№ 421
гр. Враца, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Веселка Кр. Н.а
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500419 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на е въззивна жалба вх. №
1690/22.04.2024г. подадена от Районен съд гр.Козлодуй, БУЛСТАТ ***, представляван от
Административен ръководител Галя Петрешкова Ставарова – Председател на РС-Козлодуй
против Решение № 88/11.04.2024г., постановено по гр. дело № 685/2023г. по описа на
Районен съд – Оряхово в неговата цялост, с което на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ,
Районен съд – Козлодуй, БУЛСТАТ ***, п.к. 3320 ***, представляван от административния
си ръководител Галя Петрешкова Ставарова – Председател на РС Козлодуй е осъден да
заплати на Н. М. Н., с ЕГН ********** от ***, действащ чрез пълномощника си адв. Г. П. Г.
от САК, сумата от 950,00 лв. (деветстотин и петдесет лева) обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и
Държавата, причинени на ищеца от нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок
на гр. дело № 942/2022 г. по описа на РС Козлодуй, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за неимуществени вреди за
разликата над уважения размер от 950,00 лева до пълния претендиран размер от 5001,00 лв.,
като неоснователен.
Присъдил разноски по делото.
С допълнение към въззивната жалба вх.№ 2120/30.05.2024г. въззивника е уточнил, че
обжалва процесното решение само в осъдителната му част.
В жалбата си твърди, че решението е неправилно, постановено е при нарушение на
1
процесуалните правила и материалния закон.
Счита за безспорно установено, че гр.дело № 942/2022 г. по описа на PC Козлодуй е
образувано на 21.07.2022 г. и в същия ден е разпределено на съдия Жаклин Димитрова,
видно от приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС. На 20.10.2023 г. е
проведено първото открито съдебно заседание, в което са събрани всички допуснати от съда
доказателства и делото е обявено за решаване. На 20.11.2023 г. съдът се е произнесъл с
Решение № 509/20.11.2023 г. по спора, като след това са последвали молби по чл. 248 ГПК и
въззивна жалба срещу решението.
В жалбата се навеждат доводи, че в периода до насрочване на делото с определение от
11.09.2023 г., респ. до произнасяне на съдебното решение от 20.11.2023 г., съдията-
докладчик е бил в отпуск поради временна неработоспособност общо 76 дни, видно
приложените 5 броя болнични листове. Твърди, че общата продължителност на гр. дело №
942/2022 г. по описа на PC Козлодуй е била около една година и четири месеца - от
образуването му на 21.07.2022г. до 20.11.2023 г./датата на постановяване на съдебното
решение/.
Въззивника счита, че не е налице неоснователно бездействие на съдията-докладчик по
движение и насрочване на делото. Посочва, че гр.д. № 942/2022г. се отличава с правна и
фактическа сложност, има за предмет общо три обективно съединени иска, конституирани
са три страни - включително трето лице помагач и ответник по обратния иск против него.
Освен това делото се отличава с изключителен обем на доказателствения материал, което
изисква период от време за запознаване, проучване и изготвяне на доклад по чл.146 ГПК,
разпределяне на доказателствената тежест и произнасяне по направените от страните
доказателствени искания,наложило повече време за подготовка на делото.
Жалбоподателя счита, че първоинстанционния съд не е отчел обстоятелството, че
делото е разгледано и обявено за решаване в едно съдебно заседание, като от датата на
насрочването му на 11.09.2023г. до датата на постановяване на решението на 20.11.2023г. са
взети мерки за своевременното приключване на делото в разумен срок. Съдът не е отчел
факта, че в периода от 18.07.2022 г. до 26.07.2022 г. на същия докладчик са разпределени
още 58 броя гр.дела с идентичен предмет и искове, както и други граждански и наказателни
дела при 100 % натовареност. Освен това в този период съдията-докладчик е изпълнявал
функциите административен ръководител на PC-Козлодуй, което включва допълнителни
административни дейности извън правораздавателната дейност. Предвид на това срока за
разглеждането на делото продължил над една година се явява подходящ, според
обстоятелствата изброени по-горе в жалбата.
Въззивника посочва за неправилен извода на съда, че Районен съд Козлодуй не бил
високо натоварен, видно от отчетите за движението на делата в съдилищата за 2021, 2022 и
2023 година публикуван на страницата на ВСС. Посочва действителна натовареност за
първото полугодие на 2023г., като не било отчетено обстоятелството, че от 19.01.2021 г.
съдът работил с незапълнен съдийски щат, което довело до повишаване действителната
натовареност на работещите съдии в PC Козлодуй.
В жалбата се навеждат доводи, че не е налице причинно-следствена връзка между
твърдяното забавяне на делото при негово насрочване и претърпени вреди от ищеца,
изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и Държавата
причинени му от нарушаване правото на разглеждане делото в разумен срок. Предмета на
спора няма пряко отношение към оставането на ищеца без работа и доходи, а се касае до
2
евентуално бъдещо получаване на допълнително трудово възнаграждение.
Жалбоподателя сочи, че делото на ищеца е образувано заедно с още около 200 бр.дела
с идентичен предмет и петитум, като към датата на предявяване на иска по ЗОДОВ няма
постановено по нито едно от тях влязло в законна сила решение. Не е ясно в какво се
изразява тревогата, безпокойството, стреса и най-вече неувереността на ищеца в съда и
Държавата при процесуалните действия по размяна книжата по делото.
Счита, че районния съд неправилно е дал вяра и кредитирал показанията на разпитания
свидетел на ищеца за понесените от него неимуществени вреди, без да е съобразил нормата
на чл.172 ГПК имайки предвид, че свидетелят е колега на ищеца, който има висящо
идентично дело по ЗОДОВ в PC- Оряхово и е пряко заинтересован от изхода му.
Въззивника посочва за неправилен извода на първоинстанционния съд относно
движението на делото и неговият евентуален неблагоприятен изход да са накърнили
чувството на ищеца за справедливост, в резултат на което той търпи вреди. Ищеца сам
инициирал процеса пред PC-Козлодуй допускайки, че същият може да има неблагоприятен
изход за него, което изключва отговорността на Държавата за евентуални негови субективни
преживявания, който той би могъл да има от самото завеждане на исковата молба и не са в
пряка причинна връзка с продължителността на производството. Цитираните вреди в
първоинстанционното решение причинени на ищеца са обичайните такива, които всяка една
страна преживява във всеки един процес от неговото образуване до приключването му.
Жалбоподателя иска отмяна на обжалваното решение в осъдителната част и
отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан, евентуално намаляване размера на
присъденото обезщетение. Заявява възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна, чрез пълномощника й адв.Г. Г. е
постъпил писмен отговор вх.№ 1784/30.04.2024г.
Оспорва жалбата, като моли да бъде потвърдено обжалваното решение постановено
при спазване всички изисквания на закона.
Посочва, че първоинстанционния съд е разгледал подробно всички факти,
обстоятелства и доказателства по делото и е мотивирал подробно своето решение.
Твърди, че ищецът не е претендирал обезщетение за решаване на заведеното от него
дело в PC - Козлодуй в разумен срок, поради което доводите изложени във въззивната жалба
са неотносими към предмета на настоящия правен спор.
Счита, че ответникът прави опит да обоснове продължителното бездействие с
обективни обстоятелства, свързани с работата на съдията разгледал делото в PC - Козлодуй.
Въззиваемата страна счита, че е налице обективната вина на Районен съд - Козлодуй,
който като държавен орган не е направил необходимото, за да може производството да
приключи в разумен срок, като предявеният иск не е насочен към съдията-докладчик, а към
районния съд по см.на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
Ответникът - Районен съд – Козлодуй следвало да докаже взимането на всички мерки
за законосъобразно приключване на делото, което не е сторено от негова страна. Позовава се
на практика на ВКС и СЕС.
Сочи, че процесното дело действително е с фактическата и правна сложност, но от
подаване на исковата молба до приключване на процедурата по чл. 131 и сл. от ГПК са
минали четири месеца. Освен това възложените 59 бр. дела на същия съдия, са абсолютно
3
идентични по своето съдържание, което обезсмисля четенето и анализирането им.
Въззиваемият твърди, че изживяванията му не са в резултат на заведената от него
искова молба и свързаните с нея очаквания, а с нарушаване на изискването за разглеждане
на делото му в PC - Козлодуй в разумен срок.
Процесуалният представител на въззивника желае отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение. Претендира разноски за един
адвокат в размер 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
С въззивната жалба и писменият отговор не се сочат доказателства и не се правят
доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не се явили и не са се
представлявали от техните процесуалните представители. От въззивника е депозирано
допълнение към въззивната жалба, с което внася уточнение, че с нея обжалва решението на
РС-Оряхово само в осъдителната част.
Контролиращата страна, чрез участващият в производството на основание чл.10, ал.1
ЗОДОВ представител на Окръжна прокуратура-Враца изразява становище за основателност
на въззивната жалба. Счита, че с оглед настъпилото отклонение във връзка със страните и
задължението на районния съд да събере всички необходими доказателства за изясняването
на спора, делото е разгледано и решено в разумен срок.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск от Н. М. Н., чрез
пълномощника му адв. Г. Г. против Районен съд–Козлодуй за заплащане на сумата от
1000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от
нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 942/2022 г.
по описа на РС Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението.
В хода на съдебното производство районният съд на основание чл.214, ал.1 ГПК е
допуснал изменение в цената на предявения иск и същата е увеличена от 1000,00 лв. на
5001,00 лв.
В исковата молба ищецът навежда доводи, че на 21.07.2022 г. в РС Козлодуй било
образувано гр. дело № 942/2022 г. по повод предявена от него искова молба с предмет
заплащане на положен труд, което било разпределено на съдия Жаклин Георгиева
Димитрова – Алексиева – пети състав на РС Козлодуй.
Ищеца сочи, че на 11.09.2023 г. съдията-докладчик по гр. дело № 942/2022 г.
насрочила първо открито съдебно заседание по делото на 20.10.2023 г., като за периода от
образуването му до насрочването на делото са изминали една година и два месеца, а до
провеждането на заседанието – повече от година и три месеца. Счита, че е нарушен
разумният срок за разглеждане и решаване на делото от съда, позовавайки се на четири
критерия на Европейския съд за правата на човека – фактическа и правна сложност на
делото, поведение на страните, поведение на решаващия съд и важност и характер на делото
за ищеца, подробно анализирани и съотнесени към образуваното от настоящия ищец гр.
дело № 942/2022 г. по описа на РС Козлодуй.
Първият критерий е фактическата и правна сложност на делото, във връзка с който
4
ищецът навежда доводи, че на посочения съдия-докладчик по едно и също време са били
разпределени общо 58 идентични по своя характер дела, като на останалите три състава в
РС-Козлодуй по същото време са били разпределени дела от същия вид и предмет, които
приключили с решения до края на м.април 2023 г., с изключение на 8 дела, приключили с
решения до 25.09.2023 г., поради отлагане по обективни причини. Въз основа на тези данни
се прави извод, че разпределението на делата е било равномерно за всички съдии, а
фактическата и правна сложност на делата е била от такъв характер, че е позволила
разглеждането и приключването от другите състави на 171 дела до края на м.април 2023 г.,
т.е. не са налице пречки от обективен характер, които да обусловят това значително
разминаване в сроковете за разглеждане и произнасяне по делото на ищеца. Според
изложеното в исковата молба, прави впечатление рязкото разминаване не само в липсата на
произнасяне от съдия Димитрова-Алексиева с краен съдебен акт до момента на предявяване
на иска, но и насрочването на дела повече от половин година след насрочването на
останалите дела от другите три състава.
Вторият критерий е поведението на страните по делото, като се твърди, че ищецът не е
дал никакъв повод за забавянето на исковото производство, не е станал пречка за отлагане
на делото и е изпълнил всички указания на съда.
Във връзка с третия критерий - поведението на властническия орган (решаващият съд),
в исковата молба се посочва, че съдът има отговорността да организира своевременното
разглеждане на делото. Твърди се, че за периода от м.01.2023 г. до насрочването на делото
липсва каквато и да е активност от съда, което съчетано с общата продължителност на
процеса налага извод за бездействие, продължило отвъд разумния срок за разглеждане на
делото, а за периода след приключване на последното заседание единствено съдът носи
отговорност за постановяване на решението в срок. В тази насока се извършва позоваване
на практика на ЕСПЧ.
Според четвъртия критерий – важност и характер на делото, се сочи, че решението по
делото касае конституционното право на достойно заплащане на положен труд, което се
признава от практиката на ЕСПЧ и на българските съдилища за особено важен интерес.
В исковата молба се твърди, че за дълъг период от време ищецът е изпитвал чувство на
безпомощност, неувереност, недоверие в правораздавателните органи на държавата и в
самата държава, проблеми в нормалното приемане на житейските препятствия, тъй като
според него това необосновано забавяне може да се повтори при всеки следващ правен спор
с негово участие.
С оглед на изложените съображения за ищеца се породил правен интерес от търсената
съдебна защита обективирана в петитумната част на исковата молба за осъждане на
ответника да му заплати исковата сума от 5001,00 лв. (след увеличаване на иска от 1000 лв.
на 5001 лв.) представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
й изплащане и направените по делото разноски, излагайки доводи, че в дълъг период от
време изпитвал чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата,
породени именно от соченото необосновано забавяне на разглеждането на правния спор по
гр. дело № 942/2022 г. по описа на РС Козлодуй, допуснато от съдията-докладчик по него -
съдия Жаклин Георгиева Димитрова – Алексиева.
