№ 8277
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110162184 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЮЛ (с променено фирмено
наименование от ЮЛ), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: адрес срещу В. М. В.,
ЕГН **********, с адрес: адрес.
Моли се съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми:
-563,68 лева (петстотин шестдесет и три лева и 68 стотинки), представляваща
падежирала и непогасена лизингови вноска /главница/ по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността №AG0007657/24.04.2019 за период от
20.04.2021 г. до 01.11.2021 г.,
-ведно със законна лихва за период от 01.03.2023 г. до изплащане на вземането,
-243,52лева (двеста четиридесет и три лева и 52 стотинки), представляваща
падежирали и непогасени вноски за възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг
за период от 20.04.2021 г. до 01.11.2021 г.,
-12,10лева (дванадесет лева и 10 стотинки), представляваща неустойка за забава на
плащане на лизингови вноски за период от 20.04.2021 г. до 01.11.2021 г.,
-399,12лева (триста деветдесет и девет лева и 12 стотинки), представляваща неустойка
за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
-30,46лева (тридесет лева и 46 стотинки), представляваща разходи за данъчни
задължения за 2021 г.,
-226,63лева (двеста двадесет и шест лева и 63 стотинки), представляваща разходи за
застрахователни премии,
-605,37лева (шестстотин и пет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща
остатъчна главница,
за които в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№11160/2023 г. на СРС.
1
Твърди се, че на 24.04.2019 г. между ЮЛ, ЕИК *** в качеството на лизингодател и В.
М. В. в качеството на Лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността №AG0007657. В изпълнение на задълженията
си лизигодателят е придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек
автомобил марка „***“ модел „***“ идентификационен номер на рама ***, рег. № *** и е
предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което е съставен приемо -
предавателен протокол от 24.04.2019 г.
Сочи се, че автомобилът бил оценен на 3 500,00 лева, Лизингополучателят е имал
самоучастие в размер на 1155,00 лева и размерът на финансирането е 2 345,00 лева.
лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва
вещта по предназначение с грижата на добър стопанин. Договорен е срок от 30 месеца,
изтичащ на 20.10.2021 г. съгласно приложения Погасителен план - неразделна част от
Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %,
съответно размер на месечни анюитетни вноски от 126,39 лева.
Поддържа се, че лизингополучателят е преустановил плащания по договорения
Погасителен план. Заплатени са 18 цели вноски и част от 19-та по погасителен план.
Последното плащане в размер на 100,00 лева е постъпило на 28.07.2021 г. Към 23.09.2021 г.
неплатени са вноски №19 (частично) по Погасителен план с падеж 20.11.2020 г. до вноска
№29 с падеж 20/09/2021 г. Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения
лизингодателят е развалил едностранно договора с уведомление от 23.09.2021 г. При
връчване на уведомлението за разваляне, лизингополучателят е направил изявление, че е
унищожил лизинговия актив - предал го е за скрап. Лизингополучателят е предал
регистрационните табели за Лизинговия актив на 08.10.2021 г. на представител на
лизингодателя, за което е съставен протокол.
Излагат се твърдения, че на основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от
приложимите към Договора Общи условия за периода на ползване на актива,
лизингополучателят дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен
план от 19-та (с падеж 20.11.2020 г.,) до 29-та с падеж 20/09/2021 г. и част от 30-та вноска
пропорционално на дните ползване в общ размер от 769.51 лева, в това число главница в
размер на 563.68 лева и възнаградителна лихва в размер на 205.83 лева. На основание чл.
15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на 19- ва до 29-та
вноски е начислена неустойка в размер на 12,10 лева към 01.11.2021 г. в размер на законната
лихва за забава за всеки ден просрочие върху главницата, включена в съответната месечна
вноска от датата на падежа. На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи
условия, Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за прекратяване на
договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска
или общо 399,12 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора. На
основание чл. 8.6. във вр. С чл. 8.7.5 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да
възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователна премия
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Премиите са
заплатени от собственика на основание чл. 483 от КЗ по сметка на застрахователния брокер.
На основание чл. 8.6, във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да
възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл.
чл.52- 61 от Закона за местните данъци и такси в общ размер на 30,40 лева за 2021 г.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез
назначения му особен представител. Твърди се, че В. М. В. не е подписвал представените с
исковата молба договор за финансов лизинг № AG0007657, ведно с всички представени към
него приложения, като се сочи, че с просто око се вижда, че подписите, за които се твърди,
2
че са положени от В. М. В., са различни върху различните документи.
Твърди се, че клаузата по т. 15.5 от Общите условия е нищожна като се сочи, че
посоченият размер е прекомерно висок и не отговаря на присъщите за неустойката
изисквания за постигане на обезщетителен и обезпечителен ефект, а неустойката
представлява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 143, ал. 2, т. 5 от
ЗЗП, и като такава следва да бъде прогласена от съда за нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.
Поддържа се и, че лихвен процент в размер на 41,16 % върху главницата е прекомерен и не
отговаря на пазарния размер на лихвен процент, при който кредитна или финансова
институция може да предоставя кредитиране, съответно клаузата за определената договорна
лихва е нищожна.
Прави се възражение за прихващане със сумата от 1 187,71 лв. (хиляда сто осемдесет и
седем лева и седемдесет и една стотинки), представляваща недължимо платени лихви по
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
№AG0007657/24.04.2019 г. от страна на ответника и Лизингополучател В. М. В..
В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на приетото за съвместно
разглеждане компенсаторно възражение за прихващане, като същото се счита предявено за
сумата от 1216.20 лева.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.04.2019 г. между ЮЛ, в качеството на лизингодател, и В. М. В., в качеството на
лизингополучател, е бил сключен договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0007657 с предмет лек
автомобил марка *** ***, с идентификационен номер на рама ***, номер на двигател ***.
Стойността на лизинга за периода на договора /30 месеца/ възлиза на сумата от 3500 лева.
Лизингополучателят се е съгласил да заплати на лизингодателя 30 бр. лизингови вноски по
погасителен план съгласно Приложение № 1 към договора при лихвен процент 41.16 % -
фиксиран за целия срок на договора и общ разход 1435.97 лева, включващ лихва върху
главницата в размер на 1435.97 лева, ГПР в размер на 49.28 % с включена договорна лихва.
От представения по делото погасителен план е видно, че дължима по договора от
страна на лизингополучателя, извън сумата, определена като първоначална вноска е сума за
главница в размер на 2345 лева и сума за лихви в размер на 1435.97 лева.
По делото е приет приемо-предавателен протокол от 24.04.2019 г., съгласно който на
лизингополчуателя на посочената дата е предаден лизинговият актив. Ответникът е заявил,
че няма никакви претенция към лизингодателя спрямо състоянието, комплектоваността,
възможността за употреба и експлоатация на лизинговия актив.
Представени са и общите условия, приложими към процесния договор за лизинг,
подписани от страните по същия. С тях са дадени следните дефиниции: „договор със
задължително придобиване на собствеността“ – лизингополучателят се съгласява да
придобие собствеността върху лизинговия актив след изтичане на срока на договора;
„главница“ – финансирана от лизингодателя сума по договора, изчислена като разлика
между стойността на лизинга и първоначалната вноска, „лихва“ – проста годишна
възнаградителна лихва, чийто размер е посочен в договора и погасителния план.
Съгласно клаузата на чл. 2.2 от ОУ със сключването на договора за лизинг,
лизингодателят се задължава да придобие лизинговата вещ от продавач и да я предостави за
ползване на лизингополучателя.
С чл. 2.5 е предвидено, че лизингодателят остава собственик на лизинговия актив през
целия срок на договора за лизинг.
В чл. 7.1. и чл. 7.3 от ОУ е разписано задължението на лизингополучателя да заплаща
лизинговите вноски, ведно с дължимата лихва.
3
Чл. 8.6 от ОУ предвижда задължение на лизингополучателя да заплаща всички данъци,
такси и разноски, свързани с ползването на лизинговия актив.
Съгласно клаузата на чл. 11.1 от ОУ лизингополучателят няма право да предоставя
лизинговия актив на трети лица за възмездно или безвъзмездно ползване под формата на
сублизинг, наем, заем за послужване и други сходни правоотношения, както и да прехвърля
или възлага на трето лице свое право или задължение по договора, освен с изричното
писмено съгласие на лизингополучателя.
С клаузата на чл. 13.5 от ОУ е предвидено право на лизингодателя да прекрати
договора в случай на забава в плащанията от страна на лизингополчуателя. Предвидено е
правото на прекратяване да се упражни чрез изпращането на писмено уведомление до
лизингополучателя без предизвестие, като договорът се счита прекратен от датата на
получаване на изявлението.
Съгласно чл. 13.10. в случай на прекратяване на договора лизингодателят задържа
всички платени суми като цена за ползването на вещта. Прекратяването има сила занапред.
Лизингополучателят дължи връщане на вещта в срок до 2 дни от прекратяването на
договора /чл. 14.1 от ОУ/. Предвидено е, че при предаване на актива страните подписват
приемо-предавателен протокол за актуалното състояние на актива.
Съгласно клаузата на чл. 15.1 от ОУ при забава на плащане на парично задължение от
страна на лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в размер на законната
лихва върху неплатената в срок сума за целия периода на забава.
Съгласно чл. 15.5 при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя
последният дължи неустойка в размер на 3 лизингови вноски.
Представено по делото е и свидетелство за регистрация на процесния автомобил, в
което като собственик е отбелязан ЮЛ.
Подписано е пълномощно, с което Лизингодателят упълномощава
Лизингополучателят, а последният декларира изричното си съгласие Лизинговия актив за
бъде застрахован задължително със Застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото е представено уведомление за прекратяване на договор за лизинг от ищеца
до ответника с дата 23.09.2021 г., съгласно което лизингодателят на основание чл. 13.5 от
ОУ, прекратява договора, считано от датата на получаване на уведомлението.
Приет като доказателство в производството е и приемо-предавателен протокол с
посочена в същия дата 08.10.2021 г., за който се сочи, че е съставен и подписан между
ответника и представител на ищеца – С.Н., относно връщането на лизинговия актив лек
автомобил ***.Отбелязано е, че автомобилът е предаден за скрап, като са предадени номера,
ключ за автомобила и малък талон.
Представено е и копие и свидетелство за регистрация на процесния автомобил,с
отбелязване, че същият е с прекратена регистрация.
По делото е допусната съдебно-почеркова експертиза, която следва да отговори на
въпроса „Подписите, положени върху представените документи, положени ли са лично от
В. М. В.?“.Вещото лице е дало категоричен извод, че Подписите, положени както следва:
-в мястото „За Лизингополучателя:“ на Договор за финансов лизинг № AG0007657 със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, сключен на
24.04.2019 г. между ЮЛ от една страна и от друга - В. М. В., ЕГН **********;
- в мястото „За Лизингополучателя:“ на Погасителен план за лизингови вноски;
- в мястото „За Лизингополучателя:“ на Пълномощно за застраховане и съгласие за
условията за застраховане на лизинговия актив, Приложение № 3 към Договор за финансов
лизинг № AG0007657;
- в мястото за „ДЕКЛАРАТОР“ на Декларация за лизингополучателя по чл. 4, ал. 7 и
4
по чл. 6, ал, 5, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари от 24.04.2019 г. към
Договор за финансов лизинг № AG0007657;
- в мястото „За Лизингополучателя:“ на Общи условия към Договори за финансов
лизинг, сключвани от ЮЛ с физически лица - потребители;
- в мястото „За Лизингополучателя:“ на Декларация за обработване на лични данни от
24.04.2019 г., Приложение № 1;
- в долната дясна част под печатния текст на Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити;
- в долната дясна част под печатния текст на Погасителен план;
- в долната дясна част под печатния текст на Тарифа към общите условия, приложими
към договори за финансов лизинг, сключвани от ЮЛ;
- в мястото за „Приел:“ на Приемо-предавателен протокол от 24.04.2019 г.;
- в мястото „За Лизингополучателя“ на Уведомление за прекратяване на договор за
лизинг № AG0007657 от 23.09.2021 г.;
- в мястото „За Лизингополучателя:“ на Приемо-предавателен протокол от 08.10.2021
г.- обекти на експертизата, са изпълнени от В. М. В..
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която В. П. е
депозирала заключение, изслушано и прието в съдебно заседание. Същото се кредитира от
съда и се поставя в основата на доказателствените му изводи. Вещото лице се е запознало
със представените по делото Договор за финансов лизинг № AG0007657/24.04.2019r. със
задължително придобиване на собствеността; Погасителен план към договора; Приемо-
предавателен протокол от 24.04.2019г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити; Дебитни писма за начислена застрахователна
премия от 04.11.2021г., 21.07.2021г„ 23.04.2021г. с платежни нареждания за превод на
застраховка ГО и списъци; Преводно нареждане за платен данък МПС с приложен списък и
е изискало от счетоводството на ЮЛ Хронология на счетоводните записвания по Договор за
финансов лизинг № AG0007657/24.04.2019r,; Справка за плащанията по дати на постъпване
на сумите.
Вещото лице е констатирало, че платените суми по Договор за финансов лизинг №
AG0007657 са общо в размер на 4 765.98 лв., от които: първоначална вноска -1 155.00 лв., -
такса за приоритетно разглеждане 200.00 лв., разходи за регистрация в КАТ -120.00 лв.,
лизингови вноски и такси общо -3 290.98 лв. С платените суми по договора в размер на 3
290.98 лв. са погасени главница в размер на 1175.95 лева, възнаградителна лихва- 1211.96
лева, наказателни лихви – 4.26 лева, данък за МПС- 378.28 лева, застрахователни премии-
307.19 лева и разходи за събиране на задължение- 196 лева. С платените суми е погасена
изцяло главница от месечни вноски с падеж до м.10.2020г. и частично главница от вноска с
падеж м.11.2020г.
Вещото лице е изчислило, че:
- непогасената главница от вноски с настъпил падеж до датата на Приемо-
предавателен протокол - 08,10.2021г., е общо в размер на 563.68 лв., /за която са издадени
фактури /.Остатъчната главница е в размер на 605.37 лева.
- Непогасените лихви по погасителен план за периода до датата на ППП - 08.10.2021г.,
са общо в размер на 205.83 лв. за периода от м.04.2021г. до м.10.2021г.Поради отлагане на
месечни вноски, до 08.10.2021г., е начислена отложена лихва общо в размер на 37.69 лв.
Общо дължими лихви по ПП, до 08.10.2021 г. : 243.52 лв. / 205.83 + 37.69 /
- Начислената неустойка за забавени плащания, в размер на законната лихва, е общо в
размер на 12.10 лв.
- Начислената неустойка е в размер на три месечни вноски, общо 399.12 лв. / 133.04 х
5
3 = 399.12 лв. /.
Вещото лице е установило, че съгласно приложено по делото б.бордеро от дата
02.04.2021г. ЮЛ, със сегашно наименование ЮЛ, е извършило превод към С.О., Район ***
на суми за погасяване на задължение за Данък МПС 2021г„ общо в размер на 49 641.87 лв.,
постъпила по сметка на общината. На ред 13 от приложения списък е включен лизинговия
актив по процесния договор с рег. № *** - л.а. ***, като платената сума за този автомобил е
в размер на 204.97 лв. От извършения преглед на хронологията на погасените задължения с
постъпилите суми се установи, че платеният данък за 2021г. от дружеството не е погасен от
Лизингополучателят. /платен е данък за 2020г. в размер на 206.02 лв., но не и за 2021г,/
Вещото лице е установило, От представените по делото документи / дебитни писма,
платежни нареждания и опис на дължимите застрахователни премии по автомобили /, се
установи, че Лизингодателят е заплатил три застрахователни премии, които не са заплатени
от Лизингополучателя, както следва: застрахователна премия с падеж 18.03.2021г., 4-та
вноска от застраховка за периода от 20.06.2020г. до 19,06.2021г. : вноска 64.26 лв. плюс
данък 6.30 лв., общо 70.56 лв.; застрахователна премия с падеж 15.06.2021г., Ева вноска от
застраховка за периода от 20.06.2021г. до 19.06.2022г. : вноска 87.70 лв. плюс данък 7.32 лв.,
общо 95.02 лв.; застрахователна премия с падеж 17.09.2021г., 2-ра вноска от застраховка за
периода от 21.06.2021г. до 19.06.2022г. : вноска 74.67 лв. плюс данък 7.32 лв., общо 81.99 лв.
или бщо платени от дружеството и непогасени от Лизингополучателя застрахователни
премии : 247.57 лв. с включен данък, в това число застрахователни премии - 226.63 и
данък 20.94 лв.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
342, ал.2 ТЗ, във вр. чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК. Съобразно
разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, породено от договор за финансов лизинг,
по който е изпълнил задълженията си точно, както и наличието на възникнало в полза на
ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната парична сума
на соченото основание, наличие на валидно уговорена неустоечна клауза за забава и за
неизпълнение. В тежест на ответника е да установи настъпили правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи или правопогасяващи юридически факти.
От представените по делото доказателства съдът приема за установено, че между
страните е бил подписан договор за финансов лизинг, по силата на който ищецът се е
задължил да придобие правото на собственост върху лизинговия актив, след което да го
предостави за ползване на ответника срещу съответно възнаграждение. Ответникът като
лизингополучател от своя страна се е задължил срещу предоставеното му ползване да
заплаща уговорената с договора цена, както и да придобие правото на собственост върху
автомобила след изтичане на срока на договора за лизинг.
В конкретния случай от представените по делото доказателства се налага извода, че
ищецът е придобил вещта, която е предоставена за ползване на ответника по силата на
договора за финансов лизинг. Предвидено е, че правото на собственост ще се придобие от
лизингополучателя с изтичане на срока на договора, респ. след заплащане на уговорените
лизингови вноски, като за последното не се изисква заплащане на допълнителна сума.
Съдът намира, че падежиралите и непогасени лизингови вноски и другите възложени
на лизингополучателя с договора и ОУ разходи са дължими по основание. Същите съдът
намира за дължими до датата на действие на договора, който в случая намира за прекратен
едностранно от страна на лизингодателя с изземването на вещта. Същите са установени и по
размер от приетата и неоспорена по делото ССчЕ.
Въпреки възложената му тежест ответникът не е навел твърдения и не е представил
6
доказателства, че е заплатил претендираните му суми.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Процесният договор е именно такъв. Съгласно чл.
3, ал. 3 от ЗПК разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при
които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора, какъвто е и
процесния договор.
Видно от представения договор страните са се договорили лихвен процент 41.16 % -
фиксиран за целия срок на договора и общ разход 1435.97 лева, включващ лихва върху
главницата в размер на 1435.97 лева, ГПР в размер на 49.28 % с включена договорна лихва.
Така уговорения годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да не
надвишава петкратния размер на законната лихва/ на годишна база по смисъла на чл. 19, ал.
4 от ЗПК. Клаузата от договора, определяща размера на годишния лихвен процент
/възнаградителната лихва/ не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. С оглед на
прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД страните са свободни да определят
съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени
единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в
договора годишен процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по
кредита, не надвишава пет пъти законната лихва/ на годишна база/, както изисква чл. 19, ал.
4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и по-
голям от трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва.
При формиран положителен извод за неизправност на ответника относно заплащане на
лизинговите вноски и предвид уговорената в ОУ санкционна клауза с характера на
неустойка по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, се формира извод и за дължимост по основание
на претендираните неустойки за забавените плащания на лизинговите вноски до датата на
прекратяване на договора. По дефиниция на закона неустойката обезпечава изпълнението на
едно задължение и определя размера на вредите, които без да доказва, кредиторът може да
претендира при неизпълнението му. За да бъде присъдена неустойка, е необходимо същата
да е уговорена между страните или да е установена от закон или друг нормативен акт,
кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни, длъжникът
виновно да не е изпълнил договорното си задължение или да го е изпълнила лошо или със
забава.
Съгласно т. 15. 5 от ОУ, при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
последният дължи неустойка в размер на три лизингови вноски – същата се изчислява въз
основа на последните три падежирали лизингови вноски преди прекратяването. В случая е
налице разваляне на договора по вина на длъжника. Налице е уговорка в Общите условия на
лизингодателя за заплащане на неустойка поради разваляне на договора в т. 15. 5, т. е.
компенсаторна неустойка /вместо оставащото изпълнение/. Налице са материалните
предпоставки за присъждане на неустойка в размер на три лизингови падежирали вноски –
разваляне на договора и изрична договорна клауза, която предвижда обезщетение на
лизингодателя на това основание. Установената в нормата на чл. 9 от ЗЗД свобода на
договаряне и отсъствието на императивни законови правила, регулиращи начините на
определяне неустойката и нейните граници, както и въведения в гражданските и търговски
правоотношения принцип за справедливост, позволява да се приеме, че съответствието на
уговорена неустойка с установените в обществото предели на нравствена допустимост се
преценява във всеки конкретен случай към датата на сключване на договора. Разпоредбата
на чл. 26, пр. трето ЗЗД намира приложение и при търговските сделки. В цитираната норма
не е дефинирано понятието „добри нрави“, но тъй като законодателят е придал правно
значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение на закона,
вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува. Касае се за правила и норми, които
защитават принципи, права и ценности, общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е
7
в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на някоя от договарящите
страни. В случая размерът на неустойката е ограничен до три лизингови вноски с настъпил
падеж. Съдът счита, че уговорката не разкрива белези на неравноправност, поради което
претенцията на ищеца, основана на действителна клауза, е основателна. Доколкото в
действащото законодателство липсва легална законова дефиниция на понятието
„прекомерно голяма неустойка“, то критерий за това е процентното съотношение между
абсолютния размер на договорената между страните неустойка и общата цена на договора.
При съотнасяне на размера на уговорената неустойка с общата стойност по договора, съдът
намира, че неустойката не се явява прекомерна.
Съобразно разпоредбата на чл. 8.6 от ОУ предвиждаща задължение на
лизингополучателя да заплаща всички данъци, такси и разноски, свързани с ползването на
лизинговия актив, както и от изричното съгласие на лизингополучателя да се заплаща от
негово име застраховката „Гражданска отговорност“, която е задължителна за водач на
МПС, претендираните суми за данъчни задължения и разходи за застрахователни премии са
доказани по основание и размер.
Уважаването на исковата претенция сбъдва вътрешнопроцесуалното условие да бъде
разгледано компенсаторното възражение за прихващане.
Правната квалификация на възражението, с което се иска прихващане между
претенцията на ищеца в общ размер на 2080.88 лева и претенцията на ответника за връщане
на недължимо платени суми в размер на 1216.20 лева, до размера на по-малкото е чл. 55,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД
Съобразно разпределената доказателствена тежест ответникът следва да установи, че
процесната сума /1 216.20 лв./ е предадена на ищеца. В тежест на ищеца е да установи, че
полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е., че съществува
правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи
полученото.
В процесния случай съдът намира, че 1 216.20 лв. е заплатена от страна на ответника
по действителни договорни клаузи. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и
когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание е нищожно. ./ в т.см. Решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр.
д. № 896 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение/. В процесния случай
обаче съдът не намира клаузите касаещи договорната лихва и неустойката за нищожни, т.е.
налице е основание за имущественото разместване.
Съгласно Тълкувателно решение №2/2020 по тълк. д. №2/2020 г. на ОСГТК на ВКС
при неоснователно възражение за прихващане силата на пресъдено нещо на съдебното
решение установява несъществуването на вземането на ответника, освен ако възражението е
неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост. В мотивите на
тълкувателният акт е посочено, че по възражението за прихващане съдът се произнася в
диспозитива на решението само когато възражението е основателно, т.е. в процесния случай
не се дължи отхвърлителен диспозитив.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват разноски за настоящото
производство, чийто размер, възлиза на 941.62 лева,в т.ч. държавна такса-41.62 лева,
депозит за вещо лице- 400 лева, депозит за особен представител- 400 лева и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
8
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски – 140.31 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, и доколкото ответникът е представляван от особен
представител, който не дължи такси и разноски, сторените по искане на особения
представител разноски за депозит за вещо лице следва да се заплатят от ответника по сметка
на съда-в размер на 760 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , спрямо В. М. В., ЕГН **********, с адрес: адрес,
че дължи на „ЮЛ (с променено фирмено наименование от ЮЛ), ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: адрес, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, чл. 342, ал.2 ТЗ, във вр. чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422
ГПК следните суми:
-563,68 лева (петстотин шестдесет и три лева и 68 стотинки), представляваща
падежирала и непогасена лизингови вноска /главница/ по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността №AG0007657/24.04.2019 за период от
20.04.2021 г. до 01.11.2021 г., ведно със законна лихва за период от 01.03.2023 г. до
изплащане на вземането,
-243,52лева (двеста четиридесет и три лева и 52 стотинки), представляваща
падежирали и непогасени вноски за възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг
за период от 20.04.2021 г. до 01.11.2021 г.,
-12,10лева (дванадесет лева и 10 стотинки), представляваща неустойка за забава на
плащане на лизингови вноски за период от 20.04.2021 г. до 01.11.2021 г.,
-399,12лева (триста деветдесет и девет лева и 12 стотинки), представляваща неустойка
за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
-30,46лева (тридесет лева и 46 стотинки), представляваща разходи за данъчни
задължения за 2021 г.,
-226,63лева (двеста двадесет и шест лева и 63 стотинки), представляваща разходи за
застрахователни премии,
-605,37лева (шестстотин и пет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща
остатъчна главница, за които в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№11160/2023 г. на СРС.
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на „ЮЛ (с
променено фирмено наименование от ЮЛ), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
адрес на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 941.62
лева и съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №46324/2019 г. на СРС, 46 състав в размер
на 141.62 лева.
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК по сметка на Софийския районен съд сумата от 760 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9