РЕШЕНИЕ
№ 2688
гр. Пловдив, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330102556 по описа за 2021 година
Производството – по реда на чл. 235 от ГПК , решение по исков спор.
Искова молба на на Г. П. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес в **************** ,
депозирана против две ответни дружества: „Неткредит „ ООД , ЕИК *********, и „Кредит
Гарант БГ“ ООД , ЕИК *********, и двете – със седалище и адрес в София , ул. „Лъчезар
Станчев „ № 3 , и обективно и субективно съединени искове с правно основание в чл. 26 от
ЗЗД , чл. 22 от Закона за потребителския кредит и чл. 146 от Закона за защита на
потребителите, във връзка с чл. 9 и следващите от ЗПФУР.
Според фактите в исковата молба, между ищеца и първия ответник имало сключен от
разстояние договор за потребителски кредит тип „кредитна линия„ под № ********, по
силата на който К. получила назаем сума от 300 лева, която следвало да върне след една
година. Договорено било заплащането на годишна лихва от 40.60 % и годишен процент на
разходите от 49.09 %. Договорено било и задължение на кредитополучателя да представи
обезпечение на вземанията на кредитора по договора, а при липса на такова – и неустойка ,
в размер на 4 лева на ден заедно с 0.89 % от сумата на усвоената главница, но само за
периода, в който кредитът не е бил обезпечен.
На същата дата 10.06.2020г., между ищеца и втория ответник бил сключен договор за
гаранция , по силата на който „Кредит Гарант БГ“ ООД се задължило да издаде в полза на
кредитодателя по другия договор гаранция в размер на 1000 лева с цел гарантиране на
изпълнение на задължението по този договор; К. поела насрещно задължение да плати на
гаранта възнаграждение по договора за гаранция в размер от 3.80 лева за всеки ден, заедно с
1
0.92 % от сумата на усвоената главница по договора за кредит.
По договора за кредит ищецът – кредитополучател върнал част от главницата в размер на
94 лева.
Изложени са обаче твърдения, че договор за кредит всъщност не бил сключен, тъй като
не е довършен фактическия състав по сключването му ; евентуално , двата договора или
отделни клаузи от тях били нищожни на или унищожаеми на множество различни
основания.Така , релевират се доводи , че договора за кредит е недействителен поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД, както и на основанието по чл. 22
от Закона за потребителския кредит поради неспазване на предвидени там императивни
изисквания към съдържанието и формата на такъв договор; релевира се нищожност на
договора за гаранция поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност по
смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, както и с оглед това , че
обезпечава несъществуващо вземане , след като е нищожен договора з а кредит. Евентуално
, твърди се, че са нищожни клаузата на чл. 4 ал. 3 и чл. 6 от специалните условия на
договора за кредит , чл. 3.3 от общите условия на на договора за кредит, която предвижда
задължение за представяне на обезпечение - поради неправноправие или противоречие с
добрите нрави , и отделната договорка в чл. 1 ал. 2 от договора за гаранция – поради
неравноправието й по смисъла на чл. 143 във връзка с чл. 146 от Закона за защита на
потребителите. Затова се иска от съда да прогласи двата договора за нищожни , евентуално,
ако тези искове не бъдат уважени - да прогласи нищожност на отделните клаузи от същите
договори, и да присъди направените по делото разноски.
В друга част, в която е искано да се признае за установено , че К. не дължи на„Неткредит „
ООД като кредитор по договора за потребителски кредит платената сума от 94 лева , част от
чистата стойност на кредита, искът е бил недопустим и производството по него е било
прекратено с влязло в сила определение на съда.
И двата ответника оспорват исковете като неоснователни , отричат пороци на договорите.
Исковете са допустими. По същество :
І . Договора за кредит:
На л. 18 от делото има представено копие от договора за потребителски кредит тип „До
500 „ под № ******** ; сключването му е спорно, с аргумент, че страните не били
договорили изрично на основание чл. 13 ал. 4 от ЗПЕПЕУУ „ положените от тях обикновени
подписи да имат правната сила на саморъчен подпис „ ( ??!). Горното е без значение: сумата
от 300 лева е реално получена от К. , видно от приложената на л. 50 от делото разписка, а по
делото има възпроизвеждане на съществените условия на договора в писмена форма (на
хартиен носител).
Съдът не отрича съществуването на договора.
Тъй като договорът за кредит попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит , той следва да се подчинява на закрепените там правила за
потребителска защита на кредитополучателите. С оглед датата на сключването му ,
2
приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ , изм., бр. 17 от 26.02.2019 г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр.
106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което ,
„годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче
основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не трябва да
надхвърля повече от 50.05 %. В приложеното под № 1 към договора фигурира годишен
процент на разходите от точно 50 %, и общ размер на всички плащания.
Договора е писмен, съдържа информация за правото на потребителя да получи във всеки
един момент информация за изпълнението му под формата на извлечение , лихвения
процент по кредита, който е фиксиран (и неприложими са съответно изискванията за
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент , или
методиката методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;) ,
общия размер на кредита и условията за усвояването му.
В договора обаче отсъства погасителен план , какъвто трябва да бъде съставен дори тогава,
когато вноските по кредита включват само лихва или само главница; липсата на
погасителен план е изключително съществен порок на договора; отсъства също така
посочване ва общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит.
Само заради това , договора за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
ІІ. Договора за гаранция.
Посочен е в договора за кредит годишен процент на разходите от 49.09. % .
Разпоредбите на Закона за потребителския кредит обаче „се прилагат и в случаите, когато
между потребителя и кредитора са сключени няколко договора за кредит, …… чието
сключване е с цел или резултат заобикаляне изискванията на закона“ (чл. 3 ). Затова, и за да
постигне законът целите си по чл. 2, той следва да се приложи и по отношение на
договорите, с които потребител – кредитополучател сключва с трето лице възмезден договор
за „гаранция“ , който договор на практика съставлява възмездно поръчителство по смисъла
на чл.138 от ЗЗД. Горното важи с още по – голяма сила тогава, когато кредитодателя и
гаранта са свързани по смисъла на §1 от Търговския закон лица – установява се при справка
в търговския регистър, че едни и същи физически лица са собственици на капитала и на
двете ответни дружества. Плащането на гаранционното възнаграждение е неизбежно , то се
дължи дори тогава, когато кредитополучателя изпълнява точно, следователно това
3
възнаграждение съставлява пряк разход по кредита по смисъла на чл. 19 от ЗПК и следва да
бъде включено като елемент на разходите по същия. Това очевидно не е направено, тоест
действителния годишен процент на разходите надвишава границата по чл. 19 от
ЗПК.Нищожни са обаче всички клаузи , включително в отделен договор , които водят до
годишен процент на разходите по кредита над законоустановения максимум. Тъй като
възнаграждението на гаранта е съществен елемент от договора за гаранция , то същия е
нищожен в цялостта си .
На следващо място , каза се , кредитодател и гарант са свързани лица; на практика
отсъства различен патримониум, срещу който неудовлетворения кредитор да насочи
изпълнение , което на свой ред лишава договора за гаранция от предмет. Тази му
нищожност следва от самото съдържание на договора и е от значение за изхода на спора по
делото , при което съдът следва да я прогласи и без съответно твърдение на някоя от
страните.
На следващо място – противоречи на добрите нрави договор, по който е предвидено
безусловно гаранционно възнаграждение, което във всички случаи ще надвиши размера на
гарантирания дълг по договора за кредит.
Договорът за гаранция / поръчителство е и неравноправен по смисъла на чл. 143 от Закона
за защита на потребителите – той води до значително неравновесие между договорените
права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно гаранта.
Насрещна престация потребителят не получава.
Тоест, съдът намира главните искове за основателни , като по отношение на договора за
гаранция съдът приема изначалната му нищожност по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. По
евентуално съедините искове за недействителност на отделни клаузи от договора съдът няма
да се произнася , тъй като не се сбъднаха условията , при които са предявени.
Разноските се понасят от ответниците. Дължимите такси , от каквито К. е била
освободена, се присъжадт в полза на бюджета на съдебната власт. Дължи се на адвоката на
ищеца и хонорар по реда на чл. 38 от ЗАдвокатурата , съдът , предвид имотното състояние
на икеца , не може да отрече наличето на основание по смисъла на тази разпоредба.
Воден от изложеното, и на основание чл. 235 от ГПК , съдът
РЕШИ:
Признава, по иска на Г. П. К. , с ЕГН **********, за установено по отношение на
„Неткредит „ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес в София , ул. „Лъчезар Станчев „
№ 3 , че е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК договора между страните за
потребителски кредит - кредитна линия „ Под 500„ № ********/ 10.06.2020г.
Осъжда „Неткредит„ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес в София , ул. „Лъчезар
Станчев „ № 3, да заплати на адв. Д.Л. Ф. , САК, личен номер на адвокат **********, адрес
на дейност ********, сумата от 300 лева хонорар по делото , на осн. чл. 38 от ЗАдв.
4
Осъжда „Неткредит„ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес в София , ул. „Лъчезар
Станчев „ № 3, да заплати по бюджета на съдебната власт , чрез сметките на РС Пловдив ,
сума от 50 лева държавна такса по делото .
Признава, по иска на Г. П. К. , с ЕГН **********, за установено по отношение на „Кредит
Гарант БГ“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес в София , ул. „Лъчезар Станчев „ №
3 , че е нищожен по смисъла на чл. 26 от ЗЗД договор за гаранция между страните от дата
10.06.2020г., поради липса на предмет и противоречие с добрите нрави.
Осъжда „„Кредит Гарант БГ“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес в София , ул.
„Лъчезар Станчев „ № 3, да заплати на адв. Д.Л. Ф. , САК, личен номер на адвокат
**********, адрес на дейност ********, сумата от 300 лева хонорар по делото , на осн. чл.
38 от ЗАдв.
Осъжда „Кредит Гарант БГ“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес в София , ул.
„Лъчезар Станчев „ № 3, да заплати по бюджета на съдебната власт , чрез сметките на РС
Пловдив , сума от 50 лева държавна такса по делото .
Ршението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата
на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5