Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мирослава Йорданова | |
Въз основа на Закона и доказателствата и на осн. чл. 301 от НПК СЪДЪТ ПРИСЪДИ: ПРИЗНАВА О. М. Т. - [дата на раждане] в [населено място], обл. Б., живуща в [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] за ВИНОВНА в това, че на 01.06.2014 г. около 19.00 часа пред къща, находяща се на ул в [населено място] се е заканила с извършване на престъпление против личността – с убийство, като е отправила закани, крещейки на висок глас на Д. Г. Т., използвайки думите: „Излезнете да ви очистя, да ви убия“, „Ще те очистя, ще те изселя, нямаш право да живееш тук“, насочени срещу последния и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК, поради което и на осн. ч л. 144 ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 ал. 1 от НК й НАЛАГА наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца. На осн. чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 (три) години. ПРИЗНАВА О. М. Т. - [дата на раждане] в [населено място], обл. Б., живуща в [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] за ВИНОВНА в това, че на 01.06.2014 г. пред къща, находяща се нав [населено място] се е заканила с извършване на престъпление против личността – с убийство, като е отправила закани, крещейки на висок глас на М. Л. Т., използвайки думите: „Ще те убия, ще те ликвидирам. Като излезеш на улицата свършено е с теб. Ще ви накарам да се изселите“, насочени срещу последната, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК, поради което и на осн. ч л. 144 ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 ал. 1 от НК й НАЛАГА наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца. На осн. чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 (три) години. На осн. чл. 23 ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко измежду наказанията наложени на О. Т., а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца. На осн. чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 (три) години. ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок, считано от днес пред БлОС. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1................. 2................. МОТИВИ: Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б., с който срещу О. М. Т. - [дата на раждане] в [населено място], общ. С., обл. Б., живуща в същия град, българка, българска гражданка, с основно образование, омъжена, пенсионерка, неосъждана, ЕГН [ЕГН] е повдигнато обвинение в това, че 1. На 01.06.2014 г. около 19.00 часа пред къща, находяща се на ул.„Х.“ № 46 в [населено място] се е заканила с извършване на престъпление против личността – с убийство, като е отправила закани, крещейки на висок глас на Д. Г. Т., използвайки думите: „Излезнете да ви очистя, да ви убия“, „Ще те очистя, ще те изселя, нямаш право да живееш тук“, насочени срещу последния и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му като - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК. 2. На 01.06.2014 г. пред къща, находяща се на ул. „Х. С.“ № 46 в [населено място] се е заканила с извършване на престъпление против личността – с убийство, като е отправила закани, крещейки на висок глас на М. Л. Т., използвайки думите: „Ще те убия, ще те ликвидирам. Като излезеш на улицата свършено е с теб. Ще ви накарам да се изселите“, насочени срещу последната, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК. В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Б. поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа. Пледира подсъдимаата да бъде призната за виновна по повдигнатите обвинения и осъдена за извършените престъпления по чл.144, ал.3 във връзка с ал. 1 от НК. Застъпва становище, че с оглед на събраните доказателства е установено по безспорен и категоричен начин извършените престъпления от подсъдимата, поради което на същата следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, с оглед чистото й съдебно минало, и най-вече с оглед индивидуалната превенция, което да бъде отложено за срок от 3 (три) години, при условията на чл.66 от НК, като на осн. чл. 25 и 23 от НК й бъде наложено едно общо наказание за извършените деяния. В хода на съдебното следствие пострадалите ата М. Т. и Д. Т. са конституирани като частни обвинители. Същите се представляват от повереник – адв. Н., който изразява становище по същество, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, предвид събрания по делото доказателствен материал, като пледира подсъдимата да бъде призната за виновна като се присъединява към искането на държавното обвинение на подсъдимата да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, за което няма пречка, което да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок. Подсъдимата се явява в съдебните заседания лично и с упълномощен защитник – адв. С.. Същият преустановява дейността си като адвокат, поради което в производството в качеството на защитник встъпва от адв. Ц. Р., редовно упълномощена . Същата излага съображения за несъставомерност на обвинението, като от една страна намира същото за недоказано по отношение на отправените заплахи към пострадалите, а от друга страна, пледира, че сочените заплахи не са могли да възбудят основателен страх у пострадалите. Пледира, че от събраните по делото доказателства не се установява извършване на престъплението от подсъдимата, поради което моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимата за невиновна и я оправдае по повдигнатите обвинения. Подсъдимата О. Т. се възползва от правото си по чл.115, ал. 3, във вр. с чл.55 от НПК и дава обяснения в хода на съдебното следствие, като не се признава за виновна. Твърди, че отношенията между семейството на ч. обвинители М. Т. и Д. Т. и нейното семейство са влошени от четиридесет и пет години, като поводът за това е съборен гараж. В последната си дума, предоставена й на основание чл. 297 ал. 1 от НПК, моли съда да бъде призната за невиновна. СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства в досъдебно производство № 492/2014 г. по описа на 02 РУ Полиция Б. и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: О. М. Т. е [дата на раждане] в [населено място], общ. С., живуща в [населено място], [улица], българка, българска гражданка, с основно образование, омъжена, пенсионерка, неосъждана, ЕГН [ЕГН]. На 01.06.2014 г., около 19.00 часа, О. Т. застанала на входната врата и започнала да блъска по оградата на къщата, находяща се на ул. „Х.“ № 46 в [населено място] с ръцете си и крещейки на висок глас отправила закани към св. Д. Т. като използвала думите: „Излезнете да ви очистя, да ви убия“, „Ще те очистя, ще те изселя, нямаш право да живееш тук“. По същото време св. Д. Т. бил на терасата в същата къща, възприел случващото се, от което се изплашил и се обадил по телефона на съпругата си М. Т., която в този момент била в дома за възрастни хора в [населено място]. Малко след телефонното обаждани св. М. Т. пристигнала пред къщата, придружена от св. В. В.. Виждайки я, подс. О. Т., която още била на място, започнала на висок глас да крещи и да отправя закани спрямо свидетелката М. Т. с думите: „Ще те убия, ще те ликвидирам. Като излезеш на улицата свършено е с теб. Ще ви накарам да се изселите“. В същото време подс. О. Т. хвърляла камъни по свидетелките В. В. и М. Т.. Последната от своя страна се изплашила от действията на подс. О. Т. и се почувствала зле. Поради това, свидетелките М. Т. и В. В. влезли в двора на къщата, след което били сигнализирани органите на 02 РУ „Полиция“ Б., за изясняване на случая. По доказателствата: Горната фактическа обстановка съдът възприе от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, в частта в която съдът кредитира същите . Същата се подкрепя от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – М. Т., прочетените такива на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1 т. 2 от НПК дадени в хода на ДП, Д. Т., В. В. и прочетените такива дадени в хода на ДП на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 т. 2 пр. 2 от НПК, Т. М. и прочетените му показания, дадени в хода на ДП на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1 т. 2 от НПК, И. Капитански и прочетените на осн. чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от НПК дадени в хода на ДП, както и писмените доказателства приети и приобщени в хода на ДП и тези в хода на съдебното следствие към доказателствения материал по делото. Съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на полицейският служител св. Точно М., който е напълно незаинтересован от изхода на делото. В действителност св.М. предвид обема на работата си и еднотипността на такъв вид случаи, не можа да наведе по-подробни данни относно стеклите се събития на 01.06.2014 г., но получавайки изискуемито по закон съгласие от всички страни в процеса, съдът инкорпорира на осн. чл.281, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от НПК показанията му от досъдебното производство (л. 64 от досъдебното производство), същите са логични и последователни в частта,в която подробно разказва, че О. М. Т. е отправила заплахи за убийство към него и неговата съпруга М. Т. на инкриминираната дата и място като започнала да вика използвала следните думи и изрази: „ ще те убия“ , „ излезеш ли на улицата свършено е с теб“, „ще те ликвидирам“, „ ще те унищожа“, „ ще ви накарам да се изселите“, „излезнете да ви очистя, да ви убия“, „ще те очистя, ще те изселя, нямаш право да живееш тук“. Показанията относно съдържанието на твърденията в жалбата на Д. Т. съответстват на изложеното в самата жалба, въпреки което съдът възприе събраните гласни доказателства в хода на съдебното следствие, от които изгради фактическа обстановка различна от изложената в жалбата по отношение на мястото, където се е намирала М. Т. в момента, в който е възприела нанесените срещу нея обиди и закани. В тази насока са показанията на В. В., която е придружавала М. Т.. Изложеното от същата свидетелка кореспондира изцяло със заявеното от самата М. Т., която потвърждава, че на 01.06.2014 г. около 19.00 ч. времето, през което са се прибирали от дома за възрастни хора в [населено място] на входната врата пред къщата, която е обитавана от Д. Т. и М. Т. са срещнали О. Т., която в същия момент е използвала инкриминираните думи и закани към М. Т. и Д. Т.. След внимателен и критичен анализ съдът кредитира показанията на пострадалите лица – св. М. Т. и Д. Т. като отчита възможността за евентуална заинтересованост от изхода на делото. Настоящият съдебен състав им дава вяра в частта относно приблизителното време и място на реализиране на заканите от страна на О. Т.. В показанията на двамата пострадали по логичен и последователен начин проследяват събитията, случили се на инкриминираната дата. Освен това те се съотнасят в по-голямата си част и с показанията на св. Капитански, св. М. и св. В.. Първостепенният съд не даде вяра на обясненията на подс. Т.. В съотвествие с процесуалните норми същата дава обяснения, в които прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока на мисли достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства при съблюдаване дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Анализът им съдът извърши особено внимателно като прецени, че подсъдимата е основна страна в процеса, която е най-заинтересована от благоприятен за нея изход на делото. Въпреки това, поради особеното положение на подсъдимото лице в процеса и с оÒлед правилата на българския процесуален кодекс, изложеното от нея не може да бъде възприемано за недостоверно apriori. От обясненията на подсъдимата се твърди, че на 01.06.2014 г. не е виждала Д. Т., не си спомня също така на инкриминираната дата да е разговаряла с него и с М. Т.. Изложеното в обясненията на подсъдимата се потвърждава и от показанията на П. Т., но съдът прие, че същият в качеството на съпруг на подсъдимата е възприел фактите, които излага пред съда въз основа на твърдения на подсъдимата от една страна, от друга – заинтересован от изхода на делото. Горната фактология съдът изведе и посредством надлежно изготвеното и приобщено в процеса писмено доказателство в рамките на досъдебното разследване протокол за предупреждение на подс. О. Т.. Констатация за чистото съдебно минало на подсъдимата Т. съдът направи въз основа на приложените и приета по делото като писмени доказателства справка съдимост. На основата на така описаната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Подсъдимата О. Т. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. Престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, предвид систематичното място, където се намира /раздел V – „Принуда”/ от глава II на НК /”Престъпления против личността”/ закриля от противоправни посегателства личната свобода на гражданите. С реализирането на това престъпление от деятеля се цели промяна на поведението и действията на заплашения, въпреки волята му в желаната от дееца насока. За осъществяване му се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето/лицата и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. Тъй като иде реч до засягане на свободата на заплашения, необходимо е заканата да бъде отправена именно към него, за да може да стигне до неговото съзнание. Съгласно задължителна за съда съдебната практика, а и предвид съдържанието на текста на закона, не е необходимо тези заплахи да са възбудили такъв страх у лицето/лицата, срещу което/които са отправени, а само да са били в състояние да възбудят основателен страх, че заканата може да бъде осъществена. В този смисъл е и ТР № 53/1989 г. на ОСНК на ВС, в което се приема, че за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК, законът не изисква към момента на извършването му - отправянето на заканата с убийство, у дееца да има оформено решение за неговото изпълнение, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. От субективна срана съставът на това престъпление изисква деецът да съзнава съдържанието на заканата и нейното възприемане от заплашения като действителна такава като не е необходимо лицето в действителност да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. В случая от доказателствата по делото несъмнено се установи, че подсъдимата О. Т. от обективна страна действително се е заканила с убийство спрямо пострадалите М. Т. и Д. Т. като е отправила думите: „ ще те убия“ , „ излезеш ли на улицата свършено е с теб“, „ще те ликвидирам“, „ ще те унищожа“, „ ще ви накарам да се изселите“, „излезнете да ви очистя, да ви убия“, „ще те очистя, ще те изселя, нямаш право да живееш тук“, които думи са въприети и от пострадалите на датата, визирана от обвинението. Съставът на това престъпление приема за достатъчно от обективна страна приемането на заплахата от пострадалите /р.№ 37 от 31.01.1991 г. по н.д. № 876/1990 г., I н. о. на ВС/, поради което съдът намира, че в настоящия казус тези закани от подсъдимата са стигнали до съзнанието на пострадалите М. Т. и Д. Т.. Заканите за ликвидирането на пострадалия според районният съд са били реални, част от познаваемите процеси и явления /р. № 851 от 05.01.2005 г. по н. д. № 459/2004 г., II н.о. на ВКС, р.№ 853 от 05.01.2005 г. по н. д. № 459/2003 г., II н.о. на ВКС/. По делото липсват данни дали у подсъдимата е било формирано решение за извършване на престъплението, израз на което са били заканите. Както беше споменато и по-горе законът и тълкувателната практика на ВС не изискват категоричност относно предварително взето решение за изпълнение на заканата, използването на годно да умъртви човек средство или наличието на такива условия, при които резултатът със сигурност може да настъпи /ТР № 53/1989 г. на ОСНК на ВС/. Според първостепенния съд и инкриминиранине изрази, представляващи закани срещу личността на пострадалите и лично възприети от тях , са били годни да възбудят основателен страх за осъществяването им. Въпросът за наличието на „основателен страх” в смисъла на чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, е чисто юридически, а не експертен. Изводите си за изпадане на пострадалите в това състояние районният направи след като даде съвкупна оценка на всички обстоятелства от значение за изясняване на това обстоятелство. Налице е вербално психическо въздействие върху пострадалите, което обективно е застрашило правнозащитимата им сфера. Отправените от подсъдимата Т. реплики вещаят смърт, натоварени са със застрашителен потенциал, подсилен от поведението на дееца, който е хвърлял камъни по св. В. и пострадалата М. Т.. По изложените съображения съдът прие, че пострадалите са преживели страхови реакции, свързани с опасения от посегателства върху живота им, като емоционалният стрес е резултат от поведението на подсъдимата Т. и от извършените от нея действия, обективиращи заканата. Такава ситуция нормално психологически не само предизвиква у индивида преживявания от тъмния спектър на емоционалния регистър /страх, стигащ до витална застрашеност за живота/, а покрива и юридическия критерий на понятието „основателен страх”. От субективната страна също са налице задължителните елементи, които правят деятелността на О. Т. престъпна по смисъла на чл.144, ал.3 , вр. ал.1 от НК. Подсъдимата Т. е имала възможност да формира адекватна представа, че със своето поведение осъществява въпросната закана и че тя ще породи страхови изживявания при пострадалите, което е искала и това реално се е случило. По изложените съображения подсъдимата О. Т. следва да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. По наказанието: При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, по отношение и на двете престъпления предмет на обвинението следва да бъде определено като се отчете липсата на отегчаващи вината обстоятелства и приеме чистото съдебно минало за смекчаващо вината обстоятелство. Поради липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства неприложима при индивидуализация на наказанието е разпоредбата на чл.55 от НК. В случая не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка – и най-лекото предвидено в закона наказание / три месеца Л. / да е несъразмерно тежко. Според съда приложението на чл.55 не би осъществил целите, визирани в чл.36 НК. При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимата О. Т. наказание към долната граница на предвидения от закона размер за извършеното престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК , а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца за това, че на 01.06.2014 г. около 19.00 часа пред къща, находяща се на ул.„Х.“ № 46 в [населено място] се е заканила с извършване на престъпление против личността – с убийство, като е отправила закани, крещейки на висок глас на Д. Г. Т., използвайки думите: „Излезнете да ви очистя, да ви убия“, „Ще те очистя, ще те изселя, нямаш право да живееш тук“, насочени срещу последния и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК.Съдът, отчитайки наличието на предпоставките по чл.66 ал.1 от НК , намира, че не е наложително подсъдимата да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода, поради което съдът на основание чл.66 ал.1 НК отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата и виновна в това, че на 01.06.2014 г. пред къща, находяща се на ул. „Х.“ № 46 в [населено място] се е заканила с извършване на престъпление против личността – с убийство, като е отправила закани, крещейки на висок глас на М. Л. Т., използвайки думите: „Ще те убия, ще те ликвидирам. Като излезеш на улицата свършено е с теб. Ще ви накарам да се изселите“, насочени срещу последната, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК Съдът, отчитайки наличието на предпоставките по чл.66 ал.1 от НК , намира, че не е наложително подсъдимата да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода, поради което съдът на основание чл.66 ал.1 НК отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 23 от НК, а именно да бъде определено едно общо наказание на лице, което е извършило две отделни престъпления, преди да има влязла в сила присъда. В случая съдът определи едно общо наказание, а именно най-тежко измежду наказанията наложени на О. Т. - наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, което на осн. чл. 66 ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от 3 (три) години. По изложените съображения, съдът постанови мотивите. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |