Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 28 Година 18.01.2016 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд – търговско отделение, ХVІ състав,
На
осемнадесети януари Година две
хиляди и шестнадесета,
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар К.М.
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 396 по описа за
2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове: от ищеца по чл.55 ал.1 във вр. с
чл.26 ал.2 от ЗЗД, евентуален по чл.88 във вр. с чл.55 ал.1 от ЗЗД, евентуален
по чл.59 ЗЗД; от ответника насрещни искове по чл.327 ал.1 от ТЗ.
„МОНИ
МГ” ООД ЕИК ********* гр. Пловдив иска да се осъди „РИЛА
„РИЛА
Становищата
на страните са изложени в доклада по делото. Те ангажират в тяхна подкрепа
доказателства, претендират разноски, представят справки по чл.80 от ГПК.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено следното:
Страните
са търговци по правно – организационна форма. Мажоритарен собственик на
капитала и управител на ищеца е Г.Р.. Ответникът има едностепенна система на
управление – Съвет на директорите, с членове И. В., П. В. и Д.П.. Представляващ
е И. В..
Ищецът
представя в първи екземпляр с гриф „оригинал” описаните в исковата молба
фактури, издадени от ответника, както следва:
|
номер
на фактурата |
данъчна
основа лв. |
ДДС
лв. |
обща
стойност лв. |
|
********** от 01.06.2011 |
12,440.61 |
2,488.12 |
14,928.73 |
|
********** от 02.06 2011 |
12,444.82 |
2,488.96 |
14,933.78 |
|
********** от 03.06.2011 |
12,406.00 |
2,481.20 |
14,887.20 |
|
********** от04.06.2011 |
12,382.00 |
2,476.40 |
14,858.40 |
|
********** от 05.06.2011 |
12,359.80 |
7,471.96 |
14,831.76 |
|
********** от 19.06.2011 |
1,797.60 |
359.52 |
2,157.12 |
|
********** от 20.06.201 |
11,516.53 |
2,303.31 |
13,819.84 |
|
********** от 21.06 2011 |
11,257.47 |
2,251.49 |
13,508.96 |
|
**********
от 06.07.2011 |
12,235.25 |
2,447.05 |
14,682.30 |
|
**********
от 09.07.2011 |
12,084.93 |
2,416.99 |
14,501.92 |
|
********** от 11.07.2011 |
12,151.09 |
2,430.22 |
14,581.31 |
|
********** от 13.07.2011 |
12,019
20 |
2,403.84 |
14,423.04 |
|
********** от 16.07.2011 |
11,227
13 |
2,245.43 |
13,472.56 |
|
********** от 18.07.2011 |
10,819.94 |
2,163.99 |
12,983.93 |
|
********** от 22.07.2011 |
12,437.76 |
2,487.55 |
14,925.31 |
|
********** от 01.07.2011 |
24,452.40 |
4,890,48 |
29,342.88 |
|
********** от 02.07.2011 |
24,992.25 |
4,998.45 |
29,990.70 |
|
********** от 04.07.2011 |
24,836.31 |
4,967.26 |
29,803
58 |
|
********** от 15.08.2011 |
18,500,40 |
3,700,08 |
22.200.48 |
|
********** от 19 08 2011 |
23,984.78 |
4,796.86 |
28,781.14 |
|
********** от 25 08.2011 |
19,346,80 |
3.869,36 |
23,216.16 |
|
********** от 30.08.2011 |
20,486.52 |
4,097.30 |
24,583.82 |
|
00000125580 от 01.12.2011 |
21,963.35 |
4,392.67 |
26,356.02 |
|
********** от 06.12.2011 |
21,113.62 |
4,222.72 |
25,336.34 |
|
********** от 08.12.2011 |
24,693,05 |
4,938.61 |
29,631.66 |
|
********** от 13.12.2011 |
24,748.80 |
4,949.76 |
29,698.56 |
|
общо: |
418,697.91 |
83,739.58 |
502,437.50 |
Фактурите имат подпис само на издател, без
получател, поради което като частни писмени документи отразяват изявление само
на продавача. За материално – отговорно лице при купувача са записани имената
на управителя Г.Р. и Л. Ц.. Всички фактури са платени в брой или чрез платежно
нареждане по банков път, за което ищецът прилага издадени от ответника фискални
бонове при плащането в брой, както и извлечения от разплащателната си сметка и
платежни нареждания за плащане по банков път. Ищецът признава и това се
потвърждава от изслушаната комплексна съдебна експертиза на вещите лица Ш., Р.
и Р., както и от счетоводното допълнение на експертизата на вещите лица Ш. и Р.,
изготвена компетентно след запознаване с материалите по делото и оглед на
счетоводните документи при страните, неоспорена, която съдът кредитира, че
фактурите са получени в счетоводния отдел на дружеството - купувач и са
осчетоводени в периода на издаването. Включени са в справките – декларации и в
дневниците за покупки по ЗДДС за съответния период от месец юли до месец
декември 2011г., ползвано е правото на данъчен кредит, осчетоводени са по кредита на сметка 401 –
Доставчици срещу дебитиране на сметка 207 – Разходи за придобиване на
дълготрайни активи /като вложени в обекти „фабрика Белащица” и „ ремонт на
сграда ул. „Герлово” № 10/, и сметка 302 – Материали /чрез заприхождаване като
материали за последващо влагане в производството/. Част от заприходените по
сметка 302 материали са изписани през 2011г. чрез кредитиране на материалната
сметка и дебитиране на сметка 601 – Разходи за материали, като вложени в
производството, друга част не са изписани като вложени през 2011г.
Осчетоводяването на фактурите по сметки, както и изписването им по сметки и
влагането по дати, е онагледено ясно от вещите в Приложение № 4 към основното
заключение. Вещите лица потвърждават, че в счетоводството на ищеца фактурите са
платени в брой или по банков път. Датите на плащането и начинът за това са
онагледени ясно в Приложение № 2 към основното заключение.
Идентични констатации са направени за
трите фактури по насрещния иск на ответника относно осчетоводяването им при
ищеца с тази разлика, че за тях не се твърди и от експертизата се потвърждава,
че няма плащане на цената. Това са фактури № ********** от 14.12.2011г. на
стойност 29 612.10лв.; № ********** от 16.12.2011г. на стойност
22 148.08лв. и № ********** от 22.12.2011г. на стойност 17 218.32лв.,
всички на обща стойност 68 978.50лв. Представени са по делото от лист 216
до лист 218, също нямат подпис на получател, за МОЛ е посочен управителя Р..
Ответникът не оспорва получаване на цената по
фактурите, предмет на ищцовите претенции, но поддържа, че тя платена срещу
реално направени от него доставки. При него фактурите също са осчетоводени
редовно, включени са в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за данъчния период,
в който са издадени. Получените суми за цената са отразени са по кредита на
сметка 702 – Приходи от продажби на стоки, ДДС в размер 20% е начислен по
кредита на сметка 4532 Начислен данък за продажби, отчетната стойност от
продадените стоки е отразена по дебита на сметка 702 срещу кредитиране на
сметка 304 Стоки. Плащането на фактурите, съгласно Приложение № 2, е отразено
при продавача по дебита на сметка 503 – Разплащателна сметка, и по кредита на
сметка 411 – Клиенти. Платените в брой фактури са отразени по дебита на сметка
501 – Каса и сметка 411 – Клиенти.
Описаните във фактурите стоки са заприходени при
продавача при покупката им по дебита на сметка 304 Стоки – по съответната
аналитична партида за отчитане на стоките, въз основа доставни фактури от
предходен доставчик, описани в Приложение № 1 към заключението по име на
доставчика, номер и дата на фактурите. По счетоводни данни „Рила
С дата 12.07.2012г. в счетоводството на ищеца е
взета операция по сторниране на записванията при осчетоводяване на 62 броя
фактури, издадени през 2011г. от ответника на ищеца, между които са фактурите
по исковата претенция /26 броя/ и по насрещната претенция /3 броя/.
Сторнирането е със знак минус на осчетоводените продажби, т.е. чрез заличаване
на ефекта по осчетоводяването им чрез разчет с бюджета за ДДС, за корпоративен
данък и като разход по фактурите. Съставен е Протокол по чл.117 от ЗДДС с №
********** от 07.01.2013г. с посочено основание „Данъчна основа по доставки, по
които е упражнено неправомерно право на данъчен кредит съгласно приложен
списък”, като размерът на ДДС общо 170 655.26лв. по издадените от
ответника фактури, включително процесните 26 броя по иска на ищеца и 3 броя по
иска на ответника, е даден в увеличение на задължението за внасяне на ДДС за данъчния
период м. януари 2013г. Протоколът е включен в Справка – декларация и в дневник
за продажби по ЗДДС за периода януари 2013г. В ГДД по чл.92 от ЗПКО за 2012г.
стойността на фактурите, издадени от ответника, в общ размер на
554 637.43лв., отразени като разход през 2011г., е даден в увеличение на
финансовия резултат и по този начин е извършена корекция чрез увеличаване на
дължимия корпоративен данък за 2012г.
Вещите лица Ш. и Р. с допълнение уточняват, че
заличаване ефекта от осчетоводяване на фактурите не е намерило отражение
относно разчета с бюджета за ДДС в СД и дневници за покупки за периода юли
2012г. – декември 2012г. включително, а в Протокола от 07.01.2013г. и СД за
януари 2013г. В оборотна ведомост към 30.09.2012г. по дебита на сметка 444 –
Вземания по съдебни спорове, е отразена сума от 533 887.75лв., която е за
ДДС по всички сторнирани фактури, включително издадените от ответника. Същата
сума е включена след това в протокола от януари 2013г. по ЗДДС. На вещите лица
от счетоводството е обяснено, че този начин на осчетоводяване е в резултат на
уточняване и изясняване на размера на сумите и начина на квалифицирането им.
Първоначално сумата е осчетоводено по сметка 444, след това, през декември 2012г.,
по сметка 459 – други разчети с бюджета, като задължение към бюджета, съответно
е дебитиране сметка 401 – доставчици.
Ищецът представя издаден в резултат на ревизия
на 09.08.2013г. ревизионен доклад, в който е констатирано, че предмет на
дейност на дружеството е металообработване и повърхностни покрития. Дейността
се извършва в пет цеха: инструментален, механичен, леярен, галваничен и цех за
прахови боядисвания. В т.6 от констатациите са проверени издадените от
ответника на ищеца фактури, между които и процесните. Извършена е насрещна
проверка при ответника за предходни доставчици. Управителят на ищеца е
представил на данъчния орган писмена декларация, че няма доставки по фактурите,
издадени от „Рила
Ищецът представя две писмени уведомления до
ответника, връчени по пощата с обратни разписки на 13.08.2012г. и на
13.03.2013г. Възражението на ответника, че не е получил писмата, остава
недоказано, тъй като върху обратните разписки е удостоверен факта на
получаването им. С първото заявява, че
не е получил стоки по фактурите и продажбите по тях са фиктивни, научил
е за осчетоводяването им през юли 2012г., поради което се противопоставя на
сделките и не ги потвърждава. С второто потвърждава, по повод годишно
счетоводно приключване на 2012г., възражението, че няма задължения към
ответника, а той дължи 502 437.50лв. направени разплащания по фиктивни
сделки.
Основателно е възражението на ответника, че
изготвената в хода на досъдебно производство № 339/2012г. по описа на ОД на МВР
Пловдив счетоводна експертиза от назначено там вещо лице представлява гласно
доказателство по смисъла на ГПК, поради което не е писмен документи и оттук не
се цени от съда по настоящото дело.
Но представените от ищеца два протокола за
разпит на свидетели на лист 156 и лист 158, извършени от полицейски орган в
хода на досъдебното производство № 339/2012г. по описа на сектор ПИП Пловдив по
реда на НПК, представляват писмено доказателство, защото съдържат изявление
пред държавен орган – снети са и са отразени от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред. Те са писмен документ по смисъла на
чл.179 от ГПК, обвързващ съда с материалната доказателствена сила за
изявленията пред длъжностното лице и за извършените от него и пред него
действия. Протоколите са от разпит на един от членовете на Съвета на
директорите на ответното дружество Д.И. П. и на главния счетоводител на
дружеството Н.Г. М.. Съдържат изявления, които са по смисъла на чл.165 ал.2 от ГПК – представляват удостоверени извънсъдебни изявления пред държавен орган от
член на СД и от главния счетоводител на продавача на стоките, които правят
вероятно основателно твърдението на ищеца, че сделките по продажба по процесните
фактури са фиктивни – симулативни, защото няма предаване и получаване на стока.
Д. П. на 12.07.2012г. е заявила, че за „Мони МГ”
ООД знае от лице А. А., техен дългогодишен партньор и доставчик на определени
стоки, както и голям клиент. В началото на 2011г. А. обяснил, че има да взима
пари от лицето Х. и за да може да ги получи е необходимо префактуриране на
стоки към ищеца. А. носел в счетоводството на ответника фактури, които били
както от неговите фирми Бимакс груп, Бамила комерс и Ара Симон 2011г., така и
фактури от Х.. Така получените фактури префактурирали на „Мони МГ” ООД.
Плащанията от ищеца по банков път към ответника са превеждали обратно на
фирмите на А., а плащанията в брой фактурирали на А. и Х. в брой. За доставка
по фактурите би следвало да има договаряне и реализиране от А., защото „Рила
Счетоводителката Н. М. на 13.07.2012г. е
заявила, че в началото на лятото на 2011г. А. А. започва да носи фактури,
издадени от „Бамила комерс”, „Бимакс груп”, „Ара симон
От комплексната съдебна експертиза на вещите
лица Ш., Р. и Р., Приложение № 3 и 4 към нея и обясненията на вещите лица, се
установява, че ответникът е издал на ищеца фактури в периода май 2006г. до
ноември 2012г. Видно от Приложение № 3,
където са изброени всички издадени от ответника на ищеца фактури от 2006г. до
момента, е, че до 01.06.2011г. издаваните фактури са с ниска стойност от 10 до
700 лева като преобладаващите стойности, с изключение на порцесните фактури, са
около 20 – 30 лева.От 01.06.2011г. до 22.12.2011г., освен епизодични доставки
на малки стойности 20 – 30 лв., са осчетоводени и процесните фактури, където
средната доставна стойност е 12 000лв., 13 000лв., 14 000лв.,
22 000лв., 29 000лв.
Стоките по процесните фактури – арматурна мрежа,
арматурна стомана, боя алкидна супер,
мрежа поцинкована, ламарина, профил, тел горена и поцинкована,
гранитогрес, фаянс, фриз, лепило за плочки, заварена мрежа, кабел, гвоздеи,
тел, арматурно желязо, грунд, горена тел, описани в Приложение № 3, са
осчетоводявани, както се каза, по сметка 207 – Фабрика Белащица и Ремонт на
сграда ул. Герлово 10, и сметка 302 – основни материали. За една част от тях
има запис за изписването им чрез влагане в Механичен цех, в Инструментален цех,
и в производство, други не са вложени или са без запис. В съдебно заседание на
27.01.2015г. вещите лица – счетоводители, обясняват, че една част от
материалите са изписани като вложени към момента на осчетоводяване на покупните
фактури. Останалите материали са изписани в края на счетоводната 2011г.
наведнъж на 31.12.2011г., чрез 5 счетоводни операции със счетоводна дата
31.12.2011г. Те са по дебитна операция 601 – разходи за материали и сметка 302.
Общата стойност на петте операции е по – голяма от стойността на стоките по
фактурите, защото с тях са изписани и други стоки. Няма аналитична разбивка на
операциите. Заключението, че са изписани и материалите по фактурите от
ответника, е направено чрез засичане на основните материали като крайно салдо
към 31.12.2011г. и инвентарния опис към същата дата на налични основни
материали. При съпоставяне по дати констатират, че има съвпадение на салдата на
наличните стоки по инвентарния опис и салдото по счетоводните сметки. В инвентарния
опис няма опис на липси или излишъци. Извършена е и проверка в складовия
софтуер, където фактурите от ответника не фигурират. Липсват в представената
хронология.
В.л. П.Р. е извършил оглед на място във
фабриката в Белащица на околовръстен път Пловдив и на ул. „Герлово” в гр.
Пловдив. В сградата на фабриката има изградени административна част, централен
склад, механичен цех, инструментален и галваничен цех, за които на вещото лице са
представени Акт № 14 от 15.09.2010г. и Акт № 15 от 19.03.2012г. За СМР в
административната част посочва, че са извършени от „Аякс ДТ” ЕООД и „Гецбил”
ЕООД. За имота на ул. „Герлово” е показан на място представен предварителен
договор за продажба от 10.05.2011г., сключен с „Топ тенис” ЕООД и на това
дружество е издадено предупредително писмо № 1100 – 382 от 04.12.2013г. от
Кмета на район Източен за безстопанствено отношение към имота и за обезопасяването
му. Сградата е съборена и на нейно място в момента се извършват строителни
дейности. Дава заключение, че СМР във фабриката се приключили с подписване на
акт № 14 от 15.09.2010г. за приключил груб строеж. При посещението фабриката
работи. След 2010г. има довършителни работи, които в съдебно заседание посочва,
че са извършвани вътре – гипсокартони, преграждания, плочки.
За производствената дейност на дружеството дава
информация, че се работи основно за Либхер и Шнайдер, а използваните материали са
по утвърдени от тези дружества доставчици – основно изброени чуждестранни
дружества, от България са А. С. и Мастер стийл профайлс. Основното производство
е с тел ф 4.9 – 0.02, специална марка, защото след това се никелира, доставя се
от чужбина; също за производство на връзки се влага ламарина 0.5 1х2, доставяна
от Либхер, боядисана с бяла прахова боя. В инструменталния цех се произвежда
шприцформи, пресформи за леене на алуминий под налягане, щанци и други
нестандартни инструментални екипировки. Доставчици на материали тук са „А. С.
В галваничния цех функционират галванични линии
за нанасяне на покрития от мед, цинк, хром и никел върху метални детайли, които
се окачват на приспособления – подвески, като за всеки детайл се използват
различни подвески. В редки случаи за фиксиране се използва голо медно жило с
дебелина от 0.5 до
Вещото лице дава заключение, че ответникът не е
в списъка на доставчиците на ищеца; от артикулите по процесните фактури в
производството на ищеца се използва единствено ламарина 0.5 2х1, но доставяне
от Либхер, и тел горена, доставяне от чужбина. В съдебно заседание е на
становище, че количествата стоки по фактурите не трябват в дейността на ищеца.
Изнесените от в.л. Р. данни кореспондират на
показанията на свидетелите В.Л., служител на ищеца, и К.К., участвал при
закупуване на сградата на ул. „Герлово”.
Св. К. заявява, че купувачът „Топ тенис” ЕООД е
дружество, собственост на брат му, а той е бил негов пълномощник при сделката.
Купувачът „Топ тенис” ЕООД е едно от дружествата, които ръководи магазин
„Триумф” – семеен бизнес. През май 2011г. закупуват имота на ул. „Герволо” с
цел да стане поредния магазин Триумф. Това е бившия ресторант „Джости”.
Направени са много огледи преди да се пристъпи към сделката. Имотът е бил
ресторант към датата на огледите, след това не функционира, в лошо състояние е.
С ищеца като собственик е уговорено да си вземе оборудването, защото
намерението е било сградата да се бутне, което сега е факт. Към момента на
сключване на предварителния договор за имота има сключен договор за СОТ, който
продължили да плащат. Достъп вътре е имал само бъдещия купувач, имотът не се е
използвал, бил е разбиван многократно и за това е продължен договора със СОТ.
Заявява, че при огледа и покупката в сградата не са правени ремонти. Имотът е
купен около година и половина след подписване на предварителния договор и в
този период обектът не функционира, не се ремонтира. След закупуването сградата
е съборена в основната част и се изгражда нова с други параметри.
Св.Л. работи при ищеца от 2009г., отговаря за
доставка на материалите, които се влагат в производството. Дружеството има
търговски отдел, който изготвя и прави заявките за материалите за нуждите на
цеховете, което е планирано месечно до 25 – то число на предходния месец, също
може да се планира и годишно. За всички основни стоки има сертификат за
качество. Основните доставчици са А. С., Хъс, Тинсинкруп, също от чужбина
Сангои и Тинсинкруп. Произвеждат основна за Либхер и работят с доставчици,
сертифицирани и одобрени от него. Закупуват специфичен вид тел от Габаро
Испания. Доставките са с фактура със сертификат, при получаване се извършва
визуален преглед, проверка, приемане в склада и след това изписване към
цеховете, където е необходима. Почти всички доставки минават през свидетелката.
От ответника са закупуване материали през 2011г., но за дребни неща, не и
материали, влагани в производството. От ответника се пазаруват спомагателни
материали – корселин, четки за боя, спирт, клещи, отвертки, поне веднъж
седмично, на стойност 10 – 15 лв., най – скъпата фактура е за 20лв. От
ответника няма сертификати за стоките. Доставките от „Рила
Следователно, от комплексната експертиза и от показанията
на двамата свидетели, се налага извода, че стоките по фактурите не е възможно
да са вложени както в строителството на фабриката в Белащица и в ремонта на
сградата на ул. Герлово, така и в основното производство на ищеца, защото към
датата на фактурите грубият строеж на фабриката е приключен, завършен през
2010г., сградата на ул. Герлово не е ремонтирана през 2011г., защото е
уговорено продажбата й и обектът на място /ресторант/ през 2011г. не
функционира, а основната производствена дейност на ищеца не се нуждае от вида и
количествата стоки по фактурите. Отделно ищецът работи с ограничен кръг
доставчици за основното производство, а от ответника са закупувани месечно
стоки на ниска стойност, които са за помощна дейност и инструменти.
От съвкупната преценка на показанията не тези
двама свидетели, на изнесените от комплексната съдебна експертиза данни и на
извънсъдебните изявления от юли 2012г. на члена на СД Д. П. на ответното
дружество и на неговия главен счетоводител Н. М., направени пред длъжностно
лице, кореспондиращи помежду си и без противоречия, съдът приема за доказано
твърдението на ищеца, че описаните в процесните фактури стоки /както по
основния, така и по насрещния иск/ реално не са доставяни. Фактурите са
получени в счетоводството на ищеца, осчетоводени са през 2011г., платени са, но
по тях няма реални доставки.
Ответникът не доказва твърдението си, че реално
е предал стоки. Фактурите са надлежно осчетоводени при него, посочен е
предходен доставчик, но изявленията на П. и М. пред държавния орган за това по
какъв начин са издавани фактурите към ищеца подкрепят неговата теза. Ответникът
не представи никакви първични счетоводни документи, които да е съставил за
реално получаване на стоките от своите доставчици, както и за изписването им от
склад и транспорт и доставка до ищеца. Според фактурите по делото, стоката е
доставяна до „обект околовръстен път Пловдив” от продавача на купувача, което обичайно
изисква изготвянето на товарителници с номер на колата, шофьор, за
транспортирането им и получаване на стоката на обект от служител на ищеца.
Фактът на осчетоводяването им при ищеца през
2011г. от неговия счетоводен отдел не е спорен, признат е изрично от него както
тук, така и пред данъчния орган при ревизията му през 2013г., потвърждава се и
от счетоводната част на експертизата. Това означава, че фактурите са включени в
ГФО за 2011г. и в ГДД, за което също няма спор и обективно се признава от
ищеца. Този извод се налага с оглед взетите през 2012г. – 2013г. счетоводни
операции с обратен знак, които освен възстановяване на ДДС, са довели до
коригиране на данъчната основа за 2011г. чрез увеличаването й и доначисляване
на дължим корпоративен данък.
Основният спор по делото е за факта знаел ли е
мажоритарният собственик на капитала и управител на ищеца за осчетоводяване на
фактурите, ако не - кога е узнал за тях.
В отговора на Сосиете Женерал Експресбанк АД на
лист 326 от делото се посочва, че по отношение на клиент „Мони МГ” АД банковите
извлечения са налични в офиса на банката и се предоставят на лица, упълномощени
за това от дружеството. Банката няма практика да изпращана на клиенти банкови
извлечения по пощата. При твърдение и тежест на ищеца, той не доказва, че
ползва електронни услуги за предоставяне на информация от тази банка за
движение на паричните средства по разплащателните му сметки на електронен
адрес.
В представените от ответника Протокол от ОСС на
ищеца от 26.03.2012г. за приемане на ГФО за 2011г. на лист 188, както и в ГФО
за 2011г. в пет части от лист 189 до лист 210, включително доклада на
проверителя, има подписи на управителя Г.Р., които той оспори, във връзка с
което се изслуша основна СГЕ на в.л. М. С. и повторна СГЕ, в резултат на
оспорване на първата от ответника, на в.л.Е.Ч.. И двете вещи лица достигат до
един и същи извод – че оспорените подписи в горните документи са изпълнени от
едно и също лице, но техен автор не е Г.Р.. Вещите лица използват за
сравнителен материал основно свободни образци от подписите на Р. от БДС,
предоставени при изготвяне на документи за самоличност. Съдът кредитира двете
заключения като компетентни, безпристрастни, обосновани; вещите лица в съдебно
заседание при изслушване дават ясни и логични обяснения как са стигнали до
извода си и как са работили. Въз основа на тях приема, че оспорването е проведено
успешно.
В резултат на това се налага извода, че
законният представител на ищеца Г.Р., който е и мажоритарен собственик на
капитала, не е подписал протокола от ОС при приемане на ГФО за 2011г., както и
самия ГФО за 2011г., поради което въз основа на тези документи не може да се
изгради извода, че Р. е узнал за процесните фактури при съставяне и одобряване
на ГФО за 2011г., каквато е позицията на ответника.
В извънсъдебните изявления Д. П. и Н. М. посочват,
че издаваните в оригинал за ищеца префактурирани фактури са получавани на място
при тях от лицето А. А.. Те не дават информация за провеждани срещи с
управителя на ищеца Р., за постигнато с него съгласие за „префактуриране” на фактури
или други данни, от които да се обоснове извода, че е договаряно с Р. за
издаване на фактурите, както и че той знае за тях. По данни пак на заключението
по делото и представения ревизионен доклад, ищецът е извършил в края на 2012г.
счетоводни операции, чрез които е заличил осчетоводяване на фактурите,
плащането по тях като разход от дейността и ползване на данъчен кредит, а през
януари 2013г. е декларирал сумите по ползвания данъчен кредит по фактури за
възстановяване в бюджета и е коригирал дължимия за 2011г. корпоративен данък
поради увеличаване на финансовия резултат. Сторнирането на фактурите е
осчетоводено със задна дата 12.07.2012г. То е близко във времето с първото
писмено изявление на ищеца до ответника на лист 151 от август 2012г., в което
заявява, че сега узнава за осчетоводените фактури, не признава получаване на
стоки и се противопоставя не сделките. При тези данни единственото
доказателство по делото за това кога Г.Р. е узнал за осчетоводяване на
фактурите е неговото писмено изявление от 03.08.2012г., връчено на ответника с
обратна разписка на 13.08.2012г., с което обективно се противопоставя на
сделките по смисъла на чл.301 от ТЗ.
С оглед установени факти от правна страна съдът
приема, че първите два иска на ищеца са недоказани и ще се отхвърлят като следва
да се уважи третия евентуален иск, а насрещната претенция на ответника също
следва да се отхвърли като неоснователна, по следните съображения:
По делото няма представена влязла в сила
присъда, която съдът да полза на основание чл.300 от ГПК, за това има ли
извършено престъпление, от кого и извършено ли е виновно. Поради това основна
част от твърденията в исковата молба, съдържащи данни за извършено от служител
на ищеца престъпление, остават недоказани и не могат да се коментират.
Основният иск на ищеца е за връщане на
получената от ответника цена, платена по процесните 26 фактури, защото
плащането е без основание, тъй като сделките са симулативни при абсолютна
симулация. Ищецът претендира, че по отразените във фактурите покупко – продажби
няма доставки, изначално такива не е
искано да се извършат, поради което платеното е по нищожни симулативни
договори, което е без основание и подлежи на връщане. По делото се доказа, че
няма извършени доставки на описаните стоки. Тезата за симулация означава теза
за наличие на съглашение между законните представители на страните или узнато
от тях такова, на което не се противопоставят, да се манифестира сключване на
покупко – продажби чрез фактурите без да се доставят стоки и без да се желае
такава доставка като се преследва друга цел, различна от тази на договорите за
покупко – продажба. По делото не се доказва, че има постигнато съглашение между
законните представители на страните за каквито и да било уговорки, не се
доказва каква воля е изразил управителя Р.. Напротив, установи се, че той
узнава за фактурите през лятото на 2012г., което е далече след издаването им,
поради което, след като не е знаел за тях към момента на издаването им, няма
как да има воля да сключи симулативни сделки. Липсата на доказателства за
знанието на Р. и за неговата воля да се издадат фактурите, респективно знание
за отразените в тях сделки, изключва наличието на постигнати между двете страни
уговорки за симулация и оформянето й чрез покупко – продажба. След като няма
сключени сделки поради воля за това, те не могат да бъдат симулативни.
Узнаването през лятото на 2012г. за фактурите е
съпроводено с незабавно уведомяване на ответника с писмото от август 2012г.,
което съдържа противопоставяне по смисъла чл.301 от ТЗ на действията на служителите
от счетоводния отдел, поради което не може да се приеме, че сделки има от факта
на осчетоводяване на фактурите, каквато е защитната позиция на ответника.
След като не се доказва знание и воля на
законния управител на ищеца към момента на издаване на фактурите, не може да се
говори за сключени сделки. Симулацията изисква доказване на конкретни уговорки.
Поради това първият основен иск ще се отхвърли.
Приетото, че не се доказва наличие на уговорки и
сключване на договори за покупко – продажба, защото законният управител на
ищеца оборва презумпцията на чл.301 от ТЗ, означава, че няма сделки, поради
което е неоснователен и втория, при условията на евентуалност, иск за връщане
на сумите поради разваляне на договорите чрез изявлението, материализирано в исковата
молба, поради липса на интерес от изпълнение. Може да се развали само валидно
сключен и действително възникнал договор, какъвто не се доказва по делото, че
има, поради което втората претенция, обоснована по този начин, е неоснователна.
Третата евентуална претенция по чл.59 от ЗЗД
следва да се уважи. След като законният представител на ищеца е извършил
противопоставяне по смисъла на чл.301 от ТЗ, то няма сделки, но по фактурите
има плащане, а няма получени стоки. В резултат на това ищецът е намалил имуществото
си със стойността на преведените на ответника суми в общ размер
502 437.50лв., срещу което не е получил никаква облага или увеличаване на
патримониума. Ползваният данъчен кредит от ищеца по фактурите е заявен пред
данъчния като неправомерно получен и начислен за възстановяване с протокола от
януари 2013г. Ответникът е получил 502 437.50лв. от ищеца, срещу което не
е предоставил стоки. Със сумата е увеличил имуществото си. Размерът на
обедняването на ищеца и на обогатяването на ответника е сумата на направените
банкови преводи и плащането в броя по процесните фактури на обща стойност
502 437.50лв. от ищеца към ответника, която следва да се присъди на ищеца.
Направените изводи за липса на сключени сделки
между страните по фактурите, предмет на делото, включително по трите фактури по
насрещния иск, поради противопоставяне на законния управител на ищеца по реда
на чл.301 от ТЗ, както и липса на доставки по тях, налага извода, че страните
не са сключили договори за покупко – продажба, поради което ищецът не дължи на
това основание на ответника плащане на цената по трите фактури по насрещния
иск, защото няма договори, няма доставени стоки, поради което ответникът не
доказва вземане по чл.327 от ТЗ.
При този изход на делото на ищеца ще се присъдят
доказани разноски от 20 097.50лв. платена на ПОС ДТ; 18 720 лв.
платено с преводно нареждане на лист 172 от делото уговорено възнаграждение за
правна помощ по предявените искове; 950лв. внесени депозити за вещи лица;
3 120лв. уговорено и платено възнаграждение за защита по насрещния иск с
превод на лист 448 по делото по повод фактура за него на лист 450 от делото.
Общо 42 887.50лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МОНИ МГ”
ООД ЕИК ********* гр. Пловдив против
„РИЛА
|
номер на фактурата |
данъчна основа |
ДДС |
обща стойност |
|
********** от 01.06.2011 |
12,440.61 |
2,488.12 |
14,928.73 |
|
********** от 02.06 2011 |
12,444.82 |
2,488.96 |
14,933.78 |
|
********** от 03.06.2011 |
12,406.00 |
2,481.20 |
14,887.20 |
|
********** от04.06.2011 |
12,382.00 |
2,476.40 |
14,858.40 |
|
********** от 05.06.2011 |
12,359.80 |
7,471.96 |
14,831.76 |
|
********** от 19.06.2011 |
1,797.60 |
359.52 |
2,157.12 |
|
********** от 20.06.201 |
11,516.53 |
2,303.31 |
13,819.84 |
|
********** от 21.06 2011 |
11,257.47 |
2,251.49 |
13,508.96 |
|
********** от 06.07.2011 |
12,235.25 |
2,447.05 |
14,682.30 |
|
**********
от 09.07.2011 |
12,084.93 |
2,416.99 |
14,501.92 |
|
********** от 11.07.2011 |
12,151.09 |
2,430.22 |
14,581.31 |
|
********** от 13.07.2011 |
12,019 20 |
2,403.84 |
14,423.04 |
|
********** от 16.07.2011 |
11,227 13 |
2,245.43 |
13,472.56 |
|
********** от 18.07.2011 |
10,819.94 |
2,163.99 |
12,983.93 |
|
********** от 22.07.2011 |
12,437.76 |
2,487.55 |
14,925.31 |
|
********** от 01.07.2011 |
24,452.40 |
4,890,48 |
29,342.88 |
|
********** от 02.07.2011 |
24,992.25 |
4,998.45 |
29,990.70 |
|
********** от 04.07.2011 |
24,836.31 |
4,967.26 |
29,803 58 |
|
********** от 15.08.2011 |
18,500,40 |
3,700,08 |
22.200.48 |
|
********** от 19 08 2011 |
23,984.78 |
4,796.86 |
28,781.14 |
|
********** от 25 08.2011 |
19,346,80 |
3.869,36 |
23,216.16 |
|
********** от 30.08.2011 |
20,486.52 |
4,097.30 |
24,583.82 |
|
00000125580 от 01.12.2011 |
21,963.35 |
4,392.67 |
26,356.02 |
|
********** от 06.12.2011 |
21,113.62 |
4,222.72 |
25,336.34 |
|
********** от 08.12.2011 |
24,693,05 |
4,938.61 |
29,631.66 |
|
********** от 13.12.2011 |
24,748.80 |
4,949.76 |
29,698.56 |
|
общо: |
418,697.91 |
83,739.58 |
502,437.50 |
ОТХВЪРЛЯ предявения от ”МОНИ МГ”
ООД ЕИК ********* гр. Пловдив против
„РИЛА
|
номер на фактурата |
данъчна основа |
ДДС |
обща стойност |
|
********** от 01.06.2011 |
12,440.61 |
2,488.12 |
14,928.73 |
|
********** от 02.06 2011 |
12,444.82 |
2,488.96 |
14,933.78 |
|
********** от 03.06.2011 |
12,406.00 |
2,481.20 |
14,887.20 |
|
********** от04.06.2011 |
12,382.00 |
2,476.40 |
14,858.40 |
|
********** от 05.06.2011 |
12,359.80 |
7,471.96 |
14,831.76 |
|
********** от 19.06.2011 |
1,797.60 |
359.52 |
2,157.12 |
|
********** от 20.06.201 |
11,516.53 |
2,303.31 |
13,819.84 |
|
********** от 21.06 2011 |
11,257.47 |
2,251.49 |
13,508.96 |
|
********** от 06.07.2011 |
12,235.25 |
2,447.05 |
14,682.30 |
|
**********
от 09.07.2011 |
12,084.93 |
2,416.99 |
14,501.92 |
|
********** от 11.07.2011 |
12,151.09 |
2,430.22 |
14,581.31 |
|
********** от 13.07.2011 |
12,019 20 |
2,403.84 |
14,423.04 |
|
********** от 16.07.2011 |
11,227 13 |
2,245.43 |
13,472.56 |
|
********** от 18.07.2011 |
10,819.94 |
2,163.99 |
12,983.93 |
|
********** от 22.07.2011 |
12,437.76 |
2,487.55 |
14,925.31 |
|
********** от 01.07.2011 |
24,452.40 |
4,890,48 |
29,342.88 |
|
********** от 02.07.2011 |
24,992.25 |
4,998.45 |
29,990.70 |
|
********** от 04.07.2011 |
24,836.31 |
4,967.26 |
29,803 58 |
|
********** от 15.08.2011 |
18,500,40 |
3,700,08 |
22.200.48 |
|
********** от 19 08 2011 |
23,984.78 |
4,796.86 |
28,781.14 |
|
********** от 25 08.2011 |
19,346,80 |
3.869,36 |
23,216.16 |
|
********** от 30.08.2011 |
20,486.52 |
4,097.30 |
24,583.82 |
|
00000125580 от 01.12.2011 |
21,963.35 |
4,392.67 |
26,356.02 |
|
********** от 06.12.2011 |
21,113.62 |
4,222.72 |
25,336.34 |
|
********** от 08.12.2011 |
24,693,05 |
4,938.61 |
29,631.66 |
|
********** от 13.12.2011 |
24,748.80 |
4,949.76 |
29,698.56 |
|
общо: |
418,697.91 |
83,739.58 |
502,437.50 |
ОСЪЖДА „РИЛА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „РИЛА
ОСЪЖДА „РИЛА
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението
да се обяви.
Окръжен
съдия: