Решение по дело №1065/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 768
Дата: 14 юни 2019 г.
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20195300501065
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    1065

                                    гр. Пловдив, 14.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII  граждански състав в публичното заседание на 05.06.2019г., в състав:

                                                      

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                 НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 1065 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Делото е образувано по въззивна жалба вх. № 15345/17.05.2019г. на П.С.С., ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. А.С. против решение № 1386 от 11.04.2019г., постановено по гр. д. № 16474/2018г. на РС Пловдив, XI гр. с., с което са отхвърлени предявените от П.С.С. срещу Основно училище „П. ***, представлявано от директора Е. Д.обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, за  признаване за незаконно уволнението на П.С.С., извършено със Заповед № РД-11-2730/22.08.2018г., издадена от Директора на Основно училище „П. *** Е. Д., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поради това, че ищецът не притежава необходимата квалификация за заемане на длъжността, а именно ОКС „Магистър“, въведена със Заповед № РД-339/02.11.2016г., допълнена със Заповед № РД-10-1778/21.03.2018г. в нарочна длъжностна характеристика, която е предоставена на лицето на 20.06.2018г., считано от 22.08.2018г. и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***“ и осъждане на ответника да му заплати сумата от 6182, 40 лева – обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за периода 22.08.2018г. – 22.02.2019г., като неоснователни.С решението е осъден П.С.С., ЕГН ********** да заплати на ОУ „П. ***, представлявано от директора Е. Д.сумата от 1110 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

        В жалбата се изразява становище за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон.Оспорва се извода на съда, че основанието за уволнение е квалифицирано правилно по чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ.Излагат се подробни съображения за неправилност на решението и с оглед липсата на възможност работодателят да изменя изискванията за заемане на длъжността „***“.Поддържа се и оплакване за недобросъвестно упражняване на права от работодателя, за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.Районният съд не отговорил на въпроса дали работодателят не е упражнил правото си с превратна цел, а именно да уволни повторно жалбоподателя предвид установения конфликт между директора и него.Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърдението, че работодателя е действал недобросъвестно при уволнението на жалбоподателя.Моли се за отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено ново, с което да бъдат уважени предявените искове.Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

        С писмения отговор на ответника по жалбата по реда на чл. 263 от ГПК се изразява становище, че същата е допустима, но неоснователна.Моли се същата да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено.Претендират се разноските за въззивната инстанция.

       Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

   Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.То е и правилно в рамките на оплакванията в жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни норми.Настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка, установена от районния съд.Същата се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания съдебен акт и адекватно отнесени към приложимото право.Споделят се изводите на първоинстанционния съд и за начина, по който следва да се ценят  събраните по делото доказателства, поради което същите не следва да бъдат повторно анализирани.Поради това и на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение, които са подробни, прецизни, последователни и логични и се споделят изцяло.

В допълнение към изложеното от районния съд и в отговор на доводите в жалбата е необходимо да се посочи следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. 

Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства е видно, че на 20.06.2018г. директора на ОУ „П. *** е издал заповед на основание чл. 345, ал. 1 от КТ за възстановяване на П.С.С., ЕГН ********** на длъжността „***“ в ОУ „П. ***, считано от 20.06.2018г., във връзка с влязло в сила съдебно решение по в. гр. д. № 1325/2017г. по описа на ПОС, с което е отменено предишно уволнение и жалбоподателят е бил възстановен на тази длъжност.На същата дата на жалбоподателя е връчена длъжностна характеристика за заеманата длъжност, в която като изискване за заемането й е посочено – лица, придобили висше образование с ОКС „магистър“ и професионална квалификация „***“ съгл.  т. 4.5 от Приложение № 1 към чл. 24 от Наредба № 12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на ***ите, директорите и другите  педагогически специалисти.При връчването жалбоподателят е отбелязал писмено, че отказва да подпише длъжностната характеристика, тъй като е възстановен на работа с посоченото съдебно решение на ПОС и определение на ВКС и заема длъжността отпреди незаконното му уволнение.Отбелязал е също, че в личното му трудово досие има длъжностна характеристика, подписана от него и в решението на ПОС и определението на ВКС ясно е посочено, че тази промяна в длъжностната му характеристика е незаконна.

По делото не е спорно също, приложени са и писмени доказателства, от които е видно, че жалбоподателят има завършено висше образование с ОКС „Бакалавър“, специалност „***“, професионална квалификация „*** и ***“.

С оспорената заповед № ***г. на директора на ОУ „***“ Е. Д., трудовото правоотношение с жалбоподателя е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ във вр. със заповед № РД-339/02.11.2016г., допълнена със заповед № РД-10-1778/21.03.2018г., с които е изменено изискването в длъжностната характеристика за заемане на длъжностите „***“ и „***“ по общообразователни учебни предмети в прогимназиален етап – „***“ и „***“, считано от 22.08.2018г.Изложени са мотиви, че служителят не притежава необходимата квалификация за заемане на длъжността – ОКС „Магистър“, отказва да подпише предоставената му длъжностна характеристика и заявява, че не притежава ОКС „Магистър“ по специалността „***“.Заповедта е връчена на жалбоподателя на 22.08.2018г. срещу подпис.  

  Във въззивната жалба се излага оплакване за неправилност на решението поради грешна квалификация на основанието за уволнение, като жалбоподателят се позовава на решение № 295 от 09.12.2014г. по гр. д. № 979/2014г. на ВКС, IV гр. о.Поддържа становище, че в случая неправилно работодателят е посочил като основание за уволнението му чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ, вместо чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, която хипотеза била приложима при промяна на изискванията за заемане на длъжността, какъвто е и процесният случай.Освен това неправилно в оспорваната заповед било посочено, че не притежава необходимата квалификация, вместо липса на необходимото образование.

Във връзка с изложените оплаквания, доколкото цитираното в жалбата решение е изолирано, настоящият състав на съда споделя мотивите в решение № 204 от 24.08.2016г. по гр. д. № 6196 по описа за 2015г. на ВКС, IV гр. о., съгласно които и двата фактически състава за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ включват промяна на изискванията за заемане на длъжността по трудово правоотношение, като в хипотезата по т. 6 промяната касае изискванията за образование или квалификация, а тази по т. 11 – всички останали, необходими за изпълнение на трудовите функции.В този см. са и решение по гр. д. № 441/2009г. на ВКС, IV г. о., решение № 985 от 01.06.2006г. по гр. д. № 2816/2003г. на ВКС, III гр. о., решение № 1 от 29.12.1999г. по гр. д. № 537/1999г. на ВКС, III гр. о., решение № 696 от 12.07.2001г. по гр. д. № 1716/2000г. на ВКС, III гр. о.В оспорваната заповед са изложени и мотиви, от които жалбоподателят е имал възможност да разбере кои са фактите в обективната действителност – липсата на ОКС „Магистър“ по специалността „***“, поради които трудовото правоотношение е прекратено.За съда също е налице възможност въз основа на изложеното да осъществи проверка дали фактите са се осъществили, като ги подведе под приложимата правна норма и да обоснове извод за законността на уволнението.

 На следващо място жалобоподателят поддържа оплакване за неправилност на решението с оглед липсата на възможност работодателят да изменя нормативните изисквания за заемане на длъжността „***“.Позовава се на решение № 3/2.01.2011г., постановено по гр. д. № 621/2010г. на ВКС, III г. о., в което е прието, че работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност с длъжностна характеристика, когато същите не са определени в нормативен акт.

  В обжалваното решение първоинстанционният съд след подробен анализ на доказателствата по делото и съобразявайки приложимата нормативна уредба е приел, че ищецът отговоря на въведените държавни образователни изисквания за длъжността, от която е бил уволнен.Независимо от това съдът е приел, че директорът на училището има правомощия да утвърди длъжностните характеристики за съответните педагогически длъжности и да въведе по-високи образователно – квалификационни изисквания за тяхното заемане, както с оглед на държавния образователен стандарт, така и с оглед задължението на *** непрекъснато да повишават квалификацията си.Позовавайки се на практика по чл. 290 от ГПК на ВКС районният съд е изложил съображения, че директорът на училище, при действието, както на отменената, така и на настоящата нормативна уредба, вкл. и при наличие на разпоредба, че неотговарящите на новите изисквания ***и, които обаче са отговаряли на старите такива да заемат длъжността си, запазват ТПО; имат правомощия да въведат по-високи образователно-квалификационни изисквания за нуждите на учебния процес, в рамките на  нормативно установените изисквания, след което да прекратят ТПО с тези ***и, които не отговарят на тях, независимо от действието на разпоредбата, предвиждаща, че ТПО на неотговарящите на новите изисквания ***и се запазват.В случая новите по-високи изисквания се въвеждат не с нормативната уредба, а с акт на работодателя в рамките на неговата работодателска компетентност, стига въведените по-високи изисквания да са допустими от нормативната уредба за съответните длъжности и лица, отговарящи на тези изисквания, да могат да заемат тази длъжност съгласно нормативната уредба, действаща към момента на уволнението.Районният съд е приел, че в конкретния случай ищецът отговаря на изискванията и по новата Наредба № 12/01.09.2016г., но новите завишени изисквания са въведени с длъжностната характеристика, поради което не е налице хипотезата на § 3 от ПЗР на Наредба № 12.

  Направените изводи от районния съд се споделят и от настоящия състав на съда, като същите се основават на трайно установената и безпротиворечива съдебна практика.В постановеното решение по гр. д. № 2355/2014г., III г. о. на ВКС е посочено, че основанието на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е свързано с липсата на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.Те са установени като изисквания за съответната работа.Изразяват се в определена степен и вид завършено образование /средно, полувисше, висше/, по точно определена специалност /напр. право, медицина, икономика/, респ. в професионална квалификация, без която  съответната работа не може да се изпълнява /напр. компютърна грамотност, владеене на чужд език, на стенография и др./.Тези изисквания се предвиждат в нормативните актове, в длъжностните характеристики или следват от тях.Когато са определени в нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе и нови, предвид нуждите на предприятието, стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните и той да е действал добросъвестно.Работодателят безспорно може да прекрати едностранно трудовия договор на работника на горното основание, когато при сключването му той е отговарял на първоначалните изисквания за съответната работа, но предвид настъпили впоследствие промени в тях, вече не ги удовлетворява /в този см. и решение № 192/14.06.2013г. по гр. д. № 680/2012г., IV г. о., решение № 192/14.06.2013г. по гр. д. № 680/2012г., IV г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 81/2013, III г. о., решение по гр. д. № 515/2012г., IV г. о., решение по гр. д. № 13/2011г., III г. о. и др./.Цитираното във възиввната жалба решение № 3 от 20.01.2011г. по гр. д. № 621/2010г. на ВКС, III г. о. според настоящия състав не противоречи на посочената практика на ВКС, тъй като същото е постановено в различна хипотеза – за съответната длъжност е имало изискване за завършено „средно техническо образование“, а с нова длъжностна характеристика работодателят е предвидил изискване за завършено „висше техническо образование“ за същата длъжност.В този случай очевидно въведеното изискване за вид и степен на образование с длъжностната характеристика влиза в противоречие с нормативно предвиденото.По отношение на настоящето дело, както е посочил и районният съд, в Приложение 1 към Наредба № 12/01.09.2016г. е предвидено висше образование в какво проф. направление следва да е завършил ***ят по общообразователен предмет „история и цивилизации“ – проф. направление история и археология, педагогика, философия, науки на земята, антропология, социология, специалност – всички специалности, включващи история, философия, науки на земята, присъдена проф. квалификация – педагог, ***, историк, доп. проф. квалификация – ***.Въведеното с длъжностната характеристика изискване за ОКС „Магистър“ не противоречи на изискването за висше образование, поради което правилно районният съд е приел, че в правомощията на работодателя е да предвиди допълнително изискване за по–високата ОКС „Магистър“, щом като няма установено нормативно изискване за образователно-квалификационната степен, а само за висше образование по съответните специалности.

   Преценявайки всички събрани по делото доказателства настоящият състав на съда намира за недоказано и възражението на жалбоподателя за недобросъвестно упражняване на права от работодателя във връзка с оспорваното уволнение.В първоинстанционното производство са събрани многобройни доказателства относно твърденията за съществуващ конфликт между страните и причините за завишаване на образователно-квалификационните изисквания за заеманата от ищеца длъжност, които доказателства са обсъдени подробно и взети предвид от районния съд при постановяване на решението му.Наличието на конфликт между страните, което обстоятелство се потвърждава и от представеното писмено доказателство пред въззивната инстанция – писмо на РУО изх. № АД.02.-394/03.06.2019г. във връзка с подаден сигнал за неправомерни действия на директора на ОУ „П. ***, и според настоящия състав не изключва възможността работодателят да упражни правомощията си в хипотеза по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ при съществуващи обективни и наложени от естеството на работа причини. 

  В решението по гр. д. № 2600/2014г., IV г. о. на ВКС е изяснено, че злоупотреба с право от страна на работодателя, в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, е налице, когато се установи, че „единственото му желание, ползвайки се от законово допустимо средство, каквото е правото да въведе нови изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа чрез промяна в длъжностната характеристика и/или в щатното разписание, е постигане на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор само с конкретен служител, която цел не би могъл да постигне по друг начин или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни.Несъмнено, работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, като волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка.Ето защо, съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна; тези обстоятелства са без значение за преценката дали работодателят е действал при злоупотреба с право.От значение са и съдът преценява фактите и обстоятелствата във връзка с установяване на специалната цел – прекратяване на трудовия договор с конкретния служител и, че именно с оглед на това работодателят е упражнил правото си да промени изискванията за заемане на определена длъжност по начин, че съответният работник или служител да не могат да отговарят на тях.В този см. и решение по гр. д. № 13/2011г., III г.о. и решение № 216 от 23.06.2015г. по гр. д. № 6331/2014г. на ВКС, IV г. о.

 От доказателствата по настоящето дело не би могло да се обоснове еднозначен извод за злоупотреба с право от страна на работодателя.Такъв извод не се налага и от показанията на св. В. И., разпитана в с. з. на 28.01.2019г. пред районния съд.Тази свидетелка е посочила в показанията си, че училището било с иновативна дейност и за самата длъжност се изисквала ОКС „Магистър“, по повод на което П.С. започнал да подава сигнали, а от РУО препоръчали на директора да се помирят, че трябва да има методическа подкрепа.През м. август Е. Д.извикала г-н Л., който бил преподавател в ПУ „П. Хилендарски“ и психолог.След срещата им последният провел  разговор с ищеца и впоследствие предал на Д., че той няма да отстъпи от тази длъжност, защото имал право да я заеме, независимо, че е с ОКС „Бакалавър“ и няма да отстъпи от пътя с жалбите и обвинения срещу Д.Тя от своя страна се обадила на адв. Г., който я посъветвал, че трябва да се спази изискването за ОКС „Магистър“ и трябва да му бъде прекратено ТПО.В училището било въведено това изискване за ***. през 2016г., тъй като било иновативно и към момента всички ***и, които преподавали тези дисциплини, били с ОКС „Магистър“.Според показанията на св. И. въвеждането на такова изискване зависело от резултатите на децата, в коя сфера било необходимо да се наблегне и как се развиват те.

Обстоятелството, че Е. Д.е спазила препоръката на РУО според показанията на св. И. и в тази връзка е предприела мерки за помиряване с ищеца, според съда не обуславя извод, че уволнението е предприето единствено поради отказа на последния да отстъпи от позицията си.В показанията на свидетелската няма данни промяната в поведението на ищеца да е поставяно като условие за оставането му на работа.Освен това в показанията си св. И. е посочила също, че при възстановяването на ищеца  на работа, Д. се е надявала той да е завършил магистърска степен.Същата свидетелка е установила, че от страна на директора са предприети действия за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, след като се консултирала с адв. Г. и била посъветвана от него, че трябва да се спази изискването за ОКС „Магистър“. 

В обжалваното първоинстанционно решение, противно на твърденията във въззивната жалба, съдът е изложил подробни съображения относно възражението за злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на ТПО с ищеца, изследвал е доколко същото е породено от влошените отношения между страните и предвид обстоятелството, че в училището все още работят няколко лица, ***и общообразователен учебен предмет, макар и по други дисциплини, които притежават ОКС „Бакалавър“, но не ОКС „Магистър“.В тази насока районният съд е взел предвид установеното по делото, че ответното училище е в списъка на  иновативните такива, в същото се работи единствено с ученици от ромската малцинствена група, чиито резултати през учебната 2015/2016г. по дисциплините „***“ и „***“ са били около среден 3, от порядъка на 2, 77 до 3, 03, а на национално външно оценяване и по-ниски.Изложени са съображения, че в случая повишаването на квалификацията на кадрите е предвидено като една от мерките за повишаване качеството на обучение по см. на чл. 38, ал. 7 и ал. 8 от ЗПУО.Районният съд е взел предвид и обстоятелствата, че през учебните 2016/2017г. и 2017/2018г. успехът на учениците по *** и по *** се е повишил над 3, 00, достигащ в някои класове до 3, 50.Същата тенденция била наблюдавана и по други предмети, по които директорът въвел изискване *** общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап, да притежават ОКС „Магистър“ със заповед от м. 11.2016г.

Настоящият състав на съда намира, че правилно районният съд е отчел повишаването на успеха на учениците по съответните дисциплини в подкрепа на извода, че изискването за по-висока образователно-квалификационна степен на образование е въведено в интерес на работата и образователния процес, тъй като макар и несъществено в сравнение с предходния период, то касае средния успех на всички ученици и очертава една положителна тенденция.Изискването за ОКС „Магистър“ за съответните дисциплини е въведено още през в. 11.2016г. и от приетото заключение на в. л. М. в първоинстанционното производство е установено, че всички длъжности, за които работодателят е въвел изискване за ОКС „Магистър“, се заемат от лица, които притежават такава, а по *** и *** всички преподаватели, освен ищеца, са магистри.Следователно промяната в изискването за ОКС касае всички ***и по общообразователни учебни предмети в прогимназиален етап – „***“ и „***“, а не е предприета само спрямо ищеца.Същата е свързана с характера на работата с оглед подобряване качеството на образованието, поради което настоящият състав на съда намира, че в случая не е оборена по пътя на пълно и главно доказване презумпцията за добросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение от страна работодателя.

Предвид гореизложеното поддържаните от жалбоподателя основания за незаконност на уволнението не се установяват.Решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, поради което следва да бъде потвърдено.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 По отношение на акцесорните претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл.225, ал. 1 от КТ жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания.С оглед на това и доколкото при служебната проверка не се констатират нарушения на императивни материално правни правила, тези искове като обусловени от главния също са неоснователни и правилно отхвърлени.Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

           При този изход на делото и претенцията за разноски жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 1100 лв – действително направен разход за адвокатско възнаграждение. 

  По тези съображения Пловдивския окръжен съд

 

                                

 

                            Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 1386 от 11.04.2019г. на РС – Пловдив, ХI гр. състав, по гр. д. № 16474/2018г. по описа на същия съд.  

ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр. П., ул. *** чрез адв. А.С. да заплати на Основно училище „П. ***, Булстат: ***, с адм. адрес: гр. Пловдив, район Източен, ул. „батак“ № 57, представлявано от Директора Е. Д., със съдебен адрес:*** чрез пълномощника адв. К.  Г., сумата от 1100 лв. – разноски във въззивното производство. 

        Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от обявената в с.з. на 05.06.2019г. дата, а именно 19.06.201.

        

 

                                                       

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: