Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12091 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
на „И.ф.” ЕООД, ЕИК***, с правно основание чл.422 ГПК,
за установяване в отношенията между страните, че Р.К.А. - Х., ЕГН**********, дължи на ищеца сумата 600.00лв. – главница
по договор за кредит от
разстояние от 02.02.2017г.,
ведно със законната лихва
върху главницата, от заявлението – 24.10.2017г. до изплащането
й; сумата 89.12лв.
– възнаградителна договорна лихва
за периода 02.02.2017г. –
30.09.2017г. по същия
договор за кредит; и сумата 60.00лв. – такса разходи за събиране на
вземанията по същия договор, дължима поради забавата на длъжника,
на осн. чл.7 от договора, за
които вземания е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №16183/2017г. на ВРС.
Ищецът твърди, че по заявление на ищеца
за процесните суми е издадена
заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което за ищеца се
породил правният интерес да предяви
исковете.
Твърди,
че по силата
на договор за кредит №158481/02.02.2017г.,
сключен между страните в електронна форма, от разстояние, по реда на
чл.3 от ЗПФУР, ответникът получил от ищеца
заем за сумата
600.00лв., предадена на същия ден на
каса на „И. п.“. Договорът бил потвърден и по телефона. Кредитната
сума
ответникът се задължил да върне
на фиксирани по размер и падеж
месечни вноски, с краен падеж 30.09.2017г. Кредитополучателят обаче не заплатил нито една
вноска, поради което се претендира
пълна стойност на договорените и неплатени главница и
възнаградителна лихва. Претендира се
още и такса за разходи за
събиране на вземанията по същия
договор, дължима поради забавата на длъжника, на
осн. чл.7 от договора, в исковия размер.
По същество моли за уважаване
на исковете и за разноски.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът, чрез особен представител, депозира писмен отговор, в който оспорва исковете със следните доводи:
1/ договорното правоотношение
между страните е недоказано, тъй като в представния договор не фигурират
подписи и на двете страни, а е налице само един
подпис, при това неясно на
коя от страните;
2/ договорното правоотношение
между страните не е налице и поради
недоказаност на предпоставките по чл.18, ал.2
ЗПФУР вр. чл.3, ал.2 от ЗЕДЕП, т.е. недоказаност на твърдяната от ищеца
процедура и форма при сключването; 3/ ответникът не е предоставил сочения от ищеца ел.
адрес, не
е получил на него сочената информация,
не е потвърдил същата и договора чрез електронен подпис; 4/ кредитната сума не е била
предоставена на ответника, тъй като не била
преведена по банкова сметка, ***; 5/ клаузата относно лихвения процент на възнаградителната лихва, противоречи на добрите нрави и е нищожна и неравноправна, поради прекомерност на вземането.
По същество моли за отхвърляне
на исковете и за разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото на осн. чл.410 ГПК е издадена в полза на ищеца
срещу ответника заповед за изпълнение, включваща процесните суми. За това няма
спор и между страните.
На л.7-23 от делото
са представени договор за кредит от 02.02.2017г.,общи
условия към него и декларация към него. Всички те съдържат, на всяка страница,
подписа на ответника по делото, който не е оспорен по автентичност. Липсват в
тези документи подписи за заемодателя-ищец. В документа, именован
„договор“ са вписани подробно: имената, адресите и ЕГН/ЕИК на страните; размера
на заема; броя, падежа и размера на анюитетите; ГПЛ;
ГПР; обща стойност на дълга, подлежащ на връщане (според хипотезата); подробен
погасителен план; и други конкретни клаузи. Основните показатели са вписани
както следва: сума на заема-600лв.; срок на кредита-240дни; ГЛП-40.15%;
ГПР-48.44%; обща сума за връщане-689.12лв.; погасителни вноски-осем, с падежи и
размери (разбити по компоненти и общо записани).
От представената на
л.23 разписка от „И.“, тълкувана съвместно със заключението по ССчЕ и с
признанието по телефона от ответника (л.95-гръб и л.96 от делото) се установява
получаването от ответника на сумата от 600.00лв. на 02.02.2017г.
в 14.15часа.
На л.91-92 от
делото са приети в оригинал компактдискове, съдържащи аудиозапис
на разговор между ответника и представител на ищеца по повод на процесния
договор за кредит (диск 1) и електронна форма на сключения договор за кредит от
разстояние (диск 2). Дисковете са приети на осн. чл.184, ал.1 ГПК. В приложение
на нормите на чл.184, ал.2, изр.1 ГПК вр. чл.204 ГПК,
съобразно и с практиката на ВКС по въпроса, дискът с аудиозаписа
е изслушан публично пред страните по делото в о.с.з. на 24.06.2019г. и
възпроизведен дословно в протокола от заседанието (в курсив) – л.95-гръб и л.96
от делото. А другият диск е обект на приетата СТЕ.
От изслушания публично пред страните по делото в
о.с.з. на 24.06.2019г. и възпроизведен дословно в протокола от заседанието (в
курсив) аудиозапис на разговора между ответника и
представител на ищеца относно процесния договор за кредит, сключването му,
условията му и стойността на сумата за получаване и на сумата за връщане, са
изрично и лично признати и потвърдени от отверника, а
гласът на кредитополучателя не е оспорен по автентичност.
От заключението по
ССчЕ,което съдът цени като обективно и неоспорено, се потвърждава усвояването
на кредитната сума от ответника. Няма данни да са били връщани суми по кредита.
Общият размер на останалите задължения към момента са както следва: 600лв. –
главница; 89.12лв. – възнаградителна лихва; 60.00лв. – неустойка (такса
разходи) за събиране на вземанията.
От заключението по ССчЕ,което съдът цени като обективно и
неоспорено, се потвърждава соченият от ищеца механизъм за поискване и
разрешаване на кредити от разстояние, чрез онлайн платформа. Посочва се, че
след избора на сума и срок за погасяване (например процесните 600лв. за 240дни)
потребителят вижда в голям размер на шрифта надпис „връщате 689.1лв.“, а ако се
задържи и мишката върху надписа се вижда и погасителен план (представени са
снимки от платформата, онагледяващи констатациите). Съдържа се и указания за
нуждата от обезпечение и последиците от липсата му. Съдържа се и поле
„преддоговорна информация“ със съответно на името съдържание. Описани са и
последващите действия за потвърждаване на кредита, съответни на твърдяните от
ищеца.В база данните на ищеца са видни записите от личните данни на ответника.
Посочени са и ай пи адресите, от които последният е влязъл и е регистрирал
данните си, но не може да се установи на кого са били тези ай пи адреси към
деня на кредита. В аналогичен смисъл са и данните относно имейл адреса, на
който е получен дори екземплярът от договора.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките за уважаване на предявените искове се свързват с пълното и главно
доказване от ищеца на: наличието
на твърдяната облигационна връзка с ответника; включително твърдяната
от него процедура
и форма на сключване на договора
(по електронен начин и с последващо потвърждание); предоставянето
на кредитната главница в полза на длъжника; изпадането
на последния в забава; изискуемостта, размера и основанието на всяко от
исковите вземания.
В тежест на
ответника е да докаже връщането на получената земна сума и положителните
факти, на които основава възраженията си за недължимост, в
т.ч. и доводите
си за нищожност
и неравноправност на сочените договорни клаузи.
По договора: Съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР доставчикът на услугите
от разстояние следва да докаже, че е предоставил на потребителя необходимата за
случая обща преддоговорна информация, както и че е получил изрично съгласие на
потребителя за сключването на договора. Съгласно чл.18, ал.2, пр.2 ЗПФУР за
доказване на електронните изявления, отправени по този закон, следва да бъде
прилаган Закона за електронния документ и електронния подпис – за неуредени от специялния ЗПФУР въпроси, с оглед по-общия спрямо него
ЗЕЕП. А съгласно изричната новела на чл.18, ал.3 ЗПФУР преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Тоест с последната
разпоредба се въвежда презюмирана от закона правнорелевантна форма за доказване на договори по този ред
– не форма за действителността на договорите, а форма за доказването им пред
съд.
В настоящия случай на л.7-23
от делото са приложени договор за кредит от 02.02.2017г.,
ОУ и декларация към него. Всички тези документи съдържат, на всяка страница от
тях, подписа на ответника по делото, който не е оспорен по автентичност. В
документа, именован „договор“ са вписани подробно:
имената, адресите и ЕГН/ЕИК на страните; размера на заема; броя, падежа и
размера на анюитетите; ГПЛ; ГПР; обща стойност на
дълга, подлежащ на връщане (според хипотезата); подробен погасителен план; и
други конкретни клаузи. С оглед на това съдът намира, че документите най-малко
манифестират ясното признание и съгласие на кредитополучателя за встъпване в
договорна връзка с тези условия и параметри. За абсолютно същото свидетелства
и изслушания публично пред страните по
делото в о.с.з. на 24.06.2019г. и възпроизведен дословно в протокола от
заседанието (в курсив) аудиозапис на разговора по
телефон между ответника и представител на ищеца относно процесния договор за
кредит. Чрез записа още веднъж, ясно и несъмнено, се извежда изричната воля на
ответника за сключване на договора, при обсъдените условия, в т.ч. стойността
на сумата за получаване и на сумата за връщане, като гласът на кредитополучателя
не е оспорен по автентичност. С последното се изпълнява в цялост и
горепосочената изискуема от чл.18, ал.3 ЗПФУР форма за доказване на сделките по
реда на този закон. Към това следва да се прибавят потвърденият от СТЕ твърдян
от ищеца механизъм за за поискване и разрешаване на
кредити от разстояние, чрез онлайн платформа, наличната в платформата
съществена за съответния кредит информация (сума, срок, анюитети,
обща сума за връщане и други) и наличните в системата лични данни на ответника.
И допълнително да се отчете установената от представената на л.23 разписка от „И.“,
тълкувана съвместно със заключението по ССчЕ и с признанието по телефона от
ответника, получаване от ответника на сумата от 600.00лв. на 02.02.2017г. в 14.15часа. При всички тези обстоятелства за
съда не възниква съмнение за сключването на исковия договор, противно на
доводите.
По усвояването на
заема: Както вече се посочи, от
представената на л.23 разписка от „И.“, тълкувана съвместно със заключението по
ССчЕ и с признанието по телефона от ответника (л.95-гръб и л.96 от делото) се
установява получаването от ответника на сумата от 600.00лв. на 02.02.2017г. в 14.15часа, в противовес с възражението на
ответника по делото.
По
възнаградителната лихва и
възражението за неравноправност поради прекомерност следва да се посочи, че с
нововъведените с с ДВ бр.35/23.07.2014г. чл.19, ал.4
и ал.5 ЗПК е приет и определен императивен максимум на вземането за
възнаградителна лихва и той е до пет пъти върху законната лихва по закон, а тя
е в размер на 10 пункта върху основния лихвен процент за страната, който от
своя страна е под 1%. Или по друг начин казано сборът от всичките вземания за
това, че кредиторът е предоставил свои парични средства в заем,не може да бъде
повече от 50% от кредитната сума.
В конкретния случай
кредитната сума е в размер на 600.00лв. а размерът на възнаградителното
вземане, претендиран по делото и изчислен като дължим от ССчЕ, е 89.12лв.
(впрочем колкото показва и преддоговорната информация
на онлайн платформата за кандидатстване). Тоест съотношението е под 1/6 ид.
част и затова със сигурност такава възнаградителна лихва не е прекомерна и не
може да е неравноправна. Друг би бил въпросът ако към нея биха се прибаваили други вземания (например неустойки и такси с
резултат допълнителна печалаба, но в тези случаи
последните биха били нищожните и неравноправните клаузи, кавито
по делото няма останали за разглеждане). Поради това и този довод не може да се
сподели в конкретния случай – относно възнаградителната лихва.
По таксата разходи обаче съдът споделя възражението, по изложените в
предходния абзац съображения. Към тях следва да се добави, че разпоредбата на
чл.7, ал.2 от процесния договор поражда право на разходи за събиране, ако не се
обслужва кредита. За да бъде правно допустима тази такса следва да се докаже
пред съда, че кредиторът реално е „изпращал писма, електронни съобщения и е
провеждал разговори по телефона с длъжника“. Само в този случай ще може да е
оправдано овъзмездяването му за това. В противен
случай би се достигнало до реализирането на чист доход за ищеца, без никаква
насрещна престация, което не може да се счита за
съответно на закона, добрите нрави и за равноправно. По тези причини искът за
разглежданата такса следва да се отхвърли.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства
се следват разноски на ищеца в исковото производство, но съразмерно с уважената
част от интереса, спрямо началния интерес по исковото производство, тоест от реализираните:
75.00лв. – държавна такса, 100.00лв. – хонорар за юрисконсулт, 340.00лв. –
депозити за СТЕ и ССчЕ и 300.00лв. – депозит за особен представител на
ответника, следва да се присъдят общо – 535.26лв.
На основание ТР
№4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските
в заповедното производство, но съразмерно с уважената част от интереса, спрямо
интереса по заспоедното производство, или от
присъдените със заповедта разноски следва да се заплатят – 49.26лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по делото, че отв. Р.К.А.
- Х., ЕГН**********, дължи на „И.ф.” ЕООД, ЕИК***, сумата 600.00лв. – главница по договор за кредит от разстояние
от 02.02.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата,
от заявлението –
24.10.2017г. до изплащането й;
сумата 89.12лв.
– възнаградителна договорна лихва
за периода 02.02.2017г. –
30.09.2017г. по същия
договор за кредит,за
които суми
е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №16183/2017г. на ВРС, на правно основание чл.422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на „И.ф.”
ЕООД, ЕИК***, за признаване за установено между страните, че Р.К.А.
- Х., ЕГН**********, дължи на ищеца сумата
60.00лв. – такса разходи за събиране на
вземанията по договор за кредит от разстояние
от
дата 02.02.2017г,
дължима поради забавата на длъжника,
на осн. чл.7, ал.2 от договора, за което вземане е
издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №16183/2017г. на ВРС, на правно основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Р.К.А. - Х., ЕГН**********, да заплати на „И.ф.” ЕООД, ЕИК***, сумата 535.26лв.– разноски в
исковото производство пред ВРС, спрямо първоначалния интерес по исковото
производство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.К.А. - Х., ЕГН**********, да заплати на „И.ф.” ЕООД, ЕИК***, сумата 49.26лв. – разноски в заповедното производство, съразмерно с
уважената част от интереса, спрямо интереса по заповедното дел, на осн. ТР
№4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………