Присъда по дело №73/2020 на Районен съд - Тервел

 

 

 

        М О Т И В И  към Присъда № 260000 от 28.09.2020 година  по н.о.х дело №73 / 2020  по описа на Тервелски районен съд .

 

        Производството по делото е образувано по повод обвинителен акт   от 24.09.2020 година на Районна прокуратура гр. Добрич - териториално  отделение  Тервел, по  бързо  производство   № 99 / 2020 година по описа на РУ на МВР  гр. Тервел, със следното обвинение:

       На подсъдимия  М.Ю.С. с ЕГН **********, роден на *** ***,  български гражданин,без образование, не семеен, осъждан, с  настоящ адрес *** Вл. Варненчик  бл. № 10 , вх. 6 ет. 2  ап. 7, е  предявено обвинение  по чл. 343б ал. 2 във вр. с  ал. 1 от НК за това , че на 01.09.2020 год.,  в село Орляк,  общ. Тервел , обл. Добрич , около  21,10 часа  по  ул. „ Първа“, управлявал МПС - лек автомобил   Ситроен  модел „Ксантия“ с рег. №  В  4931РМ , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,48 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBA-0074", след като е  осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал.  1 на чл. 343 б от   НК  - Присъда № 37 от 27.09.2016 по  нох. дело №  145/2016 година по описа на РС Тервел, за  това, че на  16.09.2015 година  в село  Божан,  общ. Тервел о по  ул. „ Първа„ управлявал МПС – лек автомобил марка „Фиат„  модел  „ Палио“ с рег. №  В 67 65 КР , след  употреба на алкохол , чието съдържание е било над 1,2  на хиляда  а именно  1,77  промила  установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ .

           Районна прокуратура гр. Добрич – ТО  Тервел  по делото се представлява от прокурор Живко Желязков  .

  Подсъдимият  М.Ю.С.   редовно призован се явява лично и   със защитника си адвокат    К.Т. ***.

       В съдебно заседание подсъдимия М.Ю.С.,чрез защитника си    прави искане на основание чл. 370 ал. ІІ от НПК за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371 т. 2 от НПК . Подсъдимия   заявява, че признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като със защитата си  са съгласни  да не се  събират доказателства за тези факти.

       Представителя на Районна прокуратура гр. Добрич – ТО Тервел   приема искането за своевременно направено и не се противопоставя производството  по делото да протече по реда на глава ХХVІІ от НПК.

        Производството  е по реда на глава двадесет и седма от НПК,  съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

        В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура  Добрич    поддържа  внесеното обвинение срещу подсъдимия   М.Ю.С., като намира същото за доказано по несъмнен начин от събраните доказателствени материали, като се пледира с оглед  установените многобройни смекчаващи вената обстоятелства  съдът да определи наказание при приложението на  чл. 54 от НК  във вр. с чл. 58а ал. 1 от  НК, като на подсъдимия  съдът  определи наказание   една година лишаване от свобода , като   така наложеното наказание съдът д а намали намалява с една  трета и  да наложи  на  подсъдимия да  изтърпи   наказание   лишаване от  свобода  за срок от осем месеца, което наказание подсъдимия С. да изтърпи при първоначален    строг   режим ,  съответно кумулативното  наказание - глоба да не бъде налагано . 

         Защитата на подсъдимия – адв. К. Т.   не се  противопоставя на  предложението на районния прокурор  касаещо вида и  размера на наказанието което следва да се наложи  на  подсъдимия  С. .

 

             На дадената  от съда последна  дума подсъдимия   С.     заяви , че се разкайва за стореното .  Твърди ,че е  извършил деянието от  лекомислие.

    Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От фактическа страна:

 

         Не се спори по делото, че подсъдимия  М.Ю.С.  не притеажаава свидетелство за  управнение на мотороно превозно средство  - това се  установяво от приложената   по досъдебно производство справка  от сектор  „ Пътна полиция“ при ОД на  МВР гр. Добрич -  лист 10 – лист 11  по бързо  производство   № 99 / 2020 година по описа на РУ на МВР  гр. Тервел .

           На   01.09.2020 година в село Орляк , общ. Тервел  свидетелите -  разпитаните в  това си качество по   БП № 99 / 2020 година   -Т.  Х.Г.  и   С.  Д.  С.   - двамата  полицейски служители при РУ на МВР  гр. Тервел  по  предварително  утвърден от ръководството график осъществявали дейност  по контрол  относно спазването на Закона за движението   по пътищата   на територията  на Община  Тервел .

        На същата  дата около  2,10 часа   по  улица „Първа“ на село Орляк  полицейските служители предприели действия по спирането за  проверка  на водача на л.а. „ Строен“ модел „ Ксантия“ с рег.- №  В 49-31 РМ . След  преустановил движението на автомобила  наговия водач  полечил разпореждане  да  представи докуменнтите си за  самоличност,за правоспособност    да  управлява  МПС и тези на самото преводно средство – за  проверка.

     При  проверката била  установена от свидетелите самоличността на  лицето  управляващо автомобила -  настоящия  подсъдим. Било  установено ,че   водача не  притежава свиделство за управление на МПС.   Поведението  на  подсъдимия създавало  извесни съмнения   у свидетелите  и  това ги  мотивирало   да   предприемат действия по  тестване на   водача за наличие на алкохол в  издишания от него въздух.

        Свидетеля С.  Д.  С.    извършил  тестването на  подсъдимия за  наличие на  алкохол  в издишания от  водача въздух – с техническо  средство   „ Алкотест Дрегер 7510“ с  фабричен номер ARBA-0074, като  цифровата индикация на  техническото средство  отчела  след  валидно   извършената проба  като  показател  съдържание от  1,48   промила алкохол в  издишания от  провереното  лице -  водача въздух.

         На  подсъдимия   било   предложено  и вземане на кръвна проба необходима за изготвянето  на  химическа експетриза   установяваща съдържанието на алкохол  или  друго  упойващо вещество,  при което предложението е било  обективирано в издаден  талон  за изследване   № 0016699   от 01.09.2020  година – 21,10  часа  ,по който и  подсъдимия саморъчно  изписал ,че приема показанията на  техническото средство . Въпреки ,че е  разполагал с възможността да даде кръвна проба за анализ , посредством  който  да опровергае  показанията а  техническото средство   подсъдимия сам се е отказал от тази възможност .

 

      Предвид   установеното  свидетеля С. е съставил срещу  подсъдимия  С.     Акт за   установяване на административно  нарушение     от  11.12.2019  година – акт сери. Д - № 781444   -за   установено     нарушение на  чл. 5  ал. 3  т. 1 от ЗДвП   . Акта е връчен на  водача. По съставения  АУАН  водача не е  посочил свои възражения . В обстоятелствената  част на  акта   полицейския служител- свидетеля С.    е  описал фактическите обстоятелства свързани с констатираното административно нарушение по чл. 5 ал. 3  т.1 от ЗДвП.   

       По делото е налице писмено  доказателства  от което е видно , че подсъдимия   С. не е   бил  задържан в поделение на МВР- РУ Полиция гр. Тервел за срок от 24 часа – освободен е  веднага на основание  и заклйчението  на медицинско лице  обективирано в  Протокол за медицинско изследване  - приложен по  БП № 99 / 2020 година .      

       От анализа на  доказателствата    ,основателно  се приема от съда , че   подсъдимия   С.        е осъществил състава на чл. 343б ал. 1 от НК .   

       Така  изяснената по делото фактическа  обстановка съдът приема за установена от анализа на доказателствата съдържащи се по БП №  99 / 2020  година по описа на  РУ на МВР   гр. Тервел   и  признанията на фактическата обстановка от страна на подсъдимия .

От правна страна  по делото :

         За  възникване  отговорността на дееца за предявено му  обвинение по чл. 343б ал. 2 от  НК е необходимо да се установи, че е управлявал МПС с алкохолна концентрация в кръвта си над 1.2 на хиляда, установена по надлежния ред, който ред, според Наредба №1 от 19.07.2017 година за реда за установяване  употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози,  в сила  от 29.09.2017 година ,която се   реализира посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания, след като  е осъден   с влязла в сила  присъда за деяние  по  ал. 1 от НК -  налице е  доказателство за това -  подсъдимия С. е  осъден с Присъда № 37 от 27.09.2016 по  но. Дело №  145/2016 година по описа на РС Тервел , за  за това , че на  16.09.2015 година  в село  Божан,  общ. Тервел о по  ул. „ Първа „ управлявал МПС – лек автомобил марка „ Фиат „  модел  „ Палио“ с рег. №  В 67 65 КР , след  употреба на алкохол , чието съдържание е било над 1,2  на хиляда  а именно  1,77  промила  установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ .

        В  настоящия случай  с направеното  признание  от страна  на  подсъдимия, че приема  показанията  отчетени от  техническото средсдтво ,  отчитащо съдържание от  1,48  промила  алкохол в  издишания от  провереното  лице -  водача въздух , престъплението се явява  доказано ,при спазен надлежен ред за установяване на изискуемия от обективна страна елемент във връзка с наличието на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.

        Установеното  наличие на алкохолна концентрация над 1.2 на хиляда,при водач , който управлява МПС  е основание за ангажиране отговорността на пияния водач по чл. 343б НК ал. 1 от НК .

     Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

         От обективна страна:

        Обект на престъплението по чл.343б ал.2 във врс  чл. 1 от НК 1 от НК са обществените отношения, свързани с транспортната дейност. Предмет на престъплението са именно тези отношения.

          Изпълнителното деяние съставлява система от действия по нарушаване на разпоредбите, залегнали в Закона за движение по пътищата и настъпването в резултат на тях обществено опасни последици. Изпълнителното деяние на  това престъпление по чл.343б ал.2 във врс ал. 1  от НК, което е от категорията на формалните престъпления е довършено.

           От субективна страна:

     Деянието е осъществено при форма на вина с  пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият   С. , със снета по делото самоличност  е съзнавал всички елементи от състава на престъплението. Същевременно е съзнавал неправомерността на поведението си, но  не е искал да предотврати последиците от него.

       Като причина за извършване на деянието съдът отчита незачитането от страна на подсъдимия  на правните норми  регламентиращи обществените отношения, свързани с разпоредбите по Закона за движение по пътищата, не на последно място  лекомислие и липса на правилна  преценка  от страна  на  водача -  подсъдимия за състоянието си , след една   вечер с  употреба на  значително  количество алкохол . 

       Предвид изложеното, съдът приема, че употребата на алкохол в кръвта на подсъдимия  С.   е била установена по надлежния ред съгласно изискванията на  Наредба №1 от 19.07.2017 година за реда за установяване  употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози,  в сила  от 29.09.2017 година.

       Пияното състояние е съставомерна последица от концентрация на алкохол в организма на дееца към момента на извършването на инкриминираното деяние.

      При така установеното съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.343б ал.2 във вр. с ал.1 от НК, тъй като е управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта си над допустимите 1,2 промила, след като  е осъден   с влязла в сила  присъда за деяние  по  ал. 1 от НК .

        По делото няма противоречия между доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка.

    Значителни отегчаващи   отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав  не установи .

    Смекчаващо отговорността обстоятелство – съдът  установи съдействие от страна на подсъдимия по  дирене на обективната истина и  искрено разкаяние пред съда.

            Причините  за извършване на деянието  съдът намира в обстоятелството,че подсъдимия  не  спазва  разпоредбите на  ЗДвП .

          Съгласно нормата на чл. 78а ал. 7 от НК, не се прилагат алинеи 1-5 на същата разпоредба, ако деецът е бил в пияно състояние. В Наказателния кодекс не е дадено легално определение на понятието „пияно състояние”. С Постановление №1/17.01.1983 год. по н.д. №8/82 год. на Пленума на Върховния съд се приема, че водачът на МПС е в пияно състояние, когато в кръвта му има алкохолно съдържание не по-малко от 0,5 на хиляда. Пленумът възприема становището, че при наличността на такава алкохолна концентрация, макар и да не е свързана с външни белези на опиване, психофизиологическото състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство. Понятието „пияно състояние” е включено в императивната разпоредба на чл. 78а ал. 6 от НК със ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 75/12.09.2006 год., в сила от 13.10.2006 год. и е основание, изключващо приложимостта на чл. 78а НК за престъпленията по чл. 343б ал. 1 НК. В този смисъл е Тълкувателно решение №2 от 29.11.2007 год. на ВКС по тълк. н. д. №2/2007 год., ОСНК, а именно, че при наличието на ограничението по чл. 78а ал. 6 от НК (ДВ, бр. 75/2006 год.) – „деецът е бил в пияно състояние”, институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е неприложим за престъпленията по чл. 343б ал. 1 НК и когато законовите предпоставки в чл. 78а ал. 1-5 НК са налице.

        Налага се изводът, че подс. С.   е бил в пияно състояние по време на извършване на деянието, поради което не са налице всички предпоставки по чл.78а НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на глава ХХVІІІ НПК (чл. 375 и сл. НПК) за извършеното престъпление.

          Подсъдимия  С.     видно от  справка за съдимост рег. № 198  от  25.09.2020  година   е осъждан многократно  .

Относно наказанието на подсъдимия:

    От обективна страна, на посочените време и място подсъдимият е извършвал действия с механизмите и приборите на посоченото но  обв. Акт  МПС, като тези действия са били свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, предвид на което съобразно разясненията, дадени в ППВС 1/1983 г., същият е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка    Ситроен  модел „ Ксантия“ с рег. №  В  4931РМ.

     От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че същият е управлявал посоченото МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.48   промила на хиляда, която е установена по надлежния ред и  след наказание наложено му     с влязла в сила  присъда за деяние  по  ал. 1 от НК .

       Надлежният ред е предписан именно в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда и установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества.

     В съответствие с разпоредбите посочената наредба  концентрацията на алкохола в кръвта на подсъдимия  С.   е установена с техническо средство – средство   „ Алкотест Дрегер 7510“ с  фабричен номер ARBA-0074.

      Поради отчетена концентрация на алкохола в кръвта над 1,2 промила, на  подсъдимия   е съставен АУАН, като му е издаден Талон за изследване по образец съгласно приложение № 1 към чл. 3 ал.2 от Наредбата. И в двата документа е вписана концентрацията на алкохола в кръвта на подсъдимия.

      По изложените съображения подсъдимият  С.  съгласно чл.303 ал.2 от НПК беше признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 343б ал.2 във  врс  ал. 1 от  НК.

     За извършеното от подсъдимия Абилов  престъпление по чл. 343б ал.2 във  врс  ал. 1 от  НК, се предвиждат кумулативно наказанията „лишаване от свобода“ до една до три години, „глоба“  в размер от 200 до 1000 лева, и на основание чл. 343г НК „лишаване от право да упражнява определена професия или дейност“.

        Съдът намери, че  дейнието е  извършено от   подсъдимия  при   превес  на  многобройни   смекчаващи   вината  обстоятелства – чисто съдебно минало,  ясно отчетено съдействие от  страна  на подсъдимия за  разкриването на обективната истина ,младостта  на  подсъмимия и  искренооу му разкаяние  и съдът приема , че  назказанието на подсъдимия следва  да  бъде  определено  при приложението на  чл. 54 от НК  във вр. с чл. 58а ал. 1 от  НК  .

       При определяне на конкретния размер на наказанието, което трябва да се наложи за извършеното от подсъдимия  С.    престъпление, настоящият съдебен състав отчете че производството  е по  реда на  глава ХХVІІ от НПК.

       Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства  разкаянието на  подсъдимия от една страна , като от друга страна  като отегчаващо обстоятелство съдът отчете стойността на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия  .

      Поради изложените  съображения   според съдебния състав наказанието на подсъдимия  С.  следва да бъде определено при балансирани  смекчаващи и отегчаващи  вината  обстоятелства .

       На   подсъдимия  М.Ю.С. с ЕГН **********, роден на *** ***,  български гражданин  ,без образование, не семеен , осъждан , с  настоящ адрес *** Вл. Варненчик  бл. № 10, вх. 6 ет. 2  ап. 7,    на основание чл 343б,ал.2 във вр. с  ал. 1  от НК във вр.  с чл. 54 от НК, във вр. с чл. 58а,ал.1  от НК   съдът  му  определя наказание   една година лишаване от свобода , като  съдът така наложеното наказание намалява с една  трета и  налага на подсъдимия да  изтърпи   наказание   лишаване от  свобода  за срок от осем месеца, което наказание   подсъдимия С. да изтърпи при първоначален    строг   режим .

           На основание  чл. 343 б ал. 2  във вр. с  ал. 1  от НК във вр. с чл. 55 ал. 3 от НК , съдът не  налага на подсъдимия  С.  наказание – глоба .

 

     ПО РАЗНОСКИТЕ:

 Такива  по делото не са сторени .

        Така определеното на подсъдимия  С.    наказание ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността му, но и върху другите членове на обществото, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и специална превенция по чл.36 от НК.

             Водим от гореизложеното съдът постанови своята присъда.

 

                                                Районен съдия :