В отговора на исковата молба ответникът РС-Козлодуй е оспорил предявеният иск,
5
като неоснователен и недоказан по размер и е поискал неговото отхвърляне. Не оспорва
обстоятелството, че по предявена искова молба от Н. М. Н., входирана в РС Козлодуй съда
21.07.2022 г. било образувано гр. дело № 942/2022 г. и било разпределено на съдия Жаклин
Георгиева Димитрова – Алексиева. Посочва, че в периода 18.07.2022 г. – 26.07.2022 г. на
съдия Димитрова били разпределени още 58 идентични по своя предмет и характер дела. Не
оспорва факта, че от образуване на гр. дело № 942/2022 г. до неговото насрочване е изминал
период от една година и два месеца. С определение от 11.09.2023 г. съдията-докладчик
насрочил делото в открито съдебно заседание за 20.10.2023 г., което е проведено и делото
било обявено за решаване. Решението по него е постановено на 20.11.2023 г.
В писменият отговор се сочи, че в периода от образуване на делото до насрочването му
на 11.09.2023 г. съдът извършвал подготовка за разглеждането му в закрити разпоредителни
заседания, като този период включвал две съдебни ваканции, в които делото не се
разглежда, предвид предмета му – от 15.07.2022 г. до 01.09.2022 г. и от 15.07.2023 г. до
01.09.2023 г. Освен това били налице и обективни пречки, а именно съдията-докладчик е
ползвал 76 дни отпуск, поради временна неработоспособност, съгласно 5 броя болнични
листове, приложени по делото.
Твърди, че в периода на разглеждане и решаване на гр.дело № 942/2022 г. на съдията-
докладчик са били разпределени общо 403 броя наказателни и граждански дела, като следва
да се има предвид, че цитираното дело има за предмет общо три обективно съединени иска,
с участие на трето лице-помагач и включва голям обем доказателствен материал.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца да претърпени неимуществени вреди, които
да произтичат пряко и непосредствено от прекомерна продължителност на съдебния процес.
Счита, че в исковата молба не се твърдят конкретни болки и страдания, а се съдържа
единствено бланкетно посочване на претърпени вреди.
При тези съображения ответникът моли да бъде постановено решение, с което
предявеният иск за бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С обжалваното решение РС-Оряхово е уважил частично предявения осъдителен иск –
до размер от 950,00 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 5001,00 лв.
исковата претенция е отхвърлена като неоснователна.
Първоинстанционното решение е обжалвано в осъдителната му част, а в частта, в която
искът е отхвърлен, решението е влязло в законна сила. При това положение предмет на
спора пред въззивната инстанция е дължимостта на обезщетение в размер от 950,00 лв.
за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие нарушение на правото му на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
За да се произнесе по спора, настоящият въззивен състав обсъди събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните твърдения и доводи, при
което приема за установено от фактическа страна следното:
Установи се от приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС за
образуването и движението на гр. дело № 942/2022 г. по описа на РС Козлодуй, че делото е
образувано на 21.07.2022 г., със страни Н. М. Н. (ищец) срещу ОД на МВР Враца (ответник),
разпределено на съдия Жаклин Димитрова – Алексиева.
С разпореждане в закрито заседание от 22.07.2022 г. съдията-докладчик е постановила
размяна на книжа по реда на чл. 131 от ГПК, като отговорът от ответника ОД на МВР Враца
е постъпил на 15.08.2022 г. На същата дата ответникът е поискал привличане на трето лице
6
по делото - „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, като е предявил против третото лице обратен иск.
На 30.09.2022 г. съдията-докладчик, с определение от проведено закрито заседание, е
оставила без движение предявения обратен иск и е дала указания на ответника да отстрани
констатирани нередовности – за внасяне на държавна такса. В тази връзка на 13.10.2022 г.
ответникът ОД на МВР Враца е отстранил нередовностите на обратния иск и е внесъл
указаната от съда държавна такса.
На 25.11.2022 г., с определение от проведено закрито заседание, съдът е конституирал
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел е за
съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил
неговата размяна по реда на чл. 131 от ГПК с ответното по иска дружество - „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД. Последното на 04.01.2023 г. е подало отговор, както по предявения срещу
него обратен иск, така и по исковата молба на ищеца.
На 11.09.2023 г., с определение от проведено закрито заседание по чл. 140 ГПК,
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2023 г., като съдът
се е произнесъл по доказателствените искания на страните, вкл. е съобщил на страните и
проекта си за доклад по делото.
На 20.10.2023 г. е проведено първото открито съдебно заседание по гр. дело №
942/2022 г. по описа на РС Козлодуй, в което са събрани всички допуснати от съда
доказателства и делото е обявено за решаване.
На 20.11.2023 г. съдът се е произнесъл с Решение № 509/20.11.2023 г. по спора, като
след това са последвали молби по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.
От приетите по делото 5 броя болнични листове на съдията – докладчик по гр. дело №
942/2022 г. се установява, че за периода до насрочване на делото с определение от 11.09.2023
г., съдията-докладчик е отсъствала от работа, поради ползване на отпуск поради временна
неработоспособност, а именно: - от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до
18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023
г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни – т.е общо 76 дни ползван отпуск
поради временна неработоспособност от страна на съдия Жаклин Димитрова – Алексиева.
В защитната теза на ищеца е разпитан свидетеля М. П. З. /без родство със страните по
делото/, който заявява, че с ищеца са в един взвод в РУ АЕЦ Козлодуй повече от 10 години.
Знае, че в РС-Козлодуй ищеца водил дело, което се забавило, в резултат на което преживял
стрес, сринал се емоционално и се затворил в себе си. Притеснявал се, че разходите по
делото си вървят, но делото не се решавало и не се знаело какво ще стане.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, непротиворечиви и преки,
при което следва да бъдат ценени при постановяването на решението, доколкото
установяват относими към предмета на делото обстоятелства и доколкото са в синхрон със
събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства, анализирайки
приложението на нормите на чл. 2б ЗОДОВ и чл. 6 § 1 от КЗПЧОС, първоинстанционният
съд е приел, че общата продължителност на гр. дело № 942/2022 г. по описа на РС Козлодуй
е била повече от една година и два месеца – от образуването му на 21.07.2022 г. до
20.11.2023 г.-датата на постановяване на съдебното решение. От посочения период
претенцията на ищеца касае нарушаване на разглеждането на делото в разумен срок - до
датата на насрочването му (11.09.2023 г.).
7
Съдът направил изводи, че с оглед движението и спецификата на гр. дело № 942/2022
г. по описа на РС Козлодуй, действията на страните и на съда, исковото производство е
разгледано извън разумния срок, което продължило над една година, не се отличавало с
фактическа и правна сложност, въпреки обема на писмените доказателства по него, развило
се в едно открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване.
От разпитания пред първата инстанция свидетел, съдът приел, че не се установяват
претърпени неимуществени вреди от ищеца над посочените обичайните такива и не
надхвърлят като интензитет типичните вреди от производство, развило се извън разумния
срок за разглеждането му. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът
стигнал до извода, че са налице неимуществени вреди, причинени на ищеца, които са в
пряка причинно-следствена връзка между висящото гражданско дело, по което в един
продължителен период не са извършвани процесуални действия по движението му от страна
на съдията-докладчик по него (от 15.08.2022 г. до 30.09.2022 г., от 13.10.2023 г. до
25.11.2022 г., от 04.01.2023 г. до 11.09.2023 г.) и причинения на ищеца вредоносен резултат.
Тези вреди се изразявали в причинена тревога, безпокойство, стрес и неувереност в периода
на очакване насрочването за разглеждане в открито съдебно заседание на гр.дело №
942/2022 г. по описа на РС Козлодуй.
Съдът приел, че са доказани кумулативните елементите от фактическия състав на
обективната деликтна отговорност на Държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, поради което счел, че
за обезщетяването на ищеца за причинените му неимуществени вреди в резултат на
нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 942/2022 г. по описа на
РС Козлодуй са необходими 950,00 лева. За да определи този размер на обезщетението,
което е присъдено със съдебното решение, районния съдия съобразил характера и степента
на търпените от ищеца страдания, високата инфлация в страната, отчел е периодите на
бездействие от страна на съда по делото - от 15.08.2022 г. до 30.09.2022 г. (месец и
половина), от 13.10.2023 г. до 25.11.2022 г. (близо месец и половина), 04.01.2023 г. до
11.09.2023 г. (осем месеца). Посочил, че едва на 11.09.2023 г. е произнесено определение по
реда на чл. 140 ГПК, с което делото е насрочено за първо с.з. за 20.10.2023 г. При определяне
на справедлив размер на претендираното обезщетение съдът отчел важността на делото за
ищеца, тъй като същото касаело конституционното му право на достойно заплащане на
положен труд, а тези дела изисквали по-бързото им разглеждане.
Въз основа на изложеното съдът извел краен извод, че са налице критериите за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ищеца спрямо ответника, поради
което предявеният иск е уважен за сумата от 950,00 лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
обезщетението, а в останалата част над уважения размер от 950,00 лева до пълният предявен
размер от 5001,00 лв. отхвърлил иска, като неоснователен. Присъдил разноски на ищеца в
размер на 15,00 лв. внесена държавна такса за разглеждане на иска и на неговият
пълномощник адв. Г. Г. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. на
основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
При изложените фактически обстоятелства, настоящият въззивен състав
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
8
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен
състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена
форма; подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани относими и необходими за
изясняване на спора доказателства. В хода на въззивната проверка нови факти не се твърдят,
не са събирани и нови доказателства.
В отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира за
необходимо да изложи допълнително фактически и правни съображения.
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за
присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на
ищеца на разглеждане и решаване на висящото гр.д.№ 942/2022 г. по описа на РС-Козлодуй,
в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от ЕКПЧ, който е процесуално допустим.
Искът е предявен от процесуално-легитимирана страна, при наличие на правен интерес
– ищецът има качеството на надлежен ищец в гражданското производство, по което се
твърди да е нарушен разумният срок за разглеждане. Исковата претенция е насочена срещу
пасивно процесуално-легитимирано лице– ответния РС-Козлодуй е орган на съдебната
власт, която съобразно твърденията на ищеца е разглеждал процесното гр.д.№ 942/2022г.
Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение за вредите от нарушение на
правото по чл.6 §1 от КЗПЧОС не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки
на чл.8 ал.2 ЗОДОВ, а именно: да е изчерпана административната процедура за обезщетение
за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ и да няма постигнато. По неприключили дела,
които продължават да са висящи и при които е налице забавяне, нарушаване правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, следва да се търси обезщетение по реда
за ЗОДОВ директно пред съда. /В този смисъл Решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. №
3053/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 153 от 13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г. на
ВКС, ІV ГО/.
Относно основателността на иска, съдът намира следното:
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, съответно съдебната практика
прие, че приложимите стандарти при разглеждане на иска по чл. 2 б ЗОДОВ са тези на
ЕСПЧ /вж. решение по гр. д. № 1285/2016 г. на ІІІ г. о. /. Съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС, всяко
лице при определяне на неговите граждански права и задължения или при наличието на
каквото и да е обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона.
Нормата на чл. 2б от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин
и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение
9
за вреди, причинени му в резултат от нарушение, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Доколкото се
касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с Конвенцията,
критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, са посочени примерно в чл.
2б, ал. 2 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица
от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.
6, § 1 ЕКЗПЧ е деликтна. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е
допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ са посочени примерно в закона /чл. 2б, ал. 2
ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, която
националните съдилища са длъжни да съобразяват. В тази практика (напр. Finger vs Bulgaria
и др.) последователно се приема, че държавите са длъжни да организират съдебните си
системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят на изискванията на
чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС, включително - задължението да разглеждат делата в разумен срок. Те са
отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи.
Следва да се има предвид обаче, че никъде, нито в Конвенцията, нито в приложимия
български закон, няма легална дефиниция относно понятието "разумен срок" при
разглеждане на едно производство пред съда. Преценката дали срокът, през който е
разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се
вземат предвид заложените в разпоредбата на чл. 2, ал.2 критерии. Механизмът, по който се
прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: първо се установява
продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е
разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Развитието на
делото в разумен срок е важен елемент и характеристика на правото на справедлив процес
като цяло, тъй като страните по делото следва да получат защита на техните права в
сроковете определени в материалните и процесуални закони като целта е с неоснователно
забавяне на правосъдието да не се накърнят техните права и законни интереси. /виж
решение № 66/02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС и решение №
76/11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г., ІІІ г. о. на ВКС/.
При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага четири
критерия: 1. фактическа и/или правна сложност на делото, 2. поведение на жалбоподателя (и
поведението на другите страни), 3. поведение на съответните компетентни държавни органи
и 4. значение на делото за лицето.
Съобразно така посочените принципни критерии, на първо място трябва да бъде
изследвана общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността
му. От събраните доказателства се установи, че съдебното производство пред РС-Козлодуй
(от депозиране на исковата молба в съда до постановяване на първоинстанционния съдебен
акт) е продължило почти 1 година и 3 месеца. Настоящият съдебен състав намира, че този
период не може да бъде приет като "неразумен срок" за разглеждане на конкретното дело с
оглед неговите специфики – районният съд първоначално е сезиран с два основни и два
акцесорни обективно съединени искове; привлечено е трето лице-помагач; след дадени
указания за отстраняване на нередовности, е приет за съвместно разглеждане обратен иск; от
10
доводите на страните, отразени в проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси
са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е
съдебно-счетоводна експертиза. Страните не спорят по тези обстоятелства, а същите се
установяват и от приложената справка от ЕИСС за движението на гр.д.№ 942/2022 г. по
описа на КРС. Така констатираните отклонения във връзка с предмета и със страните по
делото обосновават по-дълъг срок за разглеждането и справедливото решаване на спора
пред първата инстанция в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по
които не са налице такива процесуални усложнения. В тази връзка следва да бъде посочено,
че макар и спорът да е трудов, същият не подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХV
"Бързо производство", Част ІІІ "Особени искови производства" ГПК, както поради предмета
– неизплатени допълнителни възнаграждения, така и поради обективното съединяване на
искове, привличане на трето лице-помагач и предявяване срещу него обратен иск, предвид
забраната на чл.314 от ГПК. Действително практиката на ЕСПЧ определя трудовите спорове
като такива с висока степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-
кратки срокове. В случая обаче спорът не е свързан с лишаването на ищеца от право на труд
и от възможността да реализира трудов доход, а се претендират заплащането на още 10% от
допълнително възнаграждение, което се изплаща на ищеца, както и заплащането на
възнаграждение за положен извънреден труд.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че бързината на разглеждането на
конкретното дело не е от първостепенно значение за ефективността на съдебната закрила.
В исковата молба се твърди, че забава е допусната за периода от м.01.2023 г. до
насрочване на делото.
От данните по делото е видно, че действително е налице един по-значителен период, в
който се констатира бездействие на съдията-докладчик, а именно – от 04.01.2023 г., когато е
приключила размяната на книжата с подаването на отговори от третото лице-помагач "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД по предявения срещу него обратен иск и по първоначалната искова молба
до 11.09.2023 г., когато районният съд е постановил определението си по реда на чл.140
ГПК за насрочване на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че този период на забава не променя извода за
разумна обща продължителност на съдебното производство. Според практиката на ВКС-виж
Решение № 30 от 07.05.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 2125/2018 г., ІІІ г.о., ГК; Решение № 306
от 22.10.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 4482/2017 г., ІV г.о., ГК; Определение № 601 от
15.10.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 1548/2020 г., ІV г.о., ГК, Определение № 995 от 06.03.2024 г.
на ВКС по к.гр.д.№ 1159/2023 г., ІV г.о., ГК и др., релевантна за отговорността на държавата
по чл.2б ЗОДОВ е общата продължителност на съдебното производство - от предявяването
на иска до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, като спазването или неспазването
на инструктивните срокове за извършването на отделните съдопроизводствени действия е
без значение. В тези съдебни актове се посочва, че е възможно общата продължителност на
делото да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи в
производството са имали разумна продължителност, и обратното – при допусната забава в
отделна част на производството да няма нарушение на чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС, ако общата
продължителност на делото не е прекомерна според фактическата и правна сложност на
делото. В случая е налице именно втората хипотеза – допуснато е забавяне при насрочване
на делото, но останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове,
което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с
11
оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното производство по смисъла на Глава
ХV и Глава ХVІ ГПК. Освен това към момента съдебното производство не е приключило с
влязъл в сила съдебен акт, поради което констатираното забавяне на конкретното
процесуално действие не е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото на
ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, доколко забавата евентуално би могла да
бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора пред горните инстанции.
Не е налице забавяне при постановяване на финализиращия съдебен акт, тъй като
делото е приключило в едно с.з. на 20.10.2023г., а решението е изготвено и обявено на
20.11.2023г., т.е. в едномесечния инструктивен срок.
Не могат да бъдат възприети и наведените от ищеца-въззивник доводи, че в същия
районен съд са били образувани значителен брой идентични дела, като разпределените дела
на останалите съдебни състави са приключили значително по-бързо, което налага извод за
приключване на конкретното дело в неразумен срок. От събраните по делото доказателства
се констатира, че касателно съдията-докладчик по гр.д.№ 942/2022 г. по описа на КРС са
налице обективни причини, които са довели до забавяне на процесуалното действие по
насрочване на делото, а именно – отсъствие от работа, поради ползване на отпуск за
временна неработоспособност, в размер на общо 76 дни. Действително отговорността на
държавата не е обусловена от конкретните причини за всяко отделно забавяне и от това дали
лицата от състава на съдебните органи са виновни или не за забавянето, но така
констатираният обективен факт на продължително отсъствие на съдията-докладчик прави
некоректно и неточно сравняването на развитието на съдебното производство по неговите
дела с това по останалите идентични дела на другите съдебни състави. Следва да се посочи
и това, че такова сравнение би било неправилно и с оглед безспорният факт, че в посочения
период на забава съдията-докладчик Жаклин Димитрова-Алексиева е изпълнявала и
функциите на административен ръководител – председател на РС-Козлодуй, което
несъмнено е довело и до натоварването й с друга дейност, извън правораздавателната
такава.
Що се касае до наведените доводи, че ответникът РС-Козлодуй следва да носи
отговорност, тъй като не е предприел всички необходими мерки за по-бързото приключване
на делото чрез контрол върху работата на съдията, възлагане на работата по делото на други
съдии, командироване на съдии от други съдилища, следва да се отбележи, че макар и
отсъствието на съдията-докладчик да е било продължително, същото не е било в рамките на
последователни 76 дни, а е било периодично - от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от
11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023
г. до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни. При това положение
не би могла да бъде обоснована необходимост от процедура за преразпределение на делата
на съдия Димитрова-Алексиева на останалите съдии от КРС или за командироване на съдии
от други съдилища, каквато организация на работа обичайно се предприема при отсъствие
на съдия от няколко месеца.
Като относими към критерия "поведение на компетентните органи" следва да бъдат
посочени и обстоятелствата, че в периода на разглеждане на делото РС-Козлодуй е работил
с незапълнен съдийски щат, което е довело до значително повишаване на действителната
натовареност на работещите в този съд. От публично достъпните Обобщени статистически
таблици за дейността на съдилищата е видно, че през 2023 г. действителната натовареност
12
на РС-Козлодуй към всички дела за разглеждане е 52,25 при средна действителна
натовареност на районните съдилища извън областните центрове към всички дела за
разглеждане от 42,15. При тези статистически данни, не може да споделено възприетото от
решаващия състав на РС-Оряхово, че в периода на разглеждане на делото на ищеца РС-
Козлодуй не е бил съд с висока натовареност.
Показанията на ангажирания от ищеца свидетел М. З. установява неговото обичайно
психическото и емоционално състояние, а не от продължителността на исковото
производство, тъй като предмета на спора не е свързан с лишаването на ищеца от право на
труд и от възможността да реализира трудов доход, а се касае до евентуално бъдещо
получаване на още 10% от допълнително възнаграждение, както и заплащането на
възнаграждение за положен извънреден труд.
В обобщение на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е налице
нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, поради което искът за
ангажиране обективната отговорност на държавата по чл.2б ЗОДОВ следва да бъде
отхвърлен.
Ето защо решението на РС-Оряхово в обжалваната част, с която е уважен частично
предявения иск, се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като
вместо това следва да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и отхвърлянето на исковата
претенция изцяло, право на разноски има ответникът. Ето защо първоинстанционният
съдебен акт следва да бъде отменен и в частта, в която РС-Козлодуй е осъден да заплати на
ищеца разноски за държавна такса в размер на 15,00 лв., както и да заплати на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски, както пред първата, така и пред
въззивната инстанция, но по делото няма данни да е направил разноски, които да подлежат
на възстановяване. Не е осъществено и процесуално представителство на ответника, за
което да се дължи възнаграждение на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 88/11.04.2024г., постановено по гр. дело № 685/2023г. по описа на
Районен съд – Оряхово в обжалваната част, в която на основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ,
Районен съд – Козлодуй, БУЛСТАТ *** , п.к. 3320 ***, представляван от административния
си ръководител Галя Петрешкова Ставарова – Председател на РС Козлодуй е осъден да
заплати на Н. М. Н., с ЕГН ********** от ***, действащ чрез пълномощника си адв. Г. П.
Г. от САК, сумата от 950,00 лв. (деветстотин и петдесет лева) обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие
към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване на правото му за разглеждане в
разумен срок на гр. дело № 942/2022 г. по описа на РС Козлодуй, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която Районен съд -Козлодуй е
13
осъден да заплати на Н. М. Н. на основание чл.78, ал.1 ГПК деловодни разноски за внесена
държавна такса в размер на 15,00 лв. и на адв.Г. Г. на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т. от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. М. Н., с ЕГН ********** от *** против Районен съд-
Козлодуй иск за сумата 950,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата,
причинени на ищеца от нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр. дело №
942/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В останалата част, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди над размер от 950
лв. до пълния претендиран размер от 5001,00 лв., решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Окръжен съд – Враца пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на преписи от същото на страните
и на Прокуратурата на РБ по реда на член 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14