Решение по дело №831/2020 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 317
Дата: 29 декември 2020 г.
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20204440100831
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Червен бряг , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
Секретар:Елеонора П. Йотова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20204440100831 по описа за 2020 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59, ал.9 вр. чл.143, ал.2, вр. чл.123
ал. 2 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от И. Н. Б., с ЕГН ********** от гр. ...........
срещу М. М. Б., с ЕГН ********** от ............., с която на основание чл.59, ал.9 във вр. с ал.3
от СК се иска от съда да постанови решение с което да промени упражняването на
родителските права по отношение на детето – ....., ЕГН .........., роден на 19.06.2006 г.
определен с Решение от 14.02.2020 г., постановено по гр.д. № 2 по описа на РС – Червен
бряг за 2020 г. Твърди се още, че към настоящият момент синът им живее при нея и желае да
остане там. Твърди, че има реална възможност да упражнява родителските права върху
детето, като има необходимите условия за нейното отглеждане. Съдът е разменил книжата
по делото. В дадения от съда срок по чл. 131 ГПК срок за отговор, ответника не е подал
такъв. В съдебно заседание ищцата – редовно призована се явява лично и поддържа така
предявената искова молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Ответника –
редовно призован се явява лично и не оспорва предявеният иск. Заинтересована страна ДСП
– редовно призовани, не се представляват. Представили са социален доклад, в който
изразяват положително становище по иска.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени
следните фактически обстоятелства:
От фактическа страна: Страните били съпрузи по силата на граждански брак, който брак е
прекратен с Решение № 49 от 14.02.2020 г., постановено по гр.д. № 2 по описа на РС –
1
Червен бряг за 2020 г. От брака страните имали родени едно дете – ....., ЕГН ..........,
упражняването на родителските права над което с решението си РС – Червен бряг е
предоставил на бащата, с всички произтичащи от това законни последици. Бащата признава
иска.
При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни
изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата, с оглед на които е
взето решението относно упражняването на родителските права се изменят, съдът по молба
на единия от родителите; на ДСП или служебно може да измени постановените по-рано
мерки и да определи нови. Искът с правно основание чл. 59, ал. 9 СК поставя на преценка
обстоятелства, изменени спрямо тези, при които упражняването на родителските права е
предоставено при развода Уважаването на иска за промяна на мерките относно
родителските права се предпоставя от изменение на обстоятелствата, при които тези мерки
са били постановени, като съдът във всички случаи следва да изхожда от интересите на
децата. Под “интереси на децата”, както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие
(физическо, интелектуално, психическо, емоционално и нравствено), създаването на
трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. По делото е изготвен и приет от
съда социален доклад от Отдел “Закрила на детето” при ДСП Червен бряг, според който
изразяват положително становище по иска. Въз основа на така установените факти съдът
прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 59, ал.9 СК, вр. чл.
127, ал. 2 СК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК, при изменение на
обстоятелствата, при които са решени въпросите относно отглеждането и възпитанието на
ненавършилите пълнолетие деца, по молба на единия родител, на Дирекция „СП” или
служебно съдът може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. При
новата преценка на обстоятелствата решаващо значение отново има интересът на детето,
който е най-висшият критерий, наред с притежавания от родителите капацитет. Съгласно
ППВС № 1/74 г., чийто разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г. - промяна
в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в някой от
следните три случая: 1.когато са изменени обстоятелствата, които са взети предвид при
определяне на първоначалните мерки, 2.когато измененията, произтичат от изгубили смисъл
мерки по упражняване на родителските права, или 3.когато на практика марките са
променени, в който смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Съдът във
всеки случаи е длъжен да обсъди начина, по който обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефективността на мерките. Промяната на взети предвид при
определяне на първоначалните мерки обстоятелства, може да касае промяна на
родителските, на възпитателските или на моралните качествата на упражняващия мерките,
на социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, както и на
жилищните или битовите условия. Във всички случаи – обстоятелства, които засягат
положението на детето са: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото то е
2
предоставено или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в
невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване
на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето.
Изменението на обстоятелства може да се изразява в: нововъзникнали права или задължения
на родителя по повод задължително спазване на определени мерки, отчуждаване на детето
по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е
детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след
осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските
права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.
В §1, т.5 от Закона за закрила на детето е дадена дефиниция на понятието „най-добър
интерес на детето” – същата включва преценката на желанията и чувствата на детето,
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат
за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, които имат отношение към детето. В процесния случай след преценка на
събраните по делото многобройни доказателства и при преценка най – добрия интерес на
детето, съдът намира, че е налице промяна в обстоятелствата при които е определен
първоначалния режим по смисъла на чл. 59, ал.9 от СК, налагаща промяна на мерките по
отношение родителските права.
По отношение режима на лични отношения на бащата с детето: Иманентна черта на
упражняването на родителските права над детето от единия родител е и режима на лични
контакти на детето с другия родител. С оглед правилното развитие на ....., следва на бащата
да се предостави възможност за един по разширен контакт с детето, от определения с
Решение № 58 от 07.04.2015 г., постановено по гр.д. № 768 за 2014 г., а именно: „всяка
втора и четвърта неделя от месеца, за времето от 12:00 ч. до 18:00 ч. по постоянния и
настоящ адрес на бащата в .............. Чрез определяне на такъв режим се цели постигане
на възможността детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата
родители, доколкото това е право на всяко дете, а и негова естествена потребност. По тази
причина, принципно, мерките за лични отношения следва да предоставят най-широка
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като разбира
се, следва да се имат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай.
Водещото при определяне на мерките за лични контакти е същите да са в интерес на детето,
като се отчита възрастта му, потребностите му, разстоянието, на което следва да бъде
придвижвано и възможностите за адаптация при промяна не само на дома, но и на
населеното място. От друга страна, следва да се има предвид, че независимо на кого е
предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени,
като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане
развитието на детето. Съответно, трябва да бъде отчетена необходимостта от запазване и
развитие на личните отношения с родителя чрез определяне на подходящ за това режим, за
3
да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка помежду им. В процесния
случай съдът намира, че са се събрали достатъчно доказателства за наличие на силна
емоционална връзка между ..... и двамата й родители. И двамата имат добри битови условия,
всеки от тях може да й осигури адекватна за възрастта грижа и издръжка, включително е
подпомаган от близки възходящи. Правният спор се концентрира върху въпроса какъв
режим трябва да бъде определен, че емоционалната връзка, близост и доверие между
Стивън и баща му, да не се прекъснат. С оглед разпоредбата на чл.59, ал.3 СК, която урежда
идентични хипотези /разликата е единствено в наличието на прекратена брачна връзка
между родителите/, говори за възможност на съда да определя период или дни, в които
родителят да може да вижда и да взема детето, включително през училищните ваканции,
официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. С оглед,
обаче, че в интерес на детето е същото да има постоянна семейна среда, в която да знае, че
се отглежда и израства, а определянето на режим, който разпокъсва ежедневието му,
какъвто би се явил исканият от ищеца, не би бил подходящ за постигането именно на
основната цел в производството – защита интереса на детето, настоящият състав счита, че
следва да се съобрази с мнението на експертите от Дирекцията и другия родител и да
определи личен режим на контакти, изразяващ се в това всяка втора и четвърта седмица от
месеца през почивните дни от петък до неделя Стивън да прекарва с баща си.
По отношение размера на дължимата издръжка: По аргумент от чл. 127, ал. 2 от СК съдът
е длъжен да определи и дължимата от неполагащия непосредствено грижи за детето родител
издръжка. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на
детето и доходите на родителите. Нуждите на детето се определят съобразно обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др.
Нуждите – това са потребностите, остойностени като средство за отглеждане на детето,
неговото възпитание и изграждане на личността му и следва да се преценят към момента на
постановяване на решението (Виж Р 90-1969 г. на ІІ г.о.). Възможностите на родителя,
който дължи издръжка е обективен показател за размера й, и се определя от доходите му,
обстоятелството дали има други деца за които също е длъжен да се грижи и др. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи
на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Съдът следва да
определи конкретния размер на издръжката с оглед възможностите на дължащия издръжка
и съобразно нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и развитие,
както тези нужди биха били задоволени ако родителите живееха заедно. В конкретния
случай по делото липсват доказателства за реализирани от ответника трудови доходи.
Минималния размер на дължимата от родителя издръжка е в размер на ¼ от МРЗ
определена за страната. Към момента МРЗ определена с ПМС е в размер на 610.00 лв., т.е.
минималния размер на дължима издръжка е в размер на 152.50 лв. в какъвто размер и
следва да бъде определен размера на дължимата издръжка, която бащата следва да заплаща
чрез ищцата.
По разноските: Страните не са заявили претенция за разноски, поради коети и съдът не
4
дължи произнасяне.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 49 от 14.02.2020 г., постановено по гр.д. № 2 по описа на РС –
Червен бряг за 2020 г., в частта му относно постановеното упражняване на родителски
права, с режим на лични контакти и издръжка по отношение на детето ....., ЕГН ..........,
роден на 19.06.2006 г., като постановява:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето ....., ЕГН .........., роден на 19.06.2006 г., с
бащата М. М. Б., с ЕГН ********** от ............., всяка втора и четвърта седмица от месеца, за
времето от 19:00 часа в петък до 19:00 часа на неделния ден, с преспиване, както и един
месец през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на дължимата от бащата издръжка, като
ПОСТАНОВЯВА – М. М. Б., с ЕГН ********** от ............. да заплаща за детето си ....., ЕГН
.......... издръжка за бъдеще време, считано 21.09.2020 г. /датата на подаване на исковата
молба/, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжка, в размер на по 152.50
лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, до
настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, чрез И. Н. Б., с ЕГН
********** от гр. ..........., в качеството й на майка и законен представител.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е
изготвено пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5