№ 1573
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501017 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по въззивни жалби срещу решение №
575/07.03.2022г., постановено по гр.д. № 1363/2021г. по описа на ВРС, както следва:
1.Жалба вх. № 17312/15.03.2022г. от Л. Й. А., чрез пълномощник адв.М.К. -ВАК срещу
посоченото решение в частта, с която е определен режим на лични контакти между детето М., ЕГН
********** и бащата П. В. П., до навършване на тригодишна възраст и след навършването на
тригодишна възраст на детето, подробно описан в решението. В жалбата се излага, че решението в
посочените части е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Сочи, че съдът не е обсъдил в цялост и взаимосвързаност доказателствата по
делото и не е отчетен интереса на детето. При определяне на режима, съдът е взел под внимание
единствено приетото по делото заключение на СПЕ, като не е обсъдил и преценил изложените в
приетия по делото социален доклад констатации. Необосновано и в противоречие на данните по
делото, че бащата е виждал детето през цялото време на раздялата между родителите, съдът е
приел, че майката е възпрепятствала контактите им. Твърди се, че определеният от съда режим на
лични отношения е довел до задълбочаване на споровете между родителите и се е отразил
негативно върху детето- наложило се е медикаментозно лечение, след констатирани от психиатър
поведенчески промени. С определения режим на лични отношения, на практика съдът е
постановил съвместно упражняване на родителските права, без да е налице съгласие между
родителите за това, в противоречие с даденото разрешение в ТР №1/2016г., като интересът на
детето не само е останал незащитен, но осъществяването на режима е довело до страдание на
детето, наложило лечение. Не е съобразено и правото на майката на свободно време и свободна
комуникация с детето и на нормален живот, тъй като в режима няма 10 последователни дни, в
които майката да може да отсъства или пътува извън града с детето, без да се наруши режима на
контакт на детето с бащата. Съдът не е извършил анализ на родителските и възпитателските
качества на родителите, техния морален облик, проявените грижи и отношение към детето,
възрастта на детето. Не са обсъдени доказателствата, от които се установява, че веднага след
раждането на детето, бащата се е дезинтересирал от него. Твърди също, че предвид ниската си
възраст, детето не може да вербализира какво изпитва и как се чувства, както и, че поради начинът
на вземането му от бащата при осъществяване на режима за контакти, то е некомуникативно, не си
1
играе, не се храни, сънят му е накъсан от плач и писъци. По изложените в жалбата съображения се
претендира отмяна на решението в обжалваната част и определяне на режим на лични контакти
както следва: до навършване на 4 години от детето, бащата да го взема всяка първа и трета
седмица от месеца събота и неделя от 10 до 14 часа, всяка година на 26.12. и 01.01. от 10 до 14 ч.;
на Великден – на втория ден от великденските празници от 10 до 14 часа; след навършване на 4
години до навършване на 6 години: на 26.12. и 01.01. от 10 до19 часа; за Великден – на втория ден
от празниците от 10 до 19 часа и всеки ден за периодите 02.06.- 06.06. и 05.09.-10.09 от 10 до 19
часа; след навършване на 6 годишна възраст- всяка първа и трето седмица от месеца от 10 ч. в
събота до 16 часа в неделя с преспиване, както и за Коледа от 10ч. на 26.12. до 16 ч. на 29.12. и от
10 ч. на 01.01. до 16ч. на 03.01.; всяка година от 10ч. на втория ден от Великден до 16 ч. на
последния ден; всяка година през лятото от 10ч. на 02.06. до 18 ч. на 10.06. и от 10 ч. на 02.09. до
18 ч. на 12.09.
С писмен отговор, насрещната страна е оспорила въззивната жалба като се излагат подробни
съображения относно неоснователността на същата. Излага се, че бащата не е извършвал действия,
представляващи пряка и непосредствена опасност за личността, живота и здравето на детето,
поради което и не се налага ограничаване на контактите му с детето. Моли за потвърждаване на
решението в обжалваната част, в условие на евентуалност да се определи РЛК, както следва: до
навършване на три години на детето: всеки понеделник, сряда и петък от 16ч. до 19 часа; всяка
нечетна седмица в събота и неделя от 10 ч. до 19 часа; на рождения ден на детето и рождения ден
на бащата от 10 ч. до 19,30ч.; през Коледната ваканция, всяка четна година на 24.12., 25.12, и
26.12. от 10 до 19,30часа и всяка нечетна година на 30.12., 31.12., 01.01., 02.01. и 03.01. от 10 до
19,30часа; през великденската ваканция-нечетна година от 10 до 19,30часа; през лятната ваканция
всеки ден от 01.06. до 15.06. ; от 01.07. до 15.07. ; от 16.08. до 30.08., от 10 до 19,30 часа, след
навършване на тригодишна възраст на детето: всяка първа седмица от всеки месец от 16ч. в
понеделник до 7,30ч. на следващия понеделник, всяка трета и пета седмица от месеца от 17,30ч. в
четвъртък до 7,30 часа на следващия понеделник, а в останалата част режима не се променя.
2. Въззивна жалба с вх.№ 18853/2.03.2022г. от П. В. П., чрез пълномощник адв. Д.Ч. – ВАК
срещу постановеното по делото решение в частта с която е определен месечен режим на лични
контакти на детето с бащата и присъдената в полза на детето издръжка за в бъдеще за разликата
над 250лв. до присъдените 330лв. и издръжка за минало време в размер на 960лв. Твърди, че
определения месечен режим не дава възможност на детето да изгради пълноценна емоционална и
доверителна връзка с бащата и не гарантира в достатъчна степен интереса му да има възможност
да общува и се среща с двамата си родители, които да участват в грижите по отглеждане и
възпитанието му. Не е предвидена възможност в режима, детето да контактува с баща си на
рождения си ден и рождения ден на бащата до навършване на тригодишна възраст, за ваканциите,
Коледните и Великденски празници. Моли да се определи режим на лични отношения, идентичен
с предложения в отговора на въззивната жалба, подадена от Л. А., като в останалата част,
решението, с което е определен РЛО да се потвърди.
По отношение на издръжката се излага, че от 26.08.2020г., до момента на подаване на
исковата молба и в хода на делото, бащата ежемесечно и редовно е заплащал средства за издръжка
на детето в размер на 250лв., месечно, а за м. август 2020г. е превел сума в размер на 170лв.
Майката е приемала плащането на издръжката, като не се е противопоставяла на размера и не е
предявявала претенции за заплащане на сума в по-голям размер. Твърди, че издръжката в полза на
детето за периода от една година назад от предявяване на претенцията е изплатена. Определената
издръжка в размер на 500лв. е необосновано завишена и неправилно разпределена между двамата
родители. По делото не са налице данни и твърдения за нужди на детето, извън обичайните за дете
на неговата възраст, които да налагат и по- висок размер на средствата, необходими за издръжката
му. Определената издръжка не е съобразена и с възможностите на бащата да я заплаща.Счита, че
дължимата от него издръжката следва да се определи в размер на 250лв., който е съответстващ на
нуждите на детето и възможностите на бащата да я заплаща.
Варненският окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните
и със събрания доказателствен материал, намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по предявени от П. В. П. срещу Л. Й. А. искове с
правно основание чл.127, ал.2 СК за определяне на режим на лични отношения между детето М.
П.ов П. и ищеца.
Ответницата е предявила насрещни искове с правно основание чл.127, ал.2 СК за
2
определяне на местоживеене на детето при нея, за предоставяне упражняването на родителските
права; за определяне на режим на лични отношения на детето с бащата, както и осъждане на
бащата да заплати издръжка в полза на детето за минало време в размер на 700лв. месечно,
считано от м. 08.2020г.
С постановеното по делото решение упражняването на родителските права по отношение
на детето М., р. на 07.05.2020г. е предоставено на майката Л. Й. А.; определено е местоживеене на
детето при майката; определен е режим на контакти на бащата П. В. П. с детето М., като му се
предоставя възможност до навършване на три годишна възраст на детето да го вижда нечетна
седмица от месеца, без преспиване от 10 часа до 17 часа на съответния ден, всяка четна седмица от
месеца за дните понеделник, сряда и петък за времето от 16 часа или след учебните занятия до 19ч.
без присъствие на майката и/или на психолог в подходяща среда по избор на бащата; след
навършване на тригодишна възраст от детето: всяка нечетна седмица от месеца от 9 часа в събота
до 19 часа в неделя, всяка четна седмица в сряда от 16 часа или след края на учебните занятия до 8
часа в сряда, като бащата ще води и взема детето от и до детското заведение, с преспиване в дома
на бащата и без присъствие на майката; всяка четна година на рождения ден на детето от 16 часа
до 20 часа; всяка нечетна година на рождения ден на бащата от 16 часа на 10.09. до 8 часа на 10.09.,
с преспиване; на всички национални празници през първата половина на годината всяка четна
година от 10 часа на първия почивен дан до 20часа на последния почивен ден; на всички
национални празници през втората половина на годината всяка нечетна година от 10 часа на
първия почивен ден, до 20 часа на последния почивен ден; през коледната ваканция всяка четна
година от 10 часа на 23.12. до 20 часа на 29.12., всяка нечетна година- от 10 часа на 30.12. до 20
часа на 03.01.; през великденските празници всяка четна година от 10 часа в петък до 20 часа в
неделя, всяка нечетна година от 10часа в събота до 20 часа в понеделник; през лятната ваканция от
10 часа на 07.06. до 20 часа на 14.06.; от 10 часа на 01.07. до 20 часа на 07.07.; от 10 часа на 07.08.
до 20 часа на 14.08.; от 10 часа на 01.09. до 20 часа на 07.09.; през междусрочната ваканция всяка
четна година от 10 часа на първия ден до 20 часа на последния д., през пролетната ваканция всяка
нечетна година от 10 часа на първия ден до 20 часа на последния ден; П. П. е осъден да заплаща
издръжка в полза на детето М., чрез неговата майка и законен представител Л. А., в размер на
330лв. месечно, считано от подаване на насрещната исковата молба – 10.10.2021г. и издръжка за
периода 10.09.2020г. – 10.09.2021г. в размер на 960лв., при отчитане на плащанията от ответника за
издръжка за детето от по 250лв. на месец за посочения период.
Решението не е обжалвано, в частите, с които упражняването на родителските права по
отношение на детето е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на
детето, поради което и предмет на настоящото въззивно производство са мерките относно режима
на личен контакт на детето с бащата и размера на издръжката в полза на детето, дължима от
бащата.
По делото не се спори, а и от представените доказателства- удостоверение за раждане,
социален доклад, свидетелски показания, се установява, че страните са родители на детето М., р.
на 07.05.2020г. След раздялата на родителите през месец юни 2020г. детето М. е живяло заедно с
майката, която и към момента полага преките грижи за него.
Страните не спорят, че след раздялата им, включително и в периода 10.09.2020г. -
10.09.2020г. П. П. е заплащал ежемесечно издръжка за детето в размер на 250лв. Този факт се
установява и от представените по делото платежни нареждания.
В представения при първоинстанционното разглеждане на делото социален доклад и в
показанията на разпитаните свидетели е посочено, че детето няма сериозни здравословни
проблеми, като напълно са осигурени от страна на майката потребностите му от дом, подходящо
облекло, както и от внимание и грижи. Между родителите не съществува спор относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето.
В доклада е посочено, че при извършеното проучване е констатирано, че отношенията
между родителите са нарушени и между тях липсва комуникация. От 01.07.2021г. М. посещава
детско заведение; осигурени са му били дом, храна, лекарска помощ; има нормално за възрастта си
развитие. Детето се води редовно на детска консултация и се развива в норма. М. е спокоен и
общува съобразно с възрастта си; посочва се, че детето търси близост с майка си, но не изпитва
притеснение при срещи с непознати. В доклада е посочено също, че и двамата родители
притежават умения за отговорно родителстване; бащата демонстрира желание да участва в живота
на детето и добри познания за нуждите му. Жилищата и на двамата родители са обзаведени с
3
необходимите за съвременно домакинство мебели и уреди. В доклада е дадено становище, че при
определяне на режима на контакти на детето с неговия баща, в интерес на детето е той да бъде
пълноценен, даващ възможност на детето да има мъжки модел на поведение в семейството, с оглед
предстоящото му израстване и развитие. За да може да се изгради пълноценна връзка е
необходимо режимът плавно да расте като времетраене и да се разшири, както се осъществява без
опосредяване от страна на майката. Свит режим на лични контакти няма да допринесе за
изграждане на емоционална връзка на детето с неговия баща.
Безспорно по делото е установено, че детето има силна емоционална привързаност към
майка си. В същото време се установява, че и двамата родители имат отговорно отношение към
детето. Липсват данни за открито и осъзнато поведение от страна на двамата родители, което да е
насочено към насаждана на негативизъм или ограничаване на контактите на детето от единия
родител спрямо другия.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото са в
трудоспособна възраст и получават трудови доходи. П. П. реализира доход от трудова дейност в
размер на 1 172,43лв. месечно. Л. А. получава трудово възнаграждение в нетен месечен размер от
1 704,99лв., като в периода м.10.2019г. – м. ноември 2021г. е получавала обезщетение за временна
неработоспособност, при бременност и раждане и отглеждане на дете общо в размер на
19 898,43лв. или средно по 795 лв. месечно.
В първоинстанционното производство и пред въззивната инстанция са представени
амбулаторни листи, рецепти и касови бонове за закупени лекарства за детето М..
Представени са преводни нареждания, от които се установява, че П. П. е превеждал по
сметка на Л. А. ежемесечно сума в размер на 250лв. в периода м. 10.2020г. – м. 08.2021г. /л.129-139
от първоинстанционното дело/.
От показанията на разпитаните пред първоинстонционния съд свидетели М.а А./ майка на
ответницата/, Евдокия Ненкова, Никола Воденичаров, ангажирани от ответницата; Д.Д., Валентин
Иванов/баща на ищеца/, ангажирани от ищеца, се установява, че Л. А. и П. П. са съжителствали за
около шест месеца, като веднага след раждането на детето им се разделили. Л. се установила да
живее в свое собствено жилище заедно с детето. Всички свидетели посочват, че бащата П. виждал
детето два пъти в месеца за около два часа. В показанията си свид. А. заявява, че бащата не
проявявал интерес към детето и то не го познавало. Според свид. Д. и Воденичаров, присъствали
на срещи на бащата с детето, първоначално то се чувствало несигурно и проявявало раздразнение.
Посочват, че между двамата родители и между Л. и родителите на П., които присъствали понякога
на срещите с детето имало напрежение. Свид. Иванов заявява, че срещите на бащата с детето
ставали по договаряне с майката, във време, през което детето трябва да спи, провеждали се навън
по време на разходка и винаги в присъствие на майката на детето.
От приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение на СППЕ се
установява, че физическото, психическото, интелектуалното и социално развитие на детето М. е в
норма за възрастта му; към момента на изследването детето не е формирало качествена
емоционална връзка с бащата, тъй като той не участва пълноценно в неговото отглеждане и
възпитание, поради раздялата с майката и нейното отношение към този въпрос – ограничаване на
срещите на бащата с детето. При проведената в присъствието на вещите лица среща, първоначално
детето е смутено, но постепенно бащата умело и с подходящи думи и действия успял да осъществи
връзка с детето. М. останал насаме с баща си, успял да се отдели от майка си и да създаде крехка
доверителна връзка с баща си. Бащата проявил такт и умение да напътства и осъществява контрол
над детето, като му оставил възможност да прояви самостоятелност. Вещите лица не са
констатирали данни за минали и настоящи психични заболявания на бащата; липсват отклонения в
психичния статус; установена е емоционална съответност, плавност на психомоториката и
балансираност в поведението на бащата, както и качествен родителски капацитет, който е в процес
на развитие, поради ограничен практически опит, но не са констатирани сериозни дефицити.
Личността на бащата е стабилна, открита, достъпна за конструктивна комуникация, диалогичност
при решаване на спорове. Според експертите, бащата притежава в достатъчна степен
възпитателски качества, които да са в подкрепа на детето при неговото развитие; способен е да
разпознае и задоволи базовите потребности на детето, както и такива като: сигурност,
принадлежност, увереност и самочувствие; способен е да полага адекватни грижи, когато е сам с
детето. В заключението е посочено, че предвид възрастта на детето към момента на провеждане на
експертизата, то е приоритетно свързано с майката и има нужда от нея, като поне да тригодишна
4
възраст е добре детето да остава през нощта при нея, но е препоръчително по-често след
посещение в яслата, детето да прекарва няколко часа с баща си. В интерес на детето е то да се
отглежда при разширен режим на лични отношения с бащата, след навършване на три години.
Посочва се, че не е препоръчително срещите на детето с бащата да се ограничават или
възпрепятствани, тъй като фигурата на бащата е много важна за формиране на мъжкия модел на
поведение у едно момче. Според вещите лица не е необходимо срещите между детето и бащата да
се провеждат в присъствие на психолог. В съдебно заседание посочват, че майката декларативно
заявява, че стимулира срещите на детето и бащата, но не полага никакви усилия за да се осъществи
връзка между тях, поради страх, че детето ще й бъде отнето или ще се дистанцира от нея.
При въззивното разглеждане на делото са приети, представените от Л. А.: амбулаторен лист
от 23.02.2022г. от посещение на М. при специалист – детски психиатър с диагноза „емоционално
разстройство в детството“; тревожно разстройство при деца, предизвикано от раздяла, с
предписана терапия с „Атаракс“, рецепта от 23.02.2022г., касов бон от 24.02.2022г.; амбулаторни
листи от 18.05.22г.; 04.03.2022г.; 04.04. 2022г.; 14.04. 2022 г.; 11.04. 2022г.; 08.04.2022г.; 10.06.
2022г.; 22.02. 2022г.; 28.03.2022г.; 27.03.2022г.; 29.04.2022г.; 30.05.2022г., с посочени в листите
диагнози: остра вирусна инфекция, хрема, кашлица, варицела; медицински направления, рецепти и
касови бонове за закупени медикаменти в размер на 160лв.; амбулаторни листи издадени за детето
от 21.09.2022г.; 27.09.2022г.; 11.10.2022г.; 13.10.2022г.17.10.2022г.; 20.10.2022г. с диагнози остър
бронхит, остър ларинготрахеид, рецепти и касови бонове за закупени медикаменти в размер на 36
лв., както и представен от П. П. сигнал до ДСП Варна от 23.03.2022г., подаден от него относно
възпрепятстване на РЛО с детето М..
Представени са протоколи от консултации с двамата родители и от проведени срещи на
детето М. с бащата в Център за обществена подкрепа/л.133-л.150/ в периода м. 08.-10.2022г.;
индивидуален план за подкрепа за периода м. юли -м. ноември 2022г.; актуализация на
индивидуалната оценка на потребностите, изготвена на 14.12022г.
От представената при въззивното разглеждане на делото служебна бележка рег. №
515/29.06.2022г., издадена от МВР ГД ПБЗН гр.Добрич, е видно, че в периода м. 03.2022г. –
06.2022г. Л. А. е получила нетно трудово възнаграждение в размер на 6 058,07лв. / или средно по
1515 лв. месечно/.
В представеният при въззивното разглеждане на делото социален доклад, изготвен от ДСП
Варна е посочено, че грижите за детето Мариян се полагат от майката; детето има изграден дневен
режим. Бащата заявява желание да полага грижи за детето, но майката не му предоставя
възможност; двамата родители разполагат със собствени жилища, в които има осигурени много
добри битови условия. При проучването е констатирано, че М. посещава детска ясла №4
„Приказен свят“ от 18.10.2021г. и напълно се е адаптирал в детското заведение- контактува с
персонала и другите деца в групата без притеснение; проявява интерес към игри, играчки, нови
дейности, като показва все повече независимост и самостоятелност; включва се с интерес и
удоволствие в общи занимания; М. може сам да си събува обувките и прави опити да ги обуе, мие
си ръцете и ги подсушава с помощ, ходи с памперс, но сяда на гърне по режим; храни се
самостоятелно; има спокоен сън. Детето е с нормално нервно-психически развитие, спокойно,
самостоятелно; не са наблюдавани проблемни прояви в яслата; персонала в яслата не е наблюдавал
различни емоции при вземане на детето от двамата родители; при наблюдението на проведената
среша между детето и бащата социалният работник е констатирал, че до идването на бащата детето
е било спокойно в присъствието на майка си. След като бащата е дошъл детето се разплакало,
станало неспокойно и не желаело да контактува с него. В доклада е посочено, че родителите са във
влошени отношения и не успяват да водят диалог. Л. А. заявява, че отчита нуждата на детето от
баща и желае да запази в бъдеще до колкото й е възможно връзката по между им. Не желае да
ограничава контактите на детето с баща му, но иска те да са урегулирани и съобразени с възрастта
и режима на отглеждането му. Пред социалния работник майката споделя, че не получава
разбиране и подкрепа от бащата в грижите за детето, не е отказвала информация за детето, но „не
може постоянно да е на телефона“. При проучването бащата е заявил, че режима на контакти е
силно нарушен и недостатъчен. В заключение е посочено, че и двамата родители притежават
умения за отговорно родителстване; отчитайки необходимостта от мъжки пример за подражание
на детето, в интерес на М. е да се стимулира и да се запази емоционалната му връзка с бащата, за
да се подсили чувството за стабилност и сигурност у детето, като е необходимо майката да
подпомага и стимулира контактите на детето с бащата. В поведението на М. не се наблюдава
5
тревожност, но становището на ДСП Варна, че не е изключено да се появи такава, която ще е
следствие от поведението на майката и на бащата един към друг. За преодоляване на конфликтните
взаимоотношения и напрежението с доклада е препоръчано родителите да бъдат насочени към
ползване на социална услуга „ Информационна програма за родители в раздяла преди, по време и
след развод“, която се предоставя от Център за обществено подкрепа.
От показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели Д.Д. и Л.Г. се установява, че
при предаването на детето от майката на бащата за осъществяване на режима на лични отношения,
между двамата родители липсва каквато и да е комуникация. При предаването детето започва да
плаче и е разстроено. Според свид. Д., който е присъствал три пъти на вземането на детето от
бащата първоначално тое разстроено и плаче, но после се успокоява. П. се опитвал да успокоява
детето, той разпознавал нуждите му. Според свидетеля майката не счита П. за добър родител и се
случва да откаже да даде детето, защото е болно. От показанията на двамата свидетели не се
установява при предаване на детето за осъществяване на режима на лични контакти, майката да го
подготвя детето или да предприеме действия да го успокои, когато то при срещите първоначално
се разстройва и плаче.
Съгласно приетото по делото заключение на проведената във въззивното производство
Съдебно-психиатричната и психологична експертиза, отношенията между родителите на М. са
конфликтни и комуникацията между тях е нарушена качествено; не е налице промяна в
отношенията между родителите в периода след предходната експертиза, чието заключение е
прието при първоинстонционното разглеждане на делото. Родителите не са преодолели емоциите
от раздялата, като майката е амбицирана да предпазва детето от бащата, страхувайки се, че ще го
изгуби; склонна е да контролира бащата, не му се доверява като родител; водила е детето на детски
психиатър без да съгласува това решение с бащата. Според експертите, независимо, че майката
обяснява, че възпитава детето, като поддържа образа на бащата, на практика тя подронва
авторитета и доверието на детето към него. Бащата търси доказателства и обратна връзка за
състоянието на детето от социални служби и служители в детска ясла. Нарушената комуникация
между родителите ще дава отражение в бъдеще върху психо-емоционалното състояние на детето.
В заключението е посочено, че бащата може правилно да опише особеностите на едно дете на 2г. и
6м., каквото е М. в момента, чете му приказки и е забелязал, че детето може да ги преразказва;
признава, че детето има изграден режим от майката и се съобразява с него; приема детето такова
каквото е и му отделя цялото си внимание; не е авторитарен родител. Л. А. е грижовен и всеотдаен
родител. Споделяйки своите правила за възпитание за детето и отношенията си с бащата, създава
впечатление, че тя се конкурира с него за способността си да родителства, да е по-успешния
родител и да предпазва детето от бащата, като последното създава условия за отчуждение в
бъдеще. М. покрива изцяло психологичната характеристика на календарната си възраст – 2г. и 6м.
При първоначалната експертиза М. е бил на 10м., и тогава без проблем е отивал и се е гушкал в
баща си. Към момента на провеждане на настоящата експертиза детето е показало известно
неудоволствие и нежелание да бъде заедно с баща си в началото на контакта. Бащата е показал
добър подход към детето. Детето е започнало да изразява емоционално нежелателното си
отношение към бащата – прави гримаси, жестове, отблъсква го с ръка и търси майка си; готовност
да се разплаче. Според вещите лица това поведение показва, че е започнало да се отдалечава и има
наченки на отчуждаващо поведение. В заключението се посочва, че бащата е психично здрав; не се
установяват данни за афективна лабилност, импулсивност или агресивно поведение; няма
заплашващо просперитета на детето поведение; има щадящ и внимателен подход към детето от
гледна точка на родител. От проведени изследвания на М. е установено, че той в рамките на една
година е претърпяло нормалното за съответната възрастова група физическо и психическо
развитие; боледувал е често от инфекции на горните дихателни пътища- заболявания със сезонен
характер и от варицела – типична за ранна детска възраст; консултирано е и от специалист
психиатър, при което е установено емоционално разстройство в детството и придружаващо
заболяване „тревожно разстройство при деца, предизвикано от раздяла“. В заключение е посочено,
че и двамата родители обичат и се грижат за детето правилно, като застъпват всички иновативни
техники за неговото социално и интелектуално развитие. П. П. не разширява границите на
поведение на детето, както смята майката. Майката чрез своите страхове да не изгуби детето и
амбиции да бъде призната като по-качествен родител е поставила начало на отчуждаване на детето
от бащата. Декларативно заявява, че детето следва да има контакти с бащата, но косвено защитава
теза за болестно влияние на бащата и предприема действия, без да се допита до него/“ детето често
боледува, става неспокойно при контакт с бащата, консултира се с психиатър и предприема
6
медикаментозно лечение/. Според експертите това са начини да се дискредитира бащата като
родител и да се ограничат неговите срещи с детето. Към момента на изследването липсват данни за
активно заболяване на детето, като според вещите лица не може да се направи изводи за пряка
причинно-следствена връзка на заболяванията на детето, установени с представените по делото
медицински документи и контактите му с бащата.
При изслушването им в с.з. вещите лице са допълнили, че бащата има родителски
капацитет и няма застрашаващо поведение спрямо детето. Към момента на изследването вещите
лица не са констатирали признаци в състоянието на детето, които да сочат към диагноза „тревожно
разстройство при раздяла в детска възраст“.
Двамата родители са изслушани от съда в съдебно заседание по реда на чл.59, ал.6 СК,.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
В случая постановеното решение, относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права не се оспорва от страните. Към момента на разглеждане на делото и
произнасяне на настоящото решение от въззивната инстанция, детето М. вече е на 2 години и
седем месеца. Срещите на детето с бащата се осъществяват съгласно определения с определение
№ 2388/24.06.2022г. режим на лични контакти- всеки първи и трети съботен и неделен ден от
месеца, без преспиване и без присъствие на майката или друго лице от 10 часа до 17 часа; всяка
втора седмица в петъчния ден от 16 до 19 часа, в присъствие на специалист, определен от ДСП
Варна.
И двете страни заявяват, че детето следва да осъществява пълноценни контакти с родителя,
който няма да упражнява родителските права. Считат обаче, че параметрите на определения режим
не са съобразени с интересите на детето.
Интересът на детето с оглед правилното му психическо и емоционално развитие налага то
да контактува и с двамата родители. Разбира се, че интересът на детето от това не се предполага, а
е предмет на преценката на съда, който следва да има предвид и обсъди всички наведени
възражения за наличието на такъв.
В конкретния казус се установява, че детето има емоционална връзка с двамата родители,
като по-силна е тази с майката, предвид ниската му възраст и обстоятелството, че е прекарвало
преимуществено време с нея и тя е полагала преките и непосредствени грижи за него, след
раздялата на родителите. От ангажираните по делото доказателства може да се направи обоснован
извод, че двамата родители са в състояние да полагат адекватни грижи за детето, като майката
твърди, че определения режим на контакти с бащата е неподходящ, предвид ниската възраст на
детето. Освен това, счита, че бащата няма капацитет да се справи самостоятелно с детето и да
задоволи нуждите му.
Според бащата определения режим на лични отношения, не дава възможност на детето да
има пълноценен контакт с баща си.
Настоящият състав на съда намира, че определения с първоинстанционното решение
режим на лични отношения е неподходящ и не съответства на интереса на детето да поддържа
пълноценен контакт с двамата родители, в частта, с която е дадена възможност на бащата да вижда
и взема детето всяка четна седмица от месеца в три дни от седмицата – понеделник, сряда и петък
от 16 до 19 часа без преспиване, до навършване на три години на детето и всяка четна седмица от
16 часа в сряда до 8 часа в четвъртък, след навършване на три години на детето и определени дни
през лятото на в размер на 30 дни, разделени на четири пъти през летните, както и по отношение на
периодите по време на коледните и великденски празници. Определеният режим е прекалено
разпокъсан, сложен и даваш възможност за различни тълкувания по отношение на дните, в които
следва да се осъществява, което е предпоставка за възникване на спорове между страните и
затруднения при реализирането му. По този начин ще се създадат предпоставки за задълбочаване
на конфликта между родителите. Освен това с определения режим до навършване на три години
от детето , не е предвидена възможност то да се среща с баща си по време на почивните дни
свързани с официалните празници и през летния период от годината. Не е отчетено, че към
момента детето все още изгражда емоционална и доверителна връзка с баща си, поради което би
следвало да се предвиди междинен преходен период на разширяване на режима след навършване
на три годишна възраст на детето, което ще даде възможност то да свикне с бащата и преодолее
притесненията и тревогите си, че се отделя от майка си, а от друга страна бащата да придобие опит
и увереност при изпълнение на родителските си задължения и грижите за детето.
7
Изразените от Л. А. опасения, че реализирането на режима на личен контакт, в частта, с
която е дадена възможност детето да бъде с баща си включително и за по-продължителни периоди
от време би било трудно и болезнено за детето, а и бащата не би се справил в полагане на грижи за
него, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В тази връзка, съдът намира за
безпочвени и недоказани опасенията на майката, че детето няма умения да се справя
самостоятелно и задоволява елементарните си ежедневни битови потребности, както и, че бащата
не разпознава нуждите на детето и не е в състояние да полага адекватни грижи. Напротив от
данните по делото се установява, че детето посещава детско заведение, има изградени дневен
режим и притежава умения да се храни и обслужва само, съответно на възрастта си.
Обстоятелството, че майката и бащата на детето не са в недобри отношения и между тях
няма комуникация, както и, че майката на детето няма доверие на бащата, не може да обоснове
извод за налагане на ограничения във възможността на детето да общува с него. Интересът на
детето изисква определянето и спазването на режим на контакти с бащата, а изолацията му и
лишаването от такива, би довела до последици с неблагоприятен за детето характер, нещо което не
бива да се допуска. Разбира се, позволи ли си бащата застрашаващо интереса на детето поведение,
то следва да има предвид, че постановеното решение може да бъде изменено, като режимът на
отношения с детето би бил преценяван от съда отново с оглед изменените обстоятелства.
Не се установяват по делото здравословни проблеми на детето, които да налагат полагане
на по-специални грижи от обичайните, които всеки родител следва да полага за детето си. Предвид
обстоятелството, че към момента на постановяване на настоящото решение, детето е на три години
и 6 месеца, както и че посещава детско заведение, съдът приема, че престоя му при бащата за
относително по-продължителни периоди от време през деня, без преспиване, няма да се отрази в
негативна посока върху емоционалното му състояние или дискомфорт.
От данните по делото се установява, че детето има емоционално връзка с двамата родители
и бащата, както и майката е запознат с ежедневния режим на детето. При осъществяване на режима
на контакти към момента, бащата лично полага грижи за детето, притежава желание, възможност и
капацитет да полага грижи за задоволяване на елементарните му ежедневни битови потребности.
Настоящият състав на съда намира, че определения от първоинстанционния съд режим на
лични контакти на детето с бащата не осигурява в достатъчна степен интереса на детето за
възможност за лични контакти, за да може да се съхрани и доразвие емоционалната близост между
тях. От друга страна разпокъсването на режима за определени часове през дни от работната
седмица, без да се гарантира и осигурява на детето време за почивка и възстановяване, или
определяне на периоди, с преспиване при бащата, което не е съобразено с ниската възраст на
детето и обстоятелството дали през тези периоди майката не е в отпуск, също не е в интерес на
детето.
Съвкупното обсъждане на посочените по-горе условия и обстоятелства, налага извод, че
интересът на детето ще се охрани най-добре, ако се определи режим на лични контакти с бащата,
на който да бъде дадена възможност да има право да вижда и взема детето М. както следва: до
навършване на три години от детето- всеки първи и трети съботен и неделен ден от всеки месец от
10 часа до 19 часа на съответния ден без преспиване и без присъствие на майката или трето лице,
като бащата взема и връща детето в дома на майката; всяка сряда от всяка седмица и месец през
цялата година от 16 часа до 19,30 часа като бащата взема детето от детското заведение и го връща
в дома на майката, като ако детето отсъства от детското заведение, майката е задължена да
уведоми бащата за отсъствието и в този случай, бащата има право да взема детето от дома на
майката в 16 часа и да го връща там в 19,30часа; в деня предхождащ рождения ден на детето –
06.05. от 10 до 18 часа; в дните, които са обявени за официални празници и почивни дни във
връзка с Коледа и Нова Година – от 16 часа до 20 ч. на 25.12. и от 10.00 ч. до 18.00 ч. на 26.12.;.
на 31.12. от 16 часа до 19 часа. На 02.01. от 16.00 ч. до 19.00 ч.; през дните, които са официални
празници във връзка с Великден от 16 часа до 20 часа на първия почивен ден и от 10 часа до 18
часа на последния почивен ден, без преспиване;
След навършване на три години до навършване на 4/четири години / от детето/ От 3 до 4 г.
всеки първи и трети съботен и неделен ден от всеки месец с преспиване от от 10.00 часа в
съботния ден до 19 часа в неделния ден, като бащата взема и връща детето в дома на майката,
всяка сряда през цялата година от 16 часа до 19,30часа, като бащата взема детето от детското
заведение и го връща в дома на майката, като ако детето отсъства от детското заведение, майката е
задължена да уведоми бащата за отсъствието и в този случай, бащата има право да взема детето от
8
дома на майката в 16 часа и да го връща там в 19,30часа.; на рождения ден на детето- 07.05. от 15
до 18 часа; в дните, които са обявени за официални празници и почивни дни във връзка с Коледа и
Нова Година – от 16 часа на 25.12. до 18 часа на 26.12 с преспиване в дома на бащата;. От 16,00
часа на 01.01. до 19.00 ч. на 02.01.; през дните, които са официални празници във връзка с
Великден от 10.00 ч. на първия почивен ден до 20.00 ч. на втория почивен ден с преспиване;
четиринадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск за два периода от по
7 дни, определени по споразумение между родителите, а ако несе постигне такова от 10.00 ч. на
01.07. до 20.00 часа на 07.07 и от 10 часа на 15.08. до 20 .00часа на 21.08, с преспиване, като
бащата взема и връща детето в дома на майката.
След навършване на четири години на детето, бащата ще има право да го вижда и взема
при себе си: всяка нечетна седмица от месеца от 9 часа в съботния ден до 18 часа в неделния ден,
с преспиване; тридесет дни през лятото, разделени на две части, когато майката не е в платен
годишен отпуск. Дните следва да се определят по споразумение между родителите, а ако такова не
се постигне: от 01.07. до 15.07. и от 15.08. до 30.08. от 9 часа на първия ден до 18 часа на
последния ден от периодите, на рождения ден на бащата 10.09. от 16 часа до 20 часа, всяка
година; всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през
месец май, дните, които са обявени за официални празници, неучебни и почивни от 18 часа на
деня предхождащ първия неработен или неучебен ден до 16 часа на последния /
неработен/неучебен ден; всяка четна година- дните, които са официални празници във връзка с
Нова Година и Великден от 18 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на
последния почивен ден; на рождения ден на детето – седми май от 10 часа до 17 часа; По този
начин ще бъде по-добре защитен интересът на детето във връзка съблюдаването на ежедневния му
обичаен режим и осигуряване на време за осъществяване на пълноценна емоционалната връзка с
двамата родители. Съдът счита, че по този начин би се осигурила възможност за по чести и
последователни контакти на детето с бащата, без то да се откъсва от дома в който живее.
Посочения режим на лични контакти на детето с бащата осигурява в достатъчна степен интересите
на детето и възможност за надграждане и съхраняване на емоционалната близост с него.
При изпълнение на режима на лични контакти, бащата следва да взема и връща детето в
дома на майката.
По този начин ще бъде по-добре защитен интересът на детето във връзка съблюдаването на
ежедневния му обичаен режим на посещаване и вземането му от детско заведение, осигуряване на
време за възстановяване, почивка и доизграждане на емоционалната връзка с бащата. Съдът счита,
че по този начин би се осигурила възможност за по чести и последователни контакти на детето с
бащата без да се откъсват от дома си, където то чувства сигурност и устойчивост. По този начин
ще се осигури и възможност и достатъчно време на детето да се запознае и свикне с обстановката и
среда на живот на бащата. Откъсване на детето от позната му среда и обкръжение рязко и за по-
продължителни периоди от време би довело до дискомфорт в емоционалното му състояние.
С оглед установените възможности на родителите да осигуряват материално и социално-
битово детето и размера на получаването от тях доходи, настоящият състав на съда намира, че
първоинстонционният съд правилно и обосновано и определил нуждите на детето и размера на
общата месечна издръжка, както и каква част от нея следва да се поеме от всеки от родителите.
Решението в частта относно определената издръжка, дължима от бащата, считано от подаване на
исковата молба следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и по отношение
дължимостта и размера на издръжката за минало време. Задължението за заплащане на издръжка,
за периода от 10.09.2020г. – 10.09.2021г. е погасено с направените в хода на производството
плащания в размер на 3000лв., поради което и искът е основателен до размера на сумата от 960лв.
Искът да разликата до претендирания размер е неоснователен.
Предвид изхода на спора в настоящото въззивно производство и частичната основателност
на жалбите, сторените разноски следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение № 575/07.03.2022г., постановено по гр.д. № 11363/2021г., по описа на ВРС, в
частта, с която е определен режим за осъществяване на лични контакти между детето М. П.ов П., р.
на 07.05.2020г. с бащата П. В. П., ЕГН **********, до навършване на тригодишна възраст и след
навършване на тригодишна възраст на детето М. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата П. В. П., ЕГН ********** и детето
М. П.ов П., ЕГН **********0, както следва:
До навършване на тригодишна възраст на детето М., р. на 07.05.2020г., бащата има право
да вижда и взема детето, всеки първи и трети съботен и неделен ден от всеки месец от 10.00 часа
до 19.00 часа на съответния ден без преспиване и без присъствие на майката или трето лице, като
бащата взема и връща детето в дома на майката; всяка сряда от всяка седмица и месец през
цялата година от 16.00 часа до 19,30 часа, като бащата взема детето от детското заведение и го
връща в дома на майката, като ако детето отсъства от детското заведение, майката е задължена да
уведоми бащата за отсъствието и в този случай, бащата има право да взема детето от дома на
майката в 16.00 часа и да го връща там в 19,30часа; в деня предхождащ рождения ден на детето /
07.05./ – 06.05. от 10.00 часа до 18.00 часа; в дните, които са обявени за официални празници и
почивни дни във връзка с Коледа и Нова Година – за времето от 16.00 часа до 20.00 ч. на 25.12., от
10.00 ч. до 18.00 ч. на 26.12.;. на 31.12. за времето от 16 часа до 19 часа и на 02.01. от за времето
от 16.00 ч. до 19.00 ч.; през дните, които са официални празници и почивни дни във връзка с
Великден от 16.00 часа до 20.00 часа на първия почивен ден и от 10 часа до 18 часа на последния
почивен ден, като бащата взема и връща детето в дома на майката;
След навършване на три години до навършване на 4 /четири години / от детето М., бащата
П. В. П. има право да го вижда и взема при себе си - всеки първи и трети съботен и неделен ден от
всеки месец, с преспиване от 10.00 часа в съботния ден до 19 часа в неделния ден, като бащата
взема и връща детето в дома на майката, всяка сряда през цялата година за времето от 16.00 часа
до 19,30часа, като бащата взема детето от детското заведение и го връща в дома на майката, като
ако детето отсъства от детското заведение, майката е задължена да уведоми бащата за отсъствието
и в този случай, бащата има право да взема детето от дома на майката в 16.00 часа и да го връща
там в 19,30часа.; на рождения ден на детето - 07.05. от 15 до 18 часа; в дните, които са обявени за
официални празници и почивни дни във връзка с Коледа и Нова Година – от 16 .00 часа на 25.12.
до 18.00 часа на 26.12 с преспиване в дома на бащата; за времето от 16,00 часа на 01.01. до 19.00 ч.
на 02.01. с преспиване в дома на бащата; през дните, които са официални празници във връзка с
Великден от 10.00 ч. на първия почивен ден до 20.00 ч. на втория почивен ден с преспиване в дома
на бащата; четиринадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск,
разделени на два периода от по 7 дни, определени по споразумение между родителите, а ако не се
постигне такова от 10.00 ч. на 01.07. до 20.00 часа на 07.07 и от 10.00 часа на 15.08. до 20.00 часа
на 21.08., с преспиване, като бащата взема и връща детето в дома на майката.
След навършване на четири години на детето, бащата има право да го вижда и взема при
себе си: всяка нечетна седмица от месеца от 9.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния
ден, с преспиване; всяка година: тридесет дни през лятото, разделени на две части, когато майката
не е в платен годишен отпуск, като дните се определят по споразумение между родителите, а ако
такова не се постигне- от 01.07. до 15.07. и от 15.08. до 30.08. от 9.00 часа на първия ден до 18.00
часа на последния ден от всеки период, на рождения ден на бащата 10.09. за времето от 16.00 часа
до 20.00 часа; на рождения ден на детето – 07.05. от 10.00 часа до 15.00 часа; всяка нечетна година
– дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните, които са
обявени за официални празници, неучебни и почивни от 18.00 часа на деня предхождащ първия
неработен или неучебен ден до 16.00 часа на последния / неработен/неучебен ден; всяка четна
година- дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и Великден от 18 часа на
деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния почивен ден.
При изпълнение на режима бащата следва да взема и връща детето в дома на майката.
ПОТВЪРЖДАВА решението, в останалите обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС,в месечен срок от
съобщаването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11