МОТИВИ
към Решение №718/24.10.2019г.
по АНД
№1760/2019г. по описа на РС
- П.
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – П. е внесла мотивирано постановление с предложение да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание Н.С.И.
ЕГН: ********** – за това, че на 11.01.2019г. в гр.***, ***, УЛ***, управлявал
МПС – л.а. „***“ с рег.№ ***в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС, наложена със Заповед за ППАМ №***. на НАЧАЛНИК на РУ-*** /в сила от
27.12.2018г./ – престъпление по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК
В хода на
съдебното производство, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – П., редовно призована, не изпраща
представител.
Обвиняемият Н.И.,
редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Признава се за
виновен и се ползва от правото да не дава обяснения. Защитникът счита, че са
налице предпоставките обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност
и му бъде наложено административно наказание - глоба в минималния размер,
предвиден в чл.78а ал.1 НК. В същия смисъл пледира и обвиняемият И..
След щателно
обсъждане на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, Съдът
намира за установена следната фактическа обстановка:
Н.С.И. е
роден на *** *** ***, ул. „А.С.“ ***, българин, български гражданин, средно
образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
Към 11.01.2019г. обвиняемият притежавал
съответно издадено Свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, валидно до
05.11.2022г. - за категории В, М, АМ. Същото обаче било временно отнето на
основание чл.171 т.1 б.“д“ ЗДвП – със Заповед
за ППАМ №***. на НАЧАЛНИК на РУ-*** - до заплащане на дължими от страна на Н.И.
глоби.
На
10.12.2018г. обвиняемият се явил в сградата на РУМВР – ***, където свидетелят И.Н.Н.го
запознал със съдържанието на Заповед за ППАМ №***. и му разяснил, че следва да
предаде издаденото на негово име СУМПС, както и да се въздържа от управление на
МПС - до заплащане на дължимата глоба. Н.И. изслушал св.Н., след което заявил,
че няма да предаде издаденото на негово име СУМПС, както и че отказва да получи
препис от Заповед за ППАМ №***. или да плати дължимата глоба; след това
напуснал сградата на полицейското управление. Свидетел на така създалата се ситуация
– в т.ч. – отказа на обвиняемия И. да получи препис от Заповед за ППАМ №***.
била свидетелката С.Ц.К.. Споменатата Заповед не била обжалвана по реда на АПК,
като влязла в сила на 27.12.2018г.
Въпреки че бил
наясно, че следва да се въздържа от управление на МПС, на 11.01.2019г. обвиняемият
привел в движение л.а. „***“ с рег.№ СВ 6405 КХ. Около 07:50 часа управлявал
същия л.а. в гр.***, ***, УЛ***, когато бил спрян за проверка от дежурни полицейски
служители – свидетелите Д.И.И. и Ц.К.Ц.. В изпълнение на служебните си
задължения по контрол на движението по пътищата, полицейските служители
установили, че Н.И. има наложена и действаща принудителна административна мярка
– временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба, съобразно Заповед за ППАМ №***. на НАЧАЛНИК на РУ-***/в сила
от 27.12.2018г./.
С първо действие по разследването
– разпит на свидетел – очевидец – Ц.Ц.– извършен при условията на чл.212 ал.2 НПК,
на 11.01.2019г. започнало досъдебно производство №Д – 80/2019г. по описа на РП
– П.. В хода на разследването, към наказателна отговорност за престъпление по
чл.343в ал.3 НК бил привлечен Н.С.И. ЕГН: **********.
Изложената
фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от
приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в това число:
-
показания на свидетелите Ц.К.Ц., Д.И.И., И. Н. Н., С.Ц.К.,
дадени в досъдебното производство /л.2 – 3, л.7 – 12 от ДП/;
- препис на АУАН
бл.№ 129548/11.01.2019г.
/л.22 от ДП/;
-
справка за нарушител на името на Н.И. /л.25
– 32 от ДП /;
-
заверен препис на Заповед за ППАМ №***. /л.23
- 24 от ДП/;
-
писмени доказателства за семейното състояние на
обвиняемия /л.14 – 19 от делото/;
-
писмени доказателства за имущественото състояние и
трудова заетост на обвиняемия, изискани от АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, ТД на НАП – П.,
БЮРО ПО ТРУДА – ***, ОБЩИНА ***, ОДМВР – П. /л.25 – 38 от делото/;
-
характеристична справка за обвиняемото лице /л.10 от
делото/;
-
справка за съдимост на обвиняемото лице /л.12 от
делото/.
Съдът преценява,
че от посочените доказателствени материали следват по безпротиворечив и
взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети от Съда и изложени по – горе. В
доказателствената съвкупност липсват противоречия, налагащи обсъждане по реда
на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На тази
основа, Съдът намира, че от обективна страна, обвиняемият Н.С.И. ЕГН: **********
е осъществил състав на престъпление по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК – на
11.01.2019г. в гр.***, ***, УЛ***, управлявал МПС – л.а. „***“ с рег.№ ***в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС, наложена със Заповед за ППАМ №***. на
НАЧАЛНИК на РУ-*** /в сила от 27.12.2018г./.
Престъплението
по чл.343в ал.3 НК е такова на просто извършване, т.е не предвижда настъпването
на нарочен престъпен резултат. Явява се довършено със самия факт на
изпълнителното деяние – управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС, което в случая се доказва пряко от показанията на свидетелите Ц.К.Ц., Д.И.И..
Обективният признак – наличието на влязла в сила Заповед за ППАМ за временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС се доказва пряко от заверения препис
на Заповед за ППАМ №***. на НАЧАЛНИК на РУ-***. Запознаването на обвиняемия със
Заповедта и нейното съдържание се установяват пряко посредством показанията на
свидетелите И. Н. Н., С.Ц.К., а оттук следва и извода за влизането на същата
Заповед в сила на 27.12.2018г.
От субективна
страна, деянието по чл.343в ал.3 НК е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемият Н.И. е съзнавал, че няма право да
управлява МПС, тъй като му е наложена съответна принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици, изразяващи се в противоправно управление на МПС в срока на действие
на същата ПАМ - и е целял настъпването на същите последици. Субективната страна
на деянието следва по несъмнен начин от доказателствените материали, отбелязани
по-горе, от които се установява и обективната му страна.
Следователно,
извършеното от страна на обвиняемия И. деяние е съставомерно по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът намира вината на обвиняемия в извършване на това
престъпление за доказана по несъмнен начин.
Наред
с това Съдът намира, че спрямо обвиняемия са налице материалноправните
предпоставки на чл.78а НК, като същевременно не са налице пречките, посочени в
същата разпоредба: престъплението, предмет на делото, спада в кръга на
престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК –
умишлено деяние, наказуемо с лишаване от свобода до три години, глоба от
двеста до хиляда лева и лишаване от право да управлява МПС за срок до три
години. Обвиняемият отговаря на изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК към
момента на извършване на деянието. Съобразно чл.78а ал.1 б. “в” НК, деянието не
е довело до причиняване на съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване.
Ето
защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки обвиняемият Н.С.И. ЕГН: **********
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание – глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне размера на
наказанието, Съдът прецени обществената опасност на деянието, личната
обществена опасност на обвиняемия, оцени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на
деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост, е умерена. Следва да бъде
отбелязано и това, че престъпленията по транспорта се отличават с актуална и
завишена обществена опасност към настоящия исторически момент.
На следващо място, личната
обществена опасност на дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е ниска.
Както беше отбелязано и по-горе, обвиняемият е неосъждан и спрямо не е прилаган
института на чл.78а НК. Според представените в характеристичната справка данни,
за обвиняемия И. няма данни за
нарушаване на обществения ред, злоупотреба с алкохол или наркотични вещества, но
същевременно не се и ползва с добро име по местоживеене. В съответствие с
естеството на деянието, за което И. е привлечен към наказателна отговорност,
Съдът съобрази и справката за нарушител от региона, от която е видно, че са
налице общо 26 /двадесет и шест/ влезли в сила Наказателни постановления и 8 /осем/
влезли в сила Фиша, за различни нарушения на ЗДвП. Следователно, съвкупно
преценено, неговата лична обществена опасност, в т.ч. от гледна точка на
задълженията му по ЗДвП, следва да се определи като умерена.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство Съдът взе предвид семейното положение на обвиняемия – и
по-конкретно, усложненото здравословно състояние на родителите и непълнолетната
дъщеря на обвиняемия, във връзка с които по делото са представени писмени доказателства.
Чистата съдимост е предпоставка за прилагане на института за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание и поради това,
на самостоятелно основание, не следва да се цени като смекчаващо обстоятелство.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство
Съдът взе предвид многократните наказания за административни нарушения на ЗДвП,
за които стана дума по-горе, сочещи на системно несъобразяване с правилата за
движение по пътищата.
На тази основа Съдът направи
извод, че е налице формален баланс между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, при умерена обществена опасност на деянието и на
дееца. От друга страна, от приобщените данни за имущественото състояние и
трудовата заетост на обвиняемия е видно, че същият няма декларирани на негово
име превозни средства и недвижимо имущество; няма трудова заетост или
регистрация в БТ. В този смисъл, при така установеното ниво на имуществено
състояние на обвиняемия, определянето на административно наказание глоба, в размер
между минималния и средния, предвиден в чл.78а ал.1 НК – който подход принципно
би съответствал на степента както на лична обществена опасност на Н.И., така и
на извършеното от него престъпление – не би било съобразено с изискването на
чл.47 ал.1 НК. Ето защо Съдът прецени, че административното наказание глоба
следва да бъде в самия минимум, предвиден в чл.78а ал.1 НК. На следващо място,
предвид множеството наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП
спрямо И. в миналото, обуславящи системното му незачитане на правилата за
движение по пътищата, Съдът прецени, че е наложително, на основание чл.78а ал.4 НК да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС, чийто срок
следва да бъде ориентиран към минимума – при съобразяване на споменатите
по-горе данни за семейното положение на обвиняемия.
В съответствие с тези
съображения, Съдът призна Н.С.И. ЕГН: **********
за виновен в това, че на 11.01.2019г. в гр.***, ***, УЛ***, управлявал МПС –
л.а. „***“ с рег.№ ***в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със
Заповед за ППАМ №***. на НАЧАЛНИК на РУ-*** /в сила от 27.12.2018г./ –
престъпление по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК, поради което и на основание чл.378
ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, както и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА.
Съдът счита, че така
определения размер на административните
наказания се явява достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен и
превантивен ефект върху Н.С.И., както и
възпитателен и предупредителен ефект - върху обществото като цяло.
Върху така
изложените мотиви, Съдът основава решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: