Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1118/29.7.2020г.
гр.в., 28.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА ,като разгледа докладваното от председателя АНД
№
821 по описа за
2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от М.Г.Х. против Електронен фиш серия К № 2798539 на ОД на МВР- в., с който на основание чл. 189
ал.4, във вр. с чл. 182 ал.2 т.6 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева за нарушение на
чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата въззивникът
излага твърдения, че обжалваният фиш е неправилен, незаконосъобразен,
необоснован и съставен при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че липсата на подпис в елетронния фиш
опорочава административно-наказателното производство. Оспорва се
компетентността на административно-наказващия орган да налага наказание за
закононарушения. Сочи се, че мястото на извършване на нарушението не е
индивидуализирано, съотв. се оспорва, че нарушението
е извършено именно на посочения пътен участък, съотв.
че е бил наличен знак B-26 в посочения
участък. Твърди се, че липсват доказателства относно собствеността върху процесното МПС. Излага се становище, че неправилно е приложена
нормата на чл. 188 ал.1 от ЗДвП. Оспорва се изцяло фактическата обстановка,
отразена в същия. Оспорва се законосъобразното ангажиране на
административно-наказателна отговорност с фиш при установено нарушение с
мобилно техническо средство. Твърди се, че измерването е извършено в нарушение
на техническите изисквания като не е
отчетено отклонението в градуси между радара и автомобила.
В съдебно заседание,
въззивникът редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото юк л. а. , в което се
излага становище, че административно-наказателното производство е проведено
правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са
допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на
изискванията на чл. 189 ал. 4 изр. 2 от ЗдвП. Твърди
се, че нарушението е описано по време, място,
посока на движение и констатирано превишение
на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния фиш допустимата
техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и е
индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението
не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други
такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл.
28 б.а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде
потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за
разглеждане като допустима. При констатиране идентичност между наказаното лице
и депозиралото жалбата такова, с оглед различие в имената на същия, съдът
ползва като служебно известен факт, извлечение от информационната система на
ВРС, от която е видна промяна в имената на жалбоподателя въз основа на влязло в
сила решение по гражданско дело І 10336/2019 г. по описа на ВРС.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
С електронен фиш серия
К № 2798539 е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя
на основание чл. 189 ал.4, вр. с чл. 182 ал. 2 т. 6
от ЗДвП за това, че на 08.06.2019 г. в 23.04 ч. в обл.
в., по път Е-70 от „л. – в.“ в посока гр. в. до бензиностанция п. при въведоно
ограничение на скоростта от 80 км/ч,
обозначено с пътен знак „В-26“ , е
управлявал л.а. А. с ДК№ * със скорост от 155 км/ч. След извършена справка в
информационната система на КАТ е установено, че собственик на автомобила е въззивника. Електронният фиш е съставен на същия, като в 14
дневен срок лицето не е попълнило декларация, в която на основание чл. 189 ал.5 от ЗДвП да посочи, че на процесната
дата и час превозното средство е управлявано от жалбоподателя.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – преписката по АНП,
разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за
одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Чрез посочените
доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа
обстановка.
Съдът, предвид
становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, направи следните правни изводи:
Съдът
намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно
описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите ,
които същия следва да съдържа, съгласно нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, а
именно: „териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане” . Посочен е и съответния контролен орган,
издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР-в., което кореспондира на
изискването на чл. 39 ал.4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от
овластените контролни органи.
Индивидуализирано
е в необходимата степен и мястото на извършване на нарушението, като е указано
в кой пътен участък на път „Е-20“ е установено нарушението, както и в близост
до кой търговски обект, а именно – бензиностанция „п.“.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в
НП дата и час е установено управление на процесното
МПС, с превишаване на допустимата скорост от 80 км/ч със 75 км/ч., доколкото скоростта, която
е установена с АТТС – ARH CAM – S1.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП за извършеното нарушение се издава елeктронен фиш на собственика на МПС, като според нормата на
ал.5 от същия член, лицето може в 14-дневен срок от връчване на фиша да
представи декларация за лицето, което е управлявало превозното средство. По
делото е установено, че собственик на превозното средство е именно
жалбоподателя,1 видно от приложената към АНП справка от информационната система
на ПП-КАТ, като същият не е депозирал в хода на административно-наказателното
производство декларация на основание чл. 189 ал. 5 от V
Поради изложените съображения, правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя именно на посоченото основание въз основа на установените чрез
процесното техническо средство стойности на скоростта на управлявания автомобил.
От
приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото
средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано
техническо средство „Преносима система за контрол на скоростта на МПС – ARH CAM S1 с № 11743С9, на което е извършена метрологична
проверка на 12.06.2019 г. със срок на валидност 1 г. /видно от представения с АНП протокол за
проверка
Съгласно
трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване
на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи / обн.ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат установявани и
с мобилни автоматизирани технически средства или системи. Това е така ,
доколкото въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация
, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТТС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния
орган /извън включването и изключването на АТТС/, според правилата на чл. 9 от
Наредбата, отговарят на изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС.
Съгласно
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните
работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в
това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна
на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването
и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено копие на протокол №
819р-218309/2019 г.издаден по образец, представляващ приложение към чл. 10 от
Наредбата, в конкретния случай
процесното МПС е функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е
било включено в интервала от 20.00 до 00.00 ч. на 08.06.2019 г. , в рамките на
който е извършено и процесното нарушение.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя досежно
начина на осъществяване на извършеното измерване. Видно от доказателствения
материал приобщен по делото, нарушението, се установява безспорно от снимката
направена по време на самото измерване на скоростта, като на снимката са налични данни за датата и часа, както и за измерената
скорост на превозното средство и регистрационния номер на техническото
средство, с което е направено изследването, а именно – процесното такова.
От посочената снимка,
изготвена с техническото средство е
видно и мястото, където е извършено нарушението, а именно конкретния пътен
участък извън населено място респ. извън рамките на гр. в., допустимата скорост
и посока на движение, съотв. оспорвани от въззивника.
Същевременно, видно от
отбелязаната върху снимката засечена скорост от техническото средство, а именно
– от 160 км/ч, е съобразено възможното отклонение от 3 км/ч при извършеното
измерване, доколкото в електронния фиш е отразена скоростта от 155 км/ч.
Съдът счита , че настоящият
случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл. 28,
б. „а“ ЗАНН. Дори напротив - измерената с техническото средство скорост значително
надхвърля въведено ограничение на скоростта за съответния пътен участък, което
разкрива по-висока обществена опасност на извършеното нарушение. Следва да се посочи и че обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение. Установеното в случая
превишаване на скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не
следва да бъде определяно като маловажност.
Съдът намира, че въз основа
на така установената фактическа обстановка правилно, с оглед констатираното превишаване
на допустимата скорост от 75 км/ч правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника на основание чл. 182 ал.2 т. 6 от ЗДвП, с налагане на
наказание в размер на 850 /осемстотин е петдесет/ лева, доколкото нормата предвижда
за превишаване над 50 km/h глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв.
Съдът оцени като
неоснователни и доводите на въззивника за субективна несъставомерност на осъщественото нарушение. Не са представени
доказателства, от които да се заключи обосновано, че се касае за случайно
деяние, осъществено при управлението на процесното
превозно средство. Същевременно, обстоятелството, че всеки автомобил притежава скоростомер, с показанията на който, водачът е бил длъжен и
е могъл да се запознае, за да съобрази поведението си с пътните знаци, указващи
допустимата скорост, сочи наличието на виновно осъществено деяние. Поради
изложеното, дори да не е съзнавал скоростта, с която е управлявал автомобила
към момента на нарушението, поради липса на проявена дължима грижа в качеството
на водач на МПС, същият е осъществил нарушението виновно при форма на вината
непредпазливост. Доколкото административното нарушение е съставомерно
и при двете форми на вина, съдът намира, че конкретната форма на вина не се
явява съставомерен факт, поради което непосочването й
в обжалвания фиш не е ограничило правото на защита на въззивника.
Поради изложеното, съдът
намира, че електронният фиш е издаден в съответствие с материалния и процесуалния
закон, но същият следва да бъде изменен досежно основанието за налагане на
административно наказание и размера на санкцията.
С оглед направеното искане от процесуалния
представител на въззивниваемата страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата
на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен
фиш серия К № 2798539 на ОД на МВР- в., с който на М.Г.Х. на
основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал.2 т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева за нарушение на
чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М.Г.Х. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-в. сумата от
80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн.
чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – в. по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се
върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: