№. 260379 / 19.10.2021 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
19.10.2021 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА г.д.№. 1059 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е допустим за разглеждане и е с правно основание чл.79 ал.1. ЗЗД, във вр.чл.240 ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът ,. Б. Е. Е. 8. със седалище и адрес на управление г. С. р. К. с. у. П. №. 1.. представлявано от управителя Р. Х. В. твърди в исковата молба, че на 30.03.2016г между „. Е., опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка ,.” и П.М.В. е сключен Договор за кредит №. **********, след отправено искане за отпускане на кредит в размер на 200,00 (двеста лева). Договорът е сключен чрез кредитен посредник. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, като падежът на кредита е определен на 29.04.2016г. Твърди, че земната сума е отпусната на кредитополучателя на 30.03.2016г. срещу разписка в офис на посредника. Поддържа също, че на 07.04.2016г. П.В. заявила искане за отпускане на допълнителен кредит в размер 150,00 (сто и петдесет лева). Съгласно Общите условия, кредитополучателят има право да кандидатства допълнително, преди да е върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващия Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия договор с изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. Твърди, че Договорът е изменен на същата дата – 07.04.2016г. Съгласно клаузите на изменения Договор за кредит и на основание т. 8. 3 от Общите условия, за всеки изтеглен Допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения Договор за кредит и остатъчния срок до падежа. Твърди и това, че на 07.04.2016г. кредитодателят отпуснал исканата сума на името на кредитополучателя. С изменението на договора В. се задължила да върне на кредитодателя сума в общ размер на 350,00 (триста и петдесет лева), представляваща главница по договора за кредит. С настъпване на падежа по договора – 29.04.2016г. кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава.
Твърди, че на 23.11.2018г. ,.“ Е., в качеството си на цедент, сключва с ,. България“ Е., в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г., по силата на който цедентьт прехвърлил на цесионера вземанията по Договор №. ********** в общ размер 839,62 (осемстотин тридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), от които: главница - 350,00 (триста и петдесет лева); неустойка (наказателна лихва) - 459,62 (четиристотин петдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки) за периода от 30.04.2016г. (денят, следваш падежа) до 22.11.2018г. (денят, предхождащ цесията), отписани такси за събиране - 30,00 лева. Посочените вземания са подробно описани в Приложение №. 1., което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Твърди също, че по силата на сключения договор за цесия, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжницата от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ,. България“ Е. изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната в цялост, с отметка „Получателят отсъства“. Твърди и това, че от сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава. Предвид гореизложеното, счита, че ,. България“ Е. има ликвидно и изискуемо вземане срещу П.М.В., като с настоящата искова молба претендира сума в размер 350,00 (триста и петдесет лева), представляваща неплатена главница по Договор за кредит №. **********.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди П.М.В., с адрес: xxx да заплати на ,. Б. Е. единствено сумата в размер 350,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит №. **********, както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането, както и да му присъди направените съдебни разноски в настоящото производството, както и юрисконсултско възнаграждение в размер 150,00 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото П.М.В., с адрес: xxx не е представил писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по заявените искови претенции.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1. ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1. ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1. т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един категоричен начин, че ответницата продължава да дължи на ищеца сумата от 350,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит №. **********/30.03.2016 година. Няма данни по делото, от които да е видно, че посочената сума е изплатена от ответницата.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена като бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца претендираните в исковата молба парични суми.
Съобразно изхода на делото ответницата следва да заплати на ищеца и реализираните в производството разноски в общ размер от 200,00 лева, от които 50,00 лева – заплатена държавна такса и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, съобразно приложения на лист 36-37 от делото списък на разноските.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.М.В., с адрес: xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на ,. България“ Е., Е. 8. със седалище и адрес на управление: град С. у. П. №. 1.. представлявано от управителя Р. В. сумата от 350,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит №. **********/30.03.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2021 година до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 200,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :