№ 725
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора Р. Ст. Б.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно административно
наказателно дело № 20221100603544 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски Градски съд е депозирана жалба от обвиняемия И. П. срещу
решение на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 23 състав ,от
23.06.2022г., по НАХД 5506/2022г., с което на основание чл.78а НК
обвиняемият И. Г. П. е освободен от наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.159,ал.6 НК, като му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 4500 лева.
С въззивната жалба се иска отмяна на атакуваното решение и
постановяване на ново, с което И. П. да бъде оправдан по обвинението,
предявено му пред първата инстанция. Обвиняемият приема, че в конкретния
случай са налице предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 НК спрямо
инкриминираното деяние, като алтернативно иска и намаляване на размера на
определеното му административно наказание „глоба“,което искане
аргументира с твърдения за влошено здравословно състояние. Наред с това
обвиняемия П. отправя искане и за връщане в негово владение на иззети по
1
делото веществени доказателства, които първоинстанционния съд е отнел в
полза на държавата с оспорваното решение.
В хода на въззивното производство пред настоящия съдебен състав
упълномощен защитник на обвиняемия П. депозира допълнение към жалбата
на последния, в което допълнение се изнасят твърдения за необоснованост на
оспорения първоинстанционен съдебен акт, отправя се критика към
извършения от районния съд анализ на доказателствата, които според
защитата не аргументират наличието на съставомерни от субективна страна
признаци на престъплението по чл.159,ал.6 НК и в заключение се поддържа
искането за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново такова, с
което обвиняемия да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение.
В съдебно заседание обвиняемият И. П. и неговия упълномощен
защитник поддържат изложените в жалбата и допълнението към нея доводи.
Изразяват претенция обвиняемия да бъде оправдан поради несъставомерност
на деянието,респ. поради явна незначителност на осъщественото от него
деяние или атакуваното решение бъде изменено с намаляване размера на
определената му глоба. Поддържа се и искането за връщане на вещи в негово
владение, които вещи са били иззети по делото.
Прокурорът изразява становище да бъде потвърден атакуваният съдебен
акт , който намира за правилен и законосъобразен във всичките му негови
части.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери, че жалбата на обвиняемия И. П. е допустима ,но
неоснователна.
При постановяване на своето решение първонстанционния съд е
анализирал събраните по делото доказателства и е възприел фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните и се споделя изцяло и от
въззивния съдебен състав, поради което нейното възпроизвеждане в
настоящото решение е абсолютно ненужно.
Подробно описаната в решението на районния съд и възприета изцяло
от въззивния съд фактическа обстановка непротиворечиво се установява от
показанията на свидетелите М. П., Е.И., Н.В. и М.Б. , от обясненията на
обвиняемия, от протокол за претърсване и изземване,от 15.06.2021г., от
2
заключенията на извършените комплексна съдебно-техническа и
аудиовизуална художествена експертиза и съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на обвиняемия, от писмените доказателства по
делото: справка за съдимост , справки от интернет доставчици, от
приобщените веществени доказателства.
Правилно първостепенният съд е кредитирал събраните гласни
доказателства – показанията на посочените свидетели и обясненията на
обвиняемия. Показанията на свидетелите П. и И. са носители на
доказателствена информация за времето/периода/ и мястото на извършване на
инкриминираното деяние, за причините, довели до сигнализиране на
полицейските органи от страна на св.П.,който установил неколкократно
разпространение на снимки с възможно порнографско съдържание в
администриран от него интернет сайт, извършено от един и същи конкретен
IP адрес и за осъществената от св.И. съответна полицейска проверка
установила ползвателя на този IP адрес, довело до образуване на досъдебното
производство, за извършеното на 15.06.2021г. в дома на обвиняемия П.
претърсване, при което от владението на последния били иззети два броя
компютри и два броя външни хард дискове /USB памети/. Показанията на
свидетелите В. и Б. изясняват обстоятелствата,при които в тяхно присъствие в
качеството им на поемни лица, било извършено това действие по
разследването- претърсване и изземване, присъствието и на обвиняемия П.
при неговото извършване, вещите, които били иззети от владението на
последния и тяхното коректно описание в съставения протокол. Показанията
на тези свидетели съответстват,както помежду си така и с обясненията на
обвиняемия П., който потвърждава упражняването на своята фактическа
власт върху иззетите вещи,през целия инкриминиран период, за тяхното
използване,съобразно техническите им характеристики за провеждане на
електронна комуникация,за получаване, изпращане и съхранение на
информационни данни, включително и на фото файлове /снимки/, на които
фотографски били изобразени множество и различни по възраст лица от
женски пол,изглеждащи непълнолетни или малолетни, показващи открито и в
близък план половите си органи, както и изображения, отразяващи
извършвано съвъкупление между такива лица и лица от мъжки пол.
Изнесената, чрез тези доказателствени източници информация, се подкрепя и
от съдържанието на съставения протокол за претърсване и изземване от дома
3
на обвиняемия П., отразяващо намерените и иззети там вещи и саморъчното
изявление на обвиняемия,че единствено той ползва тези вещи. Приобщените
по делото веществени доказателства са били подложени на експертно
изследване от вещо лице, което, използвайки специалните си знания в
областта на компютърните системи и на произведения- обект на авторски и
сродни права, е дало подробно и обосновано заключение относно вида и
съдържанието на съхраняваната в тези предмети информация, време на
получаване на информационните данни, начин на тяхното съхранение. Точно
и ясно вещото лице е посочило тези информационни данни /102 броя
компютърни файла/, които характеризира като фотографски
изображения/снимки/ с „порнографско съдържание“ на лица,които изглеждат
ненавършили 18 годишна възраст, както и конкретните обстоятелства въз
основа, на които обосновава това свое заключение.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателствени
източници, приобщени в хода на съдебното производство,както и от
обясненията на обвиняемия пред районния съд, се установява, че на
посочените в предложението на прокурор при СРП време/период/ и място И.
П. е държал общо 102 броя фото файла, представляващи порнографски
материали, по смисъла на чл.93,т.28 НК, за чието създаване са използвани
лица,които изглеждат ненавършили 18 години,тъй като той е упражнявал
фактическата власт върху използваните за тяхното /на файловете/ съхранение
движими вещи- два броя настолни компютри и два броя външни хард
дискове/USBпамет/,като имал и осъществявал необезпокояван достъп до
тяхното съдържание. Тези обстоятелства са били оценени от прокурор при
СРП, който е предявил обвинение на И. П. за осъществено престъпление по
чл.159,ал.6 НК и съобразявайки кумулативните изисквания на
материалноправната разпоредба на чл.78а НК е внесъл предложение в СРС за
освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
При липса на спор между страните в процеса относно авторството на
горното деяние от страна на обвиняемия и неговата/на деянието/ обективна
съставомерност по чл.159,ал.6 НК, основната претенция на обвиняемия П. е
за прилагане разпоредбата на чл.9, ал.2 НК – претенция, заявена от него в
жалбата му до СГС, която претенция е доразвита от упълномощения му
4
защитник в депозираното от него допълнение към жалбата до твърдение за
липса на субективния елемент от състава на това престъпление.
За да бъде съставомерно от субективна страна изпълнителното деяние
по чл.159,ал.6 НК трябва да е било извършено при форма на вината пряк
умисъл- деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние,
да е предвиждал конкретно неговите общественоопасни последици и да е
искал тяхното настъпване. В конкретния случай,със своето поведение,
обвиняемият П. е демонстрирал именно такова интелектуално и волево
отношение към извършеното от него деяние. От коментираните по-горе
доказателства и доказателствени средства, включително и от обясненията на
обвиняемия, безспорно се установява,че И. П. е осъзнавал конкретното
„порнографско“ съдържание на фото файловете, които съхранявал на
ползваните от него електронни устройства, както и обстоятелството,че с
упражняването на фактическа власт върху тези „снимки“, за чието създаване
били използвани лица,които изглеждат ненавършили 18 годишна възраст , се
накърняват обществените отношения, установени да гарантират правилата за
полово общуване, за полова неприкосновеност и за нормалното физическо и
психическо израстване на малолетни и непълнолетни лица. Наличието на този
„интелектуален момент“ във формираното в съзнанието на П. негово
отношение към извършеното се аргументира категорично и от неговите
обяснения, в които декларира негативното си отношение към лица,
осъществяващи такава дейност, определяна и от самия него като
„педофилска“. Без да отрича осъзнаването на общественоопасния характер на
деянието си и на неговите общественоопасни последици, процесуалните
усилия на обвиняемия,а и на неговия защитник, са насочени към
опровергаване наличието на „волевия момент“ при тази форма на вината, а
именно искане настъпването общественоопасните последици на
инкриминираното деяние. За да аргументира това свое твърдение , защитата
сочи, че това деяние на обвиняемия П. било породено от неговата
нетърпимост към такава дейност и мотивирано от желанието му да й
противодейства,чрез развитие на творчески проекти с такъв предмет през
инкриминирания период- телевизионно реалити -предаване и изготвяне на
сценарий за филм, като се изтъква и обстоятелството, че П. не е осъществявал
дейност и по разпространение на инкриминираните порнографски материали
и не ги е държал с такава цел. Престъплението по чл.159,ал.6 НК, в което П. е
5
признат за виновен, е с формален характер и е осъществено /извършено и
довършено/, в конкретния случай, чрез „държане“- установяване на негова
фактическа власт върху предмета на престъплението, без да е необходимо
извършването и на други последващи действия с него /разпространение/, за
да бъде ценено това деяние за престъпление. За съставомерността на това
деяние не е необходимо и преследване на „специфична цел“- бъдещо
разпространение на порнографските материали, за да бъде изпълнен състава
на престъплението и с необходимия субективен елемент. Достатъчно е деецът
да установи и упражнява реална фактическа власт върху предмета на
престъплението, с което обективно непосредствения обект на защита вече е
накърнен , и деецът да съзнава ,че с това си действие уврежда защитените от
закона обществени отношения. В този смисъл, както правилно е посочил и
първоинстанционния съд, без значение за съставомерността на деянието е
обстоятелството дали деецът е преследвал и друга допустима от закона цел,
когато за нейното постигане неминуемо трябва да реализира и
горепосочените съставомерни общественоопасни последици от деянието по
чл.159,ал.6 НК. Така в конкретния случай обвиняемият П., извършвайки
инкриминираното деяние е действал при пряк, а не при евентуален умисъл,
тъй като преследвайки една легитимна цел е съзнавал,че за нейното
реализиране трябва неизбежно да настъпят и конкретните общественоопасни
последици- увреждане на горепосочените обществени отношения,обект на
защита, и не само се е съгласил с това,но реално е искал тяхното настъпване.
Въззивният съдебен състав не възприема изложената от обвиняемия П.
в неговата жалба теза, че спрямо инкриминираното деяние е възможно
прилагането на чл.9,ал.2 НК. Отново следва да бъде посочено,че
престъплението по чл.159,ал.6 НК е с формален характер-такова на „просто
извършване“, за чиято съставомерност не е необходимо настъпването и на
отделен,различен от вече увредените с деянието обществени отношения,
престъпен резултат. Със самото осъществяване на инкриминираното деяние
настъпват и неговите общественоопасни последици,тъй като обществените
отношения, които са обект на защита, са с голяма обществена значимост и са
увредени от него в такава степен, която поражда необходимост от тяхната
наказателно-правна защита , без затова да се изисква реализиране и на други
вредни последици от деянието. В конкретния случай обществената опасност
6
на деянието, осъществено от обвиняемия П. не може да бъде оценена като
явно незначителна, а още по-малко изключена, поради своята
малозначителност. Това е така,тъй като с него /деянието/ защитените от
правото обществени отношения са увредени в значителна степен,която може
да бъде определена дори и като по-голяма от тази на други такива престъпни
деяния. Този извод на въззивния съд се аргументира от голямата
продължителност на осъществяване на деянието и от големия брой
порнографски материали, явяващи се предмет на това деяние.
Въззивният съд намира,че отправената от страна на защитата претенция
за „прекомерност“ на наложеното, на основание чл.78а НК, на обвиняемия П.
наказание „глоба“ се явява необоснована,поради което направеното искане за
намаляване на нейния размер следва да бъде отклонено. Така отмереното от
районния съд наказание „глоба“ в размер на 4500 лева се явява обосновано не
от тежестта на наказанието,което се предвижда за престъплението по
чл.159,ал.6 НК, а от начина на неговото осъществяване, което се отличава с
голяма продължителност и чрез проявени от обвиняемия П. последователност
и упоритост,чрез използване на множество технически средства, както и чрез
значителен по обем и като разнообразие предмет на престъплението. Всички
тези обстоятелства правилно са били ценени от първоинстанционния съд като
отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства. Несъстоятелни са
твърденията на защитата,че по делото не са били събрани доказателства за
имущественото състояние на обвиняемия П., тъй като по същото е приложена
информация, предоставена от самия обвиняем за притежаваните от него
недвижими имоти, лек автомобил и доходи. Изтъкнатите от защитата
обстоятелства, свързани с добрите характеристични данни за обвиняемия и
недоброто му здравословно състояние, не са от характер да опровергаят
необходимостта от определяне на наказание над средния към максималния
размер, визиран в чл.78а,ал.1 НК, спрямо обвиняемия П.,тъй като ,предвид
изтъкнатите по-горе отегчаващи отговорността му обстоятелства, именно
такава степен на държавна репресия се явява годна да постигне целите си в
пълнота, както в специалния си аспект спрямо обвиняемия, така и в
генералния си такъв, насочен към другите членове на обществото.
Поради горните обстоятелства настоящия въззивен състав намери, че
обосновано и правилно районният съд е признал обвиняемия И. П. за виновен
по обвинението за престъпление по чл.159,ал.6 НК, както то е очертано от
7
страна на прокуратурата във внесеното предложение, съобразил е наличието
на предпоставките на чл.78а НК спрямо него и освобождавайки го от
наказателна отговорност е преценил адекватно смекчаващите и отегчаващи
отговорността на П. обстоятелства, за да му наложи административно
наказание „глоба“ в размер на 4500 лева.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК
районният съд е осъдил обвиняемия И. П. да заплати и направените по делото
разноски в размер на 1053 лева,както и 5 лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
При извършената служебна проверка на материалите по наказателното
производство въззивният състав не установи допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели да ограничаване правата на
страните и изискващи отмяна на атакувания съдебен акт, за да бъдат
поправени.
За да бъде удовлетворена претенцията на обвиняемия П. за връщане на
иззети от негово владение информационни данни, съхранявани в
приобщените, като веществени доказателства по делото електронни
устройства, не е необходима намесата на въззивния съд. Това е така, тъй като
с оспорваното решение районният съд се е произнесъл единствено по
отношение на иззетите по делото електронни устройства- два броя компютри
и два броя външни хард диска, като правилно и законосъобразно, предвид
чл.53,ал.1,б. А НК, е постановил тяхното отнемане в полза на държавата, като
средство за извършване на престъплението. Първоинстанционният съд не е
взел отношение относно процесуалната съдба на съдържащите се в тези
устройства информационни данни,но пред него е открита възможността на
направи това, по реда на чл.306,ал.1 НПК, по своя инициатива или по
инициатива на обвиняемия, като съобрази предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.159,ал.9 НК единствено за информационните данни,
явяващи се предмет на престъплението.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
8
Потвърждава решение от 23.06.2022г. по НАХД 5506/2022г. на
Софийски районен съд – Наказателно отделение, 23-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9