Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 42 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 548702 от 28.11.2018 г., постановено по гр. дело № 28327/2018
г., Софийският районен съд, I ГО, 169-ти състав, е уважил предявения по реда на
чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 439, ал. 2 от ГПК от Т.В.Б. срещу „К.И.И.Б.“ ЕАД
иск, като е признал за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в
размер на 834 лева - главница по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва считано от 22.07.2010 г. до окончателното изплащане на главницата,
както и сумата от 200,93 лева - договорна лихва за периода от 15.12.2005 г. до
15.11.2006 г., 495,71 лева – лихва за забава за периода от 13.01.2006 г. до
01.07.2010 г. и 30,61 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 31.08.2011 г. по ч.гр. дело № 36829/2010 г. по описа на СРС, 63-ти
състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 10190/2011 по
описа на ЧСИ Н.М.. С решението ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 402,45 лева - разноски по делото.
В законоустановения срок, срещу решението е постъпила въззивна жалба от „К.И.И.Б.“
ЕАД, в която въззивникът прави оплакване, че решението е неправилно, тъй като
неправилно и в противоречие с практиката на ВКС, която цитира,
първоинстанционният съд е приел, че погасителната давност за вземането по
изпълнителния лист е изтекла. Излага, че в периода от образуване на
изпълнителното дело до предявяване на иска, съдебният изпълнител е извършвал
регулярно изпълнителни действия, в това число и по конституиране като взискател
на ищеца в настоящото производство. Ето защо счита, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е настъпила перемпция на 20.07.2014 г., защото
в периода от 20.07.2012 г. до 20.07.2014 г. не са извършвани изпълнителни
действия. Сочи, че в този период е бил насрочен опис на движими вещи, който
независимо, че не е извършен, представлява валидно изпълнително действие. С
оглед изложеното, моли решението да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК. В молба, депозирана преди открито съдебно
заседание, поддържа въззивната жалба. Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна и неговото реално заплащане.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл.
263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от Т.В.Б. чрез адв. Б. Л., в който оспорва
въззивната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение и обжалваното
решение да бъде потвърдено. Излага подробни правни доводи, че районният съд
правилно е приел, че насрочването на опис на движими вещи без същият да е
извършен, не е годно изпълнително действие, поради което останалите
изпълнителни действия са извършени след като са били налице основания за
прекратяване на изпълнителното дело. Претендира разноски по чл. 38 от ЗАдв.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и по делото се установява, че изпълнително дело № 20118410410190 на
ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, е образувано по молба от 02.12.2011 г. на
взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу Т.В.Б., въз основа на
изпълнителен лист от 31.08.2011 г., издаден по гр. дело № 36829/2010 г. на СРС,
ГО, 63-ти състав за сумите, описани в него, в която молба на частни съдебен
изпълнител е възложено по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да определи начина на
изпълнението.
С разпореждане
от 02.12.2011 г. частният съдебен изпълнител е образувал изпълнително дело
срещу длъжника, изпратено е съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, изискани са справки, разпоредено е да се
изпрати покана за доброволно изпълнение, наложен е запор върху вземанията за
суми по банкови сметки и запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника.
С разпореждането са начислени и такси.
На 05.12.2011
г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е насрочен опис на
движимите вещи на длъжника по процесното изпълнително дело за 05.01.2012 г. от
10, 00 часа на посочен адрес, който опис не се е осъществил. Поканата не е
връчена на длъжника.
На 28.12.2011
г. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение на актуален адрес на
длъжника, с която е насрочен опис на движимите вещи по процесното изпълнително
дело за 27.01.2012 г. от 10, 00 часа на посочен адрес, който опис не се е
осъществил. Поканата не е връчена лично на длъжника, а е залепено уведомление
по чл. 47, ал. 1 от ГПК.
С
разпореждане от 20.07.2012 г. частният съдебен изпълнител е разпоредил
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Алианц Банк България“ АД,
АЛФА БАНК- Клон България, „БАНКА ДСК“, „Търговска банка ИНВЕСТБАНК“ АД, „ОББ“
АД, „Общинска Банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка Пиреос България“
АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „СИБАНК“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД,
„Централна кооперативна банка“ АД, „МКБ Юнионбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, „ПроКредитбанк България“ АД, „Емпорики Банк – България“ ЕАД,
„КТБ“ АД.
На 01.10.2012
г., в отговор на запорното съобщение, е постъпило писмо от „Банка ДСК“ ЕАД, в
което е посочено, че по банковите сметки на длъжника има наложени предходни
запори.
На 30.05.2014
г. по делото е направена справка за регистрирани трудови договори на лицето.
На 31.05.2014
г. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която е
насрочен опис на движимите вещи по процесното изпълнително дело за 16.07.2014
г. от 10, 00 часа на посочен адрес, който опис не се е осъществил. Поканата не
е връчена на длъжника.
На 26.05.2015
г. по делото е направена справка за регистрирани трудови договори на лицето.
На 30.06.2015
г. по изпълнителното дело е постъпила молба от ответника „К.И.И.Б.“ ЕАД, в която, на основание чл. 429 от ГПК, е направено искане за
конституиране на дружеството като взискател по делото предвид прехвърляне на
вземането, предмет на изпълнителния лист, в негова полза.
На 20.01.2017
г. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която е
насрочен опис на движимите вещи на длъжника по процесното изпълнително дело за
02.03.2017 г. от 10, 00 часа на посочен адрес, който опис не се е осъществил.
Поканата не е връчена на длъжника.
На 16.06.2017
г. по делото е постъпила молба от адв. Георги В., в качеството му на
пълномощник на ищцата, с искане за справки.
С
постановление от 04.06.2017 г. частният съдебен изпълнител е конституирал, на
основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, „К.И.И.Б.“
ЕАД като взискател по делото. На ищцата е изпратена нова покана за доброволно
изпълнение и с разпореждане от 02.08.2017 г. е изпратено запорно съобщение до
„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД.
С разпореждане от 15.11.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на
движими вещи на длъжника, находящи се на адреса на кантората на неговия
пълномощник.
На 24.11.2017 г. по делото е постъпила молба за
налагане на запор на дружествените дялове на длъжника в „БОЛКАН ФАЙНЕНСИС“
ЕООД, в изпълнение на която, на 25.04.2018 г. е изпратено запорно съобщение до Агенция по вписванията,
Търговски регистър като е наложен запор на дружествените дялове на длъжника.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, решението е правилно по следните
съображения:
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, е
съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден
изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение.
Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в
изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент
се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК в
заповедното производство, тъй като към датата на неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения. При предявен отрицателен
установителен иск, основан на изтекла погасителна давност, в тежест на
ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давностния срок.
За да бъде прекъсната давността за вземането по издадения изпълнителен
лист, взискателят следва да е предприел съответните действия, в рамките на
валидно изпълнително дело. Според чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва
с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно приетото в мотивите на т.
10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от
взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Действията,
годни да прекъснат давността, следва да са извършени в рамките на валидно
изпълнително дело. С предприемането на изпълнителни действия се прекъсва
давността, приложима към материалното право, както и започва да тече нов
двугодишен срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, т.е. процесуалният
закон сочи срок, в който конкретно действие следва да се осъществи, за да се
запази висящността на изпълнителното производство до пълното удовлетворяване на
взискателя.
Същевременно,
при прекратяването на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, извършените след
прекратяването на изпълнителното производство действия не съставляват валидно
извършени изпълнителни действия и не водят до прекъсване на давността за
вземанията, поради което съдът не следва да ги зачита. Прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по
силата на закона с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително
действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо
дали това действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е
обективен т.е. при всяко положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва
прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Същият смисъл
се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и Решение №
451/29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г., ІV г.о. на ВКС. Бездействието на
съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да предприеме действие, за
което е овластен, е бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да
следи за движението на производство и трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес. Движението на изпълнителното
производство става по искане на взискателя, включително и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В случая,
действително по делото са извършени действия, годни да прекъснат давността, но
от налагането на запора на 20.07.2012 г. до следващото изпълнително действие,
което е годно да прекъсне давността, а именно подаването на молба за
конституиране на ответното дружество като взискател на 30.06.2015 г., обаче, е
налице период по-дълъг от две години, в който взискателят е бездействал. Това е
така, защото от налагането на запорите на банковите сметки на длъжника считано
от деня, в който запорното съобщение е връчено на третото задължено лице (по
арг. от т. 5 на ТР № 3/2015 на ОСГТК на ВКС), до подаването на молбата по чл. 429 от ГПК, по изпълнителното дело не са извършвани други
действия, годни да прекъснат давността, доколкото проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и изпращането на съобщения за опис на неиндивидуализирани движими вещи, не са
изпълнителни действия по арг. от т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед
изложеното, доколкото последното валидно извършено действие, годно да прекъсне
петгодишната давност за вземането, е запорът от 20.07.2012 г., давността за
вземането по изпълнителния лист от 31.08.2011 г. е изтекла.
С оглед изложеното, предвид
предмета на проверка, въззивната жалба е неоснователна, а при съвпадение на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, разноски
на въззивника не се дължат.
Съгласно направеното искане и списъка по чл. 80 от ГПК, в
полза на процесуалния представител на въззиваемата-ищец, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, изчислено
върху минималния размер чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за настоящата инстанция от 410 лева с ДДС, на основание § 2а от
Наредбата, тъй като по делото са представени доказателства, че упълномощеното
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, адвокатското дружество е
регистрирано по ЗДДС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 548702 от 28.11.2018 г., постановено по гр. дело № 28327/2018
г. на Софийския районен съд, I ГО, 169-ти състав.
ОСЪЖДА „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център „******,
да заплати на Адвокатско дружество „В. и Л.“, БУЛСТАТ ********, с адрес на
кантората в гр. София, ул. „********на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата, сумата в размер на 410 лева – адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.