Решение по адм. дело №427/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 53 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), във връзка с пар. 4, ал. 1, т. 2 от ЗКИР.

Образувано е по жалба на С. Т. Д., [ЕГН], подадена чрез адв. Д. К., със съдебен адрес: гр. Велинград, [улица], срещу Заповед № 1514 от 21.11.2013 год. на Кмета на Община Велинград, с която е одобрено попълването на кадастралния план с верните имотни граници пл. № 2391 и нов имот пл. № 8681, в кв. 344, по плана на гр. Велинград; Поправките са нанесени с кафяв цвят в акта за попълване на кадастралния план.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Излага, че лицето от 2009 год. е собственик на УПИ IV-2382, 2391, в кв. 344, по плана на гр. Велинград и с оглед представения нотариален акт, в него е отразено, че регулацията е приложена. Част от имот пл. № 2391, в кв. 344, по плана на гр. Велинград попада в неговия парцел. Процесната заповед изменя кадастралните граници на този имот, но на оспорващия, в качеството му на заинтересовано лице, не му е била съобщена. Счита, че при издаване на акта Кметът на Община Велинград не е изяснил напълно фактите по спора и незаконосъобразно е изменил границите на имота му при приложена регулация. С подаване на жалбата С. Т. Д. е представил доказателства Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том първи, рег. № 116, нот. дело № 191 от 2009 год., вписан на 02.02.2009 год. в Службата по вписванията (л. 11), Нотариални актове на неговите праводатели – от. л. 12 до л. 14 от настоящото дело, установяващи правото му на собственост върху УПИ IV - 2382,2391, в кв. 344, по плана на гр. Велинград. Моли се за отмяна на заповедта.

В открито съдебно заседание оспорващият се явява лично и се представлява от адв. К.. Поддържа се жалбата и се моли за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Основният аргумент незаконосъобразност на заповедта е, че при нанасянето на верни имотни граници в парцела на жалбоподателя, той не е бил уведомен за издаването на процесната. Липсват доказателства, че заявителите притежават права в парцела на Д. и не могат да извършват действия, касаещи имот, собственост на трето лице. Претендират се разноски.

Ответната страна – Кметът на Община Велинград, чрез служител с юридическо образование А. К., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, а при условията на алтернативност – да се остави без разглеждане като недопустима, тъй като Д. няма правен интерес да обжалва заповедта.

Заинтересованата страна - И. Б. О. не изразява становище в съдебно заседание. По делото са постъпили писмени становище от неговия процесуален представител адв. Б., с което моли съда да остави без разглеждане жалбата на Д. срещу процесната заповед, с оглед липсата на правен интерес. Следва да се отбележи, че по делото първоначално са конституирани като заинтересовани страни А. В. К. и Ц. С. Т., но от представения в хода на делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 155, том втори, рег. № 3752, нот. дело № 348 от 2024 год., вписан в Службата по вписванията на 30.08.20224 год. (л. 84 от делото) се установява, че И. Б. О. е придобил имота, собственост на А. В. К. и Ц. С. Т., представляващ парцел XXVIII - 2391/имот 8681, в кв. 344, по плана на гр. Велинград. Впоследствие съдът е заличил като заинтересовани страни А. В. К. и Ц. С. Т. и на осн. пар. 1, т.13 от ДР на ЗКИР, на тяхно място е конституирал И. Б. О..

По делото са приети две съдебно – технически експертизи, приети по делото като неоспорени от страните в настоящото производство. Съдът ги кредитира като логични, последователни и съответни на правния спор и на приобщения по делото доказателствен материал.

Предмет и задачи на първата съдебно - техническа експертиза, приета в открито съдебно заседание на 13.06.2025 год., е вещото лице да установи какви промени се нанасят със Заповед № 1514 от 21.11.2013 год. на Кмета на Община Велинград върху пл. № 2391, в кв. 344, по плана на гр. Велинград, кои имоти се образуват въз основа на издадената заповед, дали парцелът на жалбоподателя УПИ IV-2382,2391, в кв. 344, по плана на гр. Велинград се засяга и какво е фактическото разпределение на частите от имот 2391, в кв. 344, по плана на гр. Велинград.

Констатациите на експерта са, че парцелът на жалбоподателя не се засяга и УПИ IV-2382,2391, в кв. 344, по плана на гр. Велинград запазва същите граници и площ. Нито една линия на регулация не е променена от процесната заповед. Засяга се само имот пл. № 2391, в кв. 344, по плана на гр. Велинград. Обжалваната заповед разделя стария имот № 2391 на три части: част в УПИ IV-2382,2391 - 147 кв.м. (при жалбоподателя), част, попадаща в улица - нов имот № 9733, част, попадаща в УПИ XXVIII - 2391 - нов имот № 8681 и променя границите и площта на имот № 2391, в неговите части, извън УПИ IV. Частта в парцела на жалбоподателя остава непроменена - нито площта, нито границите на частта от имот № 2391, която е включена в УПИ IV, са променени. Имот № 8681 е новообразуван. Формиран е от част от имот № 2391 в отсрещния квартал (парцел XXVIII-2391). Имот № 9733 е улична площ и не засяга жалбоподателя. Посочено е, че жалбоподателят не е уведомен за процедурата, както и да е присъствал на място и не е подписал акта за непълноти и грешки.

Предмет и задачи на втората съдебно - техническа експертиза, приета в открито съдебно заседание на 14.11.2025 год., както и поставения към експерта допълнителен въпрос, са за изясняване на спора дали със заснемането се нанася нова номерация в парцела на жалбоподателя и дали скицата от 2011 год. вярно отразява, че имот № 2391, в кв. 344, по плана на гр. Велинград не е нанесен като отделен имот вътре в УПИ IV.

Вещото лице е отговорило, че в УПИ IV не се нанася нов номер имот, в парцела на жалбоподателя не се въвежда нов имотен номер № 2391 или друг номер, с обжалваната заповед се променят само частите на № 2391 извън УПИ IV и вътрешната част от 147,00 кв.м. остава със същия № 2391. Посочило е, че нови номера се създават само извън парцела на жалбоподателя № 8681 - част от № 2391, попадаща в УПИ XXVIII, 9733 - част от № 2391, попадаща в улицата, като тези номера не засягат парцел IV. Скицата от 2011 год. е вярна и отразява действащия план към онзи момент, включително: липсата на самостоятелно нанесен имот № 2391, в рамките на УПИ IV, тъй като № 2391 е бил вече „погълнат“ от приложената регулация. Новата граница е външна спрямо УПИ IV. Новата имотна граница се затваря по уличнорегулационната линия, т.е. точно по границата на УПИ IV, без да навлиза в него. Към първото заключение са приложени скици досежно процесния имот и квартал.

Административен съд-Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Заповед № 1514 от 21.11.2013 год. на Кмета на Община Велинград, с която на осн. чл. 53, ал. 1 от ЗКИР и пар. 4, ал. 1, т. 2 от същия, е одобрено попълването на кадастралния план с верните имотни граници пл. № 2391 и нов имот пл. № 8681, в кв. 344, по плана на гр. Велинград, с оглед представеното геодезическо заснемане от инж. Б.. Поправките са нанесени с кафяв цвят в акта за попълване на кадастралния план. В нея е посочено, че е изготвен акт за непълноти в одобрен кадастрален план, обявен на заинтересованите страни, съгласно чл. 62, ал. 3, изр. второ от Наредба № 3 от 28 април 2005 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Заповед № 1514 от 21.11.2013 год. на Кмета на Община Велинград е издадена въз основа на заявление с вх. № 032-11-76 от 26.08.2013 год. от А. В. К., към тази дата собственик на имот № 2391, в кв. 344, по плана на гр. Велинград, с оглед представените от него документи за собственост, за попълване (поправка) на одобрен кадастрален план с верни граници на имот № 2391 и нов № 8681. К. е приложил два броя нотариални актове – от 1993 год. и от 1996 год., удостоверение за наследници от 20.11.2013 год., геодезическо заснемане, извършено от инж. В. и обяснителна записка и комбинирана скица, изготвени от правоспособно лице по кадастър.

От представената административна преписка се установява следното:

С Решение № 322, прието на 26.09.2013 год., с Протокол № 15, точка № 46 т Общински съвет – Велинград, с мнозинство е дал съгласието си в качеството на орган, управляващ общинската собственост, Кметът на Община Велинград да упълномощи служител от Отдел „УОС“, който да присъства на място и при съгласие да подпише съставения акт за непълноти и грешки в одобрения план на гр. Велинград.

Впоследствие на 21.11.2013 год. Кметът на Община Велинград е издал оспорената заповед. На 22.11.2013 год. е съобщена на А. В. К. и на В. А. К., и двамата наследници съответно на С. А. К. и на Ц. С. К.. На 10.12.2013 год. служители от Община Велинград са изготвили и подписали констативен акт за това, че в законния 14-дневен срок след съобщението за издадената заповед не са постъпили жалби и възражения по нея и е влязла в законна сила.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът като извърши на основание чл. 168 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прави следните правни изводи:

Съдът счита, че е сезиран с процесуално допустима жалба. Доводите за това са следните:

От доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят се легитимира като собственик на УПИ IV–2382,2391, в кв. 344, по плана на гр. Велинград (виж. Нотариален акт № 181 от 2009 год.), който включва част от пл. № 2391. Оспорената заповед променя кадастралната база на неговия имот досежно имот пл. № 2391, като част от него е трансформирана в нови имоти № 9733 и № 8681. С направеното изменение се засяга правото му на собственост, което създава предпоставки за наличие на правен интерес у оспорващия. Същият притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на пар. 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и чл. 147 от АПК.

Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 53 и чл. 54 от ЗКИР.

Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, административният акт подлежи на оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованото лице. В случаите, когато актът не е надлежно съобщен, срокът за оспорване не започва да тече, а жалбата се явява допустима, ако е подадена в разумен срок след узнаването по друг начин за съществуването на акта. Доказателства по делото сочат, че Д. не е бил уведомен за издаването на процесния акт, макар да го засяга като собственик на УПИ IV. Узнал е за процесната заповед едва при извършване на справка и предоставяне на заверено копие от общината през 2024 год., поради което подаването на жалбата непосредствено след този момент следва да се приеме като извършено в рамките на законоустановения срок. Следователно оспорването е предявено в срок и е депозирано пред компетентния съд.

Жалбата е основателна по следните съображения:

В настоящия случай със Заповед № 1514 от 21.11.2013 год. на Кмета на Община Велинград е извършено изменение на кадастралния план на гр. Велинград чрез попълване на непълноти и грешки по реда на чл. 53 от ЗКИР по отношение на имот пл. № 2391, намиращ се в кв. 344, по плана на гр. Велинград. Изменението се изразява в обособяване на нов имот пл. № 9733 - част от имот 2391, попадаща в улична регулация, обособяване на нов имот пл. № 8681 - част от имот 2391, попадаща в УПИ XXVIII-2391, определяне на остатък от имот пл. № 2391 и отразяване на нови граници и площи на тези новосъздадени имоти.

Оспорената заповед е издадена на основание пар. 4, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, съгласно който до одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри, кадастралните планове се поддържат от общинската администрация, като настъпилите изменения се отразяват със заповед на кмета на общината. В този смисъл процесният акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на пар. 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, а именно от Кмета на Община Велинград. Актът съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 от АПК, фактически и правно мотивиран е, поради което не е налице порок на формата, но е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗКИР се допуска изменение на кадастралните регистри на недвижимите имоти при възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване. Процедурата представлява административно-техническо изменение, която следва да се извърши след проверка на документите за собственост. Същественото при този нея е, че тя предполага съществуване на безспорна кадастрална основа, която се допълва или коригира въз основа на документи за собственост на лицата, чиито права се засягат и след надлежното им уведомяване съгласно чл. 26 и чл. 34 от АПК. Също така трябва да не е налице спор за материално право. Липсата на едно от тези условия води до недопускане на исканата промяна или до неправилно приложение на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР.

Трайната съдебна практика на Върховния административен съд, изразена в многобройни съдебни решения е, че безспорна кадастрална основа има само, когато границите на имота са еднозначно установени по предходните планове, всички засегнати лица са уведомени за производството и издаването на крайния акт по него и няма спор за материално право между различни лица. Изменението на кадастралната карта се допуска само в изчерпателно посочените от закона хипотези, уредени в чл. 53 от ЗКИР - попълване на непълноти и грешки, чл. 53а от ЗКИР - изменение на КК и КР въз основа на настъпили промени или на влезли в сила съдебни решения и чл. 54 ЗКИР - ограничения при наличие на спор за материално право.

Както беше посочено, случая изменението е допуснато на осн. чл. 53, ал. 1 от ЗКИР по заявление на К., легитимираш се към този момент като собственик на имот № 2391, в кв. 344, по плана на гр. Велинград, въз основа на Нотариални актове от 1993 год. и 1996 год. Жалбоподателят Д. е собственик на УПИ IV-2382,2391, в кв. 344, по плана на гр. Велинград, с приложена регулация - включваща част от имот № 2391, черпещ вещни права от приложените по делото документи за собственост от 2009 год. 1996 год. и от 2008 год. Следователно К. претендира собственост върху имот № 2391, в кв. 344, по плана на гр. Велинград, за който оспорващият също представя документи за собственост върху същия имот № 2391, включително върху частта, включена в УПИ на жалбоподателя. Този факт се установява и от заключенията на вещото лице. То многократно потвърди, че част от имот № 2391 попада в парцела на оспорващия, а същевременно се претендира и от К.. От изложеното се налага изводът, че е налице спор за материално право, поради което не може да е налице безспорна кадастрална основа. Тази забрана е установена с изричната норма на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР - когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 от същия.

По отношение на следващата предпоставка от процедурата по изменение на кадастралните регистри на недвижимите имоти - уведомяването на всички засегнати лица се установява, че издателят на заповедта е нарушил разпоредбата на чл. 53 от ЗКИР. Последната изисква административният орган да уведоми всички лица, чиито вещни права са засегнати от исканото попълване или изменение на кадастралния план, тъй като те имат качеството на заинтересовани страни по смисъла на пар. 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Заинтересованите страни имат право да се запознаят с исканото изменение, да изразят становища, да правят искания, да се уведомят при съставяне на констативния акт, и да се запознаят с издадения административен акт. Данните по делото, включително и заключенията на вещото лице нееднозначно сочат, че Д. е собственик на УПИ IV-2382,2391, като част от имот пл. № 2391 - предмет на попълването и попада в неговия парцел. Въпреки тези факти жалбоподателят не е бил уведомяван за развилото се административно производство, както и не му е била съобщена процесната заповед. Органът не го е идентифицирал като страна независимо от притежаваните от него нотариални актове. Същият е собственик на имота, включващ част от засегнатата площ на 2391 и обуславя качеството му на заинтересовано лице по смисъла на пр. 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Кметът на Община Велинград, като не е изпълнил задължението си по чл. 26 и чл. 34 от АПК е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед, което е рефлектирало върху материалната законосъобразност на акта.

На следващо място се установява, че е налице несъответствие между различните графични и кадастрални източници - действащият регулационен план, скицата от 2011 год., както и приложеното от заявителя К. геодезическо заснемане, послужило като основание за съставяне на констативния акт по чл. 53 от ЗКИР. От приетите съдебно-технически експертизи се установява, че скицата от 2011 год., издадена от Община Велинград, не съдържа имот пл. № 2391 в границите на УПИ IV-2382,2391, въпреки че част от този имот е включена в парцела съгласно нотариалните актове и приложената регулация. В геодезическото заснемане на инж. В. от 2013 год. са нанесени нови граници, нови площи и нови номера (№ 9733 и № 8681), без те да се базират на еднозначно и непротиворечиво тълкуване на предходните планове и регулационни линии. По делото липсва приемственост между старите планове и новото заснемане, която да установява по недвусмислен начин: действителните исторически граници на стария имот 2391, обхвата на имота след регулационните изменения, точната част от № 2391, включена в УПИ IV, причините за отсъствието на бившия имотен номер в скицата от 2011 год. В тази насока вещото лице сочи, че старият имот № 2391 е съществувал, но неговото графично отразяване в различните документи е непоследователно, като в скицата от 2011 год. липсва, а в заснемането от 2013 год. се обособяват нови имоти, без ясна връзка с историческия план. Така установените несъответствия еднозначно сочат за липса на кадастрална основа, върху която общината да стъпи при попълването на непълноти и грешки. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР попълването е допустимо само, когато непълнотите могат да бъдат доказани безспорно, чрез съпоставяне на данните от всички планове и документи. В разглеждания казус такива не са налице. Данните, нанесени на скицата от 2011 год. и заснемането от 2013 год. показват различни граници, както и не ясно кои части от имот № 2391 са придадени по регулация и кои остават. Следователно въз основа на тази неясна графична основа органът не е следвало да извърши исканото попълване на кадастъра досежно процесния имот. Тези констатации обосновават самостоятелно основание за нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила за извършеното изменение по чл. 53, ал. 1 от ЗКИР.

По изложените съображения в настоящия случай не са били налице предпоставките по чл. 53, ал. 1 от ЗКИР за попълването на кадастралния план с верните имотни граници на имот с пл. № 2391 и нов имот с пл. № 8681, кв. 344, по плана на гр. Велинград, поради което Заповед № 1514 от 21.11.2013 год. на Кмета на Община Велинград е издадена в нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и с целта на закона. Налага се отмяна на оспорения акт.

С оглед изхода на спора и предвид липсата на претенция от страна на жалбоподателяа за присъждане на съдебно-деловодни разноски, съдът не следва да се произнася по тази акцесорна претенция.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, седми състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на С. Т. Д., [ЕГН], Заповед № 1514 от 21.11.2013 год. на Кмета на Община Велинград.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.