Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят Лилия И. П., ЕГН *, от гр.В.Т., с жалбата си до съда ,подадена чрез пълномощника й адвокат Ж.Д.- ВТАК, оспорва Решение №1090 от 07.11.2012 г. на РС-ВТ, постановено по гр.д.№562 по описа на съда за 2012 г., в частта му, с която са отхвърлени предявените от нея против „Д.-ДП” О. гр.П., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.П.,ул.”Г.С.Р.”, № *, искове както следва: иск по чл.128 от КТ за заплащане на сумата 870 лв,представляваща трудово възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември, 2011 г.; иск по чл.224,ал.1 от КТ за изплащане на сумата 166,04 лв, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2011 г. от осем дни; иск по чл.86, ал.1` от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху трудовото възнаграждение за месеците септември,октомври и ноември,2011 г. за разликата от 0,44 лв до 18,15 лв и за периода от 26.10.2011 г. до 26.01.2012 г. и иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД за изплащане на лихва за забава върху обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ в размер на 3,20 лв за периода от 21.11.2011 г. до 26.01.2012 г.,както и за законната лихва върху главниците, считано от 27.01.2012 г. до окончателното изплащане на задължението.В жалбата си твърди, че решението в тази му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Жалбоподателят счита, че представените писмени доказателства за извършени плащания не са безспорни, така както ги е приел съдът.Ответното дружество не било доказало изплащането на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2011 г.Съдът според него не е интерпретирал задълбочено събраните доказателства,вследствие на което е направил незаконосъобразни и необосновани изводи.Жалбоподателят иска отмяна на решението в обжалваната му част ,постановяване на друго, с което да бъдат уважени отхвърлените искове и претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от пълномощника на „Д.-ДП” О. гр.П.-адв. K.Д.-ВТАК.В него се заема становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.Заявява се, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила.Ответната страна счита, че в жалбата си въззивникът е релевирал твърдения, изцяло противоречащи на доказателствения материал.Мотивите на решението се основават на събраните по делото валидни и относими доказателства.Подписите на ищеца установяват извършените плащания от ответника.Правилно е приложен и материалният закон. Представените по делото писмени доказателства, подписани от ищеца и такива от счетоводството на ответника-платежни фишове, РКО, платежни водомости, молба на работника, заповеди на работодателя, по безспорен начин доказват неоснователността на претенцията,тъй като ответникът е заплатил всички дължими суми като трудово възнаграждение, а претендираният отпуск е ползван от ищцата.Липсват твърдените в жалбата процесуални нарушения, тъй като съдът е открил производство по оспорване на документите, приети по делото като писмени доказателства и оспорени от ищцата, назначил е съдебно-графическа експертиза, и е обсъдил заключението й.По тези съображения ответната страна моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски за въззивната инстанция. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение, постановено по гр.д.№562/2012 г., Великотърновският районен съд е отхвърлил предявените от Л. И. П. от гр.В.Т. против „Д.-ДП” О. гр.П., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.П.,ул.”Г.С.Р.”, № *, искове както следва: иск по чл.128 от КТ за заплащане на сумата 870 лв,представляваща трудово възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември, 2011 г.; иск по чл.224,ал.1 от КТ за изплащане на сумата 166,04 лв,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2011 г. от осем дни; иск по чл.86, ал.1` от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху трудовото възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември, 2011 г. за разликата от 0,44 лв до 18,15 лв и за периода от 26.10.2011 г. до 26.01.2012 г., и иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД за изплащане на лихва за забава върху обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ в размер на 3,20 лв за периода от 21.11.2011 г. до 26.01.2012 г.,както и за законната лихва върху главниците, считано от 27.01.2012 г. до окончателното изплащане на задължението.За да стигне до извода за неоснователност и недоказаност на предявените искове, съдът е събрал и подробно обсъдил посочените от страните доказателства.Въз основа на тяхната съвкупна преценка е изяснил правилно фактическата обстановка по делото и е стигнал до правилни и обосновани правни изводи.Правилно и въз основа на представените по делото писмени доказателства- копия от трудовото досие на ищцата, съдът е приел, че страните са били в трудово правоотношение от 03.06.2010 г. до 21.11.2011 г. въз основа на сключен помежду им трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжността управител на склад с основно месечно трудово възнаграждение 330 лв и допълнително възнаграждение за поемане на бригадна имуществена отговорност в размер на 50 лв,които е следвало да й се изплащат веднъж месечно.Уговореният платен годишен отпуск в трудовия договор е 20 дни.На 22.10.2011 г. ищцата подала молба за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие и със Заповед №419/21.11.2011 г.,издадена на основание чл.326 от КТ, трудовият й договор с О. „Д.-ДП” гр.П. бил прекратен.По делото е представен от ответната страна РКО с дата 26.10.2011 г.,с който е извършено плащане на трудовото възнаграждение на ищцата за м. септември,2011 г. в размер на 307,30 лв.Приложени са платежни ведомости за месеците октомври и ноември,2011 г., от които се вижда, че работодателят е начислил на ищцата трудови възнаграждения съответно 341,73 лв и 249,06 лв, изплатени срещу подпис във ведомостта за м. 10 и с пла‗ежен фиш за м.11, също приложен по делото.Подписите върху тези документи са оспорени от ищцата , по повод на което е открито производство по оспорване по реда на чл.193 от ГПК.Назначената съдебно-графическа експертиза дава категорично заключение, че подписите върху тези документи са на ищцата.При това правилно и обосновано съдът е приел, че е налице плащане на трудовото възнаграждение за процесните месеци септември, октомври и ноември, 2011 г.Искането на ищцата за допускане на допълнително заключение относно това дали отбелязването върху РКО за м.09.2011 г. „РЗ м.09.11 г.” е направено допълнително след подписването му, е отхвърлено правилно като несвоевременно и неотносимо.Съдът е обосновал отказа си с настъпилата преклузия.В този смисъл същото възражение направено във въззивната жалба се явява неоснователно.В исковата молба не е изложено твърдение, че се касае до заплащане с този ордер на друго, допълнително възнаграждение, извън трудовото такова.Този факт, както и наличието на двойно счетоводство се твърди впоследствие, след като се установява автентичността на подписа на ищцата върху ордера.Няма никакви доказателства за уговорено друго възнаграждение извън трудовото, а това не се и твърди поначало.Вещото лице-графолог заявява, че не би могло да се установи дали има разлика във времето на изписване на основния текст в ордера и на въпросното отбелязване „РЗ м.09.2011г.” .Такава би могла да се установи само при разлика в записванията от 20-30 години, което в случая е невъзможно.В конкретния случай не са допуснати и свидетелски показания по този въпрос предвид забраната на чл.164, ал.1 т.6 от ГПК, тъй като страната се домогва да опровергае съдържанието на изходящ от нея частен документ. Следователно не са налице твърдените във въззивната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на иска по чл.224, ал.1 от КТ.Видно от писмените доказателства, съдържащи се в трудовото досие на ищцата, полагащите й се съответно на изработеното време за календарната 2011 г. 18 дни платен годишен отпуск са ползвани от нея на два пъти –веднъж по нейна молба й е разрешен от работодателя 13 дни отпуск със Заповед №196/26.10.2011 г. и втори път- 5 дни отпуск със Заповед №491/11.11.2011 г.С това правото й на отпуск е изчерпано и претенцията за заплащането му по реда на чл.224,ал.1 от КТ се явява неоснователна и недоказана. Съдът е развил подробни и изчерпателни съображения относно акцесорната претенция за лихви върху главниците, предявена на основание чл.86 от ЗЗД, изхождайки от датата на изискуемостта на дължимите плащания, датата на която са извършени плащанията и датата, от която се претендират лихвите.Въззивната инстанция напълно споделя тези изводи и препраща към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 от ГПК. По изложените съображения съдът намира решението в обжалваната му част за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.Съдът не присъжда разноски на ответника по жалба, тъй като липсват доказателства за направени такива. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №1090 от 07.11.2012 г. на РС-ВТ, постановено по гр.д.№562 по описа на съда за 2012 година. Решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |