Р Е
Ш Е Н
И Е № 1512
28.09.2015г.,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в публичното заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Виолета
Шипоклиева
Членове: Фаня
Рабчева
Ели Анастасова
С участието на секретаря П.Г. като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева
гр.д.№ 2010/ 2015г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалба по реда на чл.436, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по жалба вх.№
6742/ 01.07.2015г. на „Енко пластикс” ЕООД- гр.Пловдив, представлявано от
управителя А. Д. Н. чрез адв.М.М.-М. с посочен адрес за получаване на съдебна
кореспонденция: гр. П., бул. „Ш. с.” № *** във връзка с издадено Постановление
за разноски изх.№ 17310/ 24.06.2015г. по
изп.д.№ 20158280400476 по описа на ЧСИ Д. М., с рег.№ *** на КЧСИ. По изложени
съображения в жалбата в насока липсата на уведомяване относно начина на
определяне на равностойността на процесните движими вещи, както и прекомерност
на разноските за адв.възнаграждение, се иска отмяна на издаденото постановление
за разноски като неправилно и незаконосъобразно и намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК. Претендира се
присъждане на разноски за настоящото производство.
Постъпило е възражение от
„Гамапласт Бг” ООД – гр.София, с посочен адрес за контакти с.Царацово,
Пловдивска област и съдебен адрес ***, чрез адв.Р.П., с което се прави
възражение за недопустимост на жалбата поради просрочие , считано от връчване
на ПДИ, а по същество се счита жалбата за неоснователна.
Постъпили са мотиви по реда
на чл.436, ал.3 ГПК , излага се становище за допустимост, но неоснователност на
жалбата, с мотив относно наличие на определяне на цената на движимите вещи от
съда, посочена в изп.лист, която се явява задължителна за страните и ЧСИ по
чл.521, ал.2 ГПК.
Пловдивски окръжен съд като
взе предвид представените по делото доказателства, във връзка с наведените
доводи от страните, намери следното:
Дружеството-жалбоподател се
явява в качеството на длъжник по изп.д. № 20158280400476 по описа на ЧСИ Д. М.,
с рег.№ *** на КЧСИ, образувано по представен изп.лист от 20.01.2012г. ,
издаден по г.гр.д.№ 6793/2010г. по описа на ПРС- ХV гр.с. с предмет предаване
на движими вещи : 47 280 броя касетки „каса за плодове”, произведени от
„Гама пласт бг” ООД на последния.
За издаденото Постановление
за разноски изх.№ 17310/ 24.06.2015г. по
изп.д.№ 20158280400476 по описа на ЧСИ Д. М., с рег.№ *** на КЧСИ
жалбоподателят е уведомен със съобщение
изх.№ 17318/ 24.06.2015г., което е получено от същия на 25.06.2015г.
Срокът за обжалване по реда на чл.436, ал.1 ГПК е едноседмичен, поради което
подадената чрез ЧСИ жалба на 01.07.2015г. се явява във визирания законов срок,
следователно е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. В
тази насока възражението на проц.представител на ответника по жалбата е
неоснователно.
Атакуваното Постановление за разноски изх.№ 17310/ 24.06.2015г. по изп.д.№
20158280400476 по описа на ЧСИ Д. М., с рег.№ *** на КЧСИ е издадено във връзка
с постановено решение № 962/ 01.06.2015г. по гр.д.№ 1440/2015г. по описа на
ПОС.
От обжалваното постановление
за разноски се установява, че последните са изчислени на базата на левовата
равностойност на движимите вещи, предмет на предаване в изпълнителното
производство, към събирането на която равностойност от 42 507 лева се е
преминало в изпълнителния процес, както е посочено от съдебния изпълнител в
атакувания акт.
Методът на изчисление на
дължимите такси по ТТРЗЧСИ, както и определяне наличието на прекомерност или не
на договорения размер на адвокатското възнаграждение е обусловено, вкл. от
изпълнителния способ, определящ механизма на определяне на дължимите такси и
разноски в изпълнителния процес. Така именно определянето на таксите по ТТРЗЧСИ
в зависимост от това дали се касае за принудително отнемане и предаване на
движими вещи е по т.21 от тарифата, съответно 2% върху цената на вещите. При
трансформиране на задължението в парично вземане се следва прилагане на т.26 от
същата тарифа при определяне на пропорционалната такса като за парично вземане.
Аналогично преценката за наличие на
прекомерност или не на адв.възнаграждение е в зависимост от условието за
приложение на чл.10, т.2 във връзка с чл.7, ал.2 от наредбата като при удовлетворявания
на парични вземания или респ. по чл.10, т.4 от наредбата – за извършване на
действия извън посочените случаи.
Предмет на принудителното
изпълнение по цитирания изп.лист е
предаване на посочени в същия движими вещи, като за предаването им е пристъпено
на 03.06.2015г., видно от Протокол за предаване на движимо имущество. / л.157
по делото/ С цитирания протокол е удостоверена констатацията на съдебния
изпълнител, че длъжникът не присъства за предаване на движимите вещи , поради
което е прието, че вещите не се намират
у длъжника и на основание чл.521, ал.2 ГПК се пристъпва към събиране на равностойността, която е
определена в ИЛ на стойност 42 507 лева.
Последвало е писмо изх.№
15 428/ 03.06.2015г., изпратено до длъжника и получено на 09.06.2015г./ л.158/,
с което последният е уведомен, че дължи сумата в размер на 42 507 лева.
Последващият акт на съдебния
изпълнител, в който е третирана равностойността на движимите вещи, предмет на
принудителното изпълнение, е обжалваното постановление за разноски, вкл. в
частта относно размера на адв.възнаграждение.
С постъпилата жалба на длъжника
в изп.процес освен формулираното възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, са формулирани оплаквания за
неправилност относно определените такси за ЧСИ, вкл. по т.4, т.5, т.7, т.8 ,
вкл. с обуславящия основен довод за липса на основание за събиране
равностойността на процесните каси, начина на определянето й, както и защо се пристъпва
към събиране на тази равностойност преди да е пристъпено към принудително
изземване съобразно изпълнителния титул.
Следователно основният спор, който се формира
с жалбата, касае най-вече поставения въпрос относно това налице ли е основание
за определяне на таксите и разноските с обжалвания акт на база цитираната сума
от 42 507 лева като трансформирано парично задължение, посочена в
изпълнителния лист като равностойност на движимите вещи, предмет на
принудителното изпълнение.
Безспорно изпълнителното
производство е образувано за принудително отнемане на движими вещи по гл.48
ГПК, съобразно изпълнителния титул, обективиран в представения изп.лист от
20.01.2012г. и съответно на основание чл.521, ал.1 ГПК.
С разпоредбата на чл.521,
ал.2 ГПК се регламентират предпоставките, при които се събира равностойността
на веща/вещите, както и тези, при които се определя тази равностойност от
съдебния изпълнител. Безспорно в представения изпълнителен лист равностойността
на процесните движими вещи, предмет на принудителното изпълнение, е посочена,
към събиране на която сума вече като парично вземане се пристъпва в случаите
когато вещите не се намират у длъжника или
са развалени, или се намери само част от вещта, в който случай се
пристъпва към събиране на равностойността. От констатациите в цитирания
протокол от 03.06.2015г. не се налага извод за констатиране на някоя от
посочените хипотези, което да обуславя наличието на основание за събиране на
равностойността на вещите, посочена в изпълнителния лист.
При определянето на равностойността на
вещта по чл.521, ал.2, пр.ІІІ ГПК съдебният изпълнител издава постановление за
определянето й, което съобразно чл.521, ал.3 ГПК се явява обжалваемо.
Приема се обаче, че и в
двата случая следва да е налице установено правно основание, обективирано в
съответен акт на съдебния изпълнител, въз основа на което да се събира равностойността на вещите или тя да
се определя. В случая такъв стабилизиран надлежен акт до издаването на
атакуваното постановление за разноски не е налице, доколкото длъжникът е бил
уведомен само за дължимост на „сумата от 42 507 лв”, без посочено
основание за това.
Следователно обжалваното
постановление за разноски с елементи на
постановление за определяне равностойност на движимите вещи, се явява
незаконосъобразно, като издадено преждевременно и без установено наличие на
основание за определяне на таксите по чл.26 от ТТРЗЧСИ, както и при липсата на
условие за преценка на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар по
чл.78, ал.5 ГПК.
По гореизложените
съображения, обжалваният акт на съдебния изпълнител следва да се отмени като
незаконосъобразен.
С оглед изхода от правния
спор пред настоящата инстанция на жалбоподателя се следва присъждане на
разноски по делото, доказателства за каквито са налице само за заплатена за
съдебното производство държавна такса в размер на 25 лв, за което искането ще
се уважи.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Постановление за разноски изх.№ 17310/ 24.06.2015г. по изп.д.№
20158280400476 по описа на ЧСИ Д. М., с рег.№ *** на КЧСИ, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА„ГАМА ПЛАСТ БГ”ООД,
ЕИК: ********* с посочен адрес гр.София, ул.”Фр.Жулио Кюри”, №20, вх.Б чрез
пълномощника си адв. Р.П. да заплати на „ЕНКО ПЛАСТИКС” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Г.М.Димитров”, №31,
представлявано от управителя на дружеството А. Д. Н., чрез адв.М.М.М.-М. с
адрес за получаване на съдебна кореспонденция: гр. П., бул. „Ш. с.” № ***
сумата 25 лева / двадесет и пет лева/ -направени разноски за съдебното
производство.
Решението може да се
обжалва в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – гр.Пловдив.
Председател: Членове: