ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 71
28.09.2021г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет осми септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
като разгледа докладваното от съдия Байнова ч.адм.д. № 919 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава десета, раздел IV от АПК.
Образувано е по жалба от Ш.В.С. *** с посочен съдебен адрес:***,
., ., подадена чрез пълномощник, против Разпореждане №2140-26-38/10.08.20201 г.
на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-Хасково, с което
е прекратено производството по Заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с вх.№Ц2113-26-636/29.04.2021г. на ТП на
НОИ-Хасково.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно и неправилно, поради издаването му в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че неправилно от страна на пенсионния орган е игнориран правнозначим юридически факт, а именно навършена допълнителна възраст след подаване на предходно заявление за отпускане на ЛПОСВ. Сочи, че възрастта е положителна процесуална предпоставка при определяне правото на ЛПОСВ и към момента на подаване на двете заявления тя е различна, а вече подадените документи са относими и към настоящото заявление. Твърди, че по подаденото на 29.04.2021г. заявление няма постановен акт по същество и не е налице влязъл в сила такъв по смисъла на чл.27, ал.2 т.1 от АПК. Моли на основание чл.200 от АПК да се постанови определение, с което да се отмени оспореното разпореждане, поради липса на предпоставки за издаването му и преписката да се върне на административния орган с указание, че в срока по чл.10 от НПОС следва да се постанови разпореждане по същество по подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ. Претендира разноски.
Ответникът не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с подадено от Ш.В.С. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ с вх. № Ц2113-26-1899/12.11.2020 г. на ТП на НОИ – Хасково, е издадено Разпореждане № **********/2140-26-215/11.03.2021г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО и чл. 69б, ал. 2 и 5 от КСО на Ш.В.С. е отказано отпускането на ЛПОСВ.
За да откаже отпускане на такава по чл.68, ал.1 - 2 от КСО, пенсионният орган при ТП на НОИ - Хасково е посочил, че жалбоподателят е навършил изискуемата възраст от 64г. и 3 месеца, но няма придобит изискуемият за мъжете осигурителен стаж от 38г. и 10 месеца, а има такъв от 19г. и 4 месеца. Отказът за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО е обоснован с това, че жалбоподателят няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, а има такъв от 14 г., 9 месеца и 24 дни, като при определянето на действителен осигурителен стаж пенсионният орган, позовавайки се на разпоредбите на чл.15, ал.4 от НПОС и §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО е изключил стажа за периода на редовна военна служба – 2 г., 00м. и 19 дни, както и стажа за период на безработица от 6 месеца. Отказът за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.69б, ал.2 вр. ал.5 от КСО е обоснован с липсата на изискуемия стаж от 15 г. при условията на втора категория труд и липсата на необходимия сбор 100 от стаж и възраст , макар и при наличие на навършена през 2020г. възраст от 58г. и 6 м.
Разпореждането е връчено на 24.03.2021 г.
На 29.04.2021г. срещу разпореждането е подадена жалба от Ш.В.С. чрез пълномощник, като с Решение №1012-26-202-1/12.05.2021г. на Директора на ТП на НОИ същата е оставена без разглеждане, поради подаването й извън срока по чл.117, ал.2 от КСО, а производството по жалбата е прекратено. Решението е съобщено на пълномощника на жалбоподателя на 14.05.2021г. като няма данни и не се твърди да е обжалвано.
На 29.04.2021г. Ш.В.С. е подал и ново Заявление вх. № 2113-26-636/29.04.2021 г., с което отново е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от документ за приети в ТП на НОИ – Хасково документи за пенсия от 29.04.2021г., към това ново заявление от страна на жалбоподателя са приложени трудова и военна книжка, /представени и при предходно подаденото такова/. Не са представени нови документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж.
Във връзка с новото заявление е издадено Разпореждане № 2140-26-38/10.08.2021г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено образуваното административно производство с мотив, че страните и предмета по предходното производство са идентични с настоящото /т.е. образуваното по заявлението от 29.04.2021г./.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес като е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
В случая, за да издаде оспореното разпореждане, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, съответно е отказал да образува административно производство по подаденото второ заявление, с което оспорващият е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да достигне до този извод, административният орган е взел предвид влязлото в сила Разпореждане № 2140-26-215/11.03.2021 г. на Ръководител ПО, с което на същото лице е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по предходно заявление, подадено на 12.11.2020г. В тази връзка е посочил, че страните и предмета по предходното производство са идентични с тези по настоящото /т.е. по производството, образувано по заявлението от 29.04.2021г./.
Съдът не споделя извода на административния орган като счита, че разпореждането е неправилно.
Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, административният орган е задължен, преди да развие производство за издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл в сила такъв със същия предмет и страни.
В случая административният орган неправилно е приел, че подаденото на 29.04.2021г. заявление за отпускане на ЛПОСВ е недопустимо, респ. че е налице процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за образуване на административно производство по същото. Влязлото в сила разпореждане, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст не поражда права или задължения нито за жалбоподателя, нито за ТП на НОИ или за трети лица. Разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано.
На основание чл. 105, ал. 1 от КСО правото на пенсия не се погасява по давност. Всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него като се произнесе по пенсионните права на заявителя.
С влязлото в сила Разпореждане № 2140-26-215/11.03.2021 г. на Ръководител ПО не се признават права, а напротив се отказват, поради което не може да се приеме, че е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет. Следва също да се има предвид, че новото заявление за отпускане на ЛПОСВ е подадено след изтичането на около шест месеца от първото такова. Достигнатата през този период възраст на жалбоподателя се явява ново обстоятелство, което следва да бъде взето предвид при преценката относно правото на пенсия, тъй като възрастта е съществен елемент от фактическия състав, от който това право възниква. Административният орган следва да изследва наличието на евентуални промени, свързани с възрастта и трудовия стаж на заявителя, като се произнесе с мотивирано разпореждане, в което да изложи фактическите и правни основания във връзка с искането.
Предвид горното, не е налице твърдяната от пенсионния орган пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на производството, а именно липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за ново упражняване на правото, а изричният отказ на ръководителя на пенсионното осигуряване да разгледа по същество искането за отпускане на пенсия е незаконосъобразен. В този смисъл Определение № 9948 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6258/2020 г., VI о.
По изложените съображения съдът счита, че изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното до него искане за отпускане на ЛПОСВ, следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за разглеждане на искането по същество.
При този изход на производството, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, платими от ответника. Същите са в размер на 10.00 лв, представляващи внесена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 200 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №2140-26-38/10.08.2021г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково, за разглеждане по същество на Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх.№2113-26-636/29.04.2021г. на ТП на НОИ-Хасково.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Хасково
да заплати на Ш.В.С. *** с посочен съдебен
адрес:***, *** разноски по делото в размер на 10.00 /десет/ лева.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: