Р Е Ш Е Н И Е № 131
гр. Перник, 11.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети
въззивен състав, в открито съдебно
заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Емилия
Павлова, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 105 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 444 от 11.06.2017 г., постановено по гр. дело № 3328/2016 г. по описа
на Пернишки районен съд, са отхвърлени изцяло предявените кумулативно обективно
и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр. с
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане от Прокредит банк (България) ЕАД на Н.Л.Д. и Д.Л.Д.
сумата 20000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено капаро в двоен размер на основание чл. 6.3 от предварителен
договор от 01.11.2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума от
17.02.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата 20000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена неустойка
на основание чл. 6.3 от предварителен договор от 01.11.2015 г., заедно със
законната лихва върху тази сума от 17.02.2016 г. до окончателното й изплащане,
на Н.Л.Д. сумата 139.20 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени нотариални такси, сумата 93.78 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
нотариални такси, сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в страх, притеснение, безпокойство и стрес, заедно със
законната лихва върху тази сума от 18.12.2014 г. до окончателното й изплащане,
и на Д.Л.Д. сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в страх, притеснение, безпокойство и стрес,
заедно със законната лихва върху тази сума от 18.12.2014 г. до окончателното й
изплащане. Със същото решение са присъдени и разноските по производството съобразно
изхода на правния спор.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците Н.Л.Д. и Д.Л.Д.,
в която са наведени оплаквания за нищожност на решението поради постановяването
му от ненадлежен състав на първоинстанционния съд и липса на мотиви досежно
исковите претенции за неимуществени вреди, а при евентуалност - за неговата неправилност
поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на същото.
Претендират решението да бъде прогласено за нищожно, а при евентуалност – отменено
и предявените искове уважени изцяло. Претендират и разноски.
Въззиваемият
– ответникът Прокредит банк (България) ЕАД, в законоустановения срок по чл.
263, ал. 1 от ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.
Претендира и разноски.
Жалбата
срещу решението е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано
лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което
същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
Настоящият
състав на въззивния съд приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
нищожно като постановено от ненадлежен орган съгласно чл. 78 във вр. с чл. 165,
ал. 1, т. 7 и чл. 195, ал. 1, т. 2 от ЗСВ.
Разпоредбата
на чл. 270, ал. 1 от ГПК не посочва конкретни пороци, водещи до нищожност на
съдебното решение, но както в правната доктрина, така и в съдебната практика се
приема, че нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в
ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма,
абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение.
Когато
решението се постановява еднолично, то е постановено с подписването му от
съдията. Неподписаният текст е проект за решение, а подписаният текст може да
бъде оттеглен преди обявяването му единствено от съдията, който го е подписал,
като обявяването на съдебното решение не е елемент от фактическия състав на
валидно формираната воля на съда, а то по аргумент от чл. 246 от ГПК има за
последица само неоттегляемост на решението (в този смисъл задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по
тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
В
случая правният спор, предмет на исковото производство пред първоинстанционния
съд, е бил разгледан от същия в състав от един съдия, който съгласно чл. 235,
ал. 1 от ГПК е следвало и да постанови решението. Към момента на
постановяването на съдебно решението от Пернишки РС в състав от един съдия
обаче, което е осъществено с подписването му на 11.06.2017 г., а не с неговото
обявяване в регистъра на съдебните решения по чл. 235, ал. 5, изр. 2 от ГПК,
подписалият съдебното решение съдия Д.А. е освободена на основание чл. 165, ал.
1, т. 7 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 от ЗСВ от длъжността съдия в орган на
съдебната власт поради встъпването й в длъжност Заместник-министър на
правосъдието, считано от 23.05.2017 г., видно от представената по делото служебна
бележка изх. № 94-Н-54 от 29.03.2018 г., издадена от Министерството на правосъдието
на Република България, и протокол № 21 от 23.05.2017 г. от заседание на Съдийската
колегия на ВСС, публикуван на електронната страница на ВСС. Следователно
обжалваното съдебно решение не е постановено от орган, овластен с правораздавателна
власт, респективно овластен да постановява съдебни актове, съгласно чл. 160 във
вр. с чл. 78 от ЗС, поради което то се явява нищожно. Съдът има правораздавателна
компетентност, ако се осъществява от лица, които са назначени от ВСС за съдии в
орган на съдебната власт. Постановяването на решението от състав на първоинстанционния
съд, в който е участвало лице, нямащо качеството съдия в орган на съдебната
власт именно към момента на неговото постановяване, осъществено с подписването
му на 11.06.2017 г., макар и да е имало такова в заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото, води до неговата нищожност по арг. от чл. 78 във вр. с
чл. 160, чл. 165, ал. 1, т. 7 и чл. 195, ал. 1, т. 2 от ЗСВ.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 270, ал. 1 от ГПК обжалваното решение на
Пернишки РС следва да се прогласи за нищожно, а делото да се върне на първоинстанционния
съд за постановяване на ново решение от друг съдебен състав.
По
изложените съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожно решение № 444 от 11.06.2017 г.,
постановено по гр. дело № 3328/2016 г. по описа на Пернишки районен съд, и ВРЪЩА делото на Пернишки районен съд за
ново разглеждане от друг съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България по правилата на чл. 280 от ГПК в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.