Р Е Ш Е Н И Е
№.....
12.05.2021 година, гр. Велинград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД на двадесет и
шести април хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в състав:
СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Донка Табакова
като разгледа докладваното от съдия Пенчева а. н. дело № 101 по описа за
2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба
на В.А.М.,***, против Наказателно постановление № 33-0000041/12.01.2020г.
на Началник отдел „Контрол“ в РД
"Автомобилна администрация”
Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАП
е наложено административно наказание глоба, в размер на 2000 лв.,
за нарушение по чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници на Министъра на транспорта /ред ДВ бр. 67
от 12 Август 2014г ./.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъбразност на обжалвания акт, поради противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи се, че изложената в АУАН
фактическа обстановка е непълна, както и че е дадена неправилна правна
квалификация на нарушението. Излага, че на процесната дата
не е извършвал таксиметров превоз на пътници, а обществен превоз на
пътници.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв.
Добрев, поддържа жалбата. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не
се явява в съдебно заседание. В представено по жалбата писмено
становище, счита същата за неоснователна и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл.
59, ал. 2 ЗАНН /обжалваното наказателно постановление е връчено на
жалбоподателя на 17.02.2021 г., а жалбата е подадена на 22.02.2021 г./ от легитимирана
страна, поради което е процесуално
допустима.
Съдът, след
като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал
и закона, установи следното:
На 16.07.2020г.
служители РД „Автомобилна администрация“ Пловдив- актосъставителят инспектор И.Л.П. и свидетелят по акта
инспектор А.И., в с. Дорково, извършили проверка на лек автомобил фолксваген
пасат с рег. № РА 2488АН, управляван от жалбоподателя М.. Установили, че
автомобилът е собственост на „Анибал СЕ“ ЕООД,
ЕИК 20967274 и е оборудван като учебен автомобил. На него била поставена табела
Дорково-Ракитово-Дорково. В автомобила се намирали три лица М. Т.ова К., А.Г.М. и Т. И. Д.. Пътуващите представили
продадени им от водача билети на стойност 1,20 лв. и обяснили, че пътуват за
гр. Ракитово. В автомобила били открити оборотни пари и кочан с
билети.
Превоз на пътници с посочения лек
автомобил се извършвал понеже същия ден сутринта се установила повреда на
превозно средство, с което се осигурявал превоз на пътниците по линията и по
разпореждане на управителя на дружеството превозвач.
Служителите на РД АА Пловдив приели, че М.
е извършвал таксиметров превоз, без да притежава валидно издадено
удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил за територията на общината, на която започва
превозът-Община Ракитово. На същият бил съставен АУАН Серия А № 274899/16.07.2020г., за
това, че на 16.07.2020 г., около 10,20 часа, в с. Дорково, ул. „Стефан Караджа“
извършва таксиметров превоз на трима пътници срещу заплащане на сумата от 1,20
лв. от с. Дорково до гр. Ракитово, без да
притежава валидно издадено удостоверение
за водач на лек таксиметров автомобил за територията на общината, на
която започва превозът-Община Ракитово, с което виновно е нарушил чл.18, т. 5
от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на Министъра
на транспорта.
Актът е връчен лично на
жалбоподателят на същата дата, с отразяване в гарафа възражения, че има такива.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН възражения не са постъпвали. По сигнал на РД ИААА
Пловдив е образувано наказателно производство по ДП вх. № 694/2020г. по описа
на РП Пазарджик ТО Велинград и № ЗМ 328/2020г. по описа на РУ Велинград, за
това, че на 16.07.2020г. в с. Дорково, общ. Ракитово е упражнявана професия без
съответната правоспособност: извършвана е нерегламентирана транспортна дейност
с л.а. марка „Фолксваген“ с рег. № РА 2488 АН-престъпление по чл. 324, ал.1,
във вр. чл. 20 НК. На 19.10.2020 г. В.А.М. е
привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 16.07.2020 г., в с. Дорково,
Община Ракитово, е управлявал МПС-лек автомобил марка и модел „Фолксваген
Пасат“ с рег. № РА 2488 АН, като е упражнявал професия „шофьор на такси“, без
да има съответната правоспособност, изискуема по Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници на Министъра на транспорта-престъпление по чл. 324, ал.1 НК,
във вр. чл. 18, т. 3 и т. 5 от Наредба №
34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на Министъра на транспорта.
Въпреки констатираните признаци за извършено престъпление и при наличието
на данни за обективен и субективен идентитет между
нарушението и съставът на престъпление по чл. 324, ал. 1 НК, за което на водачът
е повдигнато обвинение, и в нарушение на
принципа за приоритет на наказателната над
административнонаказателната отговорност,административнонаказателното
производство не е прекратено на осн. чл. 33, ал.
2 ЗАНН.
Въз основа на АУАН № 274899,
Началника на отдел
„Контрол " в РД Автомобилна администрация” в Пловдив, на 12.01.2021
г., е издал атакуваното Наказателно постановление №
36-0000041 с което на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвП,
на В.А.М. е наложено административно наказание "глоба”, в
размер на 2 000 лева, за вмененото му нарушение по 18, т. 5 от Наредба №
34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на Министъра на транспорта,
като в него е добавено и че следа направена справка в информационната система
на ИА „Автомобилна администрация“ е видно, че водачът не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. Наказателното постановление е връчено
лично на жалбоподателя на 17.02.2021 г..
Така описаната фактическа обстановка
съдът намери за установена от показанията на свидетелите И.П., С.Д., Р.С.,
които кредитира като обективни, непротиворечиви, дадени от позицията на
незаинтересовани от изхода на спора лица. Същите установяват релевантния по
делото факт, а именно осъществен превоз на пътници на процесната дата
от лицето жалбоподател, за образуваното наказателно производство за извършено
престъпление от общ характер по чл. 324, ал. 1 НК, във вр.
чл. 18, т. 3 и т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. и за привличане на
жалбоподателя в качеството му на обвиняем. В подкрепа на показанията на тези
свидетели са и показанията на свидетеля на жалбоподателя-Ангел Балджиев, който
не отрича извършване на превоз от същия водач със същото моторно превозно
средство. Свидетелските показания се подкрепят и от представените поделото
писмени доказателства.
При така направените фактически
констатации, съдът счита от правна страна следното:
Актът за установяване на
административното нарушение и обжалваното НП са издадени от компетентни органи,
съгласно чл. 49 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на Министъра на
транспорта, чл. 92, ал. 1, във вр. чл. 91, ал. 4 ЗАвП и
т. 7 от Заповед № РД-08-30 /24.01.2020 г., във вр.
чл. 92, ал. 2 ЗАвП, в срока по чл. 34 ЗАНН.
В хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
посочване на допълнителни фактически обстоятелства в наказателното постановление,
каквито не се съдържат в акта за установяване на нарушението, въз основа на
който е издадено. Видно от съдържането на двата акта в наказателното
постановление е добавено, че жалбоподателят не притежава валидно удостоверение
за психологическа годност, каквото посочване не се съдържа в акта за
установяване на нарушението, т.е. добавени са нови факти, срещу които жалбоподателят
не е защитавал. Извършено е изменение на обстоятелствената част на обвинението,
което не е направено по надлежния ред чрез съставяне на нов акт за установяване
на нарушението, в който новите обстоятелства да намерят отражение. По своята
правна същност актът за установяване на административно нарушение е сходен обвинителния
акт в наказателното производство. С него се повдига обвинение и за осъществен определен
състав на административно нарушение и се
ангажира отговорността на лицето, което се сочи за негов автор по съответния
законов текст. С наказателното постановление на това лице се налага наказание
за нарушението, в извършването на което е обвинени. Ето защо между АУАН и
наказателното постановление следва да има пълен обективен и субективен идентитет. Недопустимо е прибавяне на нови факти в наказателното
постановление, които не са включени в акта за установяване на нарушението,
както е в настоящия случай, тъй като по този начин се създава неяснота за кое
от обвиненията е наложено административното наказание.
Така допуснатото процесуално нарушение е
съществено, защото е ограничило правото на жалбоподателя да узнае фактическите
обстоятелства, въз основа на които административнонаказващия
орган е приел, че е извършил нарушението, за което е наказан и да организира защитата
си като възрази срещу тях и поиска събиране на доказателства или ангажира и
представи такива, за да се обори обвинителната теза. Нарушението възпрепятства
съда да осъществи контрол за законосъобразност в хода на
административнонаказателното производство.
Ето защо съдът счита, че само на това
основание обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.
В допълнение по същество на спора, съдът
приема, че в случая не е налице извършено от В.М. нарушение по чл.
18, т. 5 от Наредба № 34/ 16.12.1999 г. /ред. ДВ бр. 67 от 12 Август
2014г ./.
Посочената
разпоредба определя изискванията към водачите, извършващи таксиметров превоз на
пътници, сред което и това да притежават удостоверение "Водач на лек
таксиметров автомобил", валидно за съответната община. Понятието
„таксиметров превоз“ има легална дефиниция в § 1 т.26 от ДР на ЗАвП и това са превозите на пътници срещу заплащане,
извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от
името на лицензирани превозвачи, но за своя сметка, с леки автомобили до
седем места, включително мястото на водача, които водачите дължат в готовност,
за да изпълнят пътуване по определена от клиента цел. В случая обаче
неправилно е прието, че установената фактическа обстановка сочи на извършван
таксиметров превоз. От свидетелските
показания и от приложените по делото писмени доказателства се
установи, че пътниците са пътували по маршрутна линия Дорково-
Ракитово, автомобилът е бил означен с табела за тази линия, а и пътниците са
получили билети. В случая превозвачът е изпълнявал обществен превоз по редовна
маршрутна линия и условията за пътниците са били да се возят по тази линия, а
не те да определят крайната цел на маршрута, в който случай би се касаело до
таксиметров превоз.Това налага извод, че жалбоподателят не
е извършвал таксиметров превоз, поради което не следва да носи
отговорност за нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 16.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници на Министъра на транспорта.
По тези съображения, съдът намира,
жалбата за основателна, а наказателното постановление за незаконосъобразно,
поради което следва да се отмени.
С оглед изхода на делото, на
жалбоподателят се дължат разноски, на осн. чл.
63, ал. 5 ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 1 АПК, във
144 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на
350,00 лв. Искането за присъждане на разноските е своевременно заявено-с
жалбата, а заплащането им в брой е надлежно удостоверено в
представения по делото-л.7 Договор за правна защита и съдействие между
жалбоподателя и адв. Владимир Добрев-АК
Пазарджик.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 33-0000041/17.02.2021 г. на Началника отдел
„Контрол“ в РД „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на В.А.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАвП, е
наложено административно наказание глоба, в размер на 2000 лв.
/двеста лева/, за нарушение на чл. 18, т. 5 /ред. ДВ бр. 67 от
12 Август 2014г ./ от Наредба № 34 от 16.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници на Министъра на транспорта.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ на осн. чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
във вр. чл. 143, ал. 1 АПК, във 144 ГПК,
във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
В.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***
разноски по а.н. дело 101/2021 г. по описа на Районен съд Велинград в
размер на 350,00 лв. /триста и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от връчване на съобщението на страните, че е изготвено пред
Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева