№ 202
гр. Плевен , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Кунчева Въззивно гражданско
дело № 20214400500201 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, със
седалище гр. София, подадена чрез пълномощника юрк. А.Т., срещу решение
№ 260000 от 04.01.2021 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. №
3461/2020 г., с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск от
„Топлофикация София“ ЕАД гр. София против „Плевен Пропъртис“ ЕООД,
със седалище гр. Плевен, с посочено правно основание чл. 415 ГПК и цена на
иска 2834,68 лв.
С въззивната жалба се поддържа довод, че първоинстанционният съд
неправилно и необосновано е приел, че дружеството не е доказало
претенцията си, като не е съобразил разпоредбите на чл. 7, ал. 1 ГПК, чл. 146
ГПК и е отказал да допусне поисканите експертизи и да уважи
доказателствени искания на ищеца. Изложени са съображения в подкрепа на
този довод и се претендира отмяната на обжалваното решение и уважаване на
исковата претенция, както и присъждане на сторените деловодни разноски.
1
Ответникът по въззивната жалба „Плевен Пропъртис“ ЕООД гр.
Плевен счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение, чрез процесуалния си представител адв. М.А.
от АК-Плевен. Подробни съображения са изложени в представения писмен
отговор на жалбата и писмена защита по делото.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната
жалба и наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав на
Плевенски окръжен съд намира жалбата за допустима и основателна,
предвид следните съображения:
Пред първоинстанционния съд са предявени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземането,
присъдено в полза на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД гр. София
срещу длъжника „Плевен Пропъртис“ ЕООД гр. Плевен със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1276 от 23.06.2020 г.,
издадена по ч.гр.д. № 2478/2020 г. по описа на Плевенски районен съд, както
следва: сумата от 2510 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2017 г. до м.04.2019 г.; сумата
от 278,42 лв. – законна лихва за забава за периода от 16.07.2018 г. до
13.02.2020 г.; сумата от 43,21 лв. – главница за дялово разпределение за
периода м.06.2017 г. до м.04.2019 г.; сумата от 2,30 лв. – законна лихва за
забава върху главницата за периода от 30.07.2019 г. до 13.02.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2020 г. до изплащане
на вземането. Претендират се и направените деловодни разноски.
Исковите претенции са предявени в указания от заповедния съд срок,
при наличието на подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, с оглед
на което същите се явяват процесуално допустими.
Ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен
писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на
ответното дружество чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна
енергия за процесния имот за периода от м.06.2017 г. до м.04.2019 г.
Правното основание на предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно
2
кумулативно съединени искове в случая е по чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
От писмените доказателства по делото се установява, че ответното
дружество е придобило от публична продан процесния недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент, с
административен адрес: гр. София, район Оборище, *****, като
постановлението за възлагане на имота от 25.05.2017 г. по изп.дело №
20177810400086 по описа на ЧСИ Георги Дичев, с район на действие СГС, е
влязло в законна сила на 14.06.2016 г. Установява се също така, че
дружеството – купувач е било въведено във владение на придобития от
публична продан недвижим имот на 04.09.2017 г., съгласно съставения
протокол за въвод във владение по същото изпълнително дело.
От събраните доказателства по делото се установява по безспорен
начин, че апартаментът се намира в топлофицирана сграда в режим на
етажна собственост, като отчитането и дяловото разпределение на
потребената топлинна енергия се извършва от „Техем Сървисиз” ЕООД, въз
основа на сключен с етажната собственост договор от 25.09.2002 г. За
процесния имот при ищцовото дружество съществува партида с абонатен №
001736. По делото е приложено извлечение от сметка за задълженията
за консумирана топлинна енергия от абонатен № 001736 в рамките на
исковия период, в което са посочени издаваните документи /фактури,
рекламации изравнение, лихвени листове/.
Във въззивното производство са допуснати поисканите с исковата
молба съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. От приетото
заключение на вещото лице доц.д-р инж. К.И. по СТЕ се установява, че в
сградата-етажна собственост е била доставяна топлинна енергия през
процесния период, като разпределението за имота на ответното дружество е
било извършвано в съответствие с нормативната уредба. Вещото лице е
посочило в заключението си, че в сградата и имота на ответника са спазени
правилата за дялово разпределение на топлинна енергия от сградна
инсталация и БГВ, регламентирани в Закона за енергетиката, Наредбата за
топлоснабдяване и Методиката за дялово разпределение, която е Приложение
№ 1 към Наредбата за топлоснабдяване, като през сезони 05.2016 – 04.2017 и
05.2018 – 04.2019 за процесния имот не е бил осигурен достъп за отчитане на
3
топлоразпределители и липсва водомер за топла вода, при което за тези
отоплителни сезони топлинна енергия от отоплителното тяло с
топлоразпределител и по мощност и БГВ е начислена служебно. Вещото
лице е установило правилността на начислената служебно ТЕ. В
заключението се съдържат таблици за консумираната в имота на ответника
топлинна енергия и дължимата сума за същата, разбита по пера.
Установява се от приетото по делото заключение на вещото лице
М.Ф. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че неизплатените суми
по издадени фактури и изравнителни сметки за процесния имот в рамките на
исковия период са: 2510,75 лв. за топлинна енергия; 305,92 лв. законна лихва,
изчислена за всяко задължение от първия ден след срока на плащане до
13.02.2020 г.; 43,21 лв. за услуга дялово разпределение и 7,03 лв. лихва върху
тази сума.
С оглед констатираната разлика в размера на дължимата сума за
топлинна енергия в заключенията на вещите лица и след изслушването им в
съдебно заседание, въззивният съд намира, че следва да бъде съобразено
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която е извършило проверка и на счетоводните данни на топлопреносното
предприятие, които отразяват получените от топлинния счетоводител данни.
Съгласно въведеното с разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ правило, собственикът или титулярът на вещното право на
ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона
се смята за клиент на топлинна енергия, а по силата на ал. 6 от същата
разпоредба, клиентите, прекратили топлоподаването към отоплителните тела
в имотите си, остават по презумпция клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на
сградата.
В настоящия случай ответникът е придобил собствеността върху
процесния имот през м.юни 2017 г. по силата на влязло в сила постановление
за възлагане на недвижим имот от публична продан.
Въпросите, касаещи въвеждането на купувача във владение на имота по-
късно от придобиването на собствеността върху същия и дали ответникът
4
фактически ползва топлоснабдения имот са ирелевантни за пасивната му
материалноправна легитимация в случая, доколкото качеството му на клиент
на топлинна енергия е обусловено от притежанието на вещно право на
собственост върху имота.
По делото е безспорно установено обстоятелството, че между страните
не е сключен писмен договор. Следователно за исковия период ответникът е
носител на качеството „небитов клиент“ по смисъла на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ,
доколкото се касае за недвижим имот, собственост на юридическо лице –
търговско дружество. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ е императивна и
въвежда изискването за писмена форма за действителност на договорното
правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за небитови нужди /стопански нужди/. Установеното в нея
правило за поведение е задължително и не може да бъде дерогирано от
страните. Хипотезата на ползване на топлинна енергия от „небитов клиент“
при липса на сключен договор в изискуемата от закона писмена форма за
валидност и незаплащането на нейната стойност обуславят имуществено
разместване, по силата на което клиентът се е обогатил за сметка на
топлопреносното предприятие, спестявайки си разходите, които е следвало да
направи за заплащането на доставената му топлинна енергия, а
топлопреносното предприятие се е обеднило, неполучавайки цената на
услугата.
За да е налице такова имуществено разместване, в тежест на ищеца е да
установи обедняването до размера и количеството на доставената на
ответното дружество през исковия период топлинна енергия и спестяване на
разходи за нейното заплащане, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до
процесния имот на дружеството-ответник при липса на валидно основание за
това имуществено разместване.
В случая при условията на пълно и главно доказване е установено, че
дружеството-ответник, като „небитов клиент“ е получило топлинна енергия
за процесния период и не е заплатило стойността на доставената услуга.
В този смисъл, предявените установителни искове са основателни и
следва да бъдат уважени за главниците в претендираните размери, които
5
съвпадат с размерите, посочени в заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза – 2510,75 лв. дължима сума за топлинна енергия по
всички издадени за процесния период фактури и изравнителни сметки, и
43,21 лв. за услугата дялово разпределение, която сума е дължима на
топлопреносното предприятие, а акцесорните искове за законна лихва също
следва да бъдат уважени в претендираните размери, които се явяват по-ниски,
от посочените в заключението на вещото лице, съответно 278,42 лв. върху
главницата от 2510,75 лв. /305,92 лв. според заключението/ и 2,30 лв. върху
главницата от 43,21 лв. /7,03лв. според заключението/.
Предвид гореизложените съображения, решението на Районен съд –
Плевен е неправилно и следва да бъде отменено, като въззивната инстанция
се произнесе по съществото на спора в посочения по-горе смисъл.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 8 ГПК
в полза на ищеца-въззивник следва да бъдат присъдени сторените разноски в
исковото производство за двете съдебни инстанции в общ размер на 1228,35
лв., като при определянето на същите настоящият съдебен състав съобрази
претенцията за юрисконсултско възнаграждение, което определя в
минимален размер по 300 лв. за всяка съдебна инстанция, както и
направените в заповедното производство разноски в общ размер на 106,69 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260000 от 04.01.2021 г. на Плевенски районен
съд, постановено по гр.д. № 3461/2020 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че „ПЛЕВЕН ПРОПЪРТИС“ ЕООД, със седалище гр.
Плевен, ЕИК ********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, със
седалище гр. София, ЕИК ********* , сума в размер на 2510,75 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.06.2017 г. до м.04.2019 г.; сума в размер на 278,42 лв. – законна
6
лихва за забава от 16.07.2018 г. до 13.02.2020 г.; сума в размер на 43,21 лв.
за разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2017 г. до м.04.2019
г.; сума в размер на 2,30 лв. – законна лихва за забава върху сумата от 43,21
лв. за периода от 30.07.2019 г. до 13.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.03.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1276 от 23.06.2020 г. по ч.гр.д. №
2478/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 8 ГПК „ПЛЕВЕН
ПРОПЪРТИС“ ЕООД, със седалище гр. Плевен, ЕИК ******** , да заплати в
полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, със седалище гр. София, ЕИК
*********, сумата от 1228,35 лв., представляваща деловодни разноски за
двете съдебни инстанции, както и сумата от 106,69 лв., представляваща
направени разноски в заповедното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7