от измереното натоварване на съответната ос на софтуера на везната. В
следствие на измерването се установило, че при измерено разстояние между осите на МПС –
1, 32м, натоварването на тройната ос на полуремаркето било 31, 020, т. при максимално
допустимо натоварване 24т., т. е с превишение 7, 020 т.
Резултатите от измерването били обективирани в надлежна разпечатка, подписана от
водача без възражения.
Към датата на измерването, използваната везна била преминала периодична проверка
на 21.04.2022 г. /приложение № 1 към заявлението за проверка на СИ/.
Използваната ролетка съответствала на извикванията на Директива 2014/32/ЕС,
видно от приложената декларация за съответствие и превод. Към момента на проверката или
в по-късен етап водачът не представил разрешение за движение на извънгабаритно или
тежко ППС.
Св. А. А. квалифицирал горните факти, като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква
„а“от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 1 и 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и съставил на
място АУАН № 0009225/25.08.2022 г. срещу водача, който го подписал, посочил
2
възражения, че не може да прецени, колко тежи товара и получил препис от него. На
жалбоподателя бил връчен екземпляр от АУАН срещу разписка, в която му била разяснена и
възможността по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. След съставяне на АУАН водачът бил предупреден,
че съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредбата може да продължи движението си, след като приведе
дейността по извършване на превоз с ППС, в съответствие с нормите на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС. Въз основа на
АУАН на 21.09.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел,
че горните факти, нарушават разпоредбата чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2-ро от ЗП,
във вр. с чл. 8, ал. 2 вр. с ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и на основание чл.
53, ал. 1, т. 2 от ЗП, наложил на жалбоподателя административно наказание –„Глоба“ в
размер на 3 500.00 (три хиляди и петстотин) лева. АНО е изложил мотиви като е приел, че
нарушението не е маловажно, тъй като нарушенето води до намаляване на безопосността на
движението, води до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура
и ва тази връзка е приел, че размерът на наказанието следва да е в среден размер.
Отбелязано е обаче, че нарушението е извършено за първи път.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като цяло жалбоподателят оспорва
изцяло фактите по преписката, въз основа на които АНО е обосновал установяване на
нарушението, както и приложените доказателства за тези факти, въвежда и твърдения за
негодни средства за измерване, неправилно боравене със средствата за измерване, сочи и
неправилно определен размер наказанието.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица съгл. чл. 56,
ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 ЗП и Заповед №РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на
АПИ и Заповед №РД-11-247/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство.
3
В АУАН и НП е описано следното нарушение, осъществено чрез действие:
жалбоподателя извършва превоз на товар-фракция, без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата, съгласно чл. 8, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ – без разрешително за превишаване на максимално допустимите
норми съгласно Наребата, като са посочени, както конкретно измерените стойности на
натоварването на ос, така и стойността на превишението, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от
Наредбата, посочено е че МПС е тежко по смисъла на същата наредба, посочени са марката
и модела на същото, брой на осите, рег. номер, което АНО е квалифицирал като нарушение
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2 вр. с ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. първо на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, изразяващо се в движение на
извънгабаритно и тежко пътно превозно средство в обхвата на пътя, без разрешение.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа
на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно
описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са
нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени
са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване
на фактическо и правно положение не съществува.
Поради което съдът намира изложените възражения на жалбоподателя в тази насока
за неоснователни.
Съдът не установи посочените от жалбоподателя несъответствия при описание на
нарушението, в съдържанието АУАН и НП, но дори и да са били налице такива съгласно чл.
53, ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта
с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни
обстоятелства, не е проведено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната
самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните
доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице,
явяващо се субект на нарушението.
Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за това,
че на посочените дата и час, в съответния пътен участък, е управлявал тежко МПС по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, респективно тежко по чл. 3, т. 2
от същата Наредба, без валидно разрешение издадено от администрацията управляваща
пътя за дейности от специалното ползване на пътищата. Тези факти са безспорно доказани.
Установено е, че при извършеното от контролните органи измерване на управляваното от
жалбоподателя МПС, измереното натоварване е било, както следва - при измерено
разстояние между осите на МПС – 1, 32м, натоварването на тройната ос на полуремаркето
било 31, 020 т. при допустимо натоварване 24т., т.е. с превишение 7, 020 т.
4
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за неправилно установена фактическа
обстановка, базираща се на използване на негодни или некалибрирани средства за
измерване. От приложените по делото доказателства се установява, че използваната мобилна
везна с неавтоматично действие е от одобрен тип видно от Удостоверение за признаване на
одобрен тип средство за измерване № 60.07.4630 с дата на издаване 07.07.2006 г. и е
преминала последваща/периодична проверка на 21.04.2022 г., удостоверено от лицето
извършило проверката Е. Пеев в Приложение № 1 към Заявление № 000029-21852 от същата
дата. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията - последваща
проверка се извършва на средствата за измерване в употреба, като в ал. 4 е посочено, че
периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и
се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В конкретния случай такава заповед се
явява – Заповед №А-616/11.09.2018 г. за периодичността на последващите проверки на
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол Обн. ДВ бр. 82 от
05.10.2018 г. т. 1 от същата е посочено, че за техническите средства „везни с неавтоматично
действие, клас III“ периодичността на последващите проверки е ЕДНА година – т. е.
изправността на процесното техническо средство е удостоверена до 21.04.2023 г. Заповед
А333/29.05.2014 г. за периодичността на последващите проверки на средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол (ДВ бр. 49 от 13.06.2014 г.), надлежно обявена в
интернет страницата на министерството (http: //www. damtn. government.
bg/images/zapovedi/z_a-333. pdf), като в т. 2 от същата е посочено, че за техническите
средства „везни с неавтоматично действие, клас III“ периодичността на последващите
проверки е ЕДНА година – т. е. изправността на процесното техническо средство е
удостоверена до 21.04.2023 г. Горното води до извод, че към датата на проверката,
средството за измерване е било технически изправно и е отговаряло на метрологичните
изисквания за употребата му на територията на Р България. В случая везната е използвана
точно както предписва чл. 38, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол - везните с неавтоматично действие, предназначени за измерване
на натоварването на ос/колело на превозни средства при извършване на контрол на
движението по пътищата и/или на митнически контрол, могат да бъдат използвани за
определяне на общата маса на превозните средства само когато при измерването всички
оси/колела са разположени едновременно върху съответните части на устройствата за
приемане на товара. В конкретния случай, видно от показанията на актосъставителя –
измерването е било осъществено точно по този начин, като по време на същото всички оси
на ППС са се намирали върху съответните части от везната (т. нар, „пътеки“), което
гарантира достоверността и правилността на резултата.
По отношение на използваната ролетка - същата е одобрен тип и може да се използва
на територията на Общността за извършване на съответните измервания. Ролетката е
произведена през 2018 г. и подлежи на периодична проверка на всеки пет години, т. е. към
датата на извършване на проверката, използваните везна и ролетка са били годни и
калибрирани, като са използвани по предписания за това начин, което от своя страна е
5
гаранция, че получените резултати съответстват на действителното положение. Следва да се
има предвид и че срещу констатациите за съответните размери/маси, жалбоподателят
принципно не е направил възражения по време на извършването им, което е допълнителна
гаранция, че същите са извършени правилно.
Лицето извършило измерването св. А. А. е имал необходимите знания и умения да
борави с мобилната везна, с която е осъществено измерването, видно от Протокол за
проведено обучение от 15.04.2020 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че измерването е извършено
неправилно, поради това, че при извършването му с електронната везна, не е направено
последователно ос по ос и не са използвани изравняващи скари, нито изравняваща
подложка, поради което същото е неверно/неточно.
Конкретните измервания на място са направени с лицензирани и проверени по
надлежния ред уреди, предвид: представеното Удостоверение за признаване на одобрен тип
средство за измерване № 60.07.4630 на ползваната при процесното измерване везна,
представената декларация за съответствие и съответните документи на езика на
производителя в превод; представения сертификат за съответствие на процесната ролетка.
Видно от приложението към Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за
измерване № 60.07.4630 с дата на издаване 07.07.2006 г с неавтоматично действие„DFW“,
произведена във Република Италия, везната е преносима.
Изложеното, наред с показанията на св. А. А., прави извършеното от него на място
измерване надлежно, респективно - установените стойности -достоверни.
По същество, настоящият състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 3, т.
2 от Наредбата - тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-
голямо от стойностите по чл. 7. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т.3, буква „б“, сумата
от нaтовaрвaнията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато
разстоянието между осите е над 1, 3м. не трябва да е повече от 24 тона. В случая, след
измерване на разстояние между осите на МПС – 1, 32м, натоварването на тройната ос на
полуремаркето било 31, 020, т., т. е с превишение 7, 020, т.
При това положение, правилно актосъставителят и АНО са приели, че е налице
превишаване на максимално разрешените стойности по чл. 7 от Наредбата, респективно, че
ППС е „тежко“, по смисъла на закона.
От своя страна, разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата предвижда, че тежките ППС
могат да се движат по пътищата само след нарочно разрешително, съотв. заплащане
дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II (т. нар,
„специално ползване на пътищата“ по смисъла на чл. 18 и сл. от Наредбата). Няма спор, че в
конкретния случай за въпросното ППС, не е било издавано разрешително.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП – в обхвата на пътя се
забранява движение на тежки ППС без разрешение за специалното ползване на пътищата.
6
Доколкото безспорно се установява, че в конкретния случай ППС е било „тежко“, по
смисъла на закона, движело се е по републиканската пътна мрежа и за него не е било
издадено разрешително за специално ползване на пътищата – то правилно АНО е преценил,
че се касае за извършено административно нарушение, като правилно е квалифицирал
същото като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ ЗП, връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо
от Наредбата.
Правилно към това нарушение е приложена и санкционната норма на чл. 53, ал. 1, т. 2
ЗП, която предвижда, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.
1, т. 1, букви „в“ и „г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде
извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Няма спор, че в
конкретния случай за ППС-то не е било издавано разрешително.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивникът е осъществил
както от обективна така и от субективна страна нарушението за което е санкциониран и това
е доказано по безспорен и категоричен начин. В тази връзка съдът не споделя становището
на защитата за субективна несъставомерност на деянието. Въззивникът като професионален
водач на ППС следва да е запознат с всички нормативни изисквания за ползване на
пътищата и преди да предприеме движение по тях с конкретното ППС следва да се убеди, че
разполага с всички документи изискуеми от закона за пътищата – разрешителни, документи
за платени такси и пр., а при липса на такива да не предприема движение. В случая следва
да се отбележи, че видно от протокола за измерване на превозното средство общата маса на
ППС е надвишавала значително (със 7, 020, т.) допустимата максимална такава съобразно
Наредбата – 24т., което няма как да остане незабелязано – не се касае за претоварване с
няколко килограма. Въззивникът е бил длъжен и е могъл да се осведоми за тежестта на
товара, а от там и за управляваното от него ППС преди да предприеме движението и в
случай на претоварване, каквото очевидно е налице в случая и то не незначително, да
поиска разтоварване на част от товара преди да предприеме движение.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на
наказанието, което следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда за конкретното нарушение „Глоба“ в
размер от 1 000 (хиляда) до 5 000 (пет хиляди) лв. Съдът намира, че по отношение на това
деяние административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма
на чл. 53, ал. 1 от ЗП. В НП е вписано, че установеното административно нарушение е за
първи. Ето защо независимо от описаните мотивите от страна на АНО по отношение на
определения към максималния размер на санкцията съдът намира, че налагане на глоба в
размер на 5 000 (пет хиляди) лева е неоснователно и недоказано. В настоящият случай не са
налични по делото доказателства продължило ли е движението си тежкото ППС,
управлявано от жалбоподателя и издадено ли е или не разрешително, за да бъде взето
7
предвид като отегчаващо вината, обстоятелство.
В тази връзка настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на
нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на водача следва да бъде определен размер на наложената
санкция в размер на 1 000.00 (хиляда) лева, който е подходящ да осъществи функциите,
свързани със специалната и генерална превенция.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от
ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия
вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът
напълно споделя и подробните съображения на АНО изложени в НП, поради което и намира
за безпредметно да ги преповтаря. В този случай не може изобщо да се разглежда
претенцията за малозначителност на деянието по чл. 9, ал. 2 от НК, което е равносилно на
липса на нарушение, поради изложените по – горе мотиви.
По разноските:
По силата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
наказателни постановления и електронни фишове страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Условие за присъждането им е те действително да са направени и
това обстоятелство да е удостоверено по надлежния ред със съответните документи.
Редът по АПК е регламентиран в чл. 143, ал. 1-4, но в него не е включена хипотеза на
изменение на акта, респективно на наказателното постановление. Поради това на основание
чл. 144 от АПК е приложима нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК като разноските следва да се
присъдят съразмерно на изхода от спора. В случая само е намален размерът на наказанието,
с оглед на което релевантно е съотношението между наложеното наказание и определения
от съда размер. В настоящия случай е претендирано юрисконсултско възнаграждение. В
конкретния случай, предвид факта, че юрисконсулта се е явявал в съдебно заседание, то
размера на следващото му се възнаграждение съдът определя в среден размер, предвиден чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно, в размер на на 120.00 (сто и
двадесет) лв. Така предвид присъждането им по съразмерност, жалбодателят, следва да
заплати сумата от 34.28 (тридесет и четири лева и дваздесет и осем стотинки) лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7857 от 21.09.2022 г., издадено от Началник
Отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на С. П. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Р...........,община Р.......,жк. А.......... бл.......,ет........,ап....., на основание чл.
53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
8
размер на 3 500.00 (три хиляди и петстотин ) лв. за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“,
предл. второ от ЗП, вр. чл. 8, ал. 2 и ал. 1 вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС като намалява
размера на наказанието на 1 000.00 (хиляда) лв.
ОСЪЖДА С. П. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р...........,община
Р.......,жк. А.......... бл.......,ет........,ап..... да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.
София сума в размер на .28 (тридесет и четири лева и дваздесет и осем стотинки) лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Кюстендил в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
9