№ 1387
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500323 по описа за 2022 година
Производството е въззивно - по чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение 265067 от 27.07.2021 г. по гр. д. 10584/2017 г. по описа на СГС, ГО, I-4 състав,
ЗД „Бул инс” АД е осъдено да заплати на А. Н. Д. и В. Д. Д., поотделно на всеки сумата от
по 80 000 лв. или общо 160 000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за
неимуществени вреди претърпяни от А. Н. Д. и В. Д. Д. от смъртта на тяхната дъщеря Г. А.
Д. вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 24.08.2016 г., плюс законната
лихва от 24.08.2016 г. до окончателното изплащане. Искът за обезщетяване на
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от по 120 000 лв.,
за всеки от ищците. В съответствие с изхода на делото страните са осъдени да заплатят и
съответните съдебно-деловодни разноски в първата инстанция.
С определение № 275858 от 17.11.2021 г., постановено по същото дело, СГС е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението и е оставил без
уважение молбата на адв. С. Ч., пълномощник на ищците за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Недоволни от така постановеното решение са останали ищците, които го обжалват с
оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
А. Н. Д. и В. Д. Д., чрез процесуалния си представител адв. С. Ч., във въззивна жалба,
обжалват решението в частта, в която исковете при квалификацията на чл. 432 от КЗ са
отхвърлени за разликата до предявения размер от по 200 000 лв. за всеки, ведно със
1
законната лихва, считано от 24.08.2016 г. до окончателното плащане, като считат, че
присъденият размер е недостатъчен да обезщети всички вреди от уврежданията. Излагат
съображения, че съдът не е преценил в достатъчна степен вида, характера и интензитета на
болките и страданията, което е довело до присъждане на занижено обезщетение в
противоречие с принципа на справедливост прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Искането към съда е
да уважи претенциите в тези част изцяло. Претендират се направените разноски пред
настоящата инстанция.
Третото лице-помагач /ТЛП/ – В. А. В. не изразява становище по въззивната жалба и заявява
такова по молбата на пълномощника на ищците за изменение и допълване на рашението в
частта за разноските.
В съдебно заседание, жалбоподателите-ищци, чрез процесуалния си представител поддържа
въззивната жалба.
Решението на Софийски градски съд, в частта, с която ответното дружество е осъдено да
заплати на ищците сумите от по 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, като
необжалвано, е влязло в законна сила. С оглед на гореизложеното, основанието на
предявените искове е установено със сила на присъдено нещо, а именно, че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищците, както
и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.
Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка с
атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е срещу
подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ - претендират се обезщетения
за неимуществени вреди от ПТП, причинени на ищците А. Н. Д. и В. Д. Д. пряко от
застрахователя по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” на участвалия в
произшествието водач на превозното средство – л. а. Опел „Астра” без рег. номер, с рама №
WOL000051N2737978, ведно със съответни обезщетения за забава по реда на чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
За да уважи исковете в посочените по-горе размери, първоинстанционният съд, след анализ
на събраните по делото доказателства, е приел за установени предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че
управляваното от последния моторно-превозно средство е с покрита от ответника ЗД „Бул
Инс” АД застраховка по риска „Гражданска отговорност”. Приел е, че справедливият размер
на обезщетение възлиза на по 80 000 лв. за всеки от ищците. Намерено е, че е не е налице
съпричиняване за да достигне до сумите, присъдени с диспозитива на оспорения съдебен
акт.
2
След анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства,
настоящият състав намира следното:
От събрания по делото доказателствен материал категорично се установяват елементите от
фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ, а именно: наличие на нанесени неимуществени
вреди от управляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправното
поведение и вината, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените
на ищците неимуществени вреди. Свидетелство за това е, че решението се обжалва
частично, а от страна на застрахователя липсва въззивна жалба.
По отношение справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и
оплакванията за това във въззивната жалба:
Досежно оплакванията за прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, по отношение
родителите на починалата Г. А. Д., същите са претърпели от процесното ПТП изключително
тежката загуба от смъртта на своята дъщеря.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968
г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер
на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" съотнесено към икономическата конюнктура в страната. При
определяне на размера на дължимото се обезщетение за причинените на ищците
неимуществени вреди първостепенния съд, макар формално да се е позовал на принципа за
справедливост, в действителност не е отчел всички релевантни за приложението му
обстоятелства-всички, претърпени от ищците вреди, както и съществуващата в страната
моментна икономическа ситуация, поради което е изградил неправилният извод, че
обезщетение в размер от по 80 000 лв. е достатъчно да репарира всички неимуществени
вреди, понесени от ищците-родители на починалата. Разрешението на СГС се явява в
отклонение на ППВС № 4/1968 г.
Претендираните от ищците суми от по 200 000 лв. се явяват прекомерни. Да, такива
обезщетения се присъждат за настъпили застрахователни събития през 2016 г. /когато е
реализирано и процесното произшествие/, но при доказване на вреди, по-големи от
обичайните/ в този смисъл е и най-новата - към момента на постановяване на настоящето
решение - практика на ВКС, а именно Решение № 14/10.02.2021 г. по т. д. № 3014/2019 г. на
II т.о., ТК и др. В разгледания от Върховния касационен съд случай и по реда на чл. 290
ГПК, са присъдени 200 000 лв. на майката /за всяко починало дете/ и 150 000 лв. на бащата
/за всяко починало дете/, но при следните факти - при ПТП са починали и двете деца на
ищците; имало е по делото заключение на вещо лице - клиничен психолог, което е
направило извод, че са налице трайни, увреждащи психиката на родителите за цял живот
последици /по настоящия казус няма такова заключение, нито такива твърдения в исковата
молба, съответно не са и доказани такива вреди/, установено е, че починалите деца са били в
3
общо домакинство с майката, а докато бащата е живеел отделно и не е бил в близки
отношения с тях, въпреки че не е прекъсвал напълно общуването с последните, което е
мотивирало ВКС да определи различни обезщетения за двамата родители.
Видно е, че са налице важни нюанси при определяне обезвредата за неимуществени вреди
във всеки един конкретен случай, дори и при смърт на дете.
В конкретния казус, за установяване болките и страданията при ищците е изготвено по
делото заключение на съдебнопсихиатрична експертиза, която установява, че въпреки
липсата на развитието на психични заболявания, загубата на дъщеря им в процесното ПТП
представлява тежка психотравма и за двамата, довела до трайни промени в живота им. От
събраните гласни доказателства - показанията на св. И. М. и А. Р., същите сочат и дават
сведения за близките и топли взаимоотношения между ищците и тяхната дъщеря Г. Д..
Сочат, че ищците не могат да преодолеят загубата на детето си, мъката не намалявала с
времето и не били вече същите, не излизали сред хора, не се веселели, само ходили на
гробище и се грижили за осиротелите четири деца на починалата им дъщеря. Загубата на
дете при катастрофа е от тези житейски събития, настъпването на които причинява големи и
продължителни болки и страдания, заслужаващи и съответното адекватно възмездяване.
Макар, че обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторен характер, тъй като
парите не могат реално да репарират търпените болки и страдания от загубата на дете, то
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се изпълва с най-голям смисъл и съдържание,
когато сходните случаи се третират еднакво. През призмата на горепосочения казус,
разгледан от ВКС, установява се, че поради еднаквите взаимоотношения на родителите с
тяхната дъщеря, няма основание за обезщетяване с различни суми на двамата родители.
Свидетелските показания следва да се кредитират изцяло, а те пресъздават отношения на
обич, грижа и топлота, които са били прекъснати. Заключението на съдебнопсихиатрична
експертиза и гласните доказателства също така маркират промени, настъпили в живота на
ищците след нещастния инцидент – тежка психотравма и за двамата, довела до трайни
промени в живота им, промяна в емоционален план, както и към заобикалящите ги хора,
грижа за четирите деца на починалата им дъщеря. Обезщетенията следва да са по 160 000
/сто и шестдесет хиляди/ лв. за всеки от двамата родители според настоящия състав.
Обобщено, оплакванията за прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД от страна на
първостепенния съд са частично основателни по жалбата на ищците.
Поради всичко изложено, въззивната жалба на ищците се явява частично основателна.
Решението на СГС ще следва да се отмени в частта, в която са отхвърлени исковите
претенции за сумите от 80 000 лв. /над 80 000 лв. до 160 000 лв./ за А. Н. Д. и от 80 000 лв.
/над 80 000 лв. до 160 000 лв./ за В. Д. Д.. Допълнителните обезщетения ще следва да се
присъдят ведно със законната лихва, считано от датата на деликта, така както е поискано в
исковата молба. В останалата обжалвана част решението на първоинстанционния съд е
правилно и ще следва да се потвърди.
Що се отнася до частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК на първостепенния
4
съд, то следва да се посочи, че тази жалба щеше да се разгледа по същество, ако
първоинстанционното решение бе потвърдено изцяло – нещо, което не е налице в случая.
При приетите от настоящата инстанция размери на обезщетенията за неимуществени вреди,
разноските ще следва да се преизчислят, както следва:
За първата инстанция:
Процесуалният представител на ищците има право на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в
размер на 10 618 лв. /т.е. с 5 309 лв. повече от това, което е присъдено от СГС/. Направени
са от ищците разноски от 160 лв. /списък на л. 314/. При уважена част от 320 000 лв. и
отхвърлена от 80 000 лв., има право да получи 128 лв. /или с 64 лв. повече от даденото от
градския съд/. Разноските, на които има право ЗД „БУЛ ИНС” според списъка на л. 322 и
след съобразяване с възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение са 1106
лв. /адвокатското възнаграждение е с 13 759 лв. по-малко от даденото на градски съд/.
Държавната такса по чл. 78, ал. 6 ГПК, която трябва да плати застрахователното дружество е
12 800 лв. /или с 6 400 лв. повече от вече присъденото/.
За втората инстанция:
Ищците имат право на адвокатско възнаграждение в размер на 6 298 лв. и 3226 лв.
заплатена държавна такса и подадена частна жалба пред въззивната инстанция, съобразно
уваженият размер от обжалвания материален интерес. На ответника по делото ЗД „БУЛ
ИНС” следва да се присъди сумата от 3 300 лв. съобразно отхвърления размер на
обжалвания материален интерес, като съда не споделя направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като претендираният размер е
незначително по–голям от минимално определеният такъв по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС. На ответника следва да
се заплати и за депозит за особен представител сумата от 1044,45 лв., съобразно отхвърления
размер от обжалвания материален интерес.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265067 от 27.07.2021 г., постановено по гр. д. № 10584 г. по описа за
2017 г. на Софийски градски съд, в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 432, ал. 1
КЗ, предявени против ЗД „БУЛ ИНС”, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №
87 от А. Н. Д., ЕГН: ********** и В. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ул. „***“, № **
за сумата от по 80 000 лв. /разликите над 80 000 лв. до 160 000 лв., за всеки от двамата/,
ведно с лихвите от 24.08.2016 г. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „БУЛ ИНС”, ЕИК: *********, гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати сумите от по още 80 000 лв. /разликите над 80 000 лв. до
160 000 лв./ за всеки от ищците А. Н. Д., ЕГН: ********** и В. Д. Д., ЕГН: **********, с
адрес гр. ***, ул. „***“, № **, като двете суми се присъждат със законната лихва, считано от
5
24.08.2016 г. до окончателното им изплащане и които суми представляват обезщетения за
неимуществени вреди, причинени на лицата от смъртта на Г. А. Д. /дъщеря на А. Н. Д. и В.
Д. Д./ при ПТП, реализирано на 24.08.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265067 от 27.07.2021 г., постановено по гр. д. № 10584/2017 г.
на Софийски градски съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БУЛ ИНС”, ЕИК: *********, гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на А. Н. Д., ЕГН: ********** и В. Д. Д., ЕГН:
**********, с адрес гр. ***, ул. „***“, № **, на сума в размер на 128 лв., допълнително
дължими съдебно-деловодни разноски за първата инстанция /извън вече присъдените от
СГС 64 лв./.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв „БУЛ ИНС”, ЕИК: *********, гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на АД „Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ: *********, в качеството
на процесуален представител на А. Н. Д., ЕГН: ********** и В. Д. Д., ЕГН: **********
адвокатско възнаграждение за първа инстанция в размер на 10 618 лв. с ДДС вместо
присъдените от СГС 5309 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „БУЛ ИНС”, ЕИК: *********, гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87,да заплати на Софийски апелативен съд допълнителна държавна
такса за първата инстанция в размер на 6 400 лв. /или още 6 400 лв., извън вече присъденото
от СГС/.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС”, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати
на АД „Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ: *********, в качеството на процесуален представител на А.
Н. Д., ЕГН: ********** и В. Д. Д., ЕГН: **********, адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 6 298 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Н. Д., ЕГН: ********** и В. Д. Д., ЕГН:
**********, с адрес гр. ***, ул. „***“, № **, да платят на „БУЛ ИНС”, ЕИК: *********, гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 съдебно-деловодни разноски за две инстанции в общ
размер от 5 450,45 лв.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС”, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати
на А. Н. Д., ЕГН: ********** и В. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ул. „***“, № **
сторените разноски за втората инстанция в размер на 3226 лв. /заплатени държавни такси
според уважената част от обжалваемия материален интерес/.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на „БУЛ
ИНС” АД - В. А. В. с ЕГН: **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7