№ 447
гр. П., 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20255220100216 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод искова молба от С. В. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Б., общ. П., ул. „2“ № 8 и настоящ адрес: гр. П., ул. „Н. Г.“ № 26, ет. 3, ап.
6, чрез адвокат А. Д. от САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С., р-н „С.“, ж.к.
„Я.“, ул. „Х. О. № 74, ет. 1, ап. 1, против „П. К. Б." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., п.к. 1404, р-н С., ж.к. М., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с която се
иска от съда да обяви потребителски кредит П. К. Стандарт № 40023955218, сключен между
страните, на основание чл.22 ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1,
предложение първо от ЗЗД.
В условията на евентуалност предявява иск за прогласяване на недействителност на
клаузата на чл.6 от договора, на основание чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.19, ал.5 ЗПК, във вр. с чл.
26, ал.1, предложение първо ЗЗД
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.02.2024 г. между страните е сключен
Договор за потребителски кредит П. К. Стандарт № 40023955218, с размер на заемната сума
от 4000 лева, срок на кредита 36 месеца, размер на вноската 194,78 лева, ГПР 48,87 %, ГЛП
41,00 %, дължима сума по кредита 7012,20 лева, като в тази сума не били включени таксите
„Фаст“ и „Флекси“, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ 1800 лева
ивъзнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси 3360 лева.
Цитира чл.VI от договора, като във връзка с него общото задължение по кредита и по
закупената допълнителна услуга е 12172,20 лева; общ размер на вноската 338,11 лева и дата
на погасяване - 5 ден от месеца.
Твърди, че в чл.15 от общите условия, на ответното дружество били уговорени
1
допълнителните такси „Фаст“ и „Флекс“. Сочи към момента на предявяване на настоящата
искова молба ищецът е направил вноски в общ размер от 1690,55 лева по процесния договор
за потребителски кредит, като това било видно и от представените по делото платежни
документи от „И.“.
Твърди, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл.22
ЗПК, тъй като таксите „Фаст“ и „Флекс“ не били посочена като включени в ГПР, поради
което има неправилно посочване на ГПР. Цитира решения на СЕС. Счита, че записването в
кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл.68д, ал.1 и ал.2,
т.1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай. На следващо място
счита, че не е упоменато и кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент
от ГПР формира.
Твърди, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11,
т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябвало да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкувал всяка една клауза и да преценявал дали тя
създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
По отношение на евентуалния иск посочва, че договорната клауза на чл.6 била да
послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата /т.
нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Това възнаграждение също е следвало да се включи в
годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл.19,
ал.1 от ЗПК. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет
услуги представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото
начисляването и събирането му не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по
кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер
на ГПР, т.е. клаузата е недействителна и на основание чл.19, ал.4, във вр. с ал.5 ЗПК.
При евентуален насрещен иск моли задължението да бъде разсрочено.
Претендира разноски и сочи доказателства.
В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява. Постъпила е молба от адвокат
Д. от САК, като моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба.
Не оспорва, че на 28.02.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски
2
кредит П. К. Стандарт № 40023955218, с размер на заемната сума от 4000 лева, като
уточнява, че ищцата поела задължението да върне парични средства ведно с
възнаграждението за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, съгласно условията на
договора.
Твърди, че договорът отговаря на общите условия за действителност на договорите.
Счита, че договорът за потребителски кредит отговаря на специалните изисквания на ЗПК за
действителност, не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа нищожни
клаузи. Счита, че в общите условия били посочени взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Оспорва твърдението на
ищеца, че възнаграждението по предоставените допълнителни услуги е следвало да бъде
включен в размера на ГПР, тъй като същите са били закупени от потребителя по негов избор
и не са били задължително условие за получаване на кредит. Също така възнаграждението за
допълнителните услуги не следвало да се включва при изчисляване на ГПР, защото би
въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита и поради това, че се дължи
от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, поради което не
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Счита, че
дори и размерът на ГПР да е по-висок от законово допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то
последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава максималният размер,
но не и недействителност на договора за кредит. Според него неправилното посочване на
ГПР не може да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до нищожност на целия
договор за кредит, като се позовава на Директива 2008/48/ЕО.
Смята, че в процесния случай страните са постигнали съгласие за сключване на
договор с включени допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", като ищеца е изявил желание
да закупи тези допълнителни услуги. Отделно от това, по своята същност първата услуга
представлява право на приоритетно разглеждане и становище по искането за потребителския
кредит, което означава, че както е посочено и в самия ДПК в раздел VI Параметри,
допълнителната незадължителна услуга „Фаст" към момента на подписване на договора
вече е била предоставена на кредитополучателя и използвана от последния. След като
ищецът е поискал приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит,
представителите на ответното дружество са извършили всички необходими действия за
проучването на кредитната способност на ищеца, подготвили са нужните документи и са
сключили договора в максимално кратки срокове. Тази услуга безспорно е предоставена на
ищцата и последната се е възползвала от нея.
Намира за неоснователни твърденията на ищеца, че поради невключването на
възнаграждението за предоставените допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Оспорва твърдението, че клаузата за допълнителни услуги противоречи на чл.10а,
ал.1 и ал.2 ЗПК.
Претендира разноски и сочи доказателства.
В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител.
3
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените и приети по делото писмени доказателства – договор за
потребителски кредит П. К. стандарт, искане за отпускане на кредит, СЕФ, допълнителна
преддоговорна информация и погасителен план, се установява, че на 28.02.2024 г. между
ищеца С. П. като заемател и ответното дружество „П. К.“ ЕООД като заемодател е бил
сключен Договор за потребителски кредит П. К. стандарт, по силата на който кредиторът
предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 4000
лева, който следвало да се върне на 36 месечни вноски, в размер на вноската по кредита
194,78 лева. Размерът на ГПР е 48,87 %, а на ГЛП 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 %.
Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 7012,20 лева. В договора е уговорено,
че ищецът е поискал изрично допълнителни услуги – „Фаст“ на стойност 1800 лева и
„Флекси“ на стойност 3360 лева. Посочено е, че вноската по закупените допълнителни
услуги е в размер на 143,33 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по
кредита, т.е. месечната вноска общо е в размер на 338,11 лева, а сумата, която следва да се
върне е в размер на 12172,20 лева. От договора се установява, че допълнителната услуга
"Фаст" се изразява в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски
кредит, а допълнителната услуга "Флекси" се изразява в право да променя едностранно
погасителния си план при изпълнение на съответни изисквания.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Районен съд П. е сезиран в условията на евентуалност искове с правно основание
чл.22 ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо от
ЗЗД и чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.19, ал.5 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД
Основателността на главния иск предполага противоречие на договора за кредит с
императивните законови разпоредби, посочени от ищеца, а на предявения под евентуалност
иск - противоречие със закона на клаузите за заплащане на възнаграждение за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Тези обстоятелства следва да бъдат установени
по делото от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че
между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по чл.9 и
сл. от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в
Закона за защита на потребителите - арг. чл.24 ЗПК, във вр. чл.143 - 148 ЗЗП.
В договора за кредит не са посочени условията за прилагането на ГЛП, както изисква
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява
лихвеният процент. По този начин не става ясно как се разпределя лихвеният процент във
времето - върху цялата дължима главница или върху остатъчната главница. Също така в
договора не е отбелязано какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се
прецени при какви условия е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на
посочения от кредитора фиксиран размер. Това нарушение на закона съгласно изричната
разпоредба на чл. 22 от ЗПК води до нищожност на договора за кредит.
4
При сключване на договора за кредит е допуснато нарушение и на императивната
разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната
цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на
самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност
на договора съгласно чл.22 ЗПК. Според съдържащото се в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК законово
определение на понятието „обща сума, дължима от потребителя“ същата представлява
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случай допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са свързани с договора за кредит
и са били предварително известни на кредитора, най-малкото защото са уговорени в
договора за кредит. Следователно дължимите за тях възнаграждения представляват разход
по кредита по смисъла на §1, т.1 ДР на ЗПК, който съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от
ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. В настоящия случай, с клаузите за допълнителна
услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“ се въвеждат за потребителя допълнителни
разходи, в резултат на които общият разход по кредита и съответно годишният процент на
разходите реално надхвърля договорения 48,87 % и в действителност ще надхвърли
законоустановения минимум, тъй като цената на допълнителните услуги е по-голяма от
заемната сума. На практика с уговореното възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“
и „Флекси“ се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява
плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля
допустимият размер на разходите по чл.19, ал.4 от ЗПК. С плащанията за допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“, както бе посочено, се покриват разходи, които са свързани с
договора за кредит и са били предварително известни на кредитора, поради което стойността
на дължимото възнаграждение е следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл.19, ал.1 ЗПК,
като при включване на възнаграждението за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“,
размерът на ГПР нараства по размер над максимално допустимия по закон по смисъла на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този нормативен акт, е
нищожна, респ. с тези клаузи се цели именно заобикаляне на императивни правни норми на
5
ЗПК. Добавени към уговореното възнаграждение по договора, възнагражденията за
допълнителните услуги водят до превишаване допустимия размер на ГПР, което от своя
страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на подобно възнаграждение /арг. чл.
19, ал. 5 ЗПК/.
Според съда клаузите, регламентиращи заплащане на възнаграждение за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ вменяват в тежест на потребителя да заплати на
кредитора освен договорна /възнаградителна/ лихва за ползване на предоставената в заем
сума, още и възнаграждение за допълнителни услуги, които по естеството си представляват
действия по усвояване и управление на кредита по смисъл на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Разглеждането на искането за отпускане на потребителски кредит и получаване на
становище по него, било то и „приоритетно“, е присъщо на дейността по кредитирането,
извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да е безплатно
за потребителя. По отношение на услугата „Флекси“, предвиждаща възможност при
финансови затруднения на клиента да се преструктурират задълженията по кредита, по
същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК, но не и за
допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а,
ал.1ЗПК. В този смисъл уговорките противоречат на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Клаузите също така са формулирани неясно и в противоречие с повелителната
разпоредба на чл.10а, ал.4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. От съдържанието на договора не става ясно как тези допълнителни
услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването им и какви
конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези услуги.
По отношение на услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване на
становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали
кредитоискатели, съдът намира, че обективно същата не би могла да бъде предоставена, тъй
като становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на
договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна
услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно
даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително
становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане
на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това
разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на
становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен
тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“.
Относно услугата „Флекси“ съдът намира, че реализирането на правата по
допълнителната услуга „Флекси“ също е само хипотетично, тъй като съгласно чл.15.2 от
Общите условия правото да се променя едностранно погасителния план чрез отлагане на
определен брой погасителни вноски зависи от изпълнението на изчерпателно изброени
6
специфични изисквания, като например дългосрочна неработоспособност, прекратен трудов
договор, неплатен отпуск, загуба или повреда на имущество в резултат от бедствие и други.
Касае се все за бъдещи несигурни събития, чието настъпване по време на действието на
договора за кредит не е задължително, но въпреки това потребителят ще трябва да заплати
пълната стойност на уговореното възнаграждение. Освен това реализирането на правата по
допълнителните услуги зависи от волята на кредитора, доколкото в Общите условия
изрично е посочено, че за целта страните подписват анекс. Това означава, че дори и да
настъпи някое от изискванията за отлагане на една или няколко погасителни вноски, то може
да не бъде осъществено, ако кредиторът откаже да подпише анекс към договора за кредит.
На следващо място следва да се посочи, че размерът на претендираната цена за
предоставената услуга е несъизмеримо по - голям от лихвата за забава, която би се дължала
при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл.33, ал.2 ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. В тази връзка съдът намира, че уговорка за заплащане
на услуга „Флекси“ попада в хипотезата на чл.143, ал.1 ЗЗП, според която неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Осигуреното по този
начин допълнително възнаграждение за кредитора противоречи на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца
и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.
На следващо посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на
действителната, а е по-ниска, представлява и невярна информация, която следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.
С оглед установеното по делото съдът приема, че предявения установителен иск,
касаещ процесния договор за кредит е основателен. С оглед на това не дължи произнасяне
по предявените искове в условията на евентуалност.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на А. Д. от САК, за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца в производството, дължимото се възнаграждение. Във връзка с горното в полза на
процесуалния представител следва да бъде определено възнаграждение на основание чл.7,
ал.2, т.3, от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер
на 1794,59 лева с вкл. ДДС. Неоснователно се явява възражението на ответника за
прекомерност, тъй като съдът го присъжда в минимален размер, в какъвто се и претендира.
Не следва да се присъжда и възнаграждения за предявения иск в условията на евентуалност,
тъй съдът е уважил предявения главен иск и не се е произнесъл по предявения евентуален
иск. В константната практика на ВКС намерила израз в Определение № 4285/26.09.2024 г.
7
по ч.гр.д. № 3001/2024 г. на ВКС, на III г.о., Определение № 150/24.04.2020 г. по ч.т.д. №
2924/2019 г. на ВКС, I ТО и Определение № 284 от 06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г. на
ВКС, на ІV ГО, е прието, че когато между едни и същи страни са предявени евентуално
съединени искове, адвокатското възнаграждение е едно. При постигане на позитивно
решение по един от тези искове ответникът следва да понесе отговорността за разноски по
уважения иск, като ще дължи заплащане на адвокатско възнаграждение за защита на едно
благо. Съответно и при преценката на минималното адвокатско възнаграждение следва да се
съобрази стойността на защитаваното материално благо – тоест цената само на един от
евентуално предявените искове.
По отношение на възражението, че към определеното и присъдено от съда
възнаграждение не следва да се включва и ДДС, съдът намира същото за неоснователно,
поради следните съображения:
Адвокатското възнаграждение съставлява облагаема доставка по смисъла на чл.2, т.1
вр. чл.8 от ЗДДС и адвокатът е данъчно задължено лице, което дължи внасяне на ДДС върху
полученото възнаграждение съгласно чл.3, ал.2 от ЗДДС, а още повече това изрично се
предвижда от законодателя в § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. Предоставената
безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, която следва да се заплати по реда на чл.38,
ал.2 ЗАдв от осъдената за разноски страна, не е безвъзмездна, тъй като с присъждането на
адвокатското възнаграждение тя се овъзмездява и това води до данъчното й облагане -
затова и дължимото възнаграждение следва да включва ДДС. В този смисъл е определение
№ 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, II т.о., определение № 521/25.10.2017 г.
по ч.т.д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., определение № 442/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 502/2019
г. на ВКС, II т.о. и определение № 261/24.06.2019 г. по гр.д. № 3946/2018 г. на ВКС, III г.о.).
Поради изложеното съдът не споделя посоченото определение на ВКС, тъй като това е
единичен случай и счита, че следва да се придържа към константната практика в ВКС,
обективирана в посочените по-горе съдебни актове.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, във вр. с чл.83, ал.2 ГПК ответникът следва да бъде
осъден за заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд П.,
сумата от 280,48 лева, представляваща дължима държавна такса в производството.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал.2 ГПК, Районен съд - П.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между С. В. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Б., общ. П., ул. „2“ № 8 и настоящ адрес: гр. П., ул. „Н. Г.“ № 26, ет. 3, ап.
6 и „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.. кв. М., бул. „Б.“
№ 49, бл. 53Е, вх.В договор за потребителски кредит П. К. стандарт № 40023955218 от
28.02.2024 г., поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
р-н „С.“, ж.к. М., бул. „Б.“ №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, да заплати на адвокат А. Д. от САК, на
основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. сумата в общ размер на 1794,59
лева с вкл. ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение.
8
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
р-н „С.“, ж.к. М., бул. „Б.“ №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, да заплати на РС П., сумата в общ размер
на 280,48 лева с вкл. ДДС, представляваща ДТ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9