Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 02.05.2024г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание пети октомври две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 15 057
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 135, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът – „Б.б.з.р.“ АД твърди, че
14.05.2015г., между „Б.б.з.р." АД, като кредитор, „К." ООД, В.В.М., Г.
С.С.и Г.Б.С. - солидарни длъжници е сключен договор за банков кредит
№852/14.05.2015г., по силата на който ищецът е предоставил на кредитополучателя
кредитен лимит в първоначален размер 5 008 209, 22 лева. Впоследствие банката е
увеличавала общия кредитен лимит, като неговият размер понастоящем е 6 470 123,
78 лева. Посочва, че по договор за банков кредит № 9852 от 14.05.2015 г. са
подписани 11 анекса, с подписването на които, като солидарен длъжник, Г.Б.С. се
е задължил да отговаря солидарно по смисъла на чл. 121 и сл. от ЗЗД, заедно с
кредитополучателя „К." ООД за изпълнение на всички задължения, произтичащи
от предоставения кредит. Твърди, че на 04.05.2016г., след възникване вземането
на „Б.б.з.р." АД, Г.С., се е разпоредил в полза на А.С., със своята
½ идеална част от съсобствен недвижим имот, а именно:
- самостоятелен обект с идентификатор
02659.2194.971 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №РД – 18 – 13/07.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на
имота: гр. Банкя, район Банкя, ул. „*****, с площ от 925 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, номер по предходен план 971, в квартал 123, парцел V, при съседи:
02659.2194.972, 02659.2194.285, 02659.2194.117, 02659.2194.118 и 02659.2194.15,
който недвижим имот, съгласно представен документ за собственост представлява:
дворно място, находящо се в гр. Банкя, СО – район Банкя, ул. „*****,
съставляващо имот с пл. №1007, кв. 123 по плана на гр. Банкя, с площ от 931, 75
кв.м. при съседи: д-р Л. Д., Г. Т., Ив. Т. Х.и улици, заедно с построената в
него сграда с идентификатор 02659.2194.971.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД – 18 – 13/07.01.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 117 кв. м., етаж – два,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, който недвижим имот съгласно
представените строителни книжа представлява жилищна сграда на два етажа със
сутерен със застроена площ от 121, 50 кв. м., разгърната застроена площ от 253,
50 кв. м. състояща се от: сутерен етаж, кога – 2, 70 кв. м., на който са
разположени: фитнес, сауна, баня с тоалетна, зимник, склад за градински
инструменти, първи надземен етаж на кота – 1, 35 м., + 0, 00 метра, на който са
разположени: гараж, предверие, килер, тоалетна, кухня, трапезария с тераса и
дневна и втори надземен етаж, кота + 1, 20 м., на който са разположени:спалня –
родители с дрешник, детска стая, две спални за гости, предверие и баня с
тоалетна, заедно с всички подобрения и приращения върху описани по-горе
урегулиран поземлен имот. Посочва още, че процесния недвижим имот, е оставен в
дял и изключителна собственост на А.С., посредством споразумение, сключено
между Г.С. и А.С., с което двамата ответници са прекратили брака си по взаимно
съгласие /по реда на чл. 50 от Семейния кодекс/. Постигнатото споразумение
между страните е обективирано в решение № 7849/06.06.2016г., постановено по
гр.д. № 23661/2016г., по описа на Софийски районен съд, 117 състав и е
утвърдено от съда. Споразумението е вписано в имотен регистър към Агенция по
вписванията - гр. София, на 26.08.2016г. с № от вх. per. 52944, № от дв.вх.рег.
52288, акт том 11, акт номер 251. Съгласно това споразумение страните не си
дължат уравнение на дяловете, поради което ищецът поддържа, че това първо разпореждане
с имота е безвъзмездно. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 26, том
II, per. № 3834, н.д.№ 172/2016г. на Нотариус М.К., per. № 425 на НК, А.С. се е
разпоредила с недвижимия имот, като е прехвърлила същия на Е.С. – дъщеря на А.
и Г.С.. Посочва, че към датата на подаване на настоящата искова молба, банката
се е снабдила с три броя изпълнителни листове срещу солидарно задължените по
договора за банков кредит лица -„К." ООД, Г.Б.С., Г. С.С.и В.В.М., а
именно:
-
изпълнителен лист, издаден на 08.07.2019г., както и заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК, издадена на 08.07.2019г. по ч.гр.д. № 34944/2019г. от Софийски
районен съд, 171-ви състав. Въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20197930400363 по описа на ЧСИ Н.Д., per. N° 793
на КЧСИ;
-
изпълнителен лист, издаден на 11.07.2019г., както и заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК, издадена на 11.07.2019г. по ч.гр.д. № 34947/2019г. от Софийски
районен съд, 54-ти състав. Въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20197900401536 по описа на ЧСИ Р.М.В., per. №
790 на КЧСИ и
- изпълнителен лист, издаден на
09.10.2019г., както и заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена на
09.10.2019г. по ч.гр.д. № 34946/2019г. по описа на Софийски районен съд, 160-ти
състав. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№ 20197900402004 по описа на ЧСИ Р.М.В., per. № 790 на КЧСИ. Ищецът твърди, че
към настоящия момент задълженията на солидарните длъжници по посочения договор
за кредит не са погасени. Посочва, че доколкото цялото имущество на длъжника служи
като обезпечение на кредитора, то извършеното първо безвъзмездно разпореждане с
описания имот е уреждащо за него. Относно втората разпоредителна сделка с
имота, доколкото същата е извършена по отношение на низходящ на продавача то за
нея следва да се приложи презумцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде обявено за относително
недействителни, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на ищеца,
следните разпоредителни действия с процесния имот:
- споразумение, сключено между Г.С. и А.С.,
посредством което първият ответник е оставил в дял и изключителна собственост
на А.С., притежавана от него ½ идеална част от недвижимия имот,
притежаван от тях до този момент в режим на съпружеска имуществена общност,
обективирано в решение № 7849/06.06.2016г., постановено по гр.д. №
23661/2016г., по описа на Софийски районен съд, 117 състав и е утвърдено от
съда, вписано в имотен регистър към Агенция по вписванията - гр. София, на
26.08.2016г. с № от вх. per. 52944, № от дв.вх.рег. 52288, акт том 11, акт
номер 251, както и
- разпоредителна сделка, с която А.С. е
дарила на Е.С., ½ идеална част от процесния недвижим имот, посредством
дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 26, том
II, per. № 3834, н.д.№ 172/2016г. на нотариус М.К., per. № 425 на НК, вписан в
Имотен регистър към Агенция по вписванията - гр. София, на 26.08.2016г. с № от
вх. per. 52945. № от дв.вх.рег. 52290, акт том 123, акт номер 62. Претендира
присъждане на разноски в настоящото производство. В допълнителната искова молба
се уточнява, че към момента на сключване на двете оспорени сделки вземането към
ищеца е било възникнало, тъй като вече е бил сключен процесния договор за
кредит, като ирелевантно е дали е било изискуемо и ликвидно. В този случай
увреждането е обективен факт и не зависи от субективното отношение на длъжника.
Относно твърденията на втория и третия ответник, че не са знаели за
задълженията на първия ответник, се посочва, че и при извършване на двете
разпоредителни сделки в търговския регистър е бил вписан и публично известен
учредения залог на търговско предприятие на кредитополучателя, в който
съдружник е първия ответник. С оглед действието на вписването в търговския
регистър, посочените в него обстоятелства, че считат за известни на третите
лица. Поддържа, че когато длъжникът знае, че има кредитор, но въпреки това
извършва разпоредителна сделка, то той винаги съзнава, че с последната го
уврежда. Поддържа, че в този случай е
ирелевантно дали кредита е обезпечен с възможност за принудително изпълнение
спрямо друго имущество. Посочва, че ищеца е пристъпил към изпълнение върху
търговското предприятие, по отношение на което е учреден особен залог за
обезпечаване на вземанията по кредита на 24.04.2019г. В последното съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък по чл. 80 от ГПК относно претендираните от тази стана разноски.
Ответникът
- Г.Б.С. в депозирания от него писмен отговор твърди, че към датата на
подписване на споразумението длъжникът не дължи цялата сума по кредита, а само
месечна вноска, тъй като кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем.
Посочва, че към датата на прехвърляне на имота от майка на дъщерята на Г.С.
не е бил длъжник на ищеца, тъй като
претенциите на кредитора за дължимите суми са предявени пред съда 3 год. след
датата на одобреното споразумение за развод. Заявява, че към датата на
сключването на описаното споразумение не е имал съзнание да уврежда кредитора –
ищец, тъй като за обезпечаване на вземанията по договора за кредит са
предоставени на ищеца различни обезпечения, включително е учреден особен залог
върху търговското предприятие на кредитополучателя, чиято оценка е над размера
на дължимото, съгласно извършвани ежегодни оценки от ищеца. Посочва, че при
изготвянето на споразумението и одобрението му от съда Г.С. е бил собственик на
½ ид.ч. от имота, предмет на настоящия отменителен иск. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, в условията на
евентуалност – да бъде постановено относителна недействителност на
разпоредителните действия само по отношение на ½ ид.част от имота. Претендира разноски.
Ответникът
- А.Х.С. в депозирания от нея писмен отговор заявява, че договорът за кредит,
подписаните последващи анекси, датата на вписване на бракоразводното решение с
бившия й съпруг Г.С., както и последващото дарение на дъщеря й Е.С. са се
случили преди изтичане на падежа, уговорен в договора за кредит и заместени със
сроковете, посочени от банката-кредитор в последващите анекси, както и преди
кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем, преди подаване на искане до
съда за осъждане на дружеството длъжник и солидарните длъжници. Заявява, че
сключвайки споразумението и процесната последваща сделка за дарение на дъщеря
й, не е действала с намерение да увреди ищеца, нито е знаела, нито подозирала,
че бившият й съпруг е в каквито и да било отношения с банката – ищец. Твърди,
че още преди развода били във фактическа раздяла. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове, в условията на евентуалност –
да бъде постановена относителна недействителност на разпоредителните действия
само по отношение на ½ ид.част от имота. В отговора на допълнителната
искова молба ответникът поддържа, че от вписването в търговския регистър на
особения залог на търговското предприятие на дружеството, в което бившия й
съпруг е съдружник, не може да се установи, че последният е бил солидарен
длъжник на процесния договор за кредит.
Ответникът
- Е.Г.С. в депозирания от нея писмен отговор, заявява, че към датата на
прекратяване на брака посредством споразумението (06.06.2016г.) и към датата на
извършеното прехвърляне на имота от майката на дъщерята, Г.С. не е бил длъжник
на ищеца, тъй като претенциите на кредитора за дължимите суми са заявени пред
съда след датата на споразумението. Допълнително посочва, че относно процесния договор за кредит са учредени
множество обезпечения, които са напълно достатъчни за удовлетворяване на
вземанията на банката. Твърди, че от 14 години живее във Великобритания и поради
влошените отношения между нея и баща й, посочва, че не е знаела какво е
финансовото му състояние, това че има кредит, както и че се затруднява в
изплащането му. С оглед на това поддържа, че у нея не е било знание за
увреждането при сключване на втората оспорена сделка. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск, в условията на евентуалност – да
бъде постановена относителна недействителност на разпоредителната сделка само
по отношение на ½ ид.част от имота. В отговора на допълнителната искова
молба ответникът поддържа, че от вписването в търговския регистър на особения
залог на търговското предприятие на дружеството, в което баща й е съдружник, не
може да се установи, че последният е бил солидарен длъжник на процесния договор
за кредит. В последното съдебно заседание процесуалният представител на тази
страна е депозирал списък на претендираните от нея разноски съгласно чл. 80 от ГПК – л. 271.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите,
и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и
съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:
-
сключване на описания по-горе от ищеца договор за кредит и анексите към него,
съгласно които първият ответник е солидарен длъжник;
-
сключване на споразумение, което е одобрено от съда на 06.06.2016г. с решение №
7849, постановено по гр.д. № 23 661/2016г.
по описа на СРС, с което първият ответник предоставя своята идеална част
от процесния имот на втория ответник,
-
сключване на договор за дарение между втория и третия ответник, оформен с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 26, том ІІ, рег. № 3834, н.д. №
172/2016г. от 26.08.2016г. на нотариус М.К. – с предмет - процесния недвижим
имот и
-
първите двама ответници са съпрузи, чиито брак е прекратен с посоченото по-горе
решение, с което е одобрено и оспореното споразумение, а третия ответник е
тяхна дъщеря.
По
делото на страници 10-29 е представен договор за банков кредит № 852 от
14.05.2015г. сключен между „Б.б.з.р." АД, като кредитор, „К." ООД -
кредитополучател, В.В.М., Г. С.С.и Г.Б.С. - солидарни длъжници, по силата на
който ищецът е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в първоначален
размер 5 008 209, 22 лева.
По
делото на страници 30 – 72 са представени 11 броя анекси, сключени по
договора за кредит от 14.05.2015г., всичките са подписани и от първия ответник,
в качеството му на солидарен длъжник.
По
делото на страници 73-74 са приети заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
от 08.07.2019г. и изпълнен лист издадени по ч.гр.д.№34944/2019г. на СРС, ГО, 171
с-в, с които длъжниците К. ООД, В.В.М., Г.
С. С., Г.Б.С., са осъдени да заплатят солидарно на „Б.Б.З.Р.“ АД, сумата от 600
000 лв., представляваща главница по Договор за банков кредит №852 от 14.05.2015
г. ведно със законна лихва от 19.6.2019г. до изплащане на вземането, неустойка
в размер на 170 038,32 лв. за периода от 20.6.2018 г. до 17.6.2019 г.,
договорна лихва в размер на 6 019, 26 лв. за периода от 20.2.2018 г. до
20.4.2018 г., неустойка в размер на 6 114, 57 лв. за периода от 4.2.2019 г. до
17.6.2019 г. и 15 793,44 лв. разноски по делото. Въз основа на тези
документи е подадена молба на 07.08.2019г. за образуване на изпълнително дело при
ЧСИ Н.Д., per. N° 793 на КЧСИ. /страница 75-77/
По
делото на страници 78-79 са представени и приети и заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК от 11.07.2019г. и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. №
34947/2019г. по описа на СРС, 54-ти състав, с които длъжниците К. ООД, В.В.М., Г.
С. С., Г.Б.С. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора Б.Б.З.Р. АД, сумата
от 50 226,13 лв., представляваща непогасена договорна лихва по инвестиционния
транш по т. 1 от Анекс № 10 от 07.12.2017г. към договор за банков кредит № 852
от 14.05.2015г. за периода от 20.11.2018г. до 02.04.2019г., ведно със законната
лихва от 19.06.2019г. до изплащане на вземането, неустойка за забава за
просрочена главница по инвестиционния транш по чл. 15, ал. 1 от договор за
банков кредит № 852 от 14.05.2015г. в размер на 39 031,90 лв. за периода от
20.11.2018 г. до 17.06.2019г., ведно със законната лихва от 19.06.2019г. до
изплащане на вземането, просрочена разсрочена договорна лихва по инвестиционния
транш по т.2 от Анекс № 10 от 07.12.2017г. към договор за банков кредит № 852
от 14.05.2015г. в размер на 1 145,37 лв. за периода от 20.04.2018г. до
21.05.2018г., ведно със законната лихва от 19.06.2019г. до изплащане на вземането,
неустойка за забава за плащането на лихва по инвестиционния транш съгласно чл.
15, ал. 1 от договор за банков кредит № 852 от 14.05.2015г. в размер на 2 375,59
лв. за периода от 04.02.2019г. до 17.06.2019г., едно със законната лихва от
19.06.2019г. до изплащане на вземането, застрахователни премии по чл. 15, ал. 2
от договор за кредит № 852 от 14.05.2015г. в размер на 1 298,44 лв. за периода
от 09.04.2019г. до 08.05.2019г., ведно със законната лихва от 19.06.2019г. до
изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предсрочно изискуемата главница по инвестиционния транш в размер на 39 120,97
лв. за периода от 03.04.2019г. до 17.06.2019г., и 2 763,97 лв. разноски по
делото. Въз
основа на тези документи е подадена молба на 08.08.2019г. за образуване на изпълнително
дело при ЧСИ Р.М.В., per. № 790 на КЧСИ. /страници 80-82/
На
страници 83-84 са приети заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 09.10.2019г.
и изпълнителен лист, издадено по ч.гр.д. № 34946/2019г. по описа на СРС, 160-ти
състав, съгласно които длъжниците К. ООД, В.В.М., Г. С. С., и Г.Б.С., са
осъдени да заплатят солидарно на Б.Б.З.Р. АД, сумата от 2 006 498,41 лв. -
представляваща част от непогасена главница по отпуснат инвестиционен транш по
Договор за банков кредит № 852/14.05.2015г., Анекс №1 от 08.06.2015г., Анекс №2
от 31.08.2015г., Анекс №3 от 20.11.2015г., Анекс №4 от 25.01.2016г., Анекс №5
от 06,06.2016г., Анекс №6 от 16.06.2016г., Анекс №7 от 26.08.2016г., Анекс №8
от 10.03.2017г., Анекс №9 от 26.06.2017г., Анекс №10 от 07.12.2017г., ведно със
законната лихва от 19.6.2019г. до изплащане на вземането, и сумата от 40 279,97лв.-
разноски по делото. Въз основа на тези документи е подадена
молба на 28.10.2019г. за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Р.М.В., per. №
790 на КЧСИ. /страници 85-87/
По
делото на страници 88-89 е прието Решение № 7849 от 06.06.2016г.,
постановено по гр.д. № 23 661/2016г. по описа на СРС, 117 състав, с което
е прекратен сключения между Г.Б.С. и А.Х.С. брак на основание чл. 50 от СК. Със
същото решение е утвърдено споразумение, съгласно което описания в исковата
молба недвижим имот, ведно с построената в него жилищна сграда на два етажа и
сутерен е оставен в дял и изключителна собственост на А.С..
По
делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 26, том II,
per. № 3834, н.д.№ 172/2016г. на нотариус М.К., per. № 425 на НК, от който се
установява, че А.С. се е разпоредила на 26.08.2016г. с процесния недвижими
имот, като е дарила същия на Е.С. – дъщеря на А. и Г.С.. /страници 90-92/.
По искане на ответника Г.С. е допуснато
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните и съдът възприема като обективно и пълно. Вещото лице посочва, крайният
срок за погасяване (падеж) по кредита, съгласно чл. 5.1. от Анекс
№8/10.03.2017г. е 20.05.2018г. В заключението са описани изготвените пазарни
оценки на предоставените обезпечения по чл. 19, ал. 1, б. „и“ - техните крайни стойности по години 2015г. –
2019г. и съответните оценки по трите изпълнителни дела. Заключението на вещото
лице е, че не може да се направи извод въз основа на предоставените от банката
5 оценителски доклада и 3 бр. съдено – технически експертизи по трите
изпълнителни дела, обезпечават ли размера на кредита към съответния момент на
оценката, тъй като към момента на всяка оценка размера на кредита е различен,
сумите са отпускани на отделни траншове и със специално предназначение, като
ответника е погасявал суми в този период. В заключението е посочено, че
размерът на задълженията на дружеството се поддържа през последните три
последователни години 2016г. – 2018г. около 6 млн. лева. Вещото лице посочва,
че предприятието „К.” е губещо предприятие последните 3 години – 2016г., 2017г.
и 2018г., като декларира отрицателен финансов резултат.
Въз
основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Относно предявените искове
Искът
по чл. 135 ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните
действия на длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото
си, предназначено, съгласно чл. 133 ЗЗД да служи за удовлетворяване на
кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране вземането на
кредитора. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на
всички елементи от фактическия състав на чл. 135, ал.1 ЗЗД, а именно: 1. ищецът
да е кредитор на ответника-длъжник,; 2. извършеното от последния
действие/сделка да уврежда интереса на ищеца-кредитор, т. е. да осуетява или да
затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо
ответника-длъжник; 3. длъжникът да е знаел за увреждането към момента на
извършването на атакуваната сделка/действие. Качеството кредитор е обусловено
от наличието на действително вземане, което по правило трябва да е възникнало
преди извършване на увреждащото действие от длъжника и да съществува при
извършването му. Ирелевантно за спора по чл. 135 ЗЗД е дали вземането е
ликвидно и изискуемо към момента на осъществяване на разпоредителната сделка –
достатъчно е да е възникнало, да е действително, и да не е погасено чрез някой
от предвидените в закона правни способи.
Съгласно
направения доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:
-ищецът трябва да докаже качеството си на кредитор с
валидно вземане,
- обстоятелството, че атакуваната сделка уврежда
кредитора,
- субективен елемент, изразяващ се в знание за
увреждането у длъжника – съзнанието, че увеличава платежната си неспособност
или затруднява удовлетворяването на кредитора,
- пристъпване към изпълнение по учредения в полза на
банката особен залог на търговско предприятие и на коя дата.
В доказателствена тежест на ответниците е да
установят настъпването на следните факти:
-учредяване в полза на банката на описаните в
отговора обезпечения и техния размер, който надхвърля размера на задълженията
по договора за кредит към датата на сделките.
В процесния
случай от доказателствата по делото еднозначно се установява, а и страните не
спорят, че ищецът „Б.б.з.р.“ АД има качеството на кредитор по отношение на
ответника Г.Б.С., което е придобил по силата на Договор за банков кредит от
14.05.2015г. Качеството кредитор за ищеца е възникнало на 14.05.2015г г. - със
сключването на договора и поемане на задължение за предоставяне на сумата,
съответно усвояването на същата от длъжника респ. поемането от последния на
задължения като длъжник, следователно преди 06.06.2016г., датата, на която е
одобрено от съда споразумението, постигнато между Г.С. и А.С., посредством
което първият ответник е оставил в дял и изключителна собственост на А.С.,
притежавана от него ½ идеална част от недвижимия имот, притежаван от тях
до този момент в режим на съпружеска имуществена общност, обективирано в
решение № 7849/06.06.2016г., постановено по гр.д. № 23661/2016г., по описа на
Софийски районен съд, 117 състав и е утвърдено от съда, вписано в имотен
регистър към Агенция по вписванията - гр. София, на 26.08.2016г. с № от вх.
per. 52944, № от дв.вх.рег. 52288, акт том 11, акт номер 251. Правото на
кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове
на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което в
случая е налице, без да е необходимо то да е изискуемо и ликвидно. Възникването
на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила
решение. Затова без значение се явява обстоятелството кога кредиторът е
прибегнал към принудително изпълнение, дори кога е обявил кредита за предсрочно
изискуем. Меродавна е датата на придобиване качеството кредитор, което в случая
предхожда увреждащата разпоредителна сделка (датата на одобреното от съда
споразумение и датата на дарението). Ответникът не е представил доказателства
вземанията на банката по сключения договор за кредит да са погасени. Налице е и
втората предпоставка за уважаване на иска - наличието на разпоредително
действие или сделка, както и увреждащият му характер – ответникът длъжник е
намалил имуществото си. Одобреното от съда споразумение, с което ответникът С.
се е разпоредил със своята ½ идеална част от процесния имот, както и разпоредителната
сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 26, том ІІ,
рег. № 3834, н.д. № 172/2016г. от 26.08.2016г. на нотариус М.К., уврежда ищеца,
тъй като чрез тях ответникът Г.С. обективно е намалил имуществото си.
Трайна е и практиката на ВКС, която настоящият съд
възприема, че съобразно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД за обезпечение вземането на
кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради което право на кредитора е
да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с
обезпеченото в негова полза или с друго такова. Субективният елемент е знание
за увреждането на кредитора. По общо правило, в хипотезата на иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, на доказване подлежи знанието за увреждане на
кредитора, както на длъжника така и на третото лице. Според практиката на ВКС,
знанието на длъжника за увреждането на кредитора произтича от съществуването на
негово задължение, което не е удовлетворено, поради което субективният елемент
е установен винаги, когато длъжникът знае, че има кредитор, като увреждащо
действие е всеки правен акт, с който се засягат правата на кредитора. В случая
към датата на одобреното споразумение, както и към процесната дарствена
разпоредителна сделка ответникът Г.С. е знаел, че банката - ищец е негов
кредитор, тъй като задълженията му не са били погасени. Несъмнено е, че след
извършената сделка на дарение от ответника, активите на имущество му, от което
ищецът би могъл да се удовлетвори са намалели, което е довело до увреждане на
кредитора. Следователно, знанието на длъжника за увреждащото действие, като
правнорелевантен факт за основателността на иска, съдът намира за доказано от
ищеца. Знанието на третото лице, в чиято полза е извършено разпоредителното
действие, се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с
извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. Само ако увреждащото
действие е възмездно има изискване за знание на третото лице, съдоговорител на
длъжника. Ако увреждащото действие е безвъзмездно, както е в настоящия случай,
знанието на третото лице, съдоговорител на длъжника е без значение за правото
по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Следователно при безвъзмездна сделка, както е в
настоящия случай, знание у третото лице за увреждане на кредитора не се изисква,
тъй като сделката е безвъзмездна, а наред с това страна по тези сделки е
съпругата на длъжника, съответно – дъщеря на длъжника, като по отношение на тях
съществува оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание, т. е. знанието
се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. Страни по двете процесни сделки са съпруг и
съпруга, родител и дете, с оглед и на това се прилага презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание за увреждане от
всеки от ответниците. Тази презумпция за знание не е оборена, като тежестта на
доказване е за ответниците - последните следва да докажат незнание, което в
случая не е сторено. С оглед и на това се прилага презумпцията по чл. 135, ал.
2 ЗЗД за знание за увреждане от всеки от ответниците.
По изложените
съображения, съдът намира, че по делото се доказа кумулативното наличие на
всички предпоставки на исковете по чл. 135, ал.1 ЗЗД, поради което същите
следва да бъдат уважени и да бъдат обявени за недействителни по отношение
на ищеца безвъзмездните разпоредителни сделки между ответниците, обективирани в
одобреното на 06.06.2016г. споразумение, както и в договор за дарение на
недвижим имот от 26.08.2016г.
Относно направените по
делото разноски
Ищецът
е направил искане в тежест на ответниците да бъдат присъдени направените от
него разноски, които са в размер на 1 335, 60 лв., от които 885, 60 лева заплатена
държавна такса за настоящото производство и 450 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че така претендираното
юрисконсултско възнаграждение е съобразено с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата
за заплащането на правна помощ, която е приложима на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
С
оглед изхода на делото, направеното искане на ищеца следва да бъде уважено и се
осъдят ответниците на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплатят на ищеца сумата от
1 335, 60 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по иска с правно основание чл. 135,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите предявен от „Б.б.з.р.” АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** срещу Г.Б.С., ЕГН ********** и А.Х.С.,
ЕГН ********** *** спрямо „Б.б.з.р.” АД, ЕИК ***** утвърденото със съдебно решение
№ 7849/06.06.2016г., постановено по гр. д. № 23661/2016г., по описа на Софийски
районен съд, 117 състав споразумение, сключено между Г.Б.С. и А.Х.С., съгласно
което притежаваната от Г.Б.С. ½ идеална част от следния недвижим имот:
самостоятелен
обект с идентификатор 02659.2194.971 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД – 18 – 13/07.01.2012г. на изпълнителния
директор на АГКК с адрес на имота: гр. Банкя, район Банкя, ул. „*****, с площ
от 925 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 971, в квартал 123,
парцел V, при съседи: 02659.2194.972, 02659.2194.285, 02659.2194.117,
02659.2194.118 и 02659.2194.15, който недвижим имот, съгласно представен
документ за собственост представлява: дворно място, находящо се в гр. Банкя, СО
– район Банкя, ул. „*****, съставляващо имот с пл. №1007, кв. 123 по плана на
гр. Банкя, с площ от 931, 75 кв.м. при съседи: д-р Л. Д., Г. Т., Ив. Т. Х.и
улици, заедно с построената в него сграда с идентификатор 02659.2194.971.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД – 18 –
13/07.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 117
кв. м., етаж – два, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, който
недвижим имот съгласно представените строителни книжа представлява жилищна
сграда на два етажа със сутерен със застроена площ от 121, 50 кв. м.,
разгърната застроена площ от 253, 50 кв. м. състояща се от: сутеренен етаж,
кога – 2, 70 кв. м., на който са разположени: фитнес, сауна, баня с тоалетна,
зимник, склад за градински инструменти, първи надземен етаж на кота – 1, 35 м.,
+ 0, 00 метра, на който са разположени: гараж, предверие, килер, тоалетна,
кухня, трапезария с тераса и дневна и втори надземен етаж, коти + 1, 20 м. и
+3, 30м., на който са разположени: спалня – родители с дрешник, детска стая,
две спални за гости, предверие и баня с тоалетна, заедно с всички подобрения и
приращения върху описани по-горе урегулиран поземлен имот, става
изключителна собственост на А.Х.С., вписано в имотен регистър към Агенция по вписванията - гр. София, на
26.08.2016г. с № от вх. per. 52944, № от дв.вх.рег. 52288, акт том 11, акт
номер 251.
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по иска с правно основание чл. 135,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите предявен от „Б.б.з.р.” АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** срещу Г.Б.С., ЕГН **********, А.Х.С.,
ЕГН ********** и Е.Г.С., ЕГН **********, като тримата са с адрес: *** спрямо „Б.б.з.р.” АД, ЕИК *****, сключения
договор за дарение,
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 26, том II, per. №
3834, н.д.№ 172/2016г. на нотариус М.К., per. № 425 на НК, вписан в имотен
регистър към Агенция по вписванията - гр. София, на 26.08.2016г. с № от вх.
per. 52945., акт №62, том CXXIII, дело №38491/2016г., между А.Х.С., в качеството й на дарител и Е.Г.С., в качеството й на
надарен, относно ½ идеална част от недвижимия имот,
предмет на сделката, а именно: самостоятелен
обект с идентификатор 02659.2194.971 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД – 18 – 13/07.01.2012г. на изпълнителния
директор на АГКК с адрес на имота: гр. Банкя, район Банкя, ул. „*****, с площ
от 925 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 971, в квартал 123,
парцел V, при съседи: 02659.2194.972, 02659.2194.285, 02659.2194.117,
02659.2194.118 и 02659.2194.15, който недвижим имот, съгласно представен
документ за собственост представлява: дворно място, находящо се в гр. Банкя, СО
– район Банкя, ул. „*****, съставляващо имот с пл. №1007, кв. 123 по плана на
гр. Банкя, с площ от 931, 75 кв.м. при съседи: д-р Л. Д., Г. Т., Ив. Т. Х.и
улици, заедно с построената в него сграда с идентификатор 02659.2194.971.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД – 18 –
13/07.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 117
кв. м., етаж – два, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, който
недвижим имот съгласно представените строителни книжа представлява жилищна
сграда на два етажа със сутерен със застроена площ от 121, 50 кв. м.,
разгърната застроена площ от 253, 50 кв. м. състояща се от: сутеренен етаж,
кога – 2, 70 кв. м., на който са разположени: фитнес, сауна, баня с тоалетна,
зимник, склад за градински инструменти, първи надземен етаж на кота – 1, 35 м.,
+ 0, 00 метра, на който са разположени: гараж, предверие, килер, тоалетна,
кухня, трапезария с тераса и дневна и втори надземен етаж, коти + 1, 20 м. и
+3, 30м., на който са разположени: спалня – родители с дрешник, детска стая,
две спални за гости, предверие и баня с тоалетна, заедно с всички подобрения и
приращения върху описани по-горе урегулиран поземлен имот.
ОСЪЖДА Г.Б.С., ЕГН **********, А.Х.С., ЕГН ********** и Е.Г.С.,
ЕГН **********, всички с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплатят на „Б.б.з.р.” АД, ЕИК *****
сумата 1 335, 60 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
СЪДИЯ: