РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Кюстендил, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520200069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Л. Г. /L. G./ ************ / адв. В.П./ обжалва наказателно
постановление № 21-1139-000019/17.01.2022 г., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Кюстендил, с което на основание чл. 182, ал.1
т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер 900
лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е лишена от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца. В жалбата се сочат допуснати нарушения на
процесуалните правила в производството по установяване на нарушението и
ангажиране отговорността на жалбоподателката.
Наказващият орган не взима участие в производството.
След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото
доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка,
настоящият съдебен състав намери за установено следното
от фактическа страна:
1
На 17.01.2022 г. с мобилно техническо средство Трафик радар TFR 1M
523, монтирано в патрулен автомобил на сектор Пътна полиция с водач –
св.В.П. – служител на сектор ПП при ОДМВР Кюстендил и разположен на
първокласен път I-6, км. 6+600, на територията на с. Раненци, общ.
Кюстендил е установено и заснето превишаване на максимално допустимата
за населено място скорост от 50 км/ч. с лек автомобил м. „Ауди“, модел „А6“,
с рег.№ **********. Посоката на движение на МПС е от с. Гърляно към
ГКПП Гюешево, а скоростта, с която МПС се е движело е 129 км/ч.
Непосредствено след установяване и заснемане на нарушението св.
П., потеглил със служебният автомобил след нарушителя. Недалеч от
мястото, на което е извършено и заснето нарушението св. П. успял да
застигне описаният по- горе автомобил и да го спре за извършване на
проверка. В хода на проверката св. П. установил, че лицето е L. G. –
************. По разпореждане на прекия си началник св. П. съпроводил
жалбоподателя до сектор пътна полиция пи ОД на МВР Кюстендил за
съставяне на АУАН и издаване на НП.
На същата дата – 17.01.2022 , в сектор Пътна полиция, св. В.П.
съставил АУАН бл.№051351, в който описал нарушението извършено от
водача на лек автомобил м.“Ауди“, модел „А6“, с рег. № ***********, а
именно че на 17.01.2022 г. в 13:11 ч. е управлявал описаното МПС с
превишена , спрямо допустимата за населено място, скорост, като се е движел
със скорост от 129 км/ч. Още в АУАН е вписано, че наказуемата скорост ,
след приспадане на толеранс от 3% в полза на водача, е 125 км/ч.
Към АУАН е приложена снимка от видеоклип№28558, в който се сочи
и точния час на установяване на превишаване на скоростта – 13:11:43ч.
Измерената скорост на движение на превозното средство от 129 км/ч, е
редуцирана с приспаднат толеранс от 3% в полза на нарушителя – или
наказуемата скорост е 125 км/ч, при ограничение на скоростта за движение в
населено място- 50 км/ч.
АУАН е предявен на нарушителя , без в него да има отбелязване, че му
е извършен устен превод на разбираем за него език.
2
Преди съставяне на АУАН Л. Г. попълнил и декларация по чл. 188 от
ЗДвП, в която посочил, че описания автомобил м. „Ауди“, модел „А6“, с рег.
№*********, негова собственост, е управляван в момента на проверката от
него.
В обстоятелствената част на акта длъжностното лице изложило ясно
и точно описание на фактическите обстоятелства, относими към
инкриминираното нарушение, което е квалифицирано като съставомерно по
текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Изрично в акта са конкретизирани датата и
мястото, където е констатирано нарушението, техническото средство, с което
същото е било заснето и превишената скорост на движение на автомобила.
С оглед разпоредбата на чл. 44, ал.4 от ЗАНН, съставеният срещу Г.
АУАН е предоставен незабавно на наказващия орган, като към АУАН се са
били снети и приложени писмени обяснения от лицето, сочено за нарушител.
Въз основа на съставяния АУАН бл.№ 28558, на 17.01.2022г. Началник
сектор пътна полиция при ОДМВР Кюстендил издал атакуваното НП № 22-
1139-000019.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безсъмнен начин, от събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателства-показанията на актосъставителя П. и свидетеля по акта Б.И. ,
както и от другите приобщени по делото доказателствени средства.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
3
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в
предвидените от ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат
да доведат до законосъобразното възникване и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г. поради
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото му на защита.
Този съдебен състав приема за напълно резонен основния аргумент в
изложението на процесуалния представител на жалбоподателя за наличието
на неотстраними в съдебната фаза пороци при съставянето на акта,
респективно при издаването на НП, изводими от неспазването императивните
изисквания на чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 21, ал. 2 НПК и чл. 142, ал. 1 НПК. В
действителност в ЗАНН не е уредена хипотезата, при която нарушителят не
владее български език. Съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН обаче,
която препраща за неуредените случаи към НПК, субсидиарно следва да
бъдат приложени правилата на процесуалния наказателен закон. С позоваване
на тази препращаща норма се обосновава приложимостта на чл. 21, ал. 2
НПК, както и на чл. 142, ал. 1 НПК, които вменяват задължение на органите в
съответната фаза на процеса да назначат преводач на лицето, което не владее
български език. Видно от чл. 142, ал. 2 вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1 НПК
преводачът не може да е актосъставител или свидетел в
административнонаказателното производство, доколкото тези процесуални
качества са несъвместими. Същевременно, доколкото лицето, участващо в
това процесуално качество носи наказателна отговорност по смисъла на чл.
290, ал. 2 от НК, то същото следва да отговаря и на установени формални
изисквания, в частност – документ, удостоверяващ съответно ниво на
владеене на чуждия език и призната правоспособност да извършва
преводачески услуги. Последното изключва и възможността да се приемат
услугите на трети лица без проверена степен на владеене на съответен чужд
език. В конкретния случай, при наличието на фактически данни, че
нарушителят не е български гражданин и същият не владее български език-
последното констатирано още към момента на иницииране на
производството, контролният и административнонаказващият орган са били
длъжни назначат преводач, който да вземе участие в извършените
4
процесуални действия в административнонаказателното производство,
свързани с издаване и предявяване на процесните административни актове.
Същевременно, видно от съдържанието на АУАН отсъства и указание, че
въобще при съставянето му е присъствало лице, което е могло да разбере и
предаде текста му на достъпен за жалбоподателя език.
В тежест на административния орган е да осигури преводач и да се
убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и
правата, произтичащи от образуваното по този начин срещу него
административнонаказателно производство. В подкрепа на изложеното е и
нормата на чл. 55, ал. 4 НПК, според която част от правото на обвиняемия
/нарушителя/ включва и това, когато не владее български език, да му се
предоставят в писмен вид, на разбираем за него език редица актове, имащи
отношение и пряко свързани с отговорността му. Правилата на НПК не
намират приложение единствено в съдебното производство по обжалване на
издадения санкционен акт. Възприемането на подобна позиция представлява
грубо несъобразяване на императивни разпоредби, установяващи основни
начала на производството, каквато е нормата на чл. 1 от ЗАНН, а би
противоречало и на нормите на Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи. Съгласно същата ЗАНН определя общите
правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване
на административните нарушения, за налагане на административните
наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните
интереси на гражданите и организациите. Основна гаранция за съобразяване
правата на гражданите се явява и провеждането на производството на
достъпен за тях език. Последната е инкорпорирана и в изискването на чл. 43
от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение да бъде
съставен в присъствието на нарушителя и да му бъде предявен за запознаване.
В конкретния казус, макар тази разпоредба формално да е била съобразена,
доколкото жалбоподателят е присъствал към момента на съставяне на АУАН,
нейното приложение е изчерпано откъм съдържание, тъй като привлеченото
към отговорност лице, предвид липсата на познания в областта на
българската лингвистика, не е успяло адекватно да реализира своите права.
Съгласно приложимата по силата на чл. 84 ЗАНН разпоредба на чл. 21,
ал. 1 НПК – лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от
родния си или от друг език, в които случаи се назначава преводач, което
5
право е неотменимо. Безспорно установено е, че нарушителят не владее
български език,
Съгласно пряко приложимата разпоредба на чл. 6, т. 3, б. "е" от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
/ЕКЗПЧОС/ обвиняемият има право да се ползва от безплатните услуги на
преводач, ако не разбира или говори езика, използван от съда. Изискването на
визирания нормативен регламент е спазено, когато на обвиняемото лице е
предоставена възможност да следи производството по начин, по който да му
гарантира възможност да си състави мнение и да представи пред органите и
съда свое виждане за събитията като посочената разпоредба се приема за
приложима спрямо всички документи и изявления във всички фази и стадии
на производството, които са необходими, за да разбере той всеобхватно
аспектите от процеса като гаранция за неговата справедливост.
В съдържанието на АУАН, както и в това на обжалваното НП, липсва
изрично удостоверяване за назначаване на преводач, който да е присъствал
при съставянето на административните актове, респективно при тяхното
връчване, което да е осъществило превод и да е запознало нарушителя с
изложените в тях обстоятелства, както и действията, които са предприети
спрямо него. В тази връзка абсолютно недопустимо е в
административнонаказателното производство чрез свидетелски показания да
се установява фактът на извършен превод. Ето защо, по отношение на този
аспект от настоящия казус съдът достига до извод, че не е установено със
съответни доказателствени средства да е бил извършен превод на АУАН и
обжалваното наказателно постановление, което да сочи, че санкционираният
водач е запознат с административното обвинението. Допуснатото нарушение
е съществено, тъй като препятства изначално възможността за защита на
дееца, в частност да разбере за какво нарушение е привлечен да отговаря и да
осъществи в пълен обем процесуалните си права, досежно реализацията на
реципрочната функция, свързана с правото му на защита.
Налице е и друг процесуален порок. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 4
от ЗАНН, актът, съставен срещу лице без постоянен адрес в Република
България, се представя незабавно на наказващия орган, като към него се
прилагат "писмени обяснения или възражения" на лицето, срещу което е
съставен. В конкретния случай такива не са приложени. Отсъствието им обаче
6
не може да се свърже с нежелание на водача Л. Г. да ги предостави, а с липса
на инициатива от страна на проверяващите да съберат такива. Провеждането
на съкратената процедура, разписана в текста на чл. 44, ал. 4 и чл. 52, ал. 1
изр. 2 от ЗАНН не дерогира задължението на органите да гарантират правото
на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната
принуда. Проявление на това право се явява писменото възражение или
обяснение, което също следва да бъде представено за запознаване и оценка на
наказващия орган. Накърняването на така установения императивен ред се
явява самостоятелно абсолютно основание за отмяна на издадения
санкционен акт.
Въпреки наличието на процесуални основания за отмяна на
издадения санкционен акт съдът намира за нужно да сподели, за пълнота и
кратки аргументи по неговата материална законосъобразност.
При липсата на изложените вече нарушения на процесуалните
правила , съдът би приел , че законосъобразно и правилно
административнонаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на въззивника с оглед на виновно
осъщественото от него административно нарушение, съставомерно по този
текст. Същото се изразява в това, че като водач на ППС, деецът е допуснал
движение на управляваното от него превозно средство с превишена скорост,
надвишаваща значително въведеното ограничение от 50 км/ч. за населено
място. Правната квалификация на описаното нарушение съдът споделя
изцяло, като я намира за правилна и законосъобразна.
От легалния прочит на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която е
с императивен характер е видно, че на водачите на ППС се забранява при
избиране на скоростта на движение да превишават максимално допустимата
за населено място скорост от 50 км/ч. Вън от съмнение е, че въззивникът– Л.
Г. не се е съобразил с посоченото ограничение в населеното място и е
управлявал автомобила със скорост, значително по-висока от 50 км/ч. В хода
на съдебното следствие бяха събрани достатъчно и убедителни доказателства,
от които черпим информация, че скоростта е измерена прецизно и точно от
длъжностното лице, като към момента на преминаване на управлявания от
жалбоподателката автомобил през пътния участък на селото, тя е била 129
км/ч. Годността на техническото средство, с което е извършено заснемането
7
на нарушението е удостоверена по делото с представен Протокол от
проверка №1-20-21 /25.11.2021г.
За правнорелевантния факт, доказващ наличието на виновно
осъществен състав на административно нарушение от страна на
жалбоподателя, съдим най-вече от представеното писмено доказателство -
"извлечение от паметта" на техническото средство на приложения клип от
17.01.2022 г. Всъщност, от това писмено доказателство черпим информация
и не само за конкретното нарушение, изразяващо се в движение с превишена
скорост на движение на управлявания от дееца автомобил, но така също и за
времето, през което е извършено измерването /отразено с точност до секунда/,
посоката на движение на превозното средство, режима на работа, на който е
било настроено да работи техническото средство и мястото, където е
установено нарушението. Съдът счита, че обсъдени в своята доказателствена
съвкупност, данните от клипа предоставят обективна възможност на
нарушителя да може да се ориентира и разбере, къде точно е била измерена
превишената скорост на управлявания от него автомобил
Безспорно, наказващият орган се е позовал на данните от
видеоклипа, извлечен от паметта на техническото средство, който се явява
показателен в насока - датата и времето на измерването; измерената
превишена скорост и посоката на движение на превозното средство. Само по
себе си, извлечението на видеоклип от паметта на техническото средство по
смисъла на 189, ал.15 от ЗДвП съставлява доказателствено средство. При
изложените съждения съдът приема, че правилно и законосъобразно
административното нарушение е подведено под хипотезиса на нормата на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, която се явява относима към настоящия правен казус.
Встъпвайки на общата доказателствена плоскост и на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че при липсата на
изложените по-горе процесуални нарушения , законосъобразно би било
ангажирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя
по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
По разноските
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя е
8
депозирано искане за присъждане на разноски. То е направено своевременно,
като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на
обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От
съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие и
приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на
адвокат В.П. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Кюстендил по обжалване на
процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400
лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т. е. разходът е
направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна
съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност не е
направено от ответната страна, поради което и съдът ще уважи искането за
присъждане на разноски в пълен размер.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло наказателно постановление № 22-1139-
000019/2022 г. от дата 17.01.2022 година на Началника на сектор "Пътна
полиция" към ОДМВР - гр.Кюстендил , с което на осн. чл. чл. 182, ал.1, т.6 от
Закона за движението по пътищата са наложени на Л. Г. /L. G./ от
************* административни наказания - "глоба" в размер на 900 /
деветстотин /лева и "лишаване от правото да управлява МПС" за срок от 3
/три/ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Кюстендил ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. /L. G./ от
9
************ , сумата в размер на 400 лв., представляващи разноските по
делото за адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд -
Кюстендил по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10