Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
гр. Габрово, 24.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО,
в открито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯН АТАНАСОВ
и секретар Мариела Караджова,
като разгледа докладваното от съдия Атанасов адм. дело № 113 по описа за 2023
година на Административен съд – Габрово, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 107,
ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба на Д.Р.Б.
и Р.Л.Б., двамата с постоянен адрес ***, против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-1973/ 02.06.2023 г., издадена
от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово /ООАА/ в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен /РДАА/ към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ /ИААА/, с искане за нейната отмяна като
незаконосъобразна. Жалбата е депозирана чрез административния орган, издал
оспорения акт, който в изпълнение на задълженията си по чл. 152, ал. 2 и ал. 3
от АПК е изпратил обжалвания акт с административната преписка по издаването му
и е представил списък на страните в производството.
С оспорената заповед №
РД-14-1973/ 02.06.2023 г., на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП на
жалбоподателите в настоящото производство са наложени ПАМ по чл. 106а, ал. 1,
т. 1, б. “б“ и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП и по чл. 106а, ал.1, т. 4, б. „б“ от с.з.,
като административният орган, позовавайки се на констатациите, съдържащи се в
АУАН № 329929/ 02.06.2023 г., е приел за установено, че на 02.06.2023 г. в гр.
Севлиево като водач на лек автомобил „Шевролет Крус“ от категория М1 с рег. №
ЕВ***ВВ, собственост на Д.Р.Б., Р.Б. извършва нерегламентиран таксиметров
превоз на пътник срещу заплащане, без да притежава удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Жалбоподателите считат
заповедта за незаконосъобразна. На посочената в акта дата Р.Б., син на
собственика на л.а. Д.Б., е управлявал процесното МПС, без да притежава
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, но
той не е бил длъжен да притежава такъв документ, тъй като не извършвал такъв
превоз. Нямало забрана да се превозват пътници в автомобил, ако това е лична
услуга или си поделят разходите за гориво. По тази причина заповедта била
издадена в нарушение на материалния закон. Освен това, същата била
немотивирана, защото не било посочено в какво се състои административното
нарушение, за което се налагат ПАМ. Неясно било по какъв начин е установено
извършването на нарушение. При пътуването в автомобила се е намирала близка
приятелка на семейството на жалбоподателя, на която той оказал лична
безвъзмездна услуга.
Сочи се още немотивираност при
определяне продължителността на мярката към законово предвидения максимум,
който също така бил и несправедлив, тъй като в процесната заповед липсвало
посочване за извършено нарушение. Автомобилът бил собственост на майката на
водача, която не разполагала с друго транспортно средство. Спирането му от
движение за толкова дълъг срок я лишавало от възможността за собствен превоз за
период от близо година, без самата тя да е реализирала правно укоримо
поведение.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание жалбоподателите не се явяват. Представляват се от
редовно упълномощен процесуален представител, адв. Св. К., който поддържа жалбата
по изложените в нея съображения. Допълва, че автомобилът бил спрян от движение,
поради което мярката произвежда действие преди всичко за собственика Д. Б., по
отношение на която няма съставен АУАН и в случая тя се явявала трето засегнато
лице. Относно водача Р. Б. се изтъква, че с издадено наказателно постановление
му е наложена санкция „глоба“, което било допълнително съображение за отмяна на
заповедта за прилагане и по отношение на него на ПАМ. Прави искане за отмяна на
оспорения ИАА и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по делото, Началник
ООАА – Габрово, в качеството му на орган, издал процесната заповед, се явява
лично. Счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на ЗППАМ. В
съпроводителното писмо е изразено същото искане, с довода, че при издаването на
заповедта били съобразени материалните и процесуални правила. Релевира се
възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в
случай че същият надвишава размера, предвиден в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като съобрази
събраните по делото писмени доказателства, становищата и доводите на страните
по делото и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На основание чл. 107, ал. 1 от
ЗАвтП началникът на ООАА – Габрово е издал обжалваната в настоящото
производство заповед № РД-14-1973/ 02.06.2023 г. за прилагане на две принудителни
административни мерки, както следва:
1. ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т.
1, б. “б“ и ал. 2 т. 1 от ЗАвтП – спиране от движение за 12 месеца, чрез
сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер ЕВ***ВВ и отнемане
на свидетелство за регистрация №********* на лек автомобил „Шевролет Крус“, категория
M1, с рег. № ЕВ***ВВ, собственост на Д.Р.Б., до отстраняване на нарушението, но
за не повече от 12 месеца.
2. ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.
4, б. „б“, пр. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП – временно отнемане на свидетелството
за управление № ********* на водача Р.Л.Б., до отстраняване на нарушението, но
за не повече от 12 месеца.
Мерките са наложени за извършено
административно нарушение, описано в ЗППАМ: на 02.06.2023 г. в гр. Севлиево,
при извършване на съвместна проверка от служители на РПУ – Севлиево е
установено, че Р.Л.Б. като водач на лек автомобил Шевролет Крус от категория М1
с рег. № ЕВ***ВВ, собственост на Д.Р.Б., извършва нерегламентиран таксиметров
превоз на пътника И.Г.П., срещу заплащане (установено от свалено обяснение на
пътника от служителите на РПУ Севлиево), без да притежава удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
В мотивите за издаване на
заповедта административният орган се е позовал на констатациите, съдържащи се в
АУАН № 329929/ 02.06.2023 г., съставен от Д. И. – инспектор в РДАА – Плевен.
Видно от разписка, съдържаща
се в ЗППАМ, заповедта е връчена лично на Р.Б. на 02.06.2023 г. По преписката не
се съдържат данни кога е била връчена на Д.Б., но жалбата, подадена съвместно
от двамата, е подадена по пощата на 07.06.2023 г., тоест в рамките на
установения по чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок. Същата е надлежно
регистрирана в ООАА – Габрово с вх. № РД-14-1973/3/09.06.2023 г. и изпратена в
Административен съд – Габрово, вх. № СДА-01-1106/16.06.2023 г.
Подадената жалба е редовна и
допустима, като подадена от надлежни страни, в законоустановения срок и срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата подлежи
на разглеждане по същество, с оглед нейната основателност.
В рамките на осъществявания
съдебен контрол се извършва проверка относно законосъобразността на прилаганите
принудителни административни мерки, а именно: компетентност на органа, наличие
на материалноправните предпоставки за прилагане на мярката, спазване на
процесуалните правила и съответствие с целта на закона.
При преценка относно
компетентността на органа, издал оспорената заповед, съдът взе предвид, че съгласно
чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат
с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИААА или упълномощени от него
длъжностни лица. В тази връзка, ответната страна е представила по делото
заповед № РД-01-553/ 23.11.2021 г., с която изпълнителният директор на агенцията
е упълномощил изброени в седем точки длъжностни лица, сред които по т. 3
фигурира и началник на отдел в Дирекция "Автомобилна администрация",
да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 106
и 106а от ЗАвтП. Такава длъжност заема и авторът на обжалваната ЗППАМ № РД-14-1973/
02.06.2023 г., поради което съдът намира същата за издадена от компетентен
орган, в обхвата на предоставените му правомощия.
Заповедта е
обективирана в изискуемата от закона писмена форма, но съдът констатира, че първата от двете процесни ПАМ
е наложена за максималния срок от 12 месеца, без в заповедта да се съдържат
мотиви относно този негов размер. В този контекст основателно е възражението на жалбоподателката Б., тъй като по този въпрос ответният орган действа в
условията на дискреционна власт и е задължително мотивирането му, като липсата на мотиви
е нарушение на закона. Когато административният орган
действа в условията на оперативна
самостоятелност, той дължи мотивиране
на своя акт, с оглед контрола по чл. 169 АПК и съобразно ТР №
4/22.04.2004 г. на ВАС. В този смисъл е Решение № 7663 от
25.06.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 5911/2021 г., VII отделение: "Предвид законодателния подход, да
не се определи срок на
мярката с конкретна продължителност, а да се зададе краен срок на
прилагането й, в компетентността на
органа е да определи точната й продължителност. Неопределяйки такава, а
пренасяйки текста на нормата в
съдържанието на акта си, органът във всички случаи
определя срок на
мярката 12 месеца, без мотиви затова.
Последният подход касационната инстанция намира за несъответстващ на изискването за мотивираност на
волята на администрацията и гарантиране на ефективни средства за защита на адресата на
мярката. Съгласно т. 2 от ТР № 4 от 22.04.2004 година по ТД №
4/2004 година на ВАС, в случаите, когато
административният орган е овластен да реши въпроса по
свободна преценка, неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на административния акт. Същият е
постановен в нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК
във връзка с ал. 2, т. 4 от същия нормативен акт. ".
По отношение на наложената спрямо жалбоподателя Р.Б. ПАМ оспорената заповед не съдържа разпоредителна част, в която се определя
срока на изпълнение на мярката. В диспозитива на заповедта относно
принудителната мярка, наложена на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. Б от ЗАП – временно отнемане на СУ МПС, липсва срок, за който се
налага мярката. Посочената като основание разпоредба
предвижда, че при установяване на извършван обществен превоз на пътници или
товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
или без да има заверено копие към лиценз на Общността, за преустановяване на
административното нарушение се прилага принудителна административна мярка -
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Административният орган има задължение да посочи срока на действие на ПАМ, като
този срок следва и да бъде конкретизиран и мотивиран с оглед на посочения в
закона. В случая в
разпоредителната част на оспорената заповед липсва посочен срок, като такъв
няма и в мотивите на същата. Административният орган е
следвало да определи срок и то независимо дали в правната норма такъв е посочен
фиксирано или в рамките на период. При налагането на ПАМ без да бъде определен
срока й на действие, се създава неяснота, водеща до незаконосъобразност на
акта, което е и основание за неговата отмяна. Следва да се има предвид, че посоченият срок в
диспозитива на заповедта касае единствено другата принудителна административна
мярка – временно спиране от движение. Двете ПАМ
обаче имат самостоятелен характер,
който е и с оглед на вече посоченото относно това спрямо кого се прилага
съответната мярка. Липсата на мотиви относно срока, за който
се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на
изискването на чл.
59, ал. 2, т. 5 от АПК. Неопределения срок безспорно създава правна несигурност,
както за жалбоподателя, така и за административния орган, тъй като страните са
поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока, който е определен в
закона, но остава неясен в случая и като такъв може да породи спорове относно
изтичането му.
По
изложените съображения следва да се приеме, че оспорената заповед страда от
пороци, съставляващи основания за отмяната й по
смисъла на чл. 146, т. 2
във вр. с чл. 59 ал. 2 т. 4 и 5 от АПК, поради което
предявената жалба се явява основателна по отношение на двете наложени
принудителни административни мерки.
При това положение е без
значение дали правилно е приложен материалния закон, като за прецизност съдът
ще посочи, че всички предпоставки за прилагане на мерките са били налице. Не е спорно процесният автомобил е собственост
на жалбоподателката Д.Б. съгласно свидетелство за регистрация /л.10/. На
02.06.2023 г., когато е спрян за проверка от контролните органи, автомобилът е
управляван от жалбоподателя Р. Б.. Не е спорно също, че като пътничка е била
превозвана Иванка Иванова, която е заплатила за извършения превоз, а водачът е управлявал
МПС, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници и е без разрешение за извършване на
таксиметров превоз на пътници за съответната община /справка, л. 9/.
С оглед установеното от
фактическа и правна страна настоящият съдебен състав приема, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията
му, в съответствие с материално правните разпоредби, но при допуснати
съществени нарушения относно установената форма. Затова жалбата против ЗППАМ се
явява основателна и заповедта ще бъде отменена в цялост.
При този изход на спора основателно
е искането на жалбоподателите за присъждане на разноски. Доколкото от
представения договор за правна защита и съдействие е видно, че двамата жалбоподатели
са заплатили на адв. К. възнаграждение в общ размер от 650 лв., то съдът ще
осъди ответната страна да им заплати тази сума, както и сумата от 20 лв. –
внесени д.т.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Габрово
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на Д.Р.Б., с ЕГН: **********, адрес: ***,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1973/02.06.2023
г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Габрово, с която спрямо тази жалбоподателка, на основание чл. 107, ал. 1
от ЗАвтП е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т.
1, б. “б“ и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП.
ОТМЕНЯ, по жалба на Р.Л.Б., с ЕГН: **********,
с адрес ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1973/02.06.2023 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Габрово, с която спрямо този жалбоподател, на основание чл. 107, ал. 1
от ЗАвтП е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал.1, т. 4,
б. „б“, пр. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ гр. София да
заплати на Д.Р.Б., с ЕГН: ********** и Р.Л.Б., с ЕГН: **********, двамата с
адрес ***, сумата 670,00 /шестстотин и
седемдесет лева/ - разноски по делото, на осн. чл. 143 ал. 1 от АПК.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Габрово до Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на настоящия съдебен акт.
Препис от съдебното решение да
се връчи на страните в едно със съобщението.
/Д. Атанасов/