Решение по дело №384/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на РДНСК – Стара Загора срещу Решение № 78/19.03.2024 г., постановено по АНД № 1232/2023 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № СЗ–42–31/19.09.2023 г. на Началника на РДНСК – Стара Загора.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Поддържа, че изрично е посочена нарушената законова разпоредба, регламентираща задължение, неизпълнението на което релевира допуснато административно нарушение, както и мястото на извършване на нарушението. По съществото на спора обосновава, че от събраните доказателства извършването на нарушение от Г. С. по повдигнатото административно обвинение е установено по безспорен и несъмнен начин. Излага съображения, че е неправилен извода на районния съд, относно липсата на вина на нарушителя. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление№ СЗ–42–31/19.09.2023 г. на Началника на РДНСК – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Г. С. С., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В представената писмена защита излага, че решението е постановено при правилно приложение на закона.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което счита, че съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Г. С. С. против Наказателно постановление № СЗ–42–31/19.09.2023 г. на Началника на РДНСК – Стара Загора, с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № СЗ – 42/18.07.2023 г., на жалбоподателя на основание чл. 232, ал.1, т.5 от ЗУТ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 144, ал.3, т.1 от ЗУТ. Административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че в периода от 03.05.2023 г. до 16.05.2023 г. (включително), в сградата на Общината - гр Казанлък, ул „Розова долина”№6, не се е произнесъл по искане за одобряване на инвестиционен проект, направено със заявление с вх. №168-7130-2/02.05 2023 г. от „Ес Би Кей Груп“ЕООД, гр. Шипка, ЕИК ********* относно строеж: „Изграждане на кабелна линия НН за захранване на ФЕЦ 67,70 KWp Ес Би Кей Груп-2 в УПИ Х-106, кв. 11 по плана на с. Горно Черковище, общ Казанлък“, с което виновно е нарушил чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. чл 142, ал. 6, т 2 от ЗУТ. Наложена му е глоба в размер на 1000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 5, предл. 2-ро от ЗУТ.

При осъществения контрол за законосъобразност Казанлъшкият районен съд е приел, че не е налице виновно противоправно поведение от страна на С., и че констатираното забавяне е в резултат на късното представяне от страна на инвеститора на допълнително изисканите документи и след тяхното представяне, инвестиционните проекти са одобрени и е издадено разрешението за строеж в законоустановения срок.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно.

Наложената на ответника по касация санкция се основава на разпоредбата на чл. 232, ал.1, т.5 от ЗУТ, съгласно която се наказва с глоба от 1000 лв. до 5000 лв. длъжностно лице, което в срок, определен с нормативен акт, не се произнесе по искане за съгласуване, одобряване, съставяне или издаване на строителни книжа, скици, визи за проектиране и други. В посочената като нарушена материалноправна норма на чл. 144, ал.3, т.1 от ЗУТ е регламентирано, че инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл. 145 при изготвена оценка по чл. 142, ал.6, т.2 в 14-дневен срок от внасянето им. От фактическа страна не е спорно по делото, че на 02.05.2023 г. в община Казанлък е внесен с искане за одобряване проект за „Изграждане на кабелна линия НН за захранване на ФЕЦ 67,70 KWp Ес Би Кей Груп-2 в УПИ Х-106, кв. 11 по плана на с. Горно Черковище, общ Казанлък. В нарушение на чл.5в, ал.1 от ЗУТ според която правна норма административният орган, пред който е подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, може само еднократно да изисква отстраняване на нередовности или представяне на допълнителни документи, за което органът уведомява писмено заявителя и му предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителните документи не е уведомил писмено заявителя за констатираните нередовности

От разпита в съдебно заседание на възложителят на проекта се установява, че същият е представил изисканите документи през месец юни и му било издадено и съответното разрешение за строеж от 23.06.2023 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че ответникът по касация – арх. Г. С.., в качеството си на Главен архитект на община Казанлък не е допуснал твърдяното нарушение на чл. 144, ал.3, т.1 от ЗУТ. Очевидно първоначално внесеният на 02.05.2023 г. за одобряване инвестиционен проект, и констатирана грешка в проекта е бил информиран възложителя за отстраняване на нередовностите и непълнотата в представената документация. Датата на представянето на допълнително изисканите документи е датата, считано от която започва да тече 14-дневен срок по чл. 144, ал.3, т.1 от ЗУТ за одобряването на инвестиционния проект от органа по чл. 145 /в случая от Гл. архитект на общ. Казанлък/. Според св. К. Ч. след като е внесла коригираните документи, в кратък срок и е било връчено и разрешението за строеж. Следователно санкционираното лице не е допуснало нарушение на чл. 144, ал.3, т.1 от ЗУТ и не е налице съставомерно деяние, което да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл. 232, ал.1, т.5 от ЗУТ. Следва да се отбележи, че една от законовите предпоставки за издаването на разрешението за строеж е одобрението на инвестиционния проект. В конкретният случай, главния архитект не може да откаже издаването на исканото разрешение за строеж, тъй като действа в условията на обвързана компетентност, а са налице законовите предпоставки за неговото издаване. Не може да се сподели тезата, че са налице две отделни производства, по която се дължи отделни произнасянe. Както бе казано в нарушение на закона служителя на общинската администрация не е уведомил писмено заявителя за констатираните нередовности в проекта и го е върнал за отстраняването им. При повторното внасяне с ново заявление, което се установява не само от свидетелските показания, но и от регистрирането му в деловодната система на общината Казанлък, където изрично е записано, че след корекции се внася повторно, по това заявление главния архитект се е произнесъл в срок. В този смисъл наказателното постановление, с което по така фактически и правно обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността на Г. С. е незаконосъобразно, и като го е отменил, въззивният съд е постановил решение, което е правилно.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78/19.03.2024 г., постановено по АНД № 1232/2023 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране