Номер 47723.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Мария К. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20203000500342 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от
„Уишбон”ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя Х.И.Х., против разпореждане
№54/14.01.2020г., постановено по гр.д.№650/19г. по описа на ДОС, гр.о., с което е върната
подадената от „Уишбон”ЕООД искова молба вх.№5903/13.09.2019г. против Община Балчик, по
която е образувано гр.д.№650/19г. по описа на ДОС, както и е прекратено производството
делото.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни
съображения. Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.Претенди -рат се
разноски.
Въззиваемата страна Община Балчик в депозирания отговор по частната жалба в срока по
чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалните си представител адв.Д.С. и адв.М.Д. поддържа становище
за нейната недопустимост, евент. неоснова -телност, като моли частната жалба да бъде оставена
без разглеждане, евент. обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на
обжалване пред настоящата инстанция акт.Същата е допустима. Неоснователни са възраженията
на въззиваемата страна, наведени в отговора на частната жалба, за нейната недопустимост, т.к. не
е подписана от управителя на дру- жеството.В титулната част на жалбата е посочено, че същата се
подава от „Уиш -бон”ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя Х. И. Х. , съответно в края
фигурира подпис на лицето, посочено като представляващ дружес -твото жалбоподател.В ТР Х. И.
Х. е вписан като управител/и едноличен собственик на капитала/ на „Уишбон”ЕООД, поради
което на осн. чл.30, ал.1 от ГПК, вр. чл.147 от ТЗ е легитимиран да представлява дружеството пред
съда. Ако и, както твърди Община Балчик, подписът да не е положен от Х.Х., т.е. дружеството да
не е било надлежно представлявано в процеса от своя управител, то това е порок, на който може да
се позове то, не и насрещната страна.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Производството по гр.д.№650/19г. по описа на ДОС, гр.о. е образувано по предя -вени от
„Уишбон”ЕООД против Община Балчик в условията на обективно евентуално съединяване
1
частични осъдителни искове.С разпореждане №1095/18.12.2019г. /постановено след депозирането
на отговор на исковата молба от ответника в срока по чл.131 от ГПК/ производството е оставено
без движение и на ищеца са дадени указания за отстраняване нередовности на исковата
молба.Съобщението е изпра -тено на адреса на управление на дружеството, вписан в ТР.Същото е
върнато в цялост с отбелязване от 30.12.2019г. от връчителя/служител на съд/, че на адреса няма
офис и обозначение на фирма, като по информация на собственика на жилището Я.И.К. на този
адрес няма фирма, както и упълномощено лице да получи съобщението.След извършена справка,
съгласно която в ТР не е бил вписан нов адрес на управление на дружеството,
първоинстанционният съд е приел, че съобщението е надлежно връчено на осн. чл.50, ал.2 от
ГПК.Поради изтичане на едноседмичен срок след 30.12.2019г., в който нередовностите не са
отстранени, с обжалваното разпореждане от 14.01.2020г. исковата молба е върната и производ -
ството прекратено.
Исковата молба, инициирала производството пред ДОС, е подадена от „Уишбон” ЕООД чрез
неговия процесуален представител Р.Р.Х..Същият е търговски пълномощник на дружеството по
чл.26 от ТЗ, изрично упълномощен с правата по чл.34, ал.1 от ГПК да води всякакви съдебни
процеси, да извършва всички необходими правни, процесуални и фактически действия във всички
съдебни инстанции, във всякакви съдебни производства, засягащи дружеството, вкл. да подава
всякакви искови молби във всички съдилища, каквито намери за необходими и подходящи с оглед
най-добрата защита на правата и законните интереси на „Уишбон”ЕООД и да извършва всякакви
съдопроизводствени действия във всички съдилища и инстанции, каквито намери за необходими и
подходящи с оглед най-добрата защита на правата и законните интереси на
„Уишбон”ЕООД.Упълномоща -ването е с пълномощно с нотариално заверен подпис на
представляващия „Уишбон” ЕООД управител Х.Х./гражданин на Република Финландия/, като
подписът е удостоверен по реда на чл.84 от ЗННД от завеждащия консулската служба на
Република България в Хелзинки с изх.№66/10.04.2013г.На същата дата е подписано и друго
пълномощно, което е с нотариално удостоверени подпис и съдържание по реда на чл.84 от ЗННД с
изх.№64/10.04.2013г./за подписа/ и №65/10.04.2013г./за съдържанието/, но то касае
упълномощаването на търговския пълномощник за извършване на правни и фактически действия,
свързани с конкретно посочен недвижим имот, които да се извършват пред Държавата, Община
Балчик, АГКК и АВ, но не и процесуални действия пред съд.
Търговският пълномощник Р.Р.Х. е лице с юридическо образо -вание, притежаващо
юридическа правоспособност, съгласно представеното удосто -верение изх.№8335/29.05.1995г.,
издадено от МП.Съгласно нормата на чл.26, ал.1 от ТЗ, при липса на други указания,
пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената
дейност на търговеца, ако е упълномощен писмено с нотариално заверен подпис, а според чл.26,
ал.2 от ТЗ за водене на процеси търговският пълномощник трябва да е упълномощен изрично.В
случая с горецитираното пълномощно, съставено в предписаната от закона форма, управителят на
„Уишбон“ЕООД е упълномощил изрично по см. на чл.26, ал.2 от ТЗ търговския пълномощник за
водене на процеси.Съгласно разрешенията, дадени в ТР №1/17.03.1993г. на ОСГК на ВС,
търговският пълномощник, който има изрично пълно- мощно за водене на процеси по чл.26, ал.2
от ТЗ, би могъл да бъде процесуален представител пред съд, ако притежава качествата, посочени в
2
чл.20, ал. 1, б. "а", "б", "в" от ГПК/отм./, съответно чл.32, т.1, 2 и 3 от ГПК.Съгласно мотивната му
част това ограничително разрешение е дадено, за да не се допуснат до участие в гражданското
производство пред съд лица, които не са квалифицирани, т.к. нормите, уреждащи процесуалното
представителство по пълномощие, го регламентират като професио - нална дейност, упражнявана
от правоспособни юристи.Търговският пълномощник на ищцовото дружество е изрично
упълномощен от управителя да води съдебни проце -си по см. на чл.26, ал. 2 от ТЗ, като
същевременно и този пълномощник притежава юридическо образование и правоспособност.С
оглед горното и би могъл да бъде надлежен процесуален представител на страната.Предвид
изложеното и следва да бъде прието, че исковата молба е подадена от надлежен процесуален
представител. В същата е посочен адрес за призоваване на този представител в гр.София.
Съобщението за цитираното разпореждане №1095/18.12.2019г. не е било изпратено на този адрес,
а на адреса на дружеството в гр.Варна.На осн. чл.39, ал.1, пр.2 от ГПК съобщението е следвало да
се връчи на посочения в исковата молба адрес на пълномощника/посочен и изрично като адрес за
призоваване/, за да бъде редовно връчено.Тъй като съобщението не е било връчено надлежно
съгласно цитираната разпоредба срок за отстраняване нередовностите на исковата молба не е
започвал да тече за страната, поради което неправилно с обжалваното разпореждане исковата
молба е върната и делото е прекратено.Същото следва да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с надлежно
връчване на разпореждането от 18.12.2019г./за пълнота следва да бъде посочено, че
разпореждането в частта, с която е указано, че следва да се внесе държавна такса от още 2х1000,
04лв. е неправилно - исковете са предявени в условия на евентуалност, като с тях се защитава само
един интерес - претендира се присъждане единствено на сумата от 25 001лв., но на различни
евентуални основания, поради което и на осн. чл.72, ал.1 от ГПК се дължи една такса от 1000,
04лв., която в случая е внесена при подаване на исковата молба/.
Независимо от изхода на настоящото производство искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски за частното производство се явява неоснователно.Също -то не е такова, приключващо
производството по съществото на повдигнатия между страните спор /предявените в условие на
евентуалност осъдителни искове/, предвид което и съдът приема, че сторените разноски страните
следва да претендират в производството, приключващо по същество повдигнатия спор и да се
присъдят съобразно крайния му изход.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №54/14.01.2020г., постановено по гр.д.№650/19г. по описа на ДОС,
гр.о. и
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизвод -ствените
действия съобразно дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4