№ 2456
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110207648 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Хоумновейт“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
В.А.М. – управител, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ №
38Б, ет. 3, офис 9 срещу Наказателно постановление (НП) № 22-2500165/22.04.2025 г.,
издадено от И.Х.Й., изпълняваща длъжността „директор“ на Дирекция „Инспекция по
труда“ - София /ДИТ-София/, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във
връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд /ЗБУТ/ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ /Наредбата/.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно, тъй като не
отговаряло на буквата и духа на закона, а в хода на административнонаказателната
процедура били допуснати съществени процесуални нарушения. Наведени са аргументи за
материална незаконосъобразност на оспорения санкционен акт, обосновани с твърдения за
липса на извършено административно нарушение и недоказаност на същото. Оспорва се и
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Сочи се, че наказващият
орган не е описал доказателствата, които подкрепят тезата на актосъставителя за извършено
нарушение. Отделно от това е наведено оплакване за нередовно връчване на АУАН, с оглед
отсъствието на изрично делегирани правомощия за тази цел в полза на упълномощеното
лице. Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 415в от КТ,
тъй като процесното деяние покривало нормативно установените критерии за маловажност
на случая. По този повод излага, че още в деня, следващ този на извършване на проверката,
е бил сключен застрахователен договор от страна на работодателя. На последно място
излага съображения за прекомерност на размера на наложената санкция.
В съдебно заседание, дружеството–жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. П., която поддържа подадената жалба и моли обжалваното НП да бъде
1
отменено по подробно изложените вече аргументи. Моли за присъждане на направените
разноски, за което представя списък.
АНО - редовно призован, се представлява от юрк. М., която оспорва жалбата и моли
същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Факта на
извършване на процесното нарушение намира за несъмнено доказано от събраната
доказателствена съвкупност. Наведените от насрещната страна доводи счита за
неоснователни, конкретно поради наличие на редовно упълномощаване на лицето, получило
препис от АУАН, неприложимост на хипотезите на маловажност, както законосъобразно
определяне размера на наложената санкция – в съответствие с установените при проверката
други нарушения. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от
фактическа страна следното:
Работодателят-жалбоподател „Хоумновейт“ ЕООД с ЕИК ********* извършвал
икономическа дейност с трудов травматизъм по-висок от средния за страната (строителство
на жилищни и нежилищни сгради с код по класификатора на икономическите дейности
41.20). Дружеството оперирало в обект – „Многофамилна жилищна сграда с подземни
гаражи“ в УПИ VI-6143, 6145, 6146, кв. 49, м. „Малинова долина“ от I до VI част, в район
„Студентски“, гр. София.
На 17.02.2025 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
на „Хоумновейт“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от В.А.М. – управител, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 38Б, ет. 3, офис 9. При
извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство свидетелят С. Л. – главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – София, установил, че работодателят
„Хоумновейт“ ЕООД извършва икономическа дейност с трудов травматизъм по-висок от
средния за страната в горепосочения строителен обект. При посещението на място било
установено, че на строителната площадка работят представители на няколко дружества. При
проверката по работни места са установени две лица да полагат труд, единият от които е
установен като Я.М.Н.. Същият попълнил собственоръчно декларация, в която описал
естеството на изпълняваната работа, размера на трудовото си възнаграждение, почивните
дни през седмицата, работното си място и индивидуализирал работодателя си в лицето на
жалбоподателя „Хоумновейт“ ЕООД.
В хода на последвалата проверка по документи контролните органи от ГИТ
установили като трудово правоотношението между жалбоподателя и неговия работник. В
тази насока свидетелствал представеният трудов договор от 17.02.2025 г., по силата на който
Я.Н. поел задължение да изпълнява от същата дата длъжността „общ работник“ при
търговското дружество. Последното се задължило за сметка на това да осигури на служителя
здравословни и безопасни условия на труд и да му заплати уговореното в трудовия договор
възнаграждение.
Преценявайки естеството на изпълняваната работа и завишението в коефициента на
трудов травматизъм за този вид дейности, свидетелят Л. констатирал, че работодателят не е
осигурил застрахователна защита на лицето Я.М.Н., което полагало работа в стопанисвания
строителен обект. Установено било, че работодателят не е изпълнил задължението си да
застрахова за риска „трудова злополука“ своя работник, за което бил съставен протокол за
извършена проверка № ПР2506907 от 12.03.2025 г., в който било отразено, че „Хоумновейт“
ЕООД, в качеството му на работодател, е допуснало нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“
Още на следващия ден след извършването на проверка на място обаче,
жалбоподателят сключил задължителна застраховка „Трудова злополука“ към „Дженерали
2
Застраховане“ АД, обективирана в застрахователна полица № 0111250855000777 от
18.02.2025 г. за групова застраховка „Задължителна трудова злополука“, ведно с Приложение
№ 1 към същата, в което било дадено описание на покритите рискове и обезщетения, както
и списък на застрахованите лица по полицата, в който под № 21 фигурирал и назначеният на
длъжността „общ работник“ Я.М.Н., с което за него възникнала възможността да се ползва
от застрахователната закрила на сключения договор.
При тези данни, актосъставителят Л. приел, че към 17.02.2025 г. – датата на
сключване на трудовия договор с работника Я.Н., същият не е имал сключена застраховка
„трудова злополука“, което било в нарушение изискванията на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2,
ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“, като съставила АУАН № 22-2500165 от 12.03.2025 г. срещу
жалбоподателя, за неизпълнение на задължението му да застрахова своя работник за риска
„трудова злополука“.
АУАН е съставен в присъствието на Д.В.Т. – упълномощен представител на
дружеството-жалбоподател, легитимиран с представителна власт по силата на генерално
пълномощно, предоставящо правомощия пред всички държавни и административни
органи във връзка с осъществяването на правни и фактически действия, сред които такива по
подписване и получаване на всички документи, свързани с дейността на дружеството.
Препис от акта е връчен на това лице по надлежния ред, при което не са направени
възражения срещу констатациите в него.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата
обстановка е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-2500165/22.04.2025 г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на „Хоумновейт“ ЕООД с
ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за установена от показанията на
свидетеля С. Л., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. В основата на фактическите си изводи съдът постави
именно гласните доказателствени средства, изходящи от лицето, ангажирано с извършването
на настоящата проверка. Показанията на този свидетел се отличават с логичност,
последователност и вътрешна безпротиворечивост, което мотивира настоящия състав да им
се довери изцяло. От съобщеното от свидетеля в хода на разпита се установяват
обстоятелствата във връзка с проверката, кои и колко лица са заварени да полагат труд на
работния обект, какви работни задачи са осъществявали, осигурена ли е била
застрахователна защита на работниците и какви са били последващите действия по
сключване на застрахователен договор още на следващия ден след провеждането на
проверката на място. Установява се още и фактът, че АУАН е бил връчен на представител на
дружеството, оправомощен с нотариално заверено пълномощно.
Липсва представена застрахователна полица за риска към датата на проверката. Така
е налична с последваща дата.
Доказателствата са непротиворечиви в своята цялост и по-подробно тяхно
обсъждане не се налага.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
3
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Преди да направи служебна проверка на материалноправната законосъобразност на
обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо проверка дали
процесното НП отговаря на изискванията на процесуалния закон. В този смисъл
актосъставителят е заемал длъжността “главен инспектор” в Дирекция “Инспекция по
труда” – София и е имал компетентност по съставяне на АУАН като държавен контролен
орган по смисъла на чл. 416, ал. 1 от КТ. Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от КТ,
наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399,
400 и 401 КТ, или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите, като в настоящия случай изпълнителните директор на
ГИТ е възложил на директорите на дирекции „Инспекции по труда“ такива правомощия,
следователно обжалваното НП е издадено от компетентен орган съобразно приложените по
делото заповеди.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените
давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни
лица, като са редовно връчени на представител на жалбоподателя за запознаване със
съдържанието им. Неоснователно е възражението в жалбата за нередовност на процедурата
по връчване на акта, с оглед на наличното по преписката генерално пълномощно, което е с
нотариална заверка на подписа, и дава възможност на упълномощеното лице да извършва
действия по подписване и получаване на всякакви документи, свързани с дейността на
дружеството-жалбоподател при кореспонденцията с държавни и административни органи.
Актът и наказателното постановление са издадени и при спазване на разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като липсва каквато и да е непълнота или противоречие в
съдържанието им. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, тъй като и в
двата процесуални документа са посочени всички елементи от състава на нарушението.
Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с оглед на изчерпателния опис на писмените материали, служещи като
доказателствата, потвърждаващи извършването на процесното административно нарушение.
Следователно при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да
обосновават отмяна на последното само на това основание.
По съществото на спора съдът намира следното:
Съдът счита, че така установената фактическа обстановка изпълва състава на
административно нарушение, като правилно и законосъобразно е подведена под нормата на
чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл. 2, ал. 1
от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“.
Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ, „работещите, които извършват работа, при която
съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска
„трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет“. С тази разпоредба е предвидено задължение за работодателя, каквото
качество несъмнено има „Хоумновейт“ ЕООД спрямо лицето Я.М.Н., да застрахова за своя
сметка за риска „трудова злополука“ работещите, които извършват работа, при която
съществува опасност за живота и здравето им, при условия и по ред, определени с акт на
Министерски съвет.
Такъв акт на Министерски съвет е Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“ приета с ПМС 24 от 06.02.2006 г.
/обн ДВ бр. 15 от 2006 г. /. Съгласно чл. 2, ал. 1 от нея, „на задължително застраховане
4
подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основаната или
спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов
травматизъм, равен или по-висок от средния за страната“.
Така описаното нарушение е от вида на продължените и неговият състав се
осъществява непрекъснато до преустановяване на противоправното бездействие
(несключване на необходимата застраховка). В случая такава е сключена на 18.02.2025 г. и е
с начална дата на покритие следващия ден – 19.02.2025 г. Датата на нарушението правилно е
определена от актосъставителя и АНО като датата на сключване на трудовия договор с
работника – 17.02.2025 г., която е и датата на фактическо изпълнение на задълженията на
работника, видно от договора, доколкото именно тогава възниква задължението на
работодателя да го застрахова.
Коефициентът на трудов травматизъм за осъществяваната икономическа дейност за
процесния период произтича от посочената в АУАН и НП Заповед № РД-06-45 от 30.10.2024
г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за
прилагане през 2025 г., издадена от министъра на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр.
97 от 15.11.2024 г. Според установената работна дейност, класифицирана в КИД като
„строителство на жилищни и нежилищни сгради“, същата има коефициент на трудов
травматизъм 1.20 и в съпоставка със средния такъв за страната (0.63), бележи превишение
на тази си стойност, с което попада сред икономическите дейности, за които според чл. 2, ал.
1 от Наредбата е предвидено изискване за задължително застраховане на работниците. В
този смисъл за жалбоподателя е съществувало задължение по тази заповед да застрахова
своя работника, което същият безспорно не е сторил. Съдът намира, че всички елементи от
обективната съставомерност на нарушението са описани надлежно – посочена е длъжността
на работника, записано е, че същата е с коефициент на трудов травматизъм над средния,
респективно, че работникът не е бил застрахован със задължителната застраховка.
Задължението за сключване на такава застраховка е въведено със Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, където чл. 52 определя, че работещите, които
извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат
задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред,
определени с акт на Министерския съвет. Редът за издаване на този акт на Министерския
съвет също е спазен – с ПМС № 24 от 06.02.2006 г. е приета Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. Съгласно чл. 2,
ал. 1 от тази Наредба на задължително застраховане подлежат работниците и служителите,
които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия,
принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от
средния за страната. Посочената в АУАН и НП длъжност е била с коефициент на трудов
травматизъм над средния към датата на извършване на нарушението, следователно
работникът Я.М. е подлежал на задължително застраховане за сметка на работодателя, а
неизпълнявайки това си задължение жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение.
С оглед на изложеното, законосъобразно нарушението е квалифицирано по чл. 52,
ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“
приета с ПМС 24 от 06.02.2006 г.
Независимо от горната констатация, съдът откри основания за приложение на
разпоредбата на чл. 415в от КТ, регламентираща маловажен случай на административно
нарушение, тъй като процесното нарушение не е засегнало установения ред на държавно
управление в значителна степен и не е предизвикало вредни последици. Разпоредбата на чл.
415в, ал. 1 от КТ (нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.,
бр. 7 от 2012 г.) урежда привилегирован състав спрямо всички нарушения по КТ,
5
включително и тези, описани в чл. 413, ал. 2 от КТ. Специалният състав по глава ХІХ, раздел
ІІ от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. „Маловажните“ нарушения, установени по
КТ, съобразно чл. 415в КТ, имат два основни признака: нарушението да е отстранено
веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни
последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено
освобождаване от административнонаказателна отговорност (за разлика от тези по чл. 28
ЗАНН), а налагане на същото по вид административно наказание – парична санкция, но в
многократно по-нисък размер.
В случая са налице предпоставките за приложение на този привилегирован състав,
на първо място с оглед отсъствието на вредни последици, настъпили вследствие
извършването на административното нарушение. На следващо място, същото е отстранено
веднага след установяването му, доколкото в деня след провеждането на проверката в
строителния обект – на 18.02.2025 г., е сключен договор за групова застраховка
„задължителна трудова злополука“, с което застрахователно дружество „Дженерали
Застраховане“ АД е поело задължение да застрахова работниците и служителите на
жалбоподателя „Хоумновейт“ ЕООД срещу събития, свързани с живота, здравето и
телесната им цялост. В списъка на застрахованите лица попада и служителят Я.Н., по повод
на чието трудово правоотношение е разкрито процесното деяние. В този случай се касае за
хипотеза за незабавно отстраняване на нарушението, тъй като са предприети действия в тази
насока при пораждането на първата обективна възможност за това. В допълнение към това
следва да бъде отчетено обстоятелството, че лицето е предоставяло работна сила в полза на
своя работодател в един изключително кратък период, по-конкретно само за един ден, в
който спрямо него не е била осигурена застрахователна закрила, тъй като съгласно
трудовият договор и справката за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, лицето е
постъпило на работа едва в деня на предприемане на проверката в строителния обект на
17.02.2025 г.
Ето защо, настоящият съд следва да преквалифицира деянието като нарушение по
смисъла на чл. 52, ал. 1 от ЗБУТ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, вр. чл. 415в, ал. 1
от КТ, и като такова да измени наказателното постановление, като намали наложената
имуществена санкция от 2000 на 100 лева, доколкото по делото не се установиха отегчаващи
отговорността обстоятелства. Не може да се приеме за такова и обстоятелството, че в хода на
проверката контролните органи са констатирали и други нарушения, доколкото няма данни
същите да са санкционирани с влязло в сила наказателно постановление или друг приравнен
нему акт. Съответно липсват данни за наличие на други административни нарушения от
страна на дружеството-жалбоподател, които да обусловят завишения размер на дължимата
му санкция.
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, то субективната
страна на деянието не следва да бъде обсъждана.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно, но неправилно по отношение на преценката за
маловажност на случая.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като на
жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 300 лева с оглед ниската фактическа и
правна сложност на делото, по което е проведено едно единствено заседание и не са
събирани голям по обем доказателства, като се съобрази и изхода на делото. На
6
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева по същите съображения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 116-и състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2500165/22.04.2025 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на „Хоумновейт“ ЕООД с
ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗБУТ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението в маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ и
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2000 лева на 100 лева.
ОСЪЖДА „Хоумновейт“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от В.А.М. –
управител, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 38Б, ет. 3,
офис 9, да заплати на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на
„Хоумновейт“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 300 лева – разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